My Mir

Колело, ролери, скейт, лонгборд, сегуей... много са начините за еко преодоляване на градската среда, но нито един от тях не прилича на Halfbike – повече за ърбан хибридите за придвижване и раждането на Halfbike проекта в Kickstarter ще разкаже самия им създател, архитектът по призвание и Kolelinia дизайнер по желание Мартин Ангелов.

Какво?

Halfbike е много компактно превозно средство за градска среда, изградено на базата на велосипедни елементи. Рамката е алуминиева, дръжката е от буков шперплат.

Кога?

През 2010 участвах в един конкурс за велосипеди, исках да направя нещо много компактно и просто – тогава се зароди идеята за правото каране. Направих проекта и чак след две години реших да започна с първите прототипи, нямаше как да го оставя на хартия. За първите прототипи ползвах стари колела, сам си ги сглобявах и се превърна в нещо като хоби. Иначе тепърва предстои най-трудното:)

Как?

То е като да караш колело прав, но в по-различна поза, по-удобна. Завива се с накланяне и се спира със спирачка към задните колела.

Кой?

Автор на проекта съм аз, Мартин Ангелов, другата част на екипа е Михаил Кленов. И двамата сме архитекти, мотивирани от идеята да открием нови перспективи за градско придвижване.

Къде?

В момента се продава само в Kickstarter като първа, прототипна серия. Сайтът е много подходящ за подобни иновативни проекти показвани за първи път на света.

Защо?

Защото каквото си наумим, го реализираме. Основна двигателна сила за мен е създаването на нещо ново и споделянето на преживяването с хората. Споделеното удоволствие е в основата.

Кампанията за финансиране на проекта Halfbike продължава до 14 април 2014 – може да го подкрепите тук

Когато за пръв път ви срещнахме с Ема Джоли, едва ли някой, дори самата Emika, си е представял, че 5 години по-късно в живота ù ще се появят два албума, собствен, независим лейбъл Emika Records, завръщания към детството на класическото ù музикално образование и сбъдване на най-смелите ù мечти за... собствена (изцяло финансирана от Kickstarter кампания) симфония Melanfonie. Часове преди излизането на албума с първата ù симфония (записана със сопраното Михаела Шрумова и The Prague Metropolitan Orchestra) си говорим с Emika за силата на мечтите, за Космоса на нео-класическата музика, за чешките ù корени, за Боуи и за...

Как Emika ще запомни 2016?

Отидох в Мексико и говорих с кактус... Кактусът ми подреди живота отново.

Знаем, че една от мечтите ти бе да композираш симфония... Опасно ли е да сбъдваш мечтите си, нали знаеш израза: Внимавай какво си пожелаваш?

Опасно е, но и изключително зареждащо в същото време... Ако мечтаеш смело, но се опариш или провалиш, то значи е трябвало по този начин да научиш нещо много важно. А и мечтите не би трябвало да бъдат простички и приятни за сбъдване, нали!?

Защо Melanfonie? Ясно е, че е игра на думи със симфония и меланхолия... но защо точно такова заглавие?

Бащата на най-добрия ми приятел го измисли след като чу симфонията за пръв път.

Знаем, че работи с Михаела Шрумова още в Dem Worlds... но защо тя е точния човек за този проект? И защо с The Prague Metropolitan Orchestra? Заговориха чешките ти корени или...?

Това е история за обич. Майка ми... чешките ми корени... прекрасният глас на Михаела... Това просто е съдба и аз я следвам неотклонно доколкото мога.

Свири ли на някой от инструментите, използвани в Melanfonie? И с какво ще запомниш работата с Пражкия симфоничен оркестър?

