Home / Рубрики / video:mir / Списък на статии по етикет: концерт
A+ R A-
Списък на статии по етикет: концерт

Jamie Woon и Pearson Sound в София

Петък, 16 Септември 2011г. 10:22ч.




Четвъртък, 18 юни 2009, Барселона


                                                      

 

"While we have oceans, rivers that still bring us life, reasons to live in the moment, hold onto your time..." Времето сякаш бе спряло по някаква каталунска магия, докато тези думи се лееха от устата на юноша бледен с черна коса и черна Fred Perry тениска, застанал смирено на мини площада пред МАСВА (Музеят за съвременно изкуство на Барселона) извън тоталната лудница на откриващата дневна сесия на фестивала Sonar.

 

"Let your heart go where the wind takes it..." редеше младежът, а бийтът под думите водеше някъде... там, над покривите, над града, на по-приятно място... или поне на по-малко потно и задушно. Младежът се казваше Джейми Уун. Тих, скромен, с обрани и леко сковани сценични движения, но гласът... в гласа му имаше сила и увереност. И дълбочина. О, да. И нещо, което идваше от сърцето. Звукът на сърцето. Туп-Туп-Туп...

 

 

Октомври, 2010

                                                     

 

"... space to breathe it, time to savour.." Мдаа, Джеймито вече диша и вкусва популярността. Големи лейбъли тичат по петите му. Всички говорят за него. Всички въртят до откат сингъла Night Air. Сред феновете му е и мистичния дъбстеп титан Burial, с когото именно записват Night Air. Всъщност именно Burial с вълшебното си дъбстеп фенерче изкарва Джейми на светло. Извън малките, задимени лондонски барове, които Уун обикаля с акустичната китара и римейка си на Wayfaring Stranger – блус класика, изпълнявана и от Джони Кеш. Burial превръща версията на Джейми от 2007-а в призрачно епичен нощен химн, а към него Уун добавя своите красиви, сърцетупкащи духове в Spirits и ето че приказката за Джейми, душата и нощта се ражда. В този момент в приказката влиза още един герой, накарал хората по света да заговорят за пост дъбстеп бум със заразително перкусивния си и еклектичен саунд, размиващ границите между дъбстеп, геридж, джънгъл, грайм и хаус. Той се казва Дейвид Кенеди, но всички го наричат с бойните имена Ramadanman, Pearson Sound и Maurice Donovan. Неговият съблазнително хипнотичен ремикс на Night Air, узаконява завинаги съчетанието „емоционален дъбстеп" в клубните речници, докато денс продуцентите се чудят има ли пресечна точка между дъбстепа и дийп хауса, и дали въобще жанровете имат някакво значение за добрата съвременна музика.

 

 

Сряда, 7 декември 2011, София


                                                     

 

Jamie Woon и Pearson Sound са в Sofia Live Club тази вечер. Джейми идва с прекрасния си дебютен албум Mirrorwriting, за да те разходи през нощта и нейните духове, изкушения, смехове, страхове, болки, прегрешения, шизофрении, и други странности на нощните птици, бродещи из града. Завършил е четвърти в бягането на 100 метра, наречено Sound of 2011 – класацията на ВВС за изгряващите "звезди" на годината. Обаче Джейми знае, че трябва да е "walked when He shoulda ran". Затова прави невероятен маратон през годината, скачайки от фестивал на фестивал, от клуб на клуб, срещайки се с милионите си фенове в YouTube, разказвайки бавно и търпеливо своята приказка.

 

Историята на Дейвид Кенеди не се развива много по-различно, докато той развява знамето на своя отбор Hessle Audio (лейбълът, който движи със своите братя по оръжие Ben UFO и Pangaea) по света, а и у нас, водейки британската бас музика напред, към нови, неизследвани територии. Като България.

Интересното е, че той е от онези британски артисти, участвали в Switch On! ремикс инициативата на British Council в България, при която британски продуценти ремиксираха хитови парчета на български групи. Негово дело е римейка на класиката на Уикеда ... А ние с Боби двамата пием кафе, изманипулирана в хипнотично-перкусивно брекбийт парче с пречупени до неузнаваемост вокали. Подход, превърнал се в негова запазена марка и създал такива пост дъбстеп класики като Don't Change For Me, Work Them, Grab Somebody, Blanked.


Днес обаче този британски герой вече се подвизава само с името Pearson Sound и като такъв тази година завъртя страхотния микс FabricLive 56 – прочутата серия микс компилации на Fabric, клубът-Мека на прогресивния звук. Прави и все по-емоционални и вокални парчета (Higher, Down With You), но не забравя и експлозивната денс енергия с римейк на рейв класики като Deep Inside на Hardrive или пречупени до невъзможност ремикси на парчета като Morning Mr Magpie на Radiohead.

 

Така, че те очаква една изключително приятна вечер, изпълнена с малко меланхолия, с малко прозрения за душата и нещата от живота, малко тъга, малко секс, много денс стъпки и едно такова приятно гъделичкащо усещане под лъжичката на сутринта...

 

И звукът на сърцето. Туп-туп-туп...

Кожата, в която живее Woon

Сряда, 26 Октомври 2011г. 21:08ч.

Какво се крие зад гласа и... "под кожата" на Джейми Уун? Ще се опитаме да намерим отговора в две поредни срещи с човека, поставен на четвърто място в престижната класация Sound of 2011 на BBC. Човекът, който беше номиниран многократно за най-добър дебют тази година за албума Mirrorwriting. Човекът, който скоро ще ти разкаже на живо своите приказки за душата на града и нощта.

 

Какво сънува снощи?

Хаха, напоследък не сънувам много. Спя дълбоко. Заради тази контузия на ахилеса използвам времето, за да спя, колкото мога повече. А и се случват доста вълнуващи неща, което ме изморява бързо. Поднових турнето и искам всички концерти да се получат възможно най-добре. Тази седмица откривам и концерта на Ерика Баду в Мадрид, което чакам с нетърпение. Работя и по няколко нови песни – искам да издам ново ЕР до края на годината.

 

Изглежда, че нощта е любимото ти време. Защо?

Винаги е било така. Още като дете обичах да оставам буден до късно. Тогава се случват и странни неща, които не можеш да видиш през деня. Сега, като пиша музика пък, обичам това време заради спокойствието и тишината. Без разни неща, които да те разсейват. Само аз и музиката.

 

Песните ти са доста картинни, кинематографични... Какви филми обичаш да гледаш?

Обичам филми, които ме разсмиват. Последно харесах Кожата, в която живея на Алмодовар – много изпипан, стилен... А и до последно наистина не знаеш какво ще се случи.

 

Сякаш песните в Mirrorwriting са подредени така, че да разкажат една история като във филм – мъж, излиза сам по улиците на града и нощта, среща момиче... ?

Хм, интересно е това, което казваш, но никога не съм го обмислял така. Самите песни са написани по различно време и не съм ги мислил така, че да са свързани и да разказват една цялостна история. Просто ги подредих, така че целият албум да звучи като приятно пътешествие. Винаги съм си падал по албуми, които са разделени на две части – и моят е такъв. С по-бързо и разчупено темпо в началото, и успокоено, дори меланхолично в края.

