Home / Рубрики / video:mir / Списък на статии по етикет: Полунощ в Париж
A+ R A-
Списък на статии по етикет: Полунощ в Париж

Киномания:презареждане

Понеделник, 31 Октомври 2011г. 15:30ч.

Киномания тази година не е толкова футуристична, колкото подшушва новото ù амплоа, но в кино матрицата винаги изскача по някой заек, когото да последваш.

 

Какво?

50 филма за 10 дни. Осем анимационни и игрални за малки. Пет документални и 34 игрални за големи. И тройка с гарнитура за гурмета. Висшата лига на киното е тук с последните филми на голямата Троица – хиперактивния ироничен комик Уди Алън с Полунощ в Париж, вечната сюрреалистична енигма Педро Алмодовар с Кожата, в която живея и Меланхолия-та на властелина на световната депресия Ларс Фон Триер. Хвърлете и по едно око на: Новаци (блестящ тандем Юън Макгрегър-кучето Артър, порода Джак Ръсел териер), Учебник по любов (Де Ниро, говорещ на бащиния италиански в компанията на Моника Белучи), Безпардонните (Венеция и френски целувки), Погребан (екзистенц драма ала 127 часа) и Възлюбените (майка и дъщеря в киното, и в живота – дами и господа, Катрин Деньов и Киара Мастрояни в действие). Честта на документалното кино със стил и хапливи теми защитават: Ходорковски (все още заточвали в Сибир, значи – дори мастити бизнесмени), Покорителят на голямата река (или как да преплуваш ексцентризма), Океани (магия ли беше да я опишеш) и българските Още нещо за любовта (винаги има още...), и Човека и Народа (ех, Тато, Тато). За неизлечимо болните киномани пък има А киното е моя любовница (живот и спомени с титана Бергман) и тотални класики като Парижки блус, Портокал с часовников механизъм, Трамвай Желание, Закуска в Тифани. Ако след последният споменат сте огладнели, спокойно, има кино угощения и за гурмета – награденият с Оскар'87 Угощението на Бабет и суфле-комедийните Кулинарен тур и Шоколадови уроци.

 

Кога?

От 11 до 20 ноември – София и Пловдив

От 18 до 24 ноември – Варна

Официалното откриване е на 9 ноември в Зала 1 на НДК с Полунощ в Париж – доооста сантименталния последен филм на Уди Алън, който търси "Златният век" за изкуството. Явно Уди остарява и го удря на сантименти по любимата епоха. Или просто намига с ирония към идеята, че всяко поколение изпитва странна носталгия по време, в което не е живяло. И именно затова му се струва по-привлекателно и интересно от времето, в което живее.

 

Къде?

София – Зала 1 на НДК, кино Люмиер, Дом на киното, зала Matti'D (за гурме филмите)

Пловдив - Лъки Синема

Варна – Фестивален и конгресен център

 

Защо?

Защото всеки иска да прекара поне полунощ в Париж, за да може от време на време да излезе от кожата, в която живее когато го налегне световната меланхолия.

 

 

Оскар:тисти

Неделя, 26 Февруари 2012г. 09:29ч.

Когато си оставил зад гърба си 100 и кусур години на хоризонта на живота ти изплуват два пътя, по които да продължиш напред – сантиментално да се пашкулираш в сладко умиление по доброто, старо време или напротив, да заживееш смело за мига на ръба на всичко ново и вечно променящо се. Киното, обаче, е виртуозна любовница, която идеално знае как да флиртува с времето, така че (100-те и отгоре) години не само да не ù личат, но и да я разкрасяват – магията е в това не да избираш между носталгията и адаптацията, а да ги събереш в едно. Именно това правят всички номинирани за най-добър филм на 84-ите поред награди Оскар. И докато чакаме победителя ще се опитаме да разкажем съдбата на звездата на нямото кино Джордж Валентин в Артистът чрез субтитрираните истории на останалите претенденти за Оскар 2012Изобретението на Хюго, Полунощ в Париж, Потомци, Кешбол, Ужасно силно и адски близо, Боен кон, Южнячки и Дървото на живота.


