Home / Рубрики / mix:mir
A+ R A-
mix:mir

mix:mir (44)

Понеделник, 17 Февруари 2014г. 08:22ч.

MIR 24 by Qaseo

Публикувана в mix:mir От Станимир Евлогиев

Някои го познават като Димитър Василев, повече го знаят като The Bulgarian/Dr. Shade, а трети ще слушат за него под името Qaseo... Живял дълги години в Южна Африка, Димитър отстрелва жанровете в музиката като на сафари и в богатата си трофейбийт колекция има куп соло продукции, ремикси, едити, колаборации (като албума Alpha, издаден в ЮАР под името Tone Deaf Junkies), а сега ще направи и своя Qaseo дебют на фестивала Horizon (8-14 март, Банско), затова докато разцъквахме бордърбийткроса в музиката си поговорихме за някои важни неща относно...

 

 

Защо точно Qaseo? И как The Bulgarian се превърна в Qaseo?

The Bulgarian беше тази част от живота ми като музикант/продуцент, с която един вид пораснах. Имах успехи, да, но също така и грешки. Твърде много се бях асоциирал с един стил, наречен Fidget, който се измени (от тип Jacking House с малко електро елементи до някакъв мега-рейв с дъбстеп елементи) и внезапно се превърна в мръсна дума. Така и не успях да се разгранича от него и минаха една-две години, през които търсех себе си. Сега мисля, че съм се намерил отново. Музикално не съм бил толкова вдъхновен да правя музика от много време насам, а съм намерил и някаква стабилност в живота като цяло. Та затова реших, че трябва да се започне наново. Нов стил музика, нов псевдоним. Не съм първият артист, който прави това и няма да съм последният.

А защо точно Qaseо? Ами исках да е нещо лесно, но пък и уникално и все пак концептуално да има нещо общо с музиката. А музиката е хаус и техно с по-"oldschool", "underground", аналогова естетика, и Qaseo ("касио") звучи като Casio.

 

Кое е най-важното нещо в Qaseo света?

Да не се увличам по някакви трендове, а просто да правя музиката, която ми е в душата. А оттам вече, който иска да я харесва. Важното, на първо място за мен, е да е нещо истинско. Така че например няма да видите никога MetallicaThe One (Qaseo's Trap Remix bootleg:))...

 

Живял си дълги години в Южна Африка... какво те накара да се върнеш в България? Какво мислиш за желанието на всеки трети да напусне България... и въобще, на електронната сцена днес, има ли значение къде живееш и продуцираш, за да постигнеш пробив, успех...?

Лично за мен, точно музиката беше главната причина да се върна в Европа. В ЮАР тогава още нямаше световно по футбол и Die Antwoord, а да не говорим и за почти несъществуващия интернет. В България си имах някаква база (плюс голяма част от семейството ми) и също така сме с една от най-добрите интернет връзки в света, което отговаря на друга част от въпроса: можеш отвсякъде с достъп до летище (и евтини полети) и добър интернет да правиш музика. Друг въпрос е вече на локално ниво каква подкрепа ще имаш, какъв досег до други хора със сходни интереси към музика, тоест какви ресурси ще имаш.

В България малко страдаме от това, че сме малък народ и то с много комплекси. Хем от една страна половината хора слушат чалга и остават примерно 50-100 души общо в голям град като София, които биха се изкефили на един определен стил електронна музика. Хем пък същевременно, ако няма някакво чуждо име на плаката, хората не искат дори и 5 лева да дадат за вход. И от друга страна, клубовете ти искат някакви пари предварително, за да направиш парти, а ти няма как да си ги избиеш тези пари.

Повечето хора, които се занимават тук с организирането на партита и подобни ивенти, го правят през свободното си време, а през деня ходят на работа както всеки друг. Реално е доста трудно и скъпо да се организира нещо интересно тук, а и после ще има хора, които ще мрънкат за цената на алкохола или че не са ги пуснали с раница в клуба или нещо подобно и остават само по-младите с най-много ентусиазъм и енергия (но не и опит) или хора с връзки и спонсори (за които трябва партито да е нещо по-комерс). После що нямаме достатъчно готини събития и все каним едни и същи диджеи...

 

Обичаш колаборациите, работиш и с вокалисти... кой е пътят, според Qaseo, за развитие на българската електронна сцена и на българските бийт продуценти като цяло?

Това следва малко от отговора на предишния въпрос. Точно това, че трябва да спрем да гледаме един на друг като на конкуренти и да се дърпаме взаимно надолу. Трябва да си помагаме и да работим заедно, така или иначе сме твърде малко такива хора тук... дали се кефиш на дийп хаус или на хард техно, или на бийт, или глитч-хоп – все тая – нека сме като англичаните или французите, които много внимават да се подкрепят взаимно и да спрем да гледаме само в чужбина за таланти.

 

Какво си чувал за фестивала Horizon и какво би искал да чуеш/видиш на второто му издание през март?

Чувал съм доста, но тази година конкретно има много артисти, които уважавам и задължително ще подкрепя, като например KiNK, Catz & Dogz, Zed Bias и т.н. И най-вече се радвам, че се случва нещо такова в България, с артисти, които не са издавали най-великите си неща преди 10-15 години.

