Home / Рубрики / video:mir / Списък на статии по етикет: късометражно кино
A+ R A-
Списък на статии по етикет: късометражно кино

Късо кино в лятна нощ

Четвъртък, 02 Август 2012г. 00:39ч.

За киното ваканция няма и ето, че се задава новото издание на добре познат фест за независимо кино – Късо съединение 2012. От 9 до 29 август в Дом на киното, Евросинема, + това, Dada Cultural Bar, Американски център и Институт Сервантес (пълната програма може да видите тук) те очакват разнообразни късо и пълнометражни гъдели за окото от света и у нас.

 

Български късометражки – 9, 10, 11, 12, 13, 16, 17 и 21 август

България, 2012, 83 мин

Режисьори: Катя Тричкова, Пламена Христова, Цветелина Стоянова-Цвъ, Филип Андреев, Георги Мерджанов, Пламен Николов, Явор Гигов, Георги Кръстев, Андрей Андонов, Благослав Николов

Явно продукцията в късото бг кино толкова е скочила в последните години, че на това издание ще има две отделни селекции с такива филми. Стилово разнообразието е голямо – от социална документалистика (Резерват Северозапад) през ърбан романтика (Busking, Оранжево, почти кафяво, Ловецът и спирачката) до екзистенц етюди (Do You, Limbus, Краен срок, Котката на Шрьодингер).

 

Между кадрите / In Passing – 9, 15, 17, 19 и 21 август

in-passing 2

САЩ-Ирландия-Холандия, 2011, 75 мин

Режисьори: Хайди Елис Бийвър, Кристофър Майкъл Биър, Дийн Кавана, Рузбех Рашиди, Рой Резаали, Питър Риналди, Кейт Шулц

Какво остава между кадрите на един филм? Може би суровата истина за живота, такъв несъвършен, монотонен, но и крайно лиричен... или поне такъв, какъвто го виждат концепт режисьорът Джеси Ричардс и неговите ремодернисти, вдъхновени да изразят тук живота изцяло по правилата на филмовия манифест на ремодернизма, създаден именно от Ричардс.

 

Скандинавско късо съединение – 10, 13, 15 и 23 август

Норвегия-Швеция-Дания, 87 мин

Режисьори: Хане Ларсен, Магне Петерсен, Ерик Розенлунд

Скандинавската програма е своеобразна минипанорама на шведския режисьор Ерик Розенлунд (с цели 4 негови филма), който поставя почти винаги своите герои в процес на адаптация. Към тях са добавени и 3 норвежки късометражки (Неподвижни птици, Ела, Боклукът), които си играят по темата как нещо прозаично и монотонно в ежедневието ни може да изглежда необикновенно и дори магично.

 

Сексът в случки / Scenes of a Sexual Nature – 10, 12, 18, 20, 23 и 27 август

sexyt v sluchki

Великобритания, 2008, 91 мин

Режисьор: Ед Блум

Лондон, но без Олимпийски игри. 7 (хомо и хетеро) двойки, 7 истори в един ден и един парк. Флиртове, семейни дилеми, закъснели любови, свеж хумор и диалози... абе, заглавието е достатъчно красноречиво, както Юън Макгрегър е достатъчно убедителен в ролята на... гей.

 

За 42 секунди / 42 One Dream Rush – 11, 13, 14, 17, 19 и 20 август

42-biran2

САЩ, 2009, 45мин

Режисьори: Дейвид Линч, Хармъни Корийн, Абел Ферара, Майк Фигис, Джеймс Франко, Азия Ардженто, Сергей Бодров, Микеле Чивета, Лари Кларк, Гаспар Ное, Таданобу Асано, Карлос Рейгадас, Ринко Кикучи, Шон Ленън

42 режисьори (кой от кой по-култов) снимат сънищата си в 42 секунди – едва ли има нужда от повече обяснения когато става дума за сънища, в които всичко е възможно.

 

Звездно късо съединение – 11, 13, 14, 17, 19 и 20 август

fourteenactorsacting-franco1

САЩ, 2010, 14 мин

Режисьор: Солве Съндсбо

Натали Портман, Хавиер Бардем, Майкъл Дъглас, Джеймс Франко, Венсан Касел, Тилда Суинтън, Мат Деймън, Робърт Дювал и кой ли още не в стилни едноминутни етюди в черно-бяло... гъдел за окото и подхранване на киноего митологията – олé!

 

Срещу забравата / Contre L'Oubli – 12, 14, 16, 18, 23 и 29 август

contre loubli 1994

Франция, 1991, 110 мин

Режисьори: Жан-Люк Годар, Коста-Гаврас, Шантал Акерман, Ален Рене, Бертран Таверние, Джейн Бъркин, Патрис Льоконт, Мишел Пиколи, Доминик Данте, Клер Дени, Раймон Депардон, Мишел Девил

Amnesty International използват 50-ия си рожден ден, за да изпратят 30 писма до различни политически лидери по света, които да обърнат внимание на проблемите в страни като Етиопия, Сирия, Израел, Перу, Индия, Либия, Судан и Малави, а режисьори като Жан-Люк Годар, Коста-Гаврас и Патрис Льоконт визуализират посланията с помощта на големи актьори като Катрин Деньов, Еманюел Беар, Изабел Юпер, Шарлот Генсбур, Джейн Бъркин, Мишел Пиколи, Филип Ноаре и Карол Буке.

 

В страната на баските – 13 и 23 август, Институт Сервантес – 19:00 часа, вход свободен

Испания, 72 мин

Режисьори: Анхел Алдарондо, Изабел Ергера, Мигел Анхел Хименес, Борха Кобеага, Коте Камачо, Енрике Гарсия, Рубен Саласар, Асиер Алтуна, Алаитс Аренсана, Мария Ибаретхе

Испанската програма е събрала 8 филма с типични иберо темперамент и страсти – основни герои са любовта и приятелството (Амар, Хорошо, До тоалетна при гаджето, Откъснатата маргаритка) и екзистенц метафори за цвят (Стадото, Голямото надбягване, Exhibition 19).

