My Mir
Архитект | дизайн
Архитект | дизайн (8)
Понеделник, 15 Май 2023г. 01:01ч.
Point Of View Architects | Да откриеш Светлината в Тъмнината
Публикувана в
Архитект | дизайн
Всичко е въпрос на гледна точка. Иначе казано, важно е да имаш Point Of View – в случая на архитектурния колектив Point Of View Architects (или просто POV Architects, зад който стоят арх. Борис Тикварски, арх. Мария Гяурова, арх. Божидара Вълкова, Майк Фриш и Костадин Кокаланов) тя е задължителна, а техният проект (разработен в колаборация с фотографа-документалист Александър Думарей) Образованието е придвижването от тъмнина към светлина, който представя България на Биенале Архитектура 2023 предлага именно различна гледна точка... Да, след 15-годишно (не/извинено) отсъствие на Архитектурното биенале във Венеция, България се завръща със собствен павилион и малко преди, тази седмица, да "бие звънеца" за влизане в час на Българския павилион, си говорим с един от главните "виновници" за изложбата Образованието е придвижването от тъмнина към светлина, а именно с автора на концепцията архитект Борис Тикварски... На фокус са обезлюдяването и изоставените български училища, демографските проблеми в Лабораторията на Бъдещето и архитектурата като сценарий за филм... А дали ще има Светлина в Тунела или... е, всичко е въпрос на гледна точка, нали знаете...
Защо точно името POV Architects? И каква е историята зад създаването на тази архитектурна задруга?
Ние сме преди всичко група приятели. Работим в различни архитектурни офиси и в един момент искахме да имаме място, в което да показваме нещата от наша гледна точка. Оттам се появи и името. Амбицията винаги я е имало, имахме и увереност, че правим неща по правилен начин.
Най-важното нещо в света на POV Architects е...?
Че не искаме да се занимаваме с форми. Процесите са ни много по-интересни. Архитектурата в много отношения е като писане на сценарий за филм. Наративът за нас е много важен.
Ако POV Architects е жив организъм с едно Тяло, каква част от Тялото му е всеки от вас?
Не знам в какъв етап от еволюцията сме на този организъм. При нас липсва йерархия. Разчитаме на добра комуникация. Всички са част от проектантския процес и в момента когато някой, по някаква причина, не може да се включи, останалите компенсират.
Как решихте да разгледате зададената тема "Лаборатория на Бъдещето" на Архитектурното биенале през призмата на обезлюдяването и на изоставените училища при все, че всички прогнози сочат не за демографски срив, а за демографски бум, който очаква Земята през следващите 50 години?
За нас беше важно да се направи нещо като равносметка на това, което се е случвало в България за последните 15 години, в които страната е отсъствала от Биеналето във Венеция. Започнахме с преброяванията и оттам разбрахме, че населението на държавата е намаляло с повече от 10%. Съпоставката с Африка, която тази година е във фокуса на основната тема и преминава точно през противоположните демографски процеси също ни беше интересна.
Направихме проучване и разбрахме, че съществува тази теория, че в един момент този ръст трябва да спре или драстично да намалее. Мислим и че това е бъдещето, точно защото живеем на планета с ограничени ресурси и това е естествен процес.
Училищата са архитектурния образ на обезлюдяването. Те са събирателен образ на много от проблемите, които съществуват в страната, но основният е липса на хора, които да ги ползват.
През последните години зачестиха фотографски серии и цикли с изоставени сгради (в това число и училища) – защо избрахте да свържете точно изображенията на Александър Думарей с вашия проект?
Александър, освен документалист, е и архитектурен фотограф. Училищата са показани по всички правила на архитектурното заснемане на сгради. По този начин, дори и празни, те могат да бъдат разглеждани не само като руини, но и да бъдат оценени техните архитектурни качества.
© Александър Думарей
В каква степен представените в проекта сгради на изоставени училища имат архитектурна стойност?
