My Mir

"Адаптирай се или умри!" е крилата фраза, която лаконично може да обобщи цялата еволюция на света, в който живеем. Същото важи с пълна сила и за думите "Ние може и да сме мъртви, но пак ще умрем" на Нанси, една от героините в камерната абсурд пиеса Морски пейзаж на прочутия американски писател и драматург Едуард Олби. Познат с класики като Кой се страхува от Вирджиния Улф? и Козата или коя е Силвия? (Морски пейзаж е втората пиеса, за която получава наградата Пулицър), Олби отново хвърля брилянтно и детайлно обрисувани персонажи в тънка абсурд ситуация с часовников механизъм, за да избухнат накрая повече въпроси, отколкото отговори. И като имаме предвид всичко случващо се днес в нашата мила, родна страна, писателят и театрален режисьор Петър Денчев сякаш е избрал точното време за морския пейзаж на д/еволюцията и лятото на нашата адаптация... или на нашето (не)доволство.

Историята – Чарли (Валентин Ганев) и Нанси (Жорета Николова) са двойка, намираща се в есента на своя живот, почиваща си на морския бряг на пуст залив, далеч от рутината на пенсионираното си ежедневие и порасналите си деца. Чарли (досущ като българския народ) обича да прави "Нищо", защото всички "заслужаваме малко почивка", особено ако (като него) сме се примирили със статуквото, че приливът е минал и сега е настъпил отлива на нашия живот, който сме изживели пълноценно, видели сме Всичко на света и ни остава самодоволно и мързеливо да се крием под шапки, кърпи и плажни масла от слънцето на младостта и буйните спомени, чакайки деня, в който слънцето ще спре да изгрява за нас. За контраст и баланс в семейната двойка, Нанси (Жорета Николова, която е във вихъра си този сезон в куп постановки в Народния) не приема глагола "беше" в пейзажа на своя живот, който тя упорито продължава да рисува (дори и на плажа) като се опитва хиперактивно да стимулира у своя съпруг желание за промяна, за нов живот отвъд бреговете и плитчините на отлива, навътре в морето от възможности.

И тъкмо когато се е развихрила трагикомедията на семейния живот (която Олби умее брилянтно да рисува с диалог) във всички клишета, прилики и разлики от собствения ти живот, на пустия плаж (защото никога не сме сами във Вселената, нали) долазва ефектно... семейна двойка допотопни земноводни гущери – Лесли (Владимир Пенев) и Сара (Светлана Янчева) са двойката-огледало на Чарли и Нанси, в което нашите герои могат да се огледат взаимно, сякаш се намират в абсурдна паралелна реалност на еволюционното развитие. И се оказва, че двете двойки-близнаци стоят на един и същ бряг на адаптацията.

Адаптацията, която превръща междурасовата (а и междуполовата) "война на световете" в игра на опознаване на ближния (неслучайно водена тук от Нанси и Сара, които именно търсят промяната за нов живот, какъвто са раждали нееднократно). Адаптацията като преодоляване на страховете от неизвестното и непознатото. Адаптацията като изпитване на нови чувства и емоции. Адаптацията като промяна не винаги към по-добро (както Лесли се обръща към Чарли: "Ти я разплака, а наричаш нас диви зверове!"). Адаптацията, която за едни е осъзнаването на смъртта, а за други преодоляването ù и край на очакването прелитащите над плажа самолети да се разбият в дюните. Адаптацията като осъзнаване на вечния кръговрат на живота от типа "Ние може и да сме мъртви, но пак ще умрем", за да се въртят неумолимо повтарящите се перпетуум мобиле цикли на еволюцията. Адаптацията като просто подаване на ръка....

И ако режисьорът Петър Денчев, с екипа от актьори (чудесен квартет) и сценограф (олé за гущер костюмите на художника Чавдар Гюзелев), е успял да адаптира с добра доза хумор и ирония универсалната притча на Едуард Олби за живота и малките му еволюционни тайни, то крайно време е българското общество (в абсурдната си политическа, икономическа и социална ситуация) да поеме подадената ръка на адаптация за промяна към нов, по-различен живот... или поне да спре да чака самолетът да се разбие на брега на морето от възможности.

Гледайте Морски пейзаж в Народен театър Иван Вазов на Камерна сцена от 19:00 часа на 11, 18 октомври и на 6, 15 ноември

Да, 7 е свещеното число за фестивала CineLibri тази година (2 – 31 октомври, пълната програма е тук) – седмо издание, седем категории, 24/7 кино във всякакви форми и размери... отново паралелно онлайн издание на платформата Neterra TV+, отново специални видеосрещи и гости, и CineLibri жури, но преди да се телепортираме в Седемте кръга на... фестивала, ето ги и нашите фаворити:..

+ Откриване – когато провеждаш седмото издание на CineLibri под мотото Божествена комедия, в чест на 700-годишнината от смъртта на Данте Алигиери и неговия магнум опус (завършен едва година преди кончината му и написан на тоскански диалект), няма как да не започнеш с история, заиграваща се (но не съвсем) със Седемте смъртни гряха и развила се именно в Тоскана... да, говорим за:..

Бенедета – 2, 3, 4, 5, 6, 7, 9, 10, 15, 22, 24, 25 и 26 октомври

Франция/Нидерландия, 2021, 127 мин

режисьор: Пол Верховен

с участието на: Виржини Ефира, Шарлот Рамплинг, Ламбер Уилсън, Клотилд Коро, Дафне Патакиа

Белгийката Виржини Ефира вече изигра ревностна католичка в предишния филм Тя на Верховен, така че някак обиграно влиза тук в кожата на монахинята Бенедета, разбунила страстите в тосканско абатство през 17 век (да, историята е описана прилежно от историографа Джудит К. Браун) със своите пламенни религиозни и еротични видения – да, сексуалното напрежение винаги е било бомба с часовников механизъм във филмите на Верховен, но страстите Бенедетови далеч не се изчерпват с първично проследяване на "най-ранния документ за лесбо връзка в западната история", ще видите...

+ Плеяда – да, в съзвездието на конкурсната CineLibri програма тази година блестят адаптациите на последната творба на Стефан Цвайг Шахматна новела и на едноименния роман на Филип Рот Измяна, но ние залагаме на:..

