A+ R A-
1917 1917 | Великобритания/САЩ, 2019, 119 мин © режисьор Сам Мендес | фотографии Форум Филм

Филмите за Войната са като черешите – повечето хора мислят, че са само един вид, а те са много и различни сортове... Има и филми като 1917, чийто вкус обединява всички тях в една наслада за всички сетива, която, вероятно, 20 години след Американски прелести, отново ще донесе Оскар за режисьора Сам Мендес.

1917m4 Но не това е най-важното... особено когато живеем в настръхнали, озъбени времена, в които Страхът лесно се засажда и ражда плодовете на... Войната – да, може би няма по-подходящо време, от днешното, в което Сам Мендес да се завърне към военната тематика (след Снайперисти-те преди 15 години)... и да, този път историите в 1917 са му лично разказани (и/ли дори преживени) от неговия дядо, ефрейтор Алфред Мендес, участвал в Първата световна...

1917m5

И да, няма по-добър антидот за отровата на Войната от военен филм, който говори (буквално и метафорично) за отмяна на бойни действия – в случая иде реч за заповед от генерал Еринмор/Колин Фърт до полковник Макензи/Бенедикт Къмбърбач за отмяна на самоубийствена атака...

1917m7

Заповед, с чието крайно рисково доставяне през цялата фронтова линия, са натоварени ефрейторите Блейк/Дийн-Чарлс Чапман и Скофийлд/Джордж Маккей (в още един катарзисен образ след този на Нед Кели в Бандата на Кели)...

1917m9

И като всяка история, развиваща се в рамките на 24 часа, и историята в 1917 е решена в един "безкраен" кадър (помните Бърдмен, нали) – неслучайно, всичко започва и завършва с образа на дърво, на което морно е облегнал глава Скофийлд... Също като онова дърво, чиито плодове умират, за да разцъфнат отново на следващата година...

1917m10

Също като цикличността, която редува Смъртта с Живота в Ада на Войната, така и в 1917 отнемането на животи се преплита със спасяването на животи, звуците на Смъртта се превръщат в плач за нов Живот на новородено, тръбния зов за атака и изтребление до last man standing се заменя от идеи за НеВоюване и призиви "Върни се у дома... върни се при мен"...

1917m12

Въобще, превръщането на гниещите плодове на Войната в черешовия цвят на Живота е постигнато брилянтно в 1917, с помощта на визуалния ас Роджър Дийкинс (заснел с Мендес Снайперисти, Път на промени и Скайфол, и за когото тук се очертава нов Оскар за кинематография след заслужения за Блейд Рънър 2049) и композитора Томас Нюман (абониран за филмите на Мендес)...

1917m15

Грохотът на Войната тук е заменен от медитацията на Притчата (като перфектното използване на песен-метафората Wayfaring Stranger), което превръща 1917 в символно предупреждение за цикличността на Историята, на Живота, на всичко онова, което се повтаря, защото както казва капитан Смит/Марк Стронг: "Просто някои хора обичат да воюват."

Останалите обичат череши... а други пък просто обичат Оскари...

1917m17


1917 е в кината



Още в категорията: « Дузина MENAR CineLibri + 6 »

Напишете коментар

онлайн