Home / Рубрики / video:mir / Списък на статии по етикет: Теодор Ушев
A+ R A-
Списък на статии по етикет: Теодор Ушев

Gloria Victoria

Понеделник, 24 Февруари 2014г. 00:42ч.

Война и Мир се преплитат циклично във вечния кръговрат на живота, откакто свят светува. Война и Изкуство в търсене на Мир пък се преплитат в ДНК-то на последния филм на аниматора Теодор Ушев Gloria Victoria – фаворит в листата за най-добрите анимационни филми в света за 2013, класиран в Топ 10 на Оскар 2014 претендентите за късометражно кино. Повече за Gloria Victoria и духа на нашето време – от самия Теодор Ушев...

 

 

Какво?

Мисли за войната, омразата, разрухата през окото на изкуството. За XX-ти век. За Днес. Първоначалната идея ми хрумна, четейки книгата на Фукуяма Краят на историята. За философията на състезанието за надмощие и его, каквото светът винаги е бил и продължава да бъде. Какво губим, когато печелим...

 

Кой?

Филмът е авторски, по мои сценарий и режисура. Пътувам много, срещам различни хора, места, философии. Понякога, без да съзнава, човек улавя нещо във въздуха, което трудно дефинира. Духът, изскочил от бутилката. Супер идиотско е, но Глория Виктория излезе малко преди конфликта в Сирия, сега се върти по света, докато в Украйна се случва точно това, което третира сюжета. Някак успя да разкаже Духа на времето си.

gvictoria

 

Къде?

Навсякъде. На протестите в България, в мен, в теб, в Сирия, в Украйна, в Египет... Войната е тежък белег, щампа. Изкуството – често рефлекция, огледало, начин историята да се артикулира.

Войната няма образ. Безплътна е. Може да има милиони лица. И никога сърце. Войната мисли през статистика. И се разказва през спомени.

 

Кога & Как?

Правих филма близо 2 години. Никой от моите филми не е комерсиален, Глория Виктория също. Винаги ми е харесвало да правя независимо, експериментално изкуство, всичките ми проекти са такива.

 

Защо?

Знаеш ли, Войната е състояние на духа. Онази точка, от която няма връщане назад. Не само пред цевта на снайпера, пред самия себе си дори. Всеки от нас е герой в този филм. Войните свършват, но те вече са посяли модели, променили са ума.

Разрухата – обществена и лична, е залог. Игра с човешки съдби, животи, страхове, параноя, изкупление... Единственото лекарство след това е същата доза съзидание. Ако ти стиска. Ако не – приключваш.

gvictoria1


И защо български филм все не може да влезе в борбата за Оскар – стига само до шортлисти, но не и до номинации като Gloria Victoria?

Не бих си позволил да обобщавам. Специално за Глория Виктория – да, аз знам рецептата за Оскаров филм. Но ми се струва плоско и наивно да работя така. И ето го отговорът – аз не бих направил компромис самоцелно, дори и цената да е Оскар, Акадeмията не би направила компромис да пусне мой филм до края на надпреварата, бидейки некомерсиален и откровен. Полученото признание за Глория Виктория с класирането в първите 10 в състезанието за Оскар е наистина комплимент, но истината е, че предпочитам да продължа да прaвя изкуството, в което вярвaм.

 

Анимация Градация

Петък, 27 Януари 2017г. 10:10ч.

Световният фестивал на анимационния филм отново гостува панорамно в София (от 27 до 29 януари) – да, ще може да гледате Сляпата Вайша, номинираната за Оскар 2017, късометражна визуална метафора на Теодор Ушев и Георги Господинов, както и едни от най-добрите свидетелства за магията на анимацията от изминалата година.

 

 

Какво?

Селекция от победителите в 12-ия Световен фестивал на анимационния филм + панорама на най-доброто от изминалата година, разделени в следните категории:

mineonly

Само моя, 7 мин, България, 2016 © режисьор Йоана Атанасова

 

Късометражна анимация 127 януари, 17:30 – хубаво е, че анимационната панорама стартира със силно българско присъствие – избрания за най-добър български студентски филм, акварелната история Само моя (или ревността като кошмар) на Йоана Атанасова, черно-хумористичния триумф над плътта Наркотик на познатия ни Димитър Димитров и Няма начин на Иван Стоянович. Студентският поглед винаги е бил интригуващ: като във френския Легендата за Краба-Фар (или 3D приключенията на рак-фар, който колекционира лодки на изгубили се моряци); канадския Клиторът (или хумористично-анатомична история за живота на един клитор, естествено); френския Произведено в Китай (или живота на хората според играта на играчките); чешкия Щастлив край (или ловци, тракторист, диско танцьор и един труп в комедия за смъртта); японския 00:08 (или 8 секунди, които се усещат като 5 минути от света); иранския Натюрморт (или спомени като звуци); френския Празнината (или спомените като прах в стая за безсмислени игрички).