Три етажа – 3, 4, 8, 9, 10, 12, 13, 16, 17, 20, 28 и 29 октомври

Италия/Франция, 2020, 119 мин

режисьор: Нани Морети

с участието на: Рикардо Скамарчо, Маргерита Буй, Алба Роруочър, Нани Морети, Стефано Дионизи, Адриано Джанини

"Най-важното нещо е да говориш с някого. В противен случай, останал сам, човек няма представа на кой от трите етажа се намира." – казва Ешкол Нево в своя роман Три етажа, но в неговата екранна адаптация (първата такава за Нани Морети) се намираме в кооперация в Рим, а не в Тел Авив... Да, леко променени герои, имена и ситуации, но все същия остър и прецизен социален разрез на "етажната собственост", така че от отделните емоционални фрагменти да сглобиш голямата картинка, наречена... Живот.

Събитието – 5, 6, 7, 9, 10, 13, 14, 18, 23, 27 и 29 октомври

Франция, 2021, 100 мин

режисьор: Одри Диван

с участието на: Анамария Вартоломе, Луана Байрами, Сандрин Бонер, Луиз Шевилот, Анна Муглалис

Във времена когато законовото право на аборт се връща като обект на дискусия в някои страни (предимно католически), филмът на Одри Диван се превръща в добре аргументирана и емоционално защитена теза – историята на бременната студентка Ан през 60-те във Франция (разказана в мемоарната книга на Ани Ерно от 2000 година) е съживена с прецизни щрихи страст от играта на Анамария Вартоломе и режисурата на Одри Диван, всичко е облечено в ненатрапчивата музика на братята Галперин (натрупали опит с Нелюбов и сериала Сцени от един семеен живот), така че филмът невинно да поставя на масата социални и морални въпроси... и Златен лъв от Венеция.

Историята на жена ми – 7, 8, 12, 15, 17, 19, 25, 29 и 31 октомври

Германия/Унгария/Франция/Италия, 2021, 169 мин

режисьор: Илдико Енеди

с участието на: Леа Сейду, Луи Гарел, Гийс Набер, Жасмин Тринка, Луна Ведлер, Серджо Рубини

Когато морският капитан Якоб (Гийс Набер) приема импулсивния облог да се ожени за първата жена, която влезе в кафенето, в което седи, дори и не подозира, че французойката Лизи (Леа Сейду), с която ще се обвърже е по-опасна и непредвидима и от морска буря... Да, също като в предишния филм на Илдико Енеди (За тялото и душата) и тук сблъсъкът между външния и вътрешния свят на човека заформя Бурята, а Леа Сейду доказва защо неведнъж е била хипотенузата на не един и два любовни триъгълника...

Денят на флага – 8, 9, 11, 21, 22, 23, 25, 26, 30 и 31 октомври

САЩ, 2021, 107 мин

режисьор: Шон Пен

с участието на: Шон Пен, Дилън Пен, Хопър Пен, Катрин Уиник, Джош Бролин, Реджина Кинг, Джеймс Русо, Били Смит

Най-личният филм (дори сред режисьорските такива) на Шон Пен разказва Истинската история за фалшивия живот на баща ми (интимен роман-семеен портрет от журналистката Дженифър Вогъл) – най-личен не само защото Шон е в акция и с двете си деца, като Дилън Пен е в главния образ на Дъщерята Дженифър... най-личен, защото отношенията баща-деца не подлежат на подправяне (и саундтрак темата тук My Father's Daughter е изпълнявана от Еди Ведър и дъщеря му Оливия) дори и от умели фалшификатори като Джон Вогъл... А когато нещата са Лични винаги Чувствата вземат превес над Разума, нали...

Париж, 13-и район – 9, 12 и 18 октомври

Франция, 2021, 105 мин

режисьор: Жак Одиар

с участието на: Джени Бет, Ноеми Мерлан, Луси Джанг, Макита Самба

Музиката винаги е играла особено силна роля във филмите на Жак Одиар – френският продуцент Rone вече взе наградата за саундтрак от Кан (повтаряйки приза на Никълъс Жаар за Дийпан), а певицата Джени Бет (от бандата Savages) дори играе ключова роля в монохромната вакханалия, която Одиар създава по серия комикси на Ейдриън Томин... Да, Париж, 13-и район е стилна и стилизирана дисекция на истеричното ни съвремие, с всичките му екстри и липси, каквато само виртуоз като Одиар може да сътвори...

+ Лирата на Аполон – по струните на тази категория "ще свирят" класиката Доорс (ритуално празнуваща 30 години от излизане на екран, а черешката на тортата ще е видеосреща със самия Оливър Стоун и издаването на мемоарната му книга Chasing the Light), като не по-малко интересна ще е играта на Отражение (представен лично от режисьора Илкер Савашкурт), на Влюбеният Айфел (да, за Густав Айфел става дума и как се издига един от символите на Париж), на Ледник (или адаптация на аудиокнигата на Камила Лекберг и Александър Карим), но ние ще "преслушаме":..

В страната на последните неща – 5, 15, 18, 21, 23, 24 и 28 октомври

Доминиканска Република/Аржентина, 2020, 89 мин

режисьор: Алехандро Чомски

с участието на: Марго Да Силва, Кристофър Укерман, Хуан Фернандес, Еторе Д'Алесандро, Мария де Медейрос

Филмовата адаптация на литературни творби е сложен процес, но аржентинския режисьор Алехандро Чомски е наясно по въпроса, след като повече от 10 години събира пъзела на екранизирането на романа-антиутопия В страната на последните неща (издаден между прочутите Нюйоркска трилогия и Лунен дворец) на Пол Остър – да, днешните пандемични времена са идеалното време за монохромна притча, в която хората са лишени от "материалните неща", за да намерят Смисъла на Живота, нали... но повече по въпроса ще разкаже и самият Пол Остър в специална видеосреща на 5 октомври в Дом на киното.

Записите на Капоти – 6, 20 и 24 октомври

САЩ/Великобритания, 2019, 98 мин, документален

режисьор: Ебс Бърноу

Когато напуска този свят през август 1984-а, месец преди да навърши 60 години, Капоти оставя една незавършена книга, която пише почти две десетилетия и за която говори почти толкова дълго – Сбъднати молитви – именно пъзелът по създаването на тази творба е на фокус тук, съживен с архивни интервюта, аудиозаписи, анимация и един-два документални трика, които разкриват защо мнозина въздъхват с облекчение от факта, че Хладнокръвно си остава последния издаден роман на Труман Капоти.

