Home / Рубрики / mix:mir / Списък на статии по етикет: mix
A+ R A-
Списък на статии по етикет: mix

MIR 40 | MOZYK

Понеделник, 07 Август 2017г. 12:12ч.

"Не всяка музика е за танцуване" казва Мартин Brokoli Янков, основателят на лейбъла MOZYK, фокусиран върху IDM и breakcore издания на аудиокасети и дискове, а издадената през август 2012 първа лейбъл компилация Between the Ears е достатъчно красноречива по въпроса. 5 години по-късно MOZYK празнува юбилей, маркиран със специален лейбъл шоукейс на фестивала Boomtown, но за всичко, което днес провокира амигдалата на MOZYK-а най-добре да разкаже самият Мартин Brokoli, докато слушаме онова, което се случва Between the Ears...

 

 

Защо точно MOZYK?

Съществува една прослойка на електрониката или дори жанр, наречена braindance. Тръгнала е от 90-те и небезизвестните WARP Records. В началото идеята беше да водя предаване по едно онлайн радио на приятели (basstards). Правех го всяка последна неделя от месеца и представях музика на близки до мен продуценти от цял свят, имащи нужда от популяризиране. Понякога почти не говорех, а само си смесвах парчетата без да ги обявявам. Направих и FB страница, споделях записите от предаванията... В един момент ми хрумна да направя компилация (а именно MOZYK001 – Between the Ears) от много и различни тракове, както от подрастващи артисти, така и от утвърдени на сцената имена с история зад гърба си. Отне около половин година работа, компилиране и мастеринг. Някои хора извън България произнасяха името като "мюзѝк", та взе че стана и малко игра на думи.

 

Най-важното нещо в света на MOZYK е...?

Новаторският звук и смелите идеи.

 

В този океан от музика как селектирате артистите от MOZYK каталога?

Изключително рядко приемаме демо парчета, макар че на периоди доста ни заливат с такива. Стремим се да акцентираме върху "остри" перкусии и бърз, труден за асимилиране ритъм. Често музиката е почти нетанцуваема. Естествено има изключения – спокойни мелодии, ембиънт звучене и дори само саунд дизайн елементи без реални хармонии. Смятам каталога на лейбъла за доста разнообразен и динамичен.

 

Изданието от MOZYK каталога, от което си най-доволен е...?

Трудно е да отговоря. Не защото някой от артистите би се обидил, а по-скоро поради факта, че винаги влагам изключителна избирателност и внимавам какво излиза на бял свят. Ако трябва да се абстрахирам от това, че ръководя селекцията, бих посочил MOZYK014 за любим. Албумът Float е продукт на двама душиXyqph от Кьолн и Umio от Токио. Реших да ги свържа и те подкараха колаборацията перфектно. Това е може би най-веселяшкото настроение от всички албуми в MOZYK.

martimoz1

MOZYK014 - Float, 2015 ©

 

Ако стартираше сега лейбъла, то какво би променил? Изводи и поуки за тези 5 години? Какво би казал на всеки, който сега създава лейбъл?

Търпението да се взима правилното решение е най-големият урок. Лейбълът има за цел да представи неща на хора, които сами по себе си не са по-малко значими. Разликата е там, че когато се съберат много артисти от цял свят, това обединява феновете с различни вкусове и ги провокира да откриват нови неща. Дълбоко се надявам всеки един прохождащ лейбъл да има нагласата да гради бавно и с ясна цел. Залети сме отвсякъде с дигитално съдържание и изкуството губи стойност когато е просто един файл, архивиран и забравен след няколко слушания. Не смятам нито пиратството, нито streaming услугите за нещо лошо. Напротив – благодарение на тях електронната музика успя да порасне толкова много последните 20 години. В крайна сметка, обаче, в историята остават физическите носители на музика. Живот и здраве, ще си говорим и за плочи след време.

 

Според теб, възможно ли е българските артисти, занимаващи се с електронна музика да се менажират сами? И кои са най-големите проблеми, които може да срещне всеки в менажирането на лейбъл като MOZYK?

Стига да е достатъчно добре организиран, човек винаги може да приоритизира така задачите си, че да има време за продукция, маркетинг и естествено, изпълнения на живо. Дистрибуцията на музиката и поддържането на постоянен интерес от страна на феновете са доста времеемки и досадни.

 

Историята, която ти се въртеше в главата, докато записваше микса е...?

Обикновено не слушам музиката, с която се занимавам покрай лейбъла. Наблягам на нея когато карам колело или се готвя за сет на някое парти. Историята е напрегната и забързана, хаха! Замислил съм "манджа от мозъци" и няколко неща от приятелски лейбъли и артисти, които са свързани в цялото съзвездие от experimental електроника.

martimoz

Мартин Янков а.к.а Brokoli © фотография Боян Христов


Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Да говориш стегнато и с фокусиран поглед в очите.

 

Къде се намира вътрешния мир според MOZYK? И как се стига до него?

След като усетиш контраста от емоциите на напрежение и спокойствие, предполагам настъпва истинския мир. Моментът за сравнение те кара да спреш и евентуално да започнеш цикъла отново с нови премерени сили...

 

Ако имаше възможност да изпратиш обект (представящ човечеството като форма на живот) в Космоса, то това ще е...?

Може нещо подобно на Златния диск, разбира се. Но малко по-закодирано, сещам се за онзи трик с лимоновия сок по хартията...

 

За какво имаме MOZYK ние, българите?

За нормалните неща в живота и за мързеливия начин на постигането им.

 

Три неща, които обичаш и три, които не харесваш в съвременната електронна сцена?

Да на качеството, детайлността и разнообразието.

Не на гореспоменатия мързел, предсказуемостта... вървенето по утъпкани пътеки и прекомерното усилване на ниските честоти.

 

В дневника на MOZYK следващите няколко месеца са отбелязани като...?

Лека пауза и почивка, работа по нов сайт-дизайн и различни рекламни материали. MOZYK шоукейс на фестивала Boomtown (10 – 13 август) – аз, Marcanta и Ghost ще пускаме на Sewage Worksсцената в DSTRKT 5 зоната. Програмата е предимно съставена от дръменбейс и джънгъл на нашата сцена, та ще сме доста контрастни когато откриваме на 12 август... И следва голямо завръщане с няколко свежи и различни изненади.

 

Лейбъл девиз за финал?

Не всяка музика е за танцуване.


