Home / Рубрики / video:mir / Списък на статии по етикет: mir
A+ R A-
Списък на статии по етикет: mir

MIR 05 | Mister Sushi

Четвъртък, 12 Януари 2012г. 12:37ч.

Мисли глобално, действай локално – харесваме този принцип, затова започваме годината на Дракона със суши от Лондон. Именно този абсолютен миш-маш от културни символи и стилове в музиката е искрата, която гори у Алекс Оксли и го кара вече 14 години да дижейства под името Mister Sushi. Роден в Шефийлд и развихрил се в Лондон под имената Mister Sushi, Smooth Sailing и Дънкан Уайтли, той движи клубната серия партита 44 (телефонният код на Англия, видиш ли) и радио шоуто Nuts'n'Bolts. Напоследък парти графикът му го събира на една сцена с имена като Apparat, DJ Food, DJ Vadim, Sepalcure, затова и специалният му mir-logo-black-50x25 микс е тооолкова еклектичен – от хитови парчета на Death in Vegas и Fever Ray до последните мастер творения на Scuba и Orbital, а между тях с иронична акапела дори се промъква (жив е той, жив) Майкъл Джексън!?!

 

 

Защо Mister Sushi? Просто харесваш суши или... ?

Хаха, името Mister Sushi е свързано повече с възхищението ми към Япония и културата там, отколкото със сушито. Дълги години Япония ми беше интересна и мечтаех да я посетя. За щастие, миналия февруари, бях за кратко в Токио – диджействах два пъти там, което ми остави специален, незабравим спомен.

 

Какво е музиката за теб, как започна твоя флирт с нея и се стигна до това, което правиш в момента?

Музиката винаги е играла главна роля в живота ми, все пак от близо 14 години вече диджействам под името Mister Sushi. Като тийн обаче, страстта ми бяха алтърнатив рок и хеви метъл бандите – опитвах се да пея и да свиря на китара, но хич не се получаваше, затова диджействането дойде като естествено развитие. През 2001 отидох в Лондон и започнах да пускам музика на няколко места в Брикстън. Две години по-късно спечелих и наградата Diesel-U-Music award за най-добър диджей, което доведе до много участия в клубове в Британия и Европа. Дълги години пусках основно брекбийт, но този саунд ме отведе и до техното, хауса, диското и всякаква друга електроника. Просто в сетовете си опитвам да забърквам колкото може повече жанрове – като пътешествие е – на границата между чистото забавление и срещата с нова или пък съвсем забравена музика.

 

Каква идея ти се въртеше в главата, докато записваше микса?

Доволен съм, че се получи така – улавя звученето на моите сетове през последните повече от 6 месеца. На моменти е доста интензивен, точно каквото е диджействането наживо.

 

Имаш и радио шоу – Nuts'n'Bolts, какво го различава от всички останали?

Искаше ми се в това предаване по London Fields Radio да намеря баланса между музиката, с която израснах и тази, която сега пускам в клубовете и слушам вкъщи. Шоуто се излъчва от едно кафене в Хакни, което го прави уникално само по себе си, защото атмосферата и обстановката там оформят и музиката, която пускам в предаването. Дълги години, радиото ми беше голяма страст, особено като бях тийн – слушах шоуто на Джон Пийл, очарован от разнообразието на музиката, която пускаше. Абсолютен пионер – за него нямаше граници.

 

Има ли въобще нещо лошо в размиването на границите между жанровете, в тоталното им смесване напоследък?

Лоша музика има във всеки жанр, но за мен това размиване на стиловете е хубаво нещо, защото позволява повече експерименти с даден саунд. Естествено, в точните ръце, това смесване на стиловете може да звучи като магия.

 

Хитовото в електронната музика днес се мени толкова често и бързо, така че възможно ли е, в Лондон например, да имаш дълга и успешна музикална кариера?

Брутално е да работиш в музикалната сфера напоследък – трябва да си доста гъвкав и готов на всевъзможни рискове. Освен като диджей, работя и като промоутър, програматор на клубни вечери, а и на няколко фестивала. Осъзнал съм, че за да вървиш напред понякога просто трябва да се адаптираш. Електронната музика се променя и развива постоянно и именно това я прави вълнуваща и предизвикателна.

 

Кои са твоите артисти-фаворити за 2011?

Не мога да изброя всички, но все пак - Scuba, Kuedo, SBTRKT, Anchorsong и Gui Boratto. Като концерти наживо адски ме впечатлиха шоуто на Бьорк и особено това на Амон Тобин, чийто аудио-визуален пърформанс е от друга планета.

 

Какво ново през новата година за теб?

Доста ще съм зает през следващите месеци. Опитвам се да започна серия клубни вечери, които да вървят паралелно под името на радио шоуто Nuts'n'Bolts, както и да работя по общи проекти с други промоутъри за серията партита 44, които правя. Диджей графикът ми се пълни, тази година ще имам доста повече участия из Европа – и като Mister Sushi, и като Smooth Sailing – диско проектът ми с Роксан Рол. Иска ми се и да започна отново да пиша музика – може би е дошъл точният момент, когато Дънкан Уайтли (името под което издавам музика) ще възкръсне.

 

Парти философия за финал?

Отнасяй се с другите така, както искаш да се отнасят с теб.



 

Кожата, в която... част 2

Вторник, 22 Ноември 2011г. 13:23ч.

Втората част от разговора ни с Джейми Уун продължава оттам, където стигнахме – ремикси, римейк на хит песни, странници в нощта и света и ... може ли да бъдем по-добра версия на самите себе си.

 

Как избираш песните, на които правиш римейк? И Wayfaring Stranger, първият ти запис, е такъв?

По времето на Wayfaring Stranger просто се учех да свиря блус с китарата. Тази стара американска фолк песен просто ми въздейства невероятно. Стори ми се, че е по-добра от всяка моя песен, която бях написал дотогава и тъй като имах възможност да издам само едно парче – избрах това да е римейк на Wayfaring Stranger. Самата песен и текста й през годините са се променили много, има вече и доста различни версии. В моята интерпретация се придържам към варианта на Скот Ейнсли, който ме впечатли навремето. Иначе за другите... римейка на Would I Lie to You на Charles & Eddie направих, защото ми напомня детството и one hit wonders групите. Доста е забавно, когато я свирим наживо. Тя разчупва цялото шоу, защото в песните ми има доста меланхолия, а тази е фънки и е доста популярeн хит при това.

 

А Wayfaring Stranger посветена ли е на твоето семейство или просто се чувстваш като самотен странник, пътуващ през света, както се пее в нея?

