My Mir

"Свободата е това, което правиш с това, което ти е било дадено" казва Жан-Пол Сартр и АСТ (или Асоциация за Свободен Театър) вече за втора година се опитва нагледно да го докаже като организира на принципа "от нищо нещо" фестивал за свободен театър (пълната програма може да видите тук), който тази година се случва от 14 до 18 ноември със следните герои:

Medea – 14 ноември, Червената къща – 17:00 часа / 60 мин

Съвременен танц на кризата по хореография на Мирослав Йорданов отвъд древногръцкия мит и отвъд клишетата на пърформънс изкуството – с непрофесионален танцьор (скулпторът Никола Борисов), с дебютираща танцьорка (Мирослава Захова) и със специалното участие на... жива мускусна патица.

ПроТекст 5: Навреме – 14 ноември, Софийска централна баня – 19:00 часа / 90 мин

Четири авторски миниатюри от 4 режисьора (Гергана Димитрова, Василена Радева, Петко Стоянов, Мортен К. Роесен) или как темата "време" може да бъде представена като театрално-научна лекция, филмов театър, пърформанс-четене и... мини-опера.

Черен Петър – 14 ноември, ТР Сфумато (Камерна зала) – 21:00 часа / 60 мин

Историята на един ром, която забърква фигурата на Артюр Рембо и проблемите на малцинствените групи в едно... звучи почти толкова (не)логично, колкото да срещнеш нормално публично говорене/отношение към малцинствата като цяло.

Help Me Jones – 14 ноември, клуб Jules Verne – 22:00 часа

Ню диско уейв дуото (от известно време вече и трио с Рони от Насекомикс) на Марий Росен и Константин Тимошенко ще отбележи със специален концерт първата нощ на фестивала, в която мракът ще свети за всички големи и малки мис и мистъри театрали.

И, моя любов – 15 ноември, ателие Via Negativa в Народно читалище Акад. Андрей Стоянов – 17:00 часа / 95 мин

Мултимедиен пърформанс по текстове от Библията и киносценариите Хирошима, моя Любов от Маргарит Дюрас, и Виридиана от Луис Бунюел и Хулио Алехандро – или един Мъж и една Жена в опит за възможна "любов завинаги"...

Алкохол – 15 ноември, Студио 5, НДК – 19:00 часа / 120 мин

Кривото огледало на зависимостите и независимостите в авторския спектакъл на Цветелина Стоянова-ЦВЪ по едноименния роман на Калин Терзийски и Деяна Драгоева.

Въображението мъртво си представете – 15 ноември, Ателие Пластелин – 21:00 часа / 40 мин

Моноспектакъл по кратък текст от Бекет или иначе казано – диалог между женско и мъжко тяло в условно пространство, в случая – мазе.

Отровата на театъра – 16 ноември, НТ Иван Вазов (зала Север, IV етаж) – 17:00 часа / 90 мин

Марий Росен, Валентин Ганев и компания нагледно ще показват, че театърът е едновременно смърт и живот – толкова тотален, че претендира, че не е театър.

Невидими 1 – 16 ноември, Червената къща – 19:00 часа / 75 мин

Документални истории на неходещи хора, събрани в емоционален пъзел от режисьора Неда Соколовска, които актьорите слушат и пресъздават в реално време. С други думи – за "невидимите" и техните видими проблеми.

Cadaver – 16 ноември, Червената къща – 20:20 часа / 20 мин

Когато хореографът Станислав Генадиев не танцува в гранде спектакли, изследва границите на физическия танц – този път, заедно с Мартин Пенев, миксират електрическите импулси (записани с електроди) на мускулите на тялото с гласа на танцьора, за да се стигне до вечната борба за надмощие между плътта/тялото и разума/словото.

На ръба – 16 ноември, ТР Сфумато (Голяма сцена) – 21:30 часа / 50 мин

Театър АТОМ (или Стефания Георгиева, Христо Таков и Камен Марин) представят деликатна клоунада на ръба на танца, пластиката, кукления театър и пантомимата, за да достигнат до многото лица на човешката душа.

Романс – 17 ноември, София Арсенал – Mузей за съвременно изкуство (С.А.М.С.И) – 17:30 часа / 90 мин

Спектаклите от поредицата Сънища в четири сезона на режисьора Валерия Вълчева, събрани в едно – или двете слънцестоения и двете равноденствия в компанията на Шекспир и шарена дружина от много деца, актьори и музиканти.

Да изядеш ябълката – 17 ноември, студио Suspacious – 19:00 часа / 80 мин

Ида Даниел и компания заформят джем сешън театър, без фиксирана история, но с множество въпроси с лични отговори, точно както му отива на театър без граница между публика и изпълнители.

Азамен – 17 ноември, ТР Сфумато (Голяма сцена) – 21:00 часа / 40 мин

Runabout Project (Албена Баева – интерактивен дизайн, Петя Боюкова – сценография, Стефан Дончев – технически асистент и София Георгиева и Александър Манджуков – хореография и изпълнение) преплитат тяло, дигитални технологии, хореография и глас, за да изградят отношенията между две тела (в сензорни костюми), две индивидуалности и заобикалящата ги среда в реално време.

