Home / Рубрики / mix:mir / Списък на статии по етикет: mix
A+ R A-
Списък на статии по етикет: mix

MIR 15 | Alis

Сряда, 12 Декември 2012г. 14:01ч.

Ето ти малка, нощна коледна есид приказка! Бил ли си в Acidland? Там живее Alis, позната преди като Subeena или просто Сабина Пламенова. Днес тя издава дебютния си албум Hybrids in the Attic и след музикалната ù визита миналия месец си поговорихме на саундтрак фона от Funkineven, Scratcha DVA, Lady Leshurr, Arp101 и Aphex Twin за нещата, които живеят на таванската ù стая и...

 

 

Защо Subeena стана Alis? Обичаш Алиса в Страната на чудесата или...?

Взех си дъъълга музикална почивка, през която премислях как искам да променя музиката, която правех дотогава. Затова и логично исках да сменя името, под което я издавам. Алис беше просто крайния резултат от много нахвърляни опции, които така и не ми звучаха добре.

 

Родена си в Италия от български родители, сега живееш и работиш в Лондон... как започна да се занимаваш с музика и чувстваш ли въобще връзка с България?

Родителите ми са заминали за Италия през 70-те години и за първи път посетих България когато бях на 6 години. Оттогава съм идвала много пъти, но едва миналия месец за първи път дойдох сама и срещнах хора, които мислят като мен или имат подобно отношение към света. Беше хубаво да видя толкова приятни хора тук, затова и се надявам вече по-често да се връщам в България.

Иначе, музика започнах да правя след като един приятел ми показа как да използвам софтуера Reason. Запалих се, минах и през други музикални програми... тогава бях и луда по Warp звука на Aphex Twin, Autechre... После очевидно всичко се промени.

 

Изглежда обичаш сама да продуцираш, но и при участието ти на RBMA в Барселона си партнира с артисти като Джейми Уун... Какво мислиш за него и кое предпочиташ – партнирането или соло продуцирането?

Да, с Джейми се срещнахме за пръв път в Барселона, но отпреди това имахме общи познати... Той е приятен, забавен и наистина беше огромно удоволствие, че работихме заедно.

Иначе основно работя сама, въпреки че напоследък преоткрих партнирането с други хора, както в работата, така и в живота. Всеки стига до това в един или друг момент. Предполагам, че нещата, които правиш, така или иначе, отразяват що за човек си.

 

 

Кои са тези Hybrids in the Attic, за които става дума в албума?

Това не е дълбоко емоционален албум, който да изразява някакво специфично състояние или нещо такова. Това са просто парчета, които исках да запиша от музикална гледна точка – някои исках да оформя като песни от поп албум, други по-грубо... Като цяло, усещането ми за албума е за нещо като хибрид между стар и нов метод на работа, нещо като изкривен, мутиращ запис на гласове.

Половината от парчетата са записани на таванската ми стая в Италия, откъдето идва и заглавието на албума, но те не са автобиографични. Не пиша текстове, за да разказвам определена история... всичко е въпрос на естетика. Обикновено пиша текстове само с идеята как да паснат най-добре на музиката и мелодията. Те са определящите.

 

Завършваш албума с парчето Pax (което означава същото като mir-logo-black-50x25 на български – мир, свят, покой, съгласие, разбирателство) – намери ли този мир в живота си?

Заглавието няма дълбоко скрит смисъл. Просто много харесвам тази дума и исках да направя нещо, което да звучи така. Записах парчето именно на онази таванска стая в Италия, точно преди или по времето на онази дълга музикална пауза, за която споменах в началото, когато трябваше да преосмисля доста неща.

 

 

Да крещиш или да шепнеш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Нито едно от двете.

 

Парти девиз за финал?

Живей си живота!

 

01. Dadub - Moksha

02. Pal+ - The Forest

03. Funkineven - Dracula

04. Scratcha DVA - Do It

05. Incredible Bongo Band - Sharp Nine (Klic Remix)

06. Lady Leshurr - Mindblown

07. Cardopusher - Everybody

08. ? - My Favourite Ladies

09. Om Unit - Ulysses VIP

10. Arp101 & Elliot Yorke - Fluro Black

11. Kalenna - Put It in the Bag

12. Aphex Twin - Pulsewidth

13. am-boy - Collection

 

MIR 16 by Lenard

Вторник, 05 Март 2013г. 13:56ч.

WTF is SWAG е ироничен въпрос с отворен код и отговор по личен избор – агентите, които стоят зад този нет лейбъл са избрали издаването на любимата музика като отговор и след появата на двете успешни компилации WTF is Swag и Eat Dessert First, сега идва време и за първото ЕРFoggy Mountain събира упражненията по стил на родния бийтмейкър Lenаrd с унгарския oneone в ремикс компанията на обичайните WTF is Swag заподозрени. Денят и мястото на срещата по басс освещаването на Foggy Mountain също са известни (8 март:: Влайкова Last Callin'), а за останалите микс въпроси с няколко неизвестни по-добре чуйте самия Lenard или...

 

Kак Петър Пеев стана LENΔRD?

Ами, какво да ви кажа... аз си бях Lenard още преди да започна да се занимавам с музика. Бях много запален по графитите и оттам остана този псевдоним. Относно музиката... спомням си, че още на първия ми компютър (мисля, че бях 8-ми клас тогава) имах разни музикални програми и се зарибявах да правя луупове, но си бяха само луупове и нищо друго по-сериозно. Докато не чух за първи път дъбстеп през 2006. Всъщност тогава се запалих и да миксирам. Дълго време само миксирах парчета, още не бях започнал да правя музика, но в един момент, някъде през 2007 или 2008, започна да напира в мен желанието да пускам моя авторска музика и така започна всичко... Спомням си, че докато обмислях псевдонима си, исках да звучи някак си по-изискано, даже в началото беше Mr.L за по-кратко. Малко след това, обаче, реших да е просто LENΔRD.

 

Какво, по дяволите, е Swag-а и как направи връзката с WTF is Swag агентите?

Хмм, труден въпрос. WTF is SWAG е малък екип от талантливи хора, които организират виртуални и реални партита от 2011 насам, като също така издават дигитални (и на физически носители) албуми. В екипа са MojoGoro, Hempsta и Parallel Concept, а как стана връзката... Хаха, ами стана като на бъзик. MojoGoro беше написал на стената си: "Кой иска да направи ремикс за новия албум на Energetic Slash?" и аз просто цъкнах лайк. Малко след това MojoGoro ми върна нещо от сорта: "Това, че лайкваш значи ли, че искаш да направиш ремикс?" и аз бях зарибен, разбира се, а те по-късно включиха и ремикса ми в албума. Така започнахме да поддържаме контакт с Goro...

 

И се стигна до Foggy Mountain ЕР... Защо точно с оneone и защо това заглавие?

Идеята дойде от Goro, който предложи първо да издадем моите две парчета, но по-късно всичко прерасна в идея за общо , в което да се опитаме да съберем и няколко ремикса. За заглавието се погрижихме двамата с oneone, но по-добре не ни питайте как го измислихме... Иначе, сигурно не е нужно да казвам, че Goro стои и зад подбора на ремиксаторите, един от които е и самия той.

 

 

Записваш и за друг нет лейбъл – Swarm... та, какви са плюсовете и минусите на ситуацията "сам-съм-си-рекърдс"?

Swarm проектът беше на мой приятел от Русия, а аз се включих по-късно с идеята да му помогна за развиването и също така да се опитам да намеря родни таланти, а повярвайте ми, в България има много такива! Иначе е рано да се говори за плюсове и минуси.

 

Каква идея ти се въртеше в главата, докато записваше микса? Някоя скрита история в него?

