Home / Рубрики / video:mir
A+ R A-
video:mir

video:mir (75)

Събота, 24 Октомври 2015г. 14:40ч.

Хора върху дигитален glitch

Публикувана в video:mir От MIR

Втората ни среща с носителите на наградата за най-добра видеоарт творба от фестивала за дигитални изкуства DA Fest 2015 е с Ивайло Николов – визуален артист, чиято видеоинсталация Хора върху дигитален glitch спечели голямата награда, а повече за хората, живеещи в дигитален апокалипсис ще ни разкаже самият Ивайло Николов.

 

 

Какво?

Хора върху дигитален glitch е всъщност дипломния ми проект за бакалавърската степен по Изящни изкуства в Universidad Complutense (в Мадрид, Испания), който завършва като финален продукт в една видеоинсталация от три прожекции.

Реализацията на проекта е резултат от естетическо-концептуални изследвания, през които преминах в този последен курс на обучение в най-различни материи: дигитални технологии, процесуално изкуство, теории на съвременното изкуство, медии, мултидисциплинарни проекти и т.н. Това са материи, които винаги са ме интересували като артист и може да се каже, че настоящата ми работа е нещо като кулминационна точка в артистичните ми търсения – интересувам се от аудиовизуалните и дигитални практики, които в днешно време играят голяма роля в разбирането и възприемането на съвременното изкуство и още повече, създават нова гледна точка, нов прочит на теми, които винаги са интересували артистите – комуникацията, обществото, дигиталното като паралел на физическото и обратно, виртуалното като контекст, в който протича физическия ни живот и най-вече идеята за колапс, за грешките и хаоса, сред които живеем, изморени от бомбардиращата ежедневна информация.

hglitch

 

Кой?

За образи в творбата е трудно да се говори. По-скоро всички 3D анимирани персонажи са обитатели, готови модели – пикселизират се, губят се и после отново се намират в този изтощителен дигитален шум. Липсва традиционния наратив, който по-скоро е присъщ за форми, насочени към киното. Всичко тук е много по-абстрактно – не търся история и сюжет, нито се интересувам от лични характеристики. Героите ми, следователно, са по-скоро събирателен образ, с който публиката се идентифицира по най-първичен начин – хора, които просто преминават, чакат, комуникират – не е важно за какво и как. Опитал съм се да избягам от специфичното, за да достигна до някакъв универсален модел за хора, общество като най-събирателна характеристика – идеята за група – бягам от индивидуалното, за да ги събера накуп. Нещо като това, което виждаш на улицата всеки ден – не познаваш никого, просто преминаваш и се разминаваш с различни хора, без да се вглеждаш и без да се замисляш за тях.

hglitch5

На идейно ниво тези герои са просто маса, идентичността преминава от лична в универсална и в дигиталния свят ги виждаме като образи, социални мрежи, цифри и данни. Маса хора, които просто обитават виртуалното и дигиталното в циклични движения без възможност да излязат от там. Използвам тази идея като метафора, за да говоря за кризата на съвременния човек и невъзможността да излезе от това, което сам е създал – технологията. Затова и тези образи са дигитални, разработени чрез анимация, 3D модели, база данни като отговор на физическите, биологични и интелектуални характеристики.

 

Как?

Мисля, че идейните и визуалните ми търсения тук достигат някаква зрялост що се отнася до технически и авторски идеи – всичко тук е по-дефинирано, по-затворено и ясно. Докато в предишните си работи си служих с по-отворени идеи за интерпретация, тук мисля, че се случи точно обратното – нещо, което в известна степен ми даде определена сигурност да говоря за това, което ме интересува като артист. Преди съм работил с противоположните идеи – за духовното, за светлината, за изхода, погледът ми бе насочен по-скоро в търсенето и в задаването на въпроси, докато тук съм много по-категоричен. По-категоричен в парадоксалното, което позволява на творбата да проработи на идейно ниво.