 

01. Ghost - Ice Wind / MOZYK012

02. Nommo Ogo - Awaken (Xanopticon Remix)

03. The Ghost Of 3.13 - The Last Step / MOZYK017

04. Woulg - Sacrifice (Kursa Remix) / Methlab Recordings

05. Daed - Multiscopic

06. Venetian Snares - Health Card 10 / TIMESIG005

07. Gareth Clarke - Curtsy / LOVCD05

08. The Ghost Of 3.13 - Recurring Dream / MOZYK017

09. wAgAwAgA - Mutat0r / JIGSOREDIGI009

10. The Ghost Of 3.13 - Grove / MOZYK017

11. Unseenmachine - The Only Winning Move Is Not To Play

12. Ruby My Dear - Jelly / BSR001

13. Unseenmachine - Spindle

14. Pirate & Cobie - Jack's White Car (DET Water Remix)

15. The Science - W (The Ghost Of 3.13 Remix) / Methlab Recordings

16. Synthamesk - Nebulous / MOZYK015

17. LeGaScred -Les Courtilles (Etreinte Souterraine Remix By Flint Kids) / AR029

18. Umio - Ice Shirt / MOZYK014

19. Synthamesk - Cesspool / KMTDR19

20. Ghost - Yuki Onna / MOZYK012

21. Xyqph - King Lemon / MOZYK014

22. BLÆRG - Noxious Luxuriance / MOZYK015

23. Ghost - Sleepscrapes / MOZYK012

24. Unseenmachine - End

25. Flatland Sound Studio -Bye / BR058

 

MIR 41 | Errorbeauty

Петък, 09 Февруари 2018г. 09:09ч.

Винаги сме знаели, че нещо липсва в нашия подкаст сериал... Може би, малко Errorbeauty... но ето, че Error-ът е поправен – Христиана Радева | Errorbeauty живее на границата между електро и техно от 2003 година насам, последва fade in към Лондон през 2012-а, а миналата година влезе с акция и на фестивала Berlin Atonal. Преди да я чуем/видим в действие на 24 февруари на джойнт-венчър-партито Erotomania 2.0, говорим с Христиана за най-новата ù авантюра, лейбълът ARKADA, за тънкия и остър ръб между електро и техно и за...

 

 

Защо точно Errorbeauty?

Името всъщност е парче от първата ми плоча. Знаех от момента, в който го видях изписано, че това е името определящо най-добре музиката, която пускам.

 

Най-важното нещо в света на Errorbeauty е...?

Най-важното в моя свят e любовта... като едно цяло!

 

Кое те накара да оставиш зад гърба си София?

В София бях заобиколена от добри приятели и талантливи артисти, които ме подкрепяха и ми дадоха платформа да се развивам, но по това време в България този тип електро все още не беше популярен и бе трудносмилаем, така да го кажа.

А и, като цяло, причината да започна да се занимавам с музика като диджей беше свързана с посещение в Лондон през 2003-а. Оттогава още знаех, че ще се върна един ден за дълго...

 

Каква е историята на скоро стартиралия лейбъл ARKADA? Защо точно ARKADA и как решихте с XOR12 да се впуснете в тази авантюра? Какъв звук и каква цел ще гоните с ARKADA?

Аркада е проект, който заедно с XOR12 планирахме от 2 години и за цел имаме да дадем платформа и да издаваме нетолкова добре познати артисти, но и такива, чиито саунд заслужава да бъде чут. Стилът към който се стремим не е точно определен... Важното е да ни хареса, но, разбира се, имаме и някакви граници между техно, електро, електроника...

Ако сравниш първото и последното парче, което записа – как и защо се промени подхода ти към създаването и записването на музика?

Основното нещо, което промени музиката, която правя, беше купуването на хардуер и набавянето на една уникална за мен машина от компанията Elektron, която даде напълно нов живот на саунда, който търся.

 

Как се отнасяш към лозунги от типа: "Future Is Female"... В последните години дискусията (малко позакъсняла) за равноправието на Жените в Музиката достигна своя апогей, зачестиха, обаче, и случаите на сексуална агресия, крити понякога с години – какво е отношението ти по темата? Някога чувствала ли си се жертва на злоупотреби (физически/психически)... и какъв е изходът, според теб, от лицемерното публично говорене по темата и достигане до истински промени?

Oтносно този въпрос, мисля, че всичко зависи от това доколко насериозно вземаш музиката и това, което представяш пред публиката, както и с профила, който си изграждаш като музикант, без значение дали си мъж или жена... Аз, лично, никога не съм се сблъсквала с такива нападки или обиди.

 

Кои са Жените в електронната музика, чийто път споделяш или би следвала?

Тези към които се отнасям с голямо уважение и към това, което са направили за развитието на музиката, и които бих споменала – Andrea Parker, Björk, Magda...

 

Според теб, възможно ли е българските артисти, занимаващи се с електронна музика да се менажират сами? И доколко се различава борбата за диджей участия в Берлин, Лондон и София, например?

Принципно всичко е възможно... Важното е да продължаваш да правиш това, което обичаш и никога да не се отказваш. От моя опит, засега, Берлин заема първо място като платформа за развитие на артисти. Мисля, че диджей борбата за участия е голяма навсякъде като все повече нови и млади артисти излизат на фронта да си извоюват място на сцената.

 

Историята, която ти се въртеше в главата, докато записваше микса е...?

За история точно не мога да кажа, но имах идея да включа тук и двете страни по ръба между електро и техно – целта беше един по-разнообразно скроен микс. Подбрала съм плейлист, включващ няколко доста стари парчета, които ме бяха завладели през прохождащите ми години на диджей...

errorbeauty1

Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Аз съм винаги някъде по средата, тьрсеща баланса във всичко... и затова, може би, крещейки шепнешком бих се изразила.

 

Къде се намира вътрешния мир според Errorbeauty? И как се стига до него?

Вътрешният мир, сигурно, най-лесно се намира когато спиш, хахаха... но аз много обичам да мечтая, все още като малко дете, както и да сънувам много... и точно това са местата, където се намира моят мир.

 

Ако имаше възможност да изпратиш обект (представящ човечеството като форма на живот) в Космоса, то това ще е...?

Ах, това ще е труден избор, но... хаха... да кажем, малка музикална кутия + карта на планетата Земя.

 

Според теб, като продуцент и диджей, кой е звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?