legendof the crabe-phare

Легендата за Краба-Фар,7 мин, Франция, 2015 © режисьори Гаетан Борд, Алекзандр Во, Бенжамен Лебуржоа, Меджин Ян, Клер Вандермерш

  

Късометражна анимация за деца 128 януари, 13:30 – от българската ретро класика Пеперудата на Витко Боянов и родната Една кратка история (или как червено драконче открива себе си), през швейцарската Кралица Дупла (или владетелски терзания в небесното краличество Люш-Полюш), немския Време за прилепи (или как прилепче си търси приятели), френския Птиче бау бау (виждали ли сте птиче, което лае), китайско-японската паралелна реалност Лъжица и руските Апорт (или три кучета, които играят с топка), Даша и човекоядецът (или как музиката и Даша те карат да не ядеш повече хора) и Хамлет (или какво става когато деца отидат на театър).

 

Късометражна анимация 228 януари, 15:00 – да, Теодор Ушев ни каза, че знае рецептата за Оскаров филм и в случая на Сляпата Вайша (номинирана за Оскар 2017) я откри в разказа на Георги Господинов за момичето, чието ляво око вижда само миналото, а дясното само бъдещето – идеалната метафора, за хората, които не могат да живеят в настоящето, като нас, българите. За сблъсъка между минало, настояще и бъдеще и други метафори разказва и родната Пътуваща страна на Весела Данчева и Иван Богданов, Как се скараха орисниците на Анна Харалампиева и наградения Така копнях за теб на Емма Вакарелова. Големият победител от 12-ия Световен фестивал на анимационния филм също е тук – швейцарският Горски цар на Жорж Швицгебел разказва виртуозно едноименната балада на Гьоте под звуците на Шуберт и Лист. Не по-малко интригуващи са историите в Пропадане, Проба – грешка, Живот с Херман Х. Рот и Страшният съд.

travellingcountry

Пътуваща страна, 14 мин, България/Хърватска © режисьори Весела Данчева, Иван Богданов

 

Пълнометражна анимация 128 януари, 16:30 – френският Момчето фантом разказва необичайния супертандем на 11-годишния Лео (който може да бъде невидим и да лети през стените) с ранения полицай Алекс в името на бъдещето на Ню Йорк.

 

Пълнометражна анимация за деца29 януари, 13:30 – руският Кикорики: Легенда за златния дракон ни отвежда на щурия остров Кикорики, чиито шарени обитатели могат да разменят характерите и качествата си с чудното изобретение Подобринаторът.

 

Късометражна анимация 329 януари, 15:15 – Гъсеница с лице на момиче се страхува от света, а как изглежда тя в очите на пеперудите ще разберете в Мъничка на Милена Симеонова. Най-добрият студентски филм, според СФАФ 2016, руският Болката на Надя Федотова, също търси магията в простото ежедневие, но в живота на двойка влюбени, а британският Запис/Записвай пък отговаря на въпроса дали снимките отразяват реалността или запечатват желанието ни за реалност. Естеството на осъзнатото и неосъзнатото общуване пък е изследвано с много фантазия и пластилин в щатския Първичен поток, а женствеността е изучена с много белгийски хумор до най-скрития детайл във Всички техни нюанси. Иначе, дали ще става дума за самурайски дуел за чудо и приказ (в Шудо), за душите на морски създания, които се превръщат в хора (Сред черните вълни), за щуро пътуване до морето (в Без глава), за хаоса, който дебне (В далечината), за страстни пожарникарки (в Горски пожар) или просто за отглеждане на праз лук (в Лучена супа), сигурното е, че ще има пир за сетивата.

shudo

Шудо, 2 мин, Франция, 2015 © режисьори Шарл Бадийе, Хуго Вайс, То-Ан Бах

  

Пълнометражна анимация 229 януари, 16:45 – копродукцията Вълшебната планина на Анка Дамян не само заслужено взе наградата за най-добър пълнометражен филм, но и документално проследява необикновената история на полския бежанец в Париж Адам Яцек Винклер, който в желанието си да промени света стига до битка за независимостта на Афганистан.