 

Има ли някое конкретно парче, което се гордееш, че си записал и можеш да кажеш за него: "Това е! Това исках, когато започнах да правя музика"?

Мисля, че ако си артист в каквато и да е сфера и стигнеш до такова заключение, е време да се откажеш.

 

qaseo-4

 

Каква идея ти се въртеше в главата, докато записваше микса? Някоя скрита история в него?

Най-вече исках на човек да му се танцува, докато го слуша! След това исках да е малко като разказ или гледане на добър филм и затова започва по-леко и весело, след което задълбаваме в интригата и дори на моменти може да става леко страшно, но после идва развръзката и всичко приключва позитивно.

 

Какво и кой те интригува и провокира в електронната музика днес?

Позитивно казано: Вижте траклиста просто:) Също така ми харесва сегашната революция с малки и евтини аналогови машинки. След близо 15 години правене на музика, почти изцяло само със софтуер, сега започвам да си изграждам студио с аналогови синтове, дръм машини и един куп плочи на пода. Това ограничение, което имаш от един аналогов синт, те кара да се фокусираш много – няма preset-и, няма много избор, а и си е друго нещо да имаш физическо бутонче или врътка, която прави само едно нещо!

Също така ме радва много (но не и кредитната ми карта), че сериозно се връщат плочите. Наскоро четох някъде, че за 2013 има 30% увеличение на броя плочи, издавани или купувани, спрямо предишната година.

Негативно казано: EDM и Beatport Топ 100... просто нямам думи.

 

Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

И да шепнеш, и да крещиш, все тая. За жалост в нашето общество, в момента, май най-лесно става с пари и връзки. Но ако ги нямаш, най-добре е просто да си верен на себе си и никога да не се предаваш. Оттам нататък е просто важно да усетиш, когато ти се появи някоя добра възможност и да не я изпускаш.

 

Какво пише в Qaseo дневника за следващите няколко месеца?

Първо малко почивка и някое и друго парти в ЮАР за две седмици, а после директно на Horizon, за което нямам търпение и очаквам да е доста забавно. После мисля да се позаключа известно време в студиото и да понапиша още нови парчета!

 

Парти девиз за финал?

Много бас и танци!

 

 

01. Qaseo - Zero To Nine

02. Andre Kronert - Shock Leader

03. Nina Kraviz - Love Or Go (KiNK Mix)

04. Sly One - Warm Red

05. Huxley & Shenoda - I Don't Know

06. Qaseo - Godfist

07. Kode 9 - uh

08. L-Vis 1990 - Ballad 4D

09. Literon - Knob Exploitation

10. Aphex Twin - Windowlicker (Run Jeremy Edit)

11. Wraetlic - Scunner (Jon Convex Refix)

12. Untold - Caslon

13. Blawan - Grafter Gets A Home

14. Zed Bias & Paleman - Furrball

15. Dusky - Careless

16. Qaseo - Null Value (Stripped Version)

 

Понеделник, 16 Декември 2013г. 00:45ч.

MIR 23 by Nick Nikolov

Публикувана в mix:mir От Станимир Евлогиев

В края на всяка година всичко живо обръща поглед към миналото/изминалата година, затова ние ще погледнем към бъдещето/следващата година – там ни чака Nick Nikolov за второто си поред участие на фестивала Horizon (Банско, 8-14 март 2014). Може би познавате Ник като част от резидент триумвирата на Elevate парти задругата, може би сте слушали неговите издания за гранде хаус лейбъла Liebe Detail, може би знаете, че Ник е само на 20 години и бийт бъдещето е пред него, но не знаете...

 

 

Кое е най-важното нещо в света на Nick Nikolov?

Хората, с които се обграждам от една страна и от друга, идеята, че искам това, с което се занимавам, да е смислено. Рядко ми се получават нещата, ако правя нещо, в което не вярвам или го правя заради грешните причини – без значение дали е музика или нещо друго.

 

Какво остана от Surrealism (дуото ви с Калин Тодоров), когато започна соло проекта си? И как всъщност музиката влезе в живота ти?

В интерес на истината, започнах соло проекта си известно време преди Surrealism. Тогава издадох едно EP в колаборация с 16 Bit Lolitas и разни други парчета – общо взето, това бяха първите ми опити да се занимавам сериозно с електронна музика. След периода ми с Калин, отново започнах да правя музика под името Nick Nikolov.

Иначе музиката навлезе доста естествено в живота ми. Голямо влияние върху това, което слушам, имаха родителите ми. Немалко бяха моментите, когато попивах от компилациите на Miguel Migs (и повечето артисти от лейбъла му Naked Music), на Ben Watt и други, на задната седалка на колата ни. Когато ми подариха първия MP3 плеър, бил съм сигурно на 10, нямах търпение да сложа Daft Punk албума Homework на него и да не махам тапите от ушите си. Честно казано, трудно ми е да се сетя наистина откъде започна всичко, но покрай популяризирането на DJ културата по това време, както и многото електронна музика, която слушах, ми се струваше забавно, почти като игра, да започна да се занимавам с това. Не ми отне дълго време да се докопам до разни програми. Забавно е, че най-първите ми опити бяха на една Steinberg дръм машина, в която имаше само семпли от старите Roland модели – TR909, TR808 и може би TR707, не си спомням вече.