Идеята беше да включа някои от вечните ми фаворити, плюс някои по-нови парчета и същевременно да побродим из дебрите на басс музиката.

 

Саундтракът на деня ти е...? А на нощта?

Те са толкова много..., но все пак през деня звучи Kastle – Baby Кeep It Real, а Artful Dodger – Please Don't Turn Me On (Disclosure remix) ми е любимото парче напоследък за нощни изживявания.

 

Освен за музика, обичаш да говориш с часове и за...?

Пак за музика... хахаха

 

Къде хората могат да те срещнат и чуят тeзи дни?

Не се случва много често хората да ме срещат по клубове, но все пак да заповядат на 8 март във Влайкова, за да се повеселим по случай издаването на Foggy Mountain EР. Иначе винаги могат да посетят страницата ми в soundcloud, там качвам моите неща.

 

Парти девиз за финал?

Хмм, нямам такъв.

 

 

 

01. Versa - December

02. Oceania - Close The Locks

03. Sully - Recess

04. Benga - I Come From London

05. Icicle - Anything

06. Skream - Rollin' Kicks

07. Rakoon - Blue Planet

08. Lamont - Signal

09. Rob Sparx - Thug Step

10. Pinch - Midnight oil

11. Goth-Trad - Anti Grid

12. Jack Sparrow - Afraid Of Me

13. Killawatt - Centipede

14. Truth ft Yayne - Time (Kaiju Re-edit)

15. Commodo - Surveillance

16. Sleeper - Kindred

17. Kaiju - Silverfish

18. Sparxy & ID - Man on Fire (FKOF free download)

19. Requake - Bless The Stress

20. Jakes - Rock the Bells

21. Mensah - 1986 Was the Future

22. Ennio Morricone - Man With A Harmonica

23. Бalkansky & Theodosii Spassov - Kuker

 

MIR 18 by Diamondz

Сряда, 20 Март 2013г. 09:55ч.

Шефе... има ли пресечна точка между хардкор бандата Vendetta, рапърът 100 Кила и дъбстепа? Отговорът идва с диджея и продуцент Diamondz (а.к.а Стефан Величков), част от платформата за бас музика True Badness, която ще участва със собствена вечер на първото издание на фестивала Horizon (23-29 март, Банско). Затова, докато стягаме борда и ваксата за малко бордърбийткрос адреналин, загряваме на 6 с Diamondz и... всичко що е бас.

 

Защо точно Diamondz или как Стефан Величков стана Diamondz?

Ами, до този момент се подвизавах под друго име, а вече бях открил себе си в други насоки, в които искам да се развивам и трябваше да се преоткрия и откъм псевдоним. А Diamondz, защото навсякъде драсках диаманти.

 

Какво или кой натисна бутона Play на твоята авантюра с Музиката?

Още като малък барабанях на разни кутии и тенджери с моливи и го записвах на двукасетъчен касетофон. Първо една линия барабани, после втора... Исках да ставам барабанист и да имам много диви рокендрол фенки.

 

Идеята за издаване на собствена музика дойде когато...?

Ами... винаги я е имало. Доколко съм издавал може да поспорим. Нищо официално до този момент, но тази година най-сетне предстоят малко релийзи.

 

Наред с дъбстеп продуцираш бийтове и за попрап артисти като 100 Кила... или колаборираш с хардкор банда като Vendetta... как се съвместяват толкова различни неща и къде е тръпката в миксирането им?

Да, всичките тези неща са много различни, но ми допада предизвикателството да направя нещо от тях. Забавно ми е да си играя с музиката... там е тръпката.

 

 

Има ли цел, която оправдава всички средства? Какво търсиш в Музиката?

За мен музиката оправдава всички средства. Доста жертвам заради нея и знам, че един ден това ще ми се отплати. Най-малкото ще съм доволен от себе си. Най-важното е да се забавляваш. Ако е забавно – всичко е както трябва.

 

Какъв е срока на годност на trap саунда? Може ли да надживее Harlem Shake манията или всичко ще продължи, колкото Макарена танца навремето?

Срокът на годност е доста относително нещо. В момента електронната музика се развива с много бързи темпове и нещата постоянно еволюират. Скоро ще има нещо ново, по-модерно.

 

Участвал си на фестивали като Outlook – какви ще са приликите и разликите с предстоящия Horizon фестивал? Може ли този вид "чартър фестивали", организирани отвън да доведат до развитие на локалната сцена?

И зад двата фестивала стои една група хора. Всичко е движено от бас музиката. На Horizon ще има много повече хаус и техно, докато Outlook е насочен към по-твърдата бас музика – дъбстеп, дръмендбейс, както и към доста хип-хоп и реге напоследък. Horizon напомня на Dimensions, който се случва 2 дни след Outlook на същото място.

 

Вашата True Badness вечер на Horizon фестивала ще е...?

Ще бъде в Happy End Après Ski бара. Ще пускат Cheeba, който има страхотен Audio/Video сет, Planas от GDC, Tommy Gun и моя милост. Ще има доста дъбстеп, трап, брейкс, дръмендбейс.. Oбщо взето, всичко що е бас.

 

Каква идея ти се въртеше в главата, докато записваше микса? Някоя скрита история в него?

Ами... бях се зарекъл, че ще включа Тигре, тигре...

 

Да крещиш или да шепнеш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Винаги да крещиш. Ако шепнеш има вероятност да не бъдеш чут.

 

Кое убива повече – тютюнопушенето или простотията?

Ами, доста живи простаци има за пример... тютюнопушенето е готино.

 

В Diamondz графика за следващите месеци пише, че...?

Предстоят ремикса ми за Vendetta, 3-4 парчета със 100 Кила, още една-две колаборации, може би, самостоятелно EP за един английски лейбъл и така...

 

Парти девиз за финал?

Мързелът е тъпа работа.

 

 

 

MIR 19 by Basscatz

Понеделник, 22 Април 2013г. 07:30ч.

Една птичка пролет не прави, но две бас котки... Заедно с пролетта, в ритъм басов, се задава второто национално турне на лейбъла Platform Music, затова и ви срещаме с едни от неговите основатели – Basscatz, диджей/продуцентското дуо, заформено от Мартин (а.к.а Jamez Bongg) и Христо (а.к.а Monk). Двете бас котки са ни оплели кълбо от Platform Music релийзи (ексклузивни + добрите, стари хитове), затова дайте лапа, наострете уши и...

 

Защо точно Basscatz? Просто обичате котки или... ?

О да, обичаме котки! Котката е уникално животно. Само спи, ловува и яде. Ние сме подобни, но вместо лов слушаме много бас и правим музика, хаха... Всъщност името Basscatz се яви в съня на Мартин, след това го обсъдихме и решихме, че е яка идея и така се родиха Basscatz.

 

2 повече ли е от 1... ? И защо Monk и Jamez Bongg решиха да обединят сили?

Ние сме замесени в музиката от много време – Христо (а.к.а Monk), класически музикант с много богат опит от турнета и участия, и Мартин (а.к.а Jamez Bongg), един от пионерите на българската дъбстеп сцена. Обединението на две толкова различно музикално развити личности, ние оприличаваме на миксирането на люта чушка с мед, хаха.

 

Идеята за издаване на собствена музика дойде когато...?

Неизбежно е... Много DJ-и и артисти се ориентираха към продуцирането на музика. Нашата цел в това начинание е да пробием на международните пазари – изключително висока летва. Без собствена продукция това няма как да бъде осъществено.

 

Малко български дъбстеп продуценти използват вокалисти или представят музиката си с лайв бенд. Защо решихте да работите с гост-вокали, как ги избирате и как функционира Basscatz Soundsystem?