 

Сцена I – В началото бе... магията

hug   Изобретението на Хюго


Субтитри: Киното е новата магия, а звездата на нямото кино Джордж Валентин (Жан Дюжарден) представя поредния си хит с любимия си партньор – Кучето

Първият кадър за един филм е също толкова важен, колкото пристигащият влак на гарата на братята Люмиер за историята на киното. А в Изобретението на Хюго, тиктакащият като огромна романтична машина Париж (най-добрият начален кадър на Скорсезе от Разярения бик насам) зарибява идеално за приказната история на сирачето с най-сини тъжни очи Хюго Кабре (Ейса Батърфийлд) и неговата обсесия по киното и поправянето на всякакви машини и цъкащи механизми. С много хумор (оле! за Саша Барон Коен, скърцащият му дървен крак и всеотдайния му доберман), невероятни цветове, ключ с формата на сърце и много човечност за контраст на машинния декор, Скорсезе пуска Хюго по следите на изгубения титан на нямото кино Жорж Мелие (създал първата фантастика в киното – Пътуване до Луната), за да възтържествува триумфално накрая Живота, Киното и поуката: Хората са като машините – създадени са с мисията да извършват точно определено нещо. Ако не могат да правят това, за което са предназначени, те изгубват своята цел и се развалят. Киното също има своята цел – от него са направени мечтите и докато Жорж Мелие (страхотен Бен Кингсли) преоткрива своята цел в живота с почетна прожекция на своите изгубени филми, в същото време, в края на 20-те години, в Холивуд, една друга звезда на нямото кино Джордж Валентин (Жан Дюжарден) представя поредния си хит. И така, случайно или не, Изобретението на Хюго и Артистът се превръщат в тазгодишното чисто, пламенно обяснение в любов към Седмото изкуство.

 

Сцена II – Ще срещнеш висока, секси, непозната брюнетка...

parismid   Полунощ в Париж


Субтитри: Who's that girl? – неслучайни целувка, танц зад параван, бенка на точното място и... Джордж Валентин създава новата кралица на Холивуд – Пепи Милър (Беренис Бежо)

Когато искаш обрат в сценария, винаги може да замесиш някоя секси, фатална, непозната жена – така се случва в живота на Джордж Валентин (Жан Дюжарден), който на премиерата на своя филм попада случайно в обятията на Пепи Милър (Беренис Бежо), както Гил, героят на Оуен Уилсън в Полунощ в Париж среща неволно красивата Адриана (Марийон Котияр), муза на Пикасо и Хемингуей, докато с магията на киното пътува до любимата си епоха – 20-те години на ХХ век, в любимото си място – Париж. Как не се е срещнал със сирачето Хюго и Жорж Мелие не знам, но Гил се влюбва до уши в Адриана, както Джордж Валентин си изгубва ума по Пепи Милър и я превръща в новата кралица на Холивуд – сякаш само, за да се затвърди теорията, че киното без любовта и своите музи е просто... движещи се образи. Дори те да са толкова илюзорни, колкото представата, че най-интересното, златната ера винаги е време, което не сме живели и именно затова ни изглежда толкова необикновено и магическо.

 

Сцена III – Его кома

potom   Потомци


Субтитри: Никой не иска да бъде второстепенен персонаж в собствения филм/живот – майсторът (Джордж Валентин) е засенчен от своята ученичка (Пепи Милър)

За да станат още по-драматични нещата във филма, Раят трябва да се превърне в АдДжордж Валентин започва да губи: любовта на съпругата си, любовта на публиката, за да се превърне във второстепенен герой в своя филм. Също като Мат Кинг, героят на Джордж Клуни в Потомци, който осъзнава, че собственият му свят, граден с толкова усилия от него е заплашен от унищожително земетресение – докато бори финансови дилеми, жена му изпада в кома след инцидент и едва тогава той разбира за нейната дълга любовна афера с друг, а за капак двете му отчуждени дъщери му спретват всякакви щуротии. Такива трудни времена обикновено служат за катарзис на героите, които трябва да осъзнаят кои са важните неща в живота им – именно това се случва и на Джордж Валентин, и на Мат Кинг, които просто трябва да се научат да превъзмогват своето его в името на нещо по-голямо.

 

Сцена IV – Адаптирай се или умри!

