Може ли във филм за седем психопата да вирее (и да триумфира) мир, любов и разбирателство? Всичко е възможно, особено когато насреща е тоталният убиец на митове и клишета, ирландският театрален драматург/сценарист/режисьор Мартин Макдона. Иначе казано, средностатистическите кинопсихопати не са изглеждали по-забавно и по-поучително от златната Тарантино ера насам. Неслучайно Седемте психопата започва с класически ала Тарантино диалог, но да караме по ред на номерата...
Психопат номер Макдона
Мартин Макдона е златен айриш текстарикат, който обича черния хумор, нравоучителното насилие и гаргарата с поп клишетата на полова, расова, физическа, културна, национална, политическа и каквато се сетиш дискриминационна основа. Достатъчно е да гледаш поставяните у нас по негов текст пиеси, като Ръкомахане в Спокан (в Бродуей версията участват именно Кристофър Уокън и Сам Рокуел), Пухеният, Лейтенантът от Инишмор, за да си наясно, че насилието и обидните думи в тях никога не са просто куул вулгарност и реалност на нашия закърнял свят. В Седемте психопата (вторият му филм след В Брюж, с който Мартин и Колин Фарел спечелиха куп похвали и награди) отново са налице любимите му толеранс клишета – за общоприетото насилие и невинните му жертви, за черни и бели (поляци), за мъже-алкохолици (симпатична самоирония с ирландските гени) и жени-кучки/курви... но най-вече на мушка попадат "многопластовите" клишета на киното. Затова се заиграва с кино принципи като снимане на "филм във филма", психопати "по действителен случай" и търсене на техните истории по обява, и реплики като "във филмите е позволено да убиваш жени, но не и животни"... Може би, неслучайно, Макдона твърди, че в следващия му филм главен герой ще бъде силна, уверена и пълноценна жена..., което малко намирисва на дух Тарантино и Убий...
Психопат номер Марти
Марти (Колин Фарел) е нещо като алтер-его на Макдона. Сценарист, изтерзан от досадните, клиширани психопати в киното, той търси седем свежи образи за своя нов сценарий, но стига само да бутилката вино на обяд и махмурлука на сутринта. Изглежда нормално, мисли нормално и единствените му проблеми май са липсата на сценарий, алкохола (направо през носа му излизат всички реални алкохолни подвизи на Колин, ирландец като Мартин, евала за самоиронията) и това, че докато търси мир, любов и разбирателство псува приятелката си и обижда най-добрия си приятел, който се опитва да му помогне в търсене на...
Психопат номер Вале Каро
Досущ като своя герой (от Зеленият път) Дивия Бил, тук просто Били, (Сам Рокуел) разиграва страхотен "филм във филма" – истинска екшън вакханалия, която само Джери Брукхаймър може да продуцира. В нея Били е роден убиец, който хладнокръвно чисти средни и висши членове на мафията, играе си на Боби де Ниро пред огледалото, води си дневник като всеки самоуважаващ се психопат в киното..., а всъщност обича животните, похапването и най-много от всичко иска да помогне на най-добрия си приятел за сценария и проблемите му с алкохола. И най-вече иска някой да му подаде... дружески лапа.
Психопат номер Далай Ханс
Единствена опора на Били в бизнеса по "отвличане и връщане" на кучета срещу смирено приемане на награда, Ханс (брилянтният глас и осанка на Кристофър Уокън) е въплъщение на будисткото спокойствие и вътрешен мир, който крие елегантно миналото си под шалче и се тревожи само за любимата си болна жена. Основен последовател на Махатма Ганди принципа „ око за око ще ослепи целия свят" (или поне ще остави само един едноок самотник), Ханс е този, който знае как един филм за седем психопата може да завърши като демонстрация за мир, любов и разбирателство. Защото всички мечтаем, нали?
Психопат номер Чарли Рурк
Чарли (Уди Харелсън) е класически гангстер-психопат – в негово присъствие всички треперят, защото той, без да му мигне окото, може да им тегли куршума (е, когато не му засече пистолета), но пък сърце и сълзи му се разтапят, когато държи в ръце своето малко съкровище – чаровното куче порода ши-цу (с истинско име) Бони. Общо взето, май добре се е получило, че Уди Харелсън е заменил Мики Рурк (Макдона му благодари с надгробен камък с името Рурк при престрелката в гробищата) в ролята на психо гангстера Чарли, защото Уди наистина може да слее комедийно и драматично в едно тяло.
Психопат номер Закария Уейтс
Появил се по обявата на Били за психопати и техните истории, убиецът на серийни убийци Зак (точно като за образ и подобие на Том Уейтс) е възрастен господин, обсебен от красиви, бели, невинни зайци и с глас, бездънен като неговото тъмно минало, все още зове неугасналата си голяма, тъмнокожа любов. Дори е готов да остави номера на телефона си с любовно обяснение във финалните надписи.
Психопат номер Тич Гуан Дук
В търсене на психопат алтернатива, Марти стига до образа на виетнамски монах-будист (Лон Нгуйен), който пристига в Америка, за да отмъсти за избитото си семейство, но както Ханс (и Макдона) идеално знаят – няма смисъл от поредния филм за отмъщение, димящи дула и цинични психопати. Така всичко завършва с култовото ритуално самоизгаряне на будисткия монах Тич Гуан Дук от юни, 63-а в знак на мирен протест срещу геноцида. Образ, който Rage Against The Machine използват за корица на своя дебютен албум, а Мартин Макдона използва като образ на яростта си към киномашината и нейните клишета.
P.S. Драги сценаристи, ако не сте разбрали, след известно време куул психопатите (кой от кой по-зъл и вземащ се насериозно) стават леееко досадни. Too Bad, както казва психопат Далай Ханс.
Гледайте Седемте психопата от 23 ноември в кината