Мисля, че това е много индивидуално нещо, тъй като всяко ухо възприема и му влияе различно музиката. Аз, лично, намирам красота на звука почти във всичко, което, обаче, може да действа по различен начин на настроението.

 


Три неща, които обичаш и три, които не харесваш в съвременната електронна сцена?

Ще започна с това, което не харесвам и то е: комерсиализацията с цел промотиране и създаване на продукт от артисти; също така, не ми допада дигиталното заменяне на грамофони с компютри (при диджейството).

Хубавата страна намирам в създаването на много нов хардуер за правене на музика. Отварящите се възможности на музикалната сцена, както и едно по-сплотено единство между артистите в сьвременната електронна сцена.

 

В дневника на Errorbeauty следващите няколко месеца са отбелязани като...?

Следващите няколко месеца са свързани основно с музика, пътувания и... ще се видим на 24 февруари в ONE Gallery.

 

Парти девиз за финал?

Get Your Party Shoes and See You on the Dancefloor!


 

MIR 42 | Evitceles Х Mytrip

Петък, 27 Април 2018г. 00:00ч.

Трудно откриваме причина да работим Заедно, трудно намираме Обща Идея, около която да се обединим... намерим ли я, трудно запазваме смисъла, вложен в нея, но пък Съхранението е по-лесно когато има Protective – специалния нов проект между Етиен Славчев | Evitceles и Ангел Симитчиев | Mytrip. Двамата не само са готови с чудния колаборативен албум Protective, но и на 12 май, специално за Х-тата юбилейна годишнина на музикалния колектив Amek (чийто съосновател е Ангел), те ще влязат и в лайв акция. Затова, сега влизаме в Protective фаза на българската експериментална музика и...

 

 

10 години... много ли са, малко ли са за един лейбъл... Изпълни ли се първоначалната идея на Amek и... Защо точно Amek?

Mytrip: Десет години са достатъчно, за да промениш реалността, в която съществуваш и създаваш. Първоначалната идея на Amek, което, все още, е по-скоро колектив отколкото лейбъл е все същата – да показваме и издаваме музика, на която никой друг не би дал шанс. Мартин Луканов (gokkun), който е създателят на Amek, може би, все още помни какво означава Amek. За мен абревиатурата няма значение, важни са изданията, които сме оставили зад себе си и тези, които предстоят.

 

Най-важното нещо в света на Amek е...?

Mytrip: Аналогови носители и шумни концерти.

 

Как всеки един от вас би описал другия?

Evitceles е безкомпромисен проект.

Mytrip e като огромна вълна, в която се рееш.

 

Как и защо се стигна до Protective – с какво ще запомните създаването на този колаборативен албум? С какво работата по него се различава от предишни ваши комбо проекти?

Mytrip: Идеята за Protective се появи и осъществи в рамките на три сесии, в които за около 10 часа общо записахме музика, която не бихме могли да направим сами. Няколко синтезатора, един компютър, и болно зимно слънце, което едва пробива през завесите на студиото. Не сме подхождали по специален начин, музиката свърши цялата работа.

Evitceles: Познавам Ангел от момента, в който ме покани за съвсем първия ми лайв. Дотогава мислих, че съм на прекалено ранен етап за изпълнения на живо. Впоследствие се сприятелихме и проектът, който сега осъществяваме е много сантиментален за мен. Ще го запомня с тези сесии, които Ангел спомена, в които съчетавахме безумни идеи. Въпреки сравнително тъмния тон на музиката, беше мега забавно.


Като че ли в България най-трудното нещо е общата, колективна работа с една обща цел... как може да се промени това и това ли е единствената цел на събития като Amek Х?

Mytrip: Не само в България е трудно да обединиш хора около дадена идея. Индивидуализмът създава характери, егоизмът е зараза... Целта на Amek и Amek X е една единствена – да представим всичко, което част от артистите в колектива са постигнали сами и заедно.

 

Според вас, възможно ли е българските артисти, които се занимават с електронна музика, да се менажират сами?

Mytrip: Някои могат, други не, всички обаче трябва да опитат и да не чакат феята на техното да дойде да ги покани в Berghain.

 

Историята, която ви се въртеше в главата, докато записвахте микса е...?

Mytrip: Миксовете са като дневници, които се разхождат в териториите на това, което слушаш, това което обичаш, това, от което имаш нужда. Историите са винаги различни, съвременната и хубава електронна музика е претъпкана със смисли.

 

Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Mytrip: Аз идвам от хардкор сцената, доста време съм прекарал в крещене от сцената и в студиото. И в шепненето, и в крещенето има доза безсилие. Най-добре е да действаш, тогава най-добре си личи, че се бориш за нещо.

 

protective

Protective © фотография Силвана Илиева


Къде се намира вътрешния мир според колаборацията Evitceles Х Mytrip? И как се стига до него?

Evitceles: Това, което искаме да достигнем с общия ни проект е далеч от откриването на вътрешен мир. По-скоро изследва неспокойствието и нуждата от запазването му като начин за достигане до нови територии в музиката.

 

Ако имаше възможност да изпратите обект (представящ човечеството като форма на живот) в Космоса, то това ще е...?

Mytrip: Бих изпратил послание някой да взриви най-накрая тва лайно, в което сме превърнали света.

 

Според вас, като продуценти, кой е звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?

Mytrip: Най-въздействаща, в момента, е тишината, защото не можеш да я откриеш почти никъде в естествената ù форма. Всичко е замърсено от шума, затова и хората са все по-малко чувствителни към музиката, защото сетивата ни вече са увредени от постоянните ни опити да заглушим света.

 

Три неща, които обичате и три, които не харесвате в съвременната електронна сцена?

Харесваме разнообразието, свободата и приятелствата.

Не харесваме бизнеса, лошия вкус и драмите.

 

В дневника на Evitceles и Mytrip следващите няколко месеца са отбелязани като...?

Следващите месеци ще се погрижим Protective да стигне до възможно най-много хора – на плоча или на живо.

 

Парти лейбъл девиз за финал?

Дисторшън, биткръш и ривърб на всичко.


 

MIR 43 | OOHS!

Понеделник, 07 Май 2018г. 07:07ч.

Greetings From The Tropic Of Cancel – тази микс картичка за празнуването на Amek Х-тата годишнина получавате от OOHS! или, иначе казано, от новия комбо проект на Маргарит Margg Names Алексиев и Максим Мокдад. Да, миналата година Amek издаде техния дебютен албум Tropic Of Cancel (ще го чуем на живо на 12 май, о, да), чиято бриз-синт-психеделия те отправя към вектора на лятото, морето и... за всичко най-важно от света на OOHS! говорим с Максим и Маргото на дрийм поп фона от...