 

Песните са доста лични, има ли все пак някоя, която ти е най-присърце?

Spiral е такава песен. Не е просто нощно, интимно парче. Тя е нещо като диалог, който водиш със себе си, когато имаш връзка с някого и не знаеш какво се случва, какво следва. Тя е и първата, която написах с идеята текстът да се слива перфектно с ритъма – всяка дума с всеки бийт.

 

 

Всички те питат за Burial, но как реши да работиш с Pearson Sound? Какво мислиш за него?

Марк, човекът, който издаде Wayfaring Stranger, ни запозна. Аз винаги съм харесвал музиката, която прави, усещането му за ритъм. Затова той беше и първият ми избор в списъка за ремикси на Night Air. Иначе не сме работили много заедно досега. Направихме едно парче наскоро, странно диско такова, което може да бъде издадено, може и да не бъде. С удоволствие бих работил върху повече неща с Дейвид, дано имаме време за това. Скоро се видяхме с него в Бристол, на парти серията In:Motion, където бях специален гост на Hessle Audio. Получи се страхотно. Моята музика е малко по-интимна, но направихме нещо като ремикс джем сешън, като за денс клуб.

 

Дейвид има и парче, наречено The Woon, как стана така?

Хаха, да. Стана благодарение на Марк, същият, който ни запозна с Дейвид. Това беше първото винил издание на 2nd Drop Records, настоящият лейбъл на Марк и мисля, първата 12" плоча на Дейвид като Ramadanman. Беше семплирал вокалите ми от Wayfaring Stranger и ме питаха с Марк дали може да ги използват и аз се съгласих естествено.

 

Самият ти напоследък също започна да правиш ремикси, като този на Lana Del Rey, искаш да се фокусираш повече към продуцирането или...?

Да, това е нещо, което ме вълнува в момента. Нещо, за което искам да науча повече. Хареса ми песента и гласът на Lana Del Rey и реших да опитам. Запазих вокалите непокътнати, може би защото самият аз пиша песни и пея, а реших да си поиграя със звученето и настроението на парчето. Доста е забавно. Като да тренираш различен мускул или да използваш различна част от мозъка си. Това е и добра възможност да тестваш разни неща и да ги прилагаш после в собствените си песни.

jamie-woon-21


Очаквайте продължение...



Галерия от Джейми Уун Live на 7 декември в Sofia Live Club

Сmirеният Дейвид

Сряда, 16 Ноември 2011г. 08:51ч.

Дейвид Кенеди, Pearson Sound, Ramadanman и Maurice Donovan – той е едва на 23 години, а вече е прочут бийт герой с толкова много имена и собствен, оригинален стил. Веднъж вече е идвал в България (като все още непознатия тогава Ramadanman), за да участва във второто издание на Switch On! ремикс проекта на British Council със своя неподражаем римейк на А ние с Боби двамата пием кафе на Уикеда. По-важното е, че идва сега във върхова форма, заедно с Джейми Уун, за специално mir-logo-black-50x25соаре. Затова нямаше как да не го попитаме...

 

Каква е първата ти асоциация, когато чуеш думата mir-logo-black-50x25? Защо даде такова име на едно от парчетата си?

Избрах името Mir, заради Международната космическа станция. Имах такова усещане, докато го правех – за нещо идващо от Космоса, хаха.

 

Как реши да ремиксираш класиката А ние с Боби двамата пием кафе на Уикеда? Защо хареса точно това парче и знаеше ли въобще какво се пее в него?

Да ремиксирам любими за българите песни от 90-те беше много интересен проект на British Council за мен. Избрах парчето на Уикеда, защото имаше силна енергия и съдържаше елементи, с които исках да се заиграя. От British Council не ми пратиха песента на отделни части за ремиксиране, затова просто я раздробих. Както и да е, завърших ремикса и отпътувах за София, където трябваше да водя уъркшоп за ремиксиране и да свиря на партито по случай края на проекта. Уикеда също бяха там, пуснах им ремикса, което направо ми опъна нервите. Явно така бях нарязал вокалите, че акцентът, без да знам, на няколко пъти падаше върху израза "кучия гъз", хаха.

 

Колко важно е егото в музиката?

Музиката определено е много лично нещо за мен – обикновено работя сам и често се случва да се претрупам със собствени парчета, които никой не е чувал, и които слушам само за собствено удоволствие. Затова да, егото е важно – ако самият аз съм доволен от това как се е получило някое парче, то това е нещото, което важи с най-голяма сила за мен и нищо друго няма значение. Не мисля, че правенето на музика има за цел да се харесваш на другите хора, да им доставяш удоволствие – просто това е страхотен страничен ефект. Когато другите обичат музиката, която правиш, то тогава може само да изпитваш наистина чувство на смирение. Не мисля, че егото, в негативен смисъл, трябва да има съществено място в музиката. В крайна сметка ние правим музика, не лекуваме рак! Да, понякога успехът може да промени хората, но аз мисля, че е по-важно да помниш и уважаваш начина, по който си стигнал там, където си в момента.

 

Да, ти работиш предимно сам, но все пак и с други близки до теб продуценти като Midland, например, а и най-важното, движиш Hessle Audio с още двама души – Ben UFO и Pangaea?

От доста време не съм записвал наистина съвместно парче с някого, но в момента работя в студио с няколко други продуценти. Беше забавно да се върна към този начин на работа. Ако откриеш някого, с когото си пасвате и всичко се случва от само себе си, то наистина може да се стигне до някои доста интересни резултати. Затова и в лейбъла, при нас тримата, цари пълна демокрация. Издаваме плочи, само когато и тримата сме доволни или съгласни с нещо и мисля, че именно на това се дължи част от нашия успех. Иначе понякога е доста забавно като разглеждаме кои издания на лейбъла, в кои страни и в какъв формат, се продават най-много. Има доста изненади и се е случвало неща, които сме мислели за труднопродаваеми да се търсят много и обратното.

 

Преслушваш ли твои стари парчета или никога не поглеждаш назад – просто искаш да пробваш нови неща, нови звуци?

Част от любимата ми музика, която някога съм записвал, са неща правени, когато съм бил на 14 или 15 години. Усеща се някаква невинност в тях. Когато бях на тази възраст, музиката, която правех, нямаше публика или цел, така че нямаше нищо, за което да се притеснявам. Доста е освобождаващо.

 

img 0518 фотография Тихомир Рачев © MIR


Ти си един от хората, заради които се появи термина пост-дъбстеп, така че какво мислиш – умря ли дъбстепа, преекспонира ли се...?

Наистина не знам. За мен дъбстепът означаваше повече нещо като миг във времето със специална група от хора. Очевидно сега, думата "дъбстеп" просто представя определено темпо, бийт модел или изкривен бас звук в музиката. А когато аз чуя тази дума, винаги ще се сещам за едно специално време от моя живот. Имаше моменти, в които се дразнех или направо бях бесен от начина, по който се промениха нещата, но тогава осъзнах, че е много по-важно да се фокусираш върху това, което правиш, върху собствения поглед и посоката, която си избрал да следваш, отколкото да се тревожиш за това, което правят другите. Да, тъжно беше, че музиката, която толкова много обичах, се промени по този безумен начин, но всъщност това винаги е било неизбежно. Аз просто извадих късмета да бъда на точното място, в ранните дни, за да изпитам първоначалната страхотна енергия на дъбстепа.

