My Mir
Кино
Кино (131)
"Може би никога няма да спрем да го търсим" ще се прокрадне в съзнанието тази реплика от Хамнет, новият опит за разгадаване на Хамлетовата дилема (и солиден Оскар 2026 претендент), сякаш за да потвърди, че търсенето на Смисъла зад Хамлетовата дилема ще бъде вечно, също каквито са и опитите човешки (и кинематографични) да се превърне личния Апокалипсис в колективни катарзис, терапия и памет.
Във времена когато Човечеството и Човешкото губят същината си, ежеминутно, част по част, опитът (вдъхновен и подплатен от романа на Маги О'Фаръл, естествено) на Клои Жао да предложи на Човека версия за това как да преодолява/да сублимира Загубата и Скръбта е много добра идея...
Добра идея е и за самата Клои Жао за преодоляване на капана, който Холивуд ѝ заложи като я натегна да режисира комиксовия блокбъстър Вечните, веднага след като я Оскар-награди за доку-екзистенциалния Земя на номади... Добра идея на Жао е и да заложи на изцяло британски каст (разказва Шекспир, все пак), в който повечето актьори са си партнирали и в предишни проекти (дори Бъкли и Мескал да нямат общо екранно време в Изгубената дъщеря)...
Самата Джеси Бъкли (о, да, Оскарът се приближава) не само е част от Globe-наследената трупа на Шекспир и е влизала в театрално амплоа за повечето Шекспирови класики, но и по време на снимките е ранно бременна с първото ѝ дете, което случайно или не, я кара сякаш да изживее подкожно нелекия образ на Анйес/Ан Хатауей, обогатен тук с ястреби, билкарство, знахарство и емоционална мъдрост (дори неспособността на Анйес да чете е изиграна с финес от Бъкли)...
Добра идея, или щастлива случайност, е и фактът, че момчето (Ноа Джупи), изиграващо Хамлет в представлението на Шекспир/Пол Мескал и момчето, въплътило 11-годишния Шекспиров син Хамнет (Джейкъби Джупи), са братя в реалния живот, което добавя още една степен към размиването на Фикция и Реалност в скàлата на Киното.
Добра е и идеята на Жао да събере двама майстори на сърцераздиращите моменти като операторът Лукаш Жал (отговорен визуално и за Loving Vincent, и за Зона на интерес) с асът на плачещите струнни трели, а именно, композиторът Макс Рихтер – ефектът на кърпичково поразяване щеше да бъде също толкова голям дори и без пиковото симфонично използване на On The Nature Of Daylight хита, озвучил не една и две филмови класики.
Добра е и идеята, колкото на Маги О'Фаръл, толкова и на Клои Жао, мотиви от творчеството на Шекспир да бъдат изкусно вплетени в (и да обясняват фино) живота на семейство Шекспир – няма нищо случайно в сплитането на мита за Орфей и Евридика с притчата за Ястреба и чумавата (но доста често срещана през 16 век) смърт на 11-годишния Хамнет, както съвсем неслучайно бракът на Анйес и Уилям ще минава през призмата на Ромео и Жулиета, а детските игри и "размените" на близнаците Хамнет и Джудит ще напомнят сцени от Дванайсета нощ и Макбет...
Като естествено, нищо не може да се сравни с всичко онова, което екипът на Клои Жао е заложил изкусно-детайлно зад Хамлетовата дилема и вечния To Be, or Not To Be монолог...
Отвъд спекулацията на прозорливите пресечни точки, отвъд символните игри... в днешните времена, когато Човечеството и Човешкото губят същината си, Хамнет предлага версия за превръщането на Загубата, на личния Апокалипсис в колективни катарзис, терапия и памет, така както сцената с катарзисно протегнати ръце към Хамлет ще остане в Историята на Киното...
Останалото, както се казва, е История... или иначе казано: "To Die, to Sleep, is that All?"
Хамнет е в кината
Да, "Нежността е новият пънк" ще каже в интервю датският режисьор Йоаким Трир, но когато става дума за кинобунт, Чувствителността и Сетивността винаги са били най-силните оръжия на Киномания (тази година от 13 до 30 ноември, пълната програма е тук)... Да, сетивата, които са нужни като оръжия, за да оцелееш в Годината на многото контрасти, конфликти, кризи и Хаос, но и на много Кино... Годината, в която, като контрапункт на глобалната война, е време за Оскар 2026 претенденти и за нашите/вашите лични фаворити от Киномания 2025:..
Made in EU – 13 ноември | Откриване | 19:00, Зала 1 НДК
България/Германия/Турция/Чехия, 2025, 102 мин
режисьор: Стефан Командарев
с участието на: Гергана Плетньова, Герасим Георгиев-Геро, Тодор Коцев, Ивайло Христов, Анастасия Ингилизова, Ованес Торосян, Иван Бърнев
Явно Стефан Командарев и абонирания за филмите му съсценарист Симеон Венциславов, също като нас, споделят идеята, че Животът е най-добрият сценарист – последните му 4 филма (Съдилището, Посоки, В кръг и Уроците на Блага) разкрояват Живота, както се случва (и със сходен актьорски шев-ансамбъл, тегелиран от Герасим Георгиев-Геро, Ивайло Христов, Иван Бърнев и Ованес Торосян) и Made in EU не прави изключение – да, ковид-пандемията е отдавна забравена, но такива са и хилядите родни шивачки като Ива/Гергана Плетньова, които безименно, безропотно и в робски условия на труда шият дрехи (на ишлеме и с етикет Made in EU) на луксозни модни марки... И ако разболяването от ковид на Ива внася куп страхове на конвейер в малкия град, то всички добре знаем, че спасение дебне отвсякъде, нали...
