Да, за превръщането на Литературата (и Живота) в Кино е нужна известна доза Поезия в движение, а фестивалът CineLibri (тази година от 10 октомври до 3 ноември, пълната програма е тук) се опитва вече за десета, юбилейна година да внесе такава доза Поезия в хаосното ежедневие – очакват ни нови инициативи като В-О-В (Based-On-Books) форума, специални гости и тематични кинопанорами или пък добре познато онлайн издание на платформата Neterra TV+ и CineLibri жури, което ще раздава награди, но естествено, най-важна е филмовата селекция, затова ето кои са, според нас, CineLibri 2024 филмите, които като "слънцата-спомени сияят":..
+ Поезия безкрай – когато провеждаш десетото, юбилейно издание на CineLibri под мотото Поезия безкрай, няма как в откриването и закриването да не са замесени кинематографичните чувствителност и финес на Сорентино и Алмодóвар... разбира се, говорим за:..
Партенопа – 10 октомври, зала 1 НДК | Откриване + 25 октомври, кино Люмиер
Италия/Франция, 2024, 136 мин
режисьор: Паоло Сорентино
с участието на: Гари Олдман, Стефания Сандрели, Челесте Дала Порта, Луиза Раниери, Изабела Ферари, Силвио Орландо
Да, Паоло Сорентино неведнъж се е обяснявал в любов към родния Неапол (помните Божията ръка и сериала Гениалната приятелка, нали), но този път преклонението, поколенческите страсти и екзистенц метафори са в името на Киното и... неговата Поезия безкрай – мислете за Великата красота (но ситуирана в Неапол), преплетена с философията на Младост и символната омая на древногръцката сирена Партенопа, и... ето ви го новия Сорентино шедьовър.
Съседната стая – 25 октомври, зала 1 НДК | Церемония по награждаване
Испания/САЩ, 2024, 110 мин
режисьор: Педро Алмодóвар
с участието на: Джулиан Мур, Тилда Суинтън, Джон Туртуро, Алесандро Нивола, Алекс Хьог Андерсен, Мелина Матюс
В последните години, след Болка и величие, Педро Алмодовар се фокусира върху камерните (е, и англоезични) драми – причините може да откриете в своеобразната му мемоарна книга Последният сън, но неслучайно отношенията между военния репортер Марта (Тилда Суинтън се завръща в света на Алмодовар след Човешкият глас) и писателката Ингрид (Джулиан Мур като алтерего на Сигрид Нунес, чийто роман е адаптиран тук) лъкатушат в лабиринта между Живота и Смъртта, на ръба на евтаназията и Вечното приятелство, както неслучайно Алмодовар ще замени любимия си оператор Хосе Луис Алкайне с Еду Грау тук, както неслучайно Съседната стая донесе и втория Златен лъв на Алмодовар.
+ Сонетен венец – да, конкурсната CineLibri програма изкушава с адаптациите на Булгаков класиката Майстора и Маргарита, с Лимонов мистификацията на Еманюел Карер, със сърцераздиращата мигрантска история на малката Ру, но ние избираме:..
Плуване към дома – 11, 12, 13, 16, 18, 20, 27 и 31 октомври
Великобритания/Франция, 2024, 99 мин
режисьор: Джъстин Андерсън
с участието на: Макензи Дейвис, Кристофър Абът, Ариан Лабед, Надин Лабаки, Фрея Ханан-Милс
Режисьорът Джъстин Андерсън е добре познат в света на модата, затова няма как в пълнометражния му дебют (по едноименния роман на Дебора Леви) да няма място за фетиши и скрити желания – енигматичната Кити (Ариан Лабед, да, съпругата на Йоргос Лантимос), плуваща гола в басейна на разпадащия се брак между поета Джо/Кристофър Абът и военния кореспондент Изабел/Макензи Дейвис, е точно такъв символ, който със зеления си маникюр ще нарисува граница между реално и имагинерно, между родителство и детство...
