Home / Рубрики / mix:mir / Списък на статии по етикет: Balkansky
A+ R A-
Списък на статии по етикет: Balkansky

MIR 14 by Balkansky

Сряда, 14 Ноември 2012г. 07:29ч.

Иван Шопов е бийт герой с много имена (Balkansky, Cooh, Drum Kid) и едно призвание – хубавата музика. Преди време, заедно с Теодосий Спасов и Иво Христов, те вдъхнаха живот на аудиовизуалния проект Бalkansky и ето, че скоро издадоха втория си албум Оренда, който ще представят тази събота (17 ноември) на седмото издание на фестивала Drum and Jazz. Затова сега е време за една балканска история, тиха и величествена като нощта и планината, в която се срещат малко дръм, много дълбок бас, малко етно джаз, много Оренда емоции и...

 

Защо точно Бalkansky?

Бalkansky се роди една сутрин след продължително търсене на име за нов проект, различен от този, с който бях познат тогава – Cooh. В себе си трябваше да носи смисъла на това откъде идвам и тъй като родният балкан (Троян) винаги е бил най-голямото вдъхновение, той трябваше да бъде замесен. Също трябваше да отговаря и на музиката по някакъв начин, и понеже тя е доста по-пространствена и извисена "sky" пасна много добре като игра на думи и като цяло за смисъла на проекта. Впоследствие решихме да разграничим моите солови парчета и изпълнения на живо от тези на проекта с Иво Христов и Теодосий Спасов, като за целта Бalkansky остана името за проекта, а когато съм само аз името е Balkansky. Започнах да издавам и доста по-груба музика от тази на проекта, и за това смяната на първата буква от кирилица на латиница се получи естествено, за да може българското "Б" да показва корените в музиката.


Откъде идва тази любов към фолклора? С какъв ВРМ е твоето сърце?

Любовта ми към фолклора идва още от дете, когато баба ми ме учеше на народни песни от варненския край. Също много обичах да пея и народните песни, които учехме в училище. А ВРМ-а е различен за различните настроения, в които попадам. Например с Cooh и бързите ритми успявам да укротя агресивната ми страна, докато с Бalkansky показвам по-спокойната и уравновесена част у мен.

 

Как намери общ език с Теодосий Спасов и Иво Христов, така че емоциите и желанията на трима души от различни поколения да звучат като едно цяло?

Това може да се получи само между хора, които имат общи желания и идеи. При нас стана точно така като най-важното беше, че и тримата намерихме общ език чрез любовта си към музиката и изкуството. Също така, подобна комбинация от поколения и емоции нямаше как да се получи, ако и тримата не бяхме отворени към света на технологиите и готови да експериментираме с отделните елементи от нашата музика. Но като цяло всеки един от нас се е занимавал с множество колективни идеи и е наясно как се прави нов общ проект без да има по-важен в отбора и с ясното съзнание, че само заедно можем да направим тази музика.

 

balkansky live фотография © Addminimal creative studio


Стана традиция да представяте новите албуми на Бalkansky на изданията на фестивала Drum and Jazz? Случайно ли е или не, и с какво ще се различава сега представянето на новия албум Оренда от първия, Кукер, например?

Като цяло фестивалът Drum and Jazz беше измислен заради проектите, в които съчетаваме електронен звук с джаз и фолклорна музика, така че е най-нормално да представяме новия ни албум на него. Разликата от първия албум Кукер е, че там Теодосий беше гост-музикант в повечето композиции, докато в новия албум Оренда, той пожела да е неделима част от проекта и участваше активно в композирането и аранжирането на новите неща. В албума участват и много различни гост-музиканти като за концерта в събота на сцената ще излезе Янка Рупкина, която пее в композицията Тудора и Иван Георгиев, който със своята гайда ще изпълни парчето Ручило, както ще има и още няколко изненади.

 

Какво означава Оренда и кои са емоциите, които стоят в основата на този втори албум? Има ли някаква символика в червения цвят, който сте избрали за винила?