Къде е Ане Франк? – 9, 10, 12, 13, 15, 17, 24, 29 и 31 октомври

Белгия/Люксембург/Франция/Нидерландия/Израел, 2021, 99 мин

режисьор: Ари Фолман

с гласовете на: Руби Стоукс, Емили Кери, Нел Барлоу, Себастиан Крофт...

Ако сте се чудили коя е Кити към която Ане Франк се обръща в прочутия си дневник, писан в изгнание, преди да бъде депортирана в концентрационен лагер... е, Кити живее в Амстердам и в дневника на Ане търси ключ, който ще я срещне отново с нейната приятелка – да, за анимацията няма невъзможни неща (Ари Фолман го е доказал с Валс с Башир и Конгресът), а Karen O и Бен Голдвасер (от MGMT) озвучават стъпките на Кити по пътя на историята, човешките права и бежанските кризи, за да е ясно че в машината на Времето миналото и бъдещето винаги са на дневник разстояние.

+ Седемте морета – вълните в тази категория всъщност срещат бреговете на седем страни със специални галавечери – френската Книжарница в Париж (романс от тандема Маргарет Мацантини и Серджо Кастелито), испанската Сантиментално (или комедия от грешки във флората и фауната на две двойки), Сну: Любовната история, която промени Португалия (или любов (между издателка и премиер) по време на постдиктатура), ирландската драма Кротко с конете (или бокс, аутизъм и други отворени аркади на Душата), както и датския реален хорър Даниел (за фотографа Даниел Рай, заловен от ИДИЛ през 2013-а и държан като заложник в продължение на 398 дни), но ние акостираме с:..

Аз съм твоят мъж – 4, 17 и 27 октомври

Германия, 2020, 105 мин

режисьор: Мария Шрaдер

с участието на: Марен Егерт, Дан Стивънс, Сандра Хюлер...

Дори леко да напомня романа Машини като мен на Иън Макюън, филмът на Мария Шрaдер (по разказ на Ема Браславски) поставя отношенията между хуманоидния робот Том (Дан Стивънс) и жената-учен Алма (Марен Егерт) във фокуса на чувствата на Жената (да, Алма се съгласява на този триседмичен експеримент, за да получи финансиране, но и... Щастие) – резултатът е актьорска награда за Марен Егерт, а Щастието е... коварна монета с две страни, нали...

Игрите на хората – 7, 18 и 30 октомври

Финландия, 2020, 117 мин

режисьор: Йени Тойвониеми

с участието на: Ийда-Мария Хайнонен, Паула Весала, Еми Парвиайнен, Самули Нийтимяки

Рожден ден, морска вила, група стари приятели, търсещи онова "както преди"-изживяване от младостта си... да, всички елементи за комедия на ситуациите и нравите са налице като особено ключова е ролята на онзи коварен израз "както преди" – уви, всичко във вселената тече и се променя, макар и игрите, и емоциите на хората да са стари колкото света.

+ Седмото небе – в тази категория не само може да отлетим до Аракис от сай-фай епоса на Дени Вилньов Дюн, да се срещнем с Богинята на съдбата (на награждавания със CineLibri приз Ферзан Йозпетек), да намерим Изгубени илюзии (рядка адаптация по Оноре дьо Балзак и неговия магнум опус Човешка комедия), но и да кажем, че Всичко мина добре (ново изследване на евтаназията от Франсоа Озон)... и все пак, избираме:..

Една секунда – 10, 11, 14, 16, 18, 25, 28 и 30 октомври

Китай/Хонг Конг, 2020, 104 мин

режисьор: Имоу Джан

с участието на: Ян Ли, И Джан, Юнлон Лиу, Уей Фан, Шаучуан Ли

История за кражба на филмова ролка – неистово желана и от беглец (но горд баща на дъщеря, снимана в кинохроника), и от сръчно бездомно момиче... история с различни мотиви, но с една цел – поклон към Киното (дори и да е по литературната творба на Гелинг Ян), защото китайския класик Имоу Джан идеално знае, че една секунда Кинолента може да променя Живота... и да промени Животи...

Фантазии – 14, 21, 22, 23 и 30 октомври

Франция, 2021, 102 мин

режисьори: Давид Фоенкинос и Стефан Фоенкинос

с участието на: Рамзи Бедиа, Моника Белучи, Карол Буке, Никола Бедо, Карин Виар, Жан-Пол Рув, Сюзан Клеман, Алис Тальони

Новото творение на тандема от писателя (и член на журито на CineLibri 2018) Давид Фоенкинос и брат му Стефан Фоенкинос броди с черен хумор из лабиринтите на Желанието... и по-специално на Ероса – шест двойки, шест легла, шест "отклонения" от нормите на сексуалните фантазии и... много хумор – и как иначе, след като Сабрина/Моника Белучи и Мари/Карол Буке са двойка, обсебена от Смъртта и възбуждаща се от погребения...

+ Седемте чудеса на Седмото изкуство – да, тук събираме няколко категории от CineLibri 2021 под един покрив – и специалните прожекции на миналогодишния носител на Голямата награда Берлин Александерплац (все пак режисьорът Бурхан Курбани е член на тазгодишното жури), и отбелязването на 100-годишнината от рождението на Станислав Лем с прожекциите на Соларис на Тарковски и на двата полски късометражни филма Маската и Стаята по разкази на Лем... и българските премиери на Малката маркиза (опит за биография на автора на исторически романи Фани Попова-Мутафова), на Урок по кино (документална среща с Жан-Жак Ано), на Оксиморон на вечността (да, философска късометражка на Жаклин Вагенщайн), и късометражната програма Седемте джуджета... да, филмите и събитията са много, но, в крайна сметка, най-голямото чудо на Изкуството се крие в това как самия Ти го изживяваш, затова завършваме с:..

Моята година със Селинджър – 8, 12, 21, 28 и 31 октомври

Канада/Ирландия, 2020, 101 мин

режисьор: Филип Фалардо

с участието на: Маргарет Куоли, Сигърни Уийвър, Дъглас Буут, Лени Паркър, Шона Кърслейк, Тим Пост, Брайън О'Бърн

Да работиш в литературна агенция, която се грижи за интересите на Селинджър и да не си чел Спасителят в ръжта – хумористичен факт (който несъмнено би забавлявал самия Селинджър), но именно това се случва на младата Джоана/Маргарет Куоли, когато започва да се грижи за фен кореспонденцията на Селинджър в агенция Harold Ober в Ню Йорк през 90-те, преди да се срещне със самия Дж. Д, преди да сключи първия си договор за книга, преди самата тя да издаде мемоарната си My Salinger Year... да, малък филм за големите Мечти...