Добър ден, тъга – 12, 13, 17, 20, 22, 23, 26, 28 и 30 октомври
Франция/Великобритания/Канада/САЩ, 2024, 110 мин
режисьор: Дърга Чу-Боуз
с участието на: Клои Севини, Клаес Бенг, Лили Макълнърни, Альоша Шнайдер
Да, изминаха 70 години от издаването на романа на Франсоаз Саган (и този септември 20 години от смъртта ѝ), но ето че страстите на Сесил все още пораждат вълнения – новата адаптация на дебютантката Дърга Чу-Боуз следва изящно, като крайбрежна ивица, текста на Саган, въплътен живително от Сесил на Лили Макълнърни и Ан на Клои Севини, а когато страстите са озвучени от Лесли Барбър (отговорна за звуковата картина на Манчестър до морето), ето че може да кажем наистина... Добър ден, тъга!
Сент-Екзюпери – 12, 16 и 27 октомври
Франция, 2024, 98 мин
режисьор: Пабло Агуеро
с участието на: Даян Крюгер, Венсан Касел, Луи Гарел, Сергей Онопко
Когато си израснал в Патагония, като режисьорът Пабло Агуеро, няма как да не си чувал някоя и друга легенда за престоя на Антоан дьо Сент-Екзюпери в Аржентина, в началото на 30-те – време, в което Антоан ръководи новосъздадения южноамерикански клон на въздушната компания Aéropostale; време, в което да срещне своята любов и муза Консуело; време, в което да прелети Андите в търсене на изчезналия пилот и свой добър приятел Анри Гийоме и да опише всичко в класиката Нощен полет – Луи Гарел, Даян Крюгер и Венсан Касел въплъщават историята тук с поклонение към човека, чието мистериозно изчезване по време на полет отбеляза 80 години този юли.
Outrun – 18, 26 октомври и 1 ноември
Великобритания/Германия, 2024, 118 мин
режисьор: Нора Фингшайд
с участието на: Сърша Ронан, Лорън Лайл, Саския Рийвс, Стивън Дилейни, Паапа Есиеду, Набил Елуааби, Изука Хойли
Героините във филмите на Нора Фингшайд винаги преминават катарзисно през Живота, винаги на ръба на социалните норми – след катарзисната роля на Сандра Бълок в The Unforgivable, сега Сърша Ронан (която е и копродуцент тук) се впуска в болезнено-истинно пресъздаване на борбата за живот на Рона (алтерего на шотландската журналистка Ейми Липтрот, чиито мемоари са адаптирани тук) като зависимостите към алкохола, наркотиците, истеричните градски нощи и проблемните родители се оказват по-слаби от тези към величествената природа на островите Оркни и... птичите песни.
+ Рима и Ритъм – музикалните филми винаги са били важна част от CineLibri програмата и ако тази година имаме любовна (но не съвсем по ноти) история с Туптящи сърца, а вечният мит за Орфей и Евридика, е разказан през призмата на фентъзи мюзикъла в Операта!, докато животът на Фарел Уилямс е пресъздаден Част по част (и песен по песен) с Лего кукли, то ние залагаме на:..
Жокера: Лудост за двама – 11, 12, 13 и 14 октомври
САЩ, 2024, 138 мин
режисьор: Тод Филипс
с участието на: Хоакин Финикс, Лейди Гага, Стив Куган, Зази Бийтс, Брендан Глийсън, Катрин Кийнър
Светът е за двама, Лудостта е за двама... Пренаписването на Батман Вселената от Тод Филипс продължава с още един енигматично-налудничав образ, а именно Харли Куин/Лейди Гага и този път придобива кабаретно-мюзикъл-ноар размери – да, исландката Хилдур Гуднадотир създаде силен музикален фон върху който да се разгърне новата биография на Жокера/Хоакин Финикс, но сега двойствеността на двамата герои е хитро подчертана с двоен саундтрак – освен инструменталната картина на Хилдур, тук Лейди Гага и Хоакин Финикс се развихрят с цяла серия тематични дуети, излезли като от джубокса на Готъм сити.
Емилия Перес – 14, 19, 20, 21, 23, 24, 26, 27 и 28 октомври
Франция/САЩ, 2024, 130 мин
режисьор: Жак Одиар
с участието на: Зоуи Салдана, Селена Гомес, Карла София Гаскон, Едгар Рамирес, Едуардо Аладро, Адриана Пас
Стана традиция всеки нов филм на Жак Одиар да печели наградата за музика в Кан (този път заслугата е на Камий и композитора Клеман Дюкол) и това не е случайно – Музиката е с ключова роля във всеки негов филм, но сега и кинематографията, и драматургията (Одиар пише волно оперно либрето по романа Écoute на Борис Расон), и социалния фон и декор са създадени така, че да танцуват заедно, както неслучайно женския ансамбъл получи заедно наградата за най-добра актриса в Кан... и как иначе, след като става дума за мексикански бос на наркокартел, който сменя пола си, за да се скрие от Света, но дали може да се скрие от себе си...