Оренда е силата, която е във всеки от нас и която може да преминава от човек в предмет и обратно. Може да се определи и като "светия дух", а в някои народи я наричат още "чи". Основната идея зад това да кръстим албума така беше желанието ни да успеем да предадем положителните емоции вплетени в музиката ни на хората, които я слушат и изговаряйки думата Оренда да се зареждат със силата, която се крие в нея. Една от интересните истории в албума е начина, по който осъществихме последната композиция – Тудора. За нея, нашият приятел Милен Киров записа пианото и ни го изпрати от Лос Анджелис, където живее, а преди това бяхме записали Теодосий и Янка в студиото. След това заедно с Иво седнахме и от това, което имахме записано като материал сглобихме композицията така, както е сега, без Милен да се е виждал с Теодосий и Янка. Символиката на червения цвят, който избрахме за винила е кръвта, която се раздвижва когато хубавата музика достигне и до най-фините елементи в един човек.

 

 

Да крещиш или да шепнеш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Крещейки шепнешком. Не се самоизтъквай, но и не бъди скрит от света. Чувството за мярка е много важно.

 

Каква идея ти се въртеше в главата, докато записваше микса? Някоя скрита история в него?

Исках да покажа, че композициите от албумите на Бalkansky могат успешно да бъдат съчетани с други стилове музика и така да се види връзката между корените и звука от днешния ден. Историята, която исках да разкажа с него е лежерна, с картини от планината и няколко летящи чинии, които се появяват от време на време по билото. :)

 

Ако можеше да изпратиш песен в Космоса, то тя ще е...?

Бих изпратил цял диск с песни от целия свят, за да покажа на другите интелигентни цивилизации различните послания, които всяка една култура на Земята би могла да изпрати.

 

Пуста младост... ?

Бих цитирал Теодосий, който много пъти ни е казвал как в тази песен вижда живота и неговата красота, като винаги за последен куплет изпява неговата версия за нещата, и тя звучи нещо като..."и старост дебне като сенкя, но на мен ми е все едно".

 

 

Кои са Lights & Shadows моментите в живота ти?

За мен светлите и тъмни части от живота са свързани по определен начин. Като основен закон си остава светлината и сянката, която тя хвърля върху всичко покрай нас. Ако нямаше светлина, нямаше да виждаме контурите на заобикалящия ни свят, както и неговите контрасти. Моята житейска философия е изградена на това, че винаги където има сянка, има и светлина, която да я сътвори. В живота си съм видял доста мрак, но винаги желанието да видя светлата страна на нещата, ме е изкарвало от задънената улица. Като визуален артист, с който виждаме живота по сходен начин, мога да посоча Иво Христов, който винаги е стоял зад мен и ми е посочвал правилния път. Също така, той беше и инициатора да сътворим заедно книгата с мои картини и музика и да я наречем Светлини и Сенки, и по този начин тя изобразява моя и неговия поглед към света на изкуството, музиката и тяхното единство.

 

Парти девиз за финал? Или философия за живота, която следваш?

Внимавай какво казваш и мислиш, защото думите и мислите се превръщат в реалност. А парти девиз – Да нахраним Африка с бас!




01. Бalkansky feat. Haig YazdjianPusta Mladost

02. БalkanskySons Of The Flame

03. БalkanskyIda Ida

04. TwerkFrom Brown To Green

05. БalkanskyShadows

06. Jon HopkinsVessel

07. БalkanskyAt Dawn

08. БalkanskyDub

09. BalkanskyDen

10. AerocPlease Go Wrong

11. Valance DrakesLife Is Short, Art Is Longer

12. БalkanskyRada

13. Koan Sound x Gemini x Culprate x AsaBeyond The Shadows

14. БalkanskyWind

15. Histibe & Balkansky - Late Night 2.0

16. Бalkansky feat. Peyo PeevThe Ninth Guest

17. БalkanskyMana

18. BalkanskyThoughts Filter

19. Jon HopkinsThe Low Places

20. БalkanskyThe Bells Of The Stars

21. LambButterfly Effect (Balkansky Remix)

22. Kilimanjaro Darkjazz EnsembleXtabay (Balkansky Remix)

23. Seven ArkSixteen

24. Qebrus & Valance DrakesChapter One

25. Orkestar MezzeEderlezi (Бalkansky Remix)

26. Бalkansky feat. Milen Kirov & Yanka RupkinaTudora


7 D.A.N.C.E

Събота, 08 Декември 2012г. 13:39ч.

Стрийт денс одисея за танци, музика, гласове, бийтбокс, барабани и видео или новият спектакъл 7D на танцовата формация Pop & Roll.

 

 

Какво?

История на стрийт танца в 7 сцени от живота със 7 ключови думи – енергия, знание, вдъхновение, вяра, любов, борба и свобода.

 

7d kateto

 

Кой?