 

 

Защо точно OOHS!?

Максим: Името беше почти неизбежно, предвид че по-голямата част от времето за записи прекарахме в наслагване на слой след слой хармонии... и малко по малко множеството ууу и ааа вокали се превърнаха в име на групата.

От друга страна ми допадна факта, че името е ономатопично и звучи като ooze, защото ми се иска музиката да се "просмуква" бавно през порите... да е нещо, в което би искал да се потопиш.

 

Най-важното нещо в света на OOHS! е...?

Максим: Безупречния вкус, тоталното незачитане или, може би, непознаване на правилата и нездравия интерес към тъмните сенки, които неотлъчно съпровождат слънчевите моменти.

 

Как всеки един от вас би описал другия? И защо решихте да играете заедно?

Максим: Марго е алергичен към клишета и изключително интуитивен, което прави комуникацията ни толкова по-лесна.

Събрахме се почти на шега, преди почти две години, когато се самопоканих да подгрявам Ken Stringfellow на концерта, организиран от Blood Becomes Water. Това беше добър повод да се съберем и посвирим с Марго, както често си обещавахме и начин, за мен, да избягам от вечното клише на singer-songwriter с китара.

Маргг: С Макси се общува много леко и с него се носим в дълги вдъхновяващи разговори за музиката. Приятно ми е да имам събеседник, интелигентен и интересуващ се от същите стилове музика, които вълнуват и мен. Целият процес го усещам като много органичен.

 

Как се стигна до Tropic Of Cancel – с какво ще запомните създаването на този колаборативен албум? Защо това име и с какво работата по него се различава от предишни ваши комбо проекти?

Максим: След второто ни свирене, подгрявайки VVhile и Mnenje по покана на Indioteque, Ангел Симитчиев ни предложи да издадем касетка за Amek, което приехме с най-голямо удоволствие.

Основен гръбнак на концепцията станаха двете части на Beachbum Blues, които дотогава бяха нахвърлени в демо вариант. От тях се зароди идеята за албума като пътешествие към мистериозния и в началото безименен, Tropic of Cancel, както и цялостната арка на касетката – първата, и по-динамична, страна, която да отразява романтичната еуфория на пътуването и притегателната сила на неизвестното, и втората, по-меланхолична, страна да отразява преходността на всеки момент и облаците отвъд слънчевия хоризонт.

Оттам, целта беше да намерим подходящите песни, които да изградят арката. Някои от тях, като Suave Gear Changers, бяха вдъхновени от минимални музикални фрази или прогресии, записани в "дневника" – стар семплер, използван за улавяне на случайни идеи. Други, като Supersonic Satellite се появиха спонтанно, в почти завършен вид. Трети, като Luminescent Deep (Coda), представляват съкратени версии на импровизации от "дневника", които така и не успяхме да повторим.

Работата по Tropic Of Cancel запълни голяма част от свободните моменти през лятото и се превърна в единствения начин да отпътуваме, макар и само във въображението си. Въпреки това спомените от това "пътуване" са толкова ярки, че Tropic Of Cancel се превърна в психогеографска реалност, поне за нас.

 

Като че ли в България най-трудното нещо е общата, колективна работа с една обща цел... може ли събития като Amek Х да променят това?

Максим: Колективната работа никога не е лесна, особено когато е с "идеална" цел, затова OOHS! е в толкова минимален състав, колкото и да ни се ще да можем да се "разгърнем" на живо. При все това основната пречка за нас е по-скоро липсата на време, отколкото липсата на ентусиазъм или каквато и да била икономическа обосновка.

Както вече споменах, причината OOHS! да съществува се дължи, до голяма степен, на ентусиазма на местни DIY лейбъли и колективи като Amek, Blood Becomes Water и Indioteque, които с неимоверни усилия създават алтернативната реалност, в която всичко това може да се случи. Мисля, че без подобни събития, за много от нас, стимула да напуснем спалните или репетиционните ще е минимален.

А това, че Tropic Of Cancel беше записан за Amek Collective ни даде възможност да поемем в посоките към които съм се стремил от години, освободени от класическия контекст на поп, фолк или рок група. Като издатели Amek имат таланта да обединяват под един покрив строги индивидуалисти, без да им налагат ограничения, но и без да компрометират цялостната си визия.

 

Кой е Харуоми Хосоно и защо парчето Beachblum Blues е посветено на него?

Максим: Ако цитирам Уикипедия, Харуоми Хосоно е японски музикант, основател на Happy End и Yellow Magic Orchestra, както и автор на безброй солови проекти. Част от тях, издадени в средата на 70-те години, бяха в постоянна ротация по време на записите.

Начинът, по който музиката му толкова образно пресъздава и заема от чужди за него култури, без да затъне в плитките води на културния туризъм, кича и имитаторството, беше достатъчен повод да посветим Beachbum Blues на него, предвид че се стремим да постигнем подобен баланс.

Маргг: Харуоми Хосоно е един артистите, за които съм научил от Макси и чийто стил много харесвам.

 

Имате ли любим трак за лайв изпълнение от Tropic Of Cancel? Защо точно той...?

Максим: Ако трябва да избирам, може би Supersonic Satellite, защото изпълнението на живо включва безценното Juno 60, лап стийл китара и антична дръм машина, което би трябвало да е нещо като Светата-dream pop-Троица.

Маргг: Аз много обичам да свирим Mutually Assured Distraction, но и Supersonic Satellite поради същите причини.

 

Според вас, възможно ли е българските артисти, които се занимават с електронна музика, да се менажират сами?

Максим: Предполагам, че някои успяват да плуват, други се давят... Ние все още сме в детския басейн, с пояси.

Маргг: Според мен е добре един артист да си има агент, който да се грижи за комуникацията и турнетата.

 

Историята, която ви се въртеше в главата, докато записвахте микса е...?

Максим: ... че може би е време да резервираме обратния полет от Tropic of Cancel.

 

Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Максим: Вярвам, че най-въздействащите послания намират начин да се прокраднат и загнездят в подсъзнанието ни, без особено много шум и трясък.

Крещенето може и да помогне да бъдеш чут, но надали ще помогне посланието ти, ако изобщо има такова, да бъде възприето.

