Home / Рубрики / mix:mir / Станимир Евлогиев
A+ R A-
Станимир Евлогиев

Станимир Евлогиев

URL адрес: Електронна поща: Адресът на е-пощата e защитен от спам ботове. Нужен ви е javascript, за да го видите.

1917

Четвъртък, 23 Януари 2020г. 23:23ч. Публикувана в Кино

Филмите за Войната са като черешите – повечето хора мислят, че са само един вид, а те са много и различни сортове... Има и филми като 1917, чийто вкус обединява всички тях в една наслада за всички сетива, която, вероятно, 20 години след Американски прелести, отново ще донесе Оскар за режисьора Сам Мендес.

1917m4 Но не това е най-важното... особено когато живеем в настръхнали, озъбени времена, в които Страхът лесно се засажда и ражда плодовете на... Войната – да, може би няма по-подходящо време, от днешното, в което Сам Мендес да се завърне към военната тематика (след Снайперисти-те преди 15 години)... и да, този път историите в 1917 са му лично разказани (и/ли дори преживени) от неговия дядо, ефрейтор Алфред Мендес, участвал в Първата световна...

1917m5

И да, няма по-добър антидот за отровата на Войната от военен филм, който говори (буквално и метафорично) за отмяна на бойни действия – в случая иде реч за заповед от генерал Еринмор/Колин Фърт до полковник Макензи/Бенедикт Къмбърбач за отмяна на самоубийствена атака...

1917m7

Заповед, с чието крайно рисково доставяне през цялата фронтова линия, са натоварени ефрейторите Блейк/Дийн-Чарлс Чапман и Скофийлд/Джордж Маккей (в още един катарзисен образ след този на Нед Кели в Бандата на Кели)...

1917m9

И като всяка история, развиваща се в рамките на 24 часа, и историята в 1917 е решена в един "безкраен" кадър (помните Бърдмен, нали) – неслучайно, всичко започва и завършва с образа на дърво, на което морно е облегнал глава Скофийлд... Също като онова дърво, чиито плодове умират, за да разцъфнат отново на следващата година...

1917m10

Също като цикличността, която редува Смъртта с Живота в Ада на Войната, така и в 1917 отнемането на животи се преплита със спасяването на животи, звуците на Смъртта се превръщат в плач за нов Живот на новородено, тръбния зов за атака и изтребление до last man standing се заменя от идеи за НеВоюване и призиви "Върни се у дома... върни се при мен"...

1917m12

Въобще, превръщането на гниещите плодове на Войната в черешовия цвят на Живота е постигнато брилянтно в 1917, с помощта на визуалния ас Роджър Дийкинс (заснел с Мендес Снайперисти, Път на промени и Скайфол, и за когото тук се очертава нов Оскар за кинематография след заслужения за Блейд Рънър 2049) и композитора Томас Нюман (абониран за филмите на Мендес)...

1917m15

Грохотът на Войната тук е заменен от медитацията на Притчата (като перфектното използване на песен-метафората Wayfaring Stranger), което превръща 1917 в символно предупреждение за цикличността на Историята, на Живота, на всичко онова, което се повтаря, защото както казва капитан Смит/Марк Стронг: "Просто някои хора обичат да воюват."

Останалите обичат череши... а други пък просто обичат Оскари...

1917m17 

1917 е в кината

Семейни Войни

Четвъртък, 19 Декември 2019г. 18:18ч. Публикувана в Кино

"Кръвта не винаги е най-важна" – когато тези думи прозвучат в епицентъра на Междузвездни войни: Възходът на Скайуокър вече ще знаеш, че... епичния "финал" на една поколенческа сага се е превърнал в... клишето, което си ти – произведение от гените и произхода ти, умножено по Изборите, които правиш всеки ден... Да, не можеш да избираш Семейството, в което да се появиш, но винаги можеш да избираш как да живееш... или как да гледаш на онази вечната среща между Доброто и Злото... каквато е Животът... каквито са Междузвездните (семейни) войни...

ros1

"Никой не си Отива Завинаги" – помните тази реплика на Скайуокър от Последните джедаи, нали... Е, сега тя е по-ключова и по-буквална от всякога – сбогуването с "нашата принцеса" (както Лукасфилм мило я нарекоха във финалните надписи на Последните джедаи) Лея|Кари Фишър вече се случи, но сега е и кинофакт...

ros6

Не си отиват завинаги и куп емблематични образи, които (подобаващо за "финал") тук се изреждат като в превъртане на "семейни" спомени – Люк/Марк Хамил, Хан/Харисън Форд и гласът на Йода имат какво още да кажат, Δ-Вейдър шлема и разлагащата се Звезда на смъртта говорят повече и без думи, а моментната загуба на C-3PO памет (иронията е, че актьорът Антъни Даниълс е единственият, играл във всички епизоди на сагата) е глътка свеж въздух в атмосферата на прекалена носталгия и сантимент...

ros14

Сантимент като завръщането на Били Дий Уилямс (отново след Завръщането на джедаите) в образа на Ландо Калризиан или като емоциите от прибързаните сбогувания...