+ Оди за човека – да, всеки филм може да се разглежда като Ода за Човека, а селекцията в тази категория намига с премиерата на българския Заведи ме вкъщи, с киномистификацията Да бъдеш Мария (или стигмата, която Мария Шнайдер добива при снимането на Последно танго в Париж), но ние залагаме на:..
Най-ценният товар – 12, 13 и 19 октомври
Франция, Белгия, 2024, 81 мин
режисьор: Мишел Азанависюс
с участието на: Жан-Луи Трентинян, Грегори Гадебоа, Доминик Блан
Мишел Азанависюс винаги е обичал нестандартно разказаните истории, а след преклонението пред нямото кино в Артистът, сега думата има Нейно Величество Анимацията – историята за момиченце, хвърлено от влаковите ешелони на Смъртта, пътуващи към Аушвиц, открито и отгледано в гората от дървосекач и неговата жена е разказана с гласа на Жан-Луи Трентинян, месеци преди смъртта му, което добавено към ювелирната визуална наситеност на Най-ценният товар превръща разказа в истинска Ода за Живота и Човека.
Време за живот – 14, 15, 19, 20, 26, 27 октомври и 2 ноември
Франция/Великобритания, 2024, 107 мин
режисьор: Джон Кроули
с участието на: Андрю Гарфийлд, Флорънс Пю, Грейс Дилейни, Дъглас Ходж, Адам Джеймс, Марама Корлет, Хедър Крейни
Именно във филм на Джон Кроули (Boy A преди 17 години) Андрю Гарфийлд прави своя актьорски дебют, а срещата на героя му тук Тобайъс с Алма/Флорънс Пю предопределя живота му декада напред – фрагментарен, изпълнен с обрати, тайни и абсурди (като раждане на бензиностанция) Време за живот следва натурално потока на реалния живот, озвучен от абонирания за подобни микро Оди за Живота Брайс The National Деснър.
Блубек – 15, 28 октомври и 1 ноември
Австралия, 2022, 102 мин
режисьор: Робърт Конъли
с участието на: Миа Вашиковска, Алберт Муанги, Ариел Донохю, Рада Мичъл, Кларънс Райън, Ерик Бана, Ерик Томсън, Елизабет Александър
Общуването на Човека с Природата ще бъде екзистенциално важно в следващите години, но морският биолог Аби/Миа Вашиковска е пределно наясно с това от дете, когато започва приятелството ѝ със синия групер Блубек и уроците за Живота от майка ѝ, екоактивистката Дора/Рада Мичъл... Въпросът е как използваме Паметта в това общуване?!
Доверие – 18, 19, 20, 21, 24, 25, 28 октомври и 2 ноември
Италия, 2024, 136 мин
режисьор: Даниеле Лукети
с участието на: Елио Джермано, Витория Пучини, Изабела Ферари, Федерика Розелини, Пилар Фолиати
Не знаем какво кара Том Йорк да се доверява на италиански режисьори (може би, Даниеле Лукети ще разкаже повече лично при гостуването си), но след Суспирия Йорк отново осигурява звуковата картина на драма, в която нищо не е такова, каквото изглежда на пръв поглед – истории за сложните отношения между учител и ученичка не са рядкост в киното, но Даниеле Лукети, Доменико Старноне (чийто роман е адаптиран тук), Том Йорк и компания имат какво да кажат по въпроса и го правят с такъв финес и ненатрапчивост, че напълно заслужават... Доверие.