Деволюция – 18 ноември, Столичен куклен театър – 17:30 часа / 75 мин

Импровизации с найлон, в които човекът се превръща в клоун, клоунът в примат, приматът в чувал, цивилизацията в найлон, найлонът в боклук и... така се стига до Деволюция – или как да защитим човека и човешкото от урагана на безчовечността и оскотяването.

ГогоДиди – 18 ноември, Студио 5, НДК – 19:00 часа / 80 мин

Трима актьори в Очакване на Годо, заредени с много детски рисунки и театрален джаз в две действия.

Transformability – 18 ноември, ТР Сфумато (Голяма сцена) – 21:00 часа / 40 мин

Има ли връзка между философията и съвременния танц? Да, според Вили Прагер и неговият философски мюзикъл за три души и тяхната трансформация до пълно изтощаване... или удоволствие.

... или 100 години дадаизъм и връзката му с българското участие на биеналето за съвременно изкуство Манифеста 11 в Цюрих с пърформанса Ask the Artist.

"Добър вечер дами и господа, добър вечер на всички и добре дошли в това много специално място! Тук преди много години се случваха невероятни истории. Те продължават да се случват и днес. Надявам се, че тази вечер, всички ние заедно, ще станем свидетели на едно магическо преживяване. Ще се докоснем до непознатото, което всъщност е познато, но отдавна забравено."

Тези приповдигнати думи звучат на фона на още по-приповдигната музика (подобна на тази от комерсиално телевизионно шоу) на сцената на Кабаре Волтер в Цюрих. Да, точно на тази митична сцена и точно 100 години след официалното прокламиране на дадаисткия манифест от Хуго Бал именно на това място.

100 години по-късно едни български артисти са окупирали сцената. Както е обявено в програмата, пърформансът е Ask the Artist на Камен Стоянов (артист) с джойнт-венчър партньор Борис Костадинов (куратор) и с участието на Василена Ганковска (артист).

Сигурно идващото от корпоративния речник понятие "джойнт-венчър" звучи необичайно, но обяснението е, че пърформансът е част от официалната програма на биеналето за съвременно изкуство Манифеста 11 с куратор Кристиан Янковски и заглавие Какво правят хората за пари. Тази година най-влиятелното независимо биенале изследва феноменологията на икономиката на изкуството и задава екзистенциални въпроси към артистите за това как те печелят своите пари. Изложбите са в Helmhaus и Кунстхале Цюрих, а в Кабаре Волтер е третата част на Манифеста 11, която е съставена от пърформанси.

Да се върнем отново там. Един странник с дълга перука лежи на сцената и невъзмутимо си хапва шоколад. Почти дразнещата ТВ музика ескалира, докато отнякъде изскача модераторът. Той приканва зрителите да се настанят удобно и да се подготвят за тайно, съвместно преживяване. В дъното музикантка свири на електрически орган и се опитва да пее, а странникът продължава да лежи и да унищожава щоколада. Тогава модераторът се приближава до него и сочейки го казва: "Това е моят инструмент. Това е моето устройство. Много отдавна, не помня кога, срещнах този странен човек тук – на Шпигелгасе и незабавно разбрах, че у него се крие невероятен революционен потенциал. Неговата невероятна съдба му позволява да вижда в бъдещето това, което другите не виждат. Сега аз ще му приложа специална техника и след малко той ще ни даде отговор на някои от най-съкровените ни въпроси."

Модераторът започва да хипнотизира странника, докато той се е поизправил и е сменил шоколада с голяма чаша бира. През това време музикантката започва да свири типична релаксираща музика, подходяща за психоаналитични сеанси.

След известно време модераторът пита чудатия медиум: "Как се чувстваш?", а той отговаря: "Очень хорошо". Медиумът вече е хипнотизиран и е настъпил момента публиката да задава въпроси и да получи техните отговори. Има един важен детайл. Медиумът ще отговаря на въпросите под формата на едноминутни рисунки без да промълви нито дума, а модераторът ще тълкува рисунките му.

Първият въпрос излита ненадейно: "Кой ще спечели президентските избори в САЩ?". Медиумът-художник веднага започва трескаво да рисува. След минута се появява и отговорът – драматична рисунка в кървавочервено. Модераторът обяснява, че дългокосият му съратник е отговорил кратко и ясно – президентските избори в Америка ще са белязани от червена революция. На власт ще дойде президент не само с леви убеждения, но и готов на радикални действия, които ще променят американския нео-либерализъм.

Следват още многобройни въпроси от публиката, художникът-медиум изпада в транс и рисува, въпреки тежката перука, която му пречи да вижда белия лист. През това време модераторът обяснява: "Моят герой винаги е обичал перуките и специалния грим. Те са му помагали да преминава границите на различни светове". След това неспирно рисуване и гадаене на бъдещето медиумът е уморен. Време е той да се оттегли в тъмнината на нощта. Музикантката ненадейно сменя музиката с революционна песен на Били Браг, която така вдъхновява тримата на сцената, че те се хващат за ръце и започват да танцуват див ирландски танц.