 

Истерия / Rage – 14, 16, 19, 22 и 23 август

rage

Великобритания-САЩ, 2009, 98 мин

Режисьор: Сали Потър

Нюйоркски моден блогър, задкулисни интервюта със звездите от модната сцена и убийствени монолози от Джуди Денч, Стив Бушеми, Джон Легуизамо, Даян Уийст, Еди Изард, Боб Балабан, Лили Коул и Джуд Лоу в ролята на... екстравагантен травестит.

 

Хептамерон / 7 seX 7 – 15, 18, 21 и 22 август

heptameron

Хърватия, 2011, 87 мин

Режисьор: Ирена Скорич

Как изглежда класиката на Бокачо Декамерон през очите на хърватката Ирена Скорич? Като Хептамерон или 7 еротични новели, в които за секса, живота и киното няма скрита камера. Има само работеща камера.

 

Завладяването на Дивия запад / How the West Was Won – 22 август, Американски център – 18:00 часа

САЩ, 1962, 164 мин

Режисьори: Джон Форд, Хенри Хатауей, Джордж Маршъл

Тази година организаторите на Късо съединение се обръщат и към вечната класика в киното – епичната сага за построяването на железницата в Щатите ще ни върне във времето когато в Холивуд царуваха Джон Уейн, Грегъри Пек, Спенсър Трейси и Хенри Фонда.

 

Фул хаус по О'Хенри / O'Henry's Full House – 20 август, Американски център – 18:00 часа

o-henrys-full-house-marilyn-monroe-01

САЩ, 1952, 117 мин

Режисьори: Хауърд Хоукс, Хенри Кинг, Жан Негулеско, Хенри Хатауей, Хенри Костър

5 разказа от големия О'Хенри (Даровете на влъхвите, Последният лист, Вождът на червенокожите, Фантето и хоралът, Тръбният зов), изиграни от Мерилин Монро и компания, обединени от кратки интродукции на друг американски литературен титан – Джон Стайнбек. Ммм... мирише на класика абсолют.

 

Пианистът

Понеделник, 22 Април 2013г. 00:05ч.

Камера – Работи! Начало... Срещаме ви с част от филмите (и техните режисьори), селектирани в конкурса за българско късометражно кино на тазгодишния София Филм Фест. Започваме с анимацията Пианистът (и нейните режисьори Ася Кованова и Андрей Кулев) или иначе казано започваме с поезия в звук и картина... защото именно това е Киното, нали?!

 

Какво?

"Тя е някъде, отвъд хоризонта, грее с червената си шапка. Той чака кораба... зъзне в червения си шал. Навярно тя ще се върне като морска птица в техните сънища."

Така звучи накратко историята на Пианистът. Първоначално идеята беше малко по-различна, но в процесa на работа отпаднаха много обстоятелствени сцени. Остана поезията.

 

Кой?

Пианистът (който не свири на пиано в нито една от сцените) и жената (чието лице не виждаме), вплетени в снега на неговите спомени.

Сценарият и режисурата са наши – Ася Кованова и Андрей Кулев.

Музиката, която допринесе много за настроението във филма е на композитора Петър Дундаков. Анимацията направихме с Апостол Стоянов, а декорите заедно с Вера Иванова. 3D ефектите и композитинга са дело на Мартин Марчев. Саунд дизайнер на филма е Владислав Бояджиев. 

 

thepianoplayer1

 

Кога & Как ?

Завършихме го преди година. Филмът е анимационен – анимацията се случва бавно и търпеливо. Имаше нещо, което ни притесняваше в историята – затова спирахме и започвахме всичко отначало и така... 3 години.

Ние сме двама автори (Ася Кованова и Андрей Кулев) и това е първия ни съвместен филм. И за двама ни беше нещо ново – нищо общо с предишните ни филми. В този смисъл се радваме, че постигнахме хомогенност.

 

Защо?

Правенето на филми е наша професия и това е достатъчно основание. А защо би трябвало да го гледате... Не трябва – тук нещата опират само до желание да видиш един мъж, който понася раздялата като не се съгласява с нея.


thepianoplayer-poster

Линда

Понеделник, 29 Юли 2013г. 00:34ч.

Срещите ни с късото българско кино продължават с режисьора Антония Милчева и нейната Линда – деликатна случка с куче, майка и дъщеря или една от онези прости истории, които се оказват значими.

 

Какво?

Сценарият е написан по стихотворение. Казва се Линда, авторката е Кристин Димитрова. Професор Георги Дюлгеров ми предложи да го прочета. Не бях писала сценарий по чужд текст, но се оказа, че по този начин вече имам готова драматургична основа и мога да се отприщя в измислянето на другото. Оказа се много "вкусна" работа.

 

Кой?

Исках героините да са възрастна майка и дъщеря ù, които да са си разменили ролите. Търсих конфликта между тях, погребението трябваше да е повод да се разкаже за отношенията им.

linda2

Снимах с приятели. Оператор е Веселин Христов – сработихме се чудесно. С Катя Лозанова се познаваме от деца, тя е художник костюми и декор. Музиката написа Мира Искърова – възхищавам се на усета ù да хваща вярната посока в измислянето на филмова музика. Всички останали помагаха на добра воля и от все сърце. Получи се чуден екип. Мисля, че и двете актриси се забавляваха. Благодарността ми към всички е огромна.

 

Къде?

Снимахме нехронологично – първо бяха външните снимки, в двора, защото намирането на точния апартамент се оказа много сложна задача. Бяхме на косъм да направим компромис, когато Катя откри подходящия апартамент, а собственикът (Георги Грозев) дори се зарадва, че искаме да снимаме у тях. Щом видях мястото, вече нямах никакво колебание.