 

Сега какво те вълнува в музиката?

В момента се забавлявам да преслушвам странна музика от архивни фонотеки от 60-те и 70-те години – чудновати записи на терен и албуми с инструкции, записани с учебна цел. Доста странни плочи са били издавани – все пак винилът е бил единствения формат по онова време.

 

Как срещна Джейми Уун? Какво мислиш за него и общата ви работа?

Първият път, когато видях Джейми, беше някъде през 2007 – свиреше в малка заличка в един клуб в Лондон. Страхотно е, че сега постигна такъв голям успех, защото той наистина е невероятно талантлив. Много се зарадвах, когато ми изпрати Night Air и ме помоли да направя ремикс. Оригиналът носи невероятно настроение и беше истинско удоволствие да работя по него. Не свирим много често заедно с Джейми, но от време на време се случва да се засечем по фестивали. Иначе наскоро го поканих като специален гост на едно Hessle Audio парти в Бристол. Написахме няколко парчета заедно и, надявам се, ще направим и още няколко. Въобще не звучат така, както всеки би очаквал!

 

Сега се навършват 10 години, откакто Fabric издават своите микс компилации, доволен ли си от твоят принос - FabricLive.56 в серията?

Доволен съм. Може да има леко разочарование само от факта, че минава адски много време от момента, в който си смесил парчетата до деня, в който ще бъде издадена микс компилацията. Просто приемаш това. Както и факта, че винаги ще има дедлайн и винаги ще остава толкова много страхотна музика, която си искал да включиш, но просто е било прекалено късно. Например, искаше ми се да включа някои от моите bootleg издания, но пък това, уви, е напълно невъзможно от правна гледна точка.

 

Парти девиз за финал?

Stick to Your Guns!


 

Галерия от Pearson Sound DJ set на 7 декември в Sofia Live Club

СMIRени духове

Сряда, 07 Декември 2011г. 22:30ч.

В началото...

Бе трудно. Като при всяко начало. Не защото Джейми си контузи ахилеса, докато разцъквал мачле с приятели и трябваше да пренасрочим датата за концерта. Не и защото лайв бенда му изведнъж се превърна в дуо за втората половина от целогодишното му турне. Всъщност трудното беше да накараш някого да повярва в една идея – да види света през твоите очи. Много ми се искаше първият mir-logo-black-50x25 концерт да е съвместно шоу на Джейми Уун и Дейвид Pearson Sound Кенеди. Не само, защото Джейми брилянтно шепти приказки за душата, нощта и нейните духове, каквито са на особенна почит в mir-logo-black-50x25. Не само, защото Дейвид записа парче, наречено MIR. А просто защото двамата са преди всичко приятели – ако беше на летището с нас щеше да видиш с каква радост се срещат и си разказват истории. Двамата не са само талантливи артисти, които са работили някога заедно, а хора, които усещат и виждат света по един и същ начин. Такава е и mir-logo-black-50x25 идеята – да събира хора с подобен мироглед и ценности, за да се забавляват непринудено заедно. Ако си бил с нас на финала на mir-logo-black-50x25 партито, сигурно си забелязал как се отнасят сродните души помежду си – Дейвид завърши сета си с ремикса си на Night Air – реверанс към Джейми, който стоеше в публиката. Няма я бг прокобата – първо работиш с някого, а после се карате и се плюете взаимно зад гърбовете си. Ето това искаме (ако можем) да променим. Светът не можем, но поне себе си можем да променим, както се пее – wannabe a better version?

 img 0317   фотография Тихомир Рачев © MIR

 

7 неща, които (може би) не знаете за Джейми, Дейвид и концерта им у нас

Джейми и Дейвид пътуваха с един и същ самолет, но се срещнаха едва при кацането на летище София. И двамата се забавляваха от този факт, както и от плексигласовите птици на естакадата от летището до града. А и се впечатлиха от Витоша.

 

Не е за вярване, но 28-годишния Джейми е по-голям циркаджия от 23-годишния Дейвид. Забавно е да чуеш каква екзистенц меланхолия лее в песните си Джейми, а след това да го видиш как барабани като на тарамбука по декоративна мини тиква, имитирайки трайбъл ритуал на туземец от остров в Тихия океан с кукуригу на главата. От друга страна, Дейвид също е пълна провоположност на бълбукащата и експлозивна музика, която прави – сдържан, скромен, често може да го видиш как се изчервява от жестове на внимание. Събира ги общата душевност, вглъбеност, аристократични обноски и нежеланието да парадират с успеха или вниманието на другите към тях.

 

Дейвид Кенеди е учил руски в училище. Поназнайва малко кирилицата, явно неслучайно е кръстил парчето си на орбиталната станция MIR.

 

Джейми е фен на Ливърпул, а Дейвид на Арсенал.

 

Sofia Live Club е може би единственото място от турнето на Джейми, където Echoes (откриващото парче) бе изсвирено на роял от Джеймс Ройс Ууд Джуниър – верен кийбордист на Джейми, бивш негов съученик от Brit School и настоящ негов съквартирант. Двамата са си взели къща в лондонско предградие, където са си обзавели и чисто ново студио.

 

Джейми е фен на журналиста и писателя Кристофър Хътчинс и четеше неговата биография Hitch-22.

 

Дейвид Кенеди не дава автографи. Никога. Може би е негова ексцентрична приумица или просто се притеснява да не би някои хора да злоупотребят с подписа му.

 

zi1k5735   фотография Тихомир Рачев © MIR

 

И накрая...

Специални благодарности на: Миша Мар, Владо, Бари и на всички Вас, без които този концерт нямаше да се получи толкова (надявам се) приятен. Нека добрите духове бъдат с Вас!


Тук може да видите снимки от mir-logo-black-50x25партито.

Кожата, в която... част 2

Вторник, 22 Ноември 2011г. 13:23ч.

Втората част от разговора ни с Джейми Уун продължава оттам, където стигнахме – ремикси, римейк на хит песни, странници в нощта и света и ... може ли да бъдем по-добра версия на самите себе си.

 

Как избираш песните, на които правиш римейк? И Wayfaring Stranger, първият ти запис, е такъв?

По времето на Wayfaring Stranger просто се учех да свиря блус с китарата. Тази стара американска фолк песен просто ми въздейства невероятно. Стори ми се, че е по-добра от всяка моя песен, която бях написал дотогава и тъй като имах възможност да издам само едно парче – избрах това да е римейк на Wayfaring Stranger. Самата песен и текста й през годините са се променили много, има вече и доста различни версии. В моята интерпретация се придържам към варианта на Скот Ейнсли, който ме впечатли навремето. Иначе за другите... римейка на Would I Lie to You на Charles & Eddie направих, защото ми напомня детството и one hit wonders групите. Доста е забавно, когато я свирим наживо. Тя разчупва цялото шоу, защото в песните ми има доста меланхолия, а тази е фънки и е доста популярeн хит при това.