 

В контраст с българските артисти, които дълго време диджействат, докато започнат да издават собствена продукция, ти започна с продуцирането – по-добрият вариант ли е това, според теб, и как се стига, всъщност, до договори с лейбъли като Liebe Detail? И колко голяма е границата между диджея и продуцента на електронна музика днес?

Има го момента, в който много диджеи, известни и не толкова известни, започват да инвестират време и пари в продукция с цел увеличаване на участията си. Но за мен тези две неща са толкова директно свързани. Винаги съм правил и ще правя музика, защото обичам да го правя. Ако впоследствие се случи така, че хора, които харесват музиката ми, искат и да ме поканят като диджей – още по-хубаво! Просто, не това стои в основата. До договори с хубави лейбъли се стига много трудно и доста често се нуждаеш от приятели, които да ти подадат ръка. А що се отнася до границата между диджея и продуцента – най-вероятно тези две дисциплини вече са по-тясно свързани, отколкото са били преди 10-15 години.

 

Има ли някое конкретно парче, което се гордееш, че си записал и можеш да кажеш за него: "Това е! Това исках, когато започнах да правя музика"?

По-скоро не. Идеологията ми не се състои в определна крайна цел. Всяко парче има своето значение за периода и обстоятелствата, в които съм го направил. Тогава съм имал такава идея, такива цели, съответно съм гонел някаква естетика. С някои парчета успявам да постигна до някаква степен, това, което искам, с други – не толкова. Но оттам нататък продължавам само напред.

 

 

Учиш и живееш в Лондон – така по-лесно ли е да следиш тенденциите и да създаваш контакти в електронната сцена или това няма никакво значение? И наистина ли винтидж jungle саунда е завладял всичко живо на UK електронната сцена или...?

Уча Sounds Arts & Design. Със сигурност има огромно значение къде живееш. И това не се отнася само за музика. Лондон е град, в който всяка ниша си има своята сцена. Общо взето, градът ти дава перспектива, както никъде другаде. Относно саунда в момента... не знам за джънгълa, но гериджът направи голямо завръщане под различни форми, а дийп хаусът се комерсиализира до някаква степен, естествено, след успеха на Disclosure. Един от интересните феномени е как много bass продуценти свалиха BPM-a и преминаха към хаус и техно. Но трябва да призная, че не следя чак толкова отблизо всички трендове, така че картината, която описвам със сигурност не е пълна.

 

Участва на първото издание на Horizon фестивала – кои са плюсовете и минусите, какво би трябвало да се промени/подобри на този фестивал? И защо се връщаш за второто му издание през март?

Мястото, атмосферата, музиката и комбинацията от всички тези неща прави фестивала изключително атрактивен. Един от неуспехите на първото издание беше, че привлече предимно хора от Англия и не толкова от България. Тази година лайнъпа е по-разнообразен, така че се надявам и хората да го последват. Иначе съм оптимист. Завръщам се, защото се чувствам късметлия да бъда част от страхотния лайнъп и мисля, че Horizon има своето светло бъдеще.

 

Каква идея ти се въртеше в главата, докато записваше микса? Някоя скрита история в него?

Идеята зад микса е същата, каквато стои зад всички миксове, които съм правил досега. Винаги се опитвам да смеся всички типове хаус, които харесвам и слушам, да сложа парчета излезли онзи ден и да ги смеся с тракове, правени преди 15-тина години. Съответно, винаги, миксовете ми са леко разхвърляни.

nickn

 

Какво и кой те интригува и провокира в електронната сцена днес?

Интригуват ме артисти, които имат силно индивидуален саунд – например, Axel Boman, Tessela, Oneohtrix Point Never...

 

Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Всичко зависи от посланието. Хората трябва да се притесняват повече дали идеите им са достатъчно нови и свежи, а не толкова кой ще ги чуе.

 

Какво пише в дневника на Nick Nikolov за следващите няколко месеца?

Очаква ме доста работа и доста учене, участие на Horizon фестивала... и с малко късмет – нов релийз:)

 

Парти девиз за финал?

Bottoms Up !


 

 

01. Axel Boman - Can't Find It

02. Oleg Poliakov - Subterranean Rivers

03. Jus-Ed & Fred P - Ed & Fred Project

04. Automan - Tawhid

05. Newworldaquarium - Trespassers

06. Axel Boman - Hello

07. Nina Simone - See Line Woman (Kerri Chandler Remix)

08. Francesco Tristano - The Melody (C2 Remix)

09. Jacob Mikesh Filburt - Philipp Dolphia

10. Theo Parrish - Falling Up

11. Mr. Beatnick - Synthetes

12. Osunlade - Dionne

13. The Field - Cupid's Head

14. Robert Dietz - Common

15. Tom Demac - Chasing Shadows

16. SCNTST - For Forest Play Only

17. Holden - Renata

18. Kelpe - Astrolomy (Mike Slott Remix)

 

Понеделник, 25 Ноември 2013г. 00:40ч.

