Ако Азбука без "Аз" оставиш, с Безбука ще се срещнеш ти – запознайте се с една история, в която няколко души загърбват "Аз"-а в името на любовта (и литературна, и визуална) към Буквите... Говорим за Безбука – детска книжка, която с умела игра на думи и иронична усмивка доказва, че отнемането на Букви обогатява Словото, а не обратното... Безбука се ражда в семейството на филолога Симона Янакиева и илюстратора Боян Йорданов, не без помощта на специално изработения шрифт Инфанта на Радимира Йорданова и калиграфията (на главните букви) на Симеон Желев, а повече за българската Азбука във вид на волна игра с букви, думи, смисли (и дори карти Зообука) разказват именно Симона и Боян, защото... В началото бе...
Защо точно името Безбука? И каква е историята зад създаването на проекта?
Името на книгата е тясно свързанo със самата история – всички букви от азбуката ни биват отнети от любопитни думи и така полумагически се превръщат в други. Безбука разказва за това как можем пълноценно да учим за света и буквите, дори когато сме уж лишени от нещо. Как белята не пречи на познанието. Дори напротив.
А самата история на проекта отново се зароди почти на шега. От игра на думи между автора и илюстратора по време на разходки, през предизвикателството да мислим такива игрословици за отнемане на всяка една буква от азбуката до смелата идея всичко това да получи образ, книжно тяло и усмихнати читатели.
Най-важното нещо в света на Безбука е...?
Че словото е една волна игра, импровизация, в която играта и свободата са най-важни.
Как бихте разказали историята на Безбука? Вие самите как се запознахте... какво сте изучавали досега и откъде този интерес към дизайна и издаването на детска книга?
Събира ни Велико Търново като голяма част от екипа са състуденти, художници от факултета по изобразителни изкуства на ВТУ, а авторката Симона Янакиева е филолог, възпитаник на СУ. Самата школовка на всички ни е и резултат, и източник на любовта ни към книгата и разказването на истории в слово и образ.
Вдъхновението зад дизайна на Безбука се намира в...?
Голяма роля изигра самата школовка на замесените. От търновската школа, през полския плакат, испанската анимация, немската и нидерландска типографска традиция, чешката любов към свободния визуален изказ. Всеки един от екипа ни е натрупал и опит из европейските академии по изкуства, и това неминуемо е оставило следа и в Безбука.
Освен това, двамата със Симона сме заклети пътешественици и страстни колекционери на детски книжки от всяко едно място, което сме посетили.
Кое е първото при вас – илюстрациите или текста?
Определено текстът. Книгата започна като една невинна игра на думи и рими. Голяма част от тях имат абстрактен наратив и беше вълнуващо приключение да им дадем образ, който да помогне на историята.
Кой от сюжетите ви бе най-труден за изпълнение?
Най-много промени и предизвикателства претърпяхме със страничката "Ъ". Но накрая се превърна в един от любимите ни моменти в цялата книга. Тази буква е колкото емблематична за азбуката ни, толкова и скромна, и ненатрапчива.
Коя ви е любимата буква от азбуката на Безбука? И защо?
Навярно "Ь", защото тя се доказа като страницата, която носи много усмивки на деца и родители с неочаквания си обрат, както и героите, които макар да се включват късно в историята, носят със себе си справедливост и баланс.
Вие коя буква бихте махнали от Безбука? И какво би се получило без нея като история за илюстриране?
В Безбука всичко излишно вече е отнето. Към нея смятаме само да добавяме. Най-вече приятели.
Трудно ли се измисля нов кирилски шрифт, при това адаптиран за деца?
Шрифтът сам по себе си е голямо предизвикателство и по презумпция е дългогодишен труд. Така че пътят на шрифта Инфанта тепърва започва. Радимира Йорданова е млад и талантлив шрифтописец, който ще носи плодовете на този труден занаят и ѝ желаем само попътен вятър и кураж.
Къде се намира вътрешния мир според Безбука? И как се стига до него?
За Безбука вътрешният мир е поместен в центъра на вътрешната борба между лесното и трудното. Между играта и съсредоточаването. Между изписването и зачеркването. Оста около която се завъртат тези стихии е мирът, към който се цели Безбука.
Как решихте да се кооперирате с картите за игра Зообука? И коя ви е любимата буква от Зообука?
Със Зообука сме приятели по призвание, вкус и поставени цели. Любимата ни буква от Зообука е първата буква от следващия им проект (с намигване и пожелание за още много прекрасни творби от тяхна страна).
Ако имаше възможност да изпратите обект (представящ човечеството като форма на живот) в Космоса, то това ще е...?
Шепа жива пръст. По-човешко и човечно от това сякаш трудно можем да споделим.
Има ли произведение на изкуството, което ви е влязло под кожата в последно време? Защо? Откривате ли в него връзка с вашата работа?
P.I.F – Opus 4... Произведение, което носи толкова любов и свързаност отвъд всякакви привидни граници.