 

А Wayfaring Stranger посветена ли е на твоето семейство или просто се чувстваш като самотен странник, пътуващ през света, както се пее в нея?

Не съм я писал аз, че да я посветя на семейството си, но да – чувствам се така. Това е една от причините да пея тази песен. Аз съм единствено дете. Артист съм, музикант, но се усещам извън цялата суетня. Страня от нея. Има и нещо в текста, което ми пасва добре. Пее се за стремежи, страст, вътрешна борба... и за достигане до едно по-добро място в живота. Нещо, което може би всеки желае.

 

 

Израснал си само с майка си, тя пее и беквокалите в Night Air, изглежда сте доста близки с нея... ?

Да, през по-голямата част живях само с нея. Приятели сме и то много добри. Може би тя наистина е оказала най-голямо влияние за музиката, която правя. Израснах, докато я гледах и слушах как работи, как пее толкова различни неща – веднъж беквокали за други артисти, друг път нейните песни... да не говорим за обичайното й влияние – просто да бъде майка, която ти предава собствените си идеали. Определено съм взел доста от начина, по който тя пее – тази дълбочина, която съм чувал толкова години наред и която се е превърнала в моя втора природа.

 

Албумът ти имаше работно заглавие In the Middle, защо го смени на Mirrorwriting?

От една страна това е трибют към Люис Тейлър – един от любимите ми артисти, чийто дебютен албум е с парчета, чийто заглавия са само от една дума. От друга страна, когато го завърших, ми се стори, че Mirrorwriting описва много по-добре тази моя обсесивна и егоистична идея да направя албум, на който да се посветя изцяло. Беше просто начин да обясня по-добре защо съм прекарал толкова много време в създаването му. Начин да оправдая това, че се вглеждах в себе си като в огледало. Опитвах се да науча нещо за себе си, да се развия.

 

credit dan wilton фотография © Dan Wilton

 

Да крещиш или да шепнеш посланието си – кое е по-добре, за да бъдеш чут тези дни?

Хмм... всеки човек го усеща различно. Затова и понякога посланието ти е разбрано в коренно различен смисъл, от този, който си вложил в него. Аз предпочитам да шепна. Все пак започнах с акустичната клубна музика – там си сам на сцената с блус китарата. А и гласът ми не е мощен, по-скоро е нежен. Това влияе и на музиката, която правя. Иначе се възхищавам на spoken word артистите или други като тях, които използват поезията и гласа си за основно оръжие. Те предават това, което имат да кажат чрез една цялостна история, разказана по един непосредствен и въздействащ начин, така че да ти влезе лесно под кожата.

 

Промени ли се концепцията ти за лайв шоу, защо реши да правиш концерти като дуо, само със съученика ти от Brit School, Джеймс Ууд?

Така се получи. Другите членове на лайв бенда ми вече не можеха да идват на турнета с нас, защото се заеха със собствени проекти. А с Джеймс се познаваме толкова отдавна. Заедно бяхме в първата група, в която пеех. Мултиинструменталист е също като мен – и двамата пеем, свирим на китара, той се справя и с кийбордите... Затова реших, че може да успеем в това предизвикателство – да се върна отново към онези самостоятелни, камерни концерти, които правех толкова много преди да имам лайв бенд. Така и шоуто е различно всяка вечер. Има моменти, в които импровизираме, създаваме грууви бийтове на сцената и ги луупваме, докато в същото време свирим и наживо. Всичко е по средата – отчасти свирене наживо, отчасти електронни семпли от лаптопа. Идеята е шоуто да ни държи нащрек и адреналинът ни да не пада.

 

В Missing Person пееш: "Wannabe а missing person, Wannabe a better version", така че ще видим ли по-добрата версия на Джейми Уун в София?

Хаха, да, определено съм по-добра версия на самия себе си, откакто написах тази песен. Тя все пак е доста стара, от 2008 е, така че имах три години да стана по-добър човек, по-добър музикант. Може би на всеки му се иска да бъде по-концентриран, да владее емоциите си и да не се поддава на несигурността, която усеща когато се сблъсква челно с живота. Тогава винаги може да бъдем по-добри версии на самите себе си.

 

 

Галерия от Джейми Уун Live на 7 декември в Sofia Live Club

Hit Me

Неделя, 08 Април 2012г. 19:55ч.

Emika и Jimmy Edgar в София или коя е Majenta?

 

 

Детройт via Бристол


Имало едно време... в Детройт, щата Мичиган, малко момченце на име Джими Едгар, което проходило тъкмо когато сърцето на моторния град затуптяло в ритъма на техното на Хуан Аткинс, Дерек Мей, Кевин Сандерсън, Джеф Милс и сие... Отвъд Океана пък, в Англия, недалеч от Бристол, малко момиченце на име Ема Джоли направило първите си бебешки стъпки под звуците на зараждащия се есид хаус...

Малкият Джими обичал да си играе с всичко, което издава шум – пиано, саксофони, магнетофони..., но най-вече с барабани, затова още като тийн започнал да свири в групи, експериментиращи с електронната музика. Ема по това време си играела с клавишите на пианото и композирала музика още в училище, затова неслучайно завършила с диплома по Музикални Технологии и започнала да работи в щаб квартирата на иконичния лейбъл Ninja Tune.

 

Не след дълго Джими Едгар се развихрил като лошото момче на фючър IDM фънка и издал дебютния си албум Color Strip за култовия лейбъл Warp, а арт самоличностите му се множели като спектъра на светлината – то не били музикални псевдоними (Creepy Autograph, Michaux, Black Affair, Her Bad Habit, Noir Friction...), то не били арт изложби (Джими излагал свои картини, фотографии и саунд инсталации в галерии и музеи в Ню Йорк, Детройт, Маями, Торино, Болоня), то не били фешън фотосесии и видеоклипове (снимал за списания като H, Notion, Clash, URB, руския Vogue, Dazed), то не били късометражни филми...

 

 

В същото време Ема Джоли търсела перфектният флирт между човешкият глас и сърцетупа на музикалните машини, докато сърфирала по партита с дружките си Pinch и Mala, усещайки гъдела от раждането на дъбстеп баса в корема си. Леко обременена от дъбстеп детето, чието раждане видяла с ушите си, тя заминала за Берлин, за да създава саунд дизайн за прочутата компания Native Instruments – музикалният хард и софтуер, на който диджеи и продуценти на електронна музика се кълнат във вечна вярност.

 

 

Berlin Calling...


Някъде там, из клубните хаус, техно и дъбстеп потайности на Берлин, Ема и Джими се срещнали. Може би, в някоя от щурите, бийторгийни нощи в емблематичния клуб Berghain/Panoramabar, където през деня Ема записвала звуци, които давала на резидентите на клуба Марсел Детман, Бен Клок и сие, за да направят после компилацията Fünf за петата годишнина на лейбъла им Ostgut Ton. А може би Ема и Джими се срещнали в деня, когато Емика отишла при модния фотограф Джими Едгар, за да ù направи фотосесия за някои от първите ù хитови сингли като Double Edge, Drop The Other и Count Backwards...