МелоМания – да, Музиката винаги е играла ключова роля в сценария на Киномания, а в селекцията тази година изобилства от филми, уловили Живота по ноти като специалната прожекция на Едит Пиаф: Животът в розово (която ще маркира и 50-годишния юбилей на Марион Котияр), като неортодоксалната биография Шопен - соната в Париж (с музика от Роберт Robot Koch, да), като документалния Историята на Лед Цепелин, но ние се спираме на следните, отброяващи сърцетупа и на меломани, и на киномани:..
Сират – 14, 16, 20, 21, 25, 29 и 30 ноември
Испания/Франция, 2025, 115 мин
режисьор: Оливер Лаше
с участието на: Серхи Лопес, Бруно Нунес Архона, Стефания Гада, Джошуа Лиъм Хендерсън, Ричърд Белами
Неслучайно братята Педро и Агустин Алмодовар копродуцират четвъртия филм на неконвенционалния режисьор Оливер Лаше – хем адски натуралистична (честото използване на непрофесионални актьори от Лаше допринася за реализма), хем сатирично-утопична (рейв по време на война е работата, да) тази история, в която баща (ветеранът Серхи Лопес като Луис) и син търсят изчезнала дъщеря (и сестра) в мароканската пустиня, се превръща в психеделично отражение на обществото днес, в което Super 16 mm-те картини дишат музиката на Kangding Ray (о, да, заслужена награда за музика от Кан на гостувалия у нас Давид Льотелие) в такава симбиоза, че дори кучетата (Пипа и Лупита) в Сират получават Palm Dog награда от Кан, да не говорим за Приза на Журито.
Баща майка сестра брат – 15 ноември | 19:00, НДК - Зала 1
САЩ/Ирландия/Италия/Франция/Япония, 2025, 110 мин
режисьор: Джим Джармуш
с участието на: Том Уейтс, Адам Драйвър, Шарлот Рамплинг, Кейт Бланшет, Вики Крипс, Маим Бялик, Индя Мур
3 страни, 3 семейства, 3 истории с куп дребни детайли, които обрисуват география на Чувствата – да, може и така суховато да се опише новия филм на Джармуш, който споделя пристрастеността му към антология-филмите (да си припомняме ли Mystery Train, Нощ на Земята, Кафе и цигари и Прекършени цветя), в които невидима, като цигарен дим, нишка свързва отделните истории, а когато Джим фино оперира с оператора Йорик Льо Со (на Само любовниците остават живи) и пише отново музикалния фон (заедно с Anika), а Кейт Бланшет (завръщаща се във филм на Джармуш чак след Кафе и цигари) и компания се раздават на екрана, няма как да не се стигне до... Златен лъв от Венеция и... други награди...
ДокуМания – да, винаги сме казвали, че Животът е най-добрият сценарист, а тазгодишното меню на Киномания предлага истински пир от филми, базирани на реални събития или такива, символно звучащи като случаи от действителността... Да, говорим за Гласът (от видеоклипа), с който ще започва всяка прожекция на Киномания, а именно гласът на Руси Чанев, когото може да поздравите за 80-годишнината му с документалния Душа на актьор; говорим за силните родни документални оди Потопът и вкаменената гора и Социално силните... Дори късометражните, като родния Eraserhead в плетена торба за пазар и обилната селекция от анимационни филми, дори те са хапки от реалността... Реалността, която тази година ни изправи пред загубата и на Дейвид Линч, и на Робърт Редфорд (може да ги изпратите ритуално със специалните прожекции на Eraserhead и Буч Касиди и Сънданс Кид)... или пък Реалността, в която избираме:..
Гласът на Хинд Раджаб – 16, 21 и 25 ноември
Тунис/Франция/САЩ, 2025, 89 мин
режисьор: Каутер Бен Хания
с участието на: Сая Килани, Клара Кури, Мотас Малхес, Амер Хлехел
Неслучайно филмите на Каутер Бен Хания (като Човекът, който продаде кожата си и документалния Четири дъщери) получават отзвук далеч отвъд кинонаградите – просто те използват реалността като трамплин, за да говорят за Душата човешка без украса и заобикалки, превръщайки се в Символи... Такъв символ, какъвто е зовът за помощ на 6-годишната Хинд Раджаб от Газа, оцеляла след обстрел (да, филмът използва архивния аудиозапис от обаждането ѝ към службите за спешна помощ и кадри от спасителната операция), което да ни напомня, че има неща далеч по-важни от филмите и кинонаградите (след приза на журито във Венеция ще последват още, не се съмнявайте), неща далеч по-важни от престъпленията срещу Човечеството...
Сантиментална стойност – 16 ноември | 19:00, НДК - Зала 1
Норвегия/Дания/Швеция/Германия/Франция/Великобритания, 2025, 133 мин
режисьор: Йоаким Триер
с участието на: Ренате Рейнсве, Стелан Скарсгард, Ел Фанинг, Инга Ибсдотир Лилеас, Андерс Данилсен Лие, Кори Майкъл Смит
Да, тандемът на Йоаким Триер и Ескил Фогт продължава с пълна пара след Осло трилогията им (и обралия овациите Най-лошата личност на света) – да, Ренате Рейнсве (като Нора тук) отново медитира на екрана в триъгълника на Отчуждението със своя баща, филмов режисьор, Густав/Стелан Скарсгард и сестра си Агнес, като в скандинавската геометрия на Чувствата влизат и холивудската звезда Рейчъл/Ел Фанинг, и музиката на Ханя Рани... и всичко най-добро, което носи сантиментална стойност (и кинонагради) на скандинавската кинематография.
Новата вълна – 17, 18, 20, 21, 23, 24, 25, 27, 29 ноември и 3 декември
Франция/САЩ, 2025, 106 мин
режисьор: Ричард Линклейтър
с участието на: Гийом Марбек, Зои Дойч, Обри Дюлен, Адриен Рояр, Бруно Драйфюрс
И двата нови филма на Ричард Линклейтър в рамките на Киномания 2025 са трибют-поклони – Blue Moon към творчеството на текстописеца-драматург Лоренц Харт, а Новата вълна, естествено, хвърля светлина към образа на Жан-Люк Годар и създаването на неговата класика До последен дъх – и да, както само Линклейтър го може, тук не говорим просто за фино пресъздаване на биография, а говорим за любов към Киното... до последен дъх...
