Home / Рубрики / video:mir / Списък на статии по етикет: По пътя
A+ R A-
Списък на статии по етикет: По пътя

Пуста младост

Четвъртък, 29 Ноември 2012г. 19:32ч.

Гол, черен екран, учестено дишане, стъпки отекващи в здрача на миналото и неговите призраци и... самият Джак Керуак шептящ своя Път – не може и да мечтаеш за по-брилянтен начален кадър на първата евър екранизация (55 години след оригиналното публикуване!) на култовия Керуак роман По пътя. Всяко време си има своите герои, своите истории и начините да бъдат разказани, но защо след толкова много години призраците на следвоенното бийт поколение като Сал Парадайз/Джак Керуак, Дийн Мориарти/Нийл Касиди и Карло Маркс/Алън Гинзбърг продължават да вълнуват? Може би, защото някои (вместо да бъдат консуматори, които искат всичко наведнъж) просто искат да "горят, горят, горят", да избухват като фойерверки в нощта, от лудо желание за живот. Собствен живот, без чужди рекламирани правила. Може би...

 

road15

Животът "по пътя" за Жан-Луи "Джак" Керуак (да, той има канадско-френски корени, затова и ще чуеш във филма Сал да говори на места на канадски френски) стига до крайната си спирка през октомври 69-а, но още приживе Джак се опитва да филмира своя роман (дори предлага на Марлон Брандо ролята на Дийн) – уви, безуспешно. Животът "по пътя" за Франсис Форд Копола пък започва през 1979, когато купува правата за филмиране на романа и оттогава започва ходенето по мъките – истинска епична одисея, повече от 30 години в търсене на подходящ режисьор (след като самият Копола се отказва, пробва Джоуел Шумахер, Гюс Ван Сант...), в търсене на точните актьори (то не били варианти като Итън Хоук и Брад Пит, Били Кръдъп и Колин Фарел) и... търсене на отговори на най-важния въпрос – "Защо?".

 

Защо точно сега? Едва ли бразилският мастер на роуд муувито (и не само) Валтер Салес (заснел превъзходно Мотоциклетните дневници на младия Че Гевара) е искал да прави коментар на днешна Америка и на съвременния свят, защото те са коренно различни от следвоенна Америка и епохата на бийт поколението. Или не съвсем... Години след терористичните атаки на 11 септември и глобалната икономическа рецесия, съвременният свят се намира в почти същата ситуация на дезинформация, страх, двойно по-голяма консуматорска пропаганда и опит за тотален контрол, и ограничаване на личната свобода с всякакви мерки за сигурност и стабилност. Хората пък не вярват в нищо и са изправени, също като Сал и Дийн, пред безкрайната като пустиня безпътица и безсмислие на днешния свят (с вечно прогнозирания му апокалиптичен край), докато всеки отчаяно търси своя път към дома на вътрешния си мир. Тогава (като зарежем социалните, политически и икономически отклонения) филмът на Салес не е ли просто винтидж трибют за млади хора от всяко едно поколение и епоха, които просто търсят (къде успешно, къде не) себе си и своето място във вечния цикъл на живота.

road

В тази връзка, Сам Райли (след Joy Йън Къртис Division в Контрол явно му върви на биографични герои с поетична душа, вътрешни борби и близки срещи с наркотици) и Гарет Хедлънд (в ролята на живота си след сравнително малките му изяви в Троя и Трон:Наследството), та двамата, изглеждат перфектен избор за образите на Сал и Дийн – и Сам, и Гарет са млади, талантливи актьори, които се опитват да пробият (също като Сал/Керуак) по пътя към целта, която гонят.

road10

Резултатът – винтидж трип трибют, джазово задъхан като Керуак прозата (ритъмът и саундтракът на филма са брилянтно уцелени с любимия на Керуак бибоп джаз) – Чарли Паркър, Дизи Гилеспи, Slim Gaillard, Son House, Ела Фицджералд, Дина Вашингтон, Били Холидей... Пътуването е в търсене на изгубеното време (неслучайно героите във филма четат именно първия том на едноименния опус на Марсел Пруст) и се движи дословно по пътя на оригиналния роман. С малките разлики, че в книгата Сал среща Дийн след развода с първата си съпруга – не след смъртта на баща си, а втората жена на Дийн е чернокосата Камий – не руса дива като Кирстен Дънст.