 

 

Джими вече живеел за постоянно в Берлин – може би заради договора за втория си албум ХХХ с прочутия берлински лейбъл !K7, а може би защото именно там бил перфектният техно будоар за неговия галактически електросекс фънк с красноречивите хитове от ХХХ Turn You Inside Out, Hot, Raw, Sex, Push, Function of Your Love и New Touch.


По това време Ема Джоли вече се казвала Emikа и славата ù се носела след нея като шлейф на дъбстеп принцеса от мрачно-светлите соул приказки на Андерсен. Наричали я още "гърл пауъра" в Ninja Tune, които издали дебютния ù албум, в който Емика създава своя дъбтехносоул свят, където машините имат човешко сърце и изливат страстни емоции с гласа си.

 

Нямало как, Ема и Джими се харесали, може би защото и двамата не обичали етикетите, които хората слагат в музиката и в живота. Или защото и двамата използвали музикалните машини, за да създават чувствена и страстна музика, която да гъделичка човешките импулси и изкушения. Именно затова, в началото на 2012, двамата решили да запишат общото 3 Hours ЕР – петият сингъл от суперуспешния дебютен албум на Emika с римейка Hit Me и два видеоклипа към парчето – и трите дело на Джими Едгар.

 

 

 

Emika и Jimmy Edgar в София или коя е Majenta?


Музиката, като най-хубавите неша в живота, е въпрос на споделено удоволствие. Именно затова Емика и Джими Едгар ще Hit-нат заедно София Лайв Клуб на 23 май.

 

Емика ще сподели наживо дъбтехносоул приказките си, които самата тя оприличава на боровинки – "синьо-лилави и загадъчно тъмни отвън, а отвътре – сочни и сладки". Освен хитовете от дебютния ù албум в "нейните боровинкови нощи" ще намерят място и издадените през май нови истории от Chemical Fever EP – очаква те наистина нощ с много алхимически реакции и любовни трески.

 

 

Джими Едгар, от своя страна, ще катализира химическото действие на любовния бийт еликсир с атрактивното си Majenta LED аудио-визуално лайв шоу, с което ще представи и новият си албум Majenta, излизащ точно през май от хитовия лейбъл Hotflush на Scuba – очаквай неоново еротичен робоелектро-поп в парчета като Take Me on a Sex Drive или в I Need Your Control, малко UK garage за разкършване в Let Yrself Be и футуристичен електро-фънк с постер лозунги в пилотния сингъл This One's for the ChildrenWe don't like television... We don't like New Wave... We don't like celebrities... We just want what we crave...

Ако и вие не обичате гореизброените и просто желаете сексилектро соул бас в здрачна майска нощ то...

 

mir-logo-black-50x25 presents Emika Live & Jimmy Edgar Live на 23 май 2012 в Sofia Live Club


Билети тук

MIR x 3

Вторник, 29 Май 2012г. 12:54ч.

3 words if you say it I'm staying... 3 часа, 3 артисти, 3 думи... в 3 букви – mir-logo-black-50x25 Ви обича...

 

Така изглежда сухата равносметка от второто mir-logo-black-50x25 парти, което събра Emika, Jimmy Edgar, 1000names и Вас на една сцена под мотото Let's Work Together!

 

Специални mir-logo-black-50x25 благодарности на:


Миша Мар – сърцето и душата, и... всичко на mir-logo-black-50x25. Благодаря за сбъдването на не една и две мечти, и за материализирането на специалната mir-logo-black-50x25 визия за концерта на Емика, която целият ù екип (надявам се и Вие) страшно много хареса, а Джими Едгар дори нарече "най-добрият визуален концерт на Емика, който съм гледал"!

mir1

 

Емика (+ Matt & Brandon) – за невероятната музика и за това, че толкова мигновено, непринудено и страстно влезе в mir-logo-black-50x25 семейството и идеята (от една седмица фейсбук профила ù е изцяло mir-logo-black-50x25-ен).

mir3

 

Джими Едгар (+ Linards) – за това, че ни разкри новия цвят Majenta и за гаргантюанското му куул спокойствие, което кара и най-големия хаос да тече по мед и... Majenta.

mir5

 

1000names – за подкрепата и страхотната парти атмосфера, която създадоха Ники и Маргото.

 

Соарон – за всеотдайната работа по постери, визии... за приятелството и за това, че е голям Човек.

 

Тихомир Рачев – за приятелството и уникално добрите снимки, които направи и на първото, и на второто mir-logo-black-50x25 концепт парти.

 

Всеки един от Вас – хората, които дойдоха на концерта и застанаха зад mir-logo-black-50x25 идеятаБлагодаря! Сигурен съм, че когато повече хора осъзнаят, че трябва да работят за ИДЕИ, а не за пари, нещата ще се оправят по нашите ширини.

mir2

 

 

Та... 3 words if you say it I'm staying... Да остане ли mir-logo-black-50x25 или... ?

mir


Снимки от MIR presents Emika Live & Jimmy Edgar Live & 1000names DJ set

 

In Uterus

Сряда, 25 Април 2012г. 09:46ч.

Ж.Е.Н.А – Ж като Живот, Е като Емика, Н като Нинджа гърл пауър, А като АртистЕма Джоли е всичко това, но най-вече е адски чувствителен Човек, който излива хипнотичните си дъбтехносоул приказки Drop The Other, Double Edge, Count Backwards, Pretend, Professional Loving, 3 Hours и Chemical Fever от най-дълбоките и съкровени места на своето тяло (и душа) – най-добре, обаче, самата тя да ти разкаже, искрено и интимно, как се ражда всичко в нейния свят – скоро и на живо...

 

В Count Backwards шепнеш цифрите 6... 8... 9... 1... 1... 0... 8... 0, което всъщност е рождената ти дата (08.01.1986) изброена наобратно – да правиш музика раждане наново ли е за теб, като прераждане?

От приятеля си научих, че когато си пощурял и имаш нужда да успокоиш емоциите си, можеш просто да изброиш рождената си дата наобратно, като това ангажира рационалната част на съзнанието ти и те успокоява. Един вид терапия.

 

Като говорим за раждане, прераждане и терапии... описваш музиката, която правиш като усещане за нещо създадено в утроба, с такава дълбочина... Защо?

Защото съм жена и утробата е всичко това най-дълбоко и съкровено, което определя същността ми. Звуците, музиката, която правя, идва от дъното на тялото ми, дори не на душата. Утробата е именно това най-могъщо място, където се заражда и расте нов живот.

 

Свидетел си на "раждането" на дъбстепа, но не искаш името ти да се свързва с него. Защо?

Защото комерсиалната музикална индустрия окраде и унищожи Духа на дъбстепа. Парите са корена на всичко Зло. Дъбстепът вече не е моя саундтрак. Артисти, музиканти, продуценти, всички ние, трябва да се научим да уважаваме работата на тези преди нас, но и да продължим, да развием и надграждаме това, което те са създали и са пожертвали.