MIR 22 by Big Tiger

Публикувана в mix:mir От Станимир Евлогиев

Колко голям е Big Tiger знаят, може би, единствено двете негови половини – Mojo Goro и Hempsta, двама бийт обсебени продуценти и създатели на нет лейбъла WTF is Swag. След две силни ЕР-та Interworld/Outernet и Music From Planet Earth, и Barefoot Dance ръмжене в прясно издадената компилация Eat Dessert Only, годината беше повече от успешна за Big Tiger, но по всичко личи, че 2014 може да се окаже и годината на Тигъра, а не на Коня. Готви ли се Тигъра за скок, среща ли се и в Австралия, и яде ли крем-карамел... всичко това може да разберете лично от Горазд Попов а.к.а Mojo Goro / а.к.а ½ от Big Tiger.

 

 

Защо точно Big Tiger и как се стигна до този общ проект?

Big Tiger е най-голямата и най-силно гърмящата пиратка (или поне беше преди години), която можеш да си купиш легално. Проектът съществува от известно време насам, просто тази година излезе наяве. Някъде през 2011, ако не се лъжа, направихме няколко live сета по разни партита... тогава наричахме стила си post-crunk, преди термина trap да го има, но в момента нямаме нищо общо с него – пояснявам това за тези, които не са чували двете EP-та, които издадохме тази година.

 

С какво се храни Big Tiger и кое е най-важното нещо в неговия свят?

Най-важното е да бъдем себе си, а всичко да е позитивно и приятно a.k.a. "positive and based". Има, разбира се, и неприятни неща, но те идват, всъщност, от старанието да ги избегнеш, а истината е, че те са неизбежни. Така, че Big Tiger се храни с всичко това – нещата от външния и вътрешния свят, от мистерията и дълбочината в тях. Всяко едно нещо, което ти се случва е супер важно и зад него стои истинска причина, изпълнена със смисъл. Музиката е универсален език, чрез който се опитваме, както в индивидуалните си проекти, така и с Big Tiger, да споделим най-прекрасните неща, които сме изпитали, било в резултат на късмет или на личен стремеж. Затова и проектът съществува от много време, но не сме издавали нищо – просто не е имало нещо достатъчно стойностно и истинско, което да кажем преди.

 

Второто ви ЕР Music From Planet Earth бе издадено от австралийския лейбъл DRTY SHDWS PRJKT, а не от WTF is Swag – това разширяване на ареала на Тигъра ли е или затвърждаване на идеята за музика без граници от първото Interworld/Outernet ЕР?

И двете, разбира се. Нашата музика не идва от идеи от сорта на "хайде да направим това, защото е модерно или искаме да сме различни", а е отражение на вътрешния ни свят. Искахме да издадем Music From Planet Earth за друг лейбъл, защото нашият има какво да издава и винаги ще промотира нас самите, поради доста ясни причини. Освен това, аз лично се кефя на Австралия и бих искал да я посетя в някакъв момент – сигурен съм, че и Стефан a.k.a Hempsta не би отказал.

 

Прясно издадената компилация Eat Dessert Only е трета поред за WTF is Swag и прави впечатление, че все повече и все по-разнородни артисти започват да гравитират около основното ядро на лейбъла – това ли е концепцията за развитие на WTF is Swag семейството и какво би казал на всеки, който иска да създаде и движи нет базиран лейбъл?

В тази, както и в предната касета, просто събрахме някои не чак толкова известни артисти (а има и някои доста напреднали като My Panda Shall Fly, Acre, Fingalick, 1000Names и други) – приятели, познати и непознати, на чиято музика да се кефим. Например, аз може да харесвам нещо, но ако то не се одобри от другите двама, значи не влиза в касетата. Гледахме да сме доста строги за Eat Dessert Only, за да се получи наистина по-добре и не чак толкова random като предната, затова отказахме и доста парчета, без значение кой какъв е. Имахме и няколко версии за подредбата до последния момент, но аз лично съм доволен от финалната.

Иначе, всеки, който иска да започне нет лейбъл, трябва да е наясно с няколко неща – може в днешно време това да изглежда като нищо работа, правиш bandcamp, някво лого и готово, обаче, истината е друга. Ако смяташ, наистина, да правиш нещо както трябва, то има страшно много работа, която отнема страшно много време – трябва да си сигурен , че ще го имаш това време, иначе няма смисъл да започваш да си го губиш. Другото е, че ако нямаш концепция за лейбъла и истинско желание да го започнеш, имам предвид, да го усещаш в себе си, примерно, сутрин като се събудиш, тогава по-добре не започвай наистина. Това, бих казал, важи за всичко, с което се занимава човек.

 

 

А каква е идеята зад серията компилации Eat Dessert?

Когато стартирахме лейбъла, той сам еволюира по естествен път – от серия партита, които в заглавието си имаха думата swag, която не значеше нищо за никого в София и ние бяхме решили, че можем да си я присвоим. Та, Lew Boo (а.к.а Parallel Concept) имаше друга идея за име на лейбъла, но решихме да използваме името на първата компилация, която раздавахме на парти със същото име, за да е ясно, все пак, кои сме. Имаше ефект. В крайна сметка, името, което Lew Boo бе измислил за лейбъла излезе под формата на касета – Eat Dessert First означава да вземеш най-сладкото, каймака, а другото, само ако остане място за него. Това име символизира свободния живот, извън общоприетото, където първо трябва да направиш това, пък после онова – ако искаме, ще си изядем крем-карамела първо, или дори само него – няма кой да ни каже, каквото и да било, защото ние имаме допирни точки само с хората, които мислят като нас.