road6

Иначе, историята е позната (може би) на всички – картата на Америка (че и на Мексико) се превръща в пъзел от живи пощенски картички, напоени с духа, търсенията, терзанията, прозренията, друсанията, оргиите, грешките, възходите, паденията на Сал, Дийн, Мерилу (Кристен Стюърт между Into The Wild и The Twillight), Карло (Том Стъридж) и добрия стар Бул Лий/Уилям Бъроуз (Виго Мортенсен), така че накрая Сал/Керуак да сглоби този пъзел (ръкописът на По пътя буквално е слепен лист по лист, непрекъсващо руло хартия), докато поуките не изгреят на хоризонта, а нощта на младостта не отстъпи място на ослепяващия ден на старостта.

road17

Проблемът – всички сме го гледали този филм. Под една или друга форма. По пътя присъства в купища, безброй други филми и истории, вдъхновени от този роман или изглеждащи/звучащи по този начин. Затова е и култова книга. Затова е и трудно, когато някой реши да визуализира представите на милиони хора за Сал, Дийн и Пътя. Затова и досега нямаше такава екранизация. Затова има и филми, които по-добре пресъздават съзряването, пътуването към себе си в лабиринта от психеделични нарко експерименти, намирането на призвание и нещото, в което да вярваш... затова може и нито една картина от този филм да не остане в съзнанието ти. Освен... началният кадър – Джак Керуак шептящ своя Път, на ръба "тъкмо преди благословената непрогледна нощ да обгърне земята, да почерни реките, да забули върховете и закъта най-далечния бряг, и никой, ама никой не ще знае какво друго те очаква освен безнадеждните дрипи на старостта".

road2

 

Та си мисля, какво ли щеше да каже Джак Керуак, ако бе доживял да види една от мечтите си (филмирането на По пътя) на екрана? Може би "Всичко е мъртво" или пък това – "Мисля за Америка, мисля си дори за старата Америка, Домът, който така и не намерих, мисля си за Филма, който така и не гледах". Може би...

 

road9

 

Гледайте По пътя в кината от 30 ноември


По пътя на киното

Понеделник, 05 Ноември 2012г. 20:31ч.

През есента София се филмира повече от всякога – от 8 ноември до 2 декември световното кино идва на гости на 26-тото поред издание на панорамата Киномания, а ние, заклетите киномани, хващаме пътя с:

 

Какво & Кой?

64 заглавия (пълната програма на фестивала може да видите тук), които обхващат титаничен кинотрип с отделни спирки:

 

Българско кино – през последната година всеки месец излизат един (че и по два) нови български филма, а Киномания не остава по-назад и предлага премиерата на игралния Инкогнита (или сюрреални вариации по повестта Бариерата на Павел Вежинов) и два документални филма – Последната линейка на София (или Спешно отделение натюр) и Иван Иванов: Добре дошъл у дома (големият актьор Иван Иванов през погледа на сина му).

 

Екранизации – най-накрая ще видим на голям екран обяснението в любов към киното на Мартин Скорсезе, наречено Изобретението на Хюго, но истинската находка тук е По пътя – първата евър екранизация на емблематичния роман на Джак Керуак, продуцирана от Копола и режисирана от бразилския мастер на роуд муувито Валтер Салес (Мотоциклетните дневници на младия Че Гевара). Не по-малко интересни са съвременните версии на Шекспировия Кориолан (дебютът на Ралф Файнс като режисьор и генерал) и Големите надежди (все пак тази година честваме 200 години от рождението на Чарлс Дикенс), както и реминисценциите ала Габриел Гарсия Маркес в Спомени за моите тъжни проститутки.

