Светът на Уес Андерсън прилича на лунапарк – пъстър, фантазно-театрален, с колоритни герои, които се качват на главозамайваща въртележка от комични ситуации. Тази година режисьорския лунапарк (след Fantastic Mr. Fox и Moonrise Kingdom) е прекръстен на Гранд Хотел Будапеща – място толкова шармантно, измислено и колоритно, колкото са историите на неговите необичайни гости и персонал.
Та, имало едно време в Зубровка... (не, водката, а измислената страна, която доста прилича на Австрия при все, че Андерсън пише сценария по мотиви от творби на Стефан Цвайг)... там, сред полите на Зубровските Алпи, се извисявал величествено Гранд Хотел Будапеща – някога любимо място на знатни особи, а днес обвит повече в митове и легенди, витаещи около собственика му Зеро Мустафа/Ф. Мъри Ейбрахам.
Мистерията започва през 1932 (иронично намигване към манията по "based on a true story" филмите напоследък) с историята на Густав Х. (Ралф Файнс в непривично комичен вихър), най-прочутият иконом на хотела, който има четири страсти – парфюмът L'Air de Panache; да рецитира (ни в клин, ни в ръкав) поезия; да осигурява "специални грижи" на клиентелата от женски пол (без оглед на възраст, красота и религия) и да върти умело (като факир със собствени трикове) Гранд Хотел Будапеща. Съдбата го среща с младия Зеро/Тони Риволори – беден емигрант с чисто сърце, сръчни ум и ръце, и идеални качества за пиколо/момче за всичко на хотела, който бързо се превръща в най-доверения човек на Густав.
И ето, че не след дълго крайно комичната и крайно луда (типично ала Андерсън) въртележка се завърта – след мистериозната смърт на една от най-знатните и обични "клиентки" на Густав, Мадам Д. (или неповторимата Тилда Суинтън под тонове грим, чието полагане сигурно отнема повече отколкото екранното ù време във филма), Густав се оказва както наследник на скъпоценната картина Момчето с ябълката (и скрит в нея тайнствен документ), така и жертва на безмилостно преследване от злия брат на Мадам Д., Дмитри Дегоф-унд-Таксис/Ейдриън Броуди в лицето (и ръцете с метален бокс във формата на черепи) на щатния убиец/гард на фамилията – зловещият Джоплин (далеч по-перфектен персонаж за Уилем Дефо от тези във фон Триер полюциите).
За да бъде гранд лунапарка пълен всичко хиперактивно тече на фона на избухващата Втора световна война (елитните наци SS части вече се четат ZZ) в компанията на идиличните, тиролски напеви и мелодии на композитора Александър Деспла. Козовете в авантюрата на Густав и Зеро пък се държат от любимата на Зеро, сладкарката Агата/Сърша Ронан и... нейния емблематичен сладкиш Мендл, който ще осигури хепиенда в тази комично изпечена история за наследство, невинност, алчност, бягство от затвора, приятелство, братсво на двата ключа, преследване ала Super G-ски алпийски дисциплини, пародия, война с всички средства, поезия, вярност, доверие... и любов – все типични хрумки за Уес Андерсън, който най-добре от всичко умее да създава крайно стилизирана и естетска среда за своите крайно колоритни герои и ситуации.
Затова е и написал/намерил стая в своя хотел за всички любими образи – от "невидимите хора" като Иван/Бил Мъри, Жан/Джейсън Шварцман, Чък/Оуен Уилсън (все актьори, които са с него от Колежът Ръшмор насам) и иконома Серж/Матийо Амалрик, през силите на злото и за контрол на властта (Дмитри/Ейдриън Броуди, Джоплин/Уилем Дефо, инспектор Хенкелс/Едуард Нортън), до тези, които живеят по собствени правила извън матрицата на времето и средата като Густав, Зеро и Агата (двойката им малко напомня невинната, детска любов в Moonrise Kingdom) и естествено, Авторът/Джъд Лоу/Том Уилкинсън, който разказва (уж документално) историята – така в Гранд Хотел Будапеща колоритният, фантазен свят на Уес Андерсън изглежда най-пълнокръвен, а хотелският бизнес не е бил по-забавен от времето на култовото пиколо Тим Рот в Четири стаи насам.
Резервацията за Гранд Хотел Будапеща е на София Филм Фест 2014 и в кината от 21 март