На техническо ниво също успях да се справя с анимацията в 3D и новите визуални вселени – работата по дигиталния glitch, дигиталното моделиране от готовите модели до авторските решения, монтажа и дизайна на една видеоинсталация като продукт.

hglitch2

Най-трудното, може би, е точно техническата част – един визуален артист се сблъсква с нови неща, с които не е работил, защото няма тази техническа подготовка. В случая, аз не съм нито дизайнер, нито 3D специалист, нито дигитален аниматор – научен съм преди всичко да работя с идеи. Това е основното на всички академични материи, свързани с технология, през които съм преминал... И точно идеите са това, което те карат постоянно да търсиш техническите решения и пластическите концепции, да учиш как се работи със софтуер, ако творбата го изисква и т.н. Процесът е обогатяващ и богат, и следователно важен, изключително важен за творческата ти еволюция.

 

Защо?

Видеоинсталацията, всъщност, е продължение на последните проекти, по които съм работил, свързани с виртуалното и дигиталното като паралелен свят, който обитаваме. Този свят, като контекст, в който протича съвременния живот, се е превърнал във важна част от поведението на индивида и обществото, от техните морал, ценности, мисли и вярвания. Без съмнение дигиталното е място, в което се намираме, потопени в изтощителна информация... виртуалността се превръща в паралелен живот и нейната константност, в нашето тук и сега, упражнява власт във времето и пространството, провокирайки един цикъл от скорости, фрагменти, ритми, които не спират да се трансформират в технологически транс, който населяваме и експериментираме вече по едва ли не един вроден, първичен начин.

hglitch1

Виждам съвременния човек като маса – идентичността се превръща в една единствена идентичност, която населява дигиталното поле. Живеем в общество на контрол, индивидът се позиционира в обществото чрез цифра, парола, данни, които характеризират дигиталната виртуалност. Движим се в едно затворено пространство със сферична форма, а затворената система генерира колапс, криза... Тук идва и ролята на дигиталния glitch – неговата естетика и аудиовизуални характеристика служат за метафора на тази криза. Визуален и звуков шум, цветове, пикселизирани фрагменти, ритъм и скорости консумират тази дигитална самоличност, видяна като произволни 3D образи. Провокира се изтощаване на сетивата, където конфигурациите на време и място не спират да регистрират енергия, която избухва в дигитални грешки и пиксели, поглъща масата и се разбива на елементи. Парадокс, без който съществуването ни е немислимо - в този ред на мисли работата ми е като илюстрация, която медитира и разсъждава върху противоречивото ни съвремие.

 

 

Четвъртък, 22 Октомври 2015г. 11:11ч.

Postcards from Biržai

Публикувана в video:mir От MIR

В две поредни срещи ще се запознаем отблизо с носителите на наградата за най-добра видеоарт творба от изминалото издание на фестивала за дигитални изкуства DA Fest 2015. Започваме с Петко Танчев – визуален артист и сценограф от Пловдив (и част от колектива Melformator под името nemko-fi), който ни изпраща дигитални поздрави от Биржей, Литва.

 

 

Какво?

Докато си мислех по идеята за този филм открих асоциация с Дзига Вертов, но ми беше интересно как неговият експеримент може да се съотнесе към нашата дигитална епоха. Умишлено реших да няма наратив, защото исках да се съсредоточа върху формата и емоцията. Целта ми беше да направя възможно най-разнообразен микс от снимки, видео, 3D модели и звук, за да уловя максимално много аспекти на околната среда. Експериментирах с монтажа и софтуера, за да се получи сложна и мултидисциплинарна творба, създадена с различни технически средства. Исках да изненадам себе си. В крайна сметка, за да обединя концептуално филма, реших да използвам някои похвати при монтажа, които бях опитвал по време на курса по видеоарт в Художествената Академия. Тогава се интересувах от композицията в кадрите и ритъма и структурата на монтажа. В известна степен този филм е продължение и развитие на тази моя посока.

 

Къде?