Ние гледаме музиката от всички нейни аспекти – вокална, инструментална или Live... Искаме да се запознаем с всички нейни страни. Очаквайте съвсем скоро Basscatz Live, което ще бъде нещо невиждано досега по нашите краища.:) Нямаме право да кажем повече засега, но бъдете нащрек!

 

Каква е платформата на Platform? Защо решихте да я пропагандирате точно с пролетни турнета из страната с фрий ивенти?

Platform Music е първия изцяло dubstep и bass music ориентиран лейбъл в България. Под този бранд ще чуете единствено най-добрите имена на Балканите, Източна Европа и България, като рамо до рамо с най-развитите и напреднали артисти, шанс се дава и на младите, зараждащи се звезди и таланти.

 

 

Да крещиш или да шепнеш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Определено да шепнеш. Ако някой ще те чуе, ще те чуе – с викане нищо не става:)

 

Има ли цел, която оправдава всички средства? Какво търсите в Музиката...?

При нас, целите в повечето случаи оправдават средствата. Инвестираме много време и емоция в продукцията и мислим, че това си личи. Търсим в музиката удовлетворението от самата нея. Моментът, в който си затваряш очите и политаш...

 

Каква идея ви се въртеше в главата, докато записвахте микса? Някоя скрита история в него?

Скритата история в него всъщност е съвсем явна – много ексклузивни тракове от Platform Music. Докато го записвахме, си мислехме какви късметлии сте да ви дадем толкова много неиздадена и авторска музика :)

 

 

В Basscatz графика за следващите месеци пише, че...?

Накратко, следва пролетното турне. Всички партита са фрий, така, че елате от рано. Започваме на 26 април от София в Bar Backyard (Ex Bubbles x Plan B/ Зад Билкова), на 27-ми сме в Пловдив @ Bar Gramophone, на 3 май – Бургас @ Silver Club и на 4 май финишираме във Варна @ Tsunami Club. Очакваме ви!

 

Кое убива повече – тютюнопушенето или простотията?

Не знаем кое убива повече, но по-бавно и мъчително убива простотията.

 

Парти девиз за финал?

MOVE FORWARD, естествено :)... Движете се напред хора, гонете целите си и не се предавайте пред нищо. Обичайте се, бъдете добри и послушни:))

 

 

1. Skiller - Intro / Platform NET free download

2. Basscatz & Ruth - Moving Forward (Balkansky Remix)

3. d$pot - Lost / Unreleased

4. Basscatz & d$pot - Glimpse Of The Future / Platform Music

5. d$pot - The Project (VIP) / Platform Music

6. L 33 - Atrocious (VIP) / Platform Music

7. Disphonia - Envious Eyes / Platform Music

8. Camelorg - Detract / Platform Music

9. Basscatz & Balkansky - Aquarius / Platform Music

10. Basscatz - Thriller / Platform Music

11. Camelorg & Uzzi - Doghouse / Forthcoming on Subway Music

12. d$pot ft. Tramb - Burn (Dub) / Platform NET free download

13. DJ Darkstep - Nyctophobia / Platform NET free download

14. Bashment & Grigovor - Zdravei / Platform NET free download

15. Vallew - Purification / Forthcoming on Platform Music


MIR 21 by Sun Glitters

Четвъртък, 05 Септември 2013г. 06:48ч.

Саундтракът на залязващото лято едва ли може да има по-идеално заглавие от Sun Glitters – това е и името, под което вече 2 години, Виктор Ферейра продуцира и издава музика, която се разлива като морски вълни, блещукащи на слънцето. След дебютния Everything Could Be Fine и океан от все така приятни ЕР-та, и малко преди издаването на втория албум Scattered Into Light и пищното му AV шоу (на 21 септември) на фестивала Reworks (20-22 септември) в Солун, glitterswave приливът довя на нашия подкаст бряг Виктор и неговата саунд яхта Sun Glitters.

 

Защо Sun Glitters?

Името Sun Glitters се появи много естествено. След 12 години на експерименти със стария ми проект имах нужда от промяна. Много исках да открия начин да продуцирам нещо различно с изцяло нова идентичност и името си дойде точно на място, защото идеално описва моя свят от звуци и образи.

 

Как би представил себе си и музиката, която обичаш и правиш?

Казвам се Виктор, роден съм през 1973 в Люксембург, с португалски корени. Занимавам се с музика от 1998, а проектът Sun Glitters започнах през 2011, повлиян от артисти като Boards of Canada, Gold Panda, My Bloody Valentine, The Cure... Днес, музиката ми може да се определи като Glitterswave, както предложи един мой фен:). Иначе, като продуцент най-често ми лепват етикета Chillwave, Indietronica, за което нямам нищо против:)

 

 

Кое е най-важното нещо в света на Sun Glitters? Има ли място Луната в него?

Най-важно е... всичко, свързано с проекта. И все пак мелодията е сърцето на Sun Glitters. Най-често започвам някоя песен само когато съм открил точната мелодия. И се старая това да е обвързано с цялостната визия и идентичност на проекта.

 

В днешния свят на глобална лудост как Everything Could Be Fine? Каква е историята зад заглавието и създаването на дебютния ти албум?

О, това е дъъълга история:). Някои части от нея са и много лични... Но специално името на албума е свързано с края на стария ми проект и започването на чисто... Не знам как точно да го изразя, но може би ще звучи като Beautiful Bad Day... Процесът по създаването на албума не отне много време, но беше специален период за мен. Пишех парчетата доста бързо, удовлетворен от това, което се получава като краен резултат. Работех във всяко възможно свободно време като най-често завършвах парчетата късно през нощта. Записах албума за около 2 седмици, доколкото си спомням:)...

 

Има ли някое конкретно парче, което се гордееш, че си записал и можеш да кажеш за него: "Това е! Това исках, когато започнах да правя музика"?

Никога не издавам парче преди да съм доволен от крайния резултат. Същото важи и за ремиксите. И все пак, това, за което говориш, мисля че съм го постигнал с Too Much to Lose, Beside Me и Love Me – те са и така наречените хитове, най-слушаните и най-сваляните... Много съм щастлив и от всички колаборации, които съм правил досега. Една от първите и най-прекрасните беше Cosmic Oceans EP със Steffalloo. Говоря за първото, дигитално издание в Bandcamp – 3 много кратки песни, но наистина магични. Днес, когато ги слушам, наистина не мога да си спомня как съм достигнал до някои от мелодиите. А това е добър знак, това за мен е Магията!

 

 

Как ще изглежда аудиовизуалното шоу, което ще представиш тази година на Reworks?

Обикновено, това е последното нещо, за което мисля и решавам как ще изглежда една седмица преди всяко лайв участие. Не че не се случва да правя промени и в самия ден на шоуто. В общи линии, идеята е да синхронизирам видео с всяко парче, което изпълнявам. Повечето парчета си имат свое, специално създадено видео като Too Much to Lose, например, но често се случва да смесвам визията на дадено парче със звука на друго... разменям, комбинирам... понякога се случва случайно, а понякога е предизвикано от създалата се атмосфера... Всичко е въпрос на импровизация.

 

Какво може да се каже за електронната сцена в Люксембург?

Колкото е малка, толкова е и интересна. Има няколко малки лейбъли като Grand Duchy Grooves, например, които издават страхотна Made in Luxembourg музика. Също така, има и доста независими продуценти като Emre Sevindik, Blue Dressed Man, In Circles или пък по-големи банди като Hal Flavin, Monophona и Artaban...

 

Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Просто да вярваш в това, което правиш!

 

Задава ли се нов Sun Glitters албум?

Да, новият ми албум Scattered Into Light ще бъде издаден през ноември от Mush Records. Записвах с вокалистката Sara от Diverting Duo, която пее в по-голямата част от албума и се надявам, когато е възможно, заедно да го изпълняваме и на живо.