Не съм я писал аз, че да я посветя на семейството си, но да – чувствам се така. Това е една от причините да пея тази песен. Аз съм единствено дете. Артист съм, музикант, но се усещам извън цялата суетня. Страня от нея. Има и нещо в текста, което ми пасва добре. Пее се за стремежи, страст, вътрешна борба... и за достигане до едно по-добро място в живота. Нещо, което може би всеки желае.

 

 

Израснал си само с майка си, тя пее и беквокалите в Night Air, изглежда сте доста близки с нея... ?

Да, през по-голямата част живях само с нея. Приятели сме и то много добри. Може би тя наистина е оказала най-голямо влияние за музиката, която правя. Израснах, докато я гледах и слушах как работи, как пее толкова различни неща – веднъж беквокали за други артисти, друг път нейните песни... да не говорим за обичайното й влияние – просто да бъде майка, която ти предава собствените си идеали. Определено съм взел доста от начина, по който тя пее – тази дълбочина, която съм чувал толкова години наред и която се е превърнала в моя втора природа.

 

Албумът ти имаше работно заглавие In the Middle, защо го смени на Mirrorwriting?

От една страна това е трибют към Люис Тейлър – един от любимите ми артисти, чийто дебютен албум е с парчета, чийто заглавия са само от една дума. От друга страна, когато го завърших, ми се стори, че Mirrorwriting описва много по-добре тази моя обсесивна и егоистична идея да направя албум, на който да се посветя изцяло. Беше просто начин да обясня по-добре защо съм прекарал толкова много време в създаването му. Начин да оправдая това, че се вглеждах в себе си като в огледало. Опитвах се да науча нещо за себе си, да се развия.

 

 

Да крещиш или да шепнеш посланието си – кое е по-добре, за да бъдеш чут тези дни?

Хмм... всеки човек го усеща различно. Затова и понякога посланието ти е разбрано в коренно различен смисъл, от този, който си вложил в него. Аз предпочитам да шепна. Все пак започнах с акустичната клубна музика – там си сам на сцената с блус китарата. А и гласът ми не е мощен, по-скоро е нежен. Това влияе и на музиката, която правя. Иначе се възхищавам на spoken word артистите или други като тях, които използват поезията и гласа си за основно оръжие. Те предават това, което имат да кажат чрез една цялостна история, разказана по един непосредствен и въздействащ начин, така че да ти влезе лесно под кожата.

 

Промени ли се концепцията ти за лайв шоу, защо реши да правиш концерти като дуо, само със съученика ти от Brit School, Джеймс Ууд?

Така се получи. Другите членове на лайв бенда ми вече не можеха да идват на турнета с нас, защото се заеха със собствени проекти. А с Джеймс се познаваме толкова отдавна. Заедно бяхме в първата група, в която пеех. Мултиинструменталист е също като мен – и двамата пеем, свирим на китара, той се справя и с кийбордите... Затова реших, че може да успеем в това предизвикателство – да се върна отново към онези самостоятелни, камерни концерти, които правех толкова много преди да имам лайв бенд. Така и шоуто е различно всяка вечер. Има моменти, в които импровизираме, създаваме грууви бийтове на сцената и ги луупваме, докато в същото време свирим и наживо. Всичко е по средата – отчасти свирене наживо, отчасти електронни семпли от лаптопа. Идеята е шоуто да ни държи нащрек и адреналинът ни да не пада.

 

В Missing Person пееш: "Wannabe а missing person, Wannabe a better version", така че ще видим ли по-добрата версия на Джейми Уун в София?

Хаха, да, определено съм по-добра версия на самия себе си, откакто написах тази песен. Тя все пак е доста стара, от 2008 е, така че имах три години да стана по-добър човек, по-добър музикант. Може би на всеки му се иска да бъде по-концентриран, да владее емоциите си и да не се поддава на несигурността, която усеща когато се сблъсква челно с живота. Тогава винаги може да бъдем по-добри версии на самите себе си.

 

 

Галерия от Джейми Уун Live на 7 декември в Sofia Live Club

Кино Изток

Вторник, 10 Януари 2012г. 22:33ч.

 

Четвъртият фестивал за филми от Близкия Изток и Северна Африка Цветята на Корана започва на 17 януари и ще се точи като локум три седмици – досущ като ленив, изпълнен с ритуали, драми и много красота ден, прекаран в Непознатия Изток.

 

Какво?

Истанбул, моя любов – няколко са филмите, които се обясняват в любов към мегаполиса-мост между Запада и Изтока. И докато Истории от Бейоглу, Пресечна точка: Истанбул и Истанбул на пълна скорост разбулват мистериите и духа на древния град в стилистиката на класиката Музиката на Истанбул на Фатих Акин, то Празнина и 11 без 10 са двата филма, които използват брилянтно турската столица като главен герой в своите свежи истории. В Празнина режисьорът Юмит Юнал затваря четирима души в един апартамент и от техните разговори може да научиш повече за Истанбул, отколкото от улиците му. В 11 без 10 пък страстният колекционер Митхад иска да спаси мегаполиса, защото е част от необятните му колекции – метафорично, но и натуралистично.

 

11e 10   11 без 10, Турция, режисьор Пелин Есмер

 

Бремето на традициите – ритуали, обреди, културни навици и традиции – всички те ни изглеждат странни и далечни от нас, затова го наричаме и Непознатият Изток. Затова и филми като Детето на Кабул, С шепота на вятъра, Злато и мед, Под маслиновите дръвчета и Бучка захар ще ни осветлят по някои тъмни и мътни източни въпроси, а истински бисери в тази категория са: Изворът на жените (могат ли мъжете да живеят без жени и вода в своето патриархално уж господство) и Мирал – одата на Джулиан Шнабел за израело-палестинския конфликт със звездното участие на Фрида Пинто, Уилям Дефо и Ванеса Редгрейв.

 

kabuli-kid 4   Детето на Кабул, Афганистан-Франция, режисьор Бармак Акрам

 

Коран underground – клишето казва, че всичко в Близкия Изток или Северна Африка се движи от религията. Дали обаче е така? Казанегра (Коза Ностра по марокански), В очакване на Пазолини (носталгията на едно приятелство), Раят сега (тероризъм или приятели завинаги), Дъждовен сезон (рок и любов в Техеран), Микрофонът (ъндърграунд култура раздрусва древна Александрия) и откриващият фестивала Моля, не ни безпокойте (смях и бит по техерански) – всички те разбиват на пух и прах теорията за господството на религията, убеждават в глобализацията, а и обясняват донякъде миналогодишните нежни революции в арабските страни.