Бях поканен да участвам в едноседмична тренировъчна програма за работа с нови медии YouTubed | Tutorials in Education, организирана от COFA (Creative Opportunities For All) в Биржей, Литва. В края на програмата трябваше да направим творби за обща изложба и презентация в галерията на Биржей. Имах много кратък срок за задачата, която си поставих. Този филм е резултат от два снимачни дни и една нощ монтаж. Бях заснел доста повече материал, отколкото влезе във филма, имах и идеи за още места за снимане, но не ми стигна времето. Избрах образи, които ми се сториха най-характерни за града и местната култура – паметници, архитектура и природа. По време на монтажа пробвах различни композиции и наслагвания. В известна степен образите се "избраха сами".

 

birzai1


Как?

За първи път обърнах повече внимание на записването на звук към филм и открих едно изцяло ново поле за развитие. Повечето звуци са записани на езерото Сирвена, което за мен представляваше много интересно място на съжителство между хора и природа. То е най-голямото изкуствено езеро в Литва и има най-дългия пешеходен дървен мост, който е и началния кадър от моя филм. Първият снимачен ден се изгубих няколко пъти, защото забравих картата си в хотела. Вторият ден моята добра приятелка и организаторка на проекта Доналда, която е родена в Биржей, отдели време, за да ми покаже няколко специфични места. Имаше организирана и следобедно-вечерна разходка из покрайнините с автобус, където също улових някои обекти и моменти. Въобще, целият процес по заснемането на този филм е много важен за мен.

 

Защо?

Филмът беше задача за конкретния проект, в който участвах. Но и повод да експериментирам и да се забавлявам, както и да продължа една посока на лично развитие. Идеята ми беше да създам портрет на град, в който попадам за първи път. Реших да използвам впечатленията и емоциите, които имах от срещата си с една различна действителност. Исках да прекомпозирам реалността в неочаквани и различни абстрактни форми. Просто се разходих с камера, таблет и микрофон, без да знам какво ще се получи като краен резултат и без намерение да покажа завършен продукт. Мисля за този филм като проект в развитие, който би могъл да има много вариации и форми.

 

Неделя, 04 Октомври 2015г. 18:00ч.

Sofia Bites 3.0

Публикувана в video:mir От MIR

Всеки ден и всеки миг животът ни поднася истории и въпроси за това как да го живеем – същото прави и фестивалът за документално кино Sofia Biting Docs (пълната програма е тук), който ще се проведе от 12 до 18 октомври за трета поредна година.

 

 

Какво?

Панорама от 14 документални (пълнометражни и късометражни) премиерни заглавия, разделени (условно) в категориите...

 

Кой?

Изкуството да живееш – документалното кино не само показва как живеем, но (вглеждайки се в детайлите) разкрива и как може да живеем, как да променим битието си – това се опитва да прави и откриващият фестивала филм Зелена мечта на режисьора Мая Йоцова, която търси златната среда както в живота между две култури (Мая от години е имигрант в Монреал, Канада), така и в отношението ни към природата в града – именно значението на зелените площи, които не са обособени като паркове и в Монреал, и в София са обект на изследване както в Зелена мечта, така и в онлайн проекта ѝ Карта Природен Град.

greendream2

Зелена мечта © 2015, 50 мин, България/Канада, режисьор Мая Йоцова

 

Хармонията в отношенията между човека и природата е на преден план и в Заедно завинаги – колкото идиличната, толкова и абсурдна история на дипломирания кибернетик Пьотр, който не обича ограниченията на града и заменя Прага с див хълм в областта Бохемия, където създава алтернативна реалност и дом-каравана за жена му и деветте (!) им деца. Въпросът е на каква цена и доколко личния избор може да бъде колективно битие?

Често, именно обществени явления и кризи причиняват лични катарзиси, такива като в семейството на режисьора Самуел Доминго – призракът на глобалната финансова криза все още тегне над Испания и оказва влияние върху ежедневието на Моите Кармен – неговите майка и баба (и двете, носещи името Кармен), живеещи в квартала Барио дел Кармен на Валенсия. Непосилната лекота на битието по време на криза е в основата и на испанския На чужда земя – младите испански емигранти, които търсят по-добро и по-сигурно бъдеще (в случая, в Единбург), досущ като хилядите емигрирали по света българи.

blinddrive

Да караш на сляпо © 2014, 76 мин, САЩ, режисьор Брайън Джеймс Грифо

 