 

Къде се намира вътрешния мир според OOHS!? И как се стига до него?

Максим: Искрено се надявам да не е крайна дестинация, която достигаме, защото звучи някак статично и ... задгробно. Ако все пак имам успех в тази посока, непременно ще споделя... или поне ще си спретна собствен new age култ.

Маргг: Стига се с много влакчета и измити чинии.

oohs

OOHS! © фотография Михаил Новаков


Ако имаше възможност да изпратите обект (представящ човечеството като форма на живот) в Космоса, то това ще е...?

Максим: Бих номинирал себе си, ако е възможно. В противен случай, бих изпратил старо, сдъвкано копие на роман на Thomas Pynchon, с касетка на Randy Newman за отметка на страниците. Поздрав от една объркана и обречена форма на живот, но с дълбоко чувство за самоирония.

Маргг: Аз също бих изпратил Макси, но ще ни липсва тук, така че нека бъде буркан с туршия.

 

Според вас, като продуценти, кой е звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?

Максим: Предполагам, че това е напълно индивидуално. Аз лично имам инстинктивна ASMR реакция към звука на аналогови осцилатори и филтри, и звука на китари, звънтящи изпод слоеве лентово свистене.

Общо взето, звуци в земни или топли неонови тонове, ако подобно заключение звучи логично.

 

Три неща, които обичате и три, които не харесвате в съвременната електронна сцена?

Максим: Марго със сигурност има повече стаж в електронната сцена и най-вероятно може да каже много повече по темата.

Що се касае до OOHS!, основно виждам позитивите от факта, че електронната сцена ни приема за "свои". Добрият гост не би коментирал суфлето на домакинята!

 

В дневника на OOHS! следващите няколко месеца са отбелязани като...?

Максим: Amek X, може би един "прощален" Tropic Of Cancel концерт в София, ново издание за Amek към края на пролетта... и, надявам се, записи през лятото.

 

Парти девиз за финал?

Максим: "I'm picking up good vibrations" – цитирам Mike Love, защото "Ще може ли да намалите музиката?!" не звучи толкова добре.

 

 

MIR 44 | Milesh

Петък, 22 Март 2019г. 03:03ч.

Между Русе и Букурещ, между фотографията и музиката, между брекбийта и минимал хауса... животът на Павел Анастасов, или иначе казано Milesh, е въпрос на избор... или въпрос на Jedi Mind Design – тракът с това заглавие наскоро дебютира в RV Trax серията на R&S Records, като до края на годината ни очаква и негово самостоятелно EP, също със щампата на емблематичния белгийски лейбъл... За Mind Design-а на успеха, за приликите и разликите в електронната сцена на двата бряга на Дунава, за радостта от простите неща и за всичко най-важно в света на Milesh разказва именно Павел, докато забърква микс трип за сутрешното ти кафе...

 

 

Защо точно Milesh?

Преди Milesh бях Miles. Това име го измислих преди повече от 10 години, когато се подвизавах в Русе и бях резидент на клуб Insomnia (част от топ клубовете на България по онова време – Showroom Insomnia). Milesh дойде след един афтър на rooftop party в Букурещ – имаше едни румънци, които цяла нощ ми викаха Milesh... и така с времето си станах Milesh.

 

Най-важното нещо в света на Milesh е...?

Семейството, приятелите и яката музика.

 

Каква е историята на създаване на трака Jedi Mind Design – твоят дебют за голям лейбъл като R&S Records... Как стана връзката с лейбъл боса Renaat Vandepapeliere, все пак парчето е издадено в серията RV Trax с негови лични фаворити?

Историята зад този трак е доста интересна. Бях на едно парти, но цяла нощ вървеше музика, която не ме грабна по никакъв начин, затова като се прибрах, седнах и направих Jedi Mind Design... защото исках да слушам дадена музика, но не я открих и реших сам да си я направя. С Renaat имаме комуникация от доста време, понеже той е човек, който търси различното и запомнящото се в музиката, един вид избягва комерсиалната вълна. Първо гласяхме едно друго парче за RV Trax, но след като създадох този трак Renaat реши това да е първия избор.

 

 

А какъв трябва да е Mind Design-а, който води към успех?

Mind Design-а на успеха за мен е в правенето на музика с чувство, а не за да се харесаш на хората... и тази енергия да бъде предадена в клубовете, за да могат и хората да се насладят на момента, както ти си се наслаждавал, когато си правил парчето.

 

Роден си в Русе, а живееш и работиш в Букурещ? Кой от двата бряга на Дунава те тегли повече и защо?

Да, роден съм в Русе и живях там допреди 6-7 години, след това се изместих в Румъния. Първо бях 1 година в Клуж, за да уча фотография и след 1 година се преместих в Букурещ, за да продължа учението, но в един момент реших да се оттегля от снимането и да се отдам изцяло на музиката. Повече ме тегли Румъния, защото е голяма държава, оценяват качествата на хората и има повече перспектива.

 

В музикалната ти продукция също се усеща раздвояване между брекбийт и (румънско) минимал хаус/техно... Може ли да сравниш електронните сцени в България и Румъния – прилики, разлики... и коя предпочиташ...?

Да, главно наблягам на минимала и брекбийта, понеже това е музиката, която най-много ме дърпа и се върти почти навсякъде около мен. Няма база за сравнение между двете сцени. В Румъния, хората оценяват качествата на диджея и има място за всички. Също така има партита всеки ден от седмицата с пълни клубове и с румънски, и с чужди музиканти, а за петък и събота няма смисъл да се коментира, понеже има по 5-6 ивента минимум. Изборът е огромен и сцената се е превърнала в индустрия. Електронната сцена в България е малко по-различна и по-слабо развита, но все пак се намират и добри артисти, които помагат за развитието ù. За мен топ диджеи в България са Alexandar Kyosev, Deyan Dimitrov, Toi, Vescou и още двама-трима. Лично аз предпочитам румънската сцена.

 

Каква е техниката, с която създаваш музика? Влияеш ли се от играта аналог vs софтуер? И въобще, какви цели гониш при записването на музика?

Преди създавах музика само на Ableton. Сега комбинирам програмата с машините, защото имам няколко на Roland и съм правил и няколко live пърформанса, но главно само пред приятели в тесен кръг от хора. Не гоня някакви цели с правенето на моята музика. Както казах по-рано, важно е човек да предава енергията си и емоцията чрез музика. Аз също правя така и, ако това докосне и се хареса на някой друг, се чувствам невероятно.