Фестивалът CineLibri 2021 е от 2 октомври до 31 октомври в салоните на НДК, Люмиер, Дом на киното, Одеон, Cine Grand Park Center, Сити Марк Арт Център, Френски институт, културен център G8, Евросинема, кино Влайкова и CasaLibri

Да, когато използваш числото 8 като ∞ символ на безкрайност, както прави фестивалът CineLibri тази година (8 – 30 октомври, пълната програма е тук) няма как осмото поредно издание да не предлага безкраен избор от кино във всякакви форми и размери – да, най-богатата CineLibri програма досега отново ще посети няколко български града... отново ще предложи паралелно онлайн издание на платформата Neterra TV+, отново ще радва със специални гости и CineLibri жури, затова преди да се отправим към Безкрая на "преоткритото" кино, ето ги и нашите фестивални фаворити в категориите:..

+ Veni Vidi Vici – когато провеждаш осмото издание на CineLibri под мотото Преоткритото време, в чест на 100-годишнината (отбелязваме я на 18 ноември) от кончината на Марсел Пруст и неговия магнум опус По следите на изгубеното време добрите обноски и класическото възпитание изискват да дадеш на фестивалните категории заглавия от крилати латински сентенции, нали. Veni Vidi Vici маркира международния конкурс за най-добър филм, където за първа година влиза български филм, а именно пълнометражният дебют в игралното кино φ1.618 на Теодор Ушев, който антиутопично върви по следите на Капсулата на Времето... Останалите филми, които ще търсят златното сечение в ∞ на киното са Колибрито, Невинният, Алени платна, Да живееш, Преди, сега и после и Носталгия, но ние залагаме на:

φ1.618 – 8 и 25 октомври

България, 2022, 94 мин

режисьор: Теодор Ушев

с участието на: Деян Донков, Мартина Апостолова, Ирмена Чичикова, Николай Станоев, Васил Дуев, Иво Димчев, Владимир Люцканов, Георги Лозанов, Китодар Тодоров, Герасим Георгиев – Геро

След като откри златното сечение в галактиката на анимацията, сега Теодор Ушев пробва да го намери и във Вселената на игралното кино (да, заглавието на пълнометражния му дебют φ1.618 е математическото измерение на златното сечение в Природата) – в киноуравнението ключова роля играят сюрреалната антиутопия-приказка Пумпал на Владислав Тодоров, Безсмъртието на (утопични идеологии) и биотитани като Криптон/ Деян Донков, Гаргара/ Мартина Апостолова и прозрачната Спяща красавица Фия/ Ирмена Чичикова, които се готвят (с помощта на мастер оператора Емил Христов) за Края на Света (такъв, какъвто го познаваме) в Капсулата на Времето, намираща се на кораба-Майка (а.к.а Монументът на Бузлуджа), наречен просто Пумпала... И така, готови ли сте да завъртите Пумпала към Вечността!?...

Осемте планини – 10, 12, 14, 16, 17, 24, 26 и 27 октомври

Италия/Белгия/Франция, 2022, 147 мин

режисьори: Феликс ван Грьонинген, Шарлот Вандермерш

с участието на: Алесандро Борги, Лука Маринели, Елена Лиети, Филипо Тими, Елиза Заното

Изкачването на върхове винаги е било метафора за преодоляването на Планината на Живота – такава е и идеята на глезеното градско дете Пиетро от Милано, докато за родения в Алпите Бруно планината винаги е била повече от метафора, а именно негов дом и личен Рай. Планината събира техните два свята като оставя в подножието да се стеле мъглата от присъствието/отсъствието на техните двама бащи, а двойката (и в живота, и в киното) на Феликс ван Грьонинген и Шарлот Вандермерш така умело играе с тайните на съзряването (особено след режисирането на Beautiful Boy и Belgica), че да си тръгнат с наградата на журито от Кан.

Петер фон Кант – 11, 20, 21, 22, 26, 27 и 29 октомври

Франция/Белгия, 2022, 85 мин

режисьор: Франсоа Озон

с участието на: Изабел Аджани, Дени Меноше, Хана Шигула, Халил Бен Гарбия, Стефан Крепон

Във времена когато е модерно да си феминист (без дори да вникваш в същината на феминизма) режисьорът Франсоа Озон играе в "контраатака" и превръща изконен женски образ като Петра фон Кант от пиесата (играеща се и у нас от трупата на театър София) и филмът Горчивите сълзи на Петра фон Кант на Райнер Фасбиндер, в мъжки персонаж, при това кинорежисьор – решение неконвенционално (нерядко срещано при Озон), но не и самоцелно, а отдаващо подобаващо почит и към творчеството на Райнер Вернер Фасбиндер, и към природата на Изкуството въобще.

Мълчаливото момиче – 12, 19 и 26 октомври

Ирландия, 2022, 94 мин

режисьор: Колм Барейд

с участието на: Кери Кроули, Кaтрин Клинч, Андрю Бенет, Майкъл Патрик

Мълчаливото момиче ни връща 40 години назад в провинциална Ирландия (и древния ù галски език), но всъщност деликатно и съзерцателно напомня, че не придобиването, а липсите в Живота определят Стойността на нещата – 9-годишната Кат прекарва само едно лято при приемното (по неволя) семейство на леля си Айлин и съпруга ù Шон, за да разбере, че цял живот ù е липсвало такова семейство, а Айлин и Шон осъзнават Липсата чак когато отново са напът да загубят... – повече за тайните на Съзряването в Живота, обаче, ще разкаже триумфално дебютиращия (с куп награди и признания) режисьор Колм Барейд, когато лично представи ирландското предложение за Оскар на CineLibri 2022.

+ Ars Longa – да, животът е кратък, а Изкуството вечно е от типа крилати сентенции, които могат да съберат под един знак всеки един филм от CineLibri програмата (от Ad Infinitum панорамата, посветена на 100-годишния юбилей на Анжел Вагенщайн до Fabula Brevis селекцията от късометражни филми), но в тази категория са събрани биографичния Далиленд (или Бен Кингсли като Салвадор Дали), документалния поглед Нотр Дам гори на Жан-Жак Ано, а ние избираме:..