Да, никога не знаеш какво ще ти предложи живота утре, затова по-добре Да караш на сляпо – филмът на Брайън Джеймс Грифо разказва историята на братята Тод и Джъстин Първис, които след като разбират, че страдат от рядка наследствена болест, от която ще изгубят зрението си, решават да поемат на път и да вземат от живота всичко, което могат. Подобна е и историята на Газела – личност с две измерения (през деня като стюарда Пауло, а през нощта като карнавалната Газела) и с една болест (носител на ХИВ), която опитва да убеди и себе си, и света, че животът (като нейната персона) не е нито черен, нито бял, не е само драма или само безкраен спектакъл.

 banksy

Банкси покрива Ню Йорк © 2014, 79 мин, САЩ, режисьор Крис Мукарбел


Арт Документа – да, животът може да бъде произведение на изкуството, което да моделираш по собствени закони. Нещо, което Банкси е доказвал многократно – и с последния си проект за лунапарк на декаденса Dismaland, и с акцията си По-добре отвън, отколкото вътре!, при която всяка сутрин, в продължение на 31 дни през октомври 2013, Градът, който никога не спи се буди с нова, различна инсталация с марката Банкси. Свръхамбициозна герила арт акция, която е документирана в Банкси покрива Ню Йорк и (по добрата, стара Banksy традиция) ще задава повече послания и въпроси, отколкото ще дава отговори.

Въпросите за неограничената свобода на изразяване на обществена позиция не стоят и пред визуалния артист Ай Вейвей, но явно се разглеждат под лупа от китайското правителство – филмът Скалъпената вина на Ай Вейвей разказва историята на задържането (за 81 дни), домашния арест (при който 18 камери следят живота му) и процеса срещу Ай, с което, в крайна сметка, китайската власт неволно превръща живота на Вейвей в неговото най-голямо арт произведение евър.

aiweiweicase

Скалъпената вина на Ай Вейвей © 2013, 86 мин, Дания/Китай/Великобритания, режисьор Андреас Йонсен


 

Хапки от реалността – особен акцент в програмата на фестивала тази година ще бъде темата за Храната – и ако чешкият филм Захарен блус се фокусира върху качеството и съдържанието на продуктите, с които се храним, както и върху личната битка на режисьора Андреа Цулкова (диагностицирана с диабет) срещу големите производители на хранителни стоки (с прикрита употреба на захар), то американският Хранителни вериги обръща внимание на човешките съдби, които остават скрити зад лъскавото изобилие от стоки в супермаркетите – хиляди истории на бедни, отрудени, подложени на всевъзможни вредни емисии черноработници.

foodchains1 Хранителни вериги © 2014, 83 мин, САЩ, режисьор Санджай Равал

 

Документално по ноти – музиката и киното винаги са вървели ръка за ръка и поредното доказателство идва с Вуду ритъм – историята на швейцарския култ блус-траш лейбъл Voodoo Rhythm Records, разказанa от създателите на тази сцена в Европа и отвъд океана като Reverend Beat-Man, The Dead Brothers, King Khan и придружена на живо от концерт на Жереми Малис a.k.a. King Automatic след прожекцията на филма.

 

Free Tibet – както и миналата година специален фокус в програмата ще падне върху мирната борба на Тибет за независимост, която продължава вече над 60 години – испанският режисьор Мигел Анхел Кано ще пристигне в София, за да представи лично не само филма И все пак Тибет, но и фотографската си изложба Лицата на Тибет, която ще се разположи в Дома на киното.

betweenthepeaks

Между върховете © 2014, 76 мин, САЩ, режисьор Джонатан Ронзио
 

Трип Дневници – естествено, ще има и кино за пътешественици – американският Между върховете ще свърже най-високият връх в Южна Америка Аконкагуа с най-високия връх в Северна Америка Маккинли в буквално и метафорично обединение на Америка, докато световната премиера на Открий отново Индия ще ни гмурне в необятната страна от край до край – 50 дни, 19 хиляди километра и безброй случки и хора в 2 филмови часа, след които режисьорите Мийнал Диксит и Томас Джон и публиката могат да си стиснат ръцете по темата Непознатата Индия.