 

rainy seasonsДъждовен сезон, Иран, режисьор Маджид Барзегар

 

Къде?

Дом на киното

Евро синема

Червената къща

Dada Cultural Bar


Кога?

от 17 януари до 9 февруари 2012


Защо?

Светът е голям и културни различия дебнат отвсякъде. И все пак, колкото и да се различаваме, толкова и си приличаме – филмите от фестивала Цветята на Корана могат да те убедят, че всички на тази планета сме едно семейство. Колкото и да не ни се иска.

 

Play MIR

Четвъртък, 29 Декември 2011г. 14:59ч.

365 дни... 365 албума – всеки един ден от годината може да бъде озвучен с (най-малко) един различен албум, но колко от тях остават близо до ухото и сърцето ти и далеч от бутона delete? Особено сега, когато меним настроенията, желанията и интересите си по-често, отколкото се сменят прилива с отлива в морето. Сигурното е, че не обичаме всякакви годишни класации от сорта на best of... fuck off, затова тук просто ще видиш (мда, видеоклипове ще има) част от музиката, която извървя с нас, като добър приятел, тази 2011 година. Не обичаме и да номерираме любимите неща, затова тук албумите и видеата към тях ще следват естествения ред, в който са се появявали на бял свят през месеците януари, февруари, март, април, май...

 

Jay Haze – Love=Evolution

Започваме с Джей, не само защото Love=Evolution е основен mir-logo-black-50x25принцип, който следваме. Не само, защото Хейз, известен и като Fuckpony, в началото на годината каза fuck off на музикалната индустрия като пусна последния си албум изцяло за безплатно теглене, затвори лейбълите си Tuning Spork и Contexterrior и ги посвети на благотворителни инициативи. Просто извън цялостната си гранде концепция, Love=Evolution е невероятно емоционална човешка история, течаща в музикален филм, в който жанровете нямат никакво значение.

 

 

Nicolas Jaar – Space Is Only Noise

Ако музиката беше живопис, дебютният албум на Нико Жаар щеше да е абсолютен шедьовър – гласове-светлосенки, стичащи се една върху друга пиано шарки, перкусии за акцент между леещите се бийт цвят след бийт цвят и пред очите ти изплува тооолкова въздействаща картина, че чак може да чуеш как светът шепти – още, искам още... encore, encore, encore...

 

 

Radiohead - The King Of Limbs

Том Йорк и компания винаги са били напред с материала, но честно казано нямаше да им обърнем толкова внимание, ако през цялата година не поддържаха интригата с издаването на ремикс серия сингли, която кулминира в първия им официален (и то двоен) ремикс албум TKOL RMX 1234567. Не че и той беше радикално новаторски... но пък, кой по дяволите, може да танцува като Том?!

 

 

Agoria – Impermanence

Трети албум и миксът Fabric 57 – годината за Себастиен Дево наистина беше повече от добра. И така ще е като напипаш сърцетупа на златната среда между чувствени соул вокали и адреналинов дийп тек-хаус.

 

 

Gil Scott-Heron & Jamie ХХ - We're New Here

И тази година, за жалост, не изтече в отвъдното без да вземе със себе си няколко страхотни певци и музиканти. Един от тях беше Гил-Скот, който в своята лебедова песен пророчески твърдеше I'm New Here, а ние със скръб и почитания може само да му отвърнем (пак с негова песен от албума) – Не'll Take Care Of You! Почивай в мир!

 

 

FaltyDL - You Stand Uncertain

Дрю Лъстман може и да е американец, но в момента е абсолютният властелин на британския garage и 2-step бийт. Дебютният му You Stand Uncertain демонстрира, че въобще не се чувства несигурен в тази си кралска позиция, а Atlantis EP-то, с което завърши годината повече от безапелационно доказа, че скоро няма и да потъне, като Атлантида за една нощ, от UK garage трона си.

 

 

Pearson Sound / Ramadanman - FabricLive.56

Доста неща изписахме тук за Дейвид Кенеди. За щастие, и наживо чухме как този скромен бас вундеркинд умее да забърква емоционални, еклектични и влудяващи парти коктейли като този микс от прочутите Fabric серии, или като Essential Mix-а му за BBC Radio 1. Да, силна година имаше Дейвид, но догодина ще бъде още по-добра... Желаем му го от все сърце!

 

 

Jamie Woon – Mirrorwriting

Гласът на душата, звукът на сърцето... мисля, че сами се убедихте колко много вътрешен мир и хармония има в неговите шепнати приказки за душата, нощта и града. Ако и вие, като се погледнете в огледалото, виждате по-добра версия на себе си, значи идеята на Джейми е постигната, а нашата mir-logo-black-50x25мисия е постижима.

 

 

The Weeknd - House of Balloons/Thursday/Echoes of Silence

Докато търсите по-добрата версия на себе си обаче, много по-вероятно е в огледалото да видите лошата – героят на 21 век. Тотално объркан, минаващ през света без цел и посока, изпълнен с болка и отчаяние, залъгващ се със заместители (алкохол, дрога, безразборни оргии), докато търси истинските чувства и мира със себе си. Това е концептуалната трилогия от фрий микстейп албуми на канадеца Абел Тесфайе – цинична, сладникава на моменти за контраст, но натуралистична визия за съвременния човек, уж небрежно видеодокументирана. Именно затова се превърна и в тотален нет феномен и перфектен образец за PR кампания в социалните мрежи.

 

 

The Kills – Blood Pressures

Мръснишкият готик блус на Алисън Мосхарт и Джейми Хинс винаги е вдигал кръвното налягане на благопристойните майки и полите на техните благородни девици. Именно затова го обичаме, а в този четвърти поред албум двамата го раздават по-палаво отвсякога.

 

 

Dominik Eulberg – Diorama

Доминик знае как би трябвало да звучи органичното техно – малко олд скуул, малко ню скуул и мнооого мелодия, за да озвучи химново живота във флората и фауната.

 

 

Hyetal – Broadcast

През 90-те името на мъничкия град Бристол се шепнеше като мантра за класна и интересна нова музика... Сега продължава да бъде така с цялата дъбстеп и пост-всичко вълна. И как няма да е така след като там се пръкват продуценти като Hyetal, които така си играят с жанровете, че не ти остава нищо друго освен да разпериш от кеф ръце и да прегърнеш Музиката.

 

 

Lamb – 5

Лу Роудс и Анди Барлоу направиха каквото трябваше и стана, каквото всички искаха – събраха се отново и записаха пети страхотен албум, който на мига запали искрата в нас.