Последният викинг – 16, 18, 29 ноември и 1 декември
Дания/Швеция, 2025, 116 мин
режисьор: Андерс Томас Йенсен
с участието на: Мадс Микелсен, Николай Лие Каас, Софи Грабьол, Сьорен Малинг
Във филмите на Андерс Томас Йенсен всичко (почти) е ясно – във всички грее датската суперзвезда Мадс Микелсен (дори в онези, на които Йенсен е само сценарист, като Обетована земя), почти всички са озвучени от тромпета на Йепе Каас, който случайно или не, е брат на Николай Лие Каас (тук в амплоато на спретнатия обирджия Анкер), а именно братската връзка е на фокус тук и как иначе след като единият брат (Анкер) излежава обир на банка, а другият (Манфред/ Микелсен) е единственият, който знае къде са откраднатите пари, но не може да си спомни мястото, където са заровени, защото изживява разстройство на личността, вярвайки, че е Джон Ленън... Скандинавско, а!?
Тайният агент – 19, 21, 22, 23, 25, 28, 29 и 30 ноември
Бразилия/Франция/Германия/Нидерландия, 2025, 158 мин
режисьор: Клебер Мендонса Фийо
с участието на: Вагнер Моура, Мария Фернанда Кандидо, Габриел Леоне, Карлос Франсиско
Също като миналогодишния Оскаров Още съм тук и Тайният агент ни връща поучително към диктатурата в Бразилия през '70-те, а Вагнер Моура, като всеки "таен агент" се вихри в три самоличности (Армандо, Марсело и Фернандо) през декадите, докато страх, параноя, репресии, карнавали и наемни убийци се разливат в перфектно-пастелно изпипана картина от Евгения Александрова (руско, не наше момиче, уви), дирижирана с финес от Клебер Мендонса Фийо, така че да осигури Кан награди за режисура и актьорския приз за Моура, и също като Още съм тук, неслучайно Тайният агент да бъде и бразилското предложение за Оскар.
Мода – 22 ноември | 17:00, НДК - Зала 1
Франция/САЩ, 2025, 106 мин
режисьор: Алис Винокур
с участието на: Анджелина Джоли, Луи Гарел, Ела Румпф, Ание Аней
Алис Винокур винаги се е опитвала да гради силни образи на жени-героини (все пак, в Проектът Проксима Ева Грийн влиза в амплоато на майка-астронавт на космическа мисия), а тук не само е убедила Анджелина Джоли да влезе в кожата на своеобразно нейно алтер его (режисьорката Максин Уокър с документален проект), но и е получила одобрение от модния гигант Шанел да използва прочутите им парижки ателиета за снимачна площадка (за пръв път в игрален филм), така че портретът на Жената днес трябва да върви по шев и кройка...
Мъртва хватка – 22 ноември | 19:30, НДК - Зала 1
САЩ, 2025, 105 мин
режисьор: Гъс ван Сант
с участието на: Бил Скарсгард, Дакри Монтгомъри, Кари Елуис, Колман Доминго, Ал Пачино
Гъс ван Сант се позагуби в "мъртвата хватка" на Холивуд, само за да се върне по-силен и по-социално критичен от всякога, за да разкаже историята на похитителя от '70-те Тони Кирицис (Бил Скарсгард в спасително мастер-отклонение от хорър одисеите), който отвлича ипотечния си брокер пред телевизионните камери, за да се превърне всичко в символ-коментар на случващото се в Обществото днес...
Хамнет – 23 ноември | 19:00, НДК - Зала 1
Великобритания/САЩ, 2025, 125 мин
режисьор: Клои Жао
с участието на: Джеси Бъкли, Пол Мескал, Емили Уотсън, Джо Алуин, Ноа Джупи
Холивуд се опита да оплете в капана си Клои Жао, след триумфа на Земя на номади, с комиксовия блокбъстър Вечните, но с Хамлетова дилема в главата тя се връща по следите на авторското, арт кино – не че историята за непрежалимата загуба на невръстния син Хамнет на семейство Шекспир не е разказвана (при това от Шекспировия специалист Кенет Брана във Всичко е истина, а тук и в едноименния роман на Маги О'Фаръл), но фините превъплъщения на Джеси Бъкли (като Анйес/Ан) и Пол Мескал (като Уилям Шекспир) са изкусно-детайлно дирижирани от Жао в поетична симбиоза с картината на Лукаш Жал (отговорен визуално и за Loving Vincent, и за Зона на интерес) и музиката на Макс Рихтер, така че Оскар залаганията да започнат.
След лова – 24 ноември | 19:30, Люмиер
Италия/САЩ, 2025, 139 мин
режисьор: Лука Гуаданино
с участието на: Джулия Робъртс, Айо Адебири, Андрю Гарфийлд, Майкъл Стулбарг, Клои Севини
Да, Лука Гуаданино и друг път е поставял силни героини на кръстопътен избор (визираме най-вече колаборациите му с Тилда Суинтън), но когато става дума за сексуално и властово посегателство на университетско ниво, изборът на Джулия Робъртс (като преподавателят Алма Имхоф) е залог "на сигурно"... Такъв какъвто е изборът на музикален фон с марката на звуковото дуо на Трент Резнър и Атикъс Рос, такъв какъвто е изборът на Майкъл Стулбарг (като съпруга на Алма, психотерапевтът Фредерик Менделсон), такъв какъвто е изборът на Андрю Гарфийлд (като обвинения в посегателство Ханк Гибсън), който така резервира и мястото си в следващия проект Artificial на Гуаданино... а на нас ни остава само да кажем: И Cut!