 

Кога & Къде?

От 12 до 18 октомври 2015 в салоните на Дом на киното, Евро Синема, културен център G8, Чешки център и Институт Сервантес


Защо?

Защото животът пише филма на живота ни, докато ние си правим планове как да го изживеем...


miscarmenes Моите Кармен © 2014, 62 мин, Испания, режисьор Самуел Доминго

 

Понеделник, 22 Юни 2015г. 12:12ч.

Melt!opolis

Публикувана в video:mir От MIR

Добре дошли в Железния град – индустриалният парк-музей Ferropolis за поредна година ще разтопява фестивални сърца с незабравими спомени от фестивала MELT! от 17 до 19 юли.

 

 

Какво?

Сезонът на летните фестивали е в разгара си, но какво отличава и прави уникален един фестивал от другите в днешните времена на клонирани фест лайнъпи и онлайн фест стрийминг пряко от всяко кътче на света – фестивалната локация, естествено, а бившата мина за кафяви въглища на брега на езерото Gremminer See, превърната в епичния индустриален парк-музей Ferropolis, осигурява перфектната сценография за саундтрака Човек vs Машина на кибер филма, в който живеем.

melt1

Melt!Selektor stage © фотография Stephan Flad

  

Кой?

Тайната е в контраста – да, през последните няколко години организаторите на фестивала Melt! залагат на контрастен хибрид между съвременен поп и авангардна електроника, между ексклузивни участия на артисти (които не се появяват в афиша на други фестивали през годината) и звездите на летните фестивали за годината.

unknown2590

London Grammar © фотография MIR

 

Затова на Melt! 2015 може да се чуе всичко – от ексклузивните концерти на London Grammar, Кайли Миноуг и Giorgio Moroder, през актуалния поп тур на Alt-J, Young Fathers, Ibeyi, Django Django, Kwabs, Toro Y Moi, Erlend Øye & The Rainbows, Jamie T, Joy Wellboy, Shura, Seinabo Sey, Aurora и Years & Years до колосите на електронната сцена като Jamie xx, Autechre, The Orb, Modeselektor (с проекта им SiriusModeselektor и традиционната Melt!Selektor сцена), Jon Hopkins, Clark, Mogwai, Funkstörung, Nils Frahm, Howling, Sven Väth, Marcel Dettmann, Head High/Shed, Ellen Allien, Robot Koch, Flume, Dorian Concept, Hudson Mohawke, Evian Christ, Kaytranada, The Bug, Bonobo, Cashmere Cat, Soul Clap, David August, Dark Sky, Max Graef, Damian Lazarus & The Ancient Moons, Roni Size Reprazent, Nozinja, Rødhåd, Nina Kraviz, Audion, XXXY...

nilsfrahm arielmartini

Nils Frahm © фотография Ariel Martini

 

Естествено, най-силно ни вълнува дебюта на родната гордост KiNK на Ferropolis земя – място, създадено сякаш специално за любовта към машините на Страхил Велчев, където неговия припев Ние сме Машините, Вие сте Машините от класиката V Zavoda може да се превърне в своеобразен химн.

kinkh

KiNK © фотография MIR


Къде & Кога?

17 – 19 юли, индустриалният парк-музей Ferropolis край градчето Графенхайнихен, на 100 км от Берлин.

Фул фестивални пасове тук

Еднодневни билети тук

 

Защо?

Melt! е открил идеалната формула на летния фестивал – уникална локация + калейдоскоп лайнъп = разтапяне на бийт душата и незабравими фест спомени.

 

melt5

Melt! © фотография Geert Schäfer

 

MELT! Festival е от 17 до 19 юли във Ferropolis, Германия

Понеделник, 25 Май 2015г. 18:18ч.

У DOMA

Публикувана в video:mir От MIR

Северно арт сияние тази година може да се наблюдава и в София, благодарение на фестивала DOMA 2015: Нордика – третото издание на мултижанровия фест DOMA (представил в миналите години изкуството и културата на Южна Корея и Русия) този път се фокусира върху цял регион, а именно Нордика (имагинерно обединение на Дания, Исландия, Норвегия, Финландия и Швеция) като от 28 май до 20 юни (пълната програма на фестивала е тук) през DOMA призмата ще се наблюдават цветовете от целия арт нордика спектър.