2   Кешбол


Субтитри: Обреченият бунт на Джордж Валентин срещу говорящото кино

Адаптацията по неволя е лайтмотивът във всички претенденти за Оскар тази година – Хюго и Жорж Мелие трябва да преодоляват загубата на всичко, което някога са обичали; на Гил му се налага да заживее в реалността, също толкова приказна като Париж през 20-те; Мат Кинг трябва да осъзнае, че има по-важни неща от егото в живота, за да събере разпилените парчета от своето семейство; хлапето Оскар от Ужасно силно и адски близо трябва да почувства, че загубата на така любимия баща е само ключ към началото на пълноценен живот; роденият за волните поля жребец Джоуи трябва да свиква с ралото и войната; черните слугини и белите им господарки от Южнячки трябва да се научат на взаимно уважение; семейството от Дървото на живота трябва да приеме непосилната лекота на битието, но най-добре от всички го казва Били Бийн (Брад Пит в Кешбол) – Адаптирай се или умри! Именно това трябва да направи и Джордж Валентин, когато в Холивуд започва ерата на говорящото кино.

 

Сцена V – Ужасно силно и адски близо

close3   Ужасно силно и адски близо


Субтитри: Когато целият му свят се срути...

Когато целият му мир рухне, когато всичко, което някога е обичал си отиде, често героят се затваря в гняв към целия свят, но най-вече в гняв към самия себе си – именно това се случва с Джордж Валентин след неговия тотален фалит. Именно това спохожда и хлапето Оскар (Томас Хорн) след смъртта на баща му в атентата от 11 септември. И както Оскар намира (след изтощително изследване на лабиринтите на човечността в Ню Йорк) ключа на надеждата за по-добър живот, завещан му от баща му, така и Джордж Валентин усеща, че смъртта не е гранде свършека на смисъла в Живота. Особено като наоколо се навъртат хората, които те обичат.

 

Сцена VI – Ако можеха да говорят...

kon   Боен кон


Субтитри: Кучето – най-добрият партньор и спасител на Джордж Валентин

В киноброенето Годината на Дракона може да се превърне в Годината на Коня или на Кучето – именно то спасява Джордж Валентин от пожар и куршум в главата, пълна със самоубийствени мисли, както необикновеният жребец Джоуи спасява Човечността в сантимент епоса Боен кон на Спилбърг. Като в емблематичната сцена, в която немски и британски войник забравят за миг простотията на войната, за да освободят оплелия се в телените мрежи (и обърканите желания на хората) сърцат кон, сякаш, за да докаже, че животните са по-човеци от хората. Мдааа...

 

Сцена VII – Ти си умен, красив и значим...

the help   Южнячки


Субтитри: Когато и сам, Джордж Валентин не иска да се спаси, време е хората, които го обичат (Пепи Милър) да се намесят

Първото и може би най-важното нещо, за да можеш да обичаш някого, е да обичаш и уважаваш самия себе си – Пепи Милър го знае много добре, въпреки, че човекът, който я е научил на това (Джордж Валентин) го е забравил напълно. Иронията е, че именно така тя връща вярата му в Живота. По същия начин и в Южнячки, Скитър (Ема Стоун) връща себеуважението и пълноценния туптеж в сърцата на черните слугини, които сякаш са забравили какво повтарят непрестанно на разплаканите бели деца, които отглеждат – Ти си умен, ти си красив, ти си значим...


Сцена VIII – На този свят има два пътя...

tree   Дървото на живота


Субтитри: Винаги има изход в този живот, дори и когато не виждаш такъв – Джордж Валентин отново открива чудото на Живота и Киното

Има два пътя в Артистът (както и във всички тазгодишни Оскар претенденти) – на носталгията и на адаптацията. Както в Дървото на живота има път на природата и път на състраданието. Това, което ги събира в едно житейско, неразривно цяло е... любовта, естествено. Любовта към Живота и Киното, която кара героите в немия Артистът накрая да проговорят, а героите в брилянтно-визуалния Дървото на живота да изкажат най-важните неща на този свят – "Единственият начин да бъдеш щастлив е да обичаш. Ако не обичаш, животът ти ще отлети напразно".

 

 

Артистът, Потомците, Дървото на живота, Южнячки, Боен кон, Кешбол и Полунощ в Париж са в кината

 

онлайн