 

Парти девиз за финал?

Нямам такъв, просто вярвам в това, което правя. Живея ден за ден, без особено да му мисля какво ще правя след седмица, например. Някои неща, обаче, трябва да бъдат планирани с месеци напред:)

 

 

01. Mountain Range - A Silence of Three Parts

02. Diverting Duo - Home

03. Baths - Earth Death

04. Life & Limb - Carry On

05. Lockets - Surrender (Sun Glitters Remix)

06. RIVKA - Swim High

07. Ghostlight - Whispers and Some Kind of Understanding (Sun Glitters Remix)

08. Gold Panda - Flinton

09. Four Tet - Locked

10. Boards of Canada - Sick Times

11. Absent Without Leave - Daydream Lullaby

12. Amp - You Are Here

13. Sun Glitters - Her Look to Me (feat. Sara)

14. Mount Kimbie - Made to Stray

 

MIR 22 by Big Tiger

Понеделник, 25 Ноември 2013г. 00:40ч.

Колко голям е Big Tiger знаят, може би, единствено двете негови половини – Mojo Goro и Hempsta, двама бийт обсебени продуценти и създатели на нет лейбъла WTF is Swag. След две силни ЕР-та Interworld/Outernet и Music From Planet Earth, и Barefoot Dance ръмжене в прясно издадената компилация Eat Dessert Only, годината беше повече от успешна за Big Tiger, но по всичко личи, че 2014 може да се окаже и годината на Тигъра, а не на Коня. Готви ли се Тигъра за скок, среща ли се и в Австралия, и яде ли крем-карамел... всичко това може да разберете лично от Горазд Попов а.к.а Mojo Goro / а.к.а ½ от Big Tiger.

 

 

Защо точно Big Tiger и как се стигна до този общ проект?

Big Tiger е най-голямата и най-силно гърмящата пиратка (или поне беше преди години), която можеш да си купиш легално. Проектът съществува от известно време насам, просто тази година излезе наяве. Някъде през 2011, ако не се лъжа, направихме няколко live сета по разни партита... тогава наричахме стила си post-crunk, преди термина trap да го има, но в момента нямаме нищо общо с него – пояснявам това за тези, които не са чували двете EP-та, които издадохме тази година.

 

С какво се храни Big Tiger и кое е най-важното нещо в неговия свят?

Най-важното е да бъдем себе си, а всичко да е позитивно и приятно a.k.a. "positive and based". Има, разбира се, и неприятни неща, но те идват, всъщност, от старанието да ги избегнеш, а истината е, че те са неизбежни. Така, че Big Tiger се храни с всичко това – нещата от външния и вътрешния свят, от мистерията и дълбочината в тях. Всяко едно нещо, което ти се случва е супер важно и зад него стои истинска причина, изпълнена със смисъл. Музиката е универсален език, чрез който се опитваме, както в индивидуалните си проекти, така и с Big Tiger, да споделим най-прекрасните неща, които сме изпитали, било в резултат на късмет или на личен стремеж. Затова и проектът съществува от много време, но не сме издавали нищо – просто не е имало нещо достатъчно стойностно и истинско, което да кажем преди.

 

Второто ви ЕР Music From Planet Earth бе издадено от австралийския лейбъл DRTY SHDWS PRJKT, а не от WTF is Swag – това разширяване на ареала на Тигъра ли е или затвърждаване на идеята за музика без граници от първото Interworld/Outernet ЕР?

И двете, разбира се. Нашата музика не идва от идеи от сорта на "хайде да направим това, защото е модерно или искаме да сме различни", а е отражение на вътрешния ни свят. Искахме да издадем Music From Planet Earth за друг лейбъл, защото нашият има какво да издава и винаги ще промотира нас самите, поради доста ясни причини. Освен това, аз лично се кефя на Австралия и бих искал да я посетя в някакъв момент – сигурен съм, че и Стефан a.k.a Hempsta не би отказал.

 

Прясно издадената компилация Eat Dessert Only е трета поред за WTF is Swag и прави впечатление, че все повече и все по-разнородни артисти започват да гравитират около основното ядро на лейбъла – това ли е концепцията за развитие на WTF is Swag семейството и какво би казал на всеки, който иска да създаде и движи нет базиран лейбъл?

В тази, както и в предната касета, просто събрахме някои не чак толкова известни артисти (а има и някои доста напреднали като My Panda Shall Fly, Acre, Fingalick, 1000Names и други) – приятели, познати и непознати, на чиято музика да се кефим. Например, аз може да харесвам нещо, но ако то не се одобри от другите двама, значи не влиза в касетата. Гледахме да сме доста строги за Eat Dessert Only, за да се получи наистина по-добре и не чак толкова random като предната, затова отказахме и доста парчета, без значение кой какъв е. Имахме и няколко версии за подредбата до последния момент, но аз лично съм доволен от финалната.

Иначе, всеки, който иска да започне нет лейбъл, трябва да е наясно с няколко неща – може в днешно време това да изглежда като нищо работа, правиш bandcamp, някво лого и готово, обаче, истината е друга. Ако смяташ, наистина, да правиш нещо както трябва, то има страшно много работа, която отнема страшно много време – трябва да си сигурен , че ще го имаш това време, иначе няма смисъл да започваш да си го губиш. Другото е, че ако нямаш концепция за лейбъла и истинско желание да го започнеш, имам предвид, да го усещаш в себе си, примерно, сутрин като се събудиш, тогава по-добре не започвай наистина. Това, бих казал, важи за всичко, с което се занимава човек.

 

 

А каква е идеята зад серията компилации Eat Dessert?

Когато стартирахме лейбъла, той сам еволюира по естествен път – от серия партита, които в заглавието си имаха думата swag, която не значеше нищо за никого в София и ние бяхме решили, че можем да си я присвоим. Та, Lew Boo (а.к.а Parallel Concept) имаше друга идея за име на лейбъла, но решихме да използваме името на първата компилация, която раздавахме на парти със същото име, за да е ясно, все пак, кои сме. Имаше ефект. В крайна сметка, името, което Lew Boo бе измислил за лейбъла излезе под формата на касета – Eat Dessert First означава да вземеш най-сладкото, каймака, а другото, само ако остане място за него. Това име символизира свободния живот, извън общоприетото, където първо трябва да направиш това, пък после онова – ако искаме, ще си изядем крем-карамела първо, или дори само него – няма кой да ни каже, каквото и да било, защото ние имаме допирни точки само с хората, които мислят като нас.

 

Самият ти се занимаваш и с графичен дизайн, та доколко важна е визуалната страна на музиката за WTF is Swag и кое влезе първо в живота ти – визията или музиката?

Аз лично се занимавам повече с музика, а от време на време, графичният дизайн сам напира да излезе, та нямам избор. То, ако се замисли човек, двете неща си вървят едно с друго – ако искаш да направиш добро парче, трябва да имаш въображение и визия за нещата, иначе оставаш прашинка в морето от артисти, в която си решиш там вълна. Чрез музиката изразяваш своята индивидуалност, а тогава ти не си само един звук, защото в случая с музиката визуалната ù форма не може да бъде избегната – тя просто е част от концепцията и ако се отнесеш с пренебрежение към нея, то значи си се отнесъл с пренебрежение и към самата музика. Това е като да възпееш визуално песента си – просто помага за по-доброто разбиране на слушателя, така сме свикнали. Не може да има хит без клип. Мозъците ни са свикнали да пируват в ерата на медията, чийто край започва да интригува въображението ми.