 

Кога & Как?

Най-голямото ми главоболие беше намирането на актриса за ролята на дъщерята. Първоначално много исках да снимам Светлана Янчева. Видях се с нея, говорихме. Постепенно се оказа, че в нейната заетост няма пролука за мен. Това доста забави снимките, запролети се, изгубих възможността да снимам през зимата, което беше важен драматургичен елемент. Слава Богу, сетих се за Албена Георгиева. Прекрасна актриса, с голяма фотогеничност, за съжаление неизползвана достатъчно в киното досега.

linda3

Между нея и Добринка Станкова се получи добър контрапункт. Самата Добринка беше единствения възможен вариант за роля на майката и за моя радост тя хареса сценария и с ентусиазъм работи по образа си. Измисли си много детайли, които използвах във филма. Затова мисля, че филмът спечели от тези промени и не бе опропастен, напротив, стана такъв, какъвто е трябвало да бъде.

Това, което сега беше основно различно в сравнение с предишните ми филмчета, е екипът и вследствие на него, много по-стабилната подготовка.

linda4

 

Защо?

Занимавах се с изграждане на разказ, който да не се движи само от фабулата, от обективно случващото се, а от това да гледаме две жени, които се опитват да погребат кученце, но всъщност се случва нещо друго.

Мисля, че се получи премерен и деликатен филм, който би заинтригувал почитателите на прости истории, които се оказват значими.

 

linda5

 

Линда е част от програмата Made in БГ в рамките на фестивала Късо съединение и може да го гледате на 1 и 4 август (в Дом на киното), и на 3 и 8 август (в Евро Синема)

 

Дебют

Сряда, 18 Септември 2013г. 16:07ч.

Свят, в който всеки е поканен, но почти никой не отива – това е светът на малцинствата в България, а клишетата при обсъждането на техните проблеми са толкова много и грешни, колкото възможни хода има в една шахматна партия. Затова ви срещаме с режисьора Андрей Христозов, оставил конфликтите и войните да се водят само на шахматната дъска в своя филм Дебют, който ще бъде представен на Helsinki International Film Festival (19 – 29 септември) в програмата True Stories.

 

Какво?

Филмът разказва за живота на Румен Гачев, млад шахматист от малцинствата, израснал в нищета и социална изолация. Въпреки трудностите, които животът му поднася, той продължава да се бори за победа с помощта на необикновените си ангели-хранители.

opening 1

 

Кой?

Режисурата, сценарият, камерата и музиката са мое дело, тонрежисьор на филма е Пламен Йорданов, а продуцентските функции бяха разделени между моя милост и Антон Георгиев, който организира и голяма част от снимките на филма.

Друг важен герой след Румен е Бойчо, който е негов ментор и приятел. Всеки ден двамата прекарват часове, играейки шах. Напук на всички са създали свой собствен остров на фантазиите и може би така се самосъхраняват. В мъглата на Разлог тези две същества събират учудени погледи и заедно печелят местните турнири по шах.

opening 4

Радвам се, че почти успях да оставя героите на филма да водят историята без да вземам страна и без да налагам моето собствено мнение. Също така се радвам, че успяхме да балансираме тона на филма с разумно количество драма и хумор. Доволен съм и от музиката, която написах. Тя се получи най-добре, защото за разлика от снимките, на нея можех да отделя повече време. Друг е въпросът, че докато се получи, както трябва, направих неразумно дарение на Булгартабак и производителите на аналгин.

 

Кога & Къде?

Филмът е заснет в Разлог, Банско, Долно Драглище и София. Документален е, така че не избирахме местата, а просто следвахме пътят на героите си.

Снимките минаха през много перипетии и трудности. Повечето от тях бяха свързани с липсата ни на солиден опит. Колкото и странно да звучи, мисля, че това беше добре за нас, защото знаейки, че нямаме готови решения за постоянно възникващите проблеми, ние бяхме постоянно нащрек и не можехме да си позволим да изгубим фокус и работна дисциплина.

 

Защо?

Идеята, която стои зад филма е да разкаже една нетипична и емоционално наситена човешка история по възможно най-честен начин, без да се съобразява със стереотипи и клишета, наложени от заобикалящата ни културна и медийна среда.

Първоначалната ни мотивация бе чисто повърхностно любопитство. Но след като се запознах с Румен, останах изумен от уникалността на неговия характер и мироглед. Ако аз бях минал през нещата, през които е минал той и някои от заобикалящите го същества, едва ли щях да се запазя като пълноценен индивид. Истината е, че започнах работа по филма, заради личните ми симпатии към героите и защото исках тяхната дума да бъде чута.

Искам зрителите на филма да бъдат потопени в света на това особено момче и хората около него – свят, в който всеки е поканен, но почти никой не отива. Искам след като човек изгледа филма да има чувството, че не е сам, независимо колко странен и неразбран се чувства, а това се случва на всеки от нас.

 

opening 2 

SO документално

Неделя, 20 Октомври 2013г. 11:01ч.

Всепризната киноистина е, че най-добрият сценарист е самия живот, затова, по традиция, SOfia Independent Film Festival залага както на престижна селекция от игрални филми, така и на доста силен подбор от документално и късометражно кино. Ето ги и нашите фаворити в категориите:...

 

 

+ Документално и магично – серия главозамайващи филми, които доказват за пореден път, че изкуството имитира живота.


Ездачи на стихии – 25 и 27 октомври

САЩ, 2012, 95 мин, 3D

режисьори: Кристофър Нелиъс, Джъстин МакМилан

с участието на: Рос Кларк-Джоунс, Том Карол, Бен Матсън, Тони Колет (глас зад кадър)

Преследването на Голямата вълна е идея-фикс не само за австралийската сърф легенда Рос Кларк-Джоунс и двукратният световен шампион Том Карол, но тук двамата яхат едни от най-гигантските и най-опасни вълни във великия Тихи океан. С две думи, време е за Surf's Up!

