Не знам дали визуалният артист Венелин Шурелов е SubHuman човек, но определено е зает човек тези дни – след сценографията на хитови спектакли като Фрида, Ангели в Америка, Грозният и авторската кибер лекция/пърформанс Man ex Machina, сега Шурелов завършва работата си по две нови премиерни представления – Хамлет и Терапевтът. Дали налаганите от него понятия SubHuman човек и SubHuman Theatre ще живеят в тези две нови представления или не... най-добре самият той да ви разкаже...
Кой е SubHuman човекът и защо експериментите, мутациите и трансформациите на човешкото тяло са основен акцент в почти всички ваши проекти?
Ако представях работите си на овце, сигурно щях да се фокусирам върху овчето тяло като изразно средство. Но тъй като мен ме занимават човешките проблеми, то най-директният начин да ги коментирам минава през телесността, която е човешка. В повечето случаи употребявам моята собствена, защото експериментите, мутациите и трансформациите като ритуализиран личен опит, според мен подчертават по отговорно перспективите на колективния опит. Кой е SubHuman е сложен въпрос, речников отговор не съществува. Ще трябва да си представите нещо или да се научите да го разпознавате, така както правя и аз. Аз съм разделил най-общо признаците за разпознаване в две групи. Според едната от тях, това е човекът, който се измерва под стандартите за капацитет и адаптивност, наложени от социалния ред, в който живее. Но социалният ред, обикновено бива структуриран от идеологиите или капитала и благодарение на тях възможността да изпаднеш под чертата стои като реална перспектива пред всеки. И поради това, така разпознатия SubHuman като художествен образ съдържа динамиките, относителността, несигурността, страховете, дискомфорта и изобщо рискът да си човешко същество в човешкото общество. Другите очертания, през които разпознавам SubHuman са в контекста на технологичните утопии, в които човек е бил замесен в цялата своя история. SubHuman се явява противоположност на Супермен, но под-човешкото или не-човешкото постоянно се протяга към свръхестественото технологично. SubHuman мечтае своя ъпгрейд. В този смисъл SubHuman е този, който скача от стратосферата.
пиеса Хамлет - Убийството на Гонзаго © фотография Симон Варсано
Какво ви провокира да работите по една от най-поставяните пиеси в света – Хамлет, в новата интерпретация на Явор Гърдев?
Провокациите идват от екипа, разбира се. От персоналната креативност и мотивация на всеки от нас. От възможността и съответно способността ни да съизмерим интуициите и разбиранията си за съвременността спрямо гениалното шекспирово произведение. Основното сценографско решение е на Никола Тороманов и Даниела Олег Ляхова, а аз заедно с хореографите Виолета Витанова и Станислав Генадиев работим върху Убийството на Гонзаго. Това е едно представление в представлението или нещо като самостоятелен авторски пърформанс.
"Да бъда или да не..." ?
Оригиналната дилема е свързана с усещането за несъвместимост. Фатален резонанс, дисонанс. Да бъда различен или да мимикрирам? При едно пътуване в Англия преди години чух, че официалният девиз там е Be Different. Значи шекспировият урок е бил полезен. При мен още от дете се оформи респект и стремеж към инаквостта. Баща ми ме научи. Така, че колкото и да е голям проблем това да съм, обикновено имам ясна представа какъв трябва да бъда.
пиеса Хамлет - Убийството на Гонзаго © фотография Симон Варсано
Често работите по няколко проекта едновременно, в случая по Хамлет и сценографията на Терапевтът (друга премиера в Народния театър) ... това пречи или помага... има ли допирни точки между Хамлет и Терапевтът?
На мен ми допада голямата натовареност, сложните задачи и изобщо комплексната работа, но това не означава, че винаги правя преки връзки между различните проекти. В конкретния случай с Хамлет и Терапевтът такива напълно липсват. Пространството на Терапевтът е футуристичния кабинет на един възпитател на кучета. Интериорът е супериорен, умозрителен, психеделичен, автоматизиран, а като цяло в представлението вливаме и доза трансхуманизъм. А ключовите думи, които мога да употребя във визуално отношение за работата си в Хамлет са елементи от експресивността на виенския акционизъм, следи от киберпънк, дигитални технологии, видеонаблюдение.
пиеса Терапевтът - в кабинета на доктор Мърт © фотография Народен театър
Имате серия инсталации, наречена SubHuman Entertainment (или Нечовешки забавления) като част от нея е Shooting Gallery (каравана от панаирно стрелбище, чийто мишени са видеоекрани)... Изкуството трябва ли да бъде забавление, за да се възприема по-лесно?
Не, не мисля, че изкуството трябва да бъде забавление. Или по-скоро не съм съгласен с това очакванията към изкуството да са предимно към това да забавлява. Дори за повече тежест бих добавил и че съм напълно против. Но индустрията на развлечението представлява твърде обемна част от спектъра и не само, че не може да игнорираме нейното влияние, но и има какво да изследваме в този феномен. Във вече дългогодишния проект SubHuman Theatre, често се занимавам с възможностите за субверсия на развлекателната индустрия. Използвам нейните системи и образувам нови или с други думи – аз съм паразит на паразита.
По повод видеоинсталацията ви 18.07 (посветена на атентата в родния ви град Бургас) – има ли тероризъм в изкуството? Кои са най-страшните терористи в него?
Не бих си послужил с подобно определение, независимо от това, че има много неща в света на изкуството, с които не съм съгласен. Музеи и галерии, фондации и институти, бордове на директори, колекционери, куратори, спекуланти и самозванци, конкурсосъздатели и наградодарители са впрегнали артисти в търсене на слава и корист. За мен фигурата на авторитарния куратор в тази кохорта е най-проблематична. Тя е лобистка и манипулативна по отношение на историята. Частният интерес се облича в претенцията за обществена значимост, поради липсата на държавни политики, които да обективизират процесите. Все още сме в джунглата. Все още се прилагат авторитарни, силови методи за легитимизиране и институционализация.
Ако използваме заглавието на пърформанса Zoom In като метафора – в какво трябва да се вгледа днес човекът, а досега е пренебрегвал?
Във всичко.
Гледайте Хамлет в Народен театър Иван Вазов на Голяма сцена от 19:00 часа на 19, 20, 21 и 22 февруари
Гледайте Терапевтът в Народен театър Иван Вазов на Камерна сцена от 19:00 часа на 11 и 25 февруари
