"Изкуството и Семейството не могат да бъдат заедно" твърди един от роднините в семейство Фейбълман, но именно тях (Изкуството и Семейството) събира Стивън Спилбърг в кината за новата си биографична автофикция Семейство Фейбълман.
Да, всички знаем, че историята на невръстния Сам Фейбълман/Гейбриъл Лабел всъщност е филмова версия на детството на Стивън Спилбърг... Но не и версия от сорта на "Изкуството имитира Живота", не – дори дословно да пресъздава първите стъпки в кинематографията на Стивън (като "домашните" филми с влакове-играчки, уестърнът The Last Gunfight или военният Escape to Nowhere); дори дословно да следва заниманията на родителите му (и произхода им от украински евреи – о, да, ще чуете изкривена Калинка моя) или местенията на семейството из страната, като само променя имената с Бърт и Мици Фейбълман (чудесно акомпаниращи си Пол Дейно и Мишел Уилямс), то тази история не е биография на семейство Спилбърг...
Неслучайно, името на семейство Фейбълман (дадено му от фаворит сценариста Тони Кушнър) крие тайната на етимологията си в немската дума fabel за басня... Да, това е Басня за Киното, което се движи по-бързо от Живота... Киното, чийто голям бял екран вади на фокус малките детайли/неща от Живота и им придава нови смисъл и значение... Киното, чиито филми са "сънища, които никога няма да забравиш"...
Или както казва Мици Фейбълман (Мишел Уилямс в една от най-добрите ù роли евър): "За всичко си има причина". Има причина Спилбърг да започне работа по тази интимна киноизповед още преди 22 години със сестра си Ан, но да я завърши чак след смъртта на родителите им и тя (причината) далеч не се крие в измисления образ на "чичо" Бени/Сет Рогън.
Има причина този филм с главно Ф в живота на Спилбърг хем да не прилича на никой от мегахитовете на Стивън, хем да крие тънки, фини намигвания към повечето класики с марката Спилбърг.
Има причина, перифразирайки Толстой, и всички нещастни семейства да си приличат, но въпреки това всяко нещастно семейство да е нещастно посвоему – питайте прачичото Борис/Джъд Хърш на Сам по въпроса за семействата и... Изкуството.
Има причина и Спилбърг да превърне Киното в свое Семейство – чудесно е да имаш оператор като Януш Камински или композитор като Джон Уилямс за членове на Семейството, с които се разбираш дори без думи и на които можеш да разчиташ за почти всичките си филми...
Има причина и Киното да съществува като Магия и тя далеч не се крие в "Теоремата за Хоризонта", изповядана на Сам Фейбълман от режисьора Джон Форд/Дейвид Линч на финала... Просто върни лентата назад и ще я откриеш...
Семейство Фейбълман живее... в кината