 

Самият ти се занимаваш и с графичен дизайн, та доколко важна е визуалната страна на музиката за WTF is Swag и кое влезе първо в живота ти – визията или музиката?

Аз лично се занимавам повече с музика, а от време на време, графичният дизайн сам напира да излезе, та нямам избор. То, ако се замисли човек, двете неща си вървят едно с друго – ако искаш да направиш добро парче, трябва да имаш въображение и визия за нещата, иначе оставаш прашинка в морето от артисти, в която си решиш там вълна. Чрез музиката изразяваш своята индивидуалност, а тогава ти не си само един звук, защото в случая с музиката визуалната ù форма не може да бъде избегната – тя просто е част от концепцията и ако се отнесеш с пренебрежение към нея, то значи си се отнесъл с пренебрежение и към самата музика. Това е като да възпееш визуално песента си – просто помага за по-доброто разбиране на слушателя, така сме свикнали. Не може да има хит без клип. Мозъците ни са свикнали да пируват в ерата на медията, чийто край започва да интригува въображението ми.

Занимавах се с графити още от 7-годишен или нещо такова. Помня колко бях свикнал с идеята, че ще се занимавам с визуално изкуство, та когато на 12 години някъде, се зарибих по музиката, се наложи да си обещавам, че няма да зарязвам рисуването заради музиката, хаха... и може би, заради това обещание, от време на време, се занимавам и с дизайн, хаха.

Ако трябва да бъда честен, нито съм кой знае какъв музикант, нито художник, но съм роден във време, в което това не пречи, за да правиш музика и графичен дизайн. Все пак, ако наистина искаш да правиш нещо, трябва да го правиш както трябва, затова и от 2 години насам уча пиано и композиране, а от известно време и пеене. И наистина, това оказва огромен ефект върху цялостното ми разбиране за правенето на музика.

 

Има ли някое конкретно парче, което се гордееш, че си записал и можеш да кажеш за него: "Това е! Това исках, когато започнах да правя музика"?

В момента, всяко едно, което стига до финалния микс е такова. Ако зуумнем елементите в едно парче, то не спирам да го цъкам, докато не си кажа "Това е! Това исках, когато започнах да правя това парче", което, може би, е най-приятното чувство... Затова правя музика.

 

 

Учиш и живееш в Манчестър – така по-лесно ли е да следиш тенденциите и да създаваш контакти в електронната сцена или няма никакво значение в Interworld-а, в който живеем? Какво би казал за парти серията WHP (The Warehouse Project) и за смъртните случаи на едно от събитията им наскоро?

Има значение всичко, разбира се, може ли да няма. От една страна, бих казал че много неща се промениха, откакто съм тук. Сигурен съм, че този град ми помогна много в музикална насока. Имам някои приятели, които са доста напред с нещата тук, а е готино да джиткаш в такава среда. По принцип, много е важно да се пътува, за да може да имаш широк кръгозор за нещата.

Тенденциите да го духат, без извинения, не вярвам да се обиди някой, така или иначе. Така казват там, където се раждат новите "тенденции". Примерно, тук хората са "културни патриоти". Вземете Детройт, Чикаго, каквото си искате... гледали ли сте интервюта с детройтските легенди... тия хора не слушат нищо друго освен детройтска музика. Така се ражда история. По същия начин и тук – защо да се интересуват от нещо друго, след като имат супер сцена? Ще кажете, еми да, ама имат, нали... еми имат, защото са я създали, тя не е паднала от небето. И са я създали точно по този начин. Не следвайки тенденции, а като са си държали на своето. Това е много интересно, защото е единственият случай, когато определен вид консервативност и страх от непознатото създават нещо велико. Обаче трябва да знаеш накъде да насочиш този консерватизъм. Ако в едно поколение има трима велики диджеи от един град, дали няма всички деца от следващото поколение да искат да бъдат такива? От това, което съм виждал лично, моят отговор е "Да". Затова, стига сте я гледали тази чужбина, казвам аз, който съм там. България има брутален културен Потенциал, който за жалост е доста пренебрегнат, но който, рано или късно, ще излезе наяве... представям си, че скоро ще се случат нещата.

Иначе WHP, както всички видяхме, много се изложиха тази година с лайнъпа. Когато дойдох миналата есен и ми попаднаха някакви флаери, си казах:"леле, кво е тва"... преди имаше лайнъп, който представляваше, примерно, артистите от тогавашния ми сет, събрани на едно парти накуп. Тази година искат да привлекат повече новодошли 18-годишни студенти, които боготворят Swedish House Mafia и истинските ценители остават сгъчкани в няколко партита, които се опитват да обхванат много артисти накуп... В сравнение с миналия сезон... не, така и не отидох там, някакси не ме привлича идеята да бъда част от маса потни тела на MDMA, макар и да звучи "чаровно". За инцидента... кво да кажа, кофти работа, тва си е крайност. Трябва да можеш да се забавляваш без никакви субстанции... и Това е. Защо ти трябва да слагаш нещо в тялото си, за да можеш да се отпуснеш и т.н... Нека се замислим, ако искаме да създадем по-добър свят, дали наркотиците да бъдат част от него, или ще останат в стария, като работенето "от 9 до 5" на професии, които хората мразят? Дали двете неща не са свързани?...