Киномания | 13 – 30 ноември | е в салоните на НДК, Люмиер, Дом на киното, Одеон, Френски институт, Евро синема, Влайкова, Cine Grand Park Center и културен център G8
Етикети
Да, фестивалът CineLibri (тази година от 10 октомври до 3 ноември, пълната програма е тук) прилича на измисления от Борис Виан, в емблематичния му роман Пяната на дните, инструмент пианоктейл, който приготвя точно такива коктейли, каквито ноти изсвириш на него, на пианото на Живота... Точно каквото правят и Литературата, и Киното, а CineLibri партитурата тази година включва В-О-В (Based-On-Books) форума, специални гости и добре познатото онлайн издание на платформата Neterra TV+, както естествено и CineLibri жури, което ще раздава награди, а ето какво свирим ние:..
+ Пяната на Дните – "Тази история е истинска, защото я измислих от началото до края" ще каже Борис Виан в предговора на своята класика Пяната на дните, а Киното спокойно може да припознае тези думи като своя максима... Фестивалът CineLibri пък припознава това заглавие като мото на своето 11-то издание, защото, може би, и в откриващия, и в закриващия филм, границите между Реалност и Фантазия са размити в името на Душата човешка, като естествено, говорим за:..
Чужденецът – 10 октомври, зала 1 НДК | 19:00, Откриване
Франция, 2025, 120 мин
режисьор: Франсоа Озон
с участието на: Бенжамен Воазен, Пиер Лотен, Суан Арло, Дени Лаван, Ребека Мардър
Да, Франсоа Озон неведнъж се е впускал в адаптации на литературни творения, но тази амбициозна екранизация на екзистенц класиката от Албер Камю определено ще влезе в "златните архиви" – стилна, хладнокръвна монохромна визия от Маню Дакос (заснел с Озон и Петер Фон Кант, и Двойният любовник), смел саунд дизайн избор в лицето на Фатима Ал Кадири и изпипан от Бенжамен Воазен (помните го от Лято'85, нали) Мьорсо без да го сравнявате с изпълнението на Мастрояни от '67-а, така че накрая да не останат... невинни...
Помилване – 24 октомври, зала 1 НДК | 19:00, Церемония по награждаване
Италия, 2025, 131 мин
режисьор: Паоло Сорентино
с участието на: Тони Сервило, Анна Ферцети, Орландо Чинкуе, Масимо Вентуриело, Милвия Марилиано, Джузепе Гаяни
Да, Тони Сервило е любим актьор на Сорентино (и ще може да се срещнете с него, да, защото Сервило ще получи специална CineLibri награда)... И да, Сорентино неведнъж е вкарвал Сервило в амплоато на премиер на Италия (и като Джулио Андреоти, и като Силвио Берлускони), но сега в лицето на измисления президент Мариано де Сантис моралните дилеми сякаш ще са още повече и по-нагнетени, особено когато на масата са поставени евтаназията, изневярата и... помилването/прошката, естествено...
+ Конкурс за дублезони – да, дублезоните са измислената от Виан валута в Пяната на дните и ако валутата на всеки кинофестивал са наградите, то конкурсната CineLibri програма е доста богата тази година, като нашия валутен борд избира:..
Горещо мляко – 11, 17 и 20 октомври
Великобритания/Австралия, 2025, 93 мин
режисьор: Ребека Ленкевич
с участието на: Ема Маки, Фиона Шоу, Вики Крипс, Патси Феран, Венсан Перес, Ян Гаел
Да, бийт концептуалистът Матю Хърбърт натрупа опит в озвучаването на "забранена", освободена от предразсъдъци, любов, особено след работата със Себастиан Лелио по своеобразната му фемина трилогия (Фантастична жена, Неподчинение и Глория Бел), а сякаш именно докато снимат Неподчинение (и докато адаптира сценария) Ребека Ленкевич решава, че ще направи режисьорския си дебют с друга екранизация (а именно Горещо мляко по едноименния роман на Дебора Леви), която отново ще бъде с музикален фон от Хърбърт – да, мотивът за освобождаване от задушаващата прегръдка на предразсъдъците и майчината тирания (в случая, страдащата от мистериозна парализа Роуз/Фиона Шоу) е до болка познат на главната героиня София, а когато са замесени актуални звезди като Ема Маки и Вики Крипс всичко се усеща като... Горещо мляко!
Магьосника от Кремъл – 12, 16, 19, 20, 21, 24, 25, 29 и 1, 2 ноември
Франция/Великобритания/САЩ, 2025, 156 мин
режисьор: Оливие Асаяс
с участието на: Джуд Лоу, Алисия Викандер, Пол Дейно, Том Стъридж, Джефри Райт, Александър Джонсън, Дан Кейд, Анастасия Сътър
"Магьосника от Кремъл не е толкова политически филм, колкото филм за политиката и нейните перверзни методи, на които всички ние сме заложници. Вярвам – или може би се заблуждавам – че разкриването на вътрешните механизми на лъжите и потисничеството все още си струва да се преследва" ще каже Оливие Асаяс за новата си киноавантюра, а именно адаптацията на sad-but-true романа на Джулиано да Емполи, но Хаосът, в който живеем няма как да бъде описан с думи, понякога... Хаосът, който предразполага режисьорът и продуцент Вадим Баранов/Пол Дейно да се превърне (ала Распутин) в съветник на току възкачилия се диктатор Путин/Джуд Лоу... Хаосът, който продължава и до днес да размива границата между добро и зло в това пътуване, наречено Живот...