 

Казваш също, че музиката ти е като боровинки... обичаш боровинки, обичаш метафори или просто има тайна връзка между храната и музиката?

Да, нуждаем са както от храна, така и от музика, за да живеем и оцелеем!

 

Като саунд дизайнер можеш ли да кажеш кой е звукът, който въздейства най-силно на хората?

Плачът.

 

Доколко важна е Историята в твоите песни и коя от всички е най-лична или твоя любима?

Първо е Историята. После ù търся звуците, саунд дизайна, който най-добре я разказва. В този смисъл всички песни са много лични, интимни и ценни за мен.

 

Разкажи ни тогава каква е историята зад новите парчета Chemical Fever и Save It?

Chemical Fever е за времето, което прекарах в болница (докато живее в Бристол, Ема е имала проблеми със здравето и е трябвало да се подложи на няколко операции – дори ù лепват прякора 'the ill girl'). Буквално бях на ръба между живота и смъртта. Изпаднах в химическа треска от всички лекарства, с които ме тъпчеха. От опиатите имах усещането, че летя през огън. Беше най-прекрасното чувство на света и в същото време беше най-опасната, съдбоносна крайност, в която съм изпадала... и от която съм се измъквала.

Save It е за това да запазиш себе си. Да защитиш това, което си и да се избавиш от нещата, към които си прекалено любопитен или изпитваш нечиста страст като идеята е да останеш невинен и чист.

 

em

 

Защо Берлин има запазено място в твоето сърце... и в сърцата на толкова много други артисти, занимаващи се с електронна музика?

Живея в Берлин, защото се вписвам лесно в обществото там. Това е мястото в Европа, където се чувствам нормално и не се ядосвам толкова много за политика. Берлин е либерално място, а и повечето берлинчани са спокойни, свестни хора. Харесва ми и да говоря немски.

Артистите остават тук просто, защото могат. Културата е топ приоритетът на хората тук, а не бизнесът и индустрията, така че всички се чувстват добре заедно в такова общество. Хората в електронната сцена се подкрепят един друг, има си и доста здравословна конкуренция... и така всички се влюбваме в града и един в друг... Това е то берлинският арт балон, за който всички претендираме, че е нещо нормално... но и доста глуповато също така, хаха.

 

В Берлин си срещнала хора като Marcel Dettmann, казваш, че той е твоята муза..?

Да, той е техно Бог, който създава нови жанрове.

 

А защо реши да работиш с Джими Едгар?

Защото той е умен, много мил и грижовен, така че е прекрасно да работим заедно.

 

Изглежда обичаш да работиш с други артисти (с MyMy, Pinch, BBF, Tommy Four Seven, Paul Frick и за компилацията Fünf), но свириш съвсем сама на сцената – защо, каква е концепцията на твоето лайв шоу?

Концепцията е проста – да се кача на сцената, да пея от сърце и душа и да стопля всички с дълбок бас, така че хората да се обичат повече един друг. Ако някой друг иска да свири на сцената с мен – добре е дошъл! :)

 

Трудно ли е за една "боровинкова" бас лейди да играе игра, доминирана от мъже?

Не гледам така на нещата, а и аз правя музика отвъд жанровете. Не ми пука как се категоризира музиката с единствената цел да бъде продавана. Етикетите ги слагат в магазините и на пазара като цяло.

Аз мисля независимо и самостоятелно. Във въображението ми има много по-общирни идеи, които се простират отвъд представата за днешната музикална индустрия. Мениджмънтът и издателите ми от Ninja Tune мислят за индустрията вместо мен, така че аз да мога да се фокусирам в правенето на хубава музика за моята публика. Мисля доста често за публиката и какво мога да направя аз за нея. Мисля за това как да създавам ясни идеи, на които хората да се доверяват и да вярват в тях. Мисля как да пътувам и да ги представям и с това да си изкарвам хляба... Ако искаш да останеш underground и да не бъдеш известен с това, което правиш, то тогава трябва да заобиколиш и да се бориш с правилата на индустрията. Ако пък искаш да бъдеш известен, трябва да се научиш да използваш индустрията като средство. Аз просто обръщам гръб на всичко това и се нося някъде по средата, докато се радвам на простичък, хубав живот.

 

ema

 

Наскоро в блога си казваш, че светът няма нужда от повече песни за слава... нещо като това, което пее Джими Едгар – We don't like television... We don't like New Wave... We don't like celebrities... We just want what we crave...

Вчера по радиото всяка трета песен беше за слава и известност. Доста отегчително е, че толкова много хора, които пишат песни са обсебени от западните концепции за "звезда"-та... и просто е трагикомично да слушаш как някоя свръхбогата суперзвезда пее за това колко е гот да бъдеш свръхбогата суперзвезда, хаха.

 

Като говорим за публиката ти, изглежда имаш специално отношение към феновете си – направи конкурс за римейк на сингъла 3Hours, а после и UK Detourjam турне, в което феновете избират в кой град да свириш...?

Публиката ме прави истинска, съществуваща. Хората се наслаждават на музиката, която правя, така както аз се наслаждавам да я създавам за тях. Те влияят на всичко, което правя. В този смисъл ние работим заедно за една цел. Те са нещо много повече от "фенове" – те са истински хора. Не просто някакви идиоти, с които да търгуваш до безкрай. "Фенове" се превърна в бизнес термин, с който западната концепция за "звезда" все повече злоупотребява, за да се правят пари. Аз съм просто композитор, имам публика и ние работим заедно, вървим в една обша посока – това е!


Да шепнеш или да крещиш – кой е по-добрият вариант, за да бъде чуто посланието ти днес?

Да говориш открито и честно. И шепотът, и крясъците... и двете са много крайни. Защо винаги трябва всичко да опира до крайности днес? Защо да не бъде в златната среда?

 

Благодарение на чешките ти корени, позната ли ти е Източна Европа? Знаеш ли нещо за България?

Да, може би заради чешкото ми семейство се чувствам като у дома си в Източна Европа. С нетърпение очаквам да се срещна с хората, когато свиря в България, за да науча повече за страната днес от тях самите, а не от историческите книги.

 

emikajimmyedgar5   фотография © Jimmy Edgar

 

 

mir-logo-black-50x25 presents Emika Live &Jimmy Edgar Liveна 23 май 2012 в Sofia Live Club


Билети тук

 

Спектърът на Edgar

Понеделник, 07 Май 2012г. 00:00ч.

Днес, на 7 май, излиза новия, трети албум Majenta на Jimmy Edgar, който съвсем скоро ще можеш да чуеш на живо у нас, точно преди Джими да потегли лятото със своето Majenta LED лайв шоу на някои от най-престижните фестивали за електронна музика като Movement, MUTEK и Glade. Затова и Джими ще разкаже що е то робоеротик мажента фънк, как може да виждаш звуците и дали е достатъчно да гледаш живота през розови очила, за да изглежда светът по-добро място за живеене...

 

 

Коя е Majenta? Или какво е Majenta? Знаем, че е свързано със синестезията или иначе казано с възприемането на звуците като цветове... но на мен по-скоро ми прилича на твое фантазно алтер-его... обясняваш, например, твоят артуърк на албума с думите: "Започваме да осъзнаваме потенциала си, да разбираме кои сме ние всъщност...", та какво всъщност е Majenta ?