 

mojogoro Mojo Goro © фотография Горазд Попов

 

Каква идея ти се въртеше в главата, докато записваше микса? Някоя скрита история в него?

Бях концентриран в микса и не си мислих за нищо друго. Има скрити истории за онези, които могат да ги намерят... Включил съм парчето на 1000Names от Eat Dessert Only, любими тракове на познати и непознати, най-добрият grime от старите на Dizzee, Elephant Song na AFX и... няколко мои, нечувани преди, трака като Xeper Ra, който ще излезе през една нова платформа, в която ще издавам само мои (и може би Big Tiger) неща. Първият релийз ще е free EP с няколко парчета и два ремикса – от Hempsta и 1000Names. През последната година се концентрирах над собственото си отношение към музиката и бих искал да го изразя индивидуално, но това определено не означава, че WTF is SWAG спира – по-скоро ще се засилва още повече.

 

Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

По-скоро нито едното, но ако говориш от сърцето си, тогава говориш истина и хората винаги ще извъртат глави към теб. Гледай да имаш нещо стойностно за казване, а дали шепнеш или крещиш – на кой му пука! С моята музика гледам да не шепна, нито да крещя, а да има баланс между двете.

 

Къде може да се чуе рева на Big Tiger в следващите няколко месеца?

Правим парти в София на 21 декември, в Jules Verne – доста ще е пълно и малко ме е страх, моля ви не идвайте. Колкото до релийзи, ние всъщност не работим по интернет – просто като се видим, работим много бързо (но ефективно), така че когато се прибера в България, се надявам да направим колкото може повече тракове за цял албум. Иначе, за първата половина на 2014, имаме приготвена касета с ремикси на траковете от Music From Planet Earth, отново издадена през нашите австралийски приятели DRTY SHDWS PRJCT, а в личен план, освен free EP-то, за което споменах, на 1 декември излиза моето Crop Circles EP с ремикс от Stephan Panev, с което ще стартира и неговия нов лейбъл Mood Unit.

 

Парти девиз за финал?

WOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOORRAAAWRRRRRRRRRRRRRR BIIIIIGGGGGTIGERRRRRRRRRRRRRRRRRRRRRRRRRRRRRRRRRRRR BABY!


 

01. John Coltrane – OM

02. JD800 Legowelt Sample Kit Infomercial

03. Mojo Goro – Xeper Ra free EP download

04. Omar S – Rewind

05. Alex Agore – Got Me Burning Dub

06. Alex Coulton – Murda

07. Mojo Goro – Curtains

08. Jam City – How We Relate To The Body

09. Dreams – REALITY CHECK

10. Vissacoor – Spectral Evidence

11. Mumdance – Dragon Egg

12. Moleskin – PULSKIMO

13. Mojo Goro – Shapeshiftr

14. Visionist – Snakebite

15. Aphex Twin – Elephant Song

16. Kanye West – Blood On The Leaves (DJ Sliink Remix)

17. Matic808 & Brenmar – High Art

18. Mojo Goro – Impulse

19. DJ Mike Gip - Deep Inside (#BBMG RMX)

20. Samename – Okishima Island

21. 1000Names – Clothes Right Around

22. Ian Isiah - Private Party (Prod. by Sinjin Hawke)

23. Aaliyah – One In a Million (Visionist Edit)

24. Dizzee Rascal – Win

25. Three 6 Mafia – Playa Hataz

26. oOoOO – Stay Here

27. Mojo Goro - Phoenix

 

Четвъртък, 05 Септември 2013г. 06:48ч.

MIR 21 by Sun Glitters

Публикувана в mix:mir От Станимир Евлогиев

Саундтракът на залязващото лято едва ли може да има по-идеално заглавие от Sun Glitters – това е и името, под което вече 2 години, Виктор Ферейра продуцира и издава музика, която се разлива като морски вълни, блещукащи на слънцето. След дебютния Everything Could Be Fine и океан от все така приятни ЕР-та, и малко преди издаването на втория албум Scattered Into Light и пищното му AV шоу (на 21 септември) на фестивала Reworks (20-22 септември) в Солун, glitterswave приливът довя на нашия подкаст бряг Виктор и неговата саунд яхта Sun Glitters.

 

Защо Sun Glitters?

Името Sun Glitters се появи много естествено. След 12 години на експерименти със стария ми проект имах нужда от промяна. Много исках да открия начин да продуцирам нещо различно с изцяло нова идентичност и името си дойде точно на място, защото идеално описва моя свят от звуци и образи.

 

Как би представил себе си и музиката, която обичаш и правиш?