ros10

Да, прибързано се сбогувахме с император Палпатин/Иън Макдиърмид, който се обажда от вдън-вселенски Ексагол в търсене на още власт, мракобесие, омраза и... малко инфантилност... Прибързано се "сбогувахме" и с режисьора Джей Джей Ейбрамс (надявахме се да не се завръща след Силата се пробужда)... 

ros12

Ейбрамс взима всичко изградено в Последните джедаи ("Никой не си Отива Завинаги", нали), разпилява новите герои оттам, натъпква тук, като диверсия, с нови и излишни образи (срамежливия дроид D-Oзагадъчната Зори/Кери Ръсел, Джана/Наоми Еки, генерал Прайд/Ричард Грант...)...

ros15

... Заменя Първият Ред с Последният Ред и... превръща една спейс-поколенческа-епопея в интергалактик семеен раздор, при който роднините вече не се понасят и... всяко поколение се обръща срещу предишното...

ros18

Все пак, Ейбрамс е прав за едно – и в Живота, и в Междузвездни войни Семейството е най-важно... така или иначе, Междузвездни войни е семейна сага и като такава Възходът на Скайуокър е моментна (независимо дали добра или лоша) снимка на едно семейство – неслучайно, ще чуваш реплики като "В теб живеят няколко поколения"...

ros17

Да, и в Живота, и в Междузвездни войни не може да избираш Семейството, в което да се родиш, но може да избереш Семейство, с което да живееш – питайте Рей/Дейзи Ридли по въпроса...

ros20

И в Живота, и в Междузвездни войни Семейството е въпрос на протегната ръка (толкова важна в Последните джедаи) – питайте Кайло Рен/Адам Драйвър (на когото му се събират доста семейни драми след Брачна-та история със Скарлет Йохансон) за втория шанс и семплирането (отново от Последните джедаи) на идеята, че "Побеждаваме не като Убиваме това, което Мразим, а като Спасяваме онова, което Обичаме"...

ros21

И в Живота, и в Междузвездни войни наистина "Кръвта не винаги е най-важна"... а Кръвообращението... Онова, което циркулира и постоянно ни връща там, където започва всичко – като във Възходът на Скайуокър...

ros29

Онова, което циркулира и постоянно ни поставя пред Избори – между Добро и Зло, между Светлина и Мрак, между Любов и Омраза, между Гените и Силата...

Изборът е ваш и нека Силата бъде с Изборите, които правите... Бъдете...

ros30

 

Междузвездни войни: Възходът на Скайуокър е в близката галактика в 3D, IMAX 3D и 4DX кината

Премиера | Amek 039 : Vanishing Standards

Сряда, 18 Декември 2019г. 09:09ч. Публикувана в Музика

amek39Amek 039 Vanishing Standards

 

Кой? – говорим за лейбъл компилация, значи почти цялото Amek съзвездие, тоест бийт-дрон плеяда начело с Mytrip, Cyberian, ate, LATE, Иван Шопов, Valance Drakes, Максим Анокин, V-stók, Ergomope...

 

Какво? – Бийт Съм в Зимна Нощ – не е за вярване, но чак в 11-тата година от Amek Collective екзистенца дойде време за първата им лейбъл компилация... Не, не е защото компилацията е изчезващ стандарт в музикалния свят, дори напротив, този сорт селективни издания изживяват истински Ренесанс...

По-скоро става дума за намерено споделено удоволствие в точното време с точните хора – неслучайно, в центъра на Vanishing Standards играят колаборациите – Amek ко-основателят Ангел Mytrip Симитчиев влиза в цели три комбо акции (ако броим и Vague Voices комбината му със Cyberian в трип-ефектното Damage Field) като ембиънт-глич стандарта с Valance Drakes излиза от контрол в етно-IDM-брейнденс удара Eastern Squad Strike с Crosspolar...

Петър ate Петков и Randomorb задават здрачния тон със Sequence 01, Валентин V-stók Дойчинов и Nicola Serra със Static Transmission продължават комбо-Духа на приемане на нови Amek агенти, а Максим Climaxim Анокин и Иван Шопов (които и преди са играли комбо, помните Controlled Perception, LOOH и One Man Party-тата, нали) сякаш събират няколко бийт емоции в една перфектна Angela-симбиоза...

Най-важното е, че компилации като Vanishing Standards са чудесен начин за привличане на нови играчи в Amek отбора – епичната акция на румънското ENVIRONMENTS трио (с толкова брилянтното Gradient, че да не ги изпускате от ухо), родните броукън творения Mind Over Heart, The Wish Someone Made In The Dark и Immobility на Стоимен Nocktern Стоянов, NIANDRAZ, и Phlp., респективно...

Стари и нови Amek агенти тук се допълват като Емил LATE Митов и българката Yuzu в перкусивните Unwavering и Catcher или ембиънт преливат като родните проекти Ergomope (с Отблъсквам се II) и krāllār (с Recovery) в сръбския Zhe Pechorin със Silently Gone... Въобще, бийт симбиозата играе на всички нива тук и вместо еклектична компилация, представи си силует, който здрачно броди по широки жанрови алеи, докато не изчезне в... зимната мъгла...