Изоставените училища не принадлежат само на дадено архитектурно течение. Това са сгради, които са строени през целия 20-ти век и има примери от всички периоди. Мислим, че има образци, които са строго утилитарни, но и такива, които наистина показват амбиция и добра архитектура.
© Александър Думарей
Част от членовете на POV Architects сте и родители – как виждате решение на проблема с изоставените училища и от тази гледна точка? И въобще, има ли какво да се решава или решението да бъде оставено на естествения ход на Историята?
Проблемът е много голям и сложен. Не мислим, че има универсално решение и лесен отговор на всичките въпроси, които задаваме чрез изложбата. Но това, което искаме да постигнем, е да се повиши интереса към темата. Хората да почувстват тези сгради като свои, защото те са такива. Искаме да повдигнем въпроси за опазване, за това как да се отнасяме към обществени сгради, за реконструкции, но и за отпадъка като начин да се намали човешкото въздействие върху околната среда.
Това става най-вече чрез хората, които участват в изложбата и имат личен опит и наблюдение върху темите.
© Александър Думарей
Доколкото знаем Българският павилион на Архитектурното биенале ще придобие форма на училище – с училищен двор, с "класни стаи"...? Може ли да разкажете повече за осъществяването на проекта?
Целта на сценографията, която сме проектирали, е да се изпълни пространството на павилиона не само със снимките на Александър, но и с отделни елементи, които той е заснел – чинове, спортни уреди от физкултурните салони, катерушки от празните дворове.
Пространството на павилиона е разделено на 4 основни зони, които обобщено следват архитектурата на всяко едно училище.
Кой ще бъде най-силно застъпения "предмет" в училищната програма на Българския павилион?
Искаме павилионът да се превърне в платформа за дебат. Искаме да го отворим към възможно най-много хора и всеки посетител да успее да се запознае със съдържанието на павилиона, така че да може да участва в дискусиите.
Училищата често се използват и като пространства, в които населението прави своя граждански Избор – какви "избори" ще предлага Българският павилион?
Най-страшното нещо във всеки избор е апатията или липсата на активност. И в нашите избори случаят е такъв. Хората трябва да поемат отговорност и да почувстват училищата като тяхна собственост. Изходите от ситуацията са много, но е важно процесите, които ще се случат да стават съзнателно и хората да имат отношение.
© Александър Думарей
България не е участвала на Архитектурното биенале от 15 години, а след като Министерството на културата ангажира настоящото пространство за Български павилион в рамките на 3 години напред, как виждате мисията и целта на вашето участие – като образователна, научно-популярна, утопична или...?
Участието на България трябва да е устойчиво и постоянно. Ние не знаем какви са факторите, които са ни попречили да участваме през последните 15 години, но се надяваме отсега нататък да имаме трайно присъствие на този форум. Мислим, че това обогатява архитектурния и културен живот. Има възможност участието да е наистина смислено и със сигурност да влияе позитивно на архитектурната сцена в страната.
Как би звучал саундтракът на Българския павилион?
Бихме искали пространството да се изпълни с разговори и дискусии, не искаме статичен павилион, който просто да присъства във Венеция 6 месеца. Структурата трябва да се развива във времето – трябва да има начало, събития, край и поуки.
Къде се намира вътрешния мир според POV Architects? И как се стига до него?
Ние сме в период на търсене. Но не съм сигурен, че това състояние съществува. Има отделни моменти на спокойствие, удовлетворение след дълги периоди на работа и опити да се постигне нещо, но при нас те бързо правят място на "следващото нещо".