Изчезването – 13, 14, 15, 18, 19, 21 октомври и 2 ноември
Франция/Германия/Мексико/САЩ/Великобритания, 2025, 135 мин
режисьор: Кирил Серебренников
с участието на: Аугуст Дил, Бургхарт Клауснер, Фридерике Бехт, Дана Херфурт, Сергей Подимин, Антон Литвинов
"Сънят се забравя, затова се повтаря" гласеше лайтмотива в един друг филм, където витае духа на нацизма и именно за да не се повтаря (и забравя) Серебренников прави стилна монохромна (олé за оператора на Петрови в грипа, Владислав Опелянц) психологическа дисекция на Ангелът на Смъртта, Йозеф Менгеле, при неговото следвоенно бягство в Южна Америка (из Аржентина, Парагвай и Бразилия), а ние се питаме къде ли ще изчезнат утре "хората", които извършват престъпления срещу човечеството днес..
+ Пяната на Действителността – да, тук събираме три CineLibri категории (Срещи в действителността, Italian Screens и Пяната на галавечерите) в едно и то не само защото Борис Виан обича да измисля нови думи като събира вече съществуващи такива до получаването на ново, друго значение... Същото каквото правят и Киното, и Литературата с историите от Живота, а ние се спираме на:..
Хронология на водата – 11, 12 октомври и 1 ноември
САЩ/Франция/Латвия, 2025, 128 мин
режисьор: Кристен Стюарт
с участието на: Имоджен Путс, Тора Бърч, Том Стъридж, Джим Белуши, Чарли Карик, Майкъл Еп, Ърл Кейв, Ким Гордън, Сюзан Флуд
Режисьорският дебют на Кристен Стюарт е контрастен и експресивен точно толкова, колкото са и ролите ѝ като актриса – вдъхновението идва от едноименните мемоари на плувната олимпийска надежда Лидия Юкнавич (Имоджен Путс жонглира умело между ролите на писател, учител, майка, алкохолно и бисексуално зависима) като остава екранно време и за Тора Бърч (помните Американски прелести, нали), и за Джим Белуши като класика Кен Киси, и дори за Ким Гордън (фронтлейди и басист на Sonic Youth), а пъзелът, който се оформя, се нарича хронология на... катарзиса...
Франц – 11, 13, 16, 17, 25, 26, 27, 29, 30 октомври и 2 ноември
Чехия/Полша/Германия/Франция/Турция, 2025, 127 мин
режисьор: Агнешка Холанд
с участието на: Идан Вайс, Карел Добри, Петер Курт, Юрай Лой, Карол Шулер, Себастиан Шварц, Катарина Старк, Йеновефа Бокова
Да, неслучайно CineLibri посвети своето 2023-а издание на 140-та годишнина от рождението на Франц Кафка, както неслучайно Агнешка Холанд фино използва мотиви, теми, сцени, сънища (и писма) от неумиращите творения на Кафка, за да изгради калейдоскопичен портрет на един човек, изпреварил времето и страховете човешки... но повече за процеса ще разкажат лично (при прожекцията на 25 октомври) Агнешка Холанд и съсценариста тук Майк Дауни, специални гости на CineLibri 2025.
Невероятният свят на господин Паньол – 11, 12, 22, 23, 25, 28, 30, 31 октомври и 1 ноември
Франция, 2025, 90 мин, анимация
режисьор: Силвен Шоме
с участието на: Лоран Лафит, Жералдин Паяс, Тиери Гарсия, Анаис Пети, Венсан Фернандел, Вероник Филипона
Ако не сте били сигурни откъде Силвен Шоме е черпил вдъхновение за Трио Белвил и Илюзионистът, то тази почетна адаптация на мемоарите на Марсел Паньол, първият кинодеец, приет в Académie française, ще разсее всяко съмнение – с колорита на диапозитиви, теми и мотиви от богатото творчество на Паньол, се сменят калейдоскопично тук, за да се върнем в детството (да, Паньол среща малкия Марсел), когато Животът обещава, че най-голямото магично Приключение е пред теб.
Празненството – 13, 14, 15, 18, 21, 22, 25, 27 октомври и 2 ноември
Гърция/Испания/Великобритания/Нидерландия, 2025, 103 мин
режисьор: Мигел Анхел Хименес
с участието на: Уилем Дефо, Джо Кол, Вик Кармен Соне, Ема Суарес, Карлос Куевас
Да, Уилем Дефо толкова се вживя в Гърция и ролята си на корабен магнат (ала Онасис), че се впусна в необичаен танц в гръцка таверна във видеоклип към музикалния проект GAMMAGAMMA на сценариста тук Йоргос Карнавас – да, всичко е свързано в живота, както и в живота на милиардера Маркос Тимолеон, но когато решава да предаде наследството в ръцете на дъщеря си София, като подарък за 25-я ѝ рожден ден (на частен остров, естествено), всичко се обърква...
Навън – 15, 16, 17, 18, 20, 21 и 26 октомври
Италия/Франция, 2025, 117 мин
режисьор: Марио Мартоне
с участието на: Валерия Голино, Матилда де Анджелис, Елоди, Корадо Фортуна, Антонио Джерарди, Каролина Роси, Франческо Сицилиано
Кариерата на Валерия Голино изживява истински Ренесанс, точно какъвто се случва в живота на писателката (и актриса) Голиарда Сапиенца (чийто роман Университетът Ребибия е адаптиран тук) след излизането ѝ от затвора за кражба, където заформя трио за цял живот (или за едно знойно лято) със съкилийните Роберта/Матилда де Анджелис и Барбара/Елоди, а когато триото играе и с оператора Паоло Карнера (на Аз, капитан) няма как да не се получи Изкуството на радостта – най-прочутото творение на Сапиенца.
Голямата арка – 15, 17, 22, 23, 25, 27, 29 и 31 октомври
Франция/Дания, 2025, 105 мин
режисьор: Стефан Демустие
с участието на: Клаес Банг, Сидсе Бабет Кнудсен, Ксавие Долан, Суон Арло, Мишел Фо, Алесандро Бресанело
Да, ще може да се срещнете с Клаес Банг (при прожекцията на 22 октомври), въпреки че неговият герой тук, датският архитект Ото фон Спрекелсен, не се радва на радушен прием след като печели проекта за изграждането на Голямата арка (символ на хуманизма) в модерния квартал Дефанс в Париж – спънките са много, от езиковата бариера до бюрократа Жан-Луи Субилон (друго амплоа на канадското киночудо Ксавие Долан), но в крайна сметка архитектурата (и хуманизма) ще триумфират...
