"Тази история е истинска, защото я измислих от началото до края" казва Борис Виан в предговора на класиката Пяната на дните и няма как да не му вярваме – животът (и киното) наистина приличат на измисления от него пианоктейл, който приготвя точно такива коктейли, каквито ноти изсвириш на пианото на живота (и киното).
За киноктейл Пяната на дните ала Мишел Гондри първо изсвирвате в до пажор пианоктейл "Пяната на Виан", който се получава от:
+ 30 мл. Вианография – екстракт от живота на млад мъж на име Борис Виан, който така обичал да си играе с думите, както страстно свирел на тромпет, пишел и пеел джаз песни. Самият му живот, обаче, не бил песен, защото страдал от белодробно и сърдечно заболяване, а експлозивните му думи избухнали чак след смъртта му – затова трудно понасял ежедневния забатачен реализъм във Франция след Втората световна война и написал сюрреалистична история за Идеалната любов – на главната героиня завещал белодробната си болест и името на песента Клое от любимия Дюк Елингтън, а на главния си герой оставил своята страст към джаза и... преследването на Идеалната любов.
+ 50 мл. Виантазия – фантазията на Виан признавала границите на реалността, колкото го правела играта му с думите – напук на мрачната, лепкава пяна на следвоенното ежедневие, съзнанието му изобретило пианоктейла (или пиано, което приготвя коктейли с вкуса на нотите, които изсвириш на него), танцът за разкрепостени джазмени biglemoi, валутата за бедни души дублезони и машината за изкореняване на проблеми и фанатични идеологии – сърцеизтръгвачът (така полезна ще ни е днес).
+ 20 мл. Екзистенца – Виан преживял абсурда на войната, но не понасял модата в следвоенна Франция всеки втори да се обявява гордо за екзистенциалист – затова създал персонажа Жан-Сол Партр (Сартр, естествено) като пародия на сляпото идолопоклонничество, на масовия чудо екзистенциализъм за три дни и на желанието да бъдеш модерен (вайръл ако щеш), без да достигаш смисъла и същината на нещата. Иначе пък си бил екзистенциалист по душа, та поставил три двойки персонажи (Колен – Клое, Никола – Изис и Чик – Ализ) на ръба на Любовта, така че Изборът, който направят според личните си страсти да определи и съдбата им – един вид да изсвирят своя Пианоктейл на живота.
След това добавете пианоктейл "Гондри на Дните", който се получава от:
+ 60 мл. Гондриграфазия – четири години след като Виан умира в парижко кино (заради "водната лилия" в дробовете и сърцето му), току преди филмовата премиера на написания от него роман Ще плюя върху вашите гробове, във Версай на бял свят се появява момчето Мишел Гондри. То не само, че не плюло върху гроба на Виан, ами явно поглъщало с тийн трепет книгите му (докато растяло в, може би, същото училище, което посещавал и Виан във Версай), така че сякаш наследило Виан любовта към шик сюрреалните истории и към музиката – Гондри започнал да снима музикални клипове, кой от кой по-шикарен, за звезди като Бьорк, Massive Attack, Radiohead, Daft Punk, a фантазията му така се развихрила, че започнал да изследва в киното Науката за съня и Блясъкът на чистия ум.
Въобще, Виан и Гондри толкова си приличали в отношението си към света (и неговта паралелна реалност), че когато Мишел започнал да филмира своята версия на Пяната на дните, решил и се престрашил да изиграе Доктора, който да съобщи лошата новина на Колен и Клое – все пак Гондри толкова клинично познавал сюрреалния свят на Виан, че само той можел да изпише/изсвири пианоктейл рецептата за оживяване на тази история на екрана. Само, че допуснал същата грешка като хората, създали първата екранизация на Пяната на дните преди близо 50 години – забравил, че Не провокацията на фантазията (наистина виртуозно е пресъздал сюрреалната поезия в пяната на ежедневието) е най-важното при Виан, а Любовта... Онази любов, която кара рози да цъфтят от цевите на оръжията (пренебрегнат тук, важен детайл от романа), онази любов, която трансформира сгради и природа според емоционалните и физически състояния (перфектно изобразени с различен цветен филтър за всяко състояние) на техните обитатели... Но простено му е, все пак, Мишел Гондри е само доктор на науката за визуалните пианоктейли.
+ 40 мл. Кастингазия – за да изсвири киноктейл Пяната на дните по ноти, на Гондри му трябвала още една важна съставка – хора, които да повярват, че неспирната игра на въображението спасява от удавяне във всепоглъщащата пяна на ежедневието. Хора като Одри Тоту/Клое, която (като прочутата си героиня Амели Пулен) знае, че най-важните неща във вселената често са невидими за очите. Хора като Ромен Дюри/Колен (заблестял със Сърцето ми спря да бие), който знае, че когато най-голямата ти страст изчезне, тогава и сърцето ти наистина спира да бие. Хора като Омар Си/Никола, който (досущ неговите герои в Недосегаемите и С куршум в главата) знае, че няма невъзможни неща, дори да са стъпките на танца biglemoi... Само дето нашите герои май не са повярвали, че свирят, тук, своя пианоктейл на пианото на киното.
А животът наистина прилича на пианоктейл, който приготвя точно такива коктейли, каквито ноти изсвириш на пианото на живота. Значи време е да изсвирите/ изпиете своя...
Киноктейл Пяната на дните е в кината от 14 февруари