Сляпа върба, спяща жена – 11, 12, 16, 24 и 29 октомври

Франция/Канада, 2022, 100 мин

режисьор: Пиер Фьолдес

с гласовете на: Майкъл Чиз, Заг Дорисън, Марсело Аройо, Кейтърин Кинг Соу, Джеси Ноа Груман, Шошана Уайлдър

Да, зачестиха (както предрекохме) филмовите адаптации по творби на Мураками и ако отрупания с кинонагради Drive My Car миксира в брилянтната си фабула три разказа от сборника Мъже без жени, то тук почти половината от 24-те истории от едноименната антология Сляпа върба, спяща жена са визуално-обвързани по един магичен ала Мураками начин от режисьора-герой (написал и музиката тук) Пиер Фьолдес – има време за гигантска говореща жаба, за "човекоядни" дървета, за счетоводител-шизофреник, за земетресения и банкови сътресения, за изгубени котки, огромни червеи и много, много Сънища, естествено – един прекрасен триумф на хармонията между литература и анимация...

Шекспир като улично куче – 12 и 21 октомври

България, 2022, 90 мин

режисьор: Валери Йорданов

с участието на: Владислав Стоименов, Захари Бахаров, Елеонора Иванова, Васил Илиев

Момче с два таланта – театърът и уличния бой – звучи като алтерего на самия Валери Йорданов, нали... Да, историята тук може и да е по-лична от тази в режисьорския дебют на Валери с Кецове или по-изстрадана от "незаснетите" разкази (както сам ги определя) от дебютния му сборник Гризачи, защото работата по Шекспир като улично куче вече надхвърли 10 години... Така или иначе, времето е идеално за млади актьори като Владислав Стоименов и Елеонора Иванова да докажат, че Шекспировите строфи могат да бъдат толкова поразяващи, колкото безпощадните крошета – все пак, Vita Brevis, Ars Longa, нали...

+ Omnia Vincit Amor – тази категория и максимата, приписвана на Вергилий според която "Любовта триумфира над Всичко" също може да се отнесе до всяко едно кинопроизведение, но тук тематично са събрани италианските Завръщането на Казанова и Супергерои, френския Време на тайни и... цели 3 филма с участието на Виржини Ефира като Дон Жуан, Децата на Другите и...

В очакване на Боджангълс – 11, 20, 22, 24, 25, 26 и 28 октомври

Франция/Белгия, 2022, 124 мин

режисьор: Режи Роансар

с участието на: Ромен Дюри, Виржини Ефира, Солан Мачадо Гранер, Грегори Гадебоа, Морган Ломбар

Мистър Боджангълс е плоча на Нина Симон, която задава оборотите на живота на щурата бонвиван двойка Камий (Виржини Ефира във вихъра си) и Жорж (на Ромен Дюри му върви на чудно-фантазни истории, особено след Пяната на дните, нали), които превръщат света на невръстния им син в пъстра вакханалия, която да го спаси от лудостта на света и сивия капан на Живота. Или както казва малкият Гари: "Ходех в рая, щом поисках, но главно, щом родителите ми решеха" – е, като всеки балон на Щастието и този се пука, но... Оливие Бурдо, авторът на романа В очакване на Боджангълс и член на CineLibri журито, лично ще разкаже как Любовта и Въображението могат да триумфират над Всичко... А дотогава "Да пуснем пак Боджангълс, а!"?

+ Amor Fati – да приемаш и харесваш съдбата си, независимо от това какво ти поднесе не е лека екзистенц терапия, но тук идва под формата на българския Януари (да, по едноименната пиеса на Йордан Радичков), копродукциите Ерна на война, Изчезване и Синдикалистката, а ние се спираме на:..

Цветовете на пожара – 11, 13, 15, 21, 22 и 23 октомври

Франция, 2022, 134 мин

режисьор: Кловис Корнияк

с участието на: Фани Ардан, Леа Дрюкер, Оливие Гурме, Алис Изааз, Кловис Корнияк, Албан Льоноар

След като адаптацията на романа Ще се видим там горе на Пиер Льометр отнесе голямата награда на CineLibri 2018, сега е време за продължение на историята – този път Мадлен Перикур се сбогува с баща си и неговата финансова империя, а светът отново е надянал Маската на Войната (този път Втората световна), на лицемерието и задкулисните игри, в които мястото на една Жена е обречено на... пепел – дали, обаче Мадлен е примирена с тази съдба или ще възкръсне като феникс от цветовете на Пожара?!

Мегре и мъртвото момиче – 9, 12, 13, 14, 16, 20, 21, 27 и 30 октомври

Франция/Белгия, 2022, 89 мин

режисьор: Патрис Льоконт

с участието на: Жерар Депардийо, Мелани Берние, Ерве Пиер, Орор Клеман, Жад Лабест, Пиер Мур

Да, образът на прочутия комисар Мегре има няколко филмови версии, но тази на Жерар Депардийо като че ли му пасва, като детективска шапка, най-добре – умело използвайки текста на Жорж Сименон режисьорът Патрис Льоконт (помните Момичето на моста, нали) прави фина дисекция на двойния стандарт в едно общество, в което привилегиите на социалния статус са здраво оплетени със злоупотребата с власт.

Тонби – 18, 24 и 28 октомври

Япония, 2022, 139 мин

режисьор: Такахиса Зезе

с участието на: Хироши Абе, Такуми Китамура, Ан Уатанабе, Кен Ясуда, Кумико Асо

Ясуо и Акира, баща и син, живеят в свят, изграден от Липси – Ясуо е израснал като сирак и когато жената, която обича го оставя с невръстен син в ръцете след нелеп инцидент, Ясуо се изправя пред най-големия си кошмар – синът му Акира да израсне точно като него, обграден от Липси. Да, също както в едноименния роман на Киоши Шигемацу и тук ни очаква типично по японски съзерцателно и съзидателно Съзряване, което ще обогати лабиринта на отношенията баща-син – нещо, което е заложено в няколко филма от тазгодишното CineLibri издание.