Това е и краят на Ask the Artist, а модераторът казва на публиката, че ако те познаят кой е неговият мним медиум, те ще имат щастието, в бъдеще, сами да отговарят на въпросите поставени им от съдбата.

Всъщност кой е персонажът с перуката? До момента са дадени достатъчно подсказки и жокери за неговата самоличност, но за да я разкрием напълно ние трябва да сме запознати с историята на Кабаре Волтер, намиращо се на Шпигелгасе 1. На същата улица, но на номер 14, преди точно 100 години е живял и нашият герой. Той е обичал перуките, чрез които нелегално е прекосявал граници. Обичал е швейцарския щоколад и бирата. Има дори спекулация, че именно той дава името Дада. Толкова харесвал пърформансите и концертите в Кабаре Волтер, че екзалтирано крещял на руски: "Да, да!".

Само една година по-късно този човек ще обърне невъзвратимо хода на историята... И така – кой е нашият герой!?

Изложбата-документация на пърформанса Ask The Artist е в галерия SARIEV Contemporary, Пловдив от 11 март до 12 май 2017

Има ли пресечни точки между правенето на пици и съвременното изкуство – отговорът, може би, се крие в пърформанса РРР на визуалния артист Камен Стоянов, който винаги е обичал да търси взаимовръзки там, където не съществуват на пръв... вкус. Камен често обича да превръща и публиката в активен участник в пърформансите, които прави (помните Ask The Artist, нали), затова на 14 и 15 юни, австрийският културен павилион FLUCA ще се превърне в пицария с образователен характер, която ще предлага пици с имена като Дюшан, Клайн, Буржоа, Пипилоти... но какво се крие зад тях най-добре ще ви разкаже самият Камен Стоянов...

Защо точно РРР | ППП?

П като Пърформанс, П като Пица и П|Р като Painting... Иначе казано – Performing Pizza Painting – абревиатура, която свързва тези три неща в едно и търси връзките между тях... Връзката между правенето на пици и Painting-а|Живописта... и в предишни мои проекти съм търсил връзката между изкуството и кулинарията – и при двете се работи със съставки – определени, сурови елементи, които се обработват, смесват в определен ред и се получава готово ястие или... живопис... Изкуството също използва елементи от живота, които са сурови и ги приготвя, смесва по определен начин... Всеки художник си има свои рецепти в цял репертоар...

А твоите РРР рецепти са...?

Пърформансът се състои от десетина рецепти. Написал съм си ги в едно тефтерче... като готварска книга, хаха... отварям го, припомням си ги по време на пърформанса... Разбира се, и готвачите са като артистите – някои се придържат стриктно към рецептите, други импровизират със съставките... Всяка рецепта, обаче, търпи интерпретация... може да се променя в зависимост от ситуацията... А ситуацията се определя от човекът, който си поръчва храната... Това е и друга основна връзка, която търсех в пърформанса – някой си поръчва нещо, аз го изпълнявам, той го изяжда, прекарва произведението през тялото си и го смила... нещо като консумиране на изкуство... Връзката между зрителя/консуматора и произведение на изкуството, което аз предлагам... А всяка пица, която предлагам е посветена на определено произведение на изкуството...

Например, пицата Shoot е посветена на едноименния пърформанс на Крис Бърдън... В списъка с пици, обаче, няма споменати съставките, от които се приготвя... като изстрел на сляпо е... Интригата е, че докато приготвям пицата, разказвам и историята, и контекста на създаването на самото произведение, на което е посветена пицата... Затова и пърформансът има донякъде образователен характер... Менюто може да бъде интересно както за хора, запознати с историята на изкуството, така и за абсолютно незапознати – поръчват си пица, получават забавното ù приготвяне пред самите тях и научават нещо за автора и произведението, на които е посветена...

Ценоразписът на Менюто предлага различни цени за Пиците, това означава ли, че слагаш ценово разделение и между видовете изкуство и авторите му?

Не. Пазарните и оценъчни параметри в изкуството не се прехвърлят в Пиците... Цената е по-скоро ориентир за вида на продуктите, които се използват за направата на дадена пица – всеки от продуктите е свързан с идеята как да бъде изиграна историята на даденото произведение на изкуството. Затова всяка от рецептите е като микро пърформанс сама по себе си... Дори ме упрекват, че няма пица, която да е посветена на българско произведение и неговия автор... Но винаги може да увелича Менюто, нали...

За трети път, след Културна Мусака и Най-бързата супа, използваш връзката между храната и изкуството... Защо?