Конклав – 31 октомври и 1, 2, 3 ноември
Великобритания/САЩ, 2024, 120 мин
режисьор: Едуард Бергер
с участието на: Ралф Файнс, Стенли Тучи, Джон Литгоу, Изабела Роселини, Серджо Кастелито, Карлос Диес
Всички знаем, че конклавът е ритуал, с който, от векове наред, се избира нов папа... Всички знаем, че Ралф Файнс ще бъде брилянтен като кардинал Лорънс, който е натоварен с организирането на конклава, само не знаем в какъв заговор и мрежа от лъжи и тайни ще попадне... Всички знаем, че след Нищо ново на Западния фронт тандемът между Едуард Бергер и композиторът Фолкер Hauschka Бертелман отново ще е на висота и готов за награди, само не знаем колко и какви препратки са направили към състоянието на Света днес и безкрайните войни за власт, които се водят... не само във Ватикана.
+ Лирично отклонение – селекцията в тази категория изкушава с класики като Закуска в Тифани (открила първото CineLibri издание, а сега посветена на 100-годишнината от рождението на Труман Капоти); с панорамата, посветена на Ромен Гари (с филмите Сияние на жена, Книжарят и Чародеят); с тематичното отбелязване на 120 години от рождението на Пабло Неруда с любопитния поглед на Пабло Лараин към живота на Поета в Неруда; с дзен-поетичното пътуване във времето на японския Преди кафето да изстине; с емоционалната история на Бамби, разказана от Милен Фармер, но ние се спираме на:..
Второ действие – 11, 12, 13, 15, 17, 18, 19, 20 и 22 октомври
Франция, 2024, 85 мин
режисьор: Куентен Дюпию
с участието на: Леа Сейду, Луи Гарел, Венсан Линдон, Рафаел Кенар
Ако има приз за най-нестандартна персона във френското кино, то той ще е в ръцете на Куентен Дюпию – след като остави музикалното си алтерего с милиони стриймвания Mr. Oizo в миналото, Дюпию се гмурна саможиво в авантюра с киното (помните миналогодишния Даааали!, нали) като този път надскача себе си – забърква звездния триумвират на Леа Сейду, Луи Гарел и Венсан Линдон в, на пръв поглед, прозаична камерна история, която, обаче, се мета-разгръща на принципа "филм във филма" (където Куентен е и режисьор, и сценарист, и оператор...) и заема цяло частно летище, префасонирано като ресторант Второ действие накрай света...
Firebrand – 15, 21, 27 и 29 октомври
Великобритания/САЩ, 2023, 121 мин
режисьор: Карим Айнуз
с участието на: Алисия Викандер, Джъд Лоу, Еди Марсан, Сам Райли, Джуния Рийс, Ерин Дохърти, Патрик Бъкли, Пол Тинто
Англоезичният дебют на Карим Айнуз (познат с деликатни филми като Невидимият живот на Еуридисе Гузмао) е от типа тежки, костюмни драми, които с ювелирна кинематографична лиричност, хвърлят светлина върху мътни и кървави моменти от Историята – в случая, става дума за регентството на лейди Катрин Пар/Алисия Викандер, шестата съпруга на Хенри VIII/Джъд Лоу, която не само трябва да избегне съдбата на предшественичките си, но и да оцелее в безкрайните игри за Трона.
+ Документална октава – CineLibri селекцията от документално кино по традиция е силна и разнообразна, като отвъд политически ангажираните премиери на Ана Бландиана: Между мълчанието и греха и Монумент на любовта, ви очакват срещи с Ървин Уелш в Избери Ървин, с българските Аз, Харли и път 66, Свободен, по-свободен, Димитър (за актьора, режисьор и театрален педагог Димитър Еленов), разследването Уилям Шекспир: най-известният човек, който никога не е съществувал и Човешките потайности, а ние избираме:..
Уилям Фокнър: Миналото никога не умира – 13, 17, 28, 30 октомври и 2 ноември
САЩ, 2024, 100 мин
режисьор: Майкъл Модак-Труран
с участието на: Ерик Робъртс, Джак Фишър, Роуз Лейн Санфилипо, Тод Барнет
Лауреат на Нобелова награда, двукратен носител на Пулицър, "Писателят на Юга"... много са титлите, с които кичат авторът на класики като Врява и безумство, Докато лежах и умирах, Светлина през август, но нито една от тях може да опише пълнокръвно противоречията в живота на човека, родил се в семейство на сегрегационисти и въпреки това дал Глас и Образ на расовото равенство и борбата за граждански права – именно затова калейдоскопичното изследване на Майкъл Модак-Труран прибягва до куп похвати на документалното кино (като художествени възстановки, анимация, архивни кадри и рисунки, гласът на Ерик Робъртс като разказвач...), за да подреди пъзела, който самият Фокнър ще опише с думите: "Миналото никога не умира. То дори не е минало."...