Занимавах се с графити още от 7-годишен или нещо такова. Помня колко бях свикнал с идеята, че ще се занимавам с визуално изкуство, та когато на 12 години някъде, се зарибих по музиката, се наложи да си обещавам, че няма да зарязвам рисуването заради музиката, хаха... и може би, заради това обещание, от време на време, се занимавам и с дизайн, хаха.

Ако трябва да бъда честен, нито съм кой знае какъв музикант, нито художник, но съм роден във време, в което това не пречи, за да правиш музика и графичен дизайн. Все пак, ако наистина искаш да правиш нещо, трябва да го правиш както трябва, затова и от 2 години насам уча пиано и композиране, а от известно време и пеене. И наистина, това оказва огромен ефект върху цялостното ми разбиране за правенето на музика.

 

Има ли някое конкретно парче, което се гордееш, че си записал и можеш да кажеш за него: "Това е! Това исках, когато започнах да правя музика"?

В момента, всяко едно, което стига до финалния микс е такова. Ако зуумнем елементите в едно парче, то не спирам да го цъкам, докато не си кажа "Това е! Това исках, когато започнах да правя това парче", което, може би, е най-приятното чувство... Затова правя музика.

 

 

Учиш и живееш в Манчестър – така по-лесно ли е да следиш тенденциите и да създаваш контакти в електронната сцена или няма никакво значение в Interworld-а, в който живеем? Какво би казал за парти серията WHP (The Warehouse Project) и за смъртните случаи на едно от събитията им наскоро?

Има значение всичко, разбира се, може ли да няма. От една страна, бих казал че много неща се промениха, откакто съм тук. Сигурен съм, че този град ми помогна много в музикална насока. Имам някои приятели, които са доста напред с нещата тук, а е готино да джиткаш в такава среда. По принцип, много е важно да се пътува, за да може да имаш широк кръгозор за нещата.

Тенденциите да го духат, без извинения, не вярвам да се обиди някой, така или иначе. Така казват там, където се раждат новите "тенденции". Примерно, тук хората са "културни патриоти". Вземете Детройт, Чикаго, каквото си искате... гледали ли сте интервюта с детройтските легенди... тия хора не слушат нищо друго освен детройтска музика. Така се ражда история. По същия начин и тук – защо да се интересуват от нещо друго, след като имат супер сцена? Ще кажете, еми да, ама имат, нали... еми имат, защото са я създали, тя не е паднала от небето. И са я създали точно по този начин. Не следвайки тенденции, а като са си държали на своето. Това е много интересно, защото е единственият случай, когато определен вид консервативност и страх от непознатото създават нещо велико. Обаче трябва да знаеш накъде да насочиш този консерватизъм. Ако в едно поколение има трима велики диджеи от един град, дали няма всички деца от следващото поколение да искат да бъдат такива? От това, което съм виждал лично, моят отговор е "Да". Затова, стига сте я гледали тази чужбина, казвам аз, който съм там. България има брутален културен Потенциал, който за жалост е доста пренебрегнат, но който, рано или късно, ще излезе наяве... представям си, че скоро ще се случат нещата.

Иначе WHP, както всички видяхме, много се изложиха тази година с лайнъпа. Когато дойдох миналата есен и ми попаднаха някакви флаери, си казах:"леле, кво е тва"... преди имаше лайнъп, който представляваше, примерно, артистите от тогавашния ми сет, събрани на едно парти накуп. Тази година искат да привлекат повече новодошли 18-годишни студенти, които боготворят Swedish House Mafia и истинските ценители остават сгъчкани в няколко партита, които се опитват да обхванат много артисти накуп... В сравнение с миналия сезон... не, така и не отидох там, някакси не ме привлича идеята да бъда част от маса потни тела на MDMA, макар и да звучи "чаровно". За инцидента... кво да кажа, кофти работа, тва си е крайност. Трябва да можеш да се забавляваш без никакви субстанции... и Това е. Защо ти трябва да слагаш нещо в тялото си, за да можеш да се отпуснеш и т.н... Нека се замислим, ако искаме да създадем по-добър свят, дали наркотиците да бъдат част от него, или ще останат в стария, като работенето "от 9 до 5" на професии, които хората мразят? Дали двете неща не са свързани?...

 

mojogoro Mojo Goro © фотография Горазд Попов

 

Каква идея ти се въртеше в главата, докато записваше микса? Някоя скрита история в него?

Бях концентриран в микса и не си мислих за нищо друго. Има скрити истории за онези, които могат да ги намерят... Включил съм парчето на 1000Names от Eat Dessert Only, любими тракове на познати и непознати, най-добрият grime от старите на Dizzee, Elephant Song na AFX и... няколко мои, нечувани преди, трака като Xeper Ra, който ще излезе през една нова платформа, в която ще издавам само мои (и може би Big Tiger) неща. Първият релийз ще е free EP с няколко парчета и два ремикса – от Hempsta и 1000Names. През последната година се концентрирах над собственото си отношение към музиката и бих искал да го изразя индивидуално, но това определено не означава, че WTF is SWAG спира – по-скоро ще се засилва още повече.

 

Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

По-скоро нито едното, но ако говориш от сърцето си, тогава говориш истина и хората винаги ще извъртат глави към теб. Гледай да имаш нещо стойностно за казване, а дали шепнеш или крещиш – на кой му пука! С моята музика гледам да не шепна, нито да крещя, а да има баланс между двете.

 

Къде може да се чуе рева на Big Tiger в следващите няколко месеца?

Правим парти в София на 21 декември, в Jules Verne – доста ще е пълно и малко ме е страх, моля ви не идвайте. Колкото до релийзи, ние всъщност не работим по интернет – просто като се видим, работим много бързо (но ефективно), така че когато се прибера в България, се надявам да направим колкото може повече тракове за цял албум. Иначе, за първата половина на 2014, имаме приготвена касета с ремикси на траковете от Music From Planet Earth, отново издадена през нашите австралийски приятели DRTY SHDWS PRJCT, а в личен план, освен free EP-то, за което споменах, на 1 декември излиза моето Crop Circles EP с ремикс от Stephan Panev, с което ще стартира и неговия нов лейбъл Mood Unit.

 

Парти девиз за финал?

WOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOORRAAAWRRRRRRRRRRRRRR BIIIIIGGGGGTIGERRRRRRRRRRRRRRRRRRRRRRRRRRRRRRRRRRRR BABY!


 

01. John Coltrane – OM

02. JD800 Legowelt Sample Kit Infomercial

03. Mojo Goro – Xeper Ra free EP download

04. Omar S – Rewind

05. Alex Agore – Got Me Burning Dub

06. Alex Coulton – Murda

07. Mojo Goro – Curtains

08. Jam City – How We Relate To The Body

09. Dreams – REALITY CHECK

10. Vissacoor – Spectral Evidence

11. Mumdance – Dragon Egg

12. Moleskin – PULSKIMO

13. Mojo Goro – Shapeshiftr

14. Visionist – Snakebite

15. Aphex Twin – Elephant Song

16. Kanye West – Blood On The Leaves (DJ Sliink Remix)

17. Matic808 & Brenmar – High Art

18. Mojo Goro – Impulse

19. DJ Mike Gip - Deep Inside (#BBMG RMX)

20. Samename – Okishima Island

21. 1000Names – Clothes Right Around

22. Ian Isiah - Private Party (Prod. by Sinjin Hawke)

23. Aaliyah – One In a Million (Visionist Edit)

24. Dizzee Rascal – Win

25. Three 6 Mafia – Playa Hataz

26. oOoOO – Stay Here

27. Mojo Goro - Phoenix

 

MIR 23 by Nick Nikolov

Понеделник, 16 Декември 2013г. 00:45ч.

