"Зад всеки успял мъж стои една силна жена" гласи изтърканото клише, а зад Оскар номинациите за най-добра женска роля тази година стоят едни от най-силните женски образи в киното от последните години – сред тях е и титаничния сблъсък между майка и дъщеря, между Мерил Стрийп и Джулия Робъртс в първия им евър общ филм У дома през август.
В историята на всяко семейство винаги идва момент, когато единственото нещо, което го събира заедно са лошите новини – такъв е и случаят на семейство Уестън от наградената с Пулицър пиеса August: Osage County (играна на сцената на Народния театър под името Август в Оклахома) на Трейси Летс.
Главата на семейство Уестън е Бевърли (достолепен Сам Шепърд) – поет (цитиращ Т.С.Елиът на място) и преподавател по литература, който търси Смисъла в зимата на своя живот, докато ракът на устата и породените от него невротични изблици и опиат коктейли превръщат Вайълет (умопомрачителна Мерил Стрийп) в блед призрак на любимата му жена и в стихийно бедствие по-непоносимо и от жегата в Оклахома.
Затова Бевърли наема индианката Джона/Мисти Ъпам да се грижи за разпадащите се негови Вайълет и дом, а той изчезва безследно (залагайки капан-изпитание за любовта на жена си), докато Вайълет свири семеен сбор в очакване на най-лошата вест... И по неписаните правила на трагикомедията на живота, всяка масова, семейна сбирка води след себе си един куп премълчани истини и несподелени тайни, които, като бомби с часовников механизъм, винаги избухват в неподходящия момент.
Моментът е погребението на изчезналия Бевърли (срещата с лицето на смъртта изпарява всички задръжки, нали), а детонаторът на признанията дърпат двете най-властни ("Eat the Fish, Bitch!!!") жени в семейство Уестън – Вайълет и най-голямата ù дъщеря Барбара (Джулия Робъртс в най-голямото ù избухване от Ерин Брокович насам) дирижират своите роднини (прекрасни поддържащи роли на Айви/Джулиън Никълсън, Карън/Джулиет Луис, Мати Фей/Марго Мартиндейл, Чарлс/Крис Купър, малкият Чарлс/Бенедикт Къмбърбач, Бил/Юън Макгрегър и Джийн/Абигейл Бреслин) като кукли на конци, които да изиграят своята роля в клиничния театър за надмощие, оцеляване и разделение на вината, живеещи (може би) в гените на всяко семейство.
А режисьорът Джон Уелс има опит в изграждането на клинична картина на обществото с минимум средства и максимум реализъм (все пак е продуцирал куп ТВ сериали и е режисирал класиката Спешно отделение) – опирайки се здраво на текста и силните диалози на Трейси Летс (сценарист и на филма), той прави прецизен разрез, при който методично, един по един, се разкриват болните "органи" на семейство Уестън – и отношенията на Вайълет с трите ù дъщери (имат няколко наистина перфектни за черна комедия сцени заедно), и паяжината от премълчани истини и тайни, които са в основата на разпадането на всеки брак в семейство Уестън...
"Туморът", обаче, който наистина разяжда семейството не е нито рака на устата (хитра заигравка с говоренето на "истината, преди всичко"), нито тайните, които всеки от членовете му крие... "Туморът" се храни с чувството за отговорност и за вина – неслучайно Вайълет иска да го подели с любимата си дъщеря (която ù го връща с признанието, че е "най-силната", така че може да го понесе изцяло сама) – все пак, всеки иска да избяга от отговорността и от вината. Но невинни няма.
Както в семейство Уестън, така и в България. Страната/семейството, в което всеки се бори за надмощие, но бягайки от отговорност и вина. Страната/семейството, в което премълчаните истини и тайни винаги изплуват, но винаги прекалено късно. Страната/семейството, което се събира Заедно само по лоши поводи у Дома, който всеки иска да напусне.
У дома през август е в кината от 31 януари