Радостта – 16, 19, 20, 24, 26, 27 и 29 октомври
Италия, 2025, 108 мин
режисьор: Николанджело Джелормини
с участието на: Франческо Колела, Валерия Голино, Жасмин Тринка, Саул Нани, Бети Педраци
Киното обича неортодоксалните отношения между учител и ученик/чка, виждали сме ги неведнъж, но тук, с много любов, Валерия Голино и режисьорът Николанджело Джелормини сякаш плавно преливат работата си от минисериала Изкуството на радостта (адаптация по романа на Голиарда Сапиенца – виж по-горе) в историята на учителката по френски Джоя/Радост, за да се убедим, че и Животът, и Радостта е въпрос на... Изкуство без граници!
+ Пианококтейл на Фантазията – да, фантазията на Виан в Пяната на дните ражда пианококтейла (или пиано, което приготвя коктейли с вкуса на нотите, които изсвириш на него), досущ както Киното и Литературата забъркват коктейли с Нотите/Историите, които изсвириш, и ако за така очакваните Бугония и Спрингстийн: Избави ме от нищото сме приготвили отделни, специални партитури, то сега избираме:..
Куче 51 – 11, 12, 17, 19, 22, 23, 24, 25 и 29 октомври
Франция, 2025, 105 мин
режисьор: Седрик Хименес
с участието на: Адел Екзаркопулос, Жил Льолуш, Луи Гарел, Дафне Патакия, Валерия Бруни Тедески, Ромeн Дюри
През 2012-а, с филма си Paris Under Watch, Седрик Хименес прокрадна идеята за един Париж под постоянно видеонаблюдение – дузина години по-късно (и в едноименния роман на Лоран Годе) Париж е разделен (по социален статус) на 3 зони и под наблюдението на AI системата АЛМА... да, всичко е до болка Оруелово-познато, но когато създателят на АЛМА е убит, полицаите Салия/Адел Екзаркопулос и Зем (Жил Льолуш, абонат за филмите на Хименес) ще намерят Отговорите...
Няма звяр без капка милост – 11, 12, 15, 18, 26 октомври и 1 ноември
Германия/Полша/Франция, 2025, 150 мин
режисьор: Бурхан Курбани
с участието на: Кенда Хмейдан, Верена Алтенбергер, Хиам Абас, Енно Требс, Мехди Небу
Неслучайно Бурхан Курбани получи голямата CineLibri 2020 награда за съвременната му версия на Берлин Александерплац романа от Алфред Дьоблин... неслучайно, в зрелищните му адаптации по литературни класики, главните герои са сменени с имигранти (като самият Курбани) или в случая на Няма звяр без капка милост (фриволна адаптация на Шекспировата пиеса Ричард III) са със сменен пол – запознайте се с амбициозния адвокат от фамилия Йорк, Рашида (сирийската актриса Кенда Хмейдан) – което добавя още едно ниво за интерпретация на вечната борба за власт и надмощие... Не се променя единствено мизансцена – съвременен щур Берлин – не се променя и музикалния фон от Даша Дауенхауер и въздействащата кадровка на оператора Йоши Хаймрат, отново готови за награди...
Далауей – 12, 13, 14, 15, 18, 19, 25 и 26 октомври
Франция/Белгия, 2025, 110 мин
режисьор: Ян Гозлан
с участието на: Милен Фармер, Сесил дьо Франс, Анна Муглалис, Ларс Микелсен, Фредерик Пиеро, Фрея Мейвор
Далауей във филма на Ян Гозлан е дигитално приложение (с гласа на Милен Фармер, о, да) за творческо писане, захранвано от изкуствен интелект, и освен явна заигравка с едноименната литературна класика (чиято 100-годишнина от издаването, отбелязваме през 2025-а) на Вирджиния Улф е и тънко намигване към момента когато всичко ще е AI-написано... или поне AI-съблюдавано, каквито мисли се въртят в главата на писателката в творческа криза Клариса/Сесил дьо Франс, докато пребивава на мистъри резиденция под опеката на Далауей и "очите" на оператора на Чужденецът (виж по-горе) Маню Дакос.
Личен живот – 14, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 25, 27, 28 и 30 октомври
Франция, 2025, 100 мин
режисьор: Ребека Злотовски
с участието на: Джоди Фостър, Даниел Отьой, Виржини Ефира, Матию Амалрик, Венсан Лакост, Ирен Жакоб
Когато уважавания психиатър Лилиан Стайнър (Джоди Фостър в третата си френскоезична роля) се подлага на хипноза, за да разбере повече за смъртта на своята пациентка Паула/Виржини Ефира, няма как всичко да не се обърка и кутията на Пандора с тайните да не се отвори, нали...
Блед пейзаж с хълмове – 26, 30 октомври и 2 ноември
Япония/Великобритания/Полша/Сингапур, 2025, 123 мин
режисьор: Кей Ишикава
с участието на: Сузу Хиросе, Йо Йошида, Фуми Никаидо, Камила Айко, Томокадзу Миура
Дебютният роман на Нобеловия лауреат Казуо Ишигуро оживява на екрана под фината режисура на Кей Ишикава точно както спомените на японската вдовица Ецуко се преплитат като сънища между следвоенно Нагасаки и провинциална Англия през 80-те, а прозата на Ишигуро доказва защо продължава да бъде кинематографично вълнуваща – очакваме и адаптацията на Тайка Уайтити по последния му роман Клара и слънцето.