Казвам се Виктор, роден съм през 1973 в Люксембург, с португалски корени. Занимавам се с музика от 1998, а проектът Sun Glitters започнах през 2011, повлиян от артисти като Boards of Canada, Gold Panda, My Bloody Valentine, The Cure... Днес, музиката ми може да се определи като Glitterswave, както предложи един мой фен:). Иначе, като продуцент най-често ми лепват етикета Chillwave, Indietronica, за което нямам нищо против:)

 

 

Кое е най-важното нещо в света на Sun Glitters? Има ли място Луната в него?

Най-важно е... всичко, свързано с проекта. И все пак мелодията е сърцето на Sun Glitters. Най-често започвам някоя песен само когато съм открил точната мелодия. И се старая това да е обвързано с цялостната визия и идентичност на проекта.

 

В днешния свят на глобална лудост как Everything Could Be Fine? Каква е историята зад заглавието и създаването на дебютния ти албум?

О, това е дъъълга история:). Някои части от нея са и много лични... Но специално името на албума е свързано с края на стария ми проект и започването на чисто... Не знам как точно да го изразя, но може би ще звучи като Beautiful Bad Day... Процесът по създаването на албума не отне много време, но беше специален период за мен. Пишех парчетата доста бързо, удовлетворен от това, което се получава като краен резултат. Работех във всяко възможно свободно време като най-често завършвах парчетата късно през нощта. Записах албума за около 2 седмици, доколкото си спомням:)...

 

Има ли някое конкретно парче, което се гордееш, че си записал и можеш да кажеш за него: "Това е! Това исках, когато започнах да правя музика"?

Никога не издавам парче преди да съм доволен от крайния резултат. Същото важи и за ремиксите. И все пак, това, за което говориш, мисля че съм го постигнал с Too Much to Lose, Beside Me и Love Me – те са и така наречените хитове, най-слушаните и най-сваляните... Много съм щастлив и от всички колаборации, които съм правил досега. Една от първите и най-прекрасните беше Cosmic Oceans EP със Steffalloo. Говоря за първото, дигитално издание в Bandcamp – 3 много кратки песни, но наистина магични. Днес, когато ги слушам, наистина не мога да си спомня как съм достигнал до някои от мелодиите. А това е добър знак, това за мен е Магията!

 

 

Как ще изглежда аудиовизуалното шоу, което ще представиш тази година на Reworks?

Обикновено, това е последното нещо, за което мисля и решавам как ще изглежда една седмица преди всяко лайв участие. Не че не се случва да правя промени и в самия ден на шоуто. В общи линии, идеята е да синхронизирам видео с всяко парче, което изпълнявам. Повечето парчета си имат свое, специално създадено видео като Too Much to Lose, например, но често се случва да смесвам визията на дадено парче със звука на друго... разменям, комбинирам... понякога се случва случайно, а понякога е предизвикано от създалата се атмосфера... Всичко е въпрос на импровизация.

 

Какво може да се каже за електронната сцена в Люксембург?

Колкото е малка, толкова е и интересна. Има няколко малки лейбъли като Grand Duchy Grooves, например, които издават страхотна Made in Luxembourg музика. Също така, има и доста независими продуценти като Emre Sevindik, Blue Dressed Man, In Circles или пък по-големи банди като Hal Flavin, Monophona и Artaban...

 

Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Просто да вярваш в това, което правиш!

 

Задава ли се нов Sun Glitters албум?

Да, новият ми албум Scattered Into Light ще бъде издаден през ноември от Mush Records. Записвах с вокалистката Sara от Diverting Duo, която пее в по-голямата част от албума и се надявам, когато е възможно, заедно да го изпълняваме и на живо.

 

Парти девиз за финал?

Нямам такъв, просто вярвам в това, което правя. Живея ден за ден, без особено да му мисля какво ще правя след седмица, например. Някои неща, обаче, трябва да бъдат планирани с месеци напред:)

 

 

01. Mountain Range - A Silence of Three Parts

02. Diverting Duo - Home

03. Baths - Earth Death

04. Life & Limb - Carry On

05. Lockets - Surrender (Sun Glitters Remix)

06. RIVKA - Swim High

07. Ghostlight - Whispers and Some Kind of Understanding (Sun Glitters Remix)

08. Gold Panda - Flinton

09. Four Tet - Locked

10. Boards of Canada - Sick Times

11. Absent Without Leave - Daydream Lullaby

12. Amp - You Are Here

13. Sun Glitters - Her Look to Me (feat. Sara)

14. Mount Kimbie - Made to Stray

 

Четвъртък, 09 Май 2013г. 14:52ч.

MIR 20 by Emika

Публикувана в mix:mir От Станимир Евлогиев

Отново е май и Emika отново ни е на гости... този път виртуално. Една година след mir-logo-black-50x25 концерта ù, срещите с Ема Джоли продължават, защото сега е време за... Dva – вторият ù албум, който излиза на 10 юни. Миналата година чухме на живо Dem Worlds, едно от парчетата в Dva, а сега в специален минимикс ще се леят хитови сингли от него като Searching, She Beats, Sing To Me, Sleep With My Enemies, Centuries и Fight For Your Love. Да, Ема се бори (почти като в Боен клуб) за любовта към музиката (и не само), затова и ни е толкова присърце и обичаме да се срещаме с нея, да не говорим, че винаги може да извади един-Dva жокера по интригуващи теми като сексизма в музиката, начина на живот по бас ноти и... просто казано с две думи – She Beats!