Ами, пълно е с препратки в такъв тип пърформанси – в Най-бързата супа правех таратор... използвах кисело мляко от пловдивската марка Култура... мисля, че вече не съществува... самото мляко беше много нискомаслено, от сорта на 0,1% масленост... Отделно, за да направиш таратор трябва да разредиш млякото с вода, което още повече подчертава силата на препратките... Както споменах и Изкуството като кулинарията използва сурови съставки, които смесва... Такъв е и РРР пърформанса – пълен с връзки, интерпретации и възможности...

Иначе, идеята за пърформанса възникна във Виена, специално за един проект в подлеза на Museumsquartier, в едно заведение за пица и кебаб, държано от турчин и българка – там направих два пърформанса и сега, в София, ще е за трети път... Идеята (на един турски куратор) беше да се свържат, по някакъв начин, изкуството и храната и то на това възлово място. Така ми хрумна и идеята за РРР, но трябваше някой да ме научи как се правят пици, нали... И собственикът Осман ми показваше трикове как да се разстила тънко топката тесто... тръгнах да се уча и се оказа, че всичко това изисква прекалено много време и обучение... И така стана, че аз изигравах пърформанса, представях контекста и историята, а те (Осман и жена му Алекс) ми приготвяха тестото, слагаха пицата в пещта и я вадеха... Сега, в София, няма да имам помощници... Ще трябва да потренирам, да повъртя малко теста, хаха...

Имаш ли любима пица за приготвяне от Менюто?

Няколко са - пица Пипилоти... на Пипилоти Рист, видеоартистка от Швейцария... пица Shoot по Крис Бърдън... пица Клайн по Ив Клайн... Пица Буржоа по Луиз Буржоа... пица Cut по пърформанса Cut Piece на Йоко Оно... Да не казвам коя е най-трудната за приготвяне, хаха...

Спомена консумиране на изкуство, а съвременното изкуство не се ли превърна просто в нищо повече от поредния Продукт на пазара за консумация?

Всичко зависи от авторите... ако авторите правят само такова изкуство, което да акумулира печалби и да върти едни пари... Като киното и Холивуд... В крайна сметка, всяко произведение на изкуството е просто една идея... Когато човек си поръчва пица при мен, той не консумира самото произведение на изкуството, на което е посветена, нали... но докато консумира тази пица, получава информация за самото произведение и участва по някакъв начин в него... Тук има известна препратка към продуктовия характер на изкуството – много авангардни течения през ХХ век, особено пърформансът, се борят срещу това... Когато възниква през 60-те и 70-те години, пърформансът е насочен именно срещу продуктовия характер на изкуството – не се прави в музея, прави се на улицата... Като моя пърформанс... Анти-институционален е, защото я няма защитата на музея, галерията, куратора или на договора за консумиране на изкуство, който подписваш като прекрачваш прага на културна институция. Анти-продуктов е, защото при мен, например, продуктът бива изяден, бива напълно унищожен... Остава само спомена за даденото произведение на изкуството.

А произведенията на изкуството, също като пицата, могат ли да се консумират на парче... нещо като историята, която разказваш докато приготвяш пицата... ?

Може, за съжаление, но не и в моето Меню... Поръчаш ли си пица, трябва да чуеш цялата История... не само парче от нея... не както някои хора се опитват да си купят отделно парче или част от произведение на изкуството, съставено от няколко елемента... Въпреки че при пицата Cut историята си е направо "пица на парче"...

А дали животът може да се консумира на парче?

Трудно работи това в живота... Винаги идват парчета, които не си ги поръчвал...

Пърформансът РРР на Камен Стоянов е на 14 и 15 юни в австрийски културен павилион FLUCA – от 20:00 до 22:00 в градинка Кристал

30 ноември, 2019 – Марина Абрамович навършва 73 години, а най-голямата ретроспектива в Европа на нейното творчество, изложбата Чистач | The Cleaner, е в MSUB | Музей за съвременно изкуство в Белград... Отново у дома... или поне там, където "на чисто" преди 50 години започва всичко – да, епичната ретроспектива Чистач | The Cleaner (подготвена от самата Марина и MSUB в колаборация с Moderna Musset – Стокхолм, Louisiana Museum of Modern Art и Bundeskunsthale – Бон) проследява последователно всички етапи от 50 годишната ѝ кариера, като започва от ранните, почти непознати живописни опити и завършва с последните ѝ творби The House with the Ocean View (2002), Seven Easy Pieces (2005) и The Artist is Present (2010) – над 120 творби (живопис, рисунки, обекти, фотографии, архивни кадри, видео, инсталации...) и... Един Артист – може би заради способността на Абрамович да премахва дистанцията между себе си и публиката или заради директността и искреността на изкуството ѝ, експозицията напомня дневник, чиито страници са изписани върху тялото и душата на Марина... Нека го разлистим заедно...

документация от Entering the Other Side / Seven Easy Pieces | 2005 © Marina Abramović

Art must be Beautiful, Artist must be Beautiful...

Първите арт експерименти на Марина Абрамович са в живописта – експресивни портрети и автопортрети (с елементи на деконструкция на формата) и абстрактни композиции на пътни инциденти, катастрофи.