+ Хайку – най-кратката форма на поезия е запазена сцена за късометражно кино като CineLibri селекцията тази година лъкатуши между лиричните отклонения в Дъщерята на художника и в Семеен портрет на чернозема на фона на хапките от реалността в Скарлет, в Регистър Злополуки и в Двама, а ние се спираме на:..
Вълкът – 14 октомври и 3 ноември | награждаване в конкурса за късометражно кино: 19:00, Топлоцентрала
Канада, 2024, 10 мин
режисьор: Теодор Ушев
След като потърси златното сечение на игралното кино с φ1.618, сега Теодор Ушев се завръща към Нейно Величество Анимацията – специфична техника играе ключова роля в адаптацията му на разказа Вълкът от Емилиян Станев, за който самият Станев ще каже: "Ние ненавиждаме вълчето у себе си, но без него не можем да бъдем щастливи. Сложна работа!"
Фестивалът CineLibri 2024 е от 10 октомври до 3 ноември в салоните на НДК, Люмиер, Дом на киното, Одеон, Арена The Mall, Cine Grand Park Center, Cineland Bulgaria Mall, Топлоцентрала, Френски институт, културен център G8, Евросинема, кино Влайкова и CasaLibri
"Щастливите семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно посвоему" гласи началото на Толстоевата класика Ана Каренина, която играе съществена роля в първата част от триптих д'абсурда Благи деяния на Йоргос Лантимос, но всъщност тази максима е валидна не само за образите на Благи деяния, а и за почти всички герои от сюрреалната Вселена на черния Лантимос хумор.
Клети създания, Благи деяния... – похвално е усърдието на българските преводачи (и дистрибутори) да рамкират в един стил/една естетика последните Лантимос творения, за да подчертаят дебело оформянето на своеобразна трилогия, каквато е и идеята на самия Лантимос (а ние тръпнем в очакване на българския превод на планирания догодина Bugonia), докато единствената, но пък ключова нишка, която свързва Клети-те създания с Благи-те деяния е... едно тяло на ръба между Живота и Смъртта, маркирано (ала Линч) с енигматичните инициали Р.М.Ф (а влизащия в това амплоа Йоргос Стефанакос присъства и в бордея от Клети създания)...
Всъщност, първата и третата, финална част на триптих д'абсурда Благи деяния най-много напомнят за социално-сатиричните "експерименти в контролирана среда" на Бог|уин Бакстър – Уилем Дефо, в образите на кукловодния бос Реймънд и всевишния гуру Оми на мистериозна секта, досущ съвременен, декаденс Бог, който опитва да контролира хода и на Живота, и на Смъртта, докато Ема Стоун, в кожите на оправните Рита, Лиз и Емили, подрежда пъзела по собствени правила и монохромни сънища (дори повтаря нарочния танц, но този път Brand New Bitch-хореографията ѝ не се получава толкова ювелирно като в Клети създания)...
Иначе, във втората част на Благи деяния, сякаш най-силно се усеща присъствието на ко-драматурга Ефтимис Филипу, абониран за Лантимос творенията (като филмите Кучешки зъб, Alps, Омарът, Убийството на свещения елен), със завръщането към "кучешките" метафори и апокрифните препратки към гръцката митология...
Да, Лантимос заформя своеобразната си трилогия с трима различни сценаристи (в Bugonia е Уил Трейси и то с римейк на корейски филм), но неслучайно Лантимос оперира с вечно повтарящи се, като ехо, теми, така както във всички части на триптиха Благи деяния присъстват неслучайни сънища, инциденти, престои в болници/клиники/морги, трудности при зачеването/бременността/абортите и оскверняване на плътта до достигане на емблематичния Мотив (свързан кръвно и с Клети създания) – човешкото тяло на ръба между Живота и Смъртта – дори цветовете на отделните части на триптиха могат символно да бъдат обяснени с цветовете на шлема, с който загива Айртон Сена (да, и той "присъства" в Благи деяния)...
