Home / Рубрики / mix:mir / Списък на статии по етикет: техно
A+ R A-
Списък на статии по етикет: техно

MIR 41 | Errorbeauty

Петък, 09 Февруари 2018г. 09:09ч.

Винаги сме знаели, че нещо липсва в нашия подкаст сериал... Може би, малко Errorbeauty... но ето, че Error-ът е поправен – Христиана Радева | Errorbeauty живее на границата между електро и техно от 2003 година насам, последва fade in към Лондон през 2012-а, а миналата година влезе с акция и на фестивала Berlin Atonal. Преди да я чуем/видим в действие на 24 февруари на джойнт-венчър-партито Erotomania 2.0, говорим с Христиана за най-новата ù авантюра, лейбълът ARKADA, за тънкия и остър ръб между електро и техно и за...

 

 

Защо точно Errorbeauty?

Името всъщност е парче от първата ми плоча. Знаех от момента, в който го видях изписано, че това е името определящо най-добре музиката, която пускам.

 

Най-важното нещо в света на Errorbeauty е...?

Най-важното в моя свят e любовта... като едно цяло!

 

Кое те накара да оставиш зад гърба си София?

В София бях заобиколена от добри приятели и талантливи артисти, които ме подкрепяха и ми дадоха платформа да се развивам, но по това време в България този тип електро все още не беше популярен и бе трудносмилаем, така да го кажа.

А и, като цяло, причината да започна да се занимавам с музика като диджей беше свързана с посещение в Лондон през 2003-а. Оттогава още знаех, че ще се върна един ден за дълго...

 

Каква е историята на скоро стартиралия лейбъл ARKADA? Защо точно ARKADA и как решихте с XOR12 да се впуснете в тази авантюра? Какъв звук и каква цел ще гоните с ARKADA?

Аркада е проект, който заедно с XOR12 планирахме от 2 години и за цел имаме да дадем платформа и да издаваме нетолкова добре познати артисти, но и такива, чиито саунд заслужава да бъде чут. Стилът към който се стремим не е точно определен... Важното е да ни хареса, но, разбира се, имаме и някакви граници между техно, електро, електроника...

Ако сравниш първото и последното парче, което записа – как и защо се промени подхода ти към създаването и записването на музика?

Основното нещо, което промени музиката, която правя, беше купуването на хардуер и набавянето на една уникална за мен машина от компанията Elektron, която даде напълно нов живот на саунда, който търся.

 

Как се отнасяш към лозунги от типа: "Future Is Female"... В последните години дискусията (малко позакъсняла) за равноправието на Жените в Музиката достигна своя апогей, зачестиха, обаче, и случаите на сексуална агресия, крити понякога с години – какво е отношението ти по темата? Някога чувствала ли си се жертва на злоупотреби (физически/психически)... и какъв е изходът, според теб, от лицемерното публично говорене по темата и достигане до истински промени?

Oтносно този въпрос, мисля, че всичко зависи от това доколко насериозно вземаш музиката и това, което представяш пред публиката, както и с профила, който си изграждаш като музикант, без значение дали си мъж или жена... Аз, лично, никога не съм се сблъсквала с такива нападки или обиди.

 

Кои са Жените в електронната музика, чийто път споделяш или би следвала?

Тези към които се отнасям с голямо уважение и към това, което са направили за развитието на музиката, и които бих споменала – Andrea Parker, Björk, Magda...

 

Според теб, възможно ли е българските артисти, занимаващи се с електронна музика да се менажират сами? И доколко се различава борбата за диджей участия в Берлин, Лондон и София, например?

Принципно всичко е възможно... Важното е да продължаваш да правиш това, което обичаш и никога да не се отказваш. От моя опит, засега, Берлин заема първо място като платформа за развитие на артисти. Мисля, че диджей борбата за участия е голяма навсякъде като все повече нови и млади артисти излизат на фронта да си извоюват място на сцената.

 

Историята, която ти се въртеше в главата, докато записваше микса е...?