 

Кога & Къде?

От 27 до 29 януари 2017 в кино Люмиер

 

Защо?

Защото ще може да видите миналото, настоящето и бъдещето не само на българската, но и на световната анимация.

phantomboy

Момчето фантом, 80 мин, Белгия/Франция, 2015 © режисьори Ален Ганьол, Жан-Лу Фелисиоли

 

OscarLand

Неделя, 26 Февруари 2017г. 09:09ч.

Изобилие от based on a true story филми, поредни анти-Тръмп акции, очакван La La Land триумф, среща между миналото и бъдещето... или 89-те награди Оскар през очите на Сляпата Вайша.

 

 

 

Най-добър късометражен анимационен филм – Piper

blindv5

Категорията, която най-силно ни вълнува... все пак, и бабите, и дядовците ни научиха (или поне така си мислят) кой е Теодор Ушев, коя е Вайша и с какво око гледа на света... да, преди три години Теодор Ушев ни каза, че знае рецептата за Оскаров филм и че няма да прави компромиси, за да я изпълни на всяка цена... И наистина, Сляпата Вайша (на снимката) е в същата, характерна визуална естетика (като линогравюра, но върху дърво) като шортлистнатата Gloria Victoria... историята отново е силно въздействаща на различни нива, с куп метафори... Всъщност, именно разказът на Георги Господинов е носител на съществената промяна в сравнение с Gloria Victoria – използването на текст и глас зад кадър, обаче, може да бъде нож с две остриета (или поглед с раздвоени очи) в късометражната анимация и тук идва една от главните разлики с основния конкурент на Сляпата Вайша, а именно Pixar импресията Пайпър – да, историята на Вайша е по-философската, по-сложната, по-комплексната, но и Пайпър предлага силна и простичка (а понякога това е по-въздействащо) метафора за живота; да, хората не обичат да им казват истината, а повечето наистина живеят с поглед или към миналото, или към бъдещето, но рядко намерили баланса в настоящето; да, Pixar не са получавали Оскар за късометражка от 17 години насам, но пък пълнометражните им анимации винаги са в играта и скоро получиха признание за Отвътре навън... Да, много ни се иска Вайша да се срещне с Оскар (интересно как ли ще изглежда той през нейните очи) и то не само заради шанса първи българин (бяло-зелено-червено гамата се набива на очи във филма) да получи тази награда (а не статуетка за признание на технологични иновации).., но преди да започнете да се пост-тупате в гърдите и да тагвате, не забравяйте, че номинацията на Вайша в известна степен се дължи и на продуцента Марк Бертран и силното лоби на Националния филмов борд на Канада, както не забравяйте и милионите гледали Пайпър с Търсенето на Дори.., защото маркетингът и боксофис популярността са двете очи на биг бизнес погледа, наречен Холивуд.

 

 

Най-добра музика – La La Land

lalaland3

Да, киносветът (също като животът) е несправедлив... Знаем, че La La Land ще я получи (въпреки че заслужава само наградата за оригинална песен)... знаем, че си тананикате City of Stars, но в тази категория има три по-добри музикални истории от La La Land, три филма, в които музиката е главен герой – Никълъс Бритъл (да, именно човекът, който стои зад успеха по ноти на първите филми на Деймиън Чазел) се справя чудесно с раздробяването и подреждането в пъзел на симфонични звуци и инструменти, за да чуем/видим нестандартно красив реквием за гето-гей любовен триптих в Лунна светлина; Hauschka и Дъстин O'Халорън надскачат клишетата на индийската екзотика в Лъв: Стъпки към дома, играейки си с клавишите на хуманността, удряйки право в петолинието на сърцето, а в Джаки минималистичните струнни секции на Мика Леви (от Micachu & The Shapes) се реят и фиксират като очите на скръбта на Натали Портман/Джаки Кенеди.

