Home / Рубрики / mix:mir
A+ R A-
mix:mir

mix:mir (44)

Сряда, 21 Юни 2017г. 06:06ч.

MIR 39 | DAYO

Публикувана в mix:mir От Станимир Евлогиев

С лятото и Радостта пристига! Да, това именно означава DAYO, а с лятото пристигна и дебютния албум на Божидар TromBobby Василев, Васил Soulization Вутев, RawLand, Евден Димитров и Михаил Филипов. Вече знаете, че е идеален за летни дни и нощи (и не само), вече знаете, че в него DAYO играят комбина с DESY & VOΛEN, SAIGO, Moka Only & Ishkan и Симо Желязков, но ето как звучи всичко според думите на TromBobby и микс бийтовете на RawLand...

 

 

Защо точно DAYO?

Помня, че имаше два дни, в които аз и Ечи мислихме само за името, което да дадем на бандата и не ни беше лесно. Една вечер просто си пушихме на балкона и попаднахме на "DAYO". Толкова ни хареса как звучи, че почти не обърнахме внимание на значението: "Радостта пристига".

 

Най-важното нещо в света на DAYO е...?

Да се чувстваме добре с това, което правим, да се съобразяваме единствено и само със собствените си желания и да правим музиката, която искаме да слушаме.

dayo1


Ако DAYO е жив организъм, каква част от тялото му представлява всеки един от вас?

Боби – ръце

RawLand – крака

Мишо – кожа

Васил – сърце

Ечи – топки

 

С какво ще запомните създаването на дебютния DAYO албум? Някоя скрита история в него? Любимо парче от него, от което сте абсолютно доволни как се получи?

Научихме много нови неща, които ни вдъхновяват да бъдем по-добри професионалисти. Експериментирахме с идеи, инструменти, звуци, микрофони и артисти. Записвахме на много различни места. Преди половин година се метнахме до една мистична къща в Банско и там записахме голяма част от барабаните и някои вокали. Искахме да направим албум от типа на Donuts, който да те хване от първото до последното парче, бийт или кратка интерлюдия.

 


Всеки от вас има различен музикален бекграунд... как и къде намерихте обща гледна точка?

BEATS. Това, което свързва музикалните ни вкусове са бийтовете. Васето, RawLand и аз използваме MPC за продукция и живо свирене и този специфичен инструмент оформи звука ни до голяма степен.

 

Според вас, възможно ли е българските артисти, занимаващи се с електронна музика да се менажират сами? И кои са най-големите проблеми, които може да срещне всеки в тази ситуация?

Разбира се. Сцената в България преживява Ренесанс във всяко едно отношение. Всеки има достъпна реклама и всъщност никога не е било по-лесно.

 

Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Да говориш като нормално човешко същество без да го премисляш много.

dayo


Къде се намира вътрешния мир според DAYO? И как се стига до него?

Като стигнем там, вие ще сте първите, на които ще кажем.

 

Ако имаше възможност да изпратите обект (представящ човечеството като форма на живот) в Космоса, то това ще е...?

Дискографията на J Dilla.

 

Три неща, които обичате и три, които не харесвате в съвременната електронна сцена?

Харесваме звука, груува и 808.

Не харесваме melodie, quantize & 808.

 


В дневника на DAYO следващите няколко месеца са отбелязани като...?

Good Weeks... Турне за албума... RawLand има участие и на ON! Fest... а вие се ослушвайте за нови лайв DAYO срещи през лятото.

 

Парти девиз за финал?

Въртете го тоя Албум!


 

Сряда, 10 Май 2017г. 10:10ч.

MIR 38 | K▲NZ

Публикувана в mix:mir От Станимир Евлогиев

K▲NZ е Калоян Гаврилов, бийт агент с издания за лейбъли като WTF is SWAG, KOMPONENTI, Mahorka и е половината от лайв техно дуото 80s Clash. Именно страстта му към лайв електроника акциите ще го събере на 12 май в Studio EW с добре познати герои като Goro, Cyberian, Mytrip, Evitceles за всеобща бийт вакханалия наживо, така рядко срещана в родната клубна флора и фауна. Затова, докато наоколо се лее ембиънт и дъб техно с марката K▲NZ, си говорим с Калоян за вечната Live vs DJ дилема в електронната музика, за морето на бийт несигурността, за Космоса на вътрешния мир и за...