Българският павилион и инсталацията Образованието е придвижването от тъмнина към светлина е на Биенале Архитектура Венеция 2023 от 20 май до 26 ноември | Sala del Tiziano, Dorsoduro 919
Експозицията Образованието е придвижване от мрак към светлина е в Топлоцентрала | 19 декември 2023 - 15 февруари 2024
Ако Азбука без "Аз" оставиш, с Безбука ще се срещнеш ти – запознайте се с една история, в която няколко души загърбват "Аз"-а в името на любовта (и литературна, и визуална) към Буквите... Говорим за Безбука – детска книжка, която с умела игра на думи и иронична усмивка доказва, че отнемането на Букви обогатява Словото, а не обратното... Безбука се ражда в семейството на филолога Симона Янакиева и илюстратора Боян Йорданов, не без помощта на специално изработения шрифт Инфанта на Радимира Йорданова и калиграфията (на главните букви) на Симеон Желев, а повече за българската Азбука във вид на волна игра с букви, думи, смисли (и дори карти Зообука) разказват именно Симона и Боян, защото... В началото бе...
Защо точно името Безбука? И каква е историята зад създаването на проекта?
Името на книгата е тясно свързанo със самата история – всички букви от азбуката ни биват отнети от любопитни думи и така полумагически се превръщат в други. Безбука разказва за това как можем пълноценно да учим за света и буквите, дори когато сме уж лишени от нещо. Как белята не пречи на познанието. Дори напротив.
А самата история на проекта отново се зароди почти на шега. От игра на думи между автора и илюстратора по време на разходки, през предизвикателството да мислим такива игрословици за отнемане на всяка една буква от азбуката до смелата идея всичко това да получи образ, книжно тяло и усмихнати читатели.
Най-важното нещо в света на Безбука е...?
Че словото е една волна игра, импровизация, в която играта и свободата са най-важни.
Как бихте разказали историята на Безбука? Вие самите как се запознахте... какво сте изучавали досега и откъде този интерес към дизайна и издаването на детска книга?
Събира ни Велико Търново като голяма част от екипа са състуденти, художници от факултета по изобразителни изкуства на ВТУ, а авторката Симона Янакиева е филолог, възпитаник на СУ. Самата школовка на всички ни е и резултат, и източник на любовта ни към книгата и разказването на истории в слово и образ.
Вдъхновението зад дизайна на Безбука се намира в...?
Голяма роля изигра самата школовка на замесените. От търновската школа, през полския плакат, испанската анимация, немската и нидерландска типографска традиция, чешката любов към свободния визуален изказ. Всеки един от екипа ни е натрупал и опит из европейските академии по изкуства, и това неминуемо е оставило следа и в Безбука.
Освен това, двамата със Симона сме заклети пътешественици и страстни колекционери на детски книжки от всяко едно място, което сме посетили.
Кое е първото при вас – илюстрациите или текста?
Определено текстът. Книгата започна като една невинна игра на думи и рими. Голяма част от тях имат абстрактен наратив и беше вълнуващо приключение да им дадем образ, който да помогне на историята.
Кой от сюжетите ви бе най-труден за изпълнение?
Най-много промени и предизвикателства претърпяхме със страничката "Ъ". Но накрая се превърна в един от любимите ни моменти в цялата книга. Тази буква е колкото емблематична за азбуката ни, толкова и скромна, и ненатрапчива.
Коя ви е любимата буква от азбуката на Безбука? И защо?
Навярно "Ь", защото тя се доказа като страницата, която носи много усмивки на деца и родители с неочаквания си обрат, както и героите, които макар да се включват късно в историята, носят със себе си справедливост и баланс.
Вие коя буква бихте махнали от Безбука? И какво би се получило без нея като история за илюстриране?
В Безбука всичко излишно вече е отнето. Към нея смятаме само да добавяме. Най-вече приятели.
Трудно ли се измисля нов кирилски шрифт, при това адаптиран за деца?
Шрифтът сам по себе си е голямо предизвикателство и по презумпция е дългогодишен труд. Така че пътят на шрифта Инфанта тепърва започва. Радимира Йорданова е млад и талантлив шрифтописец, който ще носи плодовете на този труден занаят и ѝ желаем само попътен вятър и кураж.