За история точно не мога да кажа, но имах идея да включа тук и двете страни по ръба между електро и техно – целта беше един по-разнообразно скроен микс. Подбрала съм плейлист, включващ няколко доста стари парчета, които ме бяха завладели през прохождащите ми години на диджей...

errorbeauty1

Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Аз съм винаги някъде по средата, тьрсеща баланса във всичко... и затова, може би, крещейки шепнешком бих се изразила.

 

Къде се намира вътрешния мир според Errorbeauty? И как се стига до него?

Вътрешният мир, сигурно, най-лесно се намира когато спиш, хахаха... но аз много обичам да мечтая, все още като малко дете, както и да сънувам много... и точно това са местата, където се намира моят мир.

 

Ако имаше възможност да изпратиш обект (представящ човечеството като форма на живот) в Космоса, то това ще е...?

Ах, това ще е труден избор, но... хаха... да кажем, малка музикална кутия + карта на планетата Земя.

 

Според теб, като продуцент и диджей, кой е звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?

Мисля, че това е много индивидуално нещо, тъй като всяко ухо възприема и му влияе различно музиката. Аз, лично, намирам красота на звука почти във всичко, което, обаче, може да действа по различен начин на настроението.

 


Три неща, които обичаш и три, които не харесваш в съвременната електронна сцена?

Ще започна с това, което не харесвам и то е: комерсиализацията с цел промотиране и създаване на продукт от артисти; също така, не ми допада дигиталното заменяне на грамофони с компютри (при диджейството).

Хубавата страна намирам в създаването на много нов хардуер за правене на музика. Отварящите се възможности на музикалната сцена, както и едно по-сплотено единство между артистите в сьвременната електронна сцена.

 

В дневника на Errorbeauty следващите няколко месеца са отбелязани като...?

Следващите няколко месеца са свързани основно с музика, пътувания и... ще се видим на 24 февруари в ONE Gallery.

 

Парти девиз за финал?

Get Your Party Shoes and See You on the Dancefloor!


 

Интервю | Answer Code Request

Вторник, 12 Февруари 2019г. 12:12ч.

В ДНК-то на Патрик Грьосер, иначе казано Answer Code Request, са закодирани 2 албума (Code, GENS и няколко ЕР-та), лейбълът Ostgut Ton, Berghain, Берлин, семейство с 2 деца... но за семейството на музиката и Музиката като Семейство най-добре да ви разкаже самият Патрик преди да се впусне в технокод рикуести в Heroes Total 1.0 играта на 16 февруари...

 

 

Миналата година, за пръв път, посети София... С какви спомени остана и с какви очаквания се завръщаш сега?

Да, за пръв път бях в София и уви, имах възможност да остана само няколко часа, затова и не можах да опозная града... Но пък се срещнах с KINK на вечеря... Познаваме се от дълго време, но все се случва така и да не се опознаем наистина. Ето че се случи, а и останах доволен от партито в този страхотен ъндърграунд клуб, с тези широкоскроени и гладни за още музика хора... Наистина ми се искаше да остана повече, но трябваше да пътувам рано за следващия гиг... Надявам се, че сега ще мога да остана по-дълго време и да събера повече спомени от София... Изглежда електронната сцена при вас се развива и с нетърпение очаквам да се завърна.

 

Най-важното нещо в света на Answer Code Request, днес, е...?

Семейството ми и Музиката!

 

Защо GENS? Каква е историята на създаването на втория ти албум и защо това заглавие?

Определено напрежението при записването на GENS беше доста по-голямо след като първия албум получи толкова страхотни отзиви. Освен това, имам 2 деца, които изискват много грижи и внимание... Така че, докато продуцирах албума постоянно ми се налагаше да лавирам между семейството и музиката... Заглавието GENS произлиза от латинската дума за потекло, за родство... и именно в този контекст говори за албума – като връзка между хора със сходно отношение към звуците, със сходна аура и съвкупност от качества... Музиката като Семейство... Защото, въпреки че са различни социални понятия, музиката и семейството са толкова идентични при откриването на връзките между отделните им елементи... като свързването на отделни звуци в един стил, в едно семейство... и отношенията им с други семейства... GENS открива тази връзка и обяснява любовта към отделните елементи, дори към тези, които, на пръв поглед, не принадлежат към това семейство като UK hardcore саунда, например...