 

 

Защо точно K▲NZ?

K▲NZ е прякор, който имам много отдавна. Когато почнах да правя опити за създаване на някакви тракове просто кръстих първия си файл kanz-xxx (не помня кой беше точно, но е бил хип-хоп инструментал със сигурност). Някъде от 2004-та съм с него и някак си не мисля, че мога да го сменя вече.

 

Най-важното нещо в света на K▲NZ е...?

Да не губя искрата, да имам вдъхновение и да мога да правя това, което обичам. Понякога е много трудно.

 

Как се отнасяш към вечната дискусия Live vs DJ в електронната музика? И какъв е лайв сетъпа, с който обичаш да работиш?

За мен, двете неща са напълно различно изкуство и трябва да се разглеждат като такива. Винаги се забавлявам когато свирим с Дики (Димитър Славков от 80s Clash) или някой друг приятел, защото емоцията е много по-силна. Хората разбират когато на живо се опитваш да ги отведеш някъде и проявяват разбиране при грешките например, това му е чара. За лайв имам много семпъл сетъп: MacBook с Ableton Live и два Launch Pad-а, които ползвам за тригери. Много от нещата съм записал предварително в студиото. Забавата започва когато свършат и трябва да изкарам някой синтезатор и да почна да свиря акорди с клавиатурата на лаптопа.

 

Когато се гмурнеш в Sea Of Uncertainty... несигурността или сигурността дават повече творческа свобода?

Аз съм зодия Водолей, тоест ходещ въпрос "защо". Никога не си казвам, че конкретен трак е добър или завършен, а че следващият ще е по-добър. За това конкретно съм uncertain* дали ще се хареса на хората. Uncertainty is the name of the game.

 

 

Част си и от техно дуото 80s Clash... пътят към успеха за българските продуценти минава ли през коалицията или...?

Ами, наскоро четох една статия, че повечето колаборации са пряк път за посредствени резултати. Има нещо вярно в това, защото повечето ми приятели музиканти са тежки интроверти и нихилисти и трудно може да ги изкараш от домашното студио, където се чувстват най-добре и съответно дават най-добрите резултати. Музиката е нещо персонално. От друга страна аз имах късмета да срещна много талантлив музикант като Дики, от когото съм научил много. Нашата сила е, че сме на една вълна винаги когато свирим. Разбираме се с един поглед какво трябва да стане в даден момент от лайва. Хубаво е да имаш приятели продуценти, които ти дават градивна критика, която може да не е положителна всеки път.

 

Според теб, възможно ли е българските артисти, занимаващи се с електронна музика да се менажират сами? И кои са най-големите проблеми, които може да срещне всеки в тази ситуация?

Ами, възможно е. Мога да дам примери като Страхил Велчев (KiNK) и Иван Шопов (COOH/Balkanskу). Според мен, те успяват да се менажират сами и да се борят с дедлайни и тур дати развивайки се в това, което правят. Мисля, че най-трудното е да се издържаш с работа, докато можеш да си позволиш да го правиш само от музика. Балансът семейство-работа-музика е много труден.

kanz

В музиката гониш ли целта "дебютен албум" или предпочиташ ЕР-то като изразно средство?

Дебютен албум със сигурност. Много се надявам да го направя в някакъв момент, тъй като това е голяма крачка за всеки артист. В албума имаш пълна свобода да покажеш всички цветове и лица, които имаш. Албум се прави с визия и идея, а моите идеи са спорадични на моменти. Може би ми липсва самодисциплината, но ако бях подреден човек сигурно щях да съм счетоводител (No Disrespect към професията).

 

Каква идея ти се въртеше в главата, докато записваше микса? Някоя скрита история в него?