Именно Човекът между Живота и Смъртта е обект на интерес за Лантимос, както в Клети създания, така и тук (а вероятно и във финалната част на трилогията, предстоящия догодина Bugonia) като сценографията на екзистенца е разиграна от почти един и същ екип – композиторът Джърскин Фендрикс отново е тук (но вместо в лисабонски ресторант, сега свири в лоби бара Club Cheval, а го очакваме и в Bugonia); операторът Роби Райън сега залага на натурална, почти документална картина (с монохромни спомени) сякаш за да намигне, че сатиричният тих ужас в триптиха е съвсем възможно реален (а може би така ще оперира и в Bugonia);
потенциалът на Маргарет Куоли, само загатнат в Клети създания, сега е развихрен на макс като влиза в кожите не на 3, а на 4 образа (и с един How Deep Is Your Love рецитал), а акцията на Джеси Племънс (като Робърт/Даниъл/Андрю) е може би най-доброто включване в триумвирата, изграден между Лантимос, Ема Стоун и Уилем Дефо, което заслужено му донесе актьорска награда в Кан и участие в Bugonia...
В крайна сметка Благи-те деяния на нас, Клети-те създания между Живота и Смъртта, могат да бъдат описани (както и филмите на Лантимос) със строфите на Sweet Dreams класиката на Eurythmics (неслучайно символно лееща се още преди началните надписи тук): "Some of them want to abuse you / Some of them want to be abused"...
Иначе казано, Пътят към Ада е постлан с Благи деяния...
Благи деяния се извършват в кината
"Love is a Losing Game, One I Wished I Never Played" – да, всичко най-важно си е казала в песните Ейми Уайнхаус и ако, декади по-късно ги слушате, а все още не ви се вярва, то биографичната екранизация на ключови моменти от живота ѝ Back To Black ще го маркира ясно и красноречиво, почти както емблематичните татуировки по тялото ѝ разказват дневника на живота ѝ.
Да, документалните филми Amy (от 2015-а) и Amy Winehouse: Back to Black (от 2018-а) разнищиха надълго и нашироко драматичния и музикален живот на поредния член на трагично-култово-известния Клуб 27, та ако се питате (може би логично) кому е нужна толкова скоро (и то след биографичния маратон от филми за Елвис, Уитни Хюстън, Боб Марли и предстоящия за Майкъл Джаксън) поредната поп-звездна-елегия за Саморазрушението, то режисьорката Сам Тейлър-Джонсън (вече режисирала юношеските години на Джон Ленън в Nowhere Boy) дава с лекота много сантиментално човечен, ненатрапчив като естествения ритъм на Живота отговор в Back To Black – време е да се върнем Back To... изживяването на любовна история, в която всеки да се разпознае; Back To... изживяването на предозирането с Хораин, защото отношенията между Хората могат да бъдат по-токсични и от опиати... Или както казва самата Ейми Уайнхаус (вдъхновено превъплъщение на Мариса Абела): "Аз не пиша песни, аз ги изживявам" – затова и тук ще разказваме с песни:
"When you walk in the bar, and you're dressed like a star, Rockin' your fuck me pumps" – неслучайно, Ейми ще срещне любимия си, татуиран ѝ на сърцето Блейк/Джак О'Конъл в бар и неслучайно, освен винтидж начина на живот и шейсетарския Shangri-Las соул, именно въпросната песен Fuck Me Pumps ще бъде в епицентъра на закачката между Ейми, Блейк и неговата настояща/бивша любовница и нейните pumps/"патъци"... И ако изслушате Fuck Me Pumps до финала ("You should have known from the jump, That you'd always get dumped, So dust off your Fuck Me Pumps"), то ще усетите, че финалът на обречената ѝ връзка с Блейк, се крие още там, в началото и... в сатирата на тази песен...
Всъщност, сценаристът Мат Грийнхал, натрупал опит с филми като Nowhere Boy и Контрол (режисираната от Антон Корбийн версия за живота на друга брит икона, а именно Йън Joy Division Къртис), тук използва умело безброй дребни, на пръв поглед, детайли, за да разкаже тънко и ненатрапчиво емблематични моменти...
