"Ако една песен не е нова и никога не остарява, значи е фолк песен" казва Люин Дейвис, но докато следиш по ноти битието и терзанията му за една седмица, постепенно изплува идеята, че ако в един филм аутсайдер хумора и героите са до болка познати, но винаги звучат свежо, значи това е филм на братята Коен. Истинският Люин Дейвис звучи като ехо от музикалната роуд сага О, братко, къде си?, като този път Итън и Джоуел Коен ни отвеждат по следите на фолк сцената в началото на 60-те до реквиема за мечтата на един човек, който не иска просто да съществува, а да живее Inside песните си.
Зима е. Началото на 1961, някъде из нюйоркския квартал Гринуич Вилидж, Люин Дейвис (Оскар Айзък познат най-вече от хитовия Drive) обикаля немил-недраг, с китара в ръка, задимени клубове и музикални лейбъли в опит да пробие, да изгради соло кариера като фолк певец. Само дето никъде не среща разбиране и всички искат от него да пее старите песни от времето, когато е свирел в дуо – болезнен спомен за него днес, защото партньорът му се е самоубил. Съдба, която Люин иска да избегне без да прави компромиси със своите мечти и идеали, но която тегне като проклятието на все по-мрачните облаци, които се скупчват над главата му – останал без дом и пари, Люин редува апартаментите на приятелите си, за да нощува, докато лавинообразно забърква гаф подир гаф, така че неслучайно изпява (брилянтно изпълнение на Оскар Айзък) още в самото начало фолк класиката Hang Me, Oh Hang Me.
Всъщност именно музиката е движещата сила тук (отново от T-Bone Burnett, музикалният продуцент на О, братко къде си?) и ако образът на измисления Люин Дейвис е отчасти вдъхновен от живота на апокрифно известния фолк певец Дейв Ван Ронк (все пак плочата Inside Dave van Ronk дава името на филма), то историята на Люин е разказана изцяло чрез музика – от детството и отношенията с баща му в песента The Shoals of Herring, през скитосванията му с котарака Одисей (отново намигване към О, братко, къде си?, базиран именно на Омировата Одисея) в парчетата Fare Thee Well, Five Hundred Miles и Green, Green Rocky Road (оригиналът е точно на Дейв Ван Ронк), до тотално шик пародията в Please Mr. Kennedy, сякаш отразяваща моментите, в които Люин се чувства като изстрелян в Космоса, осъзнавайки, че изведнъж миш-маш животът му може да попадне в графата "баща на две деца/посредствен фолк певец/провален моряк без кораб".
Да, абсурдните ситуации с аутсайдер герои са две от любимите неща, с които братята Коен обожават да си правят гаргара и тук (на фона на изпипаната, събуждаща винтидж носталгия визия на оператора Бруно Делбонел) изобилства от тях – саркастичен 100 плюс килограмов джазмен-наркоман (Джон Гудман заслужено е Коен любимец оше от времето на Бартън Финк и Големият Лебовски); миловидната певица Джийн, псуваща невротично повече от всички мъже във филма накуп (Кари Мълиган във втори перфектен дует с Оскар Айзък след Drive) и нейният съпруг-музикант-самарянин-рогоносец Джим (голяма ирония е да гледаш как топчартразбивач като Джъстин Тимбърлейк пее фолк, блуграс и Please Mr. Kennedy сериозно стегнат в пенсионерско пуловерче)...
Над всички тях, естествено, стои... Люин Дейвис мечтателят, който се скита без дом като котарака Одисей, в гонене на своите идеали, докато все повече и повече се оплита в кълбото на смазващото ежедневие. Или Люин Дейвис морякът, който е загубил попътния вятър и компаса на живота си. Или Люин Дейвис циникът, който осмива посредствеността на простото съществуване, но така и не успява да надскочи онези непродадени плочи в кашони под леглото си. Или Люин Дейвис аутсайдерът (страдащ от синдрома на българската действителност), който уж винаги дава най-доброто от себе си, а все нещо не се получава, все не е на точното място, в точното време...
Та, кой е истинският Люин Дейвис – онзи, след когото на сцената в клуба една вечер се качва Боб Дилън (за да засилят документалната измислица братята Коен хитро включват на финала архивно Боб Дилън изпълнение на песента Farewell) и фолк сцената избухва или е човекът, който живя, както го изпя. Inside песните си.
Като българите, които вече толкова години живеят в една стара, до болка позната народна песен, която никога не остарява.
Вижте кой е Истинският Люин Дейвис от 17 януари в кината