Няма история, това са цветове, които харесвам. Напоследък доста слушам ембиънт и експериментална музика и съм се придържал в тази стилистика. Просто подбрах парчета, които са ми интересни, надявам се и на слушателите.

 

Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Да бъдеш себе си. Когато правиш нещо истинско то стига до хората.

 


Къде се намира вътрешния мир според K▲NZ? И как се стига до него?

Вътрешният мир... Може би в годините на себеусъвършенстване. Ако успееш да си най-добрия за теб самия, неминуемо си такъв и за околните.

 

Ако имаше възможност да изпратиш обект (представящ човечеството като форма на живот) в Космоса, то това ще е...?

Пластмасова бутилка от Coca-Cola. Тя е обект, който може да даде ясна представа за настоящото състояние, в което се намираме. Агресивен маркетинг, консумеризъм, пластмаса от петрол и малко поп арт.

 

Три неща, които обичаш и три, които не харесваш в съвременната електронна сцена?

Харесва ми това, че е много достъпна за хората, които искат да започнат да се занимават. Има много компании, които бълват нови и интересни софтуер и хардуер инструменти, които помагат за вдъхновението и те карат да подхождаш към продуцирането по различен начин. Няма как да не споменем и безбройните онлайн платформи, благодарение на които формираме вкуса си и намираме нови артисти. Преди години това не беше така, а качествената музика се намираше много по-трудно.

Това, което не харесвам е малко контрадикция на гореспоменатите три неща. Достъпността свали качеството (има много посредствени лейбъли в момента). Не харесвам изкуствено създадения хайп около някои артисти от типа 3 note wonders. Не харесвам и това, че много малко артисти имат идентичност напоследък.

 


В дневника на K▲NZ следващите няколко месеца са отбелязани като...?

Лайв среща на 12 май в Studio EW. И после отново студийни записи. Имам ново студио и ще се фокусирам върху правенето на нови тракове там.

 

Парти девиз за финал?

Quality Over Quantity.


 

Вторник, 22 Ноември 2016г. 07:07ч.

MIR 37 | Saturated Pixels

Публикувана в mix:mir От Станимир Евлогиев

Saturated Pixels са Любомир Брашненков и Ангел Додов – двамата преминават през множество музикални проекти преди бийт сатурацията им да ги отведе до Saturated Pixels и дебютното Photons ЕР, но най-добре самите Любо и Ачо да ви разкажат/изсвирят повече за сатурацията на пикселите, за лайв сливането на музика и визия (като това на 2 декември), за Pulse-а на експеримента и...

 

 

Защо точно Saturated Pixels? И каква е историята зад създаването на проекта?

Л: Saturated Pixelsнаситени звукови картини – не звучи зле май. :) Историята е епична. И двамата с Ачо сме минали през няколко групи с различна стилистика. Минахме през китарния саунд. Когато започнахме да работим с музикални програми нещата зазвучаха по-електронно.

А: Може да се каже, че името е плод от разговор между нас и Марто от The Science, с които задълбочено размишлявахме върху различни екзистенциални въпроси, някои от които засягаха и пикселизирането и сатурацията в различни форми...

Л: Марто също беше за кратко във формацията за импровизирани джемове. А като гост в лайвове – Нино Гомез.

 

Най-важното нещо в света на Saturated Pixels е...?

Л: Това, което ни движи... Експериментът.

А: Не са едно и две, но са важни :)

 

Ако Saturated Pixels е жив организъм, каква част/орган от неговото тяло "играе" всеки един от вас?

Л: Ние сме едно в музиката, която правим.

А: При мен работи едното полукълбо на мозъка, а при Любо – другото. Сърцата са две.

 

Как бихте разказали историята на дебютното Photons ЕР? Защо точно Photons? Как се роди идеята за записване на дебютен албум и върху какви елементи бихте искали да се фокусирате при бъдещи записи?

