За хората с диагноза "киноман" есента е сбъднат рай – сипе се фестивал след фестивал, а киномаратонът няма край – също като филмите от 27-то издание на Киномания. След гранде панорамата на емблематичната икона Фелини, на 14 ноември започва и същинската фестивална Киномания (пълната програма е тук), за да финишира на 1 декември, а ето ги и нашите фаворити в категориите:...
+ Живот като на кино – серия based on a true story филми, които доказват, че най-добрият сценарист е самия живот.
Иконом на седем президента – 14, 16 и 23 ноември
САЩ, 2013, 132 мин
режисьор: Лий Даниълс
в ролите: Форест Уитакър, Опра Уинфри, Марая Кери, Джон Кюсак, Джейн Фонда, Куба Гудинг-син, Терънс Хауърд, Лени Кравиц, Джеймс Марсдън, Дейвид Ойелоуо, Ванеса Редгрейв, Алън Рикман, Лийв Шрайбър, Робин Уилямс, Кларънс Уилямс III
Обама далеч не е първия афроамериканец, попаднал в Белия дом и историята на Юджийн Алън (или Сесил Гейнс в поредното брилянтно изпълнение на Форест Уитакър) го доказва нагледно – в разгара на расовата сегрегация в Щатите, чернокожият Сесил получава работа като иконом в Белия дом и в продължение на 34 години (от Дуайт Айзенхауер до Роналд Рейгън) следи отблизо вихъра на задкулисните игри на властта, докато у дома, в неговия личен Бял дом, е въвлечен в същите борби, които водят и президентите – разединението в едно семейство и разединението на нацията понякога се оказват взаимозаменими понятия, нали?!
Валенса: Човек на надеждата – 19, 22, 26 и 29 ноември
Полша, 2013, 122 мин
режисьор: Анджей Вайда
в ролите: Роберт Вецкевич, Агниешка Гроховска, Збигнев Замаховски, Цезари Козински, Мария Розария Омаджо
Ако има човек, който знае как се прави тиха и мирна революция, която наистина да постигне Нещо, то това определено е Лех Валенса – на фона на всичко случващо се днес у нас, историята за живота и борбата на обикновения корабостроител/електротехник/президент и Нобелов лауреат за мир, свалил тоталитарния режим в Полша в края на 80-те години, е нагледен урок по история и ноухау за всички съвременни българи. Проблемът е, че паметта и солидарността не са сред най-силните качества на съвременните хора.
Тhe Look of Love – 17, 20 и 23 ноември
Великобритания, 2013, 101 мин
режисьор: Майкъл Уинтърботъм
в ролите: Стийв Кугън, Ана Фрийл, Имоджен Путс, Тамзин Еджъртън, Шърли Хендерсън, Стивън Фрай
Щатската и британската порноиндустрии си приличат и различават точно толкова, колкото различни са двата филма по темата от тазгодишната Киномания – ако американският Линда Лавлейс: Дълбокото гърло се фиксира върху негативите за човека, извършил първото документирано с камера фелацио, то британският Тhe Look of Love набляга на позитивите, превърнали един мошеник-телепат в Кралят на Сохо със солидна империя от клубове за джентълмени, порно списания и недвижими имоти. Общото в двата филма е идеята, че резките обрати в живота ни винаги тънат в тотална неизвестност, но ако при Линда Ловлейс заблудата, че може да контролираме всичко трае колкото за една свирка време, то при Пол Реймънд играта продължава доста повече от една олинклузив оргия в неговото playboy имение.
+ Фестивал на фестивалите – когато Киното е по-голямо от фестивалните награди.
Заплетени в Мрежата – 15, 22 и 24 ноември
Китай, 2012, 121 мин
режисьор: Чън Кайгъ
в ролите: Гао Юанюан, Уон Ксекъ, Марк Чао
Интернет е клинична диагноза, от която боледува целия свят – кибер хейтъри, онлайн воайори, безсмислени вайръл клипове... новият филм на душевния хирург Чън Кайгъ доказва, че нет обсесията може да бъде по-страшна болест от рак в напреднал стадий и да ти съсипе тотално живота. Или поне така се случва за невинно красивата Йе Ланкъ, когато един ден се качва в претъпкан градски автобус...
Великият майстор – 15, 16, 17 и 23 ноември
Хонг Конг/Китай, 2013, 130 мин
режисьор: Уон Кар Уай
в ролите: Тони Лън, Чиу-Уай, Джан Дзъи, Джан Джън, Уон Шъншян
Едва ли някой е очаквал от ювелирен поет на сюрреалистични любовни истории като Уон Кар Уай да направи филм за бойните изкуства. Когато, обаче, видиш страстта и характерно-пищната визуална поетика, с които разказва историята на Ип Ман (менторът, въвел Брус Лий в тайните на винг чун изкуството) през годините на Китайско-Японската война и битката за надмощие между различните кунг фу школи, тогава ще усетиш, че само велик майстор на китайското и хонгконгско кино като Кар Уай, най-добре, може да разкрие тайните на кунг фу философията, чрез дуел страстите във вечната невъзможна любов.
Сезонът на носорозите – 16, 23, 25 и 26 ноември
Турция, 2012, 92 мин
режисьор: Бахман Гобади
в ролите: Бехруз Восуги, Моника Белучи, Йълмаз Ердоган
Любовта между двама души може да изтърпи всичко – забранени стихове, несправедливи присъди, лично отмъщение, фалшиви вести за смърт, раздяла в продължение на 30 години... Всичко това се случва в годините на Ислямската революция в Иран на кюрдския поет Сахел и съпругата му Мина, докато двамата търсят неотклонно път един към друг във визуално виртуозната ода на кюрдския режисьор Бахман Гобади.
Петата власт – 17, 20 и 24 ноември
САЩ/Белгия, 2013, 128 мин
режисьор: Бил Кондън
в ролите: Бенедикт Къмбърбач, Даниел Брюл, Антъни Маки, Дейвид Тюлис, Алисия Викандер, Питър Капалди, Мориц Блайбтрой, Карис ван Хутен, Станли Тучи, Лора Лини
В теориите на конспирациите версиите за ефекта от делото на Джулиън Асанж са почти толкова, колкото хиляди секретни документи са били публикувани на неговия сайт Уикилийкс. Досущ като в Социалната мрежа, която следи историята около създаването на Facebook, Петата власт нищи още един съвременен феномен, който променя света и начина, по който живеем и то по време, когато още не е ясно къде ще му излезе края на историята. И тук (като в Социалната мрежа) има раздор между партньори (филмът е базиран основно по скоростно издадената книга на Даниел Домшайт-Берг, сътрудникът на Асанж), и тук са намесени милиарди евра, а Истината... никога не е само една. Като властта.
Само любовниците остават живи – 20, 25 и 28 ноември
Великобритания/Германия/САЩ, 2013, 122 мин
режисьор: Джим Джармъш
в ролите: Тилда Суинтън, Том Хидълстън, Антон Йелчин, Миа Васиковска, Джон Хърт, Джефри Райт
Ако има някой, на когото да му хрумне да превърне библейските Адам и Ева в герои на вампирски филм и резултатът да е далеч от кича, то определено той се нарича Джим Джармъш. Неговият Адам е декаденс рок стар, избягал отшелнически от светската суета (да, на Боуи намирисва) в компанията на вечната си любима Ева (Тилда Суинтън трябваше да изиграе рокстара ала Боуи, ама нейсе) сред идилията, самодостатъчността и вечността на тяхното студио а.к.а Райската градина. И започват да се леят типичните Джармъш препратки, абсурди, визуална поезия и музикална психеделия (неслучайно Джим и Йозиф ван Висем печелят наградата в Кан за саундтрак), докато накрая... само любовниците остават живи.
Филомена – 21, 22, 27 и 30 ноември
Великобритания, 2013, 97 мин
режисьор: Стивън Фриърс
в ролите: Джуди Денч, Стийв Кугън, Мишел Феърли, Барбара Джефорд, Меър Уинингъм
Продажбата на бебета не е от вчера, нито е специалитет само на братята роми, но когато е извършвана от католическата църква се превръща в нещо повече от библейски грях – през 50-те години, в Ирландия, католическата църква принуждава хиляди млади жени, заченали без брак, да дават децата си за осиновяване без никаква надежда, че ще могат да ги видят отново. Филомена Лий (поредното разтърсващо изпълнение на Джуди Денч) не се примирява с подобна съдба за отнетия ù син и след 50 години, с помощта на журналиста Мартин Сиксмит, попадат на следа, водеща към продажбата на бебета на американски католически семейства.
Паркланд – 22, 25 и 26 ноември
САЩ, 2013, 94 мин
режисьор: Питър Ландесман
в ролите: Зак Ефрон, Марша Гей Хардън, Били Боб Торнтън, Джаки Уийвър, Пол Джиамати, Джеймс Бадж Дейл, Джаки Ърл Хейли, Колин Ханкс, Рон Ливингстън, Том Уелинг
На 22 ноември се навършват 50 години от най-обсъжданото, най-документираното и все още неразкрито показно убийство на ХХ век – разстрелът на Джон Кенеди в Далас. На 22 ноември 2013 Паркланд ни връща в болницата Паркланд, където е откаран Кенеди, за да прекараме безсънно (пълно с хиляди тревожни въпроси) дежурство в спешното отделение, което 48 часа след разстрела на Кенеди приема и неговият убиец Лий Харви Осуалд.
Син жасмин – 23 ноември
САЩ, 2013, 98 мин
режисьор: Уди Алън
в ролите: Кейт Бланшет, Алек Болдуин, Сали Хоукинс, Питър Сарсгард, Майкъл Щулбарг, Боби Канавале, Луис Си Кей, Андрю Дайс Клей
Има няколко вечни константи в света на Уди Алън – неизменно всяка година е готов с (поне) по един филм, в който наред с типичните хумор, теми и абсурдни ситуации се прокрадват и иронични препратки към собствения му живот. Жасмин Френч (Кейт Бланшет) изтерзано стои на кръстопът в живота си и се мести от Ню Йорк при сестра си Джинджър в Сан Франциско, в опит да преоткрие себе си за ново начало. Бягството на ново място, обаче, не решава проблема с личните ни кризи, защото демоните ни винаги пътуват в ръчния ни багаж – и ако Уди Алън се връща в родните Щати след дългото обяснение в любов към европейските столици, то значи е време за На Фриско с любов и син жасмин.
+ Екранизации – в началото бе словото, а след това 24-те кадъра в секунда.
Конгресът – 16 и 19 ноември
Израел-Германия-Полша-Люксембург-Франция-Белгия, 2012, 123 мин
режисьор: Ари Фолман
в ролите: Робин Райт, Харви Кайтел, Дани Хюстън, Пол Джиамати
Когато самият Ал Пачино твърдеше в класиката Симон, че в тези дигитални времена вече е възможно да се правят филми и без актьори, това си беше чисто послание-провокация към Холивуд матрицата – явно посланието е стигнало до режисьора Ари Фолман (Конгресът се превръща в един момент в донеслата му Оскар антиутопична анимация Валс с Башир) и той задълбава по темата, като използва Робин Райт, която да играе самата себе си в отправеното ù digital Фауст предложение – да бъде сканирана и виртуалната Робин Райт да бъде използвана във филмовия бизнес, но само при едно условие – истинската Робин да не се снима никога повече и да няма права над киноаватара си.
Нощен влак за Лисабон – 16, 17 и 21 ноември
Швейцария-Германия, 2013, 111 мин
режисьор: Биле Аугуст
в ролите: Джеръми Айрънс, Мелани Лоран, Джак Хюстън, Мартина Гедек, Том Кортни, Аугуст Дил, Бруно Ганц, Лена Улин, Кристофър Лий, Шарлот Рамплинг, Бургхарт Клауснер
Едно красиво момиче, готвещо се да скочи от мост в Берн и книга (от апокрифно известния португалски поет Амадеу де Прадо), скрита в шлифера ù, изтръгват професора по латински език Раймунд Грегориус (Джеръми Айрънс в поредна брилянтна роля) от монотонното му и мъртво (като латинския език) ежедневие, за да го запратят авантюристично в Лисабон по следите на една изгубена (а и намерена) любов и на призраците от диктаторския режим на Антонио де Оливейра Салазар.
Полунощни деца – 17, 23 и 26 ноември
Канада-Великобритания, 2012, 149 мин
режисьор: Дийпа Мехта
в ролите: Сатя Бхабха, Шахана Госвами, Раджат Капур, Сийма Бисвас, Чарлс Данс
Гласът на Салман Рушди като Разказвача се лее съвсем на място тук (тази пищна индийска сага е създадена по едноименния му роман) и рамкира още по-сетивно този шарен микс от семейна драма, политическа алегория и магически реализъм. Комични и еротични моменти, размяна при раждането, телепатични способности и ежедневни конфликти се преплитат символично в живота на Салем, появил се на бял свят точно в деня на обявяването на независимостта на Индия – 15 август 1947.
+ Фестивал на френското кино – тази година акцентът попада върху френското кино и то не само, защото там расте Златната палма.
Синият е най-топлият цвят – 17, 23 и 24 ноември
Франция/Белгия/Испания, 2013, 175 мин
режисьор: Абделатиф Кешиш
в ролите: Леа Сейду, Адел Ексаршопулос, Салим Кешиш, Мона Валравенс
За младата Адел любовта няма друг цвят освен синия в косите на любимата ù Ема. Синьото се оказа и любимия цвят в Кан тази година, и искрената ода за съзряването и любовта Синият е най-топлият цвят на режисьора (и актьор) Абделатиф Кешиш получи Златната палма. Не че не сме гледали и друг път силни филми за онзи всепоглъщащ екстаз без граници, наречен първа и незабравима любов, но когато еротизма и терзанията на съзряването се леят толкова натурално на екрана границата между кино и реалност се губи. А това е най-голямата магия, нали?
Миналото – 23, 26 и 27 ноември
Франция/Иран/Италия, 2013, 130 мин
режисьор: Асгар Фархади
в ролите: Беренис Бежо, Тахар Рахим, Али Мозафа, Полин Бюрле
Явно иранският киноас Асгар Фархади (получил Златна мечка и Оскар за предишния си филм Раздяла) обича да разказва семейни драми на ръба на развода и на емоционалния катарзис – и тук (като в Раздяла) интригата се заплита около семейство в развод, но вместо пагубно болен дядо с невротичен син и болногледачка с изтерзана чувствителност, на емоционалната въртележка се качва модерно иранско семейство имигранти в Париж, в което всеки тегли егоцентрично по своя път, без да осъзнава, че миналото винаги ще ги събира накуп.
Пяната на дните – 23, 27 и 28 ноември
Франция/Белгия, 2013, 130 мин
режисьор: Мишел Гондри
в ролите: Ромен Дюри, Одри Тоту, Гад Елмалех, Омар Си, Аиса Майга, Филип Торетон, Лоран Лафит, Наташа Рение, Ален Шаба

В машината на времето писателят Борис Виан и киномечтателят Мишел Гондри определено щяха да се събират на чаша пианоктейли, за да обсъждат трескаво как да филмират идеалната любов от литературния шедьовър Пяната на дните, така че да се получи джазово сюрреалистично-безкраен видеоклип (Виан е страстен тромпетист и джаз фен, а Гондри е мастер на шик фантасмагоричните филми и музикални видеоклипове), в който всичко е възможно за символите на вечната любов Колен и Клое – домът им да отразява емоционалните им и физически състояния, флирт разходките им да са сред небесата, телата им да не признават граници... освен тези на водните лилии в дробовете.
Киномания 2013 е е в салоните на НДК, Люмиер, Одеон, Евро Синема и Дом на киното от 14 ноември до 1 декември
"Тази история е истинска, защото я измислих от началото до края" казва Борис Виан в предговора на класиката Пяната на дните и няма как да не му вярваме – животът (и киното) наистина приличат на измисления от него пианоктейл, който приготвя точно такива коктейли, каквито ноти изсвириш на пианото на живота (и киното).

За киноктейл Пяната на дните ала Мишел Гондри първо изсвирвате в до пажор пианоктейл "Пяната на Виан", който се получава от:
+ 30 мл. Вианография – екстракт от живота на млад мъж на име Борис Виан, който така обичал да си играе с думите, както страстно свирел на тромпет, пишел и пеел джаз песни. Самият му живот, обаче, не бил песен, защото страдал от белодробно и сърдечно заболяване, а експлозивните му думи избухнали чак след смъртта му – затова трудно понасял ежедневния забатачен реализъм във Франция след Втората световна война и написал сюрреалистична история за Идеалната любов – на главната героиня завещал белодробната си болест и името на песента Клое от любимия Дюк Елингтън, а на главния си герой оставил своята страст към джаза и... преследването на Идеалната любов.

+ 50 мл. Виантазия – фантазията на Виан признавала границите на реалността, колкото го правела играта му с думите – напук на мрачната, лепкава пяна на следвоенното ежедневие, съзнанието му изобретило пианоктейла (или пиано, което приготвя коктейли с вкуса на нотите, които изсвириш на него), танцът за разкрепостени джазмени biglemoi, валутата за бедни души дублезони и машината за изкореняване на проблеми и фанатични идеологии – сърцеизтръгвачът (така полезна ще ни е днес).

+ 20 мл. Екзистенца – Виан преживял абсурда на войната, но не понасял модата в следвоенна Франция всеки втори да се обявява гордо за екзистенциалист – затова създал персонажа Жан-Сол Партр (Сартр, естествено) като пародия на сляпото идолопоклонничество, на масовия чудо екзистенциализъм за три дни и на желанието да бъдеш модерен (вайръл ако щеш), без да достигаш смисъла и същината на нещата. Иначе пък си бил екзистенциалист по душа, та поставил три двойки персонажи (Колен – Клое, Никола – Изис и Чик – Ализ) на ръба на Любовта, така че Изборът, който направят според личните си страсти да определи и съдбата им – един вид да изсвирят своя Пианоктейл на живота.

След това добавете пианоктейл "Гондри на Дните", който се получава от:
+ 60 мл. Гондриграфазия – четири години след като Виан умира в парижко кино (заради "водната лилия" в дробовете и сърцето му), току преди филмовата премиера на написания от него роман Ще плюя върху вашите гробове, във Версай на бял свят се появява момчето Мишел Гондри. То не само, че не плюло върху гроба на Виан, ами явно поглъщало с тийн трепет книгите му (докато растяло в, може би, същото училище, което посещавал и Виан във Версай), така че сякаш наследило Виан любовта към шик сюрреалните истории и към музиката – Гондри започнал да снима музикални клипове, кой от кой по-шикарен, за звезди като Бьорк, Massive Attack, Radiohead, Daft Punk, a фантазията му така се развихрила, че започнал да изследва в киното Науката за съня и Блясъкът на чистия ум.

Въобще, Виан и Гондри толкова си приличали в отношението си към света (и неговта паралелна реалност), че когато Мишел започнал да филмира своята версия на Пяната на дните, решил и се престрашил да изиграе Доктора, който да съобщи лошата новина на Колен и Клое – все пак Гондри толкова клинично познавал сюрреалния свят на Виан, че само той можел да изпише/изсвири пианоктейл рецептата за оживяване на тази история на екрана. Само, че допуснал същата грешка като хората, създали първата екранизация на Пяната на дните преди близо 50 години – забравил, че Не провокацията на фантазията (наистина виртуозно е пресъздал сюрреалната поезия в пяната на ежедневието) е най-важното при Виан, а Любовта... Онази любов, която кара рози да цъфтят от цевите на оръжията (пренебрегнат тук, важен детайл от романа), онази любов, която трансформира сгради и природа според емоционалните и физически състояния (перфектно изобразени с различен цветен филтър за всяко състояние) на техните обитатели... Но простено му е, все пак, Мишел Гондри е само доктор на науката за визуалните пианоктейли.

+ 40 мл. Кастингазия – за да изсвири киноктейл Пяната на дните по ноти, на Гондри му трябвала още една важна съставка – хора, които да повярват, че неспирната игра на въображението спасява от удавяне във всепоглъщащата пяна на ежедневието. Хора като Одри Тоту/Клое, която (като прочутата си героиня Амели Пулен) знае, че най-важните неща във вселената често са невидими за очите. Хора като Ромен Дюри/Колен (заблестял със Сърцето ми спря да бие), който знае, че когато най-голямата ти страст изчезне, тогава и сърцето ти наистина спира да бие. Хора като Омар Си/Никола, който (досущ неговите герои в Недосегаемите и С куршум в главата) знае, че няма невъзможни неща, дори да са стъпките на танца biglemoi... Само дето нашите герои май не са повярвали, че свирят, тук, своя пианоктейл на пианото на киното.
А животът наистина прилича на пианоктейл, който приготвя точно такива коктейли, каквито ноти изсвириш на пианото на живота. Значи време е да изсвирите/ изпиете своя...

Киноктейл Пяната на дните е в кината от 14 февруари
Да, фестивалът CineLibri (тази година от 10 октомври до 3 ноември, пълната програма е тук) прилича на измисления от Борис Виан, в емблематичния му роман Пяната на дните, инструмент пианоктейл, който приготвя точно такива коктейли, каквито ноти изсвириш на него, на пианото на Живота... Точно каквото правят и Литературата, и Киното, а CineLibri партитурата тази година включва В-О-В (Based-On-Books) форума, специални гости и добре познатото онлайн издание на платформата Neterra TV+, както естествено и CineLibri жури, което ще раздава награди, а ето какво свирим ние:..
+ Пяната на Дните – "Тази история е истинска, защото я измислих от началото до края" ще каже Борис Виан в предговора на своята класика Пяната на дните, а Киното спокойно може да припознае тези думи като своя максима... Фестивалът CineLibri пък припознава това заглавие като мото на своето 11-то издание, защото, може би, и в откриващия, и в закриващия филм, границите между Реалност и Фантазия са размити в името на Душата човешка, като естествено, говорим за:..
Чужденецът – 10 октомври, зала 1 НДК | 19:00, Откриване
Франция, 2025, 120 мин
режисьор: Франсоа Озон
с участието на: Бенжамен Воазен, Пиер Лотен, Суан Арло, Дени Лаван, Ребека Мардър

Да, Франсоа Озон неведнъж се е впускал в адаптации на литературни творения, но тази амбициозна екранизация на екзистенц класиката от Албер Камю определено ще влезе в "златните архиви" – стилна, хладнокръвна монохромна визия от Маню Дакос (заснел с Озон и Петер Фон Кант, и Двойният любовник), смел саунд дизайн избор в лицето на Фатима Ал Кадири и изпипан от Бенжамен Воазен (помните го от Лято'85, нали) Мьорсо без да го сравнявате с изпълнението на Мастрояни от '67-а, така че накрая да не останат... невинни...
Помилване – 24 октомври, зала 1 НДК | 19:00, Церемония по награждаване
Италия, 2025, 131 мин
режисьор: Паоло Сорентино
с участието на: Тони Сервило, Анна Ферцети, Орландо Чинкуе, Масимо Вентуриело, Милвия Марилиано, Джузепе Гаяни

Да, Тони Сервило е любим актьор на Сорентино (и ще може да се срещнете с него, да, защото Сервило ще получи специална CineLibri награда)... И да, Сорентино неведнъж е вкарвал Сервило в амплоато на премиер на Италия (и като Джулио Андреоти, и като Силвио Берлускони), но сега в лицето на измисления президент Мариано де Сантис моралните дилеми сякаш ще са още повече и по-нагнетени, особено когато на масата са поставени евтаназията, изневярата и... помилването/прошката, естествено...
+ Конкурс за дублезони – да, дублезоните са измислената от Виан валута в Пяната на дните и ако валутата на всеки кинофестивал са наградите, то конкурсната CineLibri програма е доста богата тази година, като нашия валутен борд избира:..
Горещо мляко – 11, 17 и 20 октомври
Великобритания/Австралия, 2025, 93 мин
режисьор: Ребека Ленкевич
с участието на: Ема Маки, Фиона Шоу, Вики Крипс, Патси Феран, Венсан Перес, Ян Гаел

Да, бийт концептуалистът Матю Хърбърт натрупа опит в озвучаването на "забранена", освободена от предразсъдъци, любов, особено след работата със Себастиан Лелио по своеобразната му фемина трилогия (Фантастична жена, Неподчинение и Глория Бел), а сякаш именно докато снимат Неподчинение (и докато адаптира сценария) Ребека Ленкевич решава, че ще направи режисьорския си дебют с друга екранизация (а именно Горещо мляко по едноименния роман на Дебора Леви), която отново ще бъде с музикален фон от Хърбърт – да, мотивът за освобождаване от задушаващата прегръдка на предразсъдъците и майчината тирания (в случая, страдащата от мистериозна парализа Роуз/Фиона Шоу) е до болка познат на главната героиня София, а когато са замесени актуални звезди като Ема Маки и Вики Крипс всичко се усеща като... Горещо мляко!
Магьосника от Кремъл – 12, 16, 19, 20, 21, 24, 25, 29 и 1, 2 ноември
Франция/Великобритания/САЩ, 2025, 156 мин
режисьор: Оливие Асаяс
с участието на: Джуд Лоу, Алисия Викандер, Пол Дейно, Том Стъридж, Джефри Райт, Александър Джонсън, Дан Кейд, Анастасия Сътър

"Магьосника от Кремъл не е толкова политически филм, колкото филм за политиката и нейните перверзни методи, на които всички ние сме заложници. Вярвам – или може би се заблуждавам – че разкриването на вътрешните механизми на лъжите и потисничеството все още си струва да се преследва" ще каже Оливие Асаяс за новата си киноавантюра, а именно адаптацията на sad-but-true романа на Джулиано да Емполи, но Хаосът, в който живеем няма как да бъде описан с думи, понякога... Хаосът, който предразполага режисьорът и продуцент Вадим Баранов/Пол Дейно да се превърне (ала Распутин) в съветник на току възкачилия се диктатор Путин/Джуд Лоу... Хаосът, който продължава и до днес да размива границата между добро и зло в това пътуване, наречено Живот...
Изчезването – 13, 14, 15, 18, 19, 21 октомври и 2 ноември
Франция/Германия/Мексико/САЩ/Великобритания, 2025, 135 мин
режисьор: Кирил Серебренников
с участието на: Аугуст Дил, Бургхарт Клауснер, Фридерике Бехт, Дана Херфурт, Сергей Подимин, Антон Литвинов

"Сънят се забравя, затова се повтаря" гласеше лайтмотива в един друг филм, където витае духа на нацизма и именно за да не се повтаря (и забравя) Серебренников прави стилна монохромна (олé за оператора на Петрови в грипа, Владислав Опелянц) психологическа дисекция на Ангелът на Смъртта, Йозеф Менгеле, при неговото следвоенно бягство в Южна Америка (из Аржентина, Парагвай и Бразилия), а ние се питаме къде ли ще изчезнат утре "хората", които извършват престъпления срещу човечеството днес..
+ Пяната на Действителността – да, тук събираме три CineLibri категории (Срещи в действителността, Italian Screens и Пяната на галавечерите) в едно и то не само защото Борис Виан обича да измисля нови думи като събира вече съществуващи такива до получаването на ново, друго значение... Същото каквото правят и Киното, и Литературата с историите от Живота, а ние се спираме на:..
Хронология на водата – 11, 12 октомври и 1 ноември
САЩ/Франция/Латвия, 2025, 128 мин
режисьор: Кристен Стюарт
с участието на: Имоджен Путс, Тора Бърч, Том Стъридж, Джим Белуши, Чарли Карик, Майкъл Еп, Ърл Кейв, Ким Гордън, Сюзан Флуд

Режисьорският дебют на Кристен Стюарт е контрастен и експресивен точно толкова, колкото са и ролите ѝ като актриса – вдъхновението идва от едноименните мемоари на плувната олимпийска надежда Лидия Юкнавич (Имоджен Путс жонглира умело между ролите на писател, учител, майка, алкохолно и бисексуално зависима) като остава екранно време и за Тора Бърч (помните Американски прелести, нали), и за Джим Белуши като класика Кен Киси, и дори за Ким Гордън (фронтлейди и басист на Sonic Youth), а пъзелът, който се оформя, се нарича хронология на... катарзиса...
Франц – 11, 13, 16, 17, 25, 26, 27, 29, 30 октомври и 2 ноември
Чехия/Полша/Германия/Франция/Турция, 2025, 127 мин
режисьор: Агнешка Холанд
с участието на: Идан Вайс, Карел Добри, Петер Курт, Юрай Лой, Карол Шулер, Себастиан Шварц, Катарина Старк, Йеновефа Бокова

Да, неслучайно CineLibri посвети своето 2023-а издание на 140-та годишнина от рождението на Франц Кафка, както неслучайно Агнешка Холанд фино използва мотиви, теми, сцени, сънища (и писма) от неумиращите творения на Кафка, за да изгради калейдоскопичен портрет на един човек, изпреварил времето и страховете човешки... но повече за процеса ще разкажат лично (при прожекцията на 25 октомври) Агнешка Холанд и съсценариста тук Майк Дауни, специални гости на CineLibri 2025.
Невероятният свят на господин Паньол – 11, 12, 22, 23, 25, 28, 30, 31 октомври и 1 ноември
Франция, 2025, 90 мин, анимация
режисьор: Силвен Шоме
с участието на: Лоран Лафит, Жералдин Паяс, Тиери Гарсия, Анаис Пети, Венсан Фернандел, Вероник Филипона

Ако не сте били сигурни откъде Силвен Шоме е черпил вдъхновение за Трио Белвил и Илюзионистът, то тази почетна адаптация на мемоарите на Марсел Паньол, първият кинодеец, приет в Académie française, ще разсее всяко съмнение – с колорита на диапозитиви, теми и мотиви от богатото творчество на Паньол, се сменят калейдоскопично тук, за да се върнем в детството (да, Паньол среща малкия Марсел), когато Животът обещава, че най-голямото магично Приключение е пред теб.
Празненството – 13, 14, 15, 18, 21, 22, 25, 27 октомври и 2 ноември
Гърция/Испания/Великобритания/Нидерландия, 2025, 103 мин
режисьор: Мигел Анхел Хименес
с участието на: Уилем Дефо, Джо Кол, Вик Кармен Соне, Ема Суарес, Карлос Куевас

Да, Уилем Дефо толкова се вживя в Гърция и ролята си на корабен магнат (ала Онасис), че се впусна в необичаен танц в гръцка таверна във видеоклип към музикалния проект GAMMAGAMMA на сценариста тук Йоргос Карнавас – да, всичко е свързано в живота, както и в живота на милиардера Маркос Тимолеон, но когато решава да предаде наследството в ръцете на дъщеря си София, като подарък за 25-я ѝ рожден ден (на частен остров, естествено), всичко се обърква...
Навън – 15, 16, 17, 18, 20, 21 и 26 октомври
Италия/Франция, 2025, 117 мин
режисьор: Марио Мартоне
с участието на: Валерия Голино, Матилда де Анджелис, Елоди, Корадо Фортуна, Антонио Джерарди, Каролина Роси, Франческо Сицилиано

Кариерата на Валерия Голино изживява истински Ренесанс, точно какъвто се случва в живота на писателката (и актриса) Голиарда Сапиенца (чийто роман Университетът Ребибия е адаптиран тук) след излизането ѝ от затвора за кражба, където заформя трио за цял живот (или за едно знойно лято) със съкилийните Роберта/Матилда де Анджелис и Барбара/Елоди, а когато триото играе и с оператора Паоло Карнера (на Аз, капитан) няма как да не се получи Изкуството на радостта – най-прочутото творение на Сапиенца.
Голямата арка – 15, 17, 22, 23, 25, 27, 29 и 31 октомври
Франция/Дания, 2025, 105 мин
режисьор: Стефан Демустие
с участието на: Клаес Банг, Сидсе Бабет Кнудсен, Ксавие Долан, Суон Арло, Мишел Фо, Алесандро Бресанело

Да, ще може да се срещнете с Клаес Банг (при прожекцията на 22 октомври), въпреки че неговият герой тук, датският архитект Ото фон Спрекелсен, не се радва на радушен прием след като печели проекта за изграждането на Голямата арка (символ на хуманизма) в модерния квартал Дефанс в Париж – спънките са много, от езиковата бариера до бюрократа Жан-Луи Субилон (друго амплоа на канадското киночудо Ксавие Долан), но в крайна сметка архитектурата (и хуманизма) ще триумфират...
Радостта – 16, 19, 20, 24, 26, 27 и 29 октомври
Италия, 2025, 108 мин
режисьор: Николанджело Джелормини
с участието на: Франческо Колела, Валерия Голино, Жасмин Тринка, Саул Нани, Бети Педраци

Киното обича неортодоксалните отношения между учител и ученик/чка, виждали сме ги неведнъж, но тук, с много любов, Валерия Голино и режисьорът Николанджело Джелормини сякаш плавно преливат работата си от минисериала Изкуството на радостта (адаптация по романа на Голиарда Сапиенца – виж по-горе) в историята на учителката по френски Джоя/Радост, за да се убедим, че и Животът, и Радостта е въпрос на... Изкуство без граници!
+ Пианококтейл на Фантазията – да, фантазията на Виан в Пяната на дните ражда пианококтейла (или пиано, което приготвя коктейли с вкуса на нотите, които изсвириш на него), досущ както Киното и Литературата забъркват коктейли с Нотите/Историите, които изсвириш, и ако за така очакваните Бугония и Спрингстийн: Избави ме от нищото сме приготвили отделни, специални партитури, то сега избираме:..
Куче 51 – 11, 12, 17, 19, 22, 23, 24, 25 и 29 октомври
Франция, 2025, 105 мин
режисьор: Седрик Хименес
с участието на: Адел Екзаркопулос, Жил Льолуш, Луи Гарел, Дафне Патакия, Валерия Бруни Тедески, Ромeн Дюри

През 2012-а, с филма си Paris Under Watch, Седрик Хименес прокрадна идеята за един Париж под постоянно видеонаблюдение – дузина години по-късно (и в едноименния роман на Лоран Годе) Париж е разделен (по социален статус) на 3 зони и под наблюдението на AI системата АЛМА... да, всичко е до болка Оруелово-познато, но когато създателят на АЛМА е убит, полицаите Салия/Адел Екзаркопулос и Зем (Жил Льолуш, абонат за филмите на Хименес) ще намерят Отговорите...
Няма звяр без капка милост – 11, 12, 15, 18, 26 октомври и 1 ноември
Германия/Полша/Франция, 2025, 150 мин
режисьор: Бурхан Курбани
с участието на: Кенда Хмейдан, Верена Алтенбергер, Хиам Абас, Енно Требс, Мехди Небу

Неслучайно Бурхан Курбани получи голямата CineLibri 2020 награда за съвременната му версия на Берлин Александерплац романа от Алфред Дьоблин... неслучайно, в зрелищните му адаптации по литературни класики, главните герои са сменени с имигранти (като самият Курбани) или в случая на Няма звяр без капка милост (фриволна адаптация на Шекспировата пиеса Ричард III) са със сменен пол – запознайте се с амбициозния адвокат от фамилия Йорк, Рашида (сирийската актриса Кенда Хмейдан) – което добавя още едно ниво за интерпретация на вечната борба за власт и надмощие... Не се променя единствено мизансцена – съвременен щур Берлин – не се променя и музикалния фон от Даша Дауенхауер и въздействащата кадровка на оператора Йоши Хаймрат, отново готови за награди...
Далауей – 12, 13, 14, 15, 18, 19, 25 и 26 октомври
Франция/Белгия, 2025, 110 мин
режисьор: Ян Гозлан
с участието на: Милен Фармер, Сесил дьо Франс, Анна Муглалис, Ларс Микелсен, Фредерик Пиеро, Фрея Мейвор

Далауей във филма на Ян Гозлан е дигитално приложение (с гласа на Милен Фармер, о, да) за творческо писане, захранвано от изкуствен интелект, и освен явна заигравка с едноименната литературна класика (чиято 100-годишнина от издаването, отбелязваме през 2025-а) на Вирджиния Улф е и тънко намигване към момента когато всичко ще е AI-написано... или поне AI-съблюдавано, каквито мисли се въртят в главата на писателката в творческа криза Клариса/Сесил дьо Франс, докато пребивава на мистъри резиденция под опеката на Далауей и "очите" на оператора на Чужденецът (виж по-горе) Маню Дакос.
Личен живот – 14, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 25, 27, 28 и 30 октомври
Франция, 2025, 100 мин
режисьор: Ребека Злотовски
с участието на: Джоди Фостър, Даниел Отьой, Виржини Ефира, Матию Амалрик, Венсан Лакост, Ирен Жакоб

Когато уважавания психиатър Лилиан Стайнър (Джоди Фостър в третата си френскоезична роля) се подлага на хипноза, за да разбере повече за смъртта на своята пациентка Паула/Виржини Ефира, няма как всичко да не се обърка и кутията на Пандора с тайните да не се отвори, нали...
Блед пейзаж с хълмове – 26, 30 октомври и 2 ноември
Япония/Великобритания/Полша/Сингапур, 2025, 123 мин
режисьор: Кей Ишикава
с участието на: Сузу Хиросе, Йо Йошида, Фуми Никаидо, Камила Айко, Томокадзу Миура

Дебютният роман на Нобеловия лауреат Казуо Ишигуро оживява на екрана под фината режисура на Кей Ишикава точно както спомените на японската вдовица Ецуко се преплитат като сънища между следвоенно Нагасаки и провинциална Англия през 80-те, а прозата на Ишигуро доказва защо продължава да бъде кинематографично вълнуваща – очакваме и адаптацията на Тайка Уайтити по последния му роман Клара и слънцето.
+ Документалоктейл – да, думите на Виан: "Тази история е истинска, защото я измислих от началото до края" важат с пълна сила и за документалната, и за късометражната CineLibri селекция и ако фокусът тази година пада върху Силви Вартан (с гостуването и специалните CineLibri прожекции), то ние избираме:..
Джани Версаче: Императорът на мечтите – 20 октомври | 19:00, Топлоцентрала
Италия, 2023, 70 мин, документален
режисьор: Мимо Калопрести
с участието на: Мартина де Лоренцо, Верa Драгоне, Леонардо Малтезе

Да, Джани Версаче напусна този свят насилствено (преди почти 30 години), а този интимен портрет, сглобен (с много архивни кадри и интервюта, да) от Мимо Калопрести, е възможност да проследите обстойно целия път на Джани – от детството в Реджо Калабрия, през първите скици до монументалните модни подиуми.
Вълшебната планина: Томас Ман и неговият емблематичен роман – 28 октомври | 19:00, Одеон
Швейцария, 2024, 52 мин, документален
режисьор: Андре Шефер

100 години след издаването на класиката Вълшебната планина, познавачът на Томас Ман, Андре Шефер, тръгва по стъпките на създаването на емблематичния роман, покълнал при лечението от туберкулоза на съпругата на Ман, Катя в санаториума в Давос.
Фестивалът CineLibri 2025 е от 10 октомври до 3 ноември в салоните на НДК, Люмиер, Дом на киното, Одеон, Арена The Mall, Cine Grand Park Center, Cineland Bulgaria Mall, Топлоцентрала, Френски институт, културен център G8, Евросинема, кино Влайкова и CasaLibri