Идеята и хореографията на спектакъла 7D са рожби на Pop & Roll – танцовата формация (чийто членове са сред основателите на добрия стар фест за стрийт денс и култура Jam On It) и нейните агенти – танцьорите Катерина Нонова, Яница Станкева, Елена Коларова, Силвия Молева, Костадин Екзарка Екзаров, Боян Bobskee Пехливанов, Николай Камишев, Ивайло Стефанов и Никола Горялов (барабани), Самуил Топалов (бийтбокс), Михаела Михайлова (вокали).

 

7d yani

 

Режисьор на 7D разказа за пречистването и свободата, до които танцът може да ни отведе, ако останем верни на ритъма на сърцето, е Гергана Димитрова – един от основателите на независимия театрален проект 36 маймуни.

 

ВидеоКостадин Екзарка Екзаров


МузикаИван Шопов a.k.a. Balkansky, Стефан Колев a.k.a. DJ Skill, Peter Peterson Skoog и RooSee a.k.a. Ballkaniac Groover


7d ekzarka

 

Кога & Къде?

12.12.2012 – кино Люмиер – 19:22 часа

Билети – 7 лева в Билетен център НДК

Афтър7Dпарти – клуб Funky Kitchen с диджей тийм Bobskee & Samm The Man22:30 часа

 

Защо?

Защото танцът не е просто вертикален израз на хоризонтално желание... той е отражение на целия живот. Както казва Боян Bobskee Пехливанов от Pop & Roll – "Искаме да заразим с усещането за свобода, което е в основата не само на уличните танци и култура, но и на живота ни."

 

7d bobeca

 

MIR 28 by One Man Show

Петък, 03 Април 2015г. 07:07ч.

Ivan Shopov, Cooh, Balkansky, Drum Kid – когато тези имена са изредени едно след друго веднага става ясно, че зад тях стои един-единствен човек, а именно Иван Шопов. Какво става, обаче, когато всички тези проекти са събрани в една вечер – бийт шизофрения или One Man Party? Това ще разберем на 4 април в Студио Орфей, а повече светлина, музика и визия по въпроса хвърля самия One Man Show a.k.a Иван Шопов или...

 

 

Всички знаем, че всяка личност има няколко (поне две) страни, но при теб явно са повече? Как и защо стана така? Има ли някое алтерего, което взима връх над останалите или такова, което обединява всички?

Всичко започна с името Cooh, което си бях избрал още през '98-а, когато за първи път се докоснах до създаването на електронен звук. Тогава стремежът ми беше да създавам основно дръм и бас музика, но с времето се плених и от създаването на други стилове, а вече ме знаеха с дръм и баса под това име, така, че се наложи да измисля и нови псевдоними за всеки отделен стил, за да не се объркват хората. Не мисля, че има алтерего, което да взима връх над другите, но определно Cooh и Balkansky са с най-солидна аудитория, понеже съм издал най-много музика с тези имена.

 

Обичаш да работиш с други музиканти и продуценти, но сега ще си сам зад пулта – така по-лесно ли е, по-трудно ли е и въобще как се роди идеята зад One Man Party?

За мен това е като сбъдната мечта – да мога да покажа всички мои страни в една вечер или по-скоро личните ми проекти, тъй като имам още много други имена, под които работя с колеги от цял свят. Идеята за това парти се роди когато правех уебсайта ми www.ivanshopov.com преди години и там исках да събера всичките ми проекти под един покрив заедно с картините, които рисувам. Когато ги наредих един до друг, проектите ми заприличаха на интересен лайнъп, който реших да превърна в парти с тях, изредени един след друг. След успеха на първото такова събитие се амбицирах да направя още такива и сега времето дойде за още по-изчистена концепция.

 

Какви са предизвикателствата (освен чисто физическите) пред такава концепция за One Man Party? И какво го различава от така наречените All Night Long диджей маратони, които правят някои артисти?

За мен няма физически предизвикателства в това да пускам 7 или 10 часа музика – енергията, която получавам от хората ме държи постоянно в кондиция. Предизвикателствата са основно музикални, минавайки през толкова много различни стилове да успея да задържа вниманието на публиката от начало до край. Обикновено, диджей маратоните, за които съм чувал преминават под един стил музика, докато при мен нещата започват от ембиънт, минават през техно и дъбстеп и стигат до дръм и бас и хардкор.

 

Освен над музикалната страна, работиш и върху визуалната част на нещата, та One Man Party ще има ли и своя специална визуална концепция?

