A+ R A-
MIR

MIR

URL адрес: Електронна поща: Адресът на е-пощата e защитен от спам ботове. Нужен ви е javascript, за да го видите.

Речи против Катилина

Понеделник, 11 Декември 2017г. 16:16ч. Публикувана в Литература

Докато чакаме новия роман (след Петрония) на Амели Нотомб, времето е идеално да разберете доколко я познавате – Речи против Катилина (откъс от романа ви очаква по-долу) е история, която взима заглавието си от цитат ("Докога най-сетне, Катилина, ще злоупотребяваш с нашето търпение?") от реч на Цицерон и в случая, на изпитание е търпението на възрастната семейна двойка Емил и Жюлиет, които заедно с горската къща на Мечтите си се сдобиват и с истерично мълчаливия съсед, доктор Бернарден, който всеки ден, по часовник, прави визитация в дома им, за да провери пулса и границите на тяхното... търпение – история колкото хумористично-абсурдна, толкова и мистериозна, но и зачекваща сериозно въпроса поставен още от първите, написани от Амели, редове: "Не знаем нищо за себе си. Мислим, че свикваме с това, което сме, но е точно обратното. Колкото повече години минават, толкова по-малко разбираме кой е този човек, от чието име говорим и правим разни неща."...

 

 

Към шест часа вечерта, точно както предния ден, той се надигна, за да си тръгне. Вече мислех, че никога няма да го направи. Нямам думи да опиша колко безкрайни ми се видяха тези два часа. Бях така изтощен, сякаш се бях борил с някой циклоп, по-лошо – с обратното на циклоп. Циклопът Полифем е "този, който говори много". Наистина, да се сблъскаш с бъбривец, си е изпитание. Но какво да се прави срещу някой, който ти натрапва безмълвието си?

Предния ден, когато съседът си тръгна, се бях посмял. На втория вече не ми беше смешно. Жюлиет ме попита, като че ли можех да знам:

– Той защо дойде днес?

За да я успокоя, измислих отговор, в който трудно можеше да се повярва:

– Има хора, на които не им стига едно посещение за запознанство. Трябват им две. Сега вече всичко е наред.

– А! Чудесно. Доста внимание изисква този господин.

Усмихнах се. Но всъщност очаквах най-лошото.

 

На следващата сутрин се събудих нервен. Не смеех да си призная каква е причината. За да се спася от това смътно безпокойство, скроих план:

– Днес ще си направим коледна елха.

Жюлиет онемя от изненада.

– Ама Коледа отмина. Януари е.

– Няма значение.

– Ние никога нямаме коледна елха.

– Тази година ще си имаме.

Направих план: ще отидем в селото да купим елхата и играчките, а следобед ще сложим елхата в хола и ще я украсим. Естествено, беше ми безразлично дали ще имаме, или не коледна елха. Но само това измислих, за да заглуша моята тревога. В селото вече не се продаваха никакви елхи. Купихме няколко гирлянди и цветни топки, но също така брадва и трион. По пътя обратно спрях колата посред гората и с несръчността на новак отсякох една малка елха.

kati1

Поставих я в багажника, който след това не можа да се затвори напълно. Следобед се измъчихме да задържим елхата в право положение в хола. Заявих, че следващата година ще я купим засадена в голяма саксия. След това трябваше да разпределим по клоните украсата, която бе проява на съмнителен вкус. Жена ми много се забавляваше. Тя реши, че елхата прилича на селянка във фризьорски салон, и предложи да добавим няколко ролки за коса. Изглежда, Жюлиет бе забравила заплахата, която витаеше над главите ни. Но аз бях много притеснен и тайно поглеждах часовника си. Точно в четири часа на вратата се почука. Жена ми прошепна:

– О, не!