 

 

На крачка от славата – 25 и 29 октомври

САЩ, 2013, 91 мин

режисьор: Морган Невил

с участието на: Мик Джагър, Брус Спрингстийн, Стинг, Стиви Уондър, Лу Адлър, Стефани "Стеви" Алекзандър, Шерил Кроу

Светът е пълен с wannabe звезди, но не такъв е случая с беквокал певците – черноработници с гласни струни, които често изнасят тежестта на концертите на големите звезди, шлифовани певци в сянката на прожекторите и на крачка от славата – както и да ги наречеш, това е тяхната неразказана житейска история и гледна точка с архивни кадри, интервюта, бекстейдж моменти и безупречен саундтрак.

 

 

Прелъстени и изоставени – 25 и 31 октомври

САЩ, 2013, 100 мин

режисьор: Джеймс Тобак

с участието на: Райън Гослинг, Джесика Частейн, Даян Крюгер, Мартин Скорсезе, Алек Болдуин, Джеймс Каан, Франсис Форд Копола, Роман Полански, Бернардо Бертолучи

Обикновеният зрител често играе ролята на прелъстен и изоставен, далеч от блясъка на голямото кино и бекстейдж филма на Джеймс Тобак и Алек Болдуин се опитва да поправи тази несправедливост. Заснет в пленителни цветове по време на 65-тата годишнина на фестивала в Кан, филмът, освен близки срещи с куп знаменитости от киновида, дава и жокери по въпроса за раждането и умирането на съвременните митологии.

 

 

Изкуството да летиш – 26 и 28 октомври

САЩ, 2011, 85 мин, 3D

режисьор: Кърт Морган

с участието на: Травис Райс, Джон Джаксън, Марк Ландвик, Скоти Лаго, Джейк Бловелт, Николас Мюлер, Джиджи Ръф, Ди Си Пи, Пат Мур

Зимата вече изгрява на планинския хоризонт, а филми като Изкуството да летиш надъхват сериозно за сноуборд подвизи. Особено когато са извършени с респект и почитание, както към границите на човешките възможности и сноуборд трикове, така и към мощта на снежните планини и финеса на девствения сняг – мисия, която тук е изпълнена перфектно от емблематични профи сноубордисти и режисьора Кърт Морган, след двегодишен рейд из близки и далечни снежни кътчета по света.

 

 

Сънят на Вагнер – 27 и 28 октомври

САЩ, 2012, 115 мин

режисьор: Сюзан Фрьомке

с участието на: Робер Льопаж, Дебора Войт, Йонас Кауфман, Брин Терфел, Карл Филиън, Питър Гелб, Джеймс Ливайн, Фабио Луизи

Епичният оперен цикъл Пръстенът на Нибелунга на Рихард Вагнер е съизмерим в киното с грандиозната трилогия Властелинът на пръстените, но това ни най-малко подготвя за размаха на въображението в този гранде проект, който проследява 6-годишния процес по авангард поставянето на Вагнеровата епопея от режисьора Робер Льопаж и Метрополитън Опера в Ню Йорк. Подходящо както за оперофили, така и за оперофоби, но със сигурност за киномани.

 

 

Левиатан – 29 октомври и 2 ноември

САЩ, 2012, 87 мин

режисьори: Люсиен Кастeн-Тейлър, Верена Паравел

с участието на: Деклан Конели, Джони Гаткоумб, Адриан Гийет, Бриан Жанел, Клайд Лий

Да наречеш Левиатан обикновено морско чудовище е като да наречеш този главозамайващ филм просто изследване на океанския риболов. Дванайсет камери, адреналинов монтаж, удивителни звуци, космическа красота на един друг свят и мисълта, че най-опасните морски чудовища (може би) са... самите хора.

 

 

Stop Making Sense – 29 октомври

вход свободен в Sofia Live Club

САЩ, 1984, 88 мин

режисьор: Джонатан Деми

с участието на: Дейвид Бърн, Берни Уорел, Алекс Уеър, Стивън Скейлс, Лин Мабри, Еднан Холт, Тина, Уеймът, Джери Харисън, Крис Франц

Малко след този прочут документален филм за нюуейв бандата Talking Heads, Джонатан Деми заснема своите върхови хитове Мълчанието на агнетата и Филаделфия, но за феновете на Дейвид Бърн и компания, Stop Making Sense ще си остане неговия шедьовър. Истина е, че Дейвид Бърн е изобретателен мечтател почти колкото Ханибал Лектър и това си личи по време на тридневния концерт на Talking Heads в Pantages Theater в Холивуд, заснет от Деми с такъв размах и кеф, че неслучайно в последния си филм (Neil Young Journeys от 2012) се завръща към мастер музикалната документалистика.

 

 

+ Оскар (на)кратко – за първа година на SOfia Independent Film Festival ще имаме възможност да видим и тазгодишната Оскар селекция за късометражни (игрални и анимационни) филми


Оскар 2013: късометражни игрални филми – 26, 30 октомври и 2 ноември

2013, 115 мин

Полицейски час © режисьор Шон Кристенсън, САЩ

Начело с носителя на Оскар за тази година, Полицейски час (или една вечер на аутсайдера Ричи с отчуждената му племенница София), останалите 4 филма от шортлиста са повече от колоритни и контрастни – от драмата с националния спорт на Афганистан бузкаши (игра на поло с мъртва коза) в Момчетата Бузкаши, през дилемата рибар или пират на сомалийско момче в Асад и сюрреалистичните авантюри с колекционери на човешки сенки в Смъртта на сянката до мистъри любовната история на пианиста Хенри.