 

 

Какво?

Фестивален арт калейдоскоп от:..

 

DOMA: изложби – естествено, началото ще бъде поставено от емблематичната (за темата на тазгодишното издание на фестивала) смесена изложба Нордика, която ще се разпростре на три локации (галерия Индустриална, хладилен завод МРАЗ и галерия Underground), но не по-малък интерес заслужават представянето на проекта Innen Stadt Aussen от исландския титан на съвременното изкуство Олафур Елиасон (30 май, хладилен завод МРАЗ), фотоизложбата White Sea, Black Sea на шведския фотограф Йенс Улоф Ластхейн (29 май, Vivacom Art Hall), LEGO акциите Dispatchwork на немския визуален артист Ян Форман срещу сивотата и декаденса на градската среда (5 и 9 юни, Café DEVET), както и срещите със site-specific инсталациите от човешки коси (30 май, галерия Индустриална) на исландката Храфнхилдур Арнардотир а.к.а Shoplifter, прочута с арт колаборациите си с Бьорк за албума Medulla.

shoplifetr

Vanity Disorder © Shoplifter


DOMA: кино – панорамата на скандинавското кино започва на 31 май с номинирания за Оскар за чуждоезичен филм Кралска афера, продължава с класики като Албиносът Ной (и среща с главния герой в него Томас Ламарки на 2 юни) и Момичето от кибритената фабрика на Аки Каурисмаки, преминава през актуални заглавия от Швеция и Норвегия като Belleville Baby и Твоя съм, за да финишира с тридневен форум във Vivacom Art Hall, посветен на Нобеловия лауреат за литература Кнут Хамсун и филмите по неговите романи Глад и Виктория, както и специалните прожекции в галерия Underground на филмите за прочути скандинавски художници като Мари Кройер и От архива: Едвард Мунк – 5 късометражни филма.

ls040

Lindstrøm © фотография MIR


DOMA: партиplay бутона на DOMA парти маратона на 29 май ще натисне един от норвежката света спейс диско троица, а именно Ханс-Петер Линдстрьом (или просто Lindstrøm), който ще представи материал от последните си албуми като Runddans, Smalhans и Six Cups Of Rebel в компанията на българските електродиско агенти Disco Comrades и Vurcolac & Ugly Fox, за да минем през джемсешъните на 9 юни пред Café DEVET на бандите Espan Festive (Каролине Еспос и Ерик Андерсон) и Blue Coat Venture (Густав Льовстранд и Сара Корпела) и закриването на фестивала с традиционния скандинавски празник Midsummer.

espanfestive

Espan Festive ©


DOMA: дискусии – ако искате да разсеете митове, легенди и клишета свързани със Скандинавия, или просто искате да сте в час със съвременното нордика изкуство и култура, то имате шанса за полезни срещи с артисти от изложбата Нордика като Магни Боргехед, Теему Маки, Макоде Линде, Могенс Якобсен, Мариане Виерьо, както и дискусии с представители на исландски независими арт пространства като Ракнейдур Гестсдотир (директор на Icelandic Art Center), Ерлинг Клингенберг и Сира Сигурдардотир (от Kling & Bang), а също и лекции от преподаватели по скандинавистика от СУ.

dispatchwork2

Dispatchwork © Ян Форман



Къде?

галерия Индустриална, хладилен завод МРАЗ, Дом на киното, галерия Credo Bonum, Vivacom Art Hall, MOZEI, Склада, Café DEVET, СУ – пълната програма е тук


Кога?

28 май – 20 юни в София и в Пловдив (в Artnewscafe) от 2 до 11 юни


Защо?

Няма как в София да наблюдаваме Северно сияние, но ако по някакъв начин сте обладани от магията на северните артгеографски ширини и дължини, то DOMA Арт Фест: Нордика може и да предизвика началото на красива серия от бели нощи за душата.

 

 

онлайн