 

 

When Saints Go Machine – Konkylie

Представи си чаровно клатушкащ се и пеещ пингвин, който излиза от банята и пръска вода наоколо... или пък вземи парче лед и погледни през него към слънцето, за да видиш как всичко пука, бълбука и блещука под ледената обвивка... и ще си една идея повече във филма на тези симпатяги от Дания. Те могат да ти изпеят и най-скучния ден, така че да се превърне в ода на радостта от живота.

 

 

 

SBTRKT – SBTRKT

Африкански маски, шлифован UK bass саунд, зарибяващи поп мелодии и чувствени соул вокали – Аарън Джероум знае как се прави музика, хем за душата, хем за краката. Един от най-силните дебютни албуми тази година, а лятото скоро не е звучало толкова секси и емоционално едновременно.

 

 

Little Dragon – Ritual Union

Вокалистката Юкими Нагано попя в албумите на SBTRKT и DJ Shadow, но истински разпери крила в третия диск на шведската си банда. Шарено, емоционално и разчупено – най-добрият албум досега на "малките дракони".

 

 

Joakim - Nothing Gold

Ето, че остаряхме с още една година, а Жоаким Буазиз ни хвърля един-два готини жокера по въпроса как да остаряваме златно и достойно - You used to be young, now where do you belong?

 

 

Death in Vegas - Trans-Love Energies

Всред големите завръщания на музикалната сцена тази година особено се откроява това на британците Death in Vegas – не само, че не са сдали фронта, ами психеделичния им trans-love електро поп е по-жив и силен отвсякога.

 

 

Blue Daisy - Sunday Gift

Квес Дарко не прилича на типичния млад и нахакан лондончанин, който иска да разцепи дансинга. Докато слушаш как дебютния му албум се вие като дим от цигара може да кажеш, че е зрял мъж, който е чул тишината и красотата на нощта в цялата им прелест и е поискал да ти я подари. Вземи я!

 

 

Apparat – The Devil's Walk

Най-големият трик на Дявола е да те убеди, че той не съществува, а най-големият трик на Саша Ринг е да те убеди колко непосилно леко и красиво ни е тегавото битие.

 

 

Modeselektor – Monkeytown

Monkeytown е градът на Кинг Бас Конг или мястото, където Герно Бронсер и Себастиан Цари правят каквото си искат с баса, а ти само размяташ в еуфория ръце и крака.

 

 

Emika – Emika

Ема Джоли не е Анджелина Джоли, но знае как да ти запали фитила, а дълбокият ù (като Марианската падина) бас ще тупти в корема ти, докато рояк пеперуди не изхвърчи оттам.

 

 

Florence + The Machine – Ceremonials

Много неща се изговориха за Флорънс Уелш и нейната времева Machine, но едва ли тази година има по-епичен и химново звучащ албум от нейния – истински апотеоз на Музиката и живота.

 

 

Sepalcure – Sepalcure

Годината за Травис Стюърт а.к.а Machinedrum бе особено добра след като издаде страхотния соло албум Room(s), но именно тук в комбина с Правийн Шарма а.к.а Braille достигна абсолютния си пик – албум, който събира в едно неразривно цяло всичко, което обичаме в електронната музика.

 

 

1000names – Invisible Architect

Невидимо се ражда музиката в света. Невидимо се просмуква и озвучава живота ни. Невидимо ни влизат под кожата бийтовете на Нико 99 mistakes и Маргото Casio Blaster, но резултатът от тази странна магия е доста видим, нали?

 

 

И накрая, за финал, ще направим едно изключение, но кой не би го направил когато става дума за Burial, който сам по себе си е изключение!

Принципно тук си припомнихме само албуми издадени през 2011 - без ЕР-та, без сингли... но Burial не само, че напомни по своя неподражаем начин за себе си тази година, но и издаде достатъчно песни за цял албум - първо извъртя страхотното Street Halo EP, после дойде ред на колаборацията Ego/Mirror с Four Tet и Том Йорк, за да сложи гранде финала с ремиксите си за Massive Attack. Очакваме догодина и новото му Kindred EP, а защо не и цял албум...

До тогава... забравете своето его, намерете mir-logo-black-50x25 със себе си и околните и... може би ще стигнете до своя личен Рай!

 

 

mir-logo-black-50x25-на и щастлива 2012 година!

MIR 07 | Royce Wood JR

Понеделник, 12 Март 2012г. 15:03ч.

Помните ли концерта на Джейми Уун? А помните ли агентът с него на сцената, който изсвири откриващото парче Echoes изцяло на роял? Той е Джеймс Ройс Ууд Джуниър и отново ни е на гости – този път ни забърка специален mir-logo-black-50x25микс изцяло със собствена продукция. Ройс Ууд Джуниър е свеж бийт агент на път да издаде дебютния си албум, затова тук ще чуеш един-два жокера как ще звучи той. Ройс е и човек, който обича да споделя музика със стари, добри приятели, затова в микса витаят и гласовете на Джейми Уун (който дори рапира !?!) и певицата Stac. Ройс може би вече обича и всичко нашенско, и родно след като сръбна троянска сливова, затова като реверанс ще чуеш и продукция от родния, живеещ в Лондон, Николай Сеизов а.к.а Micromattic...

 

 

С какво ще запомниш концерта ти с Джейми Уун в България?

С една от най-екзалтираните публики от цялото ни турне. Общо взето, по моя скромен опит, в цяла Източна Европа хората са по-живички от тези в останалата част от Европа... Храната също е страхотна, а и все още може да се пуши навсякъде, което е прекрасно за пушач като мен, хаха...

 

С Джейми сте били съученици в Brit School, но как всъщност започна твоята афера с музиката и заработихте с него?

С Джейми, от около 16-годишни, правим заедно музика, с известни прекъсвания. Най-голямата пауза беше преди няколко години, но ето че сега отново сме заедно... и да работя с него по Мirrorwriting, както в студиото, така и докато го представяхме наживо по концерти, беше страхотно за мен.

 

Изглежда, че музиката за теб е споделяне на нещо хубаво с добри, стари приятели – и Джейми, и Stac, с която издадохте Second Lens EP, са такива твои стари другарчета... ?

Предполагам, че просто имам късмета приятелите около мен да се оказват адски талантливи музиканти и изпълнители... Въпреки, че проектът със Stac се случи повече от разстояние – тя ми пращаше акапели, аз редях бийтове. През по-голямата част от миналата година бях на турне с Джейми, така че просто получавах вокалите от Stac, а аз продуцирах когато и където можех... Песента Wet от Second Lens EP например, беше записана за около 15 минути в хотел Hudson в Ню Йорк... тогава просто трябваше да изстискам всичко възможно от парчето.