+ Документалоктейл – да, думите на Виан: "Тази история е истинска, защото я измислих от началото до края" важат с пълна сила и за документалната, и за късометражната CineLibri селекция и ако фокусът тази година пада върху Силви Вартан (с гостуването и специалните CineLibri прожекции), то ние избираме:..
Джани Версаче: Императорът на мечтите – 20 октомври | 19:00, Топлоцентрала
Италия, 2023, 70 мин, документален
режисьор: Мимо Калопрести
с участието на: Мартина де Лоренцо, Верa Драгоне, Леонардо Малтезе
Да, Джани Версаче напусна този свят насилствено (преди почти 30 години), а този интимен портрет, сглобен (с много архивни кадри и интервюта, да) от Мимо Калопрести, е възможност да проследите обстойно целия път на Джани – от детството в Реджо Калабрия, през първите скици до монументалните модни подиуми.
Вълшебната планина: Томас Ман и неговият емблематичен роман – 28 октомври | 19:00, Одеон
Швейцария, 2024, 52 мин, документален
режисьор: Андре Шефер
100 години след издаването на класиката Вълшебната планина, познавачът на Томас Ман, Андре Шефер, тръгва по стъпките на създаването на емблематичния роман, покълнал при лечението от туберкулоза на съпругата на Ман, Катя в санаториума в Давос.
Фестивалът CineLibri 2025 е от 10 октомври до 3 ноември в салоните на НДК, Люмиер, Дом на киното, Одеон, Арена The Mall, Cine Grand Park Center, Cineland Bulgaria Mall, Топлоцентрала, Френски институт, културен център G8, Евросинема, кино Влайкова и CasaLibri
"Ако една песен не е нова и никога не остарява, значи е фолк песен" казваше Люин Дейвис, но неостаряващата Like a Rolling Stone класика, маркираща своя 60-годишен Живот тази година, се сбогува символно с фолк музиката... затова, неслучайно, именно нейните строфи дават заглавието на Напълно непознат, новият биографичен опит на Киното (и на режисьора Джеймс Манголд) да хвърли светлина върху петолинието на Живота на Боб Дилън с избрани ноти/моменти на Кръстопът... Така, на Кръстопът, както звучи и Животът днес...
Да, неслучайно, споменаваме Люин Дейвис – образът на Боб Дилън (с архивното изпълнение на песента Farewell) играе ключова роля за гранд финалето на Истинският Люин Дейвис, символната одисея-трибют на братята Коен към фолк сцената, вдъхновена колкото от живота на Дейв Ван Ронк, толкова и от The Freewheelin' Bob Dylan албума (с куп визуални препратки към стилизираната корица, които присъстват и в Напълно непознат, да) – както неслучайно именно Дейв Ван Ронк е човекът, който препраща Боб Дилън/Тимъти Шаламе към болницата, в която да открие своя кумир Уди Гътри...
Да, неслучайно, и Люин Дейвис, и Боб Дилън се намират на Кръстопът, както и двамата обичат да живеят Inside песните си, затова ето какво се случва в няколко A Complete Unknown-избрани песни/моменти от петолинието на Живота на Боб Дилън:
"The answer, my friend, is Blowin' in the Wind" – да, Киното неведнъж се е опитвало да обясни образа на Боб Дилън (още с документални филми през 60-те), но като че ли винаги е стигало символно до ръба на мистерията между фикция и реалност (като в Истинският Люин Дейвис или в I'm Not There, където Кейт Бланшет, всред петима други актьори, го изигра брилянтно и метафорично)... Напълно непознат също не дава отговор как Робърт Цимерман се превръща в Боб Дилън (ослушвайте се за иронично-хапливи реплики като "Хората все питат откъде идват песните ми"...), но се опитва с чар, натурално, със синтезирани препратки (е, и с някои фактологични разминавания) да подреди Света на Боби, в който се срещат Уди Гътри/Скут Макнеъри, Пийт Сийгър/Едуард Нортън, Силви Русо/Ел Фанинг (като истинско алтер его на Сузи Ротоло, дори инициалите са запазили), фолк дивата Джоан Баез/Моника Барбаро, мениджърът на Дилън, Албърт Гросман/Дан Фоглър, "братът по писма" Джони Кеш/Бойд Холбрук, емблематични места като клуба Gerde's Folk City и фолк фестивала в Нюпорт...
Да, вече няма да видиш (и то за добро) биографични музикални филми, които разказват целия Живот на култови фигури, а само онези моменти/ноти, които определят Живота им... А дали така ще получиш отговори на всички важни въпроси... е, "The answer, my friend, is Blowin' in the Wind"...
"The line it is drawn, The curse it is cast... And the first one now, Will later be last, For the Times They Are a-Changin'" – да, в Напълно непознат образът на Боб Дилън се намира все на Кръстопът – между две жени, между фолк музиката и електрическия рокендрол, между това да бъде себе си и това, което Другите искат да бъде (с реплики като "Да търси себе си ли... че това да не е изгубена обувка?!") – и този контраст Шаламе го улавя брилянтно, и му пасва идеално като китара Гибсън и хармоника, сякаш гледаш двама различни души в двете (обособени са си направо с няколко погледа) части на Напълно непознат...
И да, вече знаеш, че Шаламе изпълнява на живо (както и повечето от другите актьори) песните от филма и то с автентично оборудване (от 60-тарските микрофони до Гибсън колекциите), но именно това улавяне на Кръстопътя прави Разликата...
"But it ain't me, babe... No, no, no, it ain't me, babe... It ain't me you're lookin' for, babe" – режисьорът Джеймс Манголд (в компанията на абонирания за филмите му оператор Федон Папамайкъл) вече доказа с Walk the Line, че идеално знае как да селектира важните ноти/моменти от петолинието на Живота, както и да прави тънки намигвания, свързващи филмите му – да, песента It Ain't Me, Babe в Walk the Line е ключов дует между Джони Кеш и жена му Джун (Хоакин Финикс и Рийз Уидърспуун), както тук е в емблематичен тандем между Дилън и Баез (Шаламе и Барбаро)...