В края на всяка година всичко живо обръща поглед към миналото/изминалата година, затова ние ще погледнем към бъдещето/следващата година – там ни чака Nick Nikolov за второто си поред участие на фестивала Horizon (Банско, 8-14 март 2014). Може би познавате Ник като част от резидент триумвирата на Elevate парти задругата, може би сте слушали неговите издания за гранде хаус лейбъла Liebe Detail, може би знаете, че Ник е само на 20 години и бийт бъдещето е пред него, но не знаете...

 

 

Кое е най-важното нещо в света на Nick Nikolov?

Хората, с които се обграждам от една страна и от друга, идеята, че искам това, с което се занимавам, да е смислено. Рядко ми се получават нещата, ако правя нещо, в което не вярвам или го правя заради грешните причини – без значение дали е музика или нещо друго.

 

Какво остана от Surrealism (дуото ви с Калин Тодоров), когато започна соло проекта си? И как всъщност музиката влезе в живота ти?

В интерес на истината, започнах соло проекта си известно време преди Surrealism. Тогава издадох едно EP в колаборация с 16 Bit Lolitas и разни други парчета – общо взето, това бяха първите ми опити да се занимавам сериозно с електронна музика. След периода ми с Калин, отново започнах да правя музика под името Nick Nikolov.

Иначе музиката навлезе доста естествено в живота ми. Голямо влияние върху това, което слушам, имаха родителите ми. Немалко бяха моментите, когато попивах от компилациите на Miguel Migs (и повечето артисти от лейбъла му Naked Music), на Ben Watt и други, на задната седалка на колата ни. Когато ми подариха първия MP3 плеър, бил съм сигурно на 10, нямах търпение да сложа Daft Punk албума Homework на него и да не махам тапите от ушите си. Честно казано, трудно ми е да се сетя наистина откъде започна всичко, но покрай популяризирането на DJ културата по това време, както и многото електронна музика, която слушах, ми се струваше забавно, почти като игра, да започна да се занимавам с това. Не ми отне дълго време да се докопам до разни програми. Забавно е, че най-първите ми опити бяха на една Steinberg дръм машина, в която имаше само семпли от старите Roland модели – TR909, TR808 и може би TR707, не си спомням вече.

 

В контраст с българските артисти, които дълго време диджействат, докато започнат да издават собствена продукция, ти започна с продуцирането – по-добрият вариант ли е това, според теб, и как се стига, всъщност, до договори с лейбъли като Liebe Detail? И колко голяма е границата между диджея и продуцента на електронна музика днес?

Има го момента, в който много диджеи, известни и не толкова известни, започват да инвестират време и пари в продукция с цел увеличаване на участията си. Но за мен тези две неща са толкова директно свързани. Винаги съм правил и ще правя музика, защото обичам да го правя. Ако впоследствие се случи така, че хора, които харесват музиката ми, искат и да ме поканят като диджей – още по-хубаво! Просто, не това стои в основата. До договори с хубави лейбъли се стига много трудно и доста често се нуждаеш от приятели, които да ти подадат ръка. А що се отнася до границата между диджея и продуцента – най-вероятно тези две дисциплини вече са по-тясно свързани, отколкото са били преди 10-15 години.

 

Има ли някое конкретно парче, което се гордееш, че си записал и можеш да кажеш за него: "Това е! Това исках, когато започнах да правя музика"?

По-скоро не. Идеологията ми не се състои в определна крайна цел. Всяко парче има своето значение за периода и обстоятелствата, в които съм го направил. Тогава съм имал такава идея, такива цели, съответно съм гонел някаква естетика. С някои парчета успявам да постигна до някаква степен, това, което искам, с други – не толкова. Но оттам нататък продължавам само напред.

 

 

Учиш и живееш в Лондон – така по-лесно ли е да следиш тенденциите и да създаваш контакти в електронната сцена или това няма никакво значение? И наистина ли винтидж jungle саунда е завладял всичко живо на UK електронната сцена или...?

Уча Sounds Arts & Design. Със сигурност има огромно значение къде живееш. И това не се отнася само за музика. Лондон е град, в който всяка ниша си има своята сцена. Общо взето, градът ти дава перспектива, както никъде другаде. Относно саунда в момента... не знам за джънгълa, но гериджът направи голямо завръщане под различни форми, а дийп хаусът се комерсиализира до някаква степен, естествено, след успеха на Disclosure. Един от интересните феномени е как много bass продуценти свалиха BPM-a и преминаха към хаус и техно. Но трябва да призная, че не следя чак толкова отблизо всички трендове, така че картината, която описвам със сигурност не е пълна.

 

Участва на първото издание на Horizon фестивала – кои са плюсовете и минусите, какво би трябвало да се промени/подобри на този фестивал? И защо се връщаш за второто му издание през март?

Мястото, атмосферата, музиката и комбинацията от всички тези неща прави фестивала изключително атрактивен. Един от неуспехите на първото издание беше, че привлече предимно хора от Англия и не толкова от България. Тази година лайнъпа е по-разнообразен, така че се надявам и хората да го последват. Иначе съм оптимист. Завръщам се, защото се чувствам късметлия да бъда част от страхотния лайнъп и мисля, че Horizon има своето светло бъдеще.

 

Каква идея ти се въртеше в главата, докато записваше микса? Някоя скрита история в него?

Идеята зад микса е същата, каквато стои зад всички миксове, които съм правил досега. Винаги се опитвам да смеся всички типове хаус, които харесвам и слушам, да сложа парчета излезли онзи ден и да ги смеся с тракове, правени преди 15-тина години. Съответно, винаги, миксовете ми са леко разхвърляни.

nickn

 

Какво и кой те интригува и провокира в електронната сцена днес?

Интригуват ме артисти, които имат силно индивидуален саунд – например, Axel Boman, Tessela, Oneohtrix Point Never...

 

Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Всичко зависи от посланието. Хората трябва да се притесняват повече дали идеите им са достатъчно нови и свежи, а не толкова кой ще ги чуе.

 

Какво пише в дневника на Nick Nikolov за следващите няколко месеца?

Очаква ме доста работа и доста учене, участие на Horizon фестивала... и с малко късмет – нов релийз:)

 

Парти девиз за финал?

Bottoms Up !


 

 

01. Axel Boman - Can't Find It

02. Oleg Poliakov - Subterranean Rivers

03. Jus-Ed & Fred P - Ed & Fred Project

04. Automan - Tawhid

05. Newworldaquarium - Trespassers

06. Axel Boman - Hello

07. Nina Simone - See Line Woman (Kerri Chandler Remix)

08. Francesco Tristano - The Melody (C2 Remix)

09. Jacob Mikesh Filburt - Philipp Dolphia

10. Theo Parrish - Falling Up

11. Mr. Beatnick - Synthetes

12. Osunlade - Dionne

13. The Field - Cupid's Head

14. Robert Dietz - Common

15. Tom Demac - Chasing Shadows

16. SCNTST - For Forest Play Only

17. Holden - Renata

18. Kelpe - Astrolomy (Mike Slott Remix)

 

MIR 24 by Qaseo

Понеделник, 17 Февруари 2014г. 08:22ч.

Някои го познават като Димитър Василев, повече го знаят като The Bulgarian/Dr. Shade, а трети ще слушат за него под името Qaseo... Живял дълги години в Южна Африка, Димитър отстрелва жанровете в музиката като на сафари и в богатата си трофейбийт колекция има куп соло продукции, ремикси, едити, колаборации (като албума Alpha, издаден в ЮАР под името Tone Deaf Junkies), а сега ще направи и своя Qaseo дебют на фестивала Horizon (8-14 март, Банско), затова докато разцъквахме бордърбийткроса в музиката си поговорихме за някои важни неща относно...