 


Имаш ли любим трак от GENS? Защо точно него?

Често закривам лайв сетовете си с TU... Тракът носи усещането за съспенс, за контраст между пикови и начални моменти... Затова отлагането му винаги уцелва точния момент... Затова и TU работи добре и при диджей сетове. 4/4 бийта при него е в повече от всяко друго парче в албума и винаги връща настроението на дансинга...

 

Как измислихте със Сара Шьонфелд идеята за артуърка на GENS?

Покрай Berghain се познаваме със Сара от доста отдавна... Тя работеше там, на бара... а аз винаги съм се възхищавал от начина по който придава форма на идеите в главата си... Именно тя създаде и обложката на първия ми албум... затова и бе още по-вълнуващо да работим отново заедно. Обаче, идеята дойде от Yusi (Юсуф Етиман), графичният дизайнер на Ostgut Ton, който предложи да пробваме с образи, получени от разливане на бои... Негово хрумване беше и да добавим крилете на цикадата... Сара, от своя страна, също използва доста химични процеси във фотографията, а и обича да тества нови методи... И така, един ден тримата се срещнахме в Panorama Bar и пробвахме различни варианти... Мисля, че именно сиянието на слънцето през прозореца на Panorama Bar ни осигури и перфектното осветление... Виждате го, нали, този червено-жълт нюанс в снимката... След тази снимка, мисля че и тримата се съгласихме, че имаме корицата на новия албум...

acr-gens

Скоро ще се навърши 1 година от издаването на GENS... Как се променя във времето усещането ти за музиката, която си продуцирал в миналото? Как възприемаш/чуваш GENS днес? Или дебютния Code, който излезе преди 5 години?

Всичко постоянно се променя... Времето лети толкова бързо, а и при тези неспирни турнета трябва постоянно да се измисляш наново... Чувам GENS като по-зрялото произведение. Code беше щастливо стечение на обстоятелствата, хитов албум, който получи голямо внимание, защото, може би, звучеше толкова свежо и ново за времето си... Като цяло, много съм щастлив как се получиха и двата албума... Естествено, винаги откриваш нещо, което си можел да направиш по-добре... Но аз не гледам назад, опитвам се да се измислям наново и да мисля за следващия албум, ЕР... Например, сега работя по доста по-клубно, dance floor ориентиран албум...

 

Каква техника използваш когато свириш на живо? А при DJ пърформансите?

В основата на лайв пърформансите ми стои лаптоп с аудио интерфейс... използвам и TR 8 дръм машина за перкусиите, Мoog Miniataur за бас звука, синтезаторът на Еlektron Digitone за FM саунд и няколко други ефекти, което минава през 16-канален миксер... Удобно ми е с подобен сетъп, позволява ми да импровизирам повече, което обичам... Иначе, за DJ пърформансите използвам Allen & Heath Хone92 миксер и 4 CDJ Nexus 2 плейъра.

 

Как изглежда Ab Intus (отвътре) берлинската техно сцена днес? Неща, които харесваш и такива, които не ти допадат в нея?

Берлинската сцена не се е променила толкова много... понякога се усеща като през 90-те, когато и аз започнах да излизам по клубове... Просто има по-ново, младо поколение... Повече хора навлязоха в електронната сцена... А и аз, в сравнение с миналите години, вече не излизам толкова често по клубове... И все пак, Берлин все още е страхотно място за живеене и за нощен живот... Все още можеш да усетиш освободеността и концентрацията върху музиката... забраната за снимане в някои клубове все още се отразява добре на дансинга... Иначе, като във всички големи градове и тук има хора, които сляпо следват трендове... и тук има хора, които мислят само и единствено за себе си...

 

 

Музиката, която правиш, на моменти звучи доста кинематографично... Има ли филм или друга арт форма, която наистина те е впечатлила в последно време?

Преди всичко, аз обичам саунд дизайна... Много често хорър и сай-фай филми и особено техния саундтрак ме впечатляват и вдъхновяват... Но това се случва и с tv сериалите, които гледам когато пътувам от град на град... Освен това, по отношение на ембиънта, доста ми влияе дебютното ми Escape Myself ЕР... Дори в последния ми албум се усеща това влияние – идеи и звуци от музикалното ми минало, които исках да освежа и да измисля наново...