 

Кога?Столична община препоръчва Vanishing Standards за борба с (или отдаване на) зимната мъгла...

 

Защо? – защото призраците на годината така потъват и изчезват в декемврийската мъгла...

 

3 в 1 | MASSEDUCTION Rewired vs Budni Nashego Kolhoza vs Locus Error

Четвъртък, 12 Декември 2019г. 17:17ч. Публикувана в Музика

Днес, 3 в 1 паролата е... Nina Kraviz Presents... – да, трип лейбълът на Нина Кравиц, през декември, маркира 5 години екзистенц, затова и Три концептуални издания ни отвеждат на Трип до мъгливите поля на Техното и Отвъд...

 

masseductionrewiredMASSEDUCTION Rewired vs Budni Nashego Kolhozabudninashegokolhoza


                                                                                       vs locuserrorLocus Error

 

Какво? – ТриПет – да, прави сте – епичното (22! трака) ремикс издание на MASSEDUCTION албума (спечелил на St. Vincent и Grammy през 2018-а) не излиза през Трип каталога, но самият факт, че е обявен като Nina Kraviz Presents MASSEDUCTION Rewired (и Нина, без намесата на Ани St. Vincent Кларк, го курира и селектира всеки един от 22-та трака) моментално го доближава до онези концептуални (с контекст, визия и обща идея) албуми, които изстреляха сравнително млад лейбъл като Трип в звездна орбита... Всичко започна с дебютния The Deviant Octopus през 2014-а и When I was 14 (концептуалният албум, играещ и с P-string парчето на Aphex Twin), за да се стигне до актуалния Locus Error и Трип 30, а именно Budni Nashego Kolhoza-приключението на Vladimir Dubyshkin... Да, Тридесет издания и Пет години... или техно-ТриП-ет маратон на една неуморна (пребройте гиговете ù за 1 година, моля) и все по-амбициозна Нина Кравиц...

2019-а беше stranno stranno neobjatn година за Нина – започна с концептуалния албум happy new year! we wish you happiness! продължи с твърде-кабаретен, твърде-еготрип лайв Coachella пърформанс, мина през stranno stranno neobjatnо записите и един-два сканадала, за да завърши по възможно най-амбициозния начин – не си спомняме в близката история, поп звезда (като St. Vincent) да е гласувала абсолютно доверие на техно звезда (като Нина Кравиц), за да селектира цяло ремикс издание на хитов албум...

И доверието се отплаща – тоталния поп на New York (в цели три Нина К-версии), на Los Ageless, Masseduction, Sugarboy, Slow Disco, Pills и Smoking Section се превръща в суров клубен хедонизъм (чуйте Gabber Me Gently ремикса на Нина, Mass Seduction версията на Midland, Dancing With A Ghost на Pearson Sound, Pills моментите на Bjarki, PTU и Smoking Section-а на Mala и Jlin)...

Дори миговете на нарочно близък флирт с оригинала (хипнотичното Sugarboy на Emika и Los Ageless-вариациите на EOD) са следвани от тотални Трип отклонения (да, почти всички Трип артисти са тук – PTU, Buttechno, Population One, Roma Zuckerman...), така че да яхнем вълната на концептуален Трип албум – да, Нина Кравиц умее да събира страст, визия и контекст в тях...

 

Говорейки за концептуални албуми актуалния Locus Error е типично-Трип-такъв – заглавието (играещо си с термин от картографията и генетиката – от латинското locus за "място") е двойна метафора за родството на техното (с транса, например), все едно да откриеш нещо на място, на което не би трябвало да бъде – като модуларния test синтез в техното на Нина Кравиц...

Като семплираните от БГ ефира реплики "Да не кажете утре – ето давате на децата алкохол – говориме за момчета и мъже" в груува на заглавното locus error от Carlota (дебютирала ударно в happy new year! we wish you happiness!)... като габа мутациите в DANCE на ANTIGONE, в (M1n0r) F1ss10n и black smokers на PTU, като бийт следите от съвременния хаос в новия проект Analemma между SOPHIE и Джулиана Хъкстабъл, като атаките на немското ветеран-транс дуо X-Dream в superintelligence... Да, Трип мутира, също както съвременната електронна музика поема по (не)очаквани трип-посоки...

 

През 2019-а тези трип-посоки често водеха до деведесетарски срещи с транс, габа и всякаквите им кич-евроденс издънки... така се родиха хитове като Kisloty People (Кислотный Пипл) на Schacke... А Владимир Дубишкин, като един cheerful pessimist (да, дебютното му трип ЕР) пренаписва Кислотный Пипл тук, семплирайки вокали от руски фолк-песньовки (или колхозни ги наречете) в партенките на експлозивен транс-техно бийт – резултатът е понякога смущаващ (customs & traditions и elvis has left the building), а понякога брилянтен като в grasshopper's opinion, но винаги интригуващ като денс-трип в бъдещето с rural woman и lady of the night...

 

Кога? – когато душата ти сàка трип към (не)очаквани и непознати места...

 

Защо? – защото както често думат в колхоза: Жизнь – ето Locus Error... Rewired отново и отново...

онлайн