 

 

Заиграваш се и с иронични парчета като Good Cheese, Raggo is as Raggo does направени заради кефа и пародията, та колко важни са шегите и закачките в музиката?

Във всеки дреме килерен рапър, хаха... а и няма нищо по-забавно от това да скалъпиш набързо хип-хоп трак, да събереш добри приятелчета, да пийнете и да се държите глупаво няколко часа, като в същото време просто правите музика. Ако през цялото време го играеш прекалено насериозно, музиката може да стане тягостно занимание. Все пак, някои от най-добрите песни се пръкват именно тогава, когато не ти пука особено какво ще се получи накрая.

 

Това, че работиш с певци като Джейми и Stac, това ли ти даде смелост да пееш в собствените си песни или...?

Гласът ми не е дар от Бога, като на тях двамата, но все пак мога да изпея прилично добре някоя и друга песен, хаха... Винаги съм го правел, но и преди винаги се опитвах да намеря някой завършен певец, който да презапише вокалите. Сега вече наистина не ми пука. Просто изпявам вокалите, редя бийтовете... и го оставям така, мамка му!

 

Разкажи повече за дебютния ти албум... каква е историята?

За историята не знам още, обаче имам цял куп тотално различни парчета, които някакси трябва да събера в едно цяло – от фолк песни до техно... един Господ знае как може да се съчетае това... може би ще бъде фолкитех албум, хаха...

 

 

А каква идея ти се въртеше в главата, докато записваше микса?

Това е просто колекция от мои парчета – едни са нови, други стари, някои ще влязат в албума... Като цяло, миксът се лее лежерно, кротичко... идеално върви с чаша хубав чай.

 

Сега ти предстои...?

Да загрея чайника, хаха... да завърша албума си и може би да поработим с Джейми върху някои от новите му неща. Също, надявам се, ще запиша няколко ремикса и продукция за други артисти.

 

Парти девиз за финал?

Raggo is as Raggo does



1. RWJ - Noon

2. RWJ feat. Michael MacWoonald - Jodie

3. RWJ - Don't Wanna Lose You

4. Bubble Shit - Raggo is as Raggo does

5. Micromattic - Uncanny (RWJ remix)

6. Jamie Woon - Lady Luck (RWJ retwix)

7. RWJ - Touch

8. RWJ - Fivebit

9. RWJ - Clacks

10. RWJ & Stac - Edge

 

MIR 09 | Emil Prize

Сряда, 30 Май 2012г. 09:28ч.

Лятото идва вече (колкото и да не личи) и скоро валежната картинка ще се замени с плажен къмпинг пейзаж, кайт в небето, борд в морето и брейкбийт в ушето – звучи почти като Camp Sessions парти, нали? Начело на тази кемп бийт дружинка вече 3 (почти 4 години) зад пулта стои Емил Борисов или иначе казано Emil Prize. През юни Camp Sessions ще разпънат парти палатки на Sozopol Fest и на Elevation Fest, затова Емо ще ни подгрее хубаво за тях със специаленmir-logo-black-50x25 микс, в който парти бомби от Basement Freaks, Deekline & Red Polo и A.Skillz се срещат (по неписаните брейкбийт закони) със семпли от тотални евъргрийн хитове. Та, опъвайте шалтетата, разливайте питиетата... и приятни летни Camp Sessions моменти!

 

Защо точно Emil Prize?

Чувал съм много варианти – Емо Наградата, Eми опраайсе! Хаха, но истината е, че ми звучеше добре и в Google нямаше друг с такова име :)

 

Camp Sessions за теб е...?

3 от най-хубавите ми години. Партито, свързало ме с много ценни и позитивни хора. Дано следващите 3 години са още по-хубави.

 

Кое е най-трудното в създаването и запазването на концепцията на клубни вечери като Camp Sessions?

Най-трудното е да променяш нещата така, че на хората да им е интересно и в същото време да запазиш първоначалната идея и чувство, с което си започнал всичко преди години, а именно – Camp Lifestyle!

 

Организираш и партита с чужди диджеи, та в днешно време възможно ли е един диджей да бъде канен за участия без да прави собствена музика? Ти самият имаш ли планове за издаване на музика?

Един диджей не е задължително да бъде и продуцент, за да има участия, но за продуцентите е задължително да могат да миксират, ако смятат да правят диджей сетове при участията си в клубове и по фестивали. Скоро завършихме студиото ни, което се намира в мазето ми. Много е уютно, има перфектната атмосфера и техника за създаване на продукция и това много скоро ще се усети.

 

Специален Camp Sessions момент, който винаги ще помниш?

4 юли 2009 – рожденият ми ден! Едно парти, което никога няма да забравя!

 

Що е то брейкбийт 2012?

Да, трудно стана на брейкбийт сцената напоследък, сякаш дръмендбейса и дъбстепa позасенчиха този стил, но все пак продуцентите продължават да бълват хитове и албуми, затова не е лошо да отделяме и малко време за него – със сигурност не е умрял. Deekline & Ed Solo, Stanton Warriors не спират да вадят всеки месец EP-та.

 

ep2

 

Каква идея ти се въртеше в главата, докато записваше микса? Някоя скрита история в него?

Миксът е вдъхновен от две неща – едното е това, че в него вкарах парчета и ремикси, които още не са издадени или са много-много пресни, а другото е това, че отскоро до себе си имам човек, който ме кара да се чувствам перфектно всеки ден.

 

За втора поредна година ще участваш на Sozopol Fest, като че ли концепцията му се припокрива с първите летни издания на Camp Sessions – какво би променил в него?

Нищо! Фестивалът е уникален във всяко едно отношение. Като започнем от мястото (ако някой ми каже по-перфектно място за фестивал с тази музика го признавам) и стигнем до хората, които го организират. Всяка година ми се изпълнява по едно желание, като гледам и слушам групите, които се канят на фестивала. Тази година Tortured Soul, миналата Kraak & Smaak. Надявам се с всяка година да се разраства и да достигне европейски мащаб.

 

Тази година ти предстои?

Повече работа в студиото, повече музика, по-малко промоутинг и организация на партита, макар, че подготвяме нещо грандиозно в началото на октомври. През декември, може би ще направим едно парти с Ed Solo & Darrison, просто защото са ни много любими.

 

Къде хората могат да те срещнат и чуят тези дни?

На Elevation, в клуб Blender, Mixtape 5... правим Camp Sessions в Yalta на 1 юни и 6 юли (когато ще си празнувам и рождения ден), и разбира се на Sozopol Fest на July Morning!

 

Парти девиз за финал?

