My Mir

"Моя Луна, мой верен приятел в нощта, това е любовно писмо за Теб, нарисувано с калиграфията на моята душа върху Твоята повърхност. Всички думи, които никога не Ти казах, фиксирани по слоевете на нашите недоизречени тайни, които светят с отразената светлина на изгарящото желание на деня. Това е за Теб..." – да, тези думи ще ви посрещат когато влизате в Атриума на Национална галерия Квадрат 500, където е "кацнал" Портрет на Луната в Черно... Тези думи на художника, фотограф и визуален артист Михаела Михайлова – Misha Mar разкриват защо в по-голямата част от нейните творби (включително и в наскоро издадената фотокнига MAR) фокусът пада върху неЖивата природа... Присъствието на Човека в нейните творби е по-скоро Отражение, рефлексия на Вселената наоколо, тя предпочита да дава Глас и Душа на Всичко онова, което не говори нашия език, но ни говори повече без Думи... Да, творбите ù приличат на разговор между Човека и Вселената, затова и сега даваме думата на Луната – Тя пита, Misha Mar отговаря, а вие... елате на близки срещи от Лунен вид...

Защо точно моя портрет?

Още преди няколко години образът ти започна да ме привлича... Експериментирах с различни бои и основи, от течен въглен и флуоресцентни бои, през кръгли платна и дъбови дъски, докато стигна до най-монументалното ти "отражение" върху стена.

И защо в Черно... Цялата тази Черна пустота в Космоса ми е дошла до гуша, знаеш ли?

Самотно ли ти е там? Мислех, че и ти усещаш топлината на черното. В последните години намирам комфорт в черното и бялото, а и нали знаеш, че звездите светят най-ярко, когато е най-тъмно. Исках да подчертая вътрешната ти светлина...

Нали знаеш, че отразявам светлината, а не светя, какви са тези флуоресцентни бои?

Хахаха, знам, да... Тези бои, флуоресцентните, също светят само след като бъдат огрени от слънчевата светлина, цветът им напомня твоя – деликатно пастелно сияние, затова ги избрах да подчертават белотата ти. А и зрителите обичат подобни "трикове", добавяли стойност, казват. Aз и Ти, подозирам, знаем истината:

I can shine even in the darkness, But I crave the light that he brings...

И защо така сте се вторачили в мен, вие, Хората... имах спокойствие милиони години докато не се появихте и не ми хвърлихте Око... то не бяха оправдания на вашите действия с моите фази... Аз съм имала фази, моля ви се!?.. Ами вие с вашата цикличност – война-мир-война-мир-война-мир – не си научихте урока и все другите обвинявате... не си оправихте Живота, ами все моя гледате – обърквала съм ви я гравитацията, я приливите... тайни съм имала, Тъмна страна съм имала...

Да, изглежда, че ние (хората) май сами сме виновни за всички проблеми на Земята, че и в Космоса плъзваме като инвазивен биологичен вид. Спокойствие няма, но пък Ти ни действаш успокояващо... Защо ли? От необятните вселени, които ни заобикалят Ти си най-близо и всеки търси познатата светлина в нощното небе... двойните метафори са най-опасни, нали? Ние си обясняваме живота, а и както Ти го отбеляза, и Теб, с цикли, защото нашият живот е такъв безкраен цикъл... Ти имаш 8 фази, а ние колко ли имаме от раждането до последния залез?

И аз се чудя тези екзистенциални уроци кога ще ги научим, за да живеем в мир, най-вече със себе си, но както изглежда още цикли ще се изредят, докато стигнем хармонията... Остава ни само утехата, че след всеки край има ново начало, така както Ти изгряваш...

Да, разбирам какво имаш предвид, но все пак ме наричате ваш естествен спътник, а виж как ме нарича един ваш писател, Харуки Мураками в своята книга Спутник, моя любов, ето чета: "Груба каменна топка с наядена от безпощадното време повърхност. Зловещите сенки с различни очертания по нея бяха слепи ракови клетки, протягащи пипалцата си към топлината на живота. Лунната светлина изопачаваше всеки звук, разводняваше всеки смисъл, хвърляше в хаос всяко съзнание."... е, това ли си мислите за мен!?

"Безпощадно" описание, а? Всеки вижда в теб своето отражение, но така е с хората... Обясняваме си всичко през собствената призма. За мен лично си притегателна сила... затова и не спирам да те рисувам. Формите и "белезите" ти за мен са красиви, самотни океани, игра на светлина и сянка. За последното ми произведение Портрет на Луната в черно, казват че сенките ти са живи и се движат, като мъдрите септоподи на Вилньов в Arrival.

Вие все гледате нещата както искате да ги видите, а не такива каквито са... това не е ли изопачаване, а?

Да, изглежда, че само така можем да възприемаме всичко, но аз пък вярвам, наивно или не, че хората, които правят изкуство "изопачават" нещата по възможно най-искрения начин. Поне при мен е така... А Ти влезе дълбоко под кожата ми. Затова и портрета ти е едно от най-личните ми произведения.

Защо въобще ви е притрябвал мой портрет на Земята, така ли иначе си пеете приспивни песнички като "Аз виждам Луната, Луната вижда Мен"?

Сигурно защото бихме искали да се приближим до теб. Всеки иска да те "има". От лампи-луни, принтове, детайлни фотографии... сега и портрет. Доста претенциозно, но всъщност всичко май идва от... любов.

Искаш ли да ти кажа една тайна? Колекционирам цитати за Луната. Написани са много красиви неща теб, не се смей... и от гореспоменатия Мураками също. Ще ти ги прочета някоя нощ.

Я ми разкажи за онези хора, обсебени от мен... как им викахте, селенофили ли, лунатици ли..?

Хахахаха, знаеш ли, те са страшно много, и аз бях изненадана. Не съм си мислела, че съм единствената, но и не очаквах да има толкова много обсебени от теб. В голяма степен това произведение е и за тях...

Портрет на Луната в Черно изгрява в Атриума на Национална галерия Квадрат 500 на 30 юни под музикалния фон на Musical Statues | 20:30 | юни 2023 – май 2024