 

Според теб, възможно ли е българските артисти, които се занимават с електронна музика, да се менажират сами?

Има много артисти, които сами се оправят, но според мен това е до време. Като достигнеш едно определено ниво е време да влязат и други хора, които да ти помагат с нещата, които те откъсват от музиката.

 

Трите парчета, които не излизат от сетлиста ти напоследък са... ?

Objekt - Theme From Q

Milesh - Pulse (unreleased)

iO & Silat Beksi - Dub Ass

 

Историята, която ти се въртеше в главата, докато записваше микса е...?

Няма история, просто един минимал трип със сутрешното кафе.

 

Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Викай докато не те чуят през девет планини в десета.

 

Къде се намира вътрешния мир според Milesh? И как се стига до него?

Вътрешният мир е в това близките ти хора да те подкрепят докрай, непознатите да оценят музиката ти и да не се влияеш от мнението на хейтърите, защото без тях няма да е интересно.

 

Ако имаше възможност да изпратиш обект (представящ човечеството като форма на живот) в Космоса, то това ще е...?

Щях да изпратя плоча с нечовешка музика, която е създадена на Земята.

 

Според теб, като продуцент, кой е звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?

Бас и пиано. Радвайте се на простите неща от живота и се отпуснете.

 

В дневника на Milesh следващите няколко месеца са отбелязани като...?

Скоро, през април, ще съм в София за участие в клуб Micro. Имам и замислени няколко ивента в Букурещ, за които чакам дати. Готвя и няколко проекта за различни лейбъли. Също така, в края на годината трябва отново да се появя в R&S Records, но този път със самостоятелно EP.

 

Парти девиз за финал?

И нека Силата бъде с теб!


 

MIR 46 | OTHERR

Понеделник, 28 Септември 2020г. 08:08ч.

Сънищата винаги са били оther прочит на реалността – това идеално го знае и Стив Кенфийлд, американски музикален продуцент и саунд дизайнер, и неслучайно, неговият проект Otherr и дебютния албум Floating Stones се появяват насън... Чудните Floating Stones излизат наяве на 2 октомври през българския лейбъл MOZYK, затова Стив ще ви разкаже повече за механизмите на IDM сънуването, докато ви разхожда из Otherr вселената от звуци (да, в микса се крият жокери от Floating Stones и не само), която е безгранична – от Lorn и Lakker през Clark и The Mars Volta до Oneohtrix Point Never...

 

 

Защо точно Otherr?

Преди Otherr да се появи си бях дал почивка, в продължение на година, от правенето на музика и предишните свои соло проекти, за да опитам нещо ново... Искаше ми се да оставя вдъхновението само да дойде при мен, а не да натискам и насилвам нещата, което се е случвало в миналото, както го осъзнах наскоро... С течение на времето се научих да бъда търпелив и със себе си, и с креативния процес, и така бродейки в празнината получих просветление, на което трябваше да дам име и да го оставя да се прояви чрез мен...

 

Най-важното нещо в света на Otherr е...?

Семейството ми.

 

Как би разказал историята на Floating Stones? Защо избра точно това заглавие за дебютния албум?

Всички идеи в този албум дойдоха като сънища, докато сънувам... Събуждах се сутрин, а понякога и посред нощ, включвах компютъра, приготвях инструментите или това от което имах нужда, за да запиша идеите, които бях сънувал... Почти нямам спомен как съм създал повечето от звуците в албума или споменът се губеше веднага след записването им... Заглавието Floating Stones дойде по същия начин, насън, и струва ми се отразява чудесно целия процес...

 

 

Имаш ли си любим трак от Floating Stones?

Парчетата принадлежат едно на друго, в една цялост... всяко от тях се е появило с определено значение и смисъл, така че наистина няма как да откроя любимо. Този албум е като молитва, в която не може да разграничиш кое е по-важно и по-лично...

 

Каква е техниката, с която създаваш музика? Влияеш ли се от играта аналог vs софтуер? И въобще, какви цели гониш при записването на музика?

Удоволствие е постоянно да изучавам и да използвам както аналогови инструменти, така и софтуер... Обикновено кръстосвам между тези два свята по 3-4 пъти преди да завърша някой трак.

 

Защо се довери на Sorin Paun | Randomform за артуърка на дебютния албум?

Мартин от MOZYK го предложи и ми показа негови неща... Наистина много ми допаднаха и когато му разказах как съм сънувал албума всичко се получи от само себе си...

 

 

А защо избра точно MOZYK да издадат албума?

Известно време търсих точния лейбъл и помолих приятеля ми Vytear да предложи някакви... От неговите предложения, MOZYK беше един от първите лейбъли, с които се свързах – отговориха ми светкавично, крайно ентусиазирани за издаването на албума... и засега работата с тях е невероятно удоволствие.

 

Историята, която ти се въртеше в главата, докато записваше микса е...?

Ами... не считам себе си за "DJ", както ще разберете и от микса, така че не събирам толкова много музика като някои... Просто има тракове от новия албум, има мои стари и чужди, неиздавани неща, има тонове от изкривени звуци, които създадох специално за микса плюс някои песни, които са ме радвали през годините... Нещо като all over the place...

 

otherr


Според теб, като продуцент и саунд дизайнер, кой е звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?

Човешкият глас.

 

Има ли otherr начин за клубен живот в тези пандемични времена, освен онлайн | виртуалната му версия?

Не и в Америка, за съжаление... А аз определено съм заклещен тук за известно време...


В дневника на Оtherr следващите няколко месеца са отбелязани като...?

Ще се опитам да не пипна COVID, да композирам и да правя саунд дизайн за няколко филма, да смесвам и мастерирам албуми на други артисти, както и да запиша повече собствена музика... В момента, обаче, съм заклещен в задължителна двуседмична карантина в една къща на Хаваи...

 

Парти или житейски девиз за финал?

Do Nothing in Moderation


 

MIR 47 | SMYAH

Неделя, 01 Ноември 2020г. 14:00ч.

Да разкажеш една история и в звук, и в образ – на Явор Зографски това му се е случвало и като създател на платформата Sound in Picture, и като продуцент на прясно издадения дебютен албум Splitting Atoms под името SMYAH, и като режисьор на видеоклипа Realms от него... Затова, и в микс, и в думи, сега Явор ще ви разкаже за креативната свобода, за Splitting Atoms, за вълните на руската електронна сцена и за...