Живей за нощи, които не помниш, прекарани с хора, които никога няма да забравиш! За клишета ме питайте, знам още много...хаха



 

1.Timothy Wisdom - Black N Tan

2. Basement Freaks - No Diggity

3. Badboe & Basement Freaks - Suck Up The Thrill (Instrumental)

4. WBBL - Talkin Bout My Baby

5. Basement Freaks & Stickybuds - Start Bustin

6. Asteriod Galaxy Tour - Golden Age (Pimpsoul Re-funk)

7. Basement Freaks - Clap Your Hands

8. Timothy Wisdom - Get Your Hands Up

9. Deekline & Red Polo vs. The Dancefloor Outlaws - Boosch That Shit

10. Basement Freaks ft. MC Lozez - Records In The Crate

11. Deekline & Red Polo vs. The Dancefloor Outlaws - Power Boots

12. A.Skillz - Sex Machine Booty

13. Basement Freaks - Cash Money (Stickybuds Remix)

14. Deekline & Red Polo vs. The Dancefloor Outlaws - Spinning Wheels

15. GrandSlam - Lifetimers For The Funk (JaylFunk Remix)

16. Funk Moguls - Here Comes The Hotsteppers

17. Basement Freaks - Get Down Boogie (Fab Samperi Remix)

18. Slynk - Everyday Poppa

 

MIR 10 | Barrio Katz

Вторник, 11 Септември 2012г. 12:59ч.

Краят на лятото вече изгрява на хоризонта и докато в главата ти като в калейдоскоп се въртят спомени в картинки на морета, плажове, планини и сие, саундтракът идва от дрезденския Fat Kat Disko агент Barrio Katz – той ще ни гостува със своя global mashup (от реге, суинг, соул, гето фънк, хип-хоп, кумбия и прочее счупен бийт) този уикенд (15 и 16 септември) на Rtm + Beer фест. И ето, че загряваме порядъчно с "най-готината котка в квартала" или иначе казано...

 

Защо точно Barrio Katz?

Просто "Barrio" на испански означава квартал, но е и препратка към добрата стара латино музика, като boogaloo например, каквато много слушах преди години. "Katz" си означава котка – животни, които много харесвам. И така накрая се получава Barrio Katzнай-готината котка в квартала, хаха...

 

Как би представил на напълно непознат себе се и музиката, която обичаш, пускаш и правиш?

Казвам се Оле. Започнах да диджействам преди близо 20 години. В началото пусках фънк, соул и реге, после добавих малко ню джаз, брекбийт и дръменбейс, а в момента фаворити са ми стилове като кумбия, африканският moombahton, гето фънк и този вид дъбстеп, който е много близък до регето. Просто музиката, която правя и пускам като диджей е отражение на всички тези влияния.

 

Обичаш да правиш така наречените mashups, това ли е основната концепция на диджей сетовете ти?

Да, така е, по този начин може да комбинираш всичко, каквото си пожелаеш. Може да започнеш с някоя акапела под реге ритъм, във втория куплет да преминеш към дръменбейс и да завършиш третия със суинг. Откакто започнах да диджействам използвам ремикси и грууви, кавър версии на добре познати парчета – наричам го "Хит факторът" – всеки знае тази песен, но не по този начин... а и това кара хората да танцуват.

 

 

Жанровете и определенията за любимата ти глобална/етно музика тотално се размиха в последните години – хубаво или лошо е това за теб?

През последните години глобалната (бас) музика засили влиянието си поради две прости причини – интернет и евтината музикална продукция, създавана на компютър. За един продуцент от Африка или Южна Америка, сега е много по-лесно да намери интерес към неговата/нейната музика. Така и различните жанрове по-лесно взаимопроникват и се смесват. Традиционната фолк музика среща електронната и се появяват свежи, глобални стилове като така наречените балкан бийтс, cumbia digital, kuduru или пък moombahton във всичките му мутации. Ако го смесиш с дъбстеп се получава moombahcore или пък със соул музика – moombahsoul. Също като mashup-овете, които правя е... така кръгът се затваря.

 

Каква идея ти се въртеше в главата, докато записваше микса?

Да представя едно типично Fat Kat Disco парти. Загряваме с грууви реге и хип-хоп, после вдигаме градусите с малко гето фънк и moombahton. По традиция вътре има и хиляди други съставки, колкото може да поеме за 50 минути, хаха...

 

Разкажи ни повече тогава за Fat Kat Disko парти сериите, които правиш с твоя Pepe Le Moko DJ team?

Pepe le Moko е диджей колаборация, която правя с Jazz K Lipa. Той е стар мой приятел, с когото пускаме back to back музика вече повече от 15 години. Понякога към нас се присъединява и MC Dreadeye. Получава се нещо като soundsystem парти, но не само с реге парчета. От време на време с Jazz K продуцираме и ремикси или mashups.

Иначе Fat Kat е месечно парти, което правим с Jazz K вече 7 години в родния ми град Дрезден. Всеки път имаме международен гост – диджей или лайв банда. Като цяло Fat Kat е с отворена музикална концепция, има само две условия – добрата музика и публика, която трябва да танцува.

 

Какво ти предстои скоро?

В момента работя по един ремикс на класиката Children of The Revolution на T-Rex и по няколко други проекта.

 

Парти девиз за финал? Или пък житейска философия, която следваш?

Когато си на парти – следвай музиката и се остави на течението, а в живота – не следвай течението, изскочи от реката!

 


 

01.Titan Sound & Dudell - Pass It (But Mi Bellyfull)

02. Dreadsquad & Ward 21 - Jump & Skip (Reggae Version)

03. Artifacts - C'mon Wit Da Get Down (Maars Reggae Re-Fix)

04. Jurassic 5 vs Alton Ellis - I'm Still In Love With Freedom (Leygo Refix)

05. Collie Buddz - Come Around (Dj MeSs Remix)

06. Javier Morillas – Bye Bye Lucifer

07. Dedy Dread & DJ Rebel Feat. Delhi Sultanate - Criss & Shine

08. Skeewiff – Don't Rock The Boat

09. Bart & Baker Feat. Kitten & The Hip - Relax-ay-voo (Dubswing Remix)

10. Lovin' Spoonful vs. DJ Jazzy Jeff & The Fresh Prince – Hot Summer (Wick-it Mashup)

11. Mooqee & Herbgrinder – Sound Around Town

12. Pimpsoul & Neon Steve – Merry Go Round

13. Toots & The Maytals – 54/46 (Kross Bow Remix)

14. Dirty Dubbsters Feat. Topcat – Girls On My Mind (Spenda C Remix)

15. Lucy Gonzales – La Aventurera (Dance Kill Move Bootleg Remix)

16. O.G. Black & Guayo El Bandito – Bugutu (Chong X Remix)

17. Shazalakazoo & Chernobyl – Zica Memo (Moombahton Refix)

18. Schlachthofbronx – Carimbo

19. Schlachthobronx – Chambacu (G.Rag & Landlergschwister Remix)

 

Hit Me

Неделя, 08 Април 2012г. 19:55ч.