Синът – 21, 25 и 29 октомври

САЩ/Франция/Великобритания, 2022, 123 мин

режисьор: Флориан Зелер

с участието на: Хю Джакман, Ванеса Кърби, Антъни Хопкинс, Лора Дърн, Уилям Хоуп, Даниел Луис

Да, няма друг, който по-добре от Флориан Зелер да познава лабиринтите на собствените му пиеси, така че когато филмовата адаптация на Бащата донесе куп номинации и заслужена Оскар награда за Антъни Хопкинс, повече от логично бе Зелер да се впусне в киноверсия на своеобразната трилогия, изградена от Бащата, Синът (и двете играещи се на родната театрална сцена) и Майката (очакваме я скоро) – нишката (освен буквално продължена с участието отново на Антъни Хопкинс) на интригата се опитва да намери пресечните точки между бащата Питър/ Хю Джакман и синът Никълъс в карамбола на изграждането на Семейство. Питър се опитва да създаде ново такова след руините на брака му с Кейт/ Лора Дърн, а синът им Никълъс въобще не желае да се впише в идеята за Семейство – над уравнението тегнат призраците на миналото и музиката на Ханс Цимер, а решението е в... твои ръце...

+ Cogito, Ergo Sum – да, тази просветителска максима отива на категория, събираща документални филм (и Vade Mecum селекция със свободен вход), но ако мисленето е достатъчно условие за съществуване, то не пропускайте българските изследвания Теодор Ушев: Невидими връзки (за знаците в живота на родния аниматор, режисьор, илюстратор) или пък Следеният човек (по мемоарната книга на Веселин Бранев), или пък Нашето тихо местенце (за сублимацията на живота в Изкуство), а ние се спираме на:..

Милан Кундера: От шегата до незначителността – 9, 12, 15, 18 и 29 октомври

Чехия, 2021, 52 мин, документален

режисьор: Милош Смидмайер

"Незначителното, приятелю, стои в основата на съществуването. То е с нас навсякъде и винаги." казва един от героите в романа Празникът на незначителността на Милан Кундера, а когато един студент грабва незначителния шанс за интервю с Кундера (който не дава такива вече повече от 30 години), ето че се получава първия и единствен (засега) документален филм, който да обясни света на Милан Кундера – възхищение и код за разгадаване на енигматичната му личност ще представят и (вече покойния) Жан-Клод Кариер, Иржи Бартошка, Никола Бриансон...

Фестивалът CineLibri 2022 е от 8 октомври до 30 октомври в салоните на НДК, Люмиер, Дом на киното, Одеон, Cine Grand Park Center, Сити Марк Арт Център, Френски институт, културен център G8, Евросинема, кино Влайкова и Casa Libri

"Нито една наука не може да даде обяснение за чувствата на хората към орхидеите. Изглежда, тези растения са способни да подлудят човек." – усещането, което описва американската писателка и журналист Сюзън Орлийн в романа Крадецът на орхидеи (откъс от него ви очаква по-долу), е добре познато както на героите на филма Адаптация (Чарли Кауфман и Спайк Джоунз изграждат кинопъзела си именно върху книгата на Орлийн), така и на всеки докосвал се някога до семейство Орхидеи. Обсесия, нейното име е... Орхидея... или по-скоро Орхидея призрак – решимостта на фанатичния "консултант по градинарство" Джон Ларош да клонира този много рядък и застрашен вид не само ще го срещне с журналистката Сюзън Орлийн, не само двамата ще ни потопят в необятните, мистични дебри на Галактика Орхидея, но и митологията на най-адаптивния растителен вид на Земята ще ни разкрие път... Път към опознаване на себе си, път към опознаване на другите... един безкраен път, защото "Да желаеш орхидеи е копнеж, който никога няма и не може да се осъществи напълно."

Треска за орхидеи

Семейство Орхидеи е голямо, древно семейство на многогодишни растения с по една плодовита тичинка и три венчелистчета върху цвят. Едното от тях се различава от другите две. При повечето видове орхидеи то е удължено и образува торбичка или устна, която е най-забележимата част от цветето. Съществуват повече от трийсет хиляди познати видове орхидеи, а вероятно има още хиляди, които не са открити или са растели преди по земите ни, но вече са изчезнали напълно. Човекът създава други сто хиляди хибрида, като извършва кръстосано опрашване на едни видове с други или като кръстосва различни хибриди помежду им в лаборатории за отглеждане на растения.

Орхидеите се смятат за най-високо развитите растения на земята. Формите им са необичайни, цветовете им – прекрасни, често ухаят силно, а структурата им е сложна и ги отличава от всички други растителни семейства. Причината за тази тяхна изключителност се разисква открай време. Едно предположение гласи, че орхидеите вероятно са еволюирали в почва, която е била облъчвана по естествен път от залежи от метеорити или минерали и поради радиацията са мутирали в хиляди различни форми. Орхидеите имат разнообразен и нехарактерен за цветята облик. Един вид прилича досущ на немска овчарка с изплезен език. Друг изглежда като глава лук. Трети е като октопод. Четвърти има формата на човешки нос. Различни други видове приличат на изящни обувки, на Мики Маус, на маймуни, на умрели. В Ботаническия регистър през 1845 г. даден вид е оприличен на "старомодно украшение за коса, което, като че ли надзърта иззад ръба на една от онези високи колосани яки, каквито жените носели по времето на кралица Елизабет; или пък се подава над хамут, отрупан с пищни панделки". Има и видове, които приличат на пеперуди, прилепи, дамски чанти, пчели или рояци, на женски оси, миди, корени, камилски копита, катерици, на забрадени монахини или на пияни старци. Орхидеите от рода Dracula са с черно-червен цвят и изглеждат като кръвосмучещи прилепи. Polyrrhiza lindenii или "Орхидеята призрак" от Факахачи прилича на привидение, но е описвана и като кривокрак танцьор, бяла жаба или фея. Много диви орхидеи във Флорида получават популярни наименования благодарение на външния си вид – съществуват прозвища като Закривената шпора, Кафявата, Непреклонната, Извитата, Онази с лъскавите листа, Кравешкия рог, Устоцветната, Змията, Безлистната с клюна, Мишата опашка, Ухо на муле, Сенчестата вещица, Водния паяк, Лъже-черен-паяк, Косите на милейди и Лъже-косите-на-милейди.