 

 

Защо точно Qaseo? И как The Bulgarian се превърна в Qaseo?

The Bulgarian беше тази част от живота ми като музикант/продуцент, с която един вид пораснах. Имах успехи, да, но също така и грешки. Твърде много се бях асоциирал с един стил, наречен Fidget, който се измени (от тип Jacking House с малко електро елементи до някакъв мега-рейв с дъбстеп елементи) и внезапно се превърна в мръсна дума. Така и не успях да се разгранича от него и минаха една-две години, през които търсех себе си. Сега мисля, че съм се намерил отново. Музикално не съм бил толкова вдъхновен да правя музика от много време насам, а съм намерил и някаква стабилност в живота като цяло. Та затова реших, че трябва да се започне наново. Нов стил музика, нов псевдоним. Не съм първият артист, който прави това и няма да съм последният.

А защо точно Qaseо? Ами исках да е нещо лесно, но пък и уникално и все пак концептуално да има нещо общо с музиката. А музиката е хаус и техно с по-"oldschool", "underground", аналогова естетика, и Qaseo ("касио") звучи като Casio.

 

Кое е най-важното нещо в Qaseo света?

Да не се увличам по някакви трендове, а просто да правя музиката, която ми е в душата. А оттам вече, който иска да я харесва. Важното, на първо място за мен, е да е нещо истинско. Така че например няма да видите никога MetallicaThe One (Qaseo's Trap Remix bootleg:))...

 

Живял си дълги години в Южна Африка... какво те накара да се върнеш в България? Какво мислиш за желанието на всеки трети да напусне България... и въобще, на електронната сцена днес, има ли значение къде живееш и продуцираш, за да постигнеш пробив, успех...?

Лично за мен, точно музиката беше главната причина да се върна в Европа. В ЮАР тогава още нямаше световно по футбол и Die Antwoord, а да не говорим и за почти несъществуващия интернет. В България си имах някаква база (плюс голяма част от семейството ми) и също така сме с една от най-добрите интернет връзки в света, което отговаря на друга част от въпроса: можеш отвсякъде с достъп до летище (и евтини полети) и добър интернет да правиш музика. Друг въпрос е вече на локално ниво каква подкрепа ще имаш, какъв досег до други хора със сходни интереси към музика, тоест какви ресурси ще имаш.

В България малко страдаме от това, че сме малък народ и то с много комплекси. Хем от една страна половината хора слушат чалга и остават примерно 50-100 души общо в голям град като София, които биха се изкефили на един определен стил електронна музика. Хем пък същевременно, ако няма някакво чуждо име на плаката, хората не искат дори и 5 лева да дадат за вход. И от друга страна, клубовете ти искат някакви пари предварително, за да направиш парти, а ти няма как да си ги избиеш тези пари.

Повечето хора, които се занимават тук с организирането на партита и подобни ивенти, го правят през свободното си време, а през деня ходят на работа както всеки друг. Реално е доста трудно и скъпо да се организира нещо интересно тук, а и после ще има хора, които ще мрънкат за цената на алкохола или че не са ги пуснали с раница в клуба или нещо подобно и остават само по-младите с най-много ентусиазъм и енергия (но не и опит) или хора с връзки и спонсори (за които трябва партито да е нещо по-комерс). После що нямаме достатъчно готини събития и все каним едни и същи диджеи...

 

Обичаш колаборациите, работиш и с вокалисти... кой е пътят, според Qaseo, за развитие на българската електронна сцена и на българските бийт продуценти като цяло?

Това следва малко от отговора на предишния въпрос. Точно това, че трябва да спрем да гледаме един на друг като на конкуренти и да се дърпаме взаимно надолу. Трябва да си помагаме и да работим заедно, така или иначе сме твърде малко такива хора тук... дали се кефиш на дийп хаус или на хард техно, или на бийт, или глитч-хоп – все тая – нека сме като англичаните или французите, които много внимават да се подкрепят взаимно и да спрем да гледаме само в чужбина за таланти.

 

Какво си чувал за фестивала Horizon и какво би искал да чуеш/видиш на второто му издание през март?

Чувал съм доста, но тази година конкретно има много артисти, които уважавам и задължително ще подкрепя, като например KiNK, Catz & Dogz, Zed Bias и т.н. И най-вече се радвам, че се случва нещо такова в България, с артисти, които не са издавали най-великите си неща преди 10-15 години.

 

Има ли някое конкретно парче, което се гордееш, че си записал и можеш да кажеш за него: "Това е! Това исках, когато започнах да правя музика"?

Мисля, че ако си артист в каквато и да е сфера и стигнеш до такова заключение, е време да се откажеш.

 

qaseo-4

 

Каква идея ти се въртеше в главата, докато записваше микса? Някоя скрита история в него?

Най-вече исках на човек да му се танцува, докато го слуша! След това исках да е малко като разказ или гледане на добър филм и затова започва по-леко и весело, след което задълбаваме в интригата и дори на моменти може да става леко страшно, но после идва развръзката и всичко приключва позитивно.

 

Какво и кой те интригува и провокира в електронната музика днес?

Позитивно казано: Вижте траклиста просто:) Също така ми харесва сегашната революция с малки и евтини аналогови машинки. След близо 15 години правене на музика, почти изцяло само със софтуер, сега започвам да си изграждам студио с аналогови синтове, дръм машини и един куп плочи на пода. Това ограничение, което имаш от един аналогов синт, те кара да се фокусираш много – няма preset-и, няма много избор, а и си е друго нещо да имаш физическо бутонче или врътка, която прави само едно нещо!

Също така ме радва много (но не и кредитната ми карта), че сериозно се връщат плочите. Наскоро четох някъде, че за 2013 има 30% увеличение на броя плочи, издавани или купувани, спрямо предишната година.

Негативно казано: EDM и Beatport Топ 100... просто нямам думи.

 

Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

И да шепнеш, и да крещиш, все тая. За жалост в нашето общество, в момента, май най-лесно става с пари и връзки. Но ако ги нямаш, най-добре е просто да си верен на себе си и никога да не се предаваш. Оттам нататък е просто важно да усетиш, когато ти се появи някоя добра възможност и да не я изпускаш.

 

Какво пише в Qaseo дневника за следващите няколко месеца?

Първо малко почивка и някое и друго парти в ЮАР за две седмици, а после директно на Horizon, за което нямам търпение и очаквам да е доста забавно. После мисля да се позаключа известно време в студиото и да понапиша още нови парчета!

 

Парти девиз за финал?

Много бас и танци!

 

 

01. Qaseo - Zero To Nine

02. Andre Kronert - Shock Leader

03. Nina Kraviz - Love Or Go (KiNK Mix)

04. Sly One - Warm Red

05. Huxley & Shenoda - I Don't Know

06. Qaseo - Godfist

07. Kode 9 - uh

08. L-Vis 1990 - Ballad 4D

09. Literon - Knob Exploitation

10. Aphex Twin - Windowlicker (Run Jeremy Edit)

11. Wraetlic - Scunner (Jon Convex Refix)

12. Untold - Caslon

13. Blawan - Grafter Gets A Home

14. Zed Bias & Paleman - Furrball

15. Dusky - Careless

16. Qaseo - Null Value (Stripped Version)

 

MIR 25 by Stephan Panev

Вторник, 01 Юли 2014г. 00:46ч.

Той има много имена за своята обсесивна бийт страст – Stephan Panev, Females, Define One..., но ако поискате от Стефан Панев да дефинира музиката, която прави, може би, отговорът ще дойде с Night Shift Cases – името на третия албум в неговия богат рилийз актив, в което са закодирани калейдоскоп истории като Restless (ексклузивният трак в микса и първи жокер от очаквания през есента Night Shift Cases), за да изгрее на хоризонта идеята, че "There's no Party like the Afterparty"...

