"Така е редно" казват тримата фавела мускетари Рафаел, Гардо и Габриел Плъха, докато сортират както боклука, така и морала на Рио де Жанейро в поучително-забавния филм Измет на майстора на приказките с деца за възрастни Стивън Долдри.
Клишета като "да запазим детето в себе си" никога не са звучали изтъркано във филмите на Долдри (като Били Елиът и Ужасно силно и адски близо, например) и Измет не прави изключение – освен, че за пореден път работи брилянтно с деца-актьори, Долдри отново ги превръща в основни герои, през чийто невинен мироглед да разкаже морална приказка за възрастни, явно опирайки се на идеята, че само децата реагират спонтанно, искрено и без задни мисли на абсурдите в света ни, докато се превърнат във възрастни и изхвърлят съвестта, чувствата и справедливостта на боклука.
Именно така започва историята в Измет – с порасналото момче, на кръстопът пред труден избор, Жозе Анжело (най-популярният бразилски актьор в момента Вагнер Моура), доскоро най-довереният човек на кандидат-кмета Сантос, а сега преследван от полицията, защото изхвърля портфейл с куп мръсна политическа съвест на сметището.
Оттам нататък всичко е в мръсните (от сортирането на боклука на Рио) ръце и чистата душа на тримата фавела мускетари Рафаел/Риксън Тевес, Гардо/Едуардо Луиш и Габриел Плъха/Габриел Вайнстайн, които (ала малкият Оскар Шел в Ужасно силно и адски близо) започват истинска игра на кодове и знаци по издирването на ключа към разгадаването на загадката, скрита в намерения ценен портфейл.
По следите им е зловещата сянка на полицейския комисар Фредерико (Селтон Мело) и на опасната въртележка от корупция и мръсни политически тайни, а единствените им опори са лотарийните билети с животни в портфейла на Жозе Анжело, Библията и добродушната помощ на смачкания от неравната борба в мисионерския живот отец Джулиърд (Мартин Шийн) и на неговата асистентка Оливия (Руни Мара), с която фавела триото учи английски (на екстра забавно ниво) и снима видеофилми.
Помага им и хумора, тази запазена марка на Стивън Долдри, която превръща екзистенц драмите във филмите му в морална лекота на битието. Помага им и едноименния роман (по който умело е граден сценария) на Анди Мълиган, който прекарва достатъчно години като доброволец в Бразилия, Индия, Виетнам, Филипините, за да създаде един правдиво-живописен образ на наследниците на Гаврош. Помага им и музиката на Антонио Пинто, и камерата на Адриано Голдман (и двамата работили по бразилския култ Градът на Бога и неговото продължение City of Men), които знаят как да изградят калейдоскопичен, като ърбан лунапарк, образ на Рио де Жанейро на тънката граница между декаденса и екзотиката, между корупцията и морала, между мръсотията и слънцето.
Остава само въпросът защо след като киното имитира живота, не може и обратното – животът да имитира киното. Дали децата ще продължат да се превръщат във възрастни като изхвърлят своето "така е редно" на боклука? Дали възрастните ще спрат да си задават въпросите #кой и #защо, а просто ще вършат това, което е редно и то без да чакат сливи за смет, ами обратното – ще изхвърлят Боклука в търсене на Морала... Така е редно, но...
Измет е в кината от 5 декември