Л: Доста време бяхме в търсене на звука, който да ни допадне. Повечето ни идеи се раждат по време на джем и ги записваме в нашето студио. Когато бъде записана дадена тема след това има дълъг процес на обработка и осмисляне. Интересна е историята на парчето Space Caravan. То се роди за една вечер в един квартал с каравани в Лайпциг. В записа участва и един приятел – Марсел, който също прави музика. Нямаме определен фокус докато записваме, импулсивни сме и си даваме свобода да правим каквото ни се иска. Идеята за ЕР придоби плътност след срещата ни с Иван Шопов, той ни помогна с микс и мастеринг процеса, а след това албумът излезе през неговия лейбъл ABCD.

А: Всеки един трак от Photons е отделна история. Много си личат различните настроения във всяко едно парче. Иван направи така, че албумът да зазвучи по-цялостно, а ремикса който той сътвори наистина обедини албума. ЕР-то отскоро вече е и на физически носител – CD, като има и тениски с дизайн на Спартак Йорданов. Може да се намерят на предстоящите ни изяви.

 


Ако трябва да използвате думите Nothing и Everybody в едно изречение, то щеше да гласи...?

А: Everybody can do nothing but can someone do everything?

 

Изглежда музика и визия са едно цяло при вас... как решихте да работите със Спартак Йорданов (SpartArt) и има ли ваша музикална реплика, на която той да няма визуален отговор?

Л: Със Спарто сме приятели. Негово дело е обложката на Photons. Свирили сме също така заедно в две банди Osil Amuk и Cats Under Cars. Той е художник и артист, който не спира да експериментира и това кореспондира много с нещата, които правим. Визиите му са с абстрактно-експресивни сюжети. Използва течности, пигменти, субстанции и различни материали. Експериментира с живопис под камера.

А: Той е част от цялата пикселизация. Пластовете цвят, заедно със звука се превръщат в една обща материя.

 


Според вас, възможно ли е българските артисти, занимаващи се с електронна музика да се менажират сами? И кои са най-големите проблеми, които може да срещне всеки в тази ситуация?

Л: Възможно е. Но не всеки има такива качества.

А: Със сигурност има доста трудности да се менажираш сам, но има хора, които успяват да го правят с много усилия, за което им свалям шапка.

 

Каква идея ви се въртеше в главата, докато записвахте микса? Някоя скрита история в него?

Л: Подкастът е ретроспекция на последните 2 години творчески търсения. Включихме парчетата от дебютното ни ЕР и едно напълно ново парче – Pulse – може би ще бъде издадено в следващия ни релийз. Тук са и самостоятелните проекти на двама ни – След Дъжд Качулка, Fragile, както и една прекрасна певица от Хановер – Valeska Jakobowicz. Има и ремикси на приятелските банди The Bedlam Club, Doesn't Frogs и джем бандата, в която участваме – WeAre NoRobots.

А: Мисля, че се получи добра палитра от хитове.

 


Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Л: Да мълчиш.

А: Нищо повече.

 

Къде се намира вътрешния мир според Saturated Pixels? И как се стига до него?

Л: В музиката. Чрез слушане.

А: Само със совалка към станция MIR.

 

Три неща, които обичате и три, които не харесвате в съвременната електронна сцена?

Л: Нямам наблюдения.

А: Ние обичаме всички пчелички.

 

В дневника на Saturated Pixels следващите няколко месеца са отбелязани като...?

Л: Работа в студио върху нов материал и концерт на 2 декември в БНР под шапката на Аларма Пънк Джаз заедно с Mytrip и NOCKTERN, които правят промо на своето EP - No Sugar Added.

А: Важното е да сме живи и здрави.

 

Парти девиз за финал?

А: Everybody's in the Club!


 

 

01. Fragile feat. Valeska Jakobowicz - Whisper (Saturated Pixels Remix)

02. Fragile feat. Valeska Jakobowicz - Whisper (Saturated Pixels acoustic Remix)

03. Saturated Pixels - Nothing

04. The Bedlam Club - Flying Underground (Saturated Pixels Remix)

05. Saturated Pixels - Space Caravan (Balkansky Remix)

06. Doesn't FrogsHeat And Flash (Saturated Pixels Remix)

07. Saturated Pixels - Photons

08. Sled Dujd Kachulka - TIH (Sled Dujd Kachulka Remix)

09. Saturated Pixels - Everybody

10. WeAre NoRobots - Crystallization

11. Saturated Pixels - Space Caravan

12. Fragile - Sensitive

13. Fragile - Sensitive (Fragile Remix)

14. Saturated Pixels - Pulse

15. WeAre NoRobots - So Long, and Thanks for All the Fish


Четвъртък, 30 Юни 2016г. 06:06ч.