 

 

Оскар 2013: късометражни анимационни филми – 27, 31 октомври и 1 ноември

2013, 88 мин

Хартиен романс © режисьор Джон Карс, САЩ

Еклектиката е ключова дума и при селекцията на анимационни филми – носителят на Оскар Хартиен романс се закача с вечното търсене на любовта със сърце, въображение и... малко хартия, в Наопаки пък семейна двойка не може да постигне съгласие къде живее любовта – на тавана или на пода, докато Адам и кучето рисува неразказаната история на първото куче в Райската градина. В друга градина едно момиче опитва да спаси самотни какавиди от бебето Джералд, което енергично мачка пеперуди в Най-дългият ден на Маги Симпсън в детската градина, за да разберем накрая как се прави Прясно гуакамоле с необичайни продукти.

 

 

SOfia Independent Film Festival е в салоните на Дом на киното, Люмиер, Одеон, Евро Синема и Cinema City Paradise Center от 24 октомври до 3 ноември

Кръпка

Четвъртък, 07 Ноември 2013г. 10:21ч.

Във времена, когато мнозина едва закърпват двата края на ежедневието си, режисьорът Милена Симеонова доказва в своя филм Кръпка, че суровата реалност, фантазията и изкуството не само че не се изключват взаимно, ами и вървят шев за шев заедно. Кръпка получи наградата за най-добър български филм от Световния фестивал на анимационния филм 2013, участва наскоро и на фестивала за късометражно кино Filmini, и ако не сте се засичали все още, значи е време за среща с...

 

Какво?

Историята е за творчеството и за това как то променя ежедневието на хората и тях самите. Вдъхнових се от една снимка на шивачи в бедно шивашко ателие от началото на миналия век в Ню Йорк.

 

Кой?

В голямата си част филма е изпълнен от мен. Работих по сценария с художествения ми ръководител професор Анри Кулев. Братовчед ми Слав Симеонов се занимава с музика и ми помогна със звука, а сестра ми Славена (която ми е колежка) работи с мен по някои от кадрите.

 

Къде?

Защо избрах черно-бяло, миналото, романтиката, Ню Йорк? Имам слабост към черно-бялата фотография и към хората от миналото – тези, които не влизат в Историята. Затова ми се прииска хората от тази снимка да си имат свой филм, в който те да са героите.

 

krupka1

 

Кога & Как?

Радвам се, че преминах през всички етапи от създаването на анимационен филм от Дисни тип – с детайлните декори, реалистичните типажи, работата с класическа музика и танц. По построяването на кадрите с изрезките от списания срещнах доста предизвикателства, но съм щастлива, че съм се справила успешно с тях, макар и да не съм сигурна, че ще ми се прииска някога да ги повторя.

 

Защо?

Идеята е, че творчеството променя. Не само теб, но и хората около теб, и фантазията не винаги е бягство от реалността, а може да я промени. Провокира ме желанието да си обясня взаимоотношенията между изкуството и реалността, ежедневния живот. Иска ми се да не се възприемат като коренни противоположности, защото те са вплетени и се подсилват едно друго. Всяко от тях съществува, заради другото, така смятам аз. Бих искала да има повече творчество в ежедневието, повече създаване, отколкото ползване.

 

krupka2

 

Избрана селекция от Световния фестивал на анимационния филм 2013 е на 12 декември в клуб NeuBerlin (ул. Султан тепе 18) от 19:00 часа

Кръпка е на фестивала на българското документално и анимационно кино Златен Ритон в Пловдив (16 - 22 декември 2013)

Gloria Victoria

Понеделник, 24 Февруари 2014г. 00:42ч.

Война и Мир се преплитат циклично във вечния кръговрат на живота, откакто свят светува. Война и Изкуство в търсене на Мир пък се преплитат в ДНК-то на последния филм на аниматора Теодор Ушев Gloria Victoria – фаворит в листата за най-добрите анимационни филми в света за 2013, класиран в Топ 10 на Оскар 2014 претендентите за късометражно кино. Повече за Gloria Victoria и духа на нашето време – от самия Теодор Ушев...

 

 

Какво?

Мисли за войната, омразата, разрухата през окото на изкуството. За XX-ти век. За Днес. Първоначалната идея ми хрумна, четейки книгата на Фукуяма Краят на историята. За философията на състезанието за надмощие и его, каквото светът винаги е бил и продължава да бъде. Какво губим, когато печелим...

 

Кой?

Филмът е авторски, по мои сценарий и режисура. Пътувам много, срещам различни хора, места, философии. Понякога, без да съзнава, човек улавя нещо във въздуха, което трудно дефинира. Духът, изскочил от бутилката. Супер идиотско е, но Глория Виктория излезе малко преди конфликта в Сирия, сега се върти по света, докато в Украйна се случва точно това, което третира сюжета. Някак успя да разкаже Духа на времето си.

gvictoria

 

Къде?

Навсякъде. На протестите в България, в мен, в теб, в Сирия, в Украйна, в Египет... Войната е тежък белег, щампа. Изкуството – често рефлекция, огледало, начин историята да се артикулира.

Войната няма образ. Безплътна е. Може да има милиони лица. И никога сърце. Войната мисли през статистика. И се разказва през спомени.

 

Кога & Как?

Правих филма близо 2 години. Никой от моите филми не е комерсиален, Глория Виктория също. Винаги ми е харесвало да правя независимо, експериментално изкуство, всичките ми проекти са такива.

 

Защо?

Знаеш ли, Войната е състояние на духа. Онази точка, от която няма връщане назад. Не само пред цевта на снайпера, пред самия себе си дори. Всеки от нас е герой в този филм. Войните свършват, но те вече са посяли модели, променили са ума.