Къде се намира вътрешния мир според Безбука? И как се стига до него?
За Безбука вътрешният мир е поместен в центъра на вътрешната борба между лесното и трудното. Между играта и съсредоточаването. Между изписването и зачеркването. Оста около която се завъртат тези стихии е мирът, към който се цели Безбука.
Как решихте да се кооперирате с картите за игра Зообука? И коя ви е любимата буква от Зообука?
Със Зообука сме приятели по призвание, вкус и поставени цели. Любимата ни буква от Зообука е първата буква от следващия им проект (с намигване и пожелание за още много прекрасни творби от тяхна страна).
Ако имаше възможност да изпратите обект (представящ човечеството като форма на живот) в Космоса, то това ще е...?
Шепа жива пръст. По-човешко и човечно от това сякаш трудно можем да споделим.
Има ли произведение на изкуството, което ви е влязло под кожата в последно време? Защо? Откривате ли в него връзка с вашата работа?
P.I.F – Opus 4... Произведение, което носи толкова любов и свързаност отвъд всякакви привидни граници.
Колело, ролери, скейт, лонгборд, сегуей... много са начините за еко преодоляване на градската среда, но нито един от тях не прилича на Halfbike – повече за ърбан хибридите за придвижване и раждането на Halfbike проекта в Kickstarter ще разкаже самия им създател, архитектът по призвание и Kolelinia дизайнер по желание Мартин Ангелов.
Какво?
Halfbike е много компактно превозно средство за градска среда, изградено на базата на велосипедни елементи. Рамката е алуминиева, дръжката е от буков шперплат.
Кога?
През 2010 участвах в един конкурс за велосипеди, исках да направя нещо много компактно и просто – тогава се зароди идеята за правото каране. Направих проекта и чак след две години реших да започна с първите прототипи, нямаше как да го оставя на хартия. За първите прототипи ползвах стари колела, сам си ги сглобявах и се превърна в нещо като хоби. Иначе тепърва предстои най-трудното:)
Как?
То е като да караш колело прав, но в по-различна поза, по-удобна. Завива се с накланяне и се спира със спирачка към задните колела.
Кой?
Автор на проекта съм аз, Мартин Ангелов, другата част на екипа е Михаил Кленов. И двамата сме архитекти, мотивирани от идеята да открием нови перспективи за градско придвижване.
Къде?
В момента се продава само в Kickstarter като първа, прототипна серия. Сайтът е много подходящ за подобни иновативни проекти показвани за първи път на света.
Защо?
Защото каквото си наумим, го реализираме. Основна двигателна сила за мен е създаването на нещо ново и споделянето на преживяването с хората. Споделеното удоволствие е в основата.
Кампанията за финансиране на проекта Halfbike продължава до 14 април 2014 – може да го подкрепите тук
"Ако изчезне положителното мислене няма да има смисъл от това, което правим" казват Ангел Петков, Стела Стойнова, Васил Василев, Любомир Грозданов, Елена Гамалова и Петър Гамалов – членовете на студиото за кинетична скулптура и интерактивни инсталации Kinetic, участвали на фестивали като Kineticа Art Fair в Лондон и DA Fest в София. И са напълно прави да преследват кинетичните си мечти с такава позитивна нагласа и непримиримост към статуквото, също като Галилео и неговото "И все пак Тя се върти". Една от тези мечти е участието на един най-старите фестивали за дизайн в света Tokyo Designers Week 2013 (26 октомври – 4 ноември 2013) с проекта Columnication – повече за това що е то колоникация и как може да си част от нея от Kinetic агента Ангел Петков...
Ти си...?
Един млад артист, който все по-често си задава сам на себе си този въпрос. Занимавам се с кинетична скулптура и интерактивни инсталации, откривайки невъобразимата сила на положителното мислене.
Кинетичната скулптура за теб е...?