През 1678 г. ботаникът Якоб Брайн пише: "Разнообразните форми на тези цветя будят нашето най-силно възхищение. Те приемат облика на дребни птички, на гущери, на насекоми. Приличат на мъже и жени, понякога са неприветливи, застрашителни борци, а друг път са забавни като клоуни, подтикващи ни да се засмеем. Разкриват пред нас образите на ленива костенурка, на меланхолична жаба или на пъргава, непрестанно бърбореща маймунка". Орхидеите винаги се били смятани за красиви, но чудновати. В ръководство за диви цветя, издадено през 1917 г., биват назовани "нашите ексцентрични особняци". Най-дребните видове са микроскопични, а цветовете на най-едрите достигат големината на футболна топка. Ботаници разказват как са наблюдавали орхидея "Кравешки рог" с нормален размер на цветовете и още тридесет и четири псевдолуковици: изпъкнали израстъци с формата на грудки в основата на растението, където се съхранява и силата му, като всяка една имала дължина над двайсет и пет сантиметра. Венчелистчетата на някои орхидеи са меки като пух, а цветовете на други са твърди и жилави като гума. Реймънд Чандлър пише, че орхидеите притежават същата тъканна структура като човешката плът. Цветовете, в които се обагрят орхидеите, са екстравагантни. Те биват изпъстрени или покрити с петънца, жилести или плътни, с гама от неоновите нюанси до ослепително бяло. Повечето видове са обагрени в два и повече цвята – например имат кремави венчелистчета и ярко розова устна или може би зелени венчелистчета на райета с цвят бордо, или жълти венчелистчета с маслиненозелени точици и лилава устна и червеникави петна по долната част на цвета. При други се срещат съчетания от цветове, които човек и да го убият не би облякъл. Трети изглеждат сякаш са претърпели някакъв инцидент с участието на боя. Има и чисто бели орхидеи, но никъде няма черни, макар че хората открай време ги търсят и искат. Тъкмо екстракт от черна орхидея е необходим на героя от комиксите – Базил Сейнт-Джон, партньор на героинята Бренда Стар, за да се пребори с рядко и загадъчно заболяване на кръвта. Веднъж попитах Боб Фукс, собственика на градинския център "Р. Ф. Оркидс" в Хоумстед, Флорида, дали смята, че е възможно да се намери или да се произведе чрез хибридизация черна орхидея.

– Не, никога в нашата реалност – отвърна той. – Само при Бренда Стар.

Много растения се самоопрашват, с което подсигуряват възпроизводството си и запазването на вида. Недостатък на този вид опрашване обаче е, че при него всеки път се обработва един и същ генетичен материал, така че самоопрашващите се видове се съхраняват, но не еволюират и не се подобряват. Остават си най-обикновени и просто устроени... плевели. Сложно устроените растения разчитат на кръстосаното опрашване. Поленът им се разпръсква от един цвят на друг от вятъра или от птици, молци или пчели. Кръстосано-опрашващите се растения обикновено имат по-сложна структура, защото трябва да бъдат оформени така, че поленът им да се съхранява на място, привлекателно за опрашващите насекоми, или да са толкова подходящи и примамливи за определен вид насекомо, че да се превърнат в единственото растение, от което то се храни. Чарлз Дарвин също смята, че живите организми, плод на кръстосано оплождане, винаги превъзхождат самооплождащите се в борбата за оцеляване, защото поколенията им съдържат нови генетични комбинации, които им осигуряват еволюционната възможност да се адаптират, когато светът около тях се променя. Повечето орхидеи никога не се самоопрашват дори когато поленът на цветето се постави изкуствено върху близалцето му. Съществуват и други растения, които не разчитат на самоопрашване, но никое друго цвете не е така предпазливо към самоопрашването, както орхидеята.

Семейството на орхидеята можеше да загине като динозаврите, ако насекомите бяха избрали да се хранят с прашеца на по-просто устроените растения. Тогава орхидеите нямаше да бъдат опрашвани, а без опрашване не биха могли да произвеждат семена, докато през това време самоопрашващите се просто устроени растения наоколо щяха да се възпроизвеждат непрекъснато и да се разпространяват много бързо, като така си присвояват повече територия, светлина и вода, а орхидеите в крайна сметка щяха да бъдат изтласкани на ръба на еволюционния процес и постепенно да изчезнат. Вместо това обаче орхидеите се множат и развиват и се превръщат в най-голямото семейство цветя на земята, тъй като всеки вид е придобил неустоим облик. Много от тях приличат така поразително на предпочитаните си насекоми, че те често ги вземат за себеподобни и когато кацнат върху цветята, за да ги навестят, поленът полепва по телата им. Когато насекомото отново се припознае в друга орхидея, поленът от предходната попада в близалцето ѝ, или с други думи орхидеите се опрашват, защото са по-находчиви от животинките. Друг вид орхидеи пък наподобяват формата на нещо, което опрашващото ги насекомо обикновено убива. Ботаниците наричат това явление псевдоантагонизъм. Насекомото съзира врага си и го напада – с други думи – напада орхидеята, а по време на тази напразна схватка се отърква цялото в полена на цветето и го разнася до друго, когато повтори същата грешка. Трети вид орхидеи приемат облик, сходен на този на партньора на опрашващата ги животинка, като така в опита си да се чифтоса с едно цвете, а след това и с друго – процесът се нарича псевдокопулация – животното разпръсква полена от орхидея на орхидея при всеки отчаян стремеж. При орхидеите от рода Cypripedioideae, известни още като "Дамски пантофки", се наблюдава специална висяща устна, която улавя пчелите и ги принуждава да се промъкнат през лепкавия полен, докато се борят да се измъкнат от задната страна на цвета. Друг вид орхидеи отделят нектар, който привлича дребни насекоми. Когато те кацнат, за да ближат нектара, биват бавно подмамени да тръгнат по една стеснена тръбичка (нар. шпора) вътре в цвета на орхидеята, докато главите им не се докоснат до тичинката. Когато насекомото повдигне глава, поленът полепва здраво по очните му ябълки, но пада веднага щом то се озове във вътрешността на друг цвят на орхидея. Съществуват и орхидеи, които имат открито привлекателен вид, но отделят измамни и прелъстяващи аромати. Срещат се орхидеи с миризма на гниещо месо, която някои насекоми, изглежда, харесват. Други пък ухаят на шоколад. Трети отделят аромат на пандишпанова торта. Някои видове могат да имитират уханието на други цветя, които са по-популярни сред насекомите. Има и такива, които отделят аромат само през нощта, за да привличат нощните пеперуди.