 

sevenpsychopaths 10

 

Фестивал на фестивалите – тук селекцията е богата и фаворити много – от сатира комедията на режисьора/драматург Мартин Макдона Седемте психопата и Хемингуей и Гелхорн (или Клайв Оуен като Хемингуей и Никол Кидман като третата му съпруга Марта Гелхорн), през Уди Алъновия На Рим с любов, Мир, любов и неразбирателство (или Уудсток 2012 и баба Джейн Хипи Фонда); Като влюбени (история за Лолита в шумно Токио), Любовна терапия (или Мерил Стрийп и Томи Лий Джоунс при сексолог); Хората, на които държиш (тайни, тероризъм, предаден идеализъм и Робърт Редфорд в нов гранде проект) до Желязната лейди (или лейди Мерил Стрийп като лейди Тачър); Висоцки, благодаря, че си жив (последната голяма любов на Висоцки, разказана от неговия син Никита); Моят татко Баришников (или балет легендата Михаил Баришников като американска мечта), Черно злато (Жан-Жак Ано в духа на Лорънс Арабски); Зад вратата (остатъците на деня с иконома Хелън Мирън); Ордата (Златната орда на монголите) и китайските филми – Обикновен живот (Южнячки в Хонгконг) и Детектив Ди и загадката на призрачния пламък (древни китайски загадки със звездата на хонгконгското кино Анди Лау).

 

Френско кино – изобилието е голямо (почти колкото избора от френски вина) – от картините на Реноар (с последния модел и муза на Реноар – баща и син) и Сбогом, моя кралице (Даян Крюгер като Мария-Антоанета), през Войната е обявена (Ромео и Жулиета във война с рака на сина им Адам), След май 68-ма (мечтателите на Бертолучи през 70-те) и Един по-добър живот (или баща и син за един по-добър свят) до Любовта трае три години (Бегбеде и неговите прозрения); Леки момичета (или Жулиет Бинош по следите на проституцията и брака), Котката на равина (Алжир и най-готината котка в квартала), Оживелите картини (или какво крие душата на една картина) и биографичната история на поп звездата Клод Франсоа: Моят път.


Италианско кино – представено е само от два филма, но пък какви – триумфалното завръщане на Бертолучи с Аз и ти и дисекцията Риалити на Матео Гароне (този път не на мафията), а на риалити телевизията.

 

 

Музиката – наред с откриващата панорамата гала прожекция на Балканска мелодия (митове и истини за Мистерията на българските гласове), музиката идва с Марли (да, Боб Марли натюр) и Спаркъл: Соул дива (или последното превъплъщение на Уитни Хюстън).

 

Кулинарно кино – освен закачката ала Рататуй на Жан Рено с кулинарията в Като готвачите, вкусно ще "похапнем" и с филмите Да готвиш със Стела (Канада в Индия – кулинарно и искрено) и Кухнята на любовта (гурме любов и декаденс десерт).

 

Детско кино – филмите за малки и големи ще забавляват с аниме герои в Снежинка, бялата горила, Жирафчето, Емили Жоли, Дъщерята на повелителя на слоновете, Лоте и тайната на лунния камък, както и с игралните приключения на Синият тигър, Войната на копчетата и Клечко попада в приключение.

 

Класически удоволствия – усмивките от старите ленти се събуждат със Слънце изгрява (Фиеста), Бони и Клайд, Котка върху горещ ламаринен покрив, Аз пея под дъжда, Айсидора Дънкан, Да се срещнем в Сейнт Луис, Каквито бяхме, Лени, Джентълмените предпочитат блондинки и Професия: репортер – класиките са си класика.

 

Киното и неговата история – над стогодишна е вече тя и освен с документалните портрети на двама от нейните пазители Милош Форман: Каквото не те убива... и Уди Алън: Документален филм, сега ще можем да я видим (буквално) в 15 часовата (!?!) лента само за дай хард киномани История на филма: Одисея – спокойно, ще бъде прожектирана за 2 дни, а на всеки два часа ще има антракт.

 

Кога & Къде?

от 8 ноември до 2 декември в зала 1 на НДК, Люмиер, Дом на киното и Евро синема в София

от 15 до 25 ноември в Лъки синема в Пловдив

от 16 до 25 ноември във Фестивален комплескс – Варна

 

Защо?

.... Защото Аз и Ти имаме Големите надежди да летим По пътя на живота в Мир, любов и (не)разбирателство, докато Любовта трае три години и Седем психопата, а в Оживелите картини на киното винаги и Слънце изгрява (Фиеста)!

 

онлайн