Да, но този път ще е основно насочена в специалното светлинно шоу, което подготвяме от 2 седмици. За следващите издания искам да има още повече от моето изкуство, замесено в изпълнението на визуалната част и така да се получи още по-пълна картина.

onemanshow

Сравнително непозната е работата ти по музиката за танцови театрални представления, какво те провокира да се заемеш И с това? По-различно ли подхождащ към създаването на такава музика? Има ли музика към танцово представление, която би искал и да издадеш като самостоятелен албум?

Провокацията дойде от хореографа Живко Желязков, който ме покани да работя по музиката на неговия спектакъл ARTeFACT, създаден в Дерида Денс Център. Там се запознах с материята на музиката за представления със съвременни танци. Определено ми стана много интересно да навляза в тази сфера на театралното изкуство и да се сблъскам с проблемите на звуковата среда за такова представление. За създаването на музиката към тези представления подхождам повече като художник, създавайки звукови картини и внушения, които да подкрепят визуалната част на спектакъла. За целта много често се налага да записвам най-различни звуци идваши от външния свят, а не само от компютъра. Живко винаги ме изненадва с предизвикателни задачи за намиране на звуци, подходящи за определени сцени и това наистина развива въображенито ми.

Мисля, че едно от любимите ми представления, по които работих се казва Monocrossing. Музиката от него също би била много подходяща за издаване като самостоятелен албум, но това още го обмисляме като опция. За последното представление в Дерида Денс Център работих с дебютиращата хореографка Петя Мукова, като музиката за него е запланувано да излезе в мое EP за лейбъла Abstract Reflections. Четирите парчета от спектакъла ще се появят скоро под името на спектакъла Graviton.

 

Имаш ли усещането, че в България всеки се стреми към one man show, а не търси обединение?

Ами, има го това нещо донякъде, но това е защото всеки иска да е най-отгоре, вместо да иска да развива музиката заедно с другите трудещи се в тази посока. Все пак има много потенциал и аз съм оптимист в тази посока :)

 

Редовно правиш фрий Ableton уъркшопи за споделяне на опит и насърчаване на млади бийтмейкъри, какви са начините според теб за подпомагане и развитие на прохождащите български продуценти на електронна музика? От какво има нужда българската електронна сцена?

Електронната ни сцена има нужда от още повече млади таланти, които да достигнат световно ниво на звук и идеи и така да допринесат за по-добра конкурентна среда, в която да се отворят вратите за още повече хубава музика. Аз помагам с каквото мога – давам всичките си знания безвъзмездно и помагам на всеки, който се е свързал с мен с въпроси или съвет. А за още по-бързо развитие, според мен, е нужно да се отворят още учебни програми за обучение по електронна музика – все пак това е бъдещето за много млади музиканти, а сега те са принудени да се развиват сами, без помощта на учебните заведения.

 

Каква идея ти се въртеше в главата, докато записваше микса? Някоя скрита история в него?

Исках микса да мине през някой от вълнуващите ме парчета в момента, създадени от мен в различни състояния на духа. Надявам се това да се усети в микса, който макар и къс като времетраене трябва да даде посока и за случващото се на One Man Party-то.

 

В дневника на Иван Шопов следващите няколко месеца са отбелязани като... ?

Много заети с различни начинания, вариращи от новия ми проект с Айше Денис Гочин, който съчетава виртуозно пиано с моите електронни звуци до нова съвместна изложба с художничката Ели Жотева, където ще експериментираме със смесването на фотография, графика и интерактивен звук и светлина. Също така работим усилено и по третия албум на Бalkansky заедно с Теодосий Спасов и Иво Христов. Ще е интересна година от много гледни точки за мен :)

 

One Man Party девиз за финал?

Слушайте разнообразна музика и настройте антените си за всичките цветове на света. Вдъхновението е навсякъде!

 

MIR 32 by The Third Man

Сряда, 02 Декември 2015г. 08:08ч.

"The Third Man е тяло с три глави, гледащи в една посока" казват Иван Balkansky Шопов и братята Литовченко, Антон Mloski и Иван Litheo, които заедно са отговорни за (може би) най-добрия български електронен албум на 2015. Затова в специалния им mir-logo-black-50x25подкаст (миксиран от братята Литовченко) ще чуете по-голямата част от албума им Monochrome Fantasies – Chapter I в бонус компанията на неиздавани тракове като Believe, Haunted, Mind Sketch, Fields Of Light и Outburst, докато с The Third Man героите си говорим за монохромни фантазии, мултиколорни звуци, Way Out-а за съвременното ни общество и...