Такива като отношенията на Ейми с баща ѝ Мич/Еди Марсан (татусът Daddy's Girl на лявата ръка е красноречив, нали) или с баба ѝ Синтия/Лесли Манвил – нейната "модна икона", както ще я нарече Ейми – жената, самата тя певица и любима на Рони Скот (да, със същия онзи клуб във филма), която ще ѝ даде любовта към джаза; жената, която ще ѝ завещае емблематичната кошер-кок естетика; жената, която ще даде името Lioness Records на личния лейбъл на Ейми; жената, която Ейми ще си татуира като пин-ъп-момиче на дясната ръка... и чието погребение ще се превърне във видеоклип към хита Back To Black...
"We only said goodbye with words, I died a hundred times, You go back to Her, And I go Back to..." – да, постоянните събирания и раздели между Ейми и Блейк ще прелеят Чашата на Живота за Уайнхаус, но ако има кадър в Back To Black, който събира есенцията на токсичната връзка помежду им, то това е моментът след сватбата им в Маями, с отраженията им в хотелския басейн – две размазани фигури, с които светлината си играе като ту ги събира, ту ги раздалечава... две размазани фигури, които хем са там, хем не са там...
... две размазани фигури като призраци на една любовна история, която нито Rehab ("I don't ever want to drink again, I just, ooh, I just need a friend"), нито 5 (рекордни за една вечер) Грами-та могат да спасят... две размазани фигури като ехо от тъжна любовна песен, въртяща се безспир на прашния винтидж джубокс на Живота...
"Oh, what a mess we made, And now, the final frame, Love is a losing game" – o, да, въпреки моментите (също като в живота) на хаотичност, екипът на Сам Тейлър-Джонсън успява тук да съживи всичко най-важно, изживяно вече от Ейми Уайнхаус в песните ѝ (или по думите на Ейми: "да създадеш нещо добро от нещо лошо")... защото Back To Black не е музикална биография, а любовна история, разказана много музикално...
Дали заради естествената "химия" между Мариса Абела/Ейми и Джак О'Конъл/Блейк, дали заради прецизния избор на емблематични песни и моменти (Абела дори изпява някои от тях), или заради перфектния The Final Frame-миг, със специално записаната Song for Amy от Ник Кейв и Уорън Елис, но Back To Black успява да звучи не като история за Хораинова недостатъчност, в която зависимостите между хората са по-опасни от всичката дрога на света, а като любовна песен, стара колкото Света, лееща се от винтидж джубокса на Живота...
Ейми Уайнхаус: Back To Black e в кината
"Понякога Посланикът трябва да стане Посланието" ще каже Рита Марли на своя любим Робърт Неста Марли и, наистина, биографичния филм Боб Марли: One Love, споделящ емблематични мигове от живота и философията на реге/дъб/растафари иконата Марли, сякаш идва точно навреме за (да се опита) да донесе One Love в този тотално разединен, изпълнен с омраза, насилие и хаос, Свят, в който живеем.
Да, неслучайно, историята тук започва с опита за убийство на Марли през декември 1976-а – разединената Ямайка прилича на всяка една страна по света днес – радикално полюсна, изпълнена с ненавист и хаос, на ръба на вавилонска война...
Неслучайно копродуцентът тук Зиги Марли (а и цялата фамилия Марли в задруга с продуцентската Plan B компания на Брад Пит) избира режисьора Рейналдо Маркъс Грийн, който доказа с Методът Уилямс, че идеално знае как да фокусира върху емблематични мигове от пъзела на един Живот, така че реалност и драматична фикция да живеят в перфектен баланс.
Неслучайно пък Грийн се спира отново (след Методът Уилямс) на оператора Робърт Елсуит и на композитора Крис Боуърс (с когото Грийн снима и дебюта си Monsters and Men, и сериала We Own This City) – Елсуит е от любимите оператори на Пол Томас Андерсън и прекрасно знае как да превърне реализма в магически, както композиторът Боуърс е наясно как да избира точните моменти от емблематични дискографии (Респект биографията за Арита Франклин и Щатите срещу Били Холидей го доказват), а и да добавя тактично с финес при идеята за запис на римейк на емблематични Марли песни...
Така, не без помощта на харизмата, вокалите и химията между Кингсли Бен-Адир и Лашана Линч, Боб и Рита Марли оживяват на екрана (е, с прекомерен ямайски диалект на моменти), а неусетно и без излишно задълбаване може да станеш и част от растафари "Аз и Аз" философията, и да разбереш защо филмовия саундтрак на Ърнест Голд от 1960-а е толкова важен за създаването на емблематичния Exodus албум, и натурално да си зададеш въпроса: "Как мога да донеса мир, като самият аз не съм в мир със себе си!?"...