MIR 36 | Melformator

Публикувана в mix:mir От Станимир Евлогиев

Melformator е пловдивски аудиовизуален колектив с много имена – SAYULKЕ, ATNS, Mironov, waysie, Phlip, nemko-fi, Samakitka & Moralez, които тази събота (2 юли) не само ще открият, но и ще закрият Сцена 1 на фестивала HippieLandia. Затова и ви срещаме със SAYULKЕ (или Самуил Кехайов), който ни забърка летен микс коктейл с марката Melformator, докато си говорим за:

 

 

Защо точно Melformator?

Държахме да е измислена дума с добро звучене на български и английски, също така и да се връзва с логото, което разработихме успоредно.

 

Кой е Melformator и за какво се бори а.к.а най-важното нещо в света на Melformator е...?

Мелформатор тръгна с идеята да създаде общество от хора с взаимни интереси в музиката, дигиталните визии и като цяло аудио/визуалното изкуство. До ден-днешен не се знае дали се получава или не, но продължаваме да се "борим". Важните неща са именно хората и тяхното настроение, докато присъстват на наши участия и прояви. Освен това винаги се стремим да "надскачаме" самите себе си и да откриваме нови предизвикателства по пътя.

 

Каква е историята зад създаването на проекта – просто SAYULKЕ + ATNS + Mironov + waysie + Phlip + nemko-fi = Melformator или уравнението е малко по-сложно?

САЮЛКЕ и waysie започнаха проекта, като веднага след това се присъединиха ATNS и nemko-fi. Няколко седмици след това направихме и първото си парти, след което лека-полека взехме да приобщаваме още хора в екипа ни. Mironov и Phlip. бяха първите, последваха ги Samakitka & Moralez, а тази година мислим да приобщим още няколко човека.

melformator3

© Melformator


За вас HippieLandia означава...?

Веднага след обявяването на фестивала решихме да се включим – GusGus и HVOB са сред любимите ни изпълнители и силно се вълнуваме, че ще излезем на една сцена с тях.

 

Имате ли идеи за създаване на авторска електронна музика или държите Melformator да остане парти платформа с определена естетика на звука?

Идеи за музика винаги има, но времето е силно ограничено. Ние сме от хората, които не могат да правят само едно нещо и често ставаме жертва на разнообразните си интереси. Всеки от нас участва в няколко проекта, а имаме идеи и за още... Платформата остава, тъй че някой светъл ден може би ще направим авторски дебют.

 

Къде се намира тънката граница между диджеят и хората, които просто редят плейлисти? И къде се намирате вие в тази картинка?

За нас понятието DJ има само един смисъл – човек, който прави парти. Техническите умения също имат значение, но в основата на dj-инга е връзката между музиката и хората. Дали човекът, който стои зад миксера пуска на плейъри или от Spotify не е от съществено значение – важен е контакта с хората и всеобщото настроение. Част от нас в началото редяхме плейлисти, впоследствие задълбочихме нещата, но партито винаги е било на ниво.

 

Каква идея ви се въртеше в главата, докато записвахте микса? Някоя скрита история в него?

Не крием истории в миксовете си, изграждаме ги според настроението в момента. Обикновено е актуална музика от изминалия месец-два, тъй като преслушваме всичко ново, което излиза и не се застояваме много на едно място. В случая, музиката е съобразена с изпълнителите на фестивала.

 

Според вас, възможно ли е българските артисти, занимаващи се с електронна музика да се менажират сами? И кои са най-големите проблеми, които може да срещне всеки в тази ситуация?