Кинетичната и интерактивна скулптура е езикът, чрез който мога да визуализирам най-добре мислите си и да кажа това, което искам хората да чуят, видят и усетят. Сега тя гръмко нахълтва в арт пространствата като нещо ново отвън, но всъщност е плод на точно тези географски ширини. Паралелно с това съвсем скоро ще измести и традиционната реклама от застиналия винил и ще я изгради като нещо наистина въздействащо в ежедневието ни.
Ако Kinetic беше кинетична скулптура какво щеше да изобразява? Всеки един от вас коя от съставните ù части би олицетворявал?
Кинетичната скулптура е сложен организъм и всяка част е много важна за съвкупността на цялото, така че щеше да изобразява безкрайност, а всеки един от нас – креативен, градивен импулс, подпомагащ процеса по създаване на иновативното. Една неразделна част от тази кинетична скулптура би била Robotev.com, както и всички доброволци и хора от екипа на Kinetic, без които проекта Columnication не би стигнал до тук.
Columnication е... ?
COLUMN + COMUNICATION = Постоянно променяща се под въздействието на външния свят синтетична структура, показваща как ни възприема обект, който изглежда като жив, но всъщност наподобява живот. Също като много хора, влезли в сивия коловоз на влака, който не помръдва, ако не го създаваш и мислиш. Columnication е идеологическото огледало, израз на човешкото и нечовешкото у нас. Начин да дегустираш вкуса на супата, в която си, без да можеш да излезеш от нея все пак.
Кинетичните обекти дават на хората изживяване, което може да предложи само интерактивното изкуство – нещо, което въздейства, променя представите, предава специфично съобщение към сетивата ни. Скулптурата възприема поведението ни. Движейки се около нея я наблюдаваме, докато не бъдем въвлечени в хармония от сложни цветови импулси в звукова среда от природни звуци – спектакъл, в който главният герой сте самите вие.
Защо сензорите в Columnication реагират на човешкото движение като издават точно звуци от природата, а не други, например, урбанистични?
В забързаното си ежедневие имаме пренасищане от урбанистични звуци. Човек е така устроен, че се стреми да опростява нещата, които прави, но много често се получава обратното. Така се случва и когато се вглъби в собствената си проблематика и идеология за света, за съществуването си. Начинът е да му кажеш нещо изключително просто по достатъчно сложен начин, за да му обърне внимание.
Предишен ваш проект се нарича Art Is Not For People, за кого тогава е Columnication?
Columnication, за разлика от предишния ни проект Art Is Not For People, е насочен към хората, които не са се отдръпнали от изкуството, въпреки нестабилните времена, в които живеем. За отворените умове, които не робуват на това, което ги заобикаля и не стоят безучастни, а са креативни независимо в каква насока. За хората, които са част от процеса и прогреса. За хората, които успяват да запазят положителното си мислене и имат цели.
Как и защо зрителят/публиката се превръщат в част от проекта Columnication? Може ли тази кинетична инсталация да съществува и без тях?
Когато зрителят, приближавайки се да разгледа обектите, забележи, че случващото се пред него е в следствие на неговите действия, той разбира, че тази симбиоза зрител-творба е неразделна съвкупност от всяко едно изкуство. Без публика, погледнат в пространството отстрани, този проект би изглеждал просто като съвкупност от съвременни, футуристични, интериорни лампи.
В тази връзка каква точно помощ очаквате от хората за осъществяване на проекта?
Това, от което имаме нужда, е медийна и финансова подкрепа, за да може този проект да стане реалност. Подкрепяйки Columnication, вие ни предоставяте възможността да представим за първи път страната ни на един от най-старите и най-големи фестивали за дизайн в света – Tokyo Designers Week 2013. Ние, от своя страна, ще покажем, че чрез присъствието и поведението на зрителя, се поставя началото на една симбиоза от стимулиране на сетива и промяна на формата, светлината, звука и емоцията на интерактивния обект – огледало на комуникацията зрител-творба.