Разрухата – обществена и лична, е залог. Игра с човешки съдби, животи, страхове, параноя, изкупление... Единственото лекарство след това е същата доза съзидание. Ако ти стиска. Ако не – приключваш.

gvictoria1


И защо български филм все не може да влезе в борбата за Оскар – стига само до шортлисти, но не и до номинации като Gloria Victoria?

Не бих си позволил да обобщавам. Специално за Глория Виктория – да, аз знам рецептата за Оскаров филм. Но ми се струва плоско и наивно да работя така. И ето го отговорът – аз не бих направил компромис самоцелно, дори и цената да е Оскар, Акадeмията не би направила компромис да пусне мой филм до края на надпреварата, бидейки некомерсиален и откровен. Полученото признание за Глория Виктория с класирането в първите 10 в състезанието за Оскар е наистина комплимент, но истината е, че предпочитам да продължа да прaвя изкуството, в което вярвaм.

 

Кино без граници

Неделя, 10 Януари 2016г. 16:16ч.

Добре познавате Sofia MENAR Film Festival, познавате вече и тазгодишната селекция от игрално кино (пълната програма на фестивала е тук), а сега е време да се запознаете с документалната и късометражна програма без граници, която ще срещате в кино MENAR дома на мира от 14 до 31 януари.

 

 

Какво?

Селекция от документално и късометражно кино (игралното е тук) от Близкия Изток и Северна Африка, разделена в следните добре познати категории:

 

MENAR Документа – документалното кино на това фестивално издание се занимава с две основни теми:

Музиката, моя любов – красноречивите Пътуване в ритъма (или как се популяризира пакистанската музика със съвременен бийт, хъс и дух ала Asian Dub Foundation) и По мелодия на таблата (срещата с виртуоза на хипнотичния индийски инструмент табла Санджай Канса Баник ще е и на живо на 23 януари в Къща-музей Панчо Владигеров + извънредна прожекция и концерт на таблатиста Стефан Христов на 29 януари пак там) добре обобщават хармонията между музиката и киното и се превръщат вече в MENAR традиция.

rhythmjourney

Пътуване в ритъма, 2015, Пакистан, 78 мин © режисьор Миан Аднан Ахмад

  

Етно MENAR – от родното предложение за Истинско щастие (срещащо ни с житието, битието и философията в будистки манастир в покрайнините на Катманду) от режисьора и фотограф Атанас Куцев, през Емоционална карта на Танжер (или марокански митове и легенди по стъпките на Уилям Бъроуз, Пол Боулс, Алън Гинзбърг и Карлос Саура) и Забележителният Исфахан (или историческа и културна панорама на този мистичен ирански град), до поетичната приказка за живота и философията на един от най-важните поети и мистици в ислямската култура – Джеляледдин Руми: Поетът на Исляма и интригуващата среща с апокрифната етно общност морискос в Алпухарас, Андалусия, всички документални филми от тазгодишното MENAR издание ще те вкарат неусетно и саможиво в етно приключение различно (и не съвсем) от ежедневието ти – също като забавните телефонни дневници От началото до нула, събрани в сервиза за мобилни телефони в най-големия бежански лагер в света Заатари в Йордания.

isfahan1

Забележителният Исфахан, 2011, Иран, 60 мин © режисьор Д-р Фарзин Резаеян

 

MENAR изКъсо – тази година късометражната програма намира своя дом само и изключително в Чешкия център, а темите и пъстрота в нея са като самия живот – от турската приказка за пътя към Ада, постлан с добри жестове в Невинност и историята за Количката, която изкарва прехраната на цяла фамилия, през иранската анимационна забава Жената с коса от цветя и 25-годишната борба на един баща с бюрокрацията и липсата на информация за изчезналия му син в Елегия, до края на изолацията от цивилизацията за енигматичния етнос Yaar в Буркина Фасо и черно-хумористичната история Ливадата за едно пасище в гранична зона. От разказа за различните пътища, които поемат 10-годишният Яшар и неговият баща, въпреки че всяка сутрин вървят по една и съща Пътека, през драмата на една баба и нейната Риба, останали без вода, до безумното Селфи, което работещите в болница си правят със своя малък пациент.

 

bogastupi

По стъпките на Бога, 2015, Aвстрия, 60 мин © режисьор Йоханес Шварц


Керван MENAR – естествено, пътуването около света само с кинобилет отново е тук и ще те отведе По стъпките на Бога (пеш поклонението на католически свещеник от родния му дом в Лихтенщайн до свещения Йерусалим и обратно за 459 дни) или пък По течението на река Карун в авантюристичен културен рафтинг по най-дългата река в Иран с Том Алън (помните го от Джанапар, нали) и Леон Маккарън. А винаги може да потичате в компанията на Мика Тру (по-познат като Белият кон/Caballo Blanco), създателят на Copper Canyon Ultra Marathon, който съхранява традициите на мексиканското племе тараумара за бягане на ултрадълги разстояния в Тичай свободно – Истинската история на Кабайо Бланко или пък да имате Споделена мечта като приятелите от детство Брайън Мате, Морган Моншо и Сифай Вера, които си спретват околосветско велошествие в продължение на 3 години.

karun

По течението на река Карун, 2015 Великобритания/Иран, 57 мин © режисьори Рис Туейтс-Джоунс, Том Алън, Леон МакКарън


Кой?

По традиция, основната MENAR кинопрограма ще бъде съпътствана от специални събития като изложбата на Славена Илиева Цветовете на живота (в откриващата вечер преди прожекцията на Шареният остров), като откриващото MENAR парти с The Fein и музика от Близкия Изток и Северна Африка, като концертите на Санджай Канса Баник и групата Лоши петли (за финал с прожекцията на Пътуване в ритъма) или пък представянията на книгите Между Нирвана и Самсара на Атанас Куцев, Едно 111 на Анелия Райчева, Там, където загинаха дърветата на Светослав Иванов, Лудият от площад Свобода на Хасан Бласим, както и специалните литературни четения на палестински поетеси (преди премиерата на Вила Тума), на поезия от Джеляледдин Руми, на култовата творба Пророкът от Халил Джубран (представен миналата година) и не на последно място, глобално четене на 14 януари в подкрепа на осъдения на смърт в Саудитска Арабия палестински поет Ашраф Фаяд.