 

Технически погледнато, кой от твоите проекти бе най-труден за изпълнение? С какво ще го запомниш?

Мисля, че с албумът GENS се изправих пред най-много предизвикателства – напрежението да излезеш с втори силен албум, наситеният график с участия, колебанията дали да следваш познати пътища, или да се ориентираш по-клубно... като в същото време да не изневеряваш на себе си, защото трябва да можеш да свържеш в една идентичност себе си и музиката, която правиш... Трябваха ми повече от 4 години, за да завърша GENS и да избера кои точно от записаните 15-20 трака да влязат в него.

 

Кой, според теб като музикален продуцент, е Звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?

Майката Природа... звуци на дъжд, вода, гръмотевици... но също и чуруликането на птиците сутрин...

 

Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Ако трябва да се избира, нека е Първото...

 

 

Answer Code Request играе Heroes Total 1.0  от 00:00 - 02:00 в Inter Expo Centre на 16 февруари

Албуми | PTU

Вторник, 18 Юни 2019г. 16:16ч.

cov-ptuPTU – Am I Who I Am

 

Кой?Алина Изолента и Кемил Еа, молодцы от набиращата скорост руска техно сцена и отличници в пост-техно-трип класа на Нина Кравиц.

 

Какво? – Пост Техно УтопияТот ли, кто я есть | Am I Who I Am е въпрос, който си задава всяко дете, израснало в бившия Източен блок (като Теб... или като Алина и Кемил в руския Казан) след като, само в рамките на няколко години, му се е наложило да изживее пост-соц реалност, пост-интернет революция и пост-истина времена... И ако PTU иронично взимат името си от съкращението на Професионално Техническо Училище (добре познатите техникуми), то Алина и Кемил изкласиха Професионалното Техно Училище (с профил аналогови синтезатори) и сега си търсят място под слънцето – първо бяха самиздат записи и малкия московски лейбъл Incompetence records, после влязоха в трип класа на Нина Кравиц с Taorak от компилацията When I was 14 и левъл-изпитното A Broken Clock Is Right Twice A Day ЕР, а сега е време за дипломиране с Am I Who I Am албума...

Дипломната им работа звучи като намерена, повредена черна кутия, свидетелстваща за изчезнало човешко общество насред декаденс техно|логичен парк – изкривените вокални семпли в Doc 22, Former Me, Оver, Skyscript, Copper Mines, New Machines and the Future Conspiracy и Which Word is the Coldest съхраняват фрагментарна база данни за човешко съществуване, а броукън техно бийта и синт обратите в After Cities, The Pursuit of a Shadow, Сastor and Рollux (чухме го в трип компилацията Don't Mess With Cupid), How Does it Feel и Sirocco осигуряват пост-техно-утопичния пейзаж... докато върху черната кутия не светне надписа Тот ли, кто я есть | Am I Who I Am – може би така се чувства всеки, чийто живот влиза от утопия в утопия и търси своето място под слънцето...

 

Кога? – след пост-техно-залеза...

 

Защо? – защото PTU може да се чете и като Пост Техно Утопия, и като Професионално Техно Училище, а Алина и Кемил го изкласиха с отличие...

3 в 1 | MASSEDUCTION Rewired vs Budni Nashego Kolhoza vs Locus Error

Четвъртък, 12 Декември 2019г. 17:17ч.

Днес, 3 в 1 паролата е... Nina Kraviz Presents... – да, трип лейбълът на Нина Кравиц, през декември, маркира 5 години екзистенц, затова и Три концептуални издания ни отвеждат на Трип до мъгливите поля на Техното и Отвъд...