В България всеки е малко или много мениджър. Тук няма развит пазар за алтернативната музика и изпълнителите са често принудени да се промотират сами. Проблемът е най-вече, че липсва мотивация за музикантите – не остава време за много креативност докато търкаш чаши по 8 часа на ден (бел. ред. Самуил се смее). Разбира се, надежда има – излизат нови имена всяка година, качествена музика се прави, а и се появяват нови промоутъри и клубове. Ние се стараем да допринесем както можем за цялостната картина.

melformator2

© Melformator


Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

По-скоро да имаш добри идеи и стратегия, с която да ги реализираш. И винаги да даваш максимума от енергията и уменията си, както и никога да не губиш честността към себе си. Шепотът и крещенето са крайности, трябва да се мисли повече от какво имат нужда хората.

 

Три неща, които обичате и три, които не харесвате в съвременната електронна сцена?

Харесваме: многообразието, оригиналността, експериментите.

Не харесваме: натискът на индустрията, комерсиализацията, Давид Гета.

 

В дневника на Melformator следващите няколко месеца са отбелязани като...?

HippieLandia, Pool Party 3, Open Air, планина, море, почивка... на есен с песен – отново партита и събития. И нови експерименти.

 

Парти девиз за финал?

Взимаме назаем девиза на един познат: "Идвайте!"

 

 

Сряда, 20 Април 2016г. 10:10ч.

MIR 35 | RoboKnob

Публикувана в mix:mir От Станимир Евлогиев

Историята на RoboKnob е история за приятелство, казват Ясен Георгиев (Z3n) и Станислав Генадиев (Hypnos/Genda) – приятелство между човека и машините, приятелство между музика и визия, приятелство между техно и тяло (неслучайно Станислав Генадиев е хореограф със солидни проекти, соло и в компанията на Виолета Витанова), но най-добре да чуете тази лайв техно история от самите RoboKnob, затова...

 

 

Защо точно RoboKnob? И каква е историята зад създаването на проекта?

Историята на RoboKnob е история за приятелство на първо място. Името дойде след едно от ъндърграунд партитата, които направихме миналата година в The Fridge, а именно TExN серията заедно с Lena:K от Maschinenraum (Австрия). След като купона приключи, осъзнахме колко много ни болят върховете на пръстите от капачките на потенциометрите (knob). Бяхме тотално "превъртяли". В този момент просто смеха ни не можеше да утихне, просто защото вече имахме RoboKnob :)

 

Най-важното нещо в света на RoboKnob е...?

Ох, ами те са много неща, хахаха... Но може би най-важните, нещата на които разчитаме най-много, това са емоциите в конкретния момент, атмосферата и енергията на пространството, в което се намираме.

 

Ако използваме заглавието Синхроничност на последния танцов спектакъл на Станислав, то как в RoboKnob постигате синхрон и каква част/орган от неговото тяло "играе" всеки един от вас?

Я: RoboКnob е хомогенна структура и като такава, синхронът между две човешки тела е неизбежен.

С: Всичко е въпрос на ползотворен процес, в който ако имаш късмет да забележиш важните неща, то имаш шанс да ги запазиш и съхраниш. Невинаги "синхронът" работи по начина, по който сме очаквали, но това също е много полезно, тъй като ни предлага различно изживяване всеки път.

 

Двамата имате различен бекграунд, защо решихте да композирате лайв техно музика заедно?

Я: Ами, моята идея винаги е била свързана с представяне на "живо". Първо започнах със Z3n, после с iO Soundlab, a работата ни със Станислав за мен е най-естествената стъпка напред, защото се разбираме на ниво, което тепърва изследваме. Резултатът е живо изпълнение в експериментална форма, вдъхновено от техно музиката. И хеви метъла... хахахах

С: За мен е много ценно когато музиката се случва на момента... най-интересното е, че с Ясен имаме общо виждане и идея за звук, и тъй като се разбираме много добре се получава добър синтез. Когато изпълняваме музика наживо също така разполагаме с контрол върху всеки един елемент от това, което слушателите чуват, а за мен е много интересно как всички елементи могат да бъдат изменени почти до неузнаваемост по време на сет и всичко това пред очите/ушите на публиката.