 

Кога & Къде?

14 – 31 януари в салоните на Дом на киното, Евро Синема, Културен център G8, Чешки център, Институт Сервантес, Къща-музей Панчо Владигеров и Dada Cultural Bar


Защо?

Няма нищо по-хубаво от кино без граници за един МИР-ен свят без Война.

 

elegy

Елегия, 2015, Иран, 28 мин © режисьор Юсеф Каргар

  

Независимост на 360°

Вторник, 24 Октомври 2017г. 09:09ч.

Да, вече е ясно какво игрално кино ще гледаме на SOfia Independent Film Festival 2017 (пълната програма е тук), а сега е време да се запознаем с тоталния спектър на независимото кино – ето какви документални, късометражни, експериментални, VR и 360° филми ви очакват от 26 октомври до 5 ноември...

 

 

Какво?

Изобилие от нискобюджетно и експериментално кино от цял свят, разделено в категориите:

 

+ SO Документално – документалната селекция на SOfia Independent Film Festival винаги е успявала да отгатне предложенията за Оскар в тази категория, а тази година избираме между:..

 

Ад на Земята: Възходът на Ислямска държава – 27 и 30 октомври

САЩ, 2017, 100 мин, документален

режисьори: Себастиан Юнгер, Ник Куестед

hellearth

Номинираният за Оскар режисьор и продуцент Себастиан Юнгер лично ще разкаже за перипетиите и мотивите, които стоят зад неговия документален поглед към вечно актуалната тема на десетилетието – Ислямска държава и тероризмът като начин на живот... А ние ще проверим дали Сартр е прав: дали Адът, това са Другите или...

 

Змиеукротителят (Вълшебникът) – 27 октомври и 1 ноември

Кипър/Гърция, 2017, 58 мин, документален

режисьор: Нина Мария Пашалиду

Равноправието на жените е глобално актуална тема в момента, а в случая ще вървим по стъпките на боливудската звезда Амир Хан в похода му за адекватно третиране на жените в Индия.

 

Почти като рай – 28 октомври и 4 ноември

Великобритания, 2017, 72 мин, документален

режисьор: Каръл Солтър

Погребалните традиции в Китай през погледа, страховете и срещите с духове на 17-годишен тийнейджър, обучаван за погребален агент.

 

Когато дойдат прасетата – 29 и 31 октомври

Сърбия/Хърватска/Босна и Херцеговина, 2017, 72 мин, документален

режисьор: Биляна Туторов

Възможно ли е без да напускаш апартамента си да живееш в пет различни държави – о, да, добре дошли на Балканите и в дома, в гранично сръбско градче, на Драгослава, където няма невъзможни неща... дори това да преживееш надеждите си за по-добър бъдещ свят.

 

"Мистър Гей" Сирия – 29 октомври

Турция/Франция/Германия, 2017, 84 мин, документален

режисьор: Айше Топрак

Уви, клеймо-етикетите "Гей двойка" и "Бежанец" все още, на много места по света, звучат като доживотна присъда без право на... помилване.

 

Калабрия – 30 октомври и 5 ноември

Швейцария, 2016, 117 мин, документален

режисьор: Пиер-Франсоа Сотe

calabriadoc

Скитащ се немил-недраг, съдбата на икономическия емигрант не е лека, но все някога той ще се завърне в родното място... поне след смъртта си. А когато по този последен път, през Италия от север до юг, го съпровождат други двама емигранти (Йован и Жозе) не се знае чия съдба е по-тежка – на мъртвите или на живите...

 

В преследване на тишината – 5 ноември

САЩ, 2016, 81 мин, документален

режисьор: Патрик Шен

Мит ли е абсолютната тишина в нашия крещящ съвременен свят... от минималистичния епос 4'33 на Джон Кейдж, през градски легенди, научни теории и религиозни убеждения стигаме до това медитативно изследване на Човека и неговата среда на Живот... в преследване на тишината.

 

+ SO Експериментално – липсата на финанси никога не е можела да спре Желанието за правене на кино и тази селекция от нулабюджетни и експериментални филми (която ще тече в кино Влайкова и DaDa Culture Bar) го доказва перфектно – очакват ни игри с половата идентичност като в британските Хранилище, Поли и 1000 усмивки в час или в полския Crème Noir; мистерии, мистификации и други срещи от третия вид като във френските Venus Obscura и Подобно, немския Белезите на Ксавие, американските Кал и Между стени, а правото на втори шанс в живота идва с австрийския Десет.Двадесет, швейцарския Радикализирането на Джеф Бойд, мароканския Второ "Аз", японския Давай, гайджин, китайския 7 Days' Graffiti, корейския Втора зима, немския Защо Зигфрид Тайтелбаум трябваше да умре и копродукцията Тъжен Холивуд.

hranili

Хранилище, Ирландия, 2016, 62 мин © режисьор Рупърт Маккарти-Мороу


 

+ SO Спорт – спортните филми винаги са били на особена почит в SO Independent селекцията и присъстват още от първото издание, а тази година избираме:..