 

masseductionrewiredMASSEDUCTION Rewired    vs    Budni Nashego Kolhozabudninashegokolhoza


                                                                                   vs locuserrorLocus Error

 

Какво? – ТриПет – да, прави сте – епичното (22! трака) ремикс издание на MASSEDUCTION албума (спечелил на St. Vincent и Grammy през 2018-а) не излиза през Трип каталога, но самият факт, че е обявен като Nina Kraviz Presents MASSEDUCTION Rewired (и Нина, без намесата на Ани St. Vincent Кларк, го курира и селектира всеки един от 22-та трака) моментално го доближава до онези концептуални (с контекст, визия и обща идея) албуми, които изстреляха сравнително млад лейбъл като Трип в звездна орбита... Всичко започна с дебютния The Deviant Octopus през 2014-а и When I was 14 (концептуалният албум, играещ и с P-string парчето на Aphex Twin), за да се стигне до актуалния Locus Error и Трип 30, а именно Budni Nashego Kolhoza-приключението на Vladimir Dubyshkin... Да, Тридесет издания и Пет години... или техно-ТриП-ет маратон на една неуморна (пребройте гиговете ù за 1 година, моля) и все по-амбициозна Нина Кравиц...

2019-а беше stranno stranno neobjatn година за Нина – започна с концептуалния албум happy new year! we wish you happiness! продължи с твърде-кабаретен, твърде-еготрип лайв Coachella пърформанс, мина през stranno stranno neobjatnо записите и един-два сканадала, за да завърши по възможно най-амбициозния начин – не си спомняме в близката история, поп звезда (като St. Vincent) да е гласувала абсолютно доверие на техно звезда (като Нина Кравиц), за да селектира цяло ремикс издание на хитов албум...

И доверието се отплаща – тоталния поп на New York (в цели три Нина К-версии), на Los Ageless, Masseduction, Sugarboy, Slow Disco, Pills и Smoking Section се превръща в суров клубен хедонизъм (чуйте Gabber Me Gently ремикса на Нина, Mass Seduction версията на Midland, Dancing With A Ghost на Pearson Sound, Pills моментите на Bjarki, PTU и Smoking Section-а на Mala и Jlin)...

Дори миговете на нарочно близък флирт с оригинала (хипнотичното Sugarboy на Emika и Los Ageless-вариациите на EOD) са следвани от тотални Трип отклонения (да, почти всички Трип артисти са тук – PTU, Buttechno, Population One, Roma Zuckerman...), така че да яхнем вълната на концептуален Трип албум – да, Нина Кравиц умее да събира страст, визия и контекст в тях...

 

Говорейки за концептуални албуми актуалния Locus Error е типично-Трип-такъв – заглавието (играещо си с термин от картографията и генетиката – от латинското locus за "място") е двойна метафора за родството на техното (с транса, например), все едно да откриеш нещо на място, на което не би трябвало да бъде – като модуларния test синтез в техното на Нина Кравиц, като семплираните от БГ ефира реплики "Да не кажете утре – ето давате на децата алкохол – говориме за момчета и мъже" в груува на заглавното locus error от Carlota (дебютирала ударно в happy new year! we wish you happiness!)... като габа мутациите в DANCE на ANTIGONE, в (M1n0r) F1ss10n и black smokers на PTU, като бийт следите от съвременния хаос в новия проект Analemma между SOPHIE и Джулиана Хъкстабъл, като атаките на немското ветеран-транс дуо X-Dream в superintelligence... Да, Трип мутира, също както съвременната електронна музика поема по (не)очаквани трип-посоки...

 

През 2019-а тези трип-посоки често водеха до деведесетарски срещи с транс, габа и всякаквите им кич-евроденс издънки... така се родиха хитове като Kisloty People (Кислотный Пипл) на Schacke... А Владимир Дубишкин, като един cheerful pessimist (да, дебютното му трип ЕР) пренаписва Кислотный Пипл тук, семплирайки вокали от руски фолк-песньовки (или колхозни ги наречете) в партенките на експлозивен транс-техно бийт – резултатът е понякога смущаващ (customs & traditions и elvis has left the building), а понякога брилянтен като в grasshopper's opinion, но винаги интригуващ като денс-трип в бъдещето с rural woman и lady of the night...

 

Кога? – когато душата ти сàка трип към (не)очаквани и непознати места...

 

Защо? – защото както често думат в колхоза: Жизнь – ето Locus Error... Rewired отново и отново...

онлайн