Той и Тя тръгват на кино. Навън – студът те стяга като бучка лед във фризер. В киното – бушуват горещи тайфуни с женски имена: два филма с главни действащи лица – жените...
Южнячки/The Help е: горчив, като черен шоколад, манифест на чернокожите прислужнички в началото на 60-те в Щатите (в случая Джаксън, Мисисипи). Черни жени с черен живот – със статут на домашни роботи, без право на чувства и мнения, само със задължението да отдадат живота и силите си на белите семейства, докато господарките им цепят карти и въртят клюки, интрижки и благотворителни уж сбирки. Тези южняшки традиции обаче не са по вкуса на напъпващата млада журналистка Скитър (Ема Стоун) и тя (подтикната от личната драма на чернокожата бавачка, която я е отгледала) решава да даде глас на унижените и оскърбени прислужници. Гласът го намира в мъдрата Ейбълийн (Виола Дейвис) и избухливата Мини (Октавия Спенсър) и трите поемат по трудната пътека на опълчението срещу "системата". Много чаровно и без излишни отклонения режисьорът Тейт Тейлър, с книжката на Катрин Стокет под мишница, бродира изцяло женски свят от силни, по-слаби, приятни или крайно неприветливи личности, всяка от които просто иска да намери своето по-добро място в този свят. Или да намери признанието – с четири номинации за Оскар 2012!
Изворът на жените/La source des femmes е: тъжната, като пресъхнал извор, ода за равноправие на жените в арабския свят или вечният въпрос – могат ли мъжете да живеят без жени и вода в своето патриархално господство? В наши дни, в малко селце, някъде в Северна Африка, жените са заети с това да раждат, да носят вода (както повелява вековна традиция) от не много близкия планински извор и неуки да въртят къщата около полите си, докато мъжете се чувстват важни, събирайки парите на туристите и пиейки кафенце на площада. Всички са доволни, докато не се появява младата, образована и смела Лейла (младата надежда на френското кино Лейла Бехти) в челен опит да осигури по-добър живот за жените. Как? С любовна стачка естествено – никакъв секс за мъжете, докато не прокарат ток и вода в селото. С много хумор и тъжни истини, режисьорът Раду Михайлеану разказва брилянтно тази абсурдна история за жените в арабския свят, но по-тъжното е, че тя звучи напълно универсална за света и у нас, което й спечели миналата година и номинация за Златна палма.
Те излизат от киното. Той пали цигара, Тя кокетно отмята коса и разговорът неусетно се завърта около борбата-лайтмотив за надмощие между половете, расовата дискриминация и вечните въпроси за всичко "човешко, твърде човешко". Южнячки и Изворът на жените – две тотално различни общества, две далечни географски ширини, в различно време, но със същите проблеми. Легитимните силни на деня, слабите оставащи слаби, само ако това е техният избор и бунтът като път към промяна на цяла една система или вековна традиция. Ако Айнщайн беше жив, може би щеше да прегъне реалността по средата и да покаже, че всички горни различия са "относителни". Но дядо Алберт се занимава със сериозни въпроси, а ние не, така че...
Той: Чудно ми е колко още време ще правят филми като Южнячки за расовата дискриминация, за белите, черните, сините, зелените... Е, да, не е крайно популярен животът на слугините в началото на 60-те, но... ебаси, Щатите вече си имат чернокож президент?
Южнячки фотография Форум Филм
Тя: Да, ама Южнячки не е толкова за расовата дискриминация. По-скоро е за признанието, което искат тези жени... че и те са хора. Все едно... въпросът за равноправие между мъжете и жените в Изворът... е също толкова неадекватен сега, колкото този за расовата дискриминация?
Той: Не е неадекватен. Поне за арабския свят. И не само. Все още, колкото и да не ти се иска, It's a man's world, бейби...
Тя: Да бе, да, ще ти се... а не щеш ли да ти спретна секс стачка довечера?
Той: Хаха, давай... ще си взема друга жена, както арабите от селото или както белите си сменяха прислугата като износени дрехи...
Тя: Идиот... мислиш ли, че и аз не мога така да сменям мъжете?
Той: Можеш естествено..., но ще те нарекат курва. Да, не живееш като родилна машина в арабския свят. Да, свободна си да правиш, каквото искаш. Да, умна и образована си, но... дори мъжете напоследък наистина да се заприличали на хленчещи и врънкащи путки, дори, като в тия два филма, да са повече бездействащи фигуранти за цвят... Дори тогава те са официалната власт, като областният управител в Изворът..., който съветваше да не се прокарва ток и вода в селото, защото така ще може да се контролират жените и техните права. Малцина са тези като мен и Сами, мъжът на Лейла, които приемат наистина женската гледна точка. И искат жените да живеят по-добре и щастливи.
Изворът на жените фотография Pozor/A+ Cinema
Тя: И слава богу! Прав си, наистина и тук има такива семейства – мъжете се правят на шефове и си чешат топките, а жените са като техни слугини, нищо, че са образовани... но това е лицемерието в обществото – за това става въпрос и в Южнячки. Лицемерието не засяга само расите. Затова и се създават женски сайтове, канали, книги, списания. Пишат се и още по-зле – четат се безумни статии за това как разбират нещо мъжете, пък как жените, за това с какво трябва да се занимаваш, какво трябва да искаш от живота в зависимост дали имаш пишка или вагина... И жените, и мъжете се чувстват добре с това. Филми за мъже като Кешбол, филми за жени като Южнячки ... и това много добре се кльопа от хората, защото не са го надраснали в съзнанието си. Много по-лесно е когато имаш готови роли и модели, просто да се впишеш там. И двата пола се чувстват добре да има такова разграничение, защото иначе се объркват.
Той: Ти объркана ли си?
Южнячки фотография Форум Филм
Тя: Аз съм като Лейла или Скитър, или не, по-скоро Силия от Южнячки – не ми пука за готовите формули за живот и предварително раздадените роли. Да, вярно е, че ако не се съобразяваш с правилата, дори и съвременното общество те отхвърля. Но какво от това? Нямам предразсъдъци и просто искам да живея, както намеря за добре. И ще съм щастлива, ако просто и ти вървиш до мен през целия този път.
Той: My kind of girl power... между другото тази, която играе Силия... Джесика Частейн... ще я емнат като новата Джулия Робъртс. Нищо чудно да и дадат Оскар за Южнячки... и заради Дървото на живота... А като говорим за равноправие между мъжете и жените... какво ли ще стане ако направят обща категория за най-добър актьор... без деление на мъжка и женска...
Южнячки и Изворът на жените са в кината от 3 февруари