Majenta наистина е част от мен. Нещо, което ме пробуди за нов живот. Но също така е и отражение на всичко, което се случва около мен. Животът погледнат през Majenta прилича на холограма..., в която страхът е илюзия, а познанието е нашата дарба. Ако всички ние поспрем за миг и осъзнаем, че сме сценаристите в театъра на живота, то тогава ще може да правим по-добрия избор във всяка ситуация и да обичаме повече всичко създадено около нас. Тогава може и да осъзнаем, че всички сме едно цяло, идваме от едно и също място. Това е и Majenta – този нов цвят, през който да виждаме света наново е само началото на пътешествието...

 900x600-majenta   артуърк Majenta © Jimmy Edgar 

 

Да виждаш звуците като цветове, свързано ли е с факта, че почти напълно си изгубил слуха си в лявото ухо? Все едно си Бетовен на фючър фънка...

Не, не е свързано, но помага. Изгубих слуха си в лявото ухо, когато бях много млад, но още преди това си спомням как съм виждал звуци като цветове. Това не е нещо специално, ние всички сме способни да го правим. Както казах, всички сме едно цяло и сме способни, имаме потенциала да направим всичко, което желаем. Първата и най-важна стъпка е да повярваме, че това наистина е възможно.

 

Как пишеш тогава песните си – първо ги виждаш като картини с много и най-различни цветове, които после записваш като звуци или... ?

Всеки път е различно. Става от само себе си... Все пак не можем напълно да контролираме тези неща. Има я свободната воля, има я енергията от другите хора, има я и подредбата на планетите, има го и собственото ти подсъзнание... много са нещата, които ти влияят. Аз съм човек, който преди всичко възприема света визуално, затова най-много си обяснявам нещата с цветове. Това е трептене, вибрации, които улавяш... Всичко на този свят е вибрация. Нещо, което усещаш и свързваш с друго. Някои използват вибрациите на цветовете, други вибрацията на звуците или на останалите ни сетива... защото дори миризмата е вибрация. Ароматът е просто химическа реакция, която създава вибрации в мозъка ни, така че да го възприемем по определен начин. Емоциите и действията ни също могат да бъдат изразени, както с цветове, така и със звуци, които да оформят изображения в съзнанието.

 

Имаш ли любим цвят и защо точно избра Majenta за заглавие на новия албум?

Обичам всички цветове, а Majenta свързвам най-вече с хармонията в спектъра на светлината. Тази хармония е нещо като минорен акорд, обединяващ в звук всички цветове във видимата за нас част от спектъра на светлината. Като цвят Majenta е близо до ултравиолетовия спектър – така най-добре бих могъл да го опиша, защото този цвят все още не присъства много в ежедневието ни. Мисля, че идва от слънцето, то се променя напоследък... жълтото му сияние става все по-синьо. Първо ми се струваше, че е смесица от черно, бяло и проблясваща за миг магента, като светкавица... като вибрация. После ми изглеждаше като микс от червено, синьо и виолетово, които заедно като светлина, светят в едно странно прозрачно розово-лилаво. Това е цветът, който най-често може да се види в моето лайв шоу, в което използвам LED светлини синхронизирани с музиката. Сам го програмирах, така че на всеки бийт да отговарят различни по цвят 15 вида LED светлини. На живо това ми дава възможност за най-различни импровизации – нещо, което исках да направя от дълго време. Нещо, което да визуализира музиката ми по интересен начин.

 

Споменаваш, че записването на албума е било съпроводено от множество съвпадения и знаци, които са ти сочили, че си на прав път, та какви бяха тези знаци?

О, повечето са много лични за мен, а и друг не би им придал такова важно значение. И все пак, измислянето на дизайна на обложката на This One's for the Children беше едно такова любопитно съвпадение. Дълго време в съзнанието ми изскачаше образът на чернокожо момиче и дъга. Повтарящ се ярък образ, но си мислех, че просто няма начин да сложа чернокожо момиче и дъга на обложка на сингъл... звучеше като ужасно нелепа идея. И тогава графичния ми дизайнер Пилар Зета извади от някъде този брой на списанието OMNI от 80-те години, на чиято корица освен черното момиче и дъгата имаше и едно заглавие – "Децата-медиуми на Китай". Бам, бях поразен, сякаш нещо телепатично ме е водило към този образ и затова решихме да го използваме като вдъхновение за дизайна, който направихме за обложката. Оттам дойде и заглавието на парчето.

900x600jimmy   артуърк This One's for the Children © Jimmy Edgar

 

Напоследък се занимаваш и с медитация, та има ли някаква телепатична връзка между медитацията и секс обсесията – в Majenta отново има откровено еротик парчета като Sex Drive, Touch Yr Bodytime, I Need Your Control, Attempt to Make It Last...?

Трябва да призная, че тепърва настъпва промяна в моя живот и медитацията, с която съвсем отскоро се занимавам, е в основата на това. Парчетата, които са по-сексуални бяха записани преди тази промяна... а и все пак за мен сексът винаги е бил от особено значение. Това обаче не означава, че непременно правя или имам болна нужда от много секс. Просто усещам, че част от моята мисия е да накарам хората да изразяват своята сексуалност, открито и без предразсъдъци, защото сексът е много съществена част от самите нас. Да се чувстваш обичан, да се чувстваш добре и физически, и психически, да се чувстваш свободен – всичко това е много важно. Толкова много хора по света живеят със секс табута, но също толкова често срещам и хора с точната идея за секса, която е просто споделяне, грижа и размяна на позитивна енергия. Само нека това да не се бърка с идеята за безразборен разврат, нали...?!

 

Трети албум – трети лейбъл... Намери ли накрая точното място за музиката си в музикалната индустрия или... ?

Сам по себе си съм доста специфичен музикант, но и музикалните лейбъли днес вече не са това, което бяха. Борят се само как да изкарат повече пари. Аз не правя музика, заради парите, просто така се случи, че си вадя хляба именно с това. Изкуството и търговията не са приятен микс, особено за мен. Естествено, ако някой иска да финансира идеите ми, това ще ги направи по-силни и въздействащи..., но при всички случаи ще се боря докрай с всички сили, така че да се стигне до нещо наистина хубаво.

 

Как и къде се срещнахте с Emika? Защо реши да работиш с нея?

Представи си, срещнахме се една нощ в щурия Berghаin, хаха... Тя е страхотен човек и толкова ни хареса да работим по 3Hours EP-то, че мислим да направим още нещо заедно.

 

jimmye   фотография © Jimmy Edgar

 

В This One's For the Children пееш "work together, let's work together"... към кого се обръщаш?

Мисля, че всички хора трябва да се обединим. Майната ù на телевизията, майната ù на селебрити манията, нека бъдем заедно, а не да се делим на групички. Нека направим нещо заедно. Често питам хората дали наистина искат да бъдат част от поколението, което не направи нищо, когато унищожавахме океаните, когато убивахме планетата, когато се избивахме един друг. Или когато позволихме на световните лидери, които са едва 1% от населението на Земята, да ни контролират с пари и шибани простотии... Наистина ли искате да бъдете запомнени като онези, които не се противопоставиха на това? Аз съм против.