 

Защо точно SMYAH?

В началото издавах музика под друг псевдоним, впоследствие реших да разнообразя нещата и от последните 4-5 години съм SMYAH. Не го свързвам със смях... това, което ми харесва е начина, по който се изписва и звучи. Смисълът на повечето неща идва след създаването им.

 

Най-важното нещо в света на SMYAH е...?

Креативната свобода.

 

Създател си на платформата Sound in Picture... как по-въздействащо се разказват истории – с картини или със звуци?

Зависи от историята. На някои им стига само музика, на други просто снимка, на трети комбинацията от двете създава атмосфера, която ни пренася другаде, стимулирайки въображението от няколко места. Целта на Sound in Picture е да представи една различна форма на изразяване чрез звук и картина и в сърцето ù стои колаборацията между артисти от различни сфери. И точно там се случва интересното.

 

Как би разказал историята на Splitting Atoms? Защо точно това заглавие? Любим трак от него и историята зад създаването му?

Не мога да определя дали имам любим трак. Повечето от тях са от последната година, определено се забавлявах, докато правех инструментала на Realms... помня че го направих за 1-2 часа и всичко се нареди на мястото си сравнително бързо. Смятам, че този инструментал най-точно описва моя звук и това, което се опитвам да пресъздам като атмосфера – флорални елементи, джунгла и цветове (тъмни).

 

 

В албума участват трима (и то доста контрастни) вокалисти... Защо реши да работиш със C-MO, Grigovor и Emphis – работата с глас ли е на фокус при теб в момента? И върху какви елементи би искал да се фокусираш при бъдещи записи?

Определено обичам да работя с други изпълнители и хората в албума са все авантюристи готови да експериментират извън зоната на комфорт. А и са много добри. Определено в бъдеще бих работил с повече вокалисти, също бих пробвал музика за кратък филм – едно от нещата в списъка ми. Симо си бях набелязал още когато направих песента с Волен преди 2 години, а с Григовор се канехме да работим от вече година (spoiler alert: няма и да е последното ни съвместно парче). Също така обожавам музика от рускоговорящи артисти и затова когато ми се отвори възможност да работя с Emphis много се зарадвах. Влияния от руската сцена определено са Ishome, Kedr Livanskiy, Луна, масло черного тмина (Казахстан), АИГЕЛ.

 

Каква е техниката, с която създаваш музика? Влияеш ли се от играта аналог vs софтуер? И въобще, какви цели гониш при записването на музика?

Използвах няколко хардуерни машини за създаването на някои от звуците в албума, особено преобладаващи са в инструментала към песента с Григовор. Бих казал, че е 50/50 – използвам и дигитални синтезатори заредени в софтуера, и хардуерни. Ефектите, с които миксирам звука си (EQ, компресори, ривърби) са все дигитални емулации на хардуерни машини от 70-те, 80-те, 90-те и определено носят своя отпечатък. Говоря за Teletronix, Fairchild и Pultec.

 

Кой е отговорен за артуърка на дебютното ти издание?

Картината е на Анна Йорданова. Познаваме се от вече 10 години покрай един общ приятел. Прави 3D мапинги на сгради, визуализации и сцени за фестивали (често и за чуждестранни), рисува и каквото друго се сетите.

Скоро пускаме и тениски с арта от албума, следете за тях в бендкамп страницата ми.

 


Историята, която ти се въртеше в главата, докато записваше микса е...?

Как да интегрирам траковете си с останалите. Разнообразни са откъм темпо, а и когато миксирам моя музика с чужда съм доста по-съзнателен в действията си. Контрастно, когато правя миксове без мои продукции почти не мисля, а се отдавам на потока и интуицията.

 

Трите парчета, които не излизат от плейлиста ти напоследък са... ?

Commodo – Crooked Law

Workforce – Overnight Express

Hyroglifics – Stone Rose

 

Според теб, възможно ли е българските артисти, занимаващи се с електронна музика да се менажират сами? И кои са най-големите проблеми, които може да срещне всеки в тази ситуация?

Постижимо е, да. Екипната работа определено би могла да ускори процеса, но трябва да е с правилните хора, иначе има и риск да възпрепятства.

Най-големият проблем е баланса с времето и фокуса – между това да си движиш нещата сам и всъщност да правиш музика. Когато дойде време за първото, обикновено правенето на музика остава на заден план. Но ситуацията е такава и положителната страна на това е, че научаваш много повече за начина, по който се случват нещата, създаваш нови контакти и това е изключително ценно. За мен е важно да развивам различни умения и да не разчитам само на едно нещо. В България няма индустрия за тази музика, но стремежът ми, така или иначе, никога не се е ограничавал локално.

 

Къде се намира вътрешния мир според SMYAH? И как се стига до него?

Когато съм с правилните хора и когато мога да работя по нещата си без да се ограничавам в решения или планове.

 

 

Според теб, като продуцент, кой е звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?

Вълните от море/океан.

 

Ако имаше възможност да изпратиш обект (представящ човечеството като форма на живот) в Космоса, то това ще е...?

Пластмасова бутилка.

 

Три неща, които обичаш и три, които не харесваш в съвременната електронна сцена?

Харесва ми как някои вече утвърдени в техния стил артисти поемат по различна посока и на практика създават нови сцени и стилистики. За нещо, което не харесвам не се сещам, важното е да има подкрепа, солидарност и разбиране и да не позволяваме на егото да възпрепятства в стремежите.

 

В дневника на SMYAH следващите няколко месеца са отбелязани като...?

Правене и преподаване на музика и повече време за развитие на Sound in Picture.

 

 

MIR 48 | REID WILLIS

Понеделник, 09 Ноември 2020г. 11:11ч.

"The human desire to conquer nature, the unknown, and things outside of our control instead of finding a harmony and coexistence with things that are greater than ourselves: that thought was knocking around in my brain a lot while composing." – Reid Willis, a music producer, a classically trained pianist and a sound designer based in New Orleans, has found the universal balance he's talking about in the shape of his forthcoming album Mother Of... A masterfully glued up collage of womb-deep beats and heart-pulling chord progressions, Mother Of is playing with both, creation and destruction, as to represent a real Home In The Void, and to express "every emotion within the emotion"... Just like the one hour mix Reid Willis has stitched up together here... or to put in his own words: "It was sunset when the eye (of the hurricane Zeta) was over us, and everything was still and bright orange for a brief moment... the brief calmness of the eye before the second wall hit."...