 

 

Най-добра поддържаща женска роля – Октавия Спенсър/Скрити числа

hiddeno

Не е за вярване, че през 2017 все още говорим за расова дискриминация, за равноправие между половете, водят се кампании като Black Lives Matter, а артисти (актьори, музиканти...) се оплакват от сегрегация – неслучайно Холивуд го играе политически коректно, включвайки доволно афроамериканци във всички Оскар категории. Истината е, че ако даваха награда за портрет на майчинството Никол Кидман (Сю Брайърли в Лъв: Стъпки към дома) и Наоми Харис (Пола в Лунна светлина) трябва да си я споделят... Истината, обаче, е че, Октавия Спенсър, Тараджи П. Хенсън и Джанел Моне заформят невероятно трио (напомнящо ансамбъла в Южнячки преди години), което не само се заиграва (понякога клиширано) с всички изброени социални проблеми и дискусии от изминалата година, но и съживява интригуващ портрет на три чернокожи жени-математици през 60-те в НАСА (всяка първа в областта си), за които е по-лесно да изпратят кораб в Космоса, отколкото да живеят нормално в обществото.

 

 

Най-добра поддържаща мъжка роля – Махершала Али/Лунна светлина

moonlight1

Един от най-недооценените филми през изминалата година, Хищници в мрака, беше пренебрегнат и от Оскар Академията, както ще се случи и със силната роля в него на Майкъл Шанън като полицай със собствени закони на справедливостта и с рак на белите дробове, затова като подминем убедителните (но не съвсем) образи на Дев Пател в Лъв: Стъпки към дома, на Джеф Бриджис в Hell or High Water и на новобранеца Лукас Хеджис в Манчестър край морето, то остава екзистенц дилъра Хуан (и опора на Тараджи П. Хенсън в Скрити числа) Махершала Али, който не само записа 4 филма в актива си през 2016, но и изрича важните думи: "В един момент трябва да решиш кой искаш да бъдеш." – явно Али вече е наясно по въпроса.

 

 

Най-добра женска роля – Натали Портман/Джаки

jackien

Мерил Стрийп изигра най-добрата си роля за годината с речта си на Златните глобуси, която засенчи дори върховните ù арии във Флорънс Фостър Дженкинс... на Изабел Юпер вече и връчиха Златен глобус, така че едва ли ще дублира с Оскар, затова борбата се очертава между Ема Стоун (Мия в La La Land) и Натали Портман (Джаки Кенеди в Джаки) и... предвид масовата скръб по встъпването в длъжност на Доналд Тръмп и неговата Първа дама, то фокусът определено може да падне върху Джаки, особено след нейните думи: "Една Първа дама трябва винаги да е готова да стегне багажа."

 

 

Най-добра мъжка роля – Райън Гослинг/ La La Land

lalaland9

Кейси Афлек прие наградата си Златен глобус самоиронично подмятайки, че едва ли ще му се случи друг път... и може да се окаже прав, именно защото брилянтно влиза в кожата на своя герой Лий (от Манчестър край морето) – живо олицетворение на тихия кошмар на живота. През кошмара на живота минават и другите номинирани като Андрю Гарфийлд (във Възражение по съвест), Дензъл Уошингтън (в Прегради) и Виго Мортенсен (в Captain Fantastic), но май само Райън Гослинг се измъква с най-малко щети и с песен на уста – и как няма да е така, след като тази година ще се разпише в продължението на култа Blade Runner и новата авантюра Song To Song на Терънс Малик... Абе, Райън Гослинг е In The Zone!

 

 

Най-добра кинематография – Родриго Прието/Мълчание

mluk6

И Григ Фрейзър (в Лъв: Стъпки към дома), и Джеймс Лакстън (в Лунна светлина), и Линус Сандгрен (в La La Land) са все оператори, които имат повече филми в актива си от съответните режисьори – факт, който отваря доста възможности и пред режисьорите, и пред операторите, което е и една от причините номинираните тук да са истинска интрига за окото. Но ако има кинематография, която не просто разказва, а води историята, то тя носи запазената марка на Родриго Прието, любимият оператор на Алехандро Г. Иняриту (до Бърдмен, когато започна комбината с Емануел Любецки), който кадрира добре желанието на Скорсезе да се върне към киното, заради самото кино.

 

 

Най-добър оригинален/адаптиран сценарий – Деймиън Чазел – La La Land/ Бари Дженкинс – Лунна светлина

moonlight11

Двата основни конкурента за наградата за оригинален сценарий La La Land на Деймиън Чазел и Манчестър край морето на Кенет Лонърган са различни като деня и нощта – единият търси магията в живота, онези мигове, които превръщат мечтите в реалност, докато другият ходи по ръба на монотонния ад на битието, но и двата филма в един момент се срещат (като деня и нощта) и някъде там е истината. Също като при адаптираните сценарии, които превръщат срещата между литературата и визуалните изкуства в... нов вид изкуство, а тук, структурите на Първи контакт и Лунна светлина (на снимката) изпъкват над останалите. А дали езикът на септоподите има нещо общо с факта, че черните момчета стават сини на лунна светлина... е, това ще го разберем скоро.