По тези две думи разбрах, че моите номера не бяха успели да приспят страховете ù. Покорно отворих вратата. Натрапникът бе сам. Той измърмори едно "добър ден", подаде ми палтото си и като по навик се запъти да седне във фотьойла си в хола. Прие чаша кафе и не каза нищо. Осмелих се отново да го попитам дали съпругата му също ще дойде – нещо, което не желаех, но което все пак даваше някакъв смисъл на тази визита. С притеснен вид той извади от репертоара си една от основните му съставки:

– Не. Всичко това започваше да прилича на кошмар. Нашето занимание от следобеда поне ми даваше блестяща тема за разговор:

– Видяхте ли? Украсихме коледна елха.

– Да.

Щях да попитам: "Хубава е, нали?", но реших да направя научен експеримент чрез безумно смел въпрос:

– Как я намирате?

В случая никой не би могъл да ме обвини в любопитство. Затаих дъх. Залогът беше голям – имаше ли господин Бернарден понятие за хубаво и грозно? След като изтече времето за размисъл и нашето произведение на изкуството бе огледано с разсеян поглед, празният му глас изрече неясен отговор:

– Добре.

"Добре" – какво ли означаваше това в неговата вътрешна лексика?

Дали тази дума изразяваше естетическа преценка, или морална категория в смисъл: "Добре е, че сте се погрижили да имате коледна елха"? Настоях:

– Какво разбирате под "добре"?

Докторът доби недоволен вид. Забелязах, че това ставаше винаги когато въпросите ми надхвърляха лексикалните рамки на обичайните му отговори. За малко да ме накара да изпитам срам, както когато в предишните два дни бях решил, че думите ми са неуместни. Този път реших да издържа:

– Това означава, че я намирате красива ли?

– Да.

По дяволите. Бях забравил, че не бива да му предоставям възможност да употреби двете си любими думи.

– А вие имате ли коледна елха?

– Не.

– Защо?

Лицето на нашия гост стана гневно. Мислех си: "Давай, покажи как се нервираш. Вярно, зададох ти нечувано нахален въпрос – защо нямаш елха? Колко грубо! Но този път няма да ти помогна. Сам ще трябва да намериш отговора". Секундите течаха, господин Бернарден бърчеше вежди – или разсъждаваше, или смилаше гнева си от това, че му се налага да разгадава нещо сложно като загадката на сфинкса. Започвах да се чувствам отлично. Колко се изненадах, когато чух благия глас на Жюлиет да изказва предположението:

– Може би господинът не знае защо няма елха. Често причините за подобни неща остават непонятни.

 

Колко жалко. Всичко пропадаше заради нея. Измъкнат от неудобството, нашият съсед възвръщаше спокойствието си. Докато разглеждах лицето му, си дадох сметка, че тази дума не бе подходяща. В него нямаше никакво спокойствие. Погрешно смятаме, че то е присъщо на дебелите хора. В лицето на нашия изтезател нямаше нищо, което да прилича на благост и покой. Всъщност то излъчваше единствено тъга. Но не някаква сладостна тъга като в португалското фадо, а тягостна, невъзмутима и безнадеждна тъга, стопена в мазнината му. Като се замислих, не можах да си спомня дали познавам весели дебели хора. Напразно ровех в паметта си. Сигурно репутацията им на веселяци беше неоснователна. Повечето от тях всъщност имаха тежкия израз на господин Бернарден. Навярно това беше и една от причините присъствието му да е така неприятно. Ако имаше щастливо лице, мълчанието му нямаше да е така мъчително. Постоянството на това мазно отчаяние бе истинско изпитание. Жюлиет, чието лице бе повече крехко, отколкото слабо, имаше весел израз дори и когато не се усмихваше. При нашия гост навярно бе точно обратното, ако допуснем, че му се случваше да се усмихва. След провала на моя разпит на тема "Коледната елха и необходимостта от нея" казах нещо, което вече не си спомням, знам само, че бе дълго, дълго и мъчително. Когато Бернарден най-после си тръгна, не можех да повярвам, че е едва шест часа. Имах твърдото убеждение, че е станало девет и че той ще се натрапи и за вечеря. Значи бе останал "само" два часа, точно както предния и още по-предния ден. Несправедлив като всеки отчаян човек, се нахвърлих на жена ми:

 

– Защо му помогна за коледната елха? Трябваше да го оставиш да се гърчи!