На пръв поглед напълно различни от емблематичните ѝ пърформанси, те всъщност изразяват същите идеи. Красота в (само)разрушението...

Подобно на Джон Констабъл, но два века по-късно, младата Марина рисува множество етюди на небе с облаци, търсейки своя собствен визуален език (фъстъкът с шушулката му като "облак и неговата сянка" е забавна пауза от меланхолията).

Именно забелязвайки, на фона на далечното небе, изчезващите следи на 12 военни самолета, тя осъзнава какво ще бъде нейното изкуство – не отражение на реалността, а самата реалност... Артистът като обект и субект на своето собствено изкуство. От този момент Марина Абрамович престава да се занимава със живопис и започва да прави пърформанс изкуство, което продължава и до днес (за разлика от по-голямата част от емблематичните имена на пърформанс арт-а от 70-те и 80-те) – или както самата Марина казва:

"I began to replace the pencil with the razor blade... so, I risk being killed."

документация от Lips of Thomas, 1975 / 2005 | © Marina Abramović

Антологията Rhythm, представена в изложбата с множество архивни фотографии, видео и обекти, е нейния начин да се изправи и да се пребори със страховете си, трансформирайки насилието в предмет на изкуството – богатата документация на пърформансите дава възможност да се докоснем до духа на времето и до артиста-свръхчовек (за изпълнението на повечето пърформанси на Марина Абрамович наистина са необходими свръхсили – и на духа, и на тялото, почти изгоряло в Rhythm 5, например), а 11 от най-известните пърформанси (като Imponderabilia, Light/Dark, Freeing the Voice, AAA-AAA...) на Марина (и Улай) се изиграват (като римейк) от местни и международни артисти за посетителите през целия период на изложбата в Белград.

документация от Rhythm 0 | 1974 © Marina Abramović

"I take full responsibility"... – да, Марина говори за Rhythm 0, последният от серията пърформанси – публиката има на разположение 6 часа и 72 обекта на масата, които да употреби (както намери за уместно) директно върху Марина... Няма правила, няма забрани, само един човек-обект, така че... всичко да излезе от контрол...

"I go so far until it hurts so much that I no longer feel anything". Днес, вече на 73 години, обръщайки се назад, Марина чувства, че онова, което остава е меланхолия... Признава, че меланхолията трябва да е нещо славянско... "Всеки славянин, който може да чувства, познава тази меланхолия, трябва да е свързано със славянските гени."

"For me, Love is like my Performances: I give Everything... All or Noting."

AAA-AAA | 1978 © Marina Abramović / Ulay

Огромни екрани с проекции показват симултантно общите пърформанси с Улай. Тя отново е нечий друг обект – Негов обект. В любовта тя дава всичко, както и в изкуството си. И в двете търси бягство от самотата, но понякога да кажеш "Да" на някого означава да кажеш "Не" на себе си. "Вдишвайки и издишвайки" (пърформансът Breathing In/ Breathing Out от 1977-а) спомените за тази (само)разрушителна любов те карат да напуснеш ограденото с екрани пространство преди да останеш без кислород.

Общите пърформанси на Марина и Улай наистина оставят впечатлението, че те са едно цяло... Губиш представа къде започва единия и къде свършва другия. Такава любов или продължава завинаги или приключва в момента, когато егото не може повече да бъде потискано. И тази любов си има своето гран финале в пърформанса Lovers (1988), в който двамата се събират по средата на Великата китайска стена след 2500 км и 90 дни път един към друг – Любовта умря, да живеят двойните метафори.

The House With The Ocean View | 2002 © Marina Abramović

Раздялата, усамотението и пътуването на изток променят характера на творчеството на Абрамович. Тя се обръща все повече навътре и открива смисъл във вътрешната енергия, която носи. Може би най-силно и въздействащо тази линия е застъпена в The House With The Ocean View (2002) – пърформанс, създаден след събитията от 11 септември – 12 дни Марина прекарва в абсолютна медитация в три минималистични "стаи" пред стълби (със стъпала-сатъри), по които не може да слезе... Пречиствайки себе си за 12 дни тя вярва, че променя енергийното поле и на околния свят. Пърформансът е за хората на Ню Йорк, които по този начин могат да се върнат и да чувстват отново настоящето, тук и сега... А духовното Пречистване играе все по-голяма роля в "дневника" на Марина...

Balkan Baroque | 1997 / Count On Us | 2004 © Marina Abramović

5 години по-рано, през 1997-а, тя представя последствията от войни по много по-брутален начин – Balkan Baroque (3-канална видеоинсталация и купчина говежди кости), създадена специално за Венецианското биенале разкрива буквално визуално истината, че колкото и да миеш и да търкаш "не можеш да измиеш кръвта от ръцете си, не можеш да изтриеш срама от Войната". Абрамович създава този образ като събирателен, трансцедентален на всяка война. Личното се превръща в универсално. Нелепостта на съвременните войни е представена още по-гротескно в 4-каналната видеоинсталация Count On Us (2004), в която Марина облечена като скелет дирижира химна на обединените нации пред детски хор.