 

 

Най-добра режисура – Деймиън Чазел/La La Land

lalaland1

Ако има нещо, което обединява и петте номинирани режисьора тук – Денис Вилньов, Мел Гибсън, Кенет Лонърган, Бари Дженкинс и Деймиън Чазел – то това е вниманието към детайла, но това е едно от задължителните условия в съвременното (и не само) кино. А това, което обединява двата филма на Чазел (Камшичен удар и La La Land) е фанатичното преследване на мечтите и случването им... на всяка цена. Докато Чазел не се превърне в герой в своите филми. Защото нали знаете... всеки е сценарист и режисьор на собствения живот.

 

 

Най-добър филм – La La Land

lalaland10

Да, La La Land повтори рекордния брой номинации на Титаник и вероятно ще повтори и рекордния брой награди, ама друг път... По-важното е, че също като Артистът преди 5 години, La La Land се обяснява в любов към киното (и към мюзикълите), само че с поглед към бъдещето, а не към миналото... А Холивуд винаги е обичал рециклирането на митологията си... По-важното е, че както историята сочи, в години (като днешните) на пълен социален, политически, икономически и културен декаденс светът предпочита да бяга от реалността, да бяга от проблемите с истории като La La Land. И успява... поне за миг, поне за два часа... или поне докато мечтите пеят своята песен на сцената на живота.

 

Пумпал

Сряда, 10 Май 2017г. 16:16ч.

След като си поигра с миналото в Дзифт и Цинкограф (филмиран като Цветът на хамелеона), сега Владислав Тодоров поглежда към бъдещето на България – утопичната ноар естетика, хапливата ирония и кървавата пародия отново са налице в новия му (брандиран като "брутална приказка") роман Пумпал (откъс от него ви очаква по-долу) – досущ Ноев ковчег (или паметникът на Бузлуджа), Пумпалът, всъщност, е летяща капсула на времето, в който има място за Края на света, за биоклетъчна революция, за микронации, за Безсмъртие, за Гаргара, за Криптон, за Спящата красавица Белогърла и... за всичко останало на 17 май ще ви разкажат лично Владислав Тодоров и илюстрациите на Теодор Ушев.

 

 

Kапсулата на времето

– Намира се на дъното – обясняваше Криптон, докато заедно с Гаргара се спускаха по вита стълба надолу в корема на Пумпала. – Капсулата на времето може да катапултира при крайна нужда – добави той.

– Дай пример за крайна нужда.

– Крайната нужда е безпримерна, защото е крайна.

– Обратно на безкрайната, за която примери има безброй.

– Ти май се подиграваш с мен.

– Май?

Гаргара слизаше пред него, така че Криптон имаше възможността да огледа формите ѝ, да се вгледа в кожата ѝ, да усети мъстиления мирис на косата ѝ.

– Каква е тази татуировка на врата ти? – попита той и се изкуши да я пипне. – Изглежда релефна.

– Не ме докосвай. Забранено е. Само гледаш, без да пипаш – скастри го тя, без да се обръща. – Това е името ми на санскрит, Гаргара, което значи вихрушка или просто Вихра.

Стигнаха до люк с матово прозорче и месингово колело като на грамадна огнеупорна каса. Криптон завъртя колелото напред и назад няколко пъти и люкът се отвори. Влезе пръв, последван от Гаргара. Щракна някакъв ключ и грейна неонова светлина.

pumpal1

Капсулата на времето представляваше овално помещение, в центъра на което имаше саркофаг с ръчки и педали. По стените висяха разнообразни атрибути и пособия за инспектиране на Прозрачната жена – игли, ролки, вибратори, помади, душпомпи, пинсети, бръсначи, спекулум и прочее пособия, отнасящи се до тоалета и анатомията на жената.

Приближиха се плахо до саркофага. С крака си Криптон натисна педал и саркофагът се отвори, издавайки странно дигитално жужене.

Гаргара впи поглед в Прозрачната жена.

What a lovely throat! – прехласна се тя и после заяви сърдито: – Що за гавра с цветето на творението, лежи погазено от някаква неземна идиотия. Как се озова тук, сестрице бела?