Emika и Jimmy Edgar в София или коя е Majenta?

 

 

Детройт via Бристол


Имало едно време... в Детройт, щата Мичиган, малко момченце на име Джими Едгар, което проходило тъкмо когато сърцето на моторния град затуптяло в ритъма на техното на Хуан Аткинс, Дерек Мей, Кевин Сандерсън, Джеф Милс и сие... Отвъд Океана пък, в Англия, недалеч от Бристол, малко момиченце на име Ема Джоли направило първите си бебешки стъпки под звуците на зараждащия се есид хаус...

Малкият Джими обичал да си играе с всичко, което издава шум – пиано, саксофони, магнетофони..., но най-вече с барабани, затова още като тийн започнал да свири в групи, експериментиращи с електронната музика. Ема по това време си играела с клавишите на пианото и композирала музика още в училище, затова неслучайно завършила с диплома по Музикални Технологии и започнала да работи в щаб квартирата на иконичния лейбъл Ninja Tune.

 

Не след дълго Джими Едгар се развихрил като лошото момче на фючър IDM фънка и издал дебютния си албум Color Strip за култовия лейбъл Warp, а арт самоличностите му се множели като спектъра на светлината – то не били музикални псевдоними (Creepy Autograph, Michaux, Black Affair, Her Bad Habit, Noir Friction...), то не били арт изложби (Джими излагал свои картини, фотографии и саунд инсталации в галерии и музеи в Ню Йорк, Детройт, Маями, Торино, Болоня), то не били фешън фотосесии и видеоклипове (снимал за списания като H, Notion, Clash, URB, руския Vogue, Dazed), то не били късометражни филми...

 

 

В същото време Ема Джоли търсела перфектният флирт между човешкият глас и сърцетупа на музикалните машини, докато сърфирала по партита с дружките си Pinch и Mala, усещайки гъдела от раждането на дъбстеп баса в корема си. Леко обременена от дъбстеп детето, чието раждане видяла с ушите си, тя заминала за Берлин, за да създава саунд дизайн за прочутата компания Native Instruments – музикалният хард и софтуер, на който диджеи и продуценти на електронна музика се кълнат във вечна вярност.

 

 

Berlin Calling...


Някъде там, из клубните хаус, техно и дъбстеп потайности на Берлин, Ема и Джими се срещнали. Може би, в някоя от щурите, бийторгийни нощи в емблематичния клуб Berghain/Panoramabar, където през деня Ема записвала звуци, които давала на резидентите на клуба Марсел Детман, Бен Клок и сие, за да направят после компилацията Fünf за петата годишнина на лейбъла им Ostgut Ton. А може би Ема и Джими се срещнали в деня, когато Емика отишла при модния фотограф Джими Едгар, за да ù направи фотосесия за някои от първите ù хитови сингли като Double Edge, Drop The Other и Count Backwards...

 

 

Джими вече живеел за постоянно в Берлин – може би заради договора за втория си албум ХХХ с прочутия берлински лейбъл !K7, а може би защото именно там бил перфектният техно будоар за неговия галактически електросекс фънк с красноречивите хитове от ХХХ Turn You Inside Out, Hot, Raw, Sex, Push, Function of Your Love и New Touch.


По това време Ема Джоли вече се казвала Emikа и славата ù се носела след нея като шлейф на дъбстеп принцеса от мрачно-светлите соул приказки на Андерсен. Наричали я още "гърл пауъра" в Ninja Tune, които издали дебютния ù албум, в който Емика създава своя дъбтехносоул свят, където машините имат човешко сърце и изливат страстни емоции с гласа си.

 

Нямало как, Ема и Джими се харесали, може би защото и двамата не обичали етикетите, които хората слагат в музиката и в живота. Или защото и двамата използвали музикалните машини, за да създават чувствена и страстна музика, която да гъделичка човешките импулси и изкушения. Именно затова, в началото на 2012, двамата решили да запишат общото 3 Hours ЕР – петият сингъл от суперуспешния дебютен албум на Emika с римейка Hit Me и два видеоклипа към парчето – и трите дело на Джими Едгар.

 

 

 

Emika и Jimmy Edgar в София или коя е Majenta?


Музиката, като най-хубавите неша в живота, е въпрос на споделено удоволствие. Именно затова Емика и Джими Едгар ще Hit-нат заедно София Лайв Клуб на 23 май.

 

Емика ще сподели наживо дъбтехносоул приказките си, които самата тя оприличава на боровинки – "синьо-лилави и загадъчно тъмни отвън, а отвътре – сочни и сладки". Освен хитовете от дебютния ù албум в "нейните боровинкови нощи" ще намерят място и издадените през май нови истории от Chemical Fever EP – очаква те наистина нощ с много алхимически реакции и любовни трески.

 

 

Джими Едгар, от своя страна, ще катализира химическото действие на любовния бийт еликсир с атрактивното си Majenta LED аудио-визуално лайв шоу, с което ще представи и новият си албум Majenta, излизащ точно през май от хитовия лейбъл Hotflush на Scuba – очаквай неоново еротичен робоелектро-поп в парчета като Take Me on a Sex Drive или в I Need Your Control, малко UK garage за разкършване в Let Yrself Be и футуристичен електро-фънк с постер лозунги в пилотния сингъл This One's for the ChildrenWe don't like television... We don't like New Wave... We don't like celebrities... We just want what we crave...

Ако и вие не обичате гореизброените и просто желаете сексилектро соул бас в здрачна майска нощ то...

 

mir-logo-black-50x25 presents Emika Live & Jimmy Edgar Live на 23 май 2012 в Sofia Live Club


Билети тук

MIR x 3

Четвъртък, 24 Май 2012г. 12:12ч.

3 words if you say it I'm staying... 3 часа, 3 артисти, 3 думи... в 3 букви – mir-logo-black-50x25 Ви обича...

 

Така изглежда сухата равносметка от второто mir-logo-black-50x25 парти, което събра Emika, Jimmy Edgar, 1000names и Вас на една сцена под мотото Let's Work Together!

 

Специални mir-logo-black-50x25 благодарности на:


Миша Мар – сърцето и душата, и... всичко на mir-logo-black-50x25. Благодаря за сбъдването на не една и две мечти, и за материализирането на специалната mir-logo-black-50x25 визия за концерта на Емика, която целият ù екип (надявам се и Вие) страшно много хареса, а Джими Едгар дори нарече "най-добрият визуален концерт на Емика, който съм гледал"!

mir1

 

Емика (+ Matt & Brandon) – за невероятната музика и за това, че толкова мигновено, непринудено и страстно влезе в mir-logo-black-50x25 семейството и идеята (от една седмица фейсбук профила ù е изцяло mir-logo-black-50x25-ен).

mir3

 

Джими Едгар (+ Linards) – за това, че ни разкри новия цвят Majenta и за гаргантюанското му куул спокойствие, което кара и най-големия хаос да тече по мед и... Majenta.

mir5

 

1000names – за подкрепата и страхотната парти атмосфера, която създадоха Ники и Маргото.

 

Соарон – за всеотдайната работа по постери, визии... за приятелството и за това, че е голям Човек.

 

Тихомир Рачев – за приятелството и уникално добрите снимки, които направи и на първото, и на второто mir-logo-black-50x25 концепт парти.

 

Всеки един от Вас – хората, които дойдоха на концерта и застанаха зад mir-logo-black-50x25 идеятаБлагодаря! Сигурен съм, че когато повече хора осъзнаят, че трябва да работят за ИДЕИ, а не за пари, нещата ще се оправят по нашите ширини.

mir2

 

 

Та... 3 words if you say it I'm staying... Да остане ли mir-logo-black-50x25 или... ?

mir


Снимки от MIR presents Emika Live & Jimmy Edgar Live & 1000names DJ set

 

MIR 11 | Funktool

Понеделник, 15 Октомври 2012г. 09:42ч.

Бургас, морето и... неговите парти хора. Ивайло Funktool Минчев е дете на морето и винила, един от основателите на парти серията Seavents, но и действащ барман в бургаския фънки клуб Barbossa – затова като идеален аперитив за второто Seavents събитие тази събота (20 октомври) с гръцките "братя по оръжие" Kill Emil и Billa Qause, Ивайло ни сипа в шейкъра класики от Freddie Cruger, The Herbaliser, ODB, Mr. Scruff, Kraak & Smaak, Gipsy Brown и... няколко лични признания за себе си.

 

Защо точно Funktool?

Доста интересна история. Като хлапе слушах много една банда Planet Funk, а на обложките им беше много готино изписано името им. В някакъв час в училище като всеки ученик, който скучае си рисувах разни неща в тетрадката. Та, пробвах да изпиша името им със същия шрифт и се заиграх с буквите, някакси естествено добавих tool след funk... И оттогава започнах да го ползвам като онлайн никнейм. Впоследствие, след като започнах да пускам музика, си ми остана като псевдоним.

 

Какво или кой натисна бутона Play на авантюрата ти с Музиката?

Честно казано, не знам дали има някой конкретен човек или причина. Може би любовта ми към музиката сама е подтикнала това мое начинание.

 

Бургас е твоят роден град, имаш ли по-особено отношение към морето? Влияе ли това по някакъв начин на музиката, която обичаш и пускаш?

Естествено, обичам морето страшно много. Има една неуловима енергия в него, която винаги ме е карала да се чувствам добре. Може би и то ми дава вдъхновение за музиката. Трудно ми е да си представя да не съм близо до него.

 

Оттам идва Seavents, така ли? Каква е концепцията ти за тази клубна парти серия?

Seavents е нашата скромна и млада организация. Реално сме няколко души – диджеи, фотографи и дизайнери. Първото ни събитие беше колаборация със солунската организация Root Boot, с които направихме третата част от техния проект Ring The Alarm, който е доста интересно мултижанрово събитие. На живо рисуваха някои от водещите гръцки и български графити артисти, а зад пулта бяхме аз, Funkusion и гръцките диджеи от Root Boot. Иначе всичко се гради с времето и идеите идват спонтанно. Със сигурност ще каним гост артисти от чужбина, които все още не сме слушали на родна земя. На 20 октомври предстои второто ни събитие – поканили сме Kill Emil и Billa Qause от Гърция в малката зала на Mixtape 5 за лайв и диджей сетове след това. Доста интересни и добри млади продуценти, които си струва да се чуят на живо.

 

 

Ако можеше да пуснеш песен в бутилка в морето, то тя ще е...?

The Black Seeds – Make A Move, защото има хубаво послание.

 

Каква идея ти се въртеше в главата, докато записваше микса? Някоя скрита история в него?

Първоначалната ми идея беше да запиша микса изцяло на винил, но след няколко опита, след които разбрах, че явно някои плочи не са в добро състояние и имаше кофти звук, реших да го запиша на дигитален формат. Исках миксът да е разнообразен – да е с нови и стари парчета, и да е танцувален.

 

Саундтракът на деня ти е...?

През деня обичам да слушам по-леки неща. Даунтемпо, реге, трип-хоп, боса нова... Вечерта обръщам плочата – фънк, диско, хип-хоп... И все пак това е константа.

 

Идеята за създаване на собствена музика е...?

Преди време имах опити със софтуер като Cubasе и Reason. Бях започнал да правя прилични неща, но в един момент преустанових уж временно, а то така и остана. Имам все още желанието, така че е напълно възможно.

 

Освен за музика, обичаш да говориш с часове и за...?

Футбол, дизайн, брейк и какво ли още не.

 

Къде хората могат да те срещнат и чуят тия дни?

В събота откривам партито с Kill Emil и Billa Qause. След това имам дата и в бургаския бар Barbossa, където работя и като барман. Надявам се да има повече покани за пускане през есента, пък ще видим.

 

Парти девиз за финал?

Слушай музика, танцувай, забавлявай се, обичай и бъди добър човек!


01. Freddie Cruger - Pushing On

02. The Herbaliser - The Turnaround

03. JD73 - Happy People

04. Gofrilab - Cafe

05. Mister T. - How Deep Is Your Funk

06. ODB - Got Your Money (feat. Kelis)

07. Mr. Bird - Future Retro

08. Mr. Scruff - Come On Grandad

09. Quantic & Mr. Scruff - Donkey Ride

10. Ralph Myerz - Think Twice

11. Kraak & Smaak - Squeeze Me (Lack Of Afro Remix)

12. Liberty Klaud & Alex Cable - My Lawyer

13. Yosaku - Ain't It Funky

14. Captain Planet - Samba Radiante (Chris Read Remix)

15. Gipsy Brown - Life Is A Trip (Mo' Horizons Remix)


онлайн