My Mir

Всичко е въпрос на гледна точка. Иначе казано, важно е да имаш Point Of View – в случая на архитектурния колектив Point Of View Architects (или просто POV Architects, зад който стоят арх. Борис Тикварски, арх. Мария Гяурова, арх. Божидара Вълкова, Майк Фриш и Костадин Кокаланов) тя е задължителна, а техният проект (разработен в колаборация с фотографа-документалист Александър Думарей) Образованието е придвижването от тъмнина към светлина, който представя България на Биенале Архитектура 2023 предлага именно различна гледна точка... Да, след 15-годишно (не/извинено) отсъствие на Архитектурното биенале във Венеция, България се завръща със собствен павилион и малко преди, тази седмица, да "бие звънеца" за влизане в час на Българския павилион, си говорим с един от главните "виновници" за изложбата Образованието е придвижването от тъмнина към светлина, а именно с автора на концепцията архитект Борис Тикварски... На фокус са обезлюдяването и изоставените български училища, демографските проблеми в Лабораторията на Бъдещето и архитектурата като сценарий за филм... А дали ще има Светлина в Тунела или... е, всичко е въпрос на гледна точка, нали знаете...

Защо точно името POV Architects? И каква е историята зад създаването на тази архитектурна задруга?

Ние сме преди всичко група приятели. Работим в различни архитектурни офиси и в един момент искахме да имаме място, в което да показваме нещата от наша гледна точка. Оттам се появи и името. Амбицията винаги я е имало, имахме и увереност, че правим неща по правилен начин.

Най-важното нещо в света на POV Architects е...?

Че не искаме да се занимаваме с форми. Процесите са ни много по-интересни. Архитектурата в много отношения е като писане на сценарий за филм. Наративът за нас е много важен.

Ако POV Architects е жив организъм с едно Тяло, каква част от Тялото му е всеки от вас?

Не знам в какъв етап от еволюцията сме на този организъм. При нас липсва йерархия. Разчитаме на добра комуникация. Всички са част от проектантския процес и в момента когато някой, по някаква причина, не може да се включи, останалите компенсират.

Как решихте да разгледате зададената тема "Лаборатория на Бъдещето" на Архитектурното биенале през призмата на обезлюдяването и на изоставените училища при все, че всички прогнози сочат не за демографски срив, а за демографски бум, който очаква Земята през следващите 50 години?

За нас беше важно да се направи нещо като равносметка на това, което се е случвало в България за последните 15 години, в които страната е отсъствала от Биеналето във Венеция. Започнахме с преброяванията и оттам разбрахме, че населението на държавата е намаляло с повече от 10%. Съпоставката с Африка, която тази година е във фокуса на основната тема и преминава точно през противоположните демографски процеси също ни беше интересна.

Направихме проучване и разбрахме, че съществува тази теория, че в един момент този ръст трябва да спре или драстично да намалее. Мислим и че това е бъдещето, точно защото живеем на планета с ограничени ресурси и това е естествен процес.

Училищата са архитектурния образ на обезлюдяването. Те са събирателен образ на много от проблемите, които съществуват в страната, но основният е липса на хора, които да ги ползват.

През последните години зачестиха фотографски серии и цикли с изоставени сгради (в това число и училища) – защо избрахте да свържете точно изображенията на Александър Думарей с вашия проект?

Александър, освен документалист, е и архитектурен фотограф. Училищата са показани по всички правила на архитектурното заснемане на сгради. По този начин, дори и празни, те могат да бъдат разглеждани не само като руини, но и да бъдат оценени техните архитектурни качества.

© Александър Думарей

В каква степен представените в проекта сгради на изоставени училища имат архитектурна стойност?

Изоставените училища не принадлежат само на дадено архитектурно течение. Това са сгради, които са строени през целия 20-ти век и има примери от всички периоди. Мислим, че има образци, които са строго утилитарни, но и такива, които наистина показват амбиция и добра архитектура.

© Александър Думарей

Част от членовете на POV Architects сте и родители – как виждате решение на проблема с изоставените училища и от тази гледна точка? И въобще, има ли какво да се решава или решението да бъде оставено на естествения ход на Историята?

Проблемът е много голям и сложен. Не мислим, че има универсално решение и лесен отговор на всичките въпроси, които задаваме чрез изложбата. Но това, което искаме да постигнем, е да се повиши интереса към темата. Хората да почувстват тези сгради като свои, защото те са такива. Искаме да повдигнем въпроси за опазване, за това как да се отнасяме към обществени сгради, за реконструкции, но и за отпадъка като начин да се намали човешкото въздействие върху околната среда.

Това става най-вече чрез хората, които участват в изложбата и имат личен опит и наблюдение върху темите.

© Александър Думарей

Доколкото знаем Българският павилион на Архитектурното биенале ще придобие форма на училище – с училищен двор, с "класни стаи"...? Може ли да разкажете повече за осъществяването на проекта?

Целта на сценографията, която сме проектирали, е да се изпълни пространството на павилиона не само със снимките на Александър, но и с отделни елементи, които той е заснел – чинове, спортни уреди от физкултурните салони, катерушки от празните дворове.

Пространството на павилиона е разделено на 4 основни зони, които обобщено следват архитектурата на всяко едно училище.

Кой ще бъде най-силно застъпения "предмет" в училищната програма на Българския павилион?

Искаме павилионът да се превърне в платформа за дебат. Искаме да го отворим към възможно най-много хора и всеки посетител да успее да се запознае със съдържанието на павилиона, така че да може да участва в дискусиите.

Училищата често се използват и като пространства, в които населението прави своя граждански Избор – какви "избори" ще предлага Българският павилион?

Най-страшното нещо във всеки избор е апатията или липсата на активност. И в нашите избори случаят е такъв. Хората трябва да поемат отговорност и да почувстват училищата като тяхна собственост. Изходите от ситуацията са много, но е важно процесите, които ще се случат да стават съзнателно и хората да имат отношение.

© Александър Думарей

България не е участвала на Архитектурното биенале от 15 години, а след като Министерството на културата ангажира настоящото пространство за Български павилион в рамките на 3 години напред, как виждате мисията и целта на вашето участие – като образователна, научно-популярна, утопична или...?

Участието на България трябва да е устойчиво и постоянно. Ние не знаем какви са факторите, които са ни попречили да участваме през последните 15 години, но се надяваме отсега нататък да имаме трайно присъствие на този форум. Мислим, че това обогатява архитектурния и културен живот. Има възможност участието да е наистина смислено и със сигурност да влияе позитивно на архитектурната сцена в страната.

Как би звучал саундтракът на Българския павилион?

Бихме искали пространството да се изпълни с разговори и дискусии, не искаме статичен павилион, който просто да присъства във Венеция 6 месеца. Структурата трябва да се развива във времето – трябва да има начало, събития, край и поуки.

Къде се намира вътрешния мир според POV Architects? И как се стига до него?

Ние сме в период на търсене. Но не съм сигурен, че това състояние съществува. Има отделни моменти на спокойствие, удовлетворение след дълги периоди на работа и опити да се постигне нещо, но при нас те бързо правят място на "следващото нещо".

Българският павилион и инсталацията Образованието е придвижването от тъмнина към светлина е на Биенале Архитектура Венеция 2023 от 20 май до 26 ноември | Sala del Tiziano, Dorsoduro 919

Експозицията Образованието е придвижване от мрак към светлина е в Топлоцентрала | 19 декември 2023 - 15 февруари 2024