 

Белогърла

Сто и една години преди извеждането на Пумпала в открития Космос експертен съвет от международни светила в областта на науките и изкуствата въз основа на изработен от тях универсален биоиконичен шаблон провъзгласили фолкпевицата Белогърла за най-съвършената жена на всички времена и пространства. В резултат на това Белогърла се превърнала в суперзвезда и във вселенски обект на желание. Концертите ѝ били разпродадени за години напред, а сексбомбените ѝ форми красели кориците на гланцови списания, на карти за игра и рекламни билбордове за слабителни средства и давилови капки.

Една мека есен пред претъпкан стадион с подивели от възторг почитатели Белогърла довършвала хитовата си песен "Сладка болка". Гласът ѝ се виел и треперел като пощръклял камертон.

"Целуни ме, Принце мой, събуди ме, ох, боли ме, нека да боли, момините ми сълзи пусни, цветето ми откъсни, Принце мой, кокал мой, ненагледен тирбушон."

Била крайно страстна, раздрусана и живо-тръпна, цялата напомпана със силикон и ботокс – задник, устни, вежди, бузи и гърди. Ушите ѝ, изваяни от етиопски хрущял, радвали със своята изящност. Носът – стругуван ала Нефертити. Плътта ѝ – шупнало тесто. Мигриращи импланти шарели по цялото ѝ тяло, движени подкожно от възбудата.

След взривни салюти и овации, след ревове и грачещи кречетала Белогърла се оттеглила зад кулисите за смяна на прашките и банелите с рицарски доспехи от синтетична ламарина. В същия момент Ленивия Argon и групата гумирани мъже от Отечествената безопасност неутрализирали телохранителите и нахлули в гримьорната. Сграбчили я и се опитали да я натикат в полиетиленов чувал. Тя обаче се противяла и издраскала лицата им, изпохапала ръцете им. Приспали я с хлороформ, нарамили тялото ѝ и го отнесли на борда на Пумпала. Там в специална лаборатория за телесни модификации изсмукали силикона и ботокса. Премахнали имплантите. Възстановили тялото ѝ. Последвала заключителната манипулация по отстраняване на непрозрачността на плътта.

Потопили Белогърла във вана, пълна със специален разтвор, в който тя престояла около година, докато тялото ѝ станало напълно прозрачно. Женският анатомичен състав придобил перфектна видимост. Така Белогърла била превърната в приказно прозрачна Спяща красавица.

Никой от външния свят не разбрал какво точно се e случило. Вестниците представили отвличането ѝ като война на групировки за хубавата Белогърла.

pumpal2


Спящата красавица

Криптон и Гаргара се бяха надвесили над саркофага, сякаш гледаха в пропаст.

– Целуни я! – възкликна Гаргара.

– Защо точно аз? – изрази недоумението си Криптон.

– За да я събудиш, глупако! Нали си мъж!

Криптон се замисли и каза:

– Същото съветва и Шарл Перо. – И я целуна.

– Получи се сакато – констатира Гаргара с изкривено лице. – Това беше най-бездарната целувка на света. Опитай пак.

– Не! – отсече обезсърчен Криптон. – Не мога. Не знам как. Трябва да се уча.

– Целувката е трепетно състояние. Ти обаче си безсмъртен и следователно безтрепетен!

– Няма смисъл – прекъсна я Криптон, отстъпи назад и започна да обикаля саркофага. – От само себе си не мога да изпадна...

– Според Шарл Перо обаче – продължи с доводите ГаргараСпящата красавица се събужда бременна, заченала в съня си, но без да иска, непорочно.

– Парадокс. – Криптон се спря и погледна Гаргара. В очите му искреше надежда тя да му помогне да проумее подобно приказно състояние на нещата. – Как ли става това?

– Тайнство – отвърна Гаргара с подобаваща за думата сериозност. – Колкото и да си блъскаш главата, няма да разбереш.

– Защо мислиш така?

– Защото обитаваш вътрешния свят на Пумпала, където всяко зачатие представлява парадокс. Във външния не е съвсем така, а по-скоро обратното.

– Как да излезем от парадокса? – Криптон продължи да обикаля саркофага, сякаш очертаваше порочен кръг, в който се беше хванал.

– Ха – досети се Гаргара, – много лесно. Като я събудим и я пуснем да си ходи във външния свят. Тук вътре жената няма смисъл.

 

 

 

cover-pumpal   Пумпал (168 стр, цена 14 лева) е в книжарниците от 12 май, а срещата с Владислав Тодоров и изложбата (вдъхновена от Пумпал) с илюстрации на Теодор Ушев е на 17 май в Дом на киното от 19:30

онлайн