 

- да хванеш Вълната – за сърф манията няма граници в преследването на Вълната, а парадигмата в измерването на това Усещане достига нови нива в Изгубената парадигма (или сърф легендата Кай Лени по следите на фойл сърфа), в Нервен смях (или сезонът на Ел Ниньо и Пеахи/Челюсти – най-перфектната голяма вълна на Земята) и Под арктическо небе (или сърфиране под северното сияние на Исландия, леко напомнящо На север от слънцето авантюрите на Инге и Йорн).

lostparadigm

Изгубената парадигма, 2017 © режисьор Кай Лени

 

- да докоснеш Върховете – всички знаем, че изкачването на планини е метафора за покоряването на Живота, а българските Битката за върховете и Опашката на дракона са достатъчно красноречиви по всички алпинистки митове и легенди.

- да се слееш със Снега – сноуборд филмите като Аркадия, Коза Ностра (първият пълнометражен филм на Arbor Snowboards) и Посетители доказват убедително защо сноубордът е повече от начин на живот.

arcadia

Аркадия, 2017, 45 мин © режисьор TransWorld SNOWboarding

 

- да надбягаш Вятъра – ако не сте гледали срещата на Джеси Оуенс с Хитлер на Олимпийските игри в Берлин в биографичния Надпревара, то направете го, за да се уверите за пореден път, че човешката Воля и Дух не се измерва с медали и награди, както е и при Ком-Емине авантюрата на Кирил Николов-Дизела в 109 часа.

- да победиш Себе си – от скейтборд панорамата в Отдаден, през чешката епопея Елементите (или единението на скално катерене/земя, дълбоководно гмуркане/вода и бейс джъмпинг/въздух с Човешкия елемент – Дух) до българските подвизи в бойните спортове в Български лъв и Бойка: Фаворитът... всички тези филми доказват, че Човекът е в постоянно състезание само и единствено със... себе си.

 

 

+ SO КъсоSO Independent селекцията от късометражно кино се разраства и тази година жури ще избира победител сред изобилието от международни филми, шарени като живота в:

 

- БГ част 14 ноември, Дом на киното, 18:00 – очакват ни срещи с Флътър (пълните приключения на анимационния SO Independent талисман от шапката на фестивала през последните години); с истории за Хигиенизация (или неловък момент в дамската тоалетна на една гара), за самотник неизлизал от 2 години, 232 дни и 18 часа в Може би утре и Жената (или как се танцува втория шанс в живота), за да стигнем до Американската мечта на Лактобацилус Булгарикус (или родното кисело мляко отвъд Атлантика).

- БГ част 24 ноември, Дом на киното, 20:00 – втората част отваря тайните на отдавна изгубени писма в Нощта на вестоносеца, открива връзката между донорството и случайните срещи в парка с Това е твоето бебе, но повече от всичко намира тънката граница между фикция и реалност в Другарю Себастиан (или в затвора на подсъзнанието), в Сирена (или глуха жена-ловец на омари улавя удавник с куфар с пари), в МаириМ (или екзистенц кризата на Мириам) и В огледалото ми има странник (или кого среща арогантна кариеристка в огледалото).

- БГ част 34 ноември, Дом на киното, 22:00 – финалът на късометражния маратон ще ни срещне с бездомника Серафим (или спасението на Душата вместо на Тялото), като преди всичко винаги ще става дума за Любов – за Любов с превалявания (или анимационна прогноза за Любовта), за двойка в особени отношения в Партньори, за споделяне на тайни в Ти си красив и Предплата, за Бижуто на Ерика (или флирт с магията на обикновените неща), за черноморски романс със стереотипите на навиците в Правила и за Любов към Музиката в Балкан Роял (или защо дипломиран диригент реставрира рояли и пиана).

- Интеркъсометражно част 127 октомври, Euro Cinema – селекцията от късо кино от цял свят ни посреща с Добре дошли у дома (или ирански бежанци в Норвегия канят Свидетели на Йехова в дома си), отвежда ни до окупираните Полша и къщата на семейство Пелка през Втората световна в Майка, запознава ни с митичните същества Дуенде (или къде изчезва дъщерята на селянин от Филипините), след което се отбиваме до мистъри бензиностанцията На Майк, за да заредим с Изтрита сцена (или защо трябва да следваме мечтите си), което ни запраща в старчески дом с писма до стар приятел в Незабравен и среща с енигматичното алтер его на самотник в Плъх.

- Интеркъсометражно част 228 октомври, Euro Cinema – втората част ходи по ръба между фикция и реалност (Врати, Циклична нощ и Модерни къщи), между его и саможертва – фантастика притчите Ванита (или огледалото на Аз-а) и Последният кладенец (утопично претегляне на човешката Душа срещу продажбата на вода през 2037).

 

+ SO Виртуално – след успешния дебют на VR (Виртуална Реалност) филмите в миналогодишното SO Independent издание, сега селекцията е още по-богата – говорим за WOMB, швейцарската 3D авантюра с танц, визуално изкуство, мода и музика; говорим за японски VR авангард в музикалния клип Целуни ме на групата P.O.P; говорим за обогатена сърф реалност в австралийския Феноменалност; говорим за 360°-ов поглед на живота в бежанския лагер Кара Тепе на гръцкия остров Лесбос в Междинен дом; говорим за 360°-ова документалистика в шведския Сепсис, в британския Ирански жени в битка с ИДИЛ и в иракския Отровена земя, в американските социални изследвания Пристъпи до линията и Без извинения; говорим за вампир рейв парти (ала Блейд) в американския СУЕТА: Това парти е гадно; говорим за ръба между истина и реалност в беларуския Тук и там...

 

Кога & Къде?

SOfia Independent Film Festival 2017 е от 26 октомври до 5 ноември в салоните на Люмиер Lidl, Дом на киното, Одеон, културен център G8, Евросинема, кино Влайкова и DaDa Culture Bar


Защо?

Защото Животът е най-добрият сценарист, а Светът – най-добрият режисьор.

arcticsky

Под арктическо небе, САЩ, 2017, 39 мин © режисьор Крис Бъркард

 

онлайн