Count On Us | 2004 © Marina Abramović

Паметта, семейството, спомените, жестокостта формират пътя на Марина Абрамович като артист, за да се превърне в една от най-значимите, вдъхновяващи и магнетични личности в съвременното изкуство, а може би именно тези фактори движат и целия парадоксален живот на Балканите. Избраните творби в изложбата правят зиг-заг между колективната памет и личните преживявания. Образите на нейните майка и баща откриваме не само в Balkan Baroque, спечелил Златен лъв на Биеналето... Във видео пърформанса Confession (2010) Марина Абрамович в продължение на 60 минути разказва разтърсващи истории от детството си коленичила пред магаре. Истории за жестокост, "за двама души, които почти никога не говорят помежду си, за двама души, които спят с пистолет на нощното шкафче", за двама души, които успяват да объркат живота ѝ, но и да я направят такава каквато е днес. Сянката на петолъчката (която толкова често присъства символно в творбите на Марина) като сянка на родителите ѝ (и двамата върли активисти в партизанската съпротива)...

документация от Lips of Thomas, 1975 / 2005 | © Marina Abramović

Сянката на властната майка, която се отъждествява с дъщеря си... Сянката на бащата, който е способен на жестокостта да хвърли собствената си 6-годишна дъщеря от лодка насред морето, без да погледне назад... Сянката на бащата, който си тръгва, хвърля отражение върху връзката на Марина с двамата най-важни мъже в живота ѝ... върху всички връзки в живота ѝ... Точно тази болка и страх, че ще бъде изоставена (защото всички си тръгват) са движещи в нейното изкуство. Тя продължава да плува, изхвърлена от онази лодка...

The Artist is Present

Марина Абрамович остава, когато всички други си тръгват... 1,565 посетители... 716 часа и 30 минути в условия на невъобразима болка тя остава. Тялото ѝ остава, но душата ѝ се превръща в огледало за човека застанал пред нея – да, неслучайно документацията на емблематичния пърформанс The Artist is Present се намира на входа на MSUB... точно там, зад гърба ти, когато си тръгваш... А Марина остава, за да затвори символно Кръга на Пречистването...

документация от The Artist is Present | 2010 © Marina Abramović

Изложбата Čistač | The Cleaner е в MSUB – Музей за съвременно изкуство Белград до 20 януари 2020

Галерия от Čistač | The Cleaner тук

... или 9 причини да кажеш едно звучно WOW! за деветото издание на фестивала за съвременен танц и пърформанс Antistatic – за 7 дни (14-20 април, пълната програма е тук) може да гледаш 9 съвременни танцови спектакъла (е, 8 са, но броим и специалното WOW! парти + изложбата Без обувки с фотообрази от фестивала през годините); 9 са и страните, от които идват участниците на Antistatic 2016 (България, Австрия, Австралия, Бразилия, Германия, Македония, Португалия, Сингапур и Холандия); срещите от платформата Без дистанция (преди всеки един от спектаклите) са идеален неформален начин да навлезеш по-дълбоко в дебрите на пърформанса; тазгодишното мото WOW! на фестивала хем иронично се заиграва с тази изтъркана от употреба интернационална дума за възхищение и интерес, хем отразява факта, че съвременният танц все повече навлиза в попкултурата на българското изкуство... станаха ли девет причини? Е, ето ги и представленията, в които може да намериш точно толкова WOW! причини за...

Рейвмашина – 14 април, 19:00, ТР Сфумато

танцов пърформанс – 60 мин

хореография и изпълнение: Дорис Улих и Михаел Турински

Има ли ограничения за човешкото тяло – още с Antistatic гостуването си през 2014 австрийският танцьор с увреждания Михаел Турински отговори достатъчно красноречиво на този въпрос, а сега в компанията на хореографа Дорис Улих (която разбива денс клишетата за тялото) и адреналинов техно бийт, всичко се превръща в рейв парти за електрическа инвалидна количка и две екстатични души, които не признават машинната опаковка на тялото.

Мажоретката на Европа – 15 април, 20:00, Червената къща

танцов пърформанс – 60 мин

хореография и изпълнение: Даниел Кок

Ясно е, че в момента Европа изживява неспирни екзистенц кризи, също както е ясно, че напоследък дискусиите по тези проблеми приличат повече на погребални речи, докато хумористичното социално шоу на Даниел Кок ги превръща в шарено празненство, което с много танц, ирония и смях отговаря на всички актуални проблематични въпроси до самия еуфоричен финал. Да, Денят на Европа е през май, но празненствата по отбелязването му може и да започнат през тази априлска вечер – ако Мажоретката на Европа не ви е достатъчно празнична, то може да продължите с официалното Antistatic WOW! парти в клуб Backyard, където ще се включат неуморният Даниел Кок (с неговата страст – танц на пилон) и Тиан Ротевел, DJ и композитор на музиката за спектакъла Slap/Stick.