– Мислиш, че съм му помогнала?

– Да! Ти отговори вместо него.

– Защото въпросът ти ми се стори малко неуместен.

– Така е! Точно затова го зададох. Най-малкото за да изпробвам интелектуалното му ниво.

– Той все пак е кардиолог.

– Може да е бил интелигентен в някое далечно минало. Явно вече нищо не му е останало.

– Не ти ли се струва, че той има някакъв проблем? Видът му е нещастен и обречен.

– Виж, Жюлиет, ти си прекрасен човек, но все пак не сме ангели.

– Мислиш ли, че утре пак ще дойде?

– Откъде да знам?

Усетих, че повишавам тон. Изкарвах си го на жена ми като някой пълен нещастник.

– Извинявай. Този тип ми къса нервите.

– Ако утре пак дойде, какво ще правим, Емил?

– Не знам. Ти какво мислиш?

Почувствах се изморен. Тя усмихнато каза:

– Може пък утре да не дойде.

– Може.

Уви, въобще не мислех така.

 

 

 

 

cover-rechiprotivkatilina3   Речи против Катилина (превод Светла Лекарска, 144 стр, цена 15 лeва) е в книжарниците и на Международен панаир на книгата – 12 - 17 декември, НДК

По колко пъти на ден не умираме

Вторник, 28 Ноември 2017г. 00:07ч. Публикувана в Литература

Срещали сме ви и преди с Тошка Иванова... Нейната борба със смъртоносния хепатит С завърши с хепи(титен)-енд и книгата Позитивно, а сега е време да разберем По колко пъти на ден не умираме – първият сборник с разкази на Тошка, който обединява 36 кратки истории, шарени и разнопосочни като живота, в идеята, че е по-важно да разберем по колко пъти на ден наистина живеем... Затова, днес, един от тези 36 разказа ще ви запознае с...

 

 

Чистачите на гузната ни съвест


Вторник сутрин. Вървя към спирката на трамвая, закъснявам за работа, пия кафе и пуша в движение.

Подлезът на Орлов мост. На стълбите стои човек с черни очила и бастун, проси. Винаги е там. Понякога ме кара да се съмнявам в слепотата му, заради навика му да обръща глава след млади момичета с къси поли. Но знам ли, може би някои момичета са привлекателни дори без да бъдат видени.

Мъжът пред мен се спира за момент, рови в джоба на сакото си, вади няколко монети и ги пуска в протегнатата ръка на слепеца. После продължава към парка.

Вървя след него – просто съм в същата посока – и неволно го разглеждам. Мъж на около 50–55, с оредяваща коса и спретнат, но леко овехтял костюм. Очевидно няма твърде големи възможности, но се опитва да изглежда добре.

На входа на метрото откъм парка е застанала жена с цигулка. Тук хората се сменят – цигулка, синтезатор, акордеон. Явно локацията е удобна – завет е, а и акустиката е чудесна. Човекът пред мен започва да рови в джоба си още преди да сме наближили. Прави лек завой от пътя си, за да пусне няколко монети в отворения калъф на цигулката. После продължава през парка.

Прекосяваме парка и влизаме в отсрещния подлез, към Левски и Гурко. Там е застанал дядо с акордеон, който се появи преди няколко месеца и оттогава редовно е там. Вече открито гледам към неизвестния благодетел, очаквайки отново да зарови ръце в джобовете си. И той го прави. Монетите издрънчават в шапката на дядото, акоредеонът изсвирва няколко благодарствени тона.

Излизаме от подлеза и пътищата ни се разделят. Аз си продължавам към спирката на трамвая, той тръгва по Гурко, но остава в главата ми. Не мисля за това колко е добър, благороден и човечен. Не знам дали е такъв.

Мисля за човека в спретнат, но овехтял костюм, излязъл, за да намери всички улични музиканти и всички просяци в София. Мисля си колко ли е натежало сакото му от всичките тези монети в бездънните джобове. И колко ли тежи на сърцето му, за да иска да дава, дава и дава, за да му олекне поне малко, да накара проклетата съвест да млъкне, и да се почувства отново добър.