Не може да се каже със сигурност дали орхидеите са се развивали, за да се приспособят към насекомите, дали са еволюирали преди това, или дали двете форми на живот не са се развивали заедно, с което би могло да се обясни и как две напълно различни живи създания са започнали да зависят едно от друго. Хармонията между орхидеята и опрашителя ѝ е толкова съвършена, че създава усещането за тайнство. Дарвин обожавал да изучава орхидеите. В записките си често ги наричал "моите любими орхидеи" и до такава степен бил убеден, че те са връхната точка на еволюционния процес, че според него би било "невероятно безобразие да смятаме, че в дните на създаването си орхидеята е била такава, каквато я виждаме днес". През 1877 г. Дарвин публикува книгата "Разнообразни способи на опрашване на орхидеите от насекоми". В една от главите описва причудлива орхидея, която открил на остров Мадагаскар – вида Angraecum sesquipedale (наречена още "Дарвинова орхидея" – бел. пр.) с восъчно бели звездообразни цветове и "зелена и удивително дълга нектарна жлеза, подобна на камшик". Нектарната жлеза е дълга почти трийсет сантиметра, а целият нектар се разполага в долните ѝ два-три сантиметра. Дарвин изказва хипотезата, че съществува насекомо, което може да достигне до недостижимия на вид нектар, да се нахрани с него и да оплоди растението, защото в противен случай този вид не би могъл да съществува. Това насекомо би следвало да има сходно сложна форма. Дарвин пише: "Някъде на остров Мадагаскар трябва да съществуват пеперуди с хоботчета, които да достигат дължина от двайсет и пет до трийсет сантиметра! Някои ентомолози се присмиват на това мое вярване, но днес благодарение на Фриц Мюлер знаем, че в южна Бразилия се среща сфинксов молец, чийто хобот е с необходимата дължина, защото, когато се хербаризира, дължината му е от двайсет и пет до двайсет и осем сантиметра. Когато не се подава напред, хоботът е навит на спирала от поне двайсет намотки... така този огромен молец може да пресуши с издължения си хобот и последната капка нектар. Ако тези насекоми изчезнат на остров Мадагаскар, несъмнено и видът Angraecum би изчезнал от територията му". Дарвин е изключително заинтригуван от начина, по който орхидеите отделят полен. Той провежда експерименти, при които ги сръчква с игла, с четка от камилски косъм, с четинеста четка, с молив или с пръст. Открива, че някои части от растението са толкова чувствителни, че отделят полен и при най-лекото докосване, докато дори "умерени форми на насилие" върху по-малко чувствителните части не водят до резултат, поради което заключава, че орхидеите не разпръскват полена си безразборно, а достатъчно находчиво, така че да могат да го запазят за най-предпочитаните срещи с опрашващите ги насекоми. Той пише: "Изглежда, че орхидеите биват видоизменяни по силата на невъобразими прищевки, но това несъмнено е вследствие от невежеството на човека за изискванията и условията им на живот. Защо ли видовете от семейство Орхидеи развиват толкова много съвършени способи за опрашването си? Убеден съм, че и при много други растения се наблюдават подобни изключително съвършени адаптации, но изглежда, че действително при орхидеите това явление се наблюдава много по-изразено, отколкото при който и да е друг вид".

***

Похватите, които орхидеите прилагат, за да привлекат опрашителите си, са елегантни, но водят до ниска резултатност. В близкото минало ботаници изследваха хиляда диви орхидеи в продължение на петнайсет години, а през това време само двайсет и три растения бяха опрашени. Шансовете не са добри, но орхидеите намират баланса. Ако някога бъдат опрашени, те създават семенна торбичка, която е препълнена със семена. Повечето останали видове цветя произвеждат не повече от двайсетина семена наведнъж, докато орхидеите могат да се изпълнят с милиони дребни като прашинки семенца. Една тяхна торбичка съдържа семена, с които да осигури направата на гривните на всички шаферки по света за цяла вечност.

Някои видове орхидеи растат в земята, а други изобщо нямат нужда от почва. Онези видове, които не растат в почвата, се наричат епифити и живеят прикрепени към клони на дървета или скали. Семената на орхидеите епифити се разполагат на място, което намерят за удобно, покълват и разцъфват, докато корените им остават провесени във въздуха, и растат лениво, като поглъщат дъждовна вода, опадали листа и светлина. Те не са паразити – не дават нищо на дървото и не получават нищо в замяна с изключение на местенцето, където се захващат. Повечето епифитни видове са се развивали в джунглите, където има прекалено много живи организми, съревноваващи се за пространство за съществуване на земята: съревнование, което много видове губят и загиват. Орхидеите виреят много добре в джунглите, защото развиват способността да оцеляват във въздуха, а не в почвата, и растат на места, където със сигурност ще имат достъп до вода и светлина – високо над останалата растителност, по клоните на дърветата. Оцелели са, защото не са се включили в съревнованието. И ако това доказва, че орхидеите са находчиви – е, да те определено са находчиви. В решимостта им да оцелеят, в подходите им да примамват в своя полза и в умението им да съблазняват човешките същества вече стотици години има нещо много разумно и нехарактерно за растенията.

Орхидеите растат бавно. Те са лениви. Ще родят цвят и може би ще образуват семенна торбичка, след което ще си почиват в продължение на месеци. Оплодено семенце на орхидея узрява и се развива в младо растение за около седем години. Във времето една орхидея може да повехне във вътрешната си част, но да продължи да расте навън. Орхидеите нямат естествен враг освен лошото време и някой случаен вирус. Те са едни от малкото живи същества на земята, които могат да живеят вечно. Култивираните орхидеи, които не бъдат погубени от собствениците си, могат да надживеят не само тях самите, а дори няколко поколения след тях. Мнозина сред производителите на орхидеи създават специална графа в завещанията си, защото знаят, че растенията им ще ги надживеят. Боб Фукс от "Р. Ф. Оркидс" пази в оранжерията си някои видове, които покойният му дядо е открил в Южна Америка в началото на ХХ век. Томас Фенъл III, собственик на "Фенъл Оркидс", притежава орхидеи, донесени от дядо му след експедиция за лов на орхидеи във Венецуела. Някои от орхидеите в Нюйоркската ботаническа градина виреят в оранжериите ѝ още от 1898 г.

Първоначално орхидеите се развивали по тропиците, но вече се срещат по цял свят. Повечето се разпространяват като семенца, понесени от въздушни течения откъм тропиците. Един ураган може да отнесе милиарди семенца на хиляди километри. Отвените от Южна Америка към Флорида семена на орхидеи попадат в басейