My Mir

"Това е просто конклав, а не война" ще каже кардинал Лорънс (Ралф или Рейф Файнс, избери си), но в днешно време Всичко е въпрос на Война... Дори (или най-вече те) Изборите, които правим... Именно затова, в адаптацията на романа Конклав от Робърт Харис, режисьорът Едуард Бергер превръща ритуала/конклава по избиране на нов папа в символ (също толкова ритуален като дима, отбелязващ избора на нов папа) на тлеещите "пожари"/"войни" по Света днес.

Да, едва ли има по-точно време и място за Конклав-а на Едуард Бергер от днешното, раздирано от хаос, контрасти и противоречия, време, в което повечето страни по света са изправени пред президентски и/ли парламентарни избори (да не споменаваме българския клиничен случай), а Бергер не се и опитва да прикрива (дори ги провокира) мигновените (и първосигнални) сравнения с папските такива – от реплики като "Да изберем по-малкото зло" и "Опасен е този, който желае Властта" до борбата между консерватизъм и либерализъм, купуването на гласове и компроматната война – да, колегията от кардинали (така наречената курия) може и да се изолира от Света навън (за да не повлияят външни обстоятелства на Избора им), но Светът и светското не може да бъде изолирано от тях...

Всъщност, желанието на Бергер да пресъздаде прецизно, до най-малкия детайл, всеки ритуален миг от свикването и провеждането на конклав (изборът на папа никога не е бил толкова епично трилър-напрегнат в киното, дори и в сатиричната сага Младият и Новият папа на Сорентино) не отнема нито от свещенотайнството на Църквата, нито води към профанизирането ѝ, нито споменаването на грешките в папската власт през вековете не намига към злепоставяне и заклеймяване на Църквата...

Напротив, целта е в намекването, че Църквата е изправена пред Избори, които всички ние правим в ежедневието си, дори несъзнателно, с действията си – всички ние сме обект на расови борби и предразсъдъци, на социални сблъсъци за надмощие и равноправие между половете (Изабела Роселини като сестра Агнес чудесно ги разгръща), на фанатизъм и терористични атаки...

Този събирателен образ се превръща в чудесен символ в лицето, фигурата и действията по сътворението на конклава на кардинал Лорънс (Ралф Файнс е готов отново за големи кинонагради) – скептик по отношение на дълга и мисията си в живота (точно като повечето хора по света днес), изповедник на моралните канони и на опрощението, който поставя Съмнението над Убедеността (в своеобразното му разследване на игрите за папския трон).., точно тази убеденост в собствената правота, която не търпи мнението и изборите на Другите, от която поголовно страда съвременното ни общество.

А иначе, не може да се оспори правилността на Изборите, които е направил режисьорът Едуард Бергер, опирайки се на същия екип, с който създаде Оскар-наградената адаптация На Западния фронт нищо ново – брилянтно-симетричната кинематография на Стефан Фонтен е прецизна до най-малкия детайл в изповядването на драмата тук; ювелирното (така наречено prepared) пиано на Фолкер Hauschka Бертелман (на когото Бергер залага още от сериала Патрик Мелроуз насам) отново свещенодейства като намира хем ефирни, невинни, хем тежко крими-заплетени нотки.

Размахът пък в претворяването на Сикстинската капела и Ватикана (истинска гордост за студиото Чинечита, а и за всеки творчески отдел на филма въобще) придобива формата на празнична меса до най-малкия детайл, докато Бергер отново разгръща опорните точки на историята с умело подбрани поддържащи образи (Серджо Кастелито като консервативния кардинал Тедеско, Стенли Тучи като либералния кардинал Белини, Джон Литгоу като компроматния кардинал Трамбле...), а изборът за адаптиране на романа Конклав от Робърт Харис е перфектно точния фокус, който като увеличително стъкло, да изобрази тлеещите "пожари"/"войни" по Света днес, предопределени от Изборите, които сме направили.

И ако перифразираме кардиналът на Кабул, Бенитес: Светът/Животът е всичко онова, което тепърва правим...

Конклав е свикан в кината