 

 

 

cover-toshka   По колко пъти на ден не умираме (152 стр, цена 13 лева) е в книжарниците

КиноАРТмания

Неделя, 12 Ноември 2017г. 21:00ч. Публикувана в video:mir

Филмите за Изкуство, във всичките му форми, винаги са били на особена почит в селекцията на Киномания (тази година от 16 до 30 ноември, пълната програма е тук) като този път изборът е предоволно богат и актуален, а ето кои са нашите фаворити в КиноАРТмания 2017...

 

 

Болшой – 17, 18, 19, 25 и 26 ноември

Русия, 2017, 132 мин

режисьор: Валерий Тодоровски

с участието на: Маргарита Симонова, Алиса Фрейндлих, Валентина Теличкина, Александър Домогаров, Анна Исаева, Никола льо Риш, Андрей Сорокин, Ирина Савицкова

bolshoi

Кой друг, ако не руснаците да направят правдив и чувствен филм за това какво е Усещането да танцуваш в Болшой трупата, какво е да танцуваш Мечтата си... и на какъв фон, ако не на музиката на Чайковски... – събрал мотиви от класически балет теми и истински балерини Болшой разказва мечтата на Юлка (Маргарита Симонова) и бодливия път на палци, който трябва да изтанцува – от затънтеното провинциално градче до големите сцени... но не и без да мине през саможертвени тренировки, през жестока конкуренция, през горчиви предателства и през... Любовта, естествено.

 

 

Роден – 18, 20, 25, 26, 28 ноември и 3 декември

Франция/Белгия, 2017, 119 мин

режисьор: Жак Доайон

с участието на: Венсан Линдон, Изия Егелен, Северин Канеел, Бернар Верле, Андерс Даниелсен Лие, Артюр Нозисиел, Лоран Поатрено, Оливие Кадио, Паскал Касанова

rodin1

Да, тази година се навършват 100 години (точно на 17 ноември) от смъртта на Огюст Роден – повод да надникнем в света на скулптора, където пласт подир пласт са издълбани ранните мечти, самоуката шлифовка, бурната връзка с Камий Клодел, безкрайните му обсесии и страсти... до получаване на Скулптурата на Живота на родения да бъде Роден.

 

 

Далида – 18, 20, 24 и 26 ноември

Франция, 2016, 124 мин

режисьор: Лиса Асуелос

с участието на: Звева Алвити, Рикардо Скамарчо, Жан-Пол Рув, Никола Дювошел, Алесандро Борги, Брено Плачидо, Нилс Шнайдер, Венсан Перес, Патрик Тимзит

dalida1

Колкото диското е лежерна и хедонистична музика, толкова животът на Далида, един от гласовете-символи на този стил във Франция (от 50-те до 80-те години), е суров и трагичен – родена в Египет като Йоланда Джилиоти (и изиграна с поразителна прилика от Звева Алвити), Далида минава през седемте кръга на Диско Рая и Ада... но винаги със Стил.

 

 

Джанго – 18, 24, 25, 28 и 30 ноември

Франция, 2017, 115 мин

режисьор: Етиен Комар

с участието на: Реда Катеб, Сесил дьо Франс, Беата Паля, БимБам Мерстайн, Габриел Мирет, Алекс Брендемюл

djangor

Както казва джаз китаристът Емет Рей (героят на Шон Пен в Сладък и гаден): "Единственият от когото се страхувам и пред когото благоговея е Джанго Райнхард." – режисьорският дебют на Етиен Комар също събира тези две контрастни чувства в портрета на Краля на суинга, който се бори за оцеляване в окупирана Франция, преследван от нацистите, но смело отказващ Музиката му да бъде използвана за политически цели... История, точно като за нашето съвремие...

 

 

Buena Vista Social Club: Adios – 19, 23, 25, 26, 29 и 30 ноември

САЩ, 2017, 110 мин, документален

режисьор: Люси Уокър

с участието на: Омара Портуондо, Барбарито Торес, Мануел "Гуахиро" Мирабал, Елиадес Очоа, Хесус "Агуахе" Рамос и архивни кадри с Компай Сегундо, Ибрахим Ферер, Рубен Гонсалес

bvsc

Да, Омара Портуондо изпя своето Adios с публиката на концерта си в София тази година и да, продължението на Вим Вендерс класиката Buena Vista Social Club тук дава идеална възможност и на емблематичните Компай Сегундо и Ибрахим Ферер да се сбогуват с... песен на уста... макар и посмъртно, уви. Да, прощално турне може и да звучи мрачно-тъжно, но това е Турне на Вечния Живот, защото докато Buena Vista Social Club Музиката звучи... Няма Adios!

 

 

Да преследваш Джон Колтрейн – 19, 24 и 26 ноември

САЩ, 2016, 99 мин, документален

режисьор: Джон Шайнфелд

с участието на: Сони Ролинс, Джими Хийт, Уейн Шортър, Маккой Тайнър, Бени Голсън, Карлос Сантана, Джон Денсмор, Уинтън Марсалис, Рави Колтрейн, Камаси Уошингтън и гласа на Дензъл Уошингтън

chasetrane

Джон Шайнфелд e мастер документалист и това личи от подхода му към многоликата Вселена, носеща името Джон Уилям Колтрейн – в повечето случаи оставя Музиката да говори... или самият Колтрейн (с негови записки и мисли, четени от Дензъл Уошингтън), а трибют коментарите на целия музикален свят само рамкират фрий джаз завета и A Love Supreme саксофон образа, които са Тук... 50 години след кончината му... да, точно толкова маркира тази 2017-а... или с 10 години повече, отколкото е живял самият Trane!

 

 

Гоген – пътуване до Таити – 19, 23, 24 и 1 декември

Франция, 2017, 102 мин

режисьор: Едуар Делюк

с участието на: Венсан Касел, Тухей Адамс, Малик Зиди, Пуа-Тай Хикутини, Марк Барбе

gauguin

Рядко му се отдава шанс на Венсан Касел да играе художник (въпреки, че е идеален за Ван Гог, например), но когато го прави... образът му лепва като боя на платно... като Пол Гоген на Таити... Да, какво стои зад прословутите картини и сюжети на Гоген, които хипнотизират със семпла красота, защо точно Таити, толкова ли наистина е красива неговата муза Теура и как това се чува в музиката на Уорън Елис (от Ник Кейв кръга) – всички тези въпроси ще намерят отговор в Гоген – пътуване до Таити.

 

 

Да обичаш Винсент – 26 ноември, 19:00, НДК - Зала 1

Великобритания/Полша, 2017, 95 мин

режисьори: Дорота Кобела и Хю Уелчман

с гласовете на: Дъглас Бут, Роберт Гулачик, Елинор Томлинсън, Сорша Ронън, Крис О'Дауд

lovingvincent1

Над 62 000 маслени картини, анимирани (по 12 в секунда!) в пълнометражен филм, леещ се в хармония с цветната музика на Клинт Манзел сюжет, извлечен от писмата на Ван Гог и озвучен от актьори с прилика с образите в картините на Винсент – едва ли тази суха статистика може да опише и частица от визуалната магия и революция на аниматора Хю Уелчман и полската художничка Дорота Кобела при създаването на първия в историята на киното пълнометражен филм, осъществен чрез анимиране на маслени картини..., които пресъздават Света, видян през очите на Ван Гог... е, как после да не обичаш Винсент, а!?

 

 

 

Киномания 2017 е от 16 до 30 ноември (с разширена програма 17 – 21 декември) в салоните на НДК, Люмиер Lidl, Дом на киното, Одеон, Френски институт, Евро синема и културен център G8

Дузина Киномания

Неделя, 12 Ноември 2017г. 19:19ч. Публикувана в Кино

След грандиозния 30-годишен юбилей на Киномания неусетно дойде време (тази година от 16 до 30 ноември, пълната програма е тук) отново за есенни фестивални фаворити и бъдещи претенденти за Оскар 2018. Време за свят измислен, пълен с филми... време за гала откриване с кинодебюта на Галин Стоев в Безкрайната градина, време за преклонение пред Blade Runner:The Final Cut, време От песен на песен... или време за дузина (все пак се навършват 50 години от появата на Мръсната дузина през 1967) от най-добрите филми, които ви очакват на Киномания 2017.

 

 

Безкрайната градина – 16 ноември, 19:00, НДК - Зала 1

България, 2017, 90 мин

режисьор: Галин Стоев

с участието на: Мартин Димитров, Елица Матева, Димитър Николов, Глория Петкова и Никола Анастасов (1932 – 2016)

bezkraigradi1

Галин Стоев и Яна Борисова изградиха силен театрален тандем, който сега пренасят и на киноекрана – дебютът и на двамата в киното носи атмосферата (и мотиви) от пиесата Приятнострашно на Борисова, за да може на екрана приятнонежно да се разлива платоничен любовен триъгълник (между двама братя и цветарката Ема) на фона на красива София (о, да, възможно е според фотографския тандем Борис Мисирков и Георги Богданов), всред магична декоративна градина (изпипана до най-малкия детайл от художника Юлиян Табаков), където героите (а и вие) да намират вътрешен Мир, а Душата на Гарабедян (Никола Анастасов в последна роля, уви) да открие Покой и Топлина, така нужни в студеното ни цинично и апатично съвремие.

 

 

Събърбикон – 17, 18, 19, 23, 26 и 27 ноември

САЩ, 2017, 105 мин

режисьор: Джордж Клуни

с участието на: Мат Деймън, Джулиан Мур, Оскар Айзък, Глен Флешлер, Алекс Хасел

suburbicon

Явно мастъркласът при братя Коен на Джордж Клуни си е казал тежката дума – Събърбикон (по Коен/Клуни сценарий) напомня донякъде на класики като Фарго и задълбава сатирично в сриването на американската (и не само) мечта като връща лентата през 50-те години на миналия век, където Гарднър Лодж (Мат Деймън), сестрите Маргарет/Роуз (Джулиан Мур) и застрахователния следовател Роджър (Оскар Айзък) се оплитат в кълбо от убийство, застраховки, черен хумор и социална идилия, тиктакаща като бомба с часовников механизъм.

 

 

Мадам Хайд – 17, 21, 22, 28 и 30 ноември

Франция, 2017, 95 мин

режисьор: Серж Бозон

с участието на: Изабел Юпер, Ромен Дюри, Жозе Гарсия, Ада Сенани

mmehyde

Кой друг, ако не Изабел Юпер да изиграе фемина версията на доктор Джекил и г-н ХайдМари е плаха и вглъбена учителка по физика, която понася всевъзможни шеги и закачки на свой гръб, докато през една бурна нощ гръм не доказва брилянтно-комично третия закон на физиката – на всяко действие отговаря равно по сила и обратно по посока противодействие... а то е особено опасно ако идва от... Мадам Хайд.

 

 

Борг/Макенроу – 18, 19, 21, 26 и 29 ноември

Швеция/Дания/Финландия, 2017, 108 мин

режисьор: Янус Мец Педерсен

с участието на: Сверир Гуднасон, Шая Лабьоф, Стелан Скарсгаард, Тува Новотни, Йън Блакман, Лео Борг

borgmcenroe0

Неслучайно Янус Мец Педерсен е спец (при това Кан-отличен) на документалния филм и това си личи в пълнометражния му дебют – от мастер пресъздаването на дрехите и Духа на времето до емоциите, оформили епичния сблъсък между два Свята, разделени от мрежа (а.к.а култовият Уимбълдън финал през 1980 между титаните Бьорн Борг и Джон Макенроу), от изпълненията на Сверир Гуднасон/Борг и Шая Лабьоф/ Макенроу до музиката на Сасу Рипати/Vladislav Delay и компания, всичко тук води към гейм, сет и... мач за публиката.

 

 

Три билборда извън града – 18, 19, 25, 26 и 28 ноември

САЩ, 2017, 112 мин

режисьор: Мартин Макдона

с участието на: Франсиз Макдорманд, Уди Харълсън, Сам Рокуел, Лукас Хеджис, Кларк Питърс, Аби Корниш, Джон Хоукс, Питър Динклейдж

3billboards5

Мартин Макдона винаги е бил майстор на тънкия социален и сатира разрез на съвременното ни общество и отново, с помощта на (част от Седемте психопата) Уди Харълсън и Сам Рокуел, и любимата актриса на братята Коен, Франсиз Макдорманд, (Милдред Хейс, която търси неистово справедливост за изнасилването и убийството на дъщеря ù), и три стари билборда, Макдона успява да покаже къде е ръждясало Колелото на Живота.

 

 

Сбогом, Кристофър Робин – 18, 19, 22, 25 и 26 ноември

Великобритания, 2017, 107 мин

режисьор: Саймън Къртис

с участието на: Домнал Глийсън, Марго Роби, Кели Макдоналд, Алекс Лоутър, Стивън Кембъл Мур, Уил Тилстън

chrisrobin

"Колкото повече, толкова повече" мъдро казва обичания по цял свят Мечо Пух, а колкото повече филми за живота на неговия създател Алън Милн, толкова по-добре, добавяме скромно ние – Саймън Къртис продължава успешната си формула от Моята седмица с Мерилин и Жената в злато като отново преплита биографични факти с малко магия, този път следвайки животът между двете световни войни на Алън Милн (Домнал Глийсън) и неговия син Кристофър Робин по пътя им през Голямата гора и срещата с Мечо Пух и неговите верни приятели.

 

 

Призраците на Исмаел – 18, 19, 23, 25, 26, 29 и 30 ноември

Франция, 2017, 114 мин

режисьор: Арно Деплешен

с участието на: Матийо Амалрик, Марион Котияр, Шарлот Гензбур, Луи Гарел, Алба Рорвахер, Ласло Сабо, Иполит Жирардо, Жак Ноло

fantomesismael

Лесно е да се каже, че всеки живее с призраците от миналото си, но когато, след 21 години, в живота на режисьора Исмаел Вюяр (препратка към едноименния герой на Матийо Амалрик във филма Крал и кралица на Деплешен) отново се появява жена му Карлота (Марион Котияр), а той вече е намерил Любовта на живота си в Силвия (Шарлот Гензбур), то Нищо не е Лесно – остава само да разберем кой ще издържи по катетите на еротичния ноар триъгълник!?

 

 

Ерата на първите – 18, 21, 24, 27 и 28 ноември

Русия, 2017, 140 мин

режисьор: Дмитрий Кисельов

с участието на: Евгений Миронов, Константин Хабенски, Владимир Илин, Анатолий Котеньов, Александра Урсуляк, Елена Панова, Валерий Гришко, Авангард Леонтиев

eraspace

Да, на руснаците най им приляга да правят филми за покоряването на Космоса, а не да играят второстепенни роли в безчет НАСА блокбъстъри и Ерата на първите се опитва да поправи това и да запълни този вакуум – не, историята не е за първия човек в Космоса, Юрий Гагарин, а за Алексей Леонов (Евгений Миронов) – първият човек, излязъл в открития Космос през 1965, когато (като при повечето спейс филми) всичко, което може да се обърка... се обърква.

 

 

Сто и двадесет удара в минута – 18, 19, 21, 23, 26, 28 и 30 ноември

Франция, 2017, 140 мин

режисьор: Робен Кампийо

с участието на: Науел Перес Бискаярт, Арно Валоа, Адел Аенел, Антоан Рейнарц, Феликс Марито

120bpm1

Сто и двадесет удара в минута – това е средната честота на туптене на човешкото сърце... но това определя ли ни като хора... кое, всъщност, ни определя като хора... Все въпроси, които Робен Кампийо задава чрез историята на ACT UP, парижката група активисти, фокусирала общественото внимание към болните от СПИН през 90-те, преплетена с интимната драма на Натан и Шон, озвучена с музиката на Arnaud Rebotini (звукоотговорен и за предишния филм на Кампийо Eastern Boys) и оценена с Голямата награда на журито в Кан.