 

С какво ще запомниш концерта в София?

Много приятни спомени... Първият ми концерт в този град, който ми се стори доста интересен. Срещнах страшно готини фенове на моята музика и си прекарах невероятно добре с тях. А и звукът в клуба беше дълбок и мощен... Помня, че исках да си купя една от картините, изложени във фоайето на хотела, но не можех да я взема в самолета и така съжалявам, защото все още сънувам тази картина... Но пък тогава получих друга невероятна картина като подарък от една много специална дама:).

 

Новият ти албум се казва Dva. Защо?

Dva означава "две" на чешки. Освен, че е втория ми албум, специално за него записах струнни аранжименти с оркестър в Прага и така се завърнах към чешките си корени. Майка ми е от Прага, а когато е била на 17 е заминала за Англия и така чешкото ми семейство е било разделено от политиката и историята. Като дете разбрах, че съществуват два различни вида Европа – Източна и Западна, и осъзнах, че историята винаги звучи различно, в зависимост от това кой я пише.

Албумът Dva е моя лична, интимна гледна точка, която изразява много форми на подтискане и тъмни сили, но и открива път към освобождаване от тях и достигане на вътрешна сила, мир... Това не е поп музика. Не е сантиментален, романтичен албум... Това е нов начин на композиране, на изразяване за мен.

 

 

Dva наистина е доста различен от дебютния ти албум и най-вече от Chemical Fever EP, но и те сякаш отразяват, като огледало, различни периоди от живота ти... Защо Emika изглежда променена днес?

Музиката, която правя е като запис на това, което чувствам, на вибрациите, които усещам с душата си. А всичко това идва от самия живот. Музиката ми не е като огледало, тя е начина, по който живея. Не познавам друг живот... С първия албум доста попътувах по турнета, а когато представяш музиката си на живо и си отворен към директната среща с публиката, научаваш постоянно нови и нови истории, гледни точки... Това ме промени, накара ме да израсна като жена, а и винаги съм влагала това, което се случва в душата ми в музиката. Затова и тя не зависи от състоянието на музикалната индустрия, а звучи по начина, по който самата аз живея тук и сега.

 

Едно от новите парчета се казва Searching... какво търсиш в Музиката, в живота днес?

Своята публика... Искам да я срещна и да погледна през очите ù. Напоследък мисля доста за истинската свобода на креативност... за изграждането на музикален лейбъл. Изучавам отблизо музикалния бизнес сега и се боря да получа признание за своята работа... Опитвам се с всички сили да променя сексисткото отношение към жените-музикални продуценти днес.

 

 

Защо реши да направиш римейк точно на Wicked Game? И кои са твоите wicked games в живота?

Изпълнителният ми продуцент Ханк Шоклий, който е мой ментор в развитието ми като продуцент, предложи да направя такъв римейк, за да покажа, че притежавам свой собствен саунд, който дава свободата да пренаписваш чужда и добре позната музика като своя. Беше си експеримент, тест и предизвикателство за мен, защото ми е лесно да пиша своя нова музика, но ми е трудно да пренаписвам някой друг и то да го правя по правилния начин, с респект към оригинала. Избрах Wicked Game, защото, за мен, тази песен притежава най-въздействащата и в същото време най-простата мелодия писана някога в поп музиката. Нещо като да събереш всички емоции в три акорда, които може да слушаш цяла вечност. Та, реших да пробвам как звучи по моя начин и май се получи прилично, а:)!?

Иначе такива wicked games има доста в живота ми... даже прекалено много, та да ги изброявам тук... Един ден може и да напиша книга с всички абсурдни мейли, които съм получавала и с игричките, които разни хора са се опитвали да ми въртят:).

 

Имаш ли си вече любимо парче от Dva?

Всеки ден е различно. Днес, например, съм на вълна Fight For Your Love.

''You can undress me,

You can break my bones,

You can make me bleed,

You can take my dreams.

When I die, I take nothing with me,

When I die, I leave you here.''

Просто песен за това да не се отказваш никога от страстта, да се бориш за нея неуморно, да понасяш всички удари и да не ти пука, че боли от тях, защото страстта е това, което те прави жив и за което си заслужава да живееш.

 


Някои от текстовете ти звучат доста феминистки... кои са Жените, на които се възхищаваш и с които (ала сцената в Боен клуб) би премерила сили?

Да, феминистки са, но не нарочно, а по простата причина, че съм Жена, която пее, пише и композира песни, в които гледната ми точка винаги ще заема основно място. Повечето поп песни, с които всеки ден ни облъчват, са написани от мъже. Повечето поп певици се държат като сексуални обекти за мъже... Това е нещо адски скучно и досадно в музиката за мен и се опитвам да го променя с това, което правя.

Иначе харесвам фотографката Бетина Реймс, с нея бих премерила сили:)...

 

В дневника на Emika за следващите месеци пише...?

Масивно световно турне, на което ще хвърлям забавни Emika значки в публиката, докато свиря на сцената:)... Има толкова много неща, които да подготвя и да репетирам сега, преди началото. И да живея с музиката на 1000%...

 

Парти девиз за финал?

Keep On Keeping On :))))

 

 

онлайн