 

Как бихте разказали историята на ЕР сериите Session Cuts? Как се роди идеята за записване на дебютен албум и върху какви елементи бихте искали да се фокусирате при бъдещи записи?

Ами, това всъщност са отсечки от пътя до партито с Kangding Ray, Brando Lupi и Milan. Записите са направени в рамките на един месец или четири студио сесии a.k.a. Session Cuts. Не ме питай защо сериите са три :)

 

 

Като че ли композирането на музика при вас идва вследствие на импровизация по работата ви за танцови и мултидисциплинарни арт проекти като TRIAC и Безвремие... такава ли е RoboKnob концепцията и къде виждате силата и еволюцията на звука, който търсите?

С: Композирането е нещо с много лица и характеристики. Има различни похвати и техники за композиция, саунд дизайн и разбира се, това включва и цялостна продукция и звук на определен проект. Бих казал, че според естеството на проекта подхождаме различно... но винаги има голяма доза импровизация, особено в началното изграждане на концепцията и дизайна на звуковата среда.

Я: Интересен въпрос. Струва ми се, че еволюционно никой не би могъл да даде верен отговор. Това е въпрос, чийто отговор разглежда различни аспекти и има много неизвестни също така. За мен музиката е емоция, а какво седи зад производството на дадено парче като технология е без значение. И да, работата ни цели да усъвършенстваме все повече импровизационните похвати, с които се представяме пред публика, а това преди всичко е емоционално израстване.

 

Каква идея ви се въртеше в главата, докато записвахте микса? Някоя скрита история в него?

Търсихме постоянно усещане за ритъм и непрекъсващо усещане за дълбочина. Както всички знаем, при DJ миксовете, най-вече е важна селекцията, тук е добре да споменем, че сме подбрали тракове, които "седят" един до друг добре, разбира се, подплатени с елементи от любими наши артисти като Andy Stott, Planetary Assault Systems, Cio D'Or... Сетът е записван на 4 дека и честно казано екзекуцията беше сложна... добре, че покрай лайв изпълненията сме свикнали да следим няколко неща едновременно.

 

И двамата участвате в независими арт проекти... според вас, възможно ли е българските артисти, занимаващи се с електронна музика да се менажират сами? И кои са най-големите проблеми, които може да срещне всеки в тази ситуация?

Това е доста дълга тема. Има доста субективни фактори, но в крайна сметка, който каквото може да направи, да действа. Все пак, многото работа е част от играта, ако искаш да стигнеш някъде, без значение къде се намираш. Естествено, когато има обратна връзка е много по-лесно да вървиш напред. Ако говорим за проблеми – тук има много. Най-важното е да не се отказваш. Всяко нещо, което те сваля долу ти дава поне пет причини да продължиш напред.

 


Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Добре, че не ти отговорих вчера на този въпрос :) Няма нужда да се крещи или шепне. Ако успеем да вдъхновим някой с нещата, които правим, тогава посланието ни е предадено напред. Вече интерпретацията на това съобщение си е чисто индивидуален процес, който ние не можем да владеем.

 

Три неща, които обичате и три, които не харесвате в съвременната електронна сцена?

Обичаме Artmospheric Festival, KiNK и Bergschwein, и Mozyk.net и Mellow Radio на Ицо Пенчев. Не харесваме много неща, но пък който трябва си знае:)

 

В дневника на RoboKnob следващите няколко месеца са отбелязани като...?

23 април – участие с Jacek Sienkiewitcz в рамките на Sofia Underground 2016 - Inner Conflicts.

Работа по проекта TRIAC, юбилейно издание на Artmospheric Festival, Plana Open Air на Иво Гравес, участие на НОЩ Пловдив 2016 заедно със сърбина Avalux... e, междувременно ще има още "зайци", които ще изскочат от дупката, така че стойте на линия за новости.

 

Парти девиз за финал?

Work hard, Party Harder!


 

онлайн