Slap/Stick – 16 април, 19:30, ДНК

физически пърформанс – 60 мин

концепция и изпълнение: Херман Хайзиг

Слапстик е комедиен жанр, който включва преувеличена физическа дейност, надхвърляща границите на разумното и хореографът Херман Хайзиг го постига виртуозно – използвайки жестовете и поведението на различни известни комици, както и измислени бразилски танци, Хайзиг се разхожда парадно из света на комичното и нонсенс механично движение до достигане на пълен ефект на преувеличението... и на хумористичната наслада.

Господът ми е по-добър от Господа ти – 17 април, 19:30, ДНК

физически пърформанс – 80 мин

концепция и изпълнение: Елена Бото

Оригиналното заглавие на пърформанса на Елена Бото е Авраамскa цялост, но тя подлага всевъзможните религиозни догми, ритуални канони и социални клишета в изобразяването на Бога и божественото на тотална деконструкция с идеята да намери онова нещо в световните религии, което вместо да ни обединява, ни разделя. Използвайки буквално мотивът, че Бог е навсякъде около нас и приема всевъзможни форми, Елена Бото представя Бога като женско създание и му придава хибридно естество – Тя е "Майката" на всички неща, Създателя, Суверена, Абсолютното... или просто едно уязвимо, егоцентрично създание, умоляващо за любов.

Тотална щета – 18 април, 19:00, ДНК

физически театър – 60 мин

автор/режисьор: Ани Васева

драматургия: Боян Манчев

с участието на: Леонид Йовчев и Галя Костадинова

"Няма пречки пред любовта (освен физически)." е своеобразен лайтмотив в Тотална щета, но всъщност говори повече за психологическите щети, които си нанасяме докато живеем. Един живот като преразход на енергия, която не се преобразува никога, една любов като безпричинен афект... и красотата в съществуването като... Тотална щета.

Мира Фукс – 18 и 19 април, 22:00, Червената къща

физически пърформанс – 70 мин

хореография, видео и изпълнение: Мелани Джейм Улф

Mira Fuchs е 8-годишното стриптийз алтерего на Мелани Джейм Улф в Мелбърн, но Mira Fuchs е и фрагментарната памет на едно тяло, превърнало се в експерт на еротичния клубен танц. А това значи и експерт в поставянето под въпрос на собствените ни представи и очаквания към него, към образа на жената в шоу индустрията, към образите на сексуалността, удоволствието, интимността и танца като работа.

Неон – 19 април,19:00, ДНК

бурлеск пърформанс – 70 мин

хореография, драматургия и изпълнение: Ирена Цветанова, Александър Георгиев–Аце, Жана Пенчева

Пресечната точка между протеста като социална форма и бурлеска като форма на изкуството не е лесна за намиране, но именно на контраста залагат хореографите от Гараж Колектив в търсенето ѝ – контраст между състояния, между емоции, между индивидуалното и колективното, между оскъдното и пищното... и всичко това изразено с думите на тялото.

AL13FB<3 – 20 април, 19:30, ДНК

физически пърформанс – 40 мин

хореография и изпълнение: Фернандо Белфиоре

драматургия: Катарина Бакацаки, Бруно Листопад

Тялото като катализатор на енергии, очаквания, амбиции и емоции – да, именно преобразуванията на материята е това, от което се интересува Фернандо Белфиоре докато в своя танц преминава от баналното до епичното, от свещеното до профанното, от поп културата до sci-fi мечтите.

Antistatic 14 – 20 април 2016 е в ДНК, Червената къща и ТР Сфумато

"С глава в облаците" е израз, който придобива съвсем друго метаизмерение във "философската фантастика" на философа, драматург и преподавател (в Международния философски колеж, Париж и Университета за изкуства, Берлин) Боян Манчев. В осмата му поред книга Облаци.Философия на свободното тяло (откъс от нея ви очаква по-долу) дух и материя се движат метаморфно като облак по небосклона на мисълта, за да се получи... "дневник на будната, блуждаеща, осезаваща мисъл" – повече от него ви очаква на 31 май (в Дом на киното) с пърформанс компанията на Боян и неговите съмишленици по МЕТЕОР-на орбита Ани Васева, Леонид Йовчев, Мария Панайотова, Емона Илиева и Валери Георгиев, а сега...

Облак, писменост

Облакът не е загадъчна писменост (както вярва Теофраст), йероглиф, идеограма, в разтворената книга на небето. Книгата на небесните знамения, азбуката на параноиците, на необходимостта, съдбата и детерминизма, е очертана от читателите-халдейци откакто първата Зорница е огряла нощта на разума. Но не, облакът не е таен код, нито първична азбука. Динамика на смисъла на изпитанието-тук, той е значение, което преди да изписва и чертае, преди да значи, устоява в метаморфоза, в разплитаща се форма, рисува, кълби, сгъстява, връхлита и атакува. Метеорът е звезден облак, или звездна мълния. Той не е знамение, а разкъсване на тъканта на знаменията, на надвисналите знаци. Той пробива дупка в празното, където космосът увлича във въртопа на празното слисания взор.