Подкрепата на хората е прилив на положителна енергия за нас – тя ни дава сили да се изправим пред едно ново, предизвикателно и същевременно устойчиво бъдеще на интерактивното кинетично изкуство в България и по света.
Ако искате да бъдете част от нещо различно, иновативно и красиво може да ни подкрепите на платформата ни в Indiegogo.com, както и на банковата сметка на Kinetic чрез Подкрепи ни PayPal бутона на нашия сайт.
Как се стигна до поканата ви за участие на Tokyo Designers Week 2013?
Tokyo Designers Week 2013, първоначално наречен Designer's Saturday през 1986, се провежда ежегодно всяка есен в продължение на 28 години в Токио, Япония. Това е международно изложение за дизайн, което събира на едно място архитектура, интериорен, продуктов и графичен дизайн от всички части на света.
През трите години (2010, 2011 и 2012) екипът на Kinetic постигна впечатляващи резултати, разгърна потенциал и доказа, че всяка креативна група, създадена с любов и приятелска атмосфера, носи радост и удовлетворение както на участниците в нея, така и на нейните приятели. За три години успяхме да осигурим всичко необходимо на студиото и направихме крачка напред, като разчупихме общоприетите граници и стереотипи.
В пазара на съвременно изкуство концепцията на даден проект ли е по-важна от това, което се представя като произведение на изкуството?
Концепцията и произведението на изкуството са неразделни части и двете са еднакво важни. Ако, което и да е от двете, не е достатъчно изведено се стига до просто добър урок за следващия проект. За да е добър един краен резултат трябва да е по-добър от това, което си започнал да правиш, защото извървявайки пътя по осъществяването, ти си се развивал и усъвършенствал, а с теб и проекта. Пазарът на изкуството също има характеристиката постоянно да се развива и променя.
В Kinetic бъдещето пише...?
Да разберем каква ще е реакцията на обществото след като покажем многомесечния си труд. Също така вярваме, че през есента на тази година ще сме участници в Tokyo Designers Week 2013.
Любим предмет/обект от ежедневието...?
Любими са ми всички предмети, които ми напомнят за любимите хора и най-вече за сина ми. И ме карат да си представям техните усмивки, което усмихва и мен, докато хвърча по ежедневните си задачки.
Може ли нещо да спре тока на Kinetic?
Kinetic Studio функционира на базата на положителна енергия, а не на ток. Ако изчезне положителното мислене няма да има смисъл от това, което правим. А това може да стане само ако хората спрат да вярват в себе си и спрат да визуализират целите в ума си.
Изложбата Columnication е на 12 и 13 април в галерия Suspacious
SAW или Sofia Architecture week 2012 вече положи основите със съпътстващи изложби на петото си юбилейно (и)здание (пълната програма може да видите тук), но истинският градеж ще се състои в седмицата от 26 ноември до 2 декември под лайтмотива Архитектура търси... Култура.
Първи етаж: Архитектура търси... НДК 2019 - 23 и 26 ноември
Един от акцентите на тазгодишната Sofia Architecture week е намиране на решение на проблема с градската културна инфраструктура във връзка с кандидатстването на София за Европейска столица на културата 2019, а основно място в него, логично, заема мастодонт-комплекса НДК. 23 ноември е денят, посветен на миналото, настоящето и бъдещето на "културния дворец", като то ще бъде разгледано на няколко етапа във фоайето и зала 6 на НДК – Трансформирай паметника пред НДК (презентация и изложба на идеите за нов живот на паметника 1300 години България); Пространство НДК (резултатите черно на бяло от миналогодишната акция на сдружението Архитекти за София, които предоставиха възможност на всеки гражданин да даде на post-it лист своята визия за бъдещето на НДК); Архитектура търси бъдеще (дискусия с холандската група Failed Architecture в търсене на бъдеше за нефункциониращи добре сгради); Дворец на народа (презентация на филма за НДК от Борис Мисирков и Георги Богданов); а всичко ще завърши с гранде дискусия (да се чете с Йорданка Фандъкова, Симеон Дянков и сие) по този болен проблем в понеделник, 26 ноември.