 

 

Защо точно The Third Man? И има ли нещо общо проектът ви с едноименния филм с Орсън Уелс?

Проектът не е вдъхновен от филма, а от желанието на трима ни да правим музика заедно. Понеже всеки има самостоятелен проект решихме това да е името, с което да издаваме музика, създадена от трима ни.

 

Най-важното нещо в света на The Third Man е...?

Музиката, Природата, Пътя...


Ако The Third Man е жив организъм, то каква част/орган от неговото тяло "играе" всеки един от вас?

The Third Man е тяло с три глави, гледащи в една посока – да творим заедно.

 

Когато сънувате монохромни или мултиколорни са ви фантазиите/сънищата?

Различно е за всеки, но музиката оцветява съзнанието и когато не спим.

 

Как бихте разказали историята на Monochrome Fantasies – Chapter I? Как се роди идеята, как протече процеса на записването, защо решихте да работите по общ проект заедно и... защо точно Monochrome Fantasies?

Решихме да разделим албума на две части, защото музиката в него звучеше като книга, но ако беше излязъл в една част накуп щеше да дотегне с дължината си. Историята продължава съвсем скоро, така че се ослушвайте за Chapter II. Записите са, всъщност, колаборации, създадени в различни градове по различно време. Прехвърляхме си демо проектите през интернет и слушахме кой какви идеи има, а след това ги финализирахме в студиото на Иван Шопов. Решихме да работим по общ проект, за да правим музиката, която ни харесва с влиянията на всеки един от нас. Албумът получи името си от едно от парчетата в него. Решихме, че то е най-подходящо за име и посока на албума, а също така стилът на рисуване на Иван Шопов е графика, което се върза и с обложката, която той нарисува за албума.

podcast32-2

Има ли някое конкретно парче от Monochrome Fantasies – Chapter I, с което особено се гордеете?

Нямаме конкретно парче, с което да се гордеем. Албумът и идеята зад него се определят от всички парчета заедно. Историята е в това как музиката и фантазията помагат на слушателя да види цветове и в черно-бялото, стига да се заслуша и да послуша подсъзнанието си.

 

В Monochrome Fantasies – Chapter I има различни техники и методи на продуциране – работа с вокали, различни бийт елементи, семпли, записи на терен... – върху какво бихте искали да се фокусирате при бъдещи записи? Къде виждате силата и еволюцията на звука, който търсите?

Да, в албума използваме различни техники и умения на тримата. В бъдещите ни записи ще използваме повече гост-музиканти, като например тромпетистът Mr.Smiff, с когото вече записахме няколко неща и имахме съвместно участие на фестивала ОРИК. Вълнуваме се от създаване на музика с душа в нея, като за целта не се ограничаваме само с един определен начин за създаването ѝ. Посоката е напред, към безкрайния свят на звука.

 

Каква идея ви се въртеше в главата, докато записвахте микса? Някоя скрита история в него?

Пътуването на душата в материалния ни свят и вариантите за отлепяне от него.

 


И тримата имате свои авторски проекти... според вас, възможно ли е българските артисти, занимаващи се с електронна музика да се менажират сами? И кои са най-големите проблеми, които може да срещне всеки в тази ситуация?

Възможно е, стига да знаят как и да отделят много време за качествена продукция и концепция. Проблемите са много, но най-големият е страха. Преодолее ли се тази преграда пред твореца, останалото започва да се намества по-лесно.

 

Какъв е Way Out-а за българската електронна сцена и за съвременното ни общество въобще?

Да си отворен към света и да се чувстваш част от общество от можещи творци. Имайки това съзнание по-лесно намираш общ език с други успели хора и пътищата се отварят.

 

Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Да говориш смислено и да има какво да кажеш. Силата зависи от посланието.


Три неща, които обичате и три, които не харесвате в съвременната електронна сцена?

Обичаме безкрайните ѝ възможности...

Не харесваме предубедената и ограничената публика, както и музиканти, които разделят музиката по стилове, а не по качество.

 

В дневника на The Third Man следващите няколко месеца са отбелязани като...?

Чакаме момента, когато всички да сме по-свободни, за да имаме време да довършим и пуснем втората част от албума.

 

Парти девиз за финал?

Живей и се смей до финала :)

 

 

онлайн