 

 

Кое е най-важното нещо в света на Stephan Panev?

Семейството, приятелите и приятните моменти, изживяни с тях.

 

Какво се промени в отношението ти към музиката и концепцията ти за създаване на авторска такава от деня, в който записа първото си парче до днес?

Подходът ми към последното и към първото парче е абсолютно еднакъв – винаги съм правил музика, която да ми доставя удоволствие. Това, което се промени е, че с времето изградих внимание към детайла. Днес ми отнема много повече време, за да завърша проект.

 

Широкоскроен си – имаш проекти в различни стилове и жанрове от електронния спектър с различно име за всеки от тях – как си избираш алтерегото според музиката, която правиш...? Защо точно Define One, защо точно Females...?

Всичко произлиза от това, че обичам да експериментирам. Stephan Panev винаги ще остане основната ми цел, но когато покрай друг проект задълбая в нов стил се разнообразявам и научавам нови похвати. А защо точно Define One или Females, не мога да отговоря... обикновено когато започвам нов проект първо измислям името.

 

 

Как би завършил поговорката – Стефан Панев името си мени, но... никога?

Колкото и банално да звучи – нрава. Непрекъснато гледам да се развивам и да еволюирам, но въпреки това не изневерявам на себе си и собствените си виждания.

 

Кои и какви са Night Shift Cases, за които става дума в едноименния албум, който подготвяш?

Night Shift Cases са всички онези нощи прекарани с приятели и музика. Процесът на работа беше доста различен спрямо предишните ми проекти. Още от самото начало знаех, че искам да направя албум с музика, която да мога да пускам в сетовете си. За разлика от предишния ми албум Where Do We Go From Here?, в който до голяма степен експериментирах, тук заложих на звука, на който наблягам когато се изявявам като DJ.

 

Имаш и нов лейбъл KOMPONENTIкакви са компонентите и идеята, която стои зад него?

KOMPONENTI стартира като лейбъл в началото на миналата година, като идеята беше да издавам по-тежките си техно проекти през него. Днес е много повече от лейбъл – превърна се и в криейтив студио, което приюти много и интересни проекти като FreeRiderz и Items & Things. Обемът на работа стана такъв, че в момента не можем да стигнем до издаването на нова музика, но и това предстои да се случи през есента.

 

Има ли някое конкретно парче, което се гордееш, че си записал и можеш да кажеш за него: "Това е! Това исках, когато започнах да правя музика"?

Не мисля. По принцип съм доста критичен към собствените си продукции и поради тази причина едва ли някога ще създам перфектното парче.

 

През годините си изпитал всички плюсове и минуси на създаването на електронна музика в България – пробвал си правенето на видеоподкасти, промо видеа, тийзъри, издаването не само на ЕР-та, но и на цели албуми, колаборираш активно и с други български артисти... – какъв е пътят за истинско развитие на българската сцена, какво би искал да промениш, да подобриш...?

Нужни са повече хора, които да са готови да експериментират и да предоставят на публиката нови и различни неща. Аз лично, за един доста дълъг период от време, се бях откъснал от сцената ни, но сега се завръщам с нови сили и се опитвам да бъда един от тези хора.

 

 

Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Да казваш.

 

Каква идея ти се въртеше в главата, докато записваше микса? Някоя скрита история в него?

Първоначалната ми идея беше да направя запис на някой от афтърите, които организирам, но тази идея не се осъществи и в крайна сметка записах микса сам и поради тази причина е изграден от музика, която харесвам, но не винаги имам възможност да пусна.

 

В дневника на Stephan Panev следващите няколко месеца са отбелязани като... ?

Лято изпълнено с приятни емоции. Като работа ми предстои подготвянето на албума за издаване през есента.

 

Парти девиз за финал?

There's no Party like the Afterparty.

 

 

01. Voices from the Lake – Iyo

02. Stereociti – Water Strider

03. XDB – Ganivon

04. Borrowed Identity – Ruhephase In D-Moll (feat. Mechanical Soul Brother)

05. Doubt – Vertigo

06. Stephan Panev – Restless (unreleased)*exclusive

07. Gunnar Jonsson – Relationer

08. Dinky – Almonds

09. Peter Kruder – Law of Return

10. Etcher – Polytom Dusk

11. Function – Disaffected (Ben Klock Remix)

12. Marcelus – Savage Pattern

13. Conforce – Vulcan

14. Benedikt Frey – Geranos

 

MIR 26 by The Science

Сряда, 10 Декември 2014г. 12:00ч.

The Science са Мартин Soulslept и Нино Гомес – диджеят/продуцент (Soulslept) и гласът на не една и две бг инди рок банди (Гомес) заедно изучават законите на науката за дъб-ноар-трипхопа – както в предстоящото им дебютно ЕР (основа и на ексклузивния им mir-logo-black-50x25подкаст), така и на живо (The Science излизат преди GusGus този четвъртък), но за всичко най-важно от The Science бийт каноните разказва Мартин Soulslept...

 

 

Защо The Science?

Защото The Science е извън причината и следствието. По-скоро The Science е причината зад всички причини.

 

Кое е най-важното нещо в света на The Science?

Вибрацията, на който и смислов слой да го погледнеш.

 

И двамата имате доста шарен и различен музикален бекграунд, как решихте да обедините сили?

Не беше решение, а стечение на обстоятелствата. Преди години, през 2009, записахме парче на име Monolith с доста по-различно звучене от сегашното ни, съответно го пуснахме и на един ремикс конкурс на Bonobo, където финишира на първо място по гласуване на слушателите. Стана ни ясно, че един ден ще узрее момента, в който ще работим заедно, но първо трябваше да мине време.

 

Скоро издавате дебютно ЕР, с какво ще запомните създаването и издаването му?

Единственото, което можем да споделим относно EP-то е, че формата му ще е толкова свободна, че дори и ние все още не сме сигурни какъв ще е завършения му вид, независимо, че ни диша във врата. Може би ще го запомним именно с това каква изненада ще е за нас и за слушателите.

 


Концентрирате се в live представяне на своята музика, а за кратко време подгрявате две коренно различни музикални изживявания като The Bug и GusGus – всеки път различно ли подхождате към концепцията си за live пърформанс и кое е най-важното в него?

Концертите са нещо производно от основната идея на The Science – те са нещо динамично, зависещо до голяма степен от провокацията на мястото, момента и хората. Самият ни модел на работа се изменя ежедневно, а оттам и цялостното изживяване на live. Гарантирано е това, че всеки път слушателят ще чуе нещо ново и различно.

 

Има ли някое конкретно парче, което се гордеете, че сте записали заедно и можете да кажете за него: "Това е! Това исках, когато започнах да правя музика"?

Далеч сме от момента да сме доволни до такава степен от така наречения краен продукт. На този етап сме доволни от процеса на създаването му, но имаме да вървим още много, защото сме взискателни към това, което целим.

 

Каква идея ви се въртеше в главата, докато записвахте микса? Някоя скрита история в него?

Идея имахме, както и конкретна история, но няма да я опишем с думи – нека слушателят я чуе на по-дълбоко ниво от думите.

 

science

фотография © MIR


Утопично погледнато, ако в едно общество от слепи живее само един зрящ човек, то дали познанието и науката на сетивата, които той притежава могат да послужат или да въздействат на живота на слепите?

Ще отговорим по този начин – ако човек се роди и живее цял живот в пещера, то тази пещера е цялата Вселена за него. С други думи, откъде да е сигурен дори и зрящият човек, че е зрящ?

 

В дневника на The Science следващите няколко месеца са отбелязани като... ?

Запис на дългосвирещ албум.

 

 

онлайн