изложба Комплекс Албена © Катерина Дръжкова
Всъщност жокери по проблема с културната инфраструктура могат да се намерят и в откритите вече съпътстващи изложби Детайли от живота на архитектурата (пространства около НДК), Преглед на букурещката архитектура (във Vivacom Art Hall), Urban Art Therapyя (в галерия Алма Матер в СУ), Нова визия за площад Славейков (в Дом на архитекта), Комплекс Албена (в Чешки културен център), Е-конкурс за устойчива архитектура в България (в НДК, етаж 5) и Мадрид:културни колажи (в Институт Сервантес).
Втори етаж: Архитектура търси... Сцена – 27 ноември
студио GMP; Гранд Театър в Кингдао, Китай © фотография Christian Gahl
В срещи-лекции по въпроса как архитектурата може да си взаимодейства със сценичните изкуства по най-ползотворен начин ще имат думата немският архитект Щефан Шютц от студио GMP (вещ по темата за новите сгради за сценични изкуства в Европа и Китай), естонците от Salto Architects (или въпросът за архитектурата като инсталация), фирмата Stilstroy Trading (интериор и екстериор като изкуство) и българският режисьор Младен Алексиев (част от театралния проект 36 маймуни и Асоциацията за свободен театър).
Трети етаж: Архитектура търси... Образи – 28 ноември
Връзката между архитектурата и визуалните изкуства ще изследват чешките архитекти от Projektil Studio, фирмата Alukoenigtahl (или проблемът за съвременната адаптация на културни паметници) и звездата на българското съвременно изкуство Недко Солаков.
Четвърти етаж: Архитектура търси... Музика – 29 ноември
Операта във Флоренция © ADBR Architetti Associati
Всеки архитект мечтае сградата му да "танцува" като живо същество и някои наистина знаят как – италианецът Паоло Дезидери (един от основателите на ADBR Architetti Associati със запазената им марка – сгради за култура), българската фирма Stivox (инж. Стойчо Христев за перфектната връзка между пространство, звук и акустика на сградата) и културният мениджър Васил Димитров – диригент и изпълнителен директор на радио Класик ФМ и радио Джаз ФМ.
Пети етаж: Архитектура търси... Общество – от 30 ноември до 2 декември
Архитектурата е жива, когато е обитавана от хора и така, в търсене на идеалната градска среда ще се включат румънците от studioBASAR (които провокират Букурещ с архитектурни акции), норвежките архитекти от Fantastic Norway (обикалящи с каравана като проводници на идеята за архитекти-буквални строители на обществото) и българският проект Нагледна (Радомир Данков, Евгени Богданов, Пенка Динчева и Райчо Станев в опит за графична култура в градска среда).
Корейски павилион на изложението Шанхай 2010 © студио Mass Studies
Активната връзка между граждани, архитекти и градска среда ще е на прицел и в последните два дни на форума – срещите със звездите на азиатския архитектурен бум Фанг Женинг (куратор на Китайския павилион на Архитектурното Биенале във Венеция през 2012), Джайкун Лю със своето студио Jiakun Architects, Минсук Чо, основател на корейското студио Mass Studies, израелците от Chyutin Architects и българо-японското дуо на Йоши Ямазаки и Надя Иванова.
Гранде финалът на Sofia Architecture week 2012, естествено, ще бъде поставен на 2 декември с презентация на проекта за кандидатстване на София за Европейска столица на културата 2019, като своя опит преди това ще разкажат Питър Фатингер и Айран Берг – представители на Линц, Европейска столица на културата 2009.
Линц 2009; проект Bellevue © Orso Fattinger Architects