 

Да шепнеш или да крещиш – кой е по-добрият вариант, за да бъде чуто посланието ти днес?

Да шепнеш.

 

Всъщност кой е най-добрият канал за едно послание – ти си музикант, художник, фотограф, снимаш и клипове, късометражни филми... – кога усещаш, че хората те разбират най-добре?

Различно е за всеки човек. Как можеш да определиш само един канал за общуване за всички хора? Това, което достига до едни, не работи за други и обратното. Все пак различните хора възприемат света по различен начин, различни вибрации им влияят.

 

Миналата година беше в България, с какви спомени остана?

Доста смесени... От една страна в София имаше много приятни и симпатични хора, но пък попаднахме и в някои доста агресивни ситуации. Със сигурност ще дам най-доброто, на което съм способен при завръщането си тук. А и с нетърпение очаквам да пътуваме отново с Емика... с нея винаги пада голяма забава.


Накрая, имаш ли си философия в живота, която следваш?

Любовта, която не изразяваш, а задържаш в себе си, се превръща в болката, която носиш. Затова – обичайте!

 

img 7238   фотография © Jimmy Edgar

 

 

 

mir-logo-black-50x25presents Emika Live & Jimmy Edgar Live на 23 май 2012 в Sofia Live Club


Билети тук

 

MIR 17 by Help Me Jones

Четвъртък, 14 Март 2013г. 08:11ч.

Мракът винаги свети, когато става дума за Help Me Jones – синтпоп комбината, заформена (преди години на видеоарт уъркшоп в Естония) между продуцента, диджей и обсебен от прашни диско едити Константин Тимошенко и фронтменът-театрален режисьор/актьор и поетичен жонгльор Марий Росен. Първо бяха парчета като Rage of Mine и Skype Me Over, после Андрония Попова (от Nasekomix и Sentimental Swingers) влезе с чудни беквокали и уейв танцът стана за трима, а след това Мракът (за)свети, така все едно е Made In China – дебютният албум на триото, който ще бъде представен със специален фрий концерт на 17 март в Sofia Live Club. Затова, в тон с новото представление Очите на другите на Марий Росен с музика от Костя Тимошенко, решихме да проверим как изглежда един свят Made In China през очите и ушите на...

 

Защо точно Help Me Jones и кой е мистър Джоунс?

Аз съм мистър Джоунс!

 

С какъв ВРМ бият вашите сърца?

От 90 до 150 в зависимост от настроението.

 

Започнахте като дуо, но трайно и неусетно към вас се присъедини и Рони... Защо?

Защото добре работим заедно и се обичаме. С Рони сме свързани от много години. Работили сме в различни проекти и сме развили нещо като шесто чувство един към друг.

 

Това отрази ли се на начина, по който създавате и записвате песни?

Не, но се отрази на концертните ни изпълнения. Освен това тя участва активно и в студийната работа. А и ние станахме по-опитни. Много песни направихме. Много концерти. Излезе миниалбума Мракът свети... И ето, че дойде ред и на албума.

 

help me jones 1

фотография © Мария Арангелова и Владо Зенкевич

 

Мракът свети ли в една страна Made In China и защо избрахте това заглавие за дебютния албум?

Мракът свети навсякъде. А заглавието Made In China изразява същността. Песента е една от любимите ни. Има си дълга история. Първо Марий написа текст, който с Неда Цветкова направиха на песен за техния проект Унмани, а с Help Me Jones песента имаше свое второ рождение.

 

С какво ще запомните създаването на албума?

Мина се през много препятствия. Пътят беше дълъг и още не е свършил. Свърза ни с Ангелина Кънчева, която инвестира много в нас. Запознахме се с много интересни хора. С всеки от тях имаме поне по една интригуваща история, но коя по напред да ви разкажем. При всички случаи беше силно и дълго преживяване.

 

А заснимането на клипа за Made In China?

О да, голямо веселие падна. И тримата бяхме мустакати булки. Чакаме с нетърпение да видим готовия клип. Негови автори са Борис Кънчев и Биляна Кирилова. И както те казват: "Клипът е за Човека като китайско божество на сврУхконсумацията."

 

 

За кой концерт става дума в документалния филм Help Me Jones: One Concert in Sofia и защо той беше толкова специален за вас?

Беше просто пореден концерт, който стана специален, защото Мария Арангелова и Владо Зенкевич избраха да го заснемат. Беше чудесен процес и на всички ни беше приятно. Те двамата ни направиха и прекрасна фотосесия. Благодарим им.

 

Коя е най-важната част в лайв изпълненията на Help Me Jones и какво да очакваме от концерта ви на 17 март – все пак винаги криете по някоя костюмна или сценографска изненада в ръкава?

Този път нищо не крием. Ще се качат при нас чудесни гост музиканти. Ще имаме интерактивна мултимедия благодарение на Runabout project. Ще имаме три премиери. На албум. На клип. На документален филм. Програмата е пълна и няма нужда от други екстри : ) Но, да, винаги сме искали всеки концерт да е различен. Така е интересно и за нас, и за публиката ни.

 

Работата като режисьор и актьор по различни театрални пиеси, изкушава ли Марий да използва елементи и теми от тях в песните на Help Me Jones или да режисира визуалното представяне на групата?

Марий няма проблем с това. Все още вижда разделно : ) Е, неизбежно е различните неща, които прави да си влияят взаимно.

 


Каква идея ви се въртеше в главата, докато записвахте микса? Някоя скрита история в него?

Няма нищо скрито. Това е любимия ни звук. Миксът дават представа за нашето чувство за музика. Включили сме и няколко неща от наши проекти.

 

Да крещиш или да шепнеш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Ту да крещиш, ту да шепнеш. Еднообразието убива.

 

Ако можеше да изпратите песен в Космоса, то тя ще е...?

Песента се казва Много важно лайно съм изял. Но засега я пеем само на живо.

 

Кое убива повече – тютюнопушенето или простотията?

Простотията.

 

В дневника на Help Me Jones за следващите няколко месеца пише...?

Концерти, фестивали, нови песни, записи, клипове. Амин!

 

Парти девиз за финал?

Добре ни е така!

 

MIR 17 by Help Me Jones by Mir on Mixcloud

 

01. Help Me Jones – Kill Them All

02. Yazoo – Situation

03. Azul Y Negro – El Misterio De La Piramide (Alkalino Re-Edit)

04. Osinski Ensemble – Safari (KMTR Re-Edit)

05. Comateens – Pictures On A String

06. One Two Three – Runaway

07. Telex – Radio-Radio (Forgotten Disco Star's Psycho Dub)

08. Kraftwerk – Metropolis

09. Orlando Riva Sound – Indian Reservation

10. Paul Young – Love Will Tear Us Apart

11. Kristian Anttila – Vykort Från Ingestans (Help Me Jones "New Romantic" Remix)

 

Страница 1 от 2

онлайн