* * *

Облакът не е писменост, криптограма на съдбата, метеор, комета, мъстяща висша сила, огромен мозък в небето – неговите изпарения, мислещ космос, соларис, пластичен мозък на материята, а невронална дисперсия, агент, субект, деятел без място и в синхронно време, което се разгъва в паралелни времена и пространства, алтерактуализация, която седиментира материята в анахронични форми, иманентна динамика, невъобразима техника, вулканична картография.

Да, облакът не е писмо, но е агент на писмото, той е автор на революцията, той е сила на космическата история, бидейки и неин ефект. Той е фронт на Хаоса – облакът на всички облаци, разпрострян по билото на Вселената като нейна незапочваща, но и несвършваща сърцевина – той е сила не на финалността, а на контра-финалността на света.

Облакът не е част само от метеорологичната система, той е сила на метaболизма на биосферата, на ноосферата, на невроналното, насекомоидното разпръсване.

Облак, форма, въображение

Облакът е обиталище на форми.

Облакът е хижа на въображението, където то почива след напъна на изкачването, внезапното извисяване, главовъртежа.

Няма субстанция на облака, има енергия.

Има физика на неправдоподобното.

Модалността на облака е неправдоподобна. Видоизменение, удоволствие, индиферентност, страст. Буря.

Облак - Демон

Облакът със сигурност е демон.

Той е демон, защото той е тяло, което се излъчва като образ. Той смалява дистанцията между образ и предмет до зев от тъмна енергия, до сплав на тъмна маса.

Облакът е демон.

Миг по-късно, той е кит. Кетò или Бегемот. Облакът има време, което е другото на темпоралността на историята. Той не се разплита като кълбо, нито звъни като полифонията на кристала. Той е хетеросимултанност на форми, които са сами материя. Той е силата на материята, която расте във форми. Тази сила не се задържа в себе си, но тя е самото удържане. Ето защо облакът кълни като видение от друг свят и е същевременно тяло, по-тукашно от билото на стихията.

Зеленото море, фракталите на пръските, белезникавата факла на вечерницата, факлата на Севера, безкаменната магистрала на Понт, там където Анаксимандър никога не поглежда надолу от палубата, а винаги следи глобуса на съзвездията, разнищва образи и съзира видения. Там където облачната мъгла се вдига, стои хоризонтът на Чудото. Чудото е разпръсване и реене. Чудото е и пристигане: то е раковина, или мида.

Вятърът донася пръски, той кънти в утробата на облака, и облакът се спуска пронизително над нас.

Корморане, саблеклюне, белоока потапницо, сили на брега, на прехода, на фронта, на непресъхващия хоризонт, порете порива с мен. И устоявайте.

Аз съм набразден от пръски.

Аз съм набразден от сили, мисли, демони и силуети. Тук е здрачът като облачна къща, облачна къща, в която мисълта открива своя див уют, своя пръв образ.

Разнитвай гранита, облако, натягай рудата. Аз пускам котва в твоето разлюляно съзвездие, в твоето несигурно пристанище. Аз спирам тук, и незадълго.

Облак, присъствие

Възвишеният предел – небето на една планета, вечно закрита от облаци и разтърсвана от мълнии, небето на Венера.

Има ли облак там, където облачният слой не се разкъсва никога? Е ли онтологията на облака тъждествена на неговата физика?

Демоните на облачния ад на Венера не изсъхват никога, прогизнали двойници на желанието. Ерос ги облива с киселинен дъжд от няколкостотин милиона години, а небето на Венера така и не ги изложи на агорафобичния ужас на Млечния път. Притаени в тази облачна гръд, те не познават обратната страна на света.

Облакът е потенцията на празното. Той е консистентността на прозрачното, която се интензифицира в маса. Облакът е обратната страна на света – там където материя и празно не играят играта на различието, а на видоизменението.

Изменението е удоволствие.

На облачния край на света, вятър

Вълните на Анаксимандър брулят бреговете на Овидий. Вятърът от отвъдморската пустош връхлита. Като черна рокля от мазут избухваща в дантели от пяна стихията поглъща кораба. Черното руно на талазите свети като смърт-живот. Името на тази арка, която пресича хоризонта, меч и метеор, е смърт, но животът ù е дело.

Фракталите на пръските, пресичания на брега, метеор над хоризонта на Черното море, слънце и луна, светът на апейрон започва и свършва тук.

Музиката е като море, материя на хаоса.

   Облаци.Философия на свободното тяло (цена 10 лева) е в книжарниците

Премиерата на книгата в специална сценична форма от актьорите Леонид Йовчев, Мария Панайотова, Емона Илиева и Валери Георгиев под режисурата на Ани Васева е на 31 май в Дом на киното – 18:00

Перформативни четения на Облаци. Философия на свободното тяло със специалното участие на Боян Манчев и философът Футоши Хошино ще има в Пловдив – 15 септември, 21:00, Държавен куклен театър и в София – 20 септември, 19:30, Театрален колеж Любен Гройс