Композирах и продуцирах цялата симфония сама, така че това ми стигаше... Можеше и да пея, да свиря на пиано или да дирижирам, но това вече щеше да бъде прекалено... Написах симфонията специално за Михаела и за оркестъра, и бях много щастлива просто да седя на продуцентския стол зад стъклото в студиото и да чувам как тези изключителни музиканти вдъхват живот на музиката ми за пръв път. Беше забавно да създавам свой собствен оркестър – разделих струнните инструменти на две групи, отляво и отдясно, контрабасите и челата преместих в средата на оркестъра, за да играят ролята на sub и баслиниите в електронната музика, а в самия център на оркестъра, обгърната изцяло от звука, стоеше Михаела и всичко това само и само, за да чуя наяве музиката в главата си.

Ти ли написа цялото либрето или и Михаела взе участие? Текстовете звучат така сякаш отразяват процеса на създаването на симфонията, сбъдването на мечти... със заглавия като The Miracle, Letting Go, Destiny...?

Да, текстът е вдъхновен от живота ми, от този на Михаела и от универсални теми, които всички ние споделяме, струва ми се...

Започваш с Grief (Prelude) и стигаш до Finally Free (Coda) – такъв ли е смисълът, цикълът на живота?

Цялата симфония е само първата част от една доста по-голяма история, която предстои да бъде завършена...

Kickstarter кампанията, с която финансира създаването на Melanfonie, си е направо интригуващо социологическо проучване на фенбазата ти... От кои страни получи най-много дарения? Имаше ли такива от България?

Повечето хора бяха от Щатите, Британия, Германия... но имаше дарения наистина от целия свят. Тази кампания бе едно от най-прекрасните неща, които са ми се случвали. Толкова много хора инвестираха в музиката ми преди да чуят как ще звучи, преди дори и една нота да бъде записана. Лудо и невероятно...

Кой от етапите на създаване на Melanfonie беше най-труден за изпълнение?

Най-трудната част бе да организирам кампанията самостоятелно и независимо през моя лейбъл Emika Records. Първоначално имах идеята, че някои от по-големите компании за класическа музика може да се заинтригуват да се включат в проекта и да работим заедно по нещо ново. Мислех, че мога да обединя света на електронната и този на класическата музика в един нов свят на съществуване. По същия начин, както когато бях на 18 и изучавах класическа музика, ми се струваше, че тя е елитарна и някакви богати сноби искат да слушат само перфектни изпълнения на Бетовен... оказа се, че 13 години по-късно ситуацията е същата. Никой не иска да се впуска в нова визия за класическата музика, а просто да презаписва все същите музикални творби, които да възпроизвежда перфектно след това в залите.

Имаш ли идея да представяш Melanfonie наживо... Ако да, ексклузивно с The Prague Metropolitan Orchestra ли ще бъде или би могла да работиш и със симфоничните оркестри на други градове?

В момента не замислям живи изпълнения на симфонията. Това е студиен проект за мен и съм много щастлива, че стигнах толкова далече и записах албума. Оркестровата продукция е огромно и скъпо начинание. Това са 4 години от моя живот – планиране, финансиране, намиране и създаване на екип, продуциране, промотиране... доста работа си беше. Да тръгна на турне с оркестър е нещо, което ще обмисля в бъдеще, когато съм готова за това предизвикателство.

С Дейвид Боуи делите рождена дата... помним римейка ти на Let's Dance... та какво още от света на Боуи споделяш и ти?

Мисля, че и двамата имаме дълбоки гласове със сходен резонанс... а и двамата имаме криви, английски зъби, хаха...

Ако имаше възможност да изпратиш човешки артефакт в Космоса, то това ще е...?

Напоследък, доста често наблюдавам звездите и лунните цикли и като научавам колко много боклук сме изхвърлили в Космоса – всички тези отпадъчни парчета от ракети и сателити, които се носят в орбита – не бих искала да добавям каквото и да е към това.

В дневника на Emika за 2017 пише...?

Да релаксирам ударно... да срещна всички мои Kickstarter дарители и фенове на моята симфония... Много йога и пиано часове...

И за финал, мото или философия за живота, която следваш?

Life is stranger than fiction.