 

 

The most important thing in Reid Willis' world is...?

As a person, the people in my life. My partner, my family, and my close friends. And of course music, and sound in general.

As a musician, probably mood, texture, and melody. Each piece needs to be its own world that the listener can inhabit. I want to express every emotion in music, and every emotion within the emotion. Happiness without a little sadness and sadness without a little bittersweet happiness feels empty and incomplete. I want to feel everything, therefore I want to evoke every feeling when I create something. I love an unexpected chord progression or a melodic phrase that surprises and satisfies at the same time.

 

What's the story of Mother Of? Why this title precisely?

When starting a project, I generally don't have an endgame or overarching theme in place. I write with what is inspiring me at the moment, then when I have a handful of tracks written, I can take a step back and try and piece together what the collection means to me as a whole. The current state of the world and the destructive impact we've had on the environment has played a subconscious role in the writing of this album. The human desire to conquer nature, the unknown, and things outside of our control instead of finding a harmony and coexistence with things that are greater than ourselves: that thought was knocking around in my brain a lot while composing.

I kept coming back to the idea of a universal maternal figure, and the womb-like qualities of the universe, and how it can evoke both comfort and fear. I love the idea of sitting with something that is vastly unknowable, and trying to figure out your own individual emotional response to that. It is confusing, terrifying, and unendingly intriguing to me. Sometimes when you sit with the unknowable and figure out how to be comfortable in that state, you're able to hold on to some of the magic that's a part of the mystery.

 

 

So, what really Mother Nature means to you?

Mother Nature is a force we should treat with utmost respect. We are at her mercy, and are merely borrowing from her, so we should be thankful and humble. Mother Nature is also a symbol of both comfort and destruction. There's always a balance, and we have to figure out how to coexist and live within that balance.

 

Favorite track from Mother Of? What's the story behind it?

That's a tough one, as my favorite is forever changing. I believe my current favorite is Memory Ribbons. I wanted to create a track that embodied pure blissful nostalgia. A big part of that for me is late 90s, early 2000s IDM music that provided total escapism from my angsty highschool misery, haha. So I wanted to write something that harkens back to that playfully energetic style. I've included this track in the mix I've put together.

 

 

You're a classically trained pianist... what's the setup that suits you best when it comes to creating music? Analog vs Software?

I'm a bit of an extreme minimalist when it comes to my studio setup. Clutter and too many options will easily overwhelm me and cloud my creative intuitions. I'm a software type of guy and my main instrument is my electric midi piano that I play all of my piano and synth parts on. I then like to carefully dissect and manipulate everything afterward.

 

Who created the artwork for your album? Could you elaborate more on the process, pls?

I created the artwork for this album. I made it by manipulating and layering different photographs. I was inspired by a beautiful photograph of the anatomy of the blood vessels of a heart, and how root-like it all looked. I took various photographs of trees branches and roots to mimic the shape of the human heart and its vessels. I then merged that with more celestial and planetary images.

 

 

Why you've chosen Mesh to release Mother Of?

Mesh actually got in touch with me after I'd released my last album, The Longing Device, and asked if I'd be interested in teaming up for my next release, to which I said "absolutely."

 

The binaural headphone surround sound you've been experimenting with on 3D Reworks EP – a new frequency... is it a way to change our perception of the world, really?

Mesh asked me if I'd be interested in creating a 3D Reworks installment for them like Max Cooper had done earlier this year. This was the first time I'd explored this type of mixing, and it's definitely opened up a bunch of new possibilities with sound and spatial mixing. Music is a structural and environment building creation for me, so the ability to mix in a more 3D setting helps to even push that practice even further. I wouldn't go as far as to say it's world changing, but it's definitely an incredibly immersive experience for the music obsessed!

 


What's the path to an inner peace in these pandemic times?

Find what keeps your mind stimulated. Stay mindful and present, and try to keep the voices that are constantly shouting at you through your screen at arms length. Also, be respectful and careful to everyone around you and don't put your "discomforts" above others' health.

 

3 albums/ or pieces of art that shaped you as an artist..?

The Southern Reach trilogy by Jeff VanderMeer – This book series captures the idea of the human response to the unknowable in the most beautiful and profound way I'd yet experienced. The series is dreamlike, baffling, terrifying, and compelling in its study of how connected humans actually are to the world around us.

Evangelion – I'm showing my nerd right out of the gates. This show and story encompasses and communicates existential crises and the human condition in such a mind blowing way. I've been so moved by this series and world that it's permeated into my life and most of my creative output.

Björk | Vespertine – I will admit, it feels a bit simplistic to name one album by one artist, when there has been endless musical inspirations. This one always finds its way back though. Björk created such a fascinating and singular world with Vespertine. The textures, tones, and compositions are so labored over and beautiful, while being incredibly surprising and hard to pin down.

 

 

Can you tell us about the idea behind the mix?

This mix is a collection of pieces that I find very compelling and emotionally engaging. They each have a very specific sonic world, and have all been very inspiring to me in my own creative output. I've also included a few of my own tracks that I thought fit well into the lineup.

We were just hit directly by a hurricane, so I wanted to take that experience and structure my mix in a way that mimics it. The intensity is a slow burn, which increases and climaxes in the center. It was sunset when the eye was over us, and everything was still and bright orange for a brief moment. My track We Become Dust represents the brief calmness of the eye before the second wall hit.

 

As a producer and sound designer, could you point out the sound that hits most emotionally the Human?

Sounds and our human connections are definitely personal and individual. I think no matter the sound, a wide dynamic range is always important. I personally like to merge the recognizable with the alien. It's really difficult to mimic the emotional complexity and warmth of a real instrument when working with electronics, but I think the two compliment and elevate each other so well. I think it's interesting to start with a familiar sound, to anchor the listener, then throw them into an unfamiliar environment to explore. I want to challenge, but not completely alienate.

 

What are you up to next?

I'm currently focusing on this album rollout and trying to put all my energy into getting it heard. I'd also love to collaborate with some of my label mates. I'm also always writing new material and trying to expand my sound palette and technique.

 

Finally, a party credo/slogan you follow? Or a concept for life you follow?

I'm always attempting to follow (and failing at often) Thich Nhat Hanh's teachings of living mindfully. If one can find enjoyment in the mundane, then that's total contentment.

 

 

Страница 4 от 4

онлайн