И ако оставим настрана намека за Кръстопът пред Дилън, то по-скоро свиквайте с идеята, че Напълно непознат не е музикална одисея в търсене на същността на Дилън, а по-скоро чете между редовете думите на Шаламе след изпълнението му на класиката Masters of War: "В тези смутни времена, намерете някого, когото да обичате"...
"How does it feel, ah how does it feel? To be on your own, with no direction home, Like a Complete Unknown, Like a Rolling Stone" – да, Напълно непознат е за Сбогуванията в Живота... Сбогуванията със своите идоли (неслучайно ще чуеш Song to Woody, нали)... Сбогуванията с фолк музиката (и "пуританската дружинка" на Пийт Сийгър)... Сбогуванията с Невиността (да, Шаламе я отиграва ювелирно като двама души в едно, дори резонира на пътя му като актьор от Призови ме с твоето име до Дюн)... Сбогуванията без път назад ("The line it is drawn, The curse it is cast", както се казва)...
Сбогуванията също толкова важни като Началата – сякаш са двете страни на търкалящ се камък... А колкото до Оскари-те и други по-важни въпроси: "The answer, my friend, is Blowin' in the Wind"...
Напълно непознат е в кината и на IMAX
"Надявам се да служат като политическо изражение, провокиращо катаклизми, така често определящи циклите на Човечеството" ще каже фикционалния архитект Ласло Тот/Ейдриън Броуди в монолога си за същността на Архитектурата и тези думи не само изкусно намигат към една от функциите на Киното, но и великолепно (и метафорично) разкриват защо Брейди Корбей проектира третия си филм Бруталистът като епичен béton brut-монумент (и документ) за Архитектурата на Травмата (никога излекувана и винаги отворено-кървяща), която продължава да сковава в гняв и страх Обществото днес и Света като цяло.
Да, неслучайно именно днес е точното време за появата на Бруталистът, за да конфронтира безумната политика и брутално недодяланата позиция на Тръмп (а и на други световни лидери) към мигрантите (и към различните етноси въобще) – съвсем неприкрити, в чертите на пепеляворусото магнат семейство Ван Бюрен (отиграно чудесно от Гай Пиърс, Джо Алуин и Стейси Мартин) и безочливата им "ние ви толерираме"-реторика, ще разпознаете Тръмп идеята за превъзходство и гранде значимост в собствените очи.
Да, неслучайно откриващата увертюра на Бруталистът ще ви посрещне с цитат от Гьоте – "Никой не е по-поробен от онзи, който се мисли за свободен" – и нестандартен ракурс към Статуята на свободата... да, същата тази статуя, която сме виждали в толкова много филми, само че Обърната с главата надолу като коментар на Обърнатата демокрация в Америка (а и по Света) днес, което неслучайно бетонира позицията на Бруталистът като фаворит за Оскар наградите.
Да, неслучайно Брейди Корбей проектира (дори началните и финални надписи са като чертожна скица, наистина) магнум опуса си Бруталистът по сходен начин (с увертюра и епилог) като предишния си филм Vox Lux, също така на ръба между фикция и реалност, но с прецизни детайли...
Сега архитектурното течение брутализъм (маркиращо 70 години съществуване през 2025-а), опиращо се на Баухаус школата, служи по-скоро като трибют-трамплин за разкриване на опорните точки в историята (предимно американската) на втората половина на ХХ век (от принудителната миграция и оцеляването от Холокоста, през създаването на държавата Израел, до расизма, вътрешните и външни кризи и сбъдването на Американската мечта), разказана през призмата на Новия, американски живот на фикционалния унгарски архитект от еврейски произход Ласло Тот/Ейдриън Броуди (титанично-убедителен, но вече го е играл това в Пианистът със същата Оскар-успеваемост)...
Да, "този филм" сме го гледали многократно и преди, само че тук Целта е друга и въпросите са други... И ако в епилога Бруталистът ще заяви, че "важна е Целта, а не Пътуването", то именно Пътуването е важно за Брейди Корбей и той го пресъздава брилянтно в най-изпипания си (и амбициозен) филм досега – от концептуалното ювелирно използване на VistaVision технологията (доближаваща се до 70мм-та IMAX картина, олè за оператора Лол Кроули, абониран за филмите на Корбей), възникнала точно като брутализма през '50-те, и функционирала до '60-те (въпреки, че и Клети създания използват на места такива кадри);
през едрия план (така характерен за американските епоси) в живия портрет на "отхвърлените" Ласло и съпругата му Ержебет Тот (Фелисити Джоунс вече идеално знае важността на Жената зад Мъжа), на племенницата Жофия/Рафи Касиди, на верния брат по неволя Гордън/Исак де Банколе до визуално зашеметяващото (поглед нагоре, поглед нагоре...) и умело AI използване на части от реални сгради, които да "играят" архитектурното наследство на Ласло Тот...
Да, неслучайно, ние Хората, даваме символна "роля", смисъл и значение на Архитектурата... Както неслучайно Брейди Корбей ще посвети своя béton brut-монумент на Скот Уокър (вече покойния композитор на всичките му филми до Бруталистът), а всеки свой проект ще създава в съавторство (както и в Бруталистът) с жена си Мона Фастволд... Да, неслучайно композиторът тук, Даниъл Блумбърг (работил преди и със Скот Уокър, и с Брейди Корбей, и с Мона Фастволд) ще оперира хем епично-екстатично, хем интимно-катарзисно (а в антракта ще те остави с пиано соло), така че да те накара да усетиш дъха и на стоманата, и на бетона, и на Травмата човешка...
Просто Киното, като Архитектурата, може да превръща лични, интимни изживявания в титанични монументи (и документи) на Духа... Или както казва Бруталистът в епилога на Оскар 2025 наградите: "Важна е..."...
Бруталистът е в кината и на IMAX