Да, неслучайно, както значението на презимето Неста е за Пратеник/Посланик, така и историята тук ще завърши с архивни кадри от известния като One Love Peace Concert през април '78-а, когато Марли събира на сцената лидерите на двете враждуващи партии в Ямайка... все пак, строфата "'Cause every little thing is gonna be alright!" зависи и от теб самия... колкото и да не ти се вярва...
Боб Марли: One Love е в кината
"Всеки е капитан на своя кораб" – да, тази реплика от осмото пълнометражно "плаване" Клети създания на режисьора Йоргос Лантимос ще бъде повод и за ирония, и за самоирония, и дори за екзистенц агония... И ще бъде така контрастно, защото корабът на Клети създания е натоварен (и белязан) с най-доброто от сюрреално-абсурдно-поетичния пъзел от жанрове със запазената Лантимос марка...
Да, Клети-те създания са маркирани със стигмата Лантимос, но са преди всичко белязани от едноименния роман (издаден преди 30 години) на шотландеца Алистър Грей – да, това е първия филм, в който Лантимос се опира на роман (а не на собствени сценарии) и едва втория (след Фаворитката), в който се доверява на драматургията на Тони Макнамара... и лесно може да разберем защо припознава героите на Алистър Грей като свои – просто всички Те са белязани с недъзи, били те физически или пък душевни.
Идеално за сюрреално-абсурдния калейдоскоп от образи на Лантимос, който винаги е обичал да прави дисекция на човешката Душа, започвайки от външните знаци/белези/проявления, разрязвайки все по-дълбоко, все по-навътре – неслучайно, енигматичният доктор Год|уин (преведен удобно като Бог|уин) Бакстър/Уилем Дефо, създателят на фемина-Франкенщайна Бела (Ема Стоун с роля за Историята), прилича повече на Франкенщайн (произвеждащ изкуствено дори стомашните си сокове), съшит от експериментите на собствения му баща... Но не е ли това и Животът – вечен експеримент в изпусната от контрол среда!?
Да, визуалната среда в Клети създания е привидно сред най-контролираната във филмите на Лантимос досега (неслучайно се заформя своеобразна трилогия с оператора Роби Райън след Фаворитката, Клети създания и предстоящия Kinds of Kindness) – специално изградените сюрреално-поетични декори потапят в амалгама от стилове и дори цели епохи наведнъж, така както го прави нарочния пъзел от жанрове в киното на Лантимос, оставяйки, обаче, усещането за свобода (и избор) кои точно бутони в твоята чувствителност да натисне...
Прилича на фрагментарния, абсурден танц на Бела и разгулния адвокат Дънкан Уедърбърн/Марк Ръфало, озвучен подобаващо от композитора (и музикантът в лисабонския ресторант тук) Джърскин Фендрикс – да, вече не можеш да гледаш филм без нарочен танц в него, но този тук, специално, флиртува умело и formidable с контрола на въображението и контролираната импровизация...
По същия начин както Клети създания флиртува с притчовото обяснение (и опознаване) на Света – такова комично като водения от асистента на Богуин Бакстър Макс Маккендълс/Рами Юсеф дневник-наблюдение на съзряването на Бела или като нейните тур дю монд картички с натрупана мъдрост; такова бясно-скачащо-образователно като Уедърбърн авантюрите; такова философо-изходно и морало-полагащо като срещата на круизния кораб с необичайната двойка Марта/Хана Шигула и Хари/Джеръд Кармайкъл; такова голоистинно като битие разкритията в парижкия бордей на мадам Суайни/Катрин Хънтър;..
такова цинично-реалистично като аутопсията на един брак между военния Блесингтън/Кристофър Абът и Виктория/Бела; такова "жизнеутвърждаващо" като философския зоопарк от хибридни живот(н)и на Бог|уин Бакстър (според когото "няма ли контролирана среда, няма експеримент") или самоиронично-обобщаващо като споменатата реплика: "Всеки е капитан на своя кораб".
Да, Клети-те създания като нас, хората, нямат контрол върху своите Създатели, но са белязани да избират курса към не|познати води (и кинонагради), нали...
Клети създания живеят в кината