 

 

Рокендрол – 20, 24, 25 и 26 ноември

Франция, 2017, 123 мин

режисьор: Гийом Кане

с участието на: Гийом Кане, Марион Котияр, Жил Льолуш, Филип Льофевр, Камий Роу, Бен Фостър, Иван Атал, Ален Атал, Джони Холидей, Летисия Холидей

margui

Ако някога сте следили пародийните неглиже снимки, които Гийом Кане прави на жена си Марион Котияр и поства във фейсбук, инстаграм... то ще оцените подобаващо сатиричния и оголващ хумор в Рокендрол, където Гийом и Марион играят... себе си! Да, двамата стоят толкова перфектно на екран като в емблематичния (и за техния семеен живот) филм Детски игри, но... този път игрите са съвсем реални и са за възрастни, които вече не знаят кои са, какви са и защо са тук... голям процент от населението на Земята, ако питате нас.

 

 

Кораб в стая – 21, 22, 23, 25 и 30 ноември

България, 2017, 107 мин

режисьор: Любомир Младенов

с участието на: Цветан Алексиев, Елена Димитрова, Иван Димитров

korabroom1

Все по често живеем в "балончета" от собствена, паралелна вселена, където бягаме и се крием от реалността наоколо... Това се случва и с Павла (Елена Димитрова) и нейния брат аутист – Иван (Иван Димитров), когато фотографът Филип (Цветан Алексиев) им създава удобен и спокоен Свят за Обитаване... но колко може да издържи един Балон преди да се спука... или един Кораб, затворен в стая...

 

 

Свят измислен, пълен с чудеса – 22, 25, 28 и 29 ноември

САЩ, 2017, 117 мин

режисьор: Тод Хейнс

с участието на: Джулиан Мур, Мишел Уилямс, Оукс Фегли, Милисънт Симъндс, Джейдън Майкъл, Том Нунън

wonderstruck

Още със Златно кадифе и Не съм тук Тод Хейнс доказа, че може неподражаемо да смесва минало, настояще и бъдеще в една магична история, а в настоящата адаптация на романа на Брайън Селзник го прави брилянтно – две 12-годишни деца с увреден слух са разделени времево от 50 години, но и са слепени заедно в Музея за естествена история в Ню Йорк, където търсят начин да слепят парченцата от разбитите си семейства... и го намират с помощта на Джулиан Мур (отново с две роли като в Събърбикон), камерата на оператора Ед Лахман и музиката на Картър Бъруел (събрал Голям шлем тази година с озвучаването и на Три билборда извън града, и на Сбогом, Кристофър Робин), така че накрая да си кажеш... да, това е Свят измислен, пълен с чудеса!

 

 

Формата на водата – 17, 18, 19, 20 и 21 декември

САЩ, 2017, 120 мин

режисьор: Гийермо дел Торо

с участието на: Сали Хоукинс, Майкъл Шанън, Ричард Дженкинс, Октавия Спенсър, Дъг Джоунс, Майкъл Щулбарг

formwater4

Фантазията на Гийермо дел Торо винаги е работила на много нива и сега приема форма, отчасти вдъхновена от собствения му Лабиринтът на фавна, отчасти повлияна от класически творби като Човекът-амфибия, отчасти закачаща теориите на конспирациите и Студената война, за да разкаже мистично-красивата история на Илайза (Сали Хоукинс) и странно водно създание (Дъг Джоунс), родено от експеримент в тайна лаборатория... която най-вече е история за Любов... като всяка, разказана под звуците на Александър Деспла и спечелила Златен лъв във Венеция.

 

 

 

Киномания 2017 е от 16 до 30 ноември (с разширена програма 17 – 21 декември) в салоните на НДК, Люмиер Lidl, Дом на киното, Одеон, Френски институт, Евро синема и културен център G8

онлайн