"Аз виждам Луната, Луната вижда Мен" – така започва стара приспивна песничка, но, може би, всеки от нас вижда Луната по различен начин, от различен ъгъл, от различна гледна точка... Особено, близо 50 години (на 20 юли 2019 стават точно 50) след първото кацане върху Нея – именно този различен ъгъл и поглед в биографичната история на Нийл Армстронг (разказана на екран за пръв път) улавя в кадър Деймиън Чазел в Първият човек като доказва, че успехите и Оскар-ите на Камшичен удар и La La Land никак не са случайни... Като тези на Първият човек...
Неслучайно, един от първите кадри, които ще видиш е близък, едър план на очите на Нийл Армстронг (Райън Гослинг в поредна роля за Историята на киното) – очи, които виждат Нещо, което не са виждали Преди – едър план, който ще виждаш достатъчно често в течение на историята, така че неусетно и подсъзнателно всичко ще се е превърнало в... лично, интимно преживяване, а не в исторически факт (изписан, изговорен и документиран предоволно), факт, оспорван от стотици мистификации и конспиративни теории...
А тя, историята, тече съвсем хронологично за Армстронг – от тестовите полети на прототипните Х-15 самолети и личния апокалипсис със смъртта на невръстната му дъщеря Карън, през кандидатстването и опитите за нов Живот в НАСА, мисиите Джемини и Аполо до емблематичната "малка стъпка за човека, но голям скок за човечеството"...
Само че Всичко е разказано (по биографичната книга на Джеймс Хенсън) в едри, близки планове, снимани предимно от ръка (е, и с IMAX камери), така че да ти влиза подкожно и да го усещаш с всички сетива... също както беше в Камшичен удар... Забавно е, наистина, че Деймиън Чазел използва Линус Сандгрен (Оскар-отличения оператор на La La Land) за да кадрира ала Камшичен удар...
Особено се усеща при полетите в стратосферата/Космоса – нещо, което сме виждали хиляди пъти в киното, сега изглежда съвсем ново, интимно, почти натуралистично преживяване, хващащо есенцията на летенето – пълна разхерметизация на тялото, дезориентация, хаос на сетивата и... тотална Тишина на Самотата... брилянтно смесена със Самотата в семейството на Армстронг на Земята, където за съпругата Джанет (Клер Фой) и двамата сина Рик и Марк, Нийл е като Луната – колкото близо, толкова и далеч...
Усещане, уловено чудесно от композитора Джъстин Хървиц (с когото Чазел играе комбина от първите им късометражки заедно до La La Land насам) – приспивната песен за Луната на Мередит Уилсън, интимни звуци от теремин, Whitey On The Moon (хващащо протестния Дух на Времето) на Гил Скот-Херън и... всепоглъщаща тотал Тишина – моменти, в които да останеш насаме с мислите и емоциите си... или моменти, в които въобще да не мислиш, а да съзерцаваш... Очи, които виждат Нещо, което не са виждали Преди...
Именно това е най-зрялото решение на Деймиън Чазел – просто да следва (възможно най-правдиво) пътя на един Човек до Луната и обратно... Без да изпада в гол патриотизъм (този порок на съвремието ни), какъвто сме виждали в стотици американски спейс блокбъстъри... без да коментира (или като го прави е с финес), а просто да върви Заедно с един човек, за когото е по-лесно да стъпи на Луната, отколкото да се сбогува с любимо дете... или стъпва имено За Да се сбогува...
Защото зад всеки поглед към Луната стои лична гледна точка, лична мечта, лична фикс идея, лична мисия... А във всяко такова преживяване, най-трудното не е осъществяването му, а... връщането Обратно... Обратно, в онзи момент Преди да Погледнеш, когато (сякаш) имаш Всичко на Света...
Първият човек каца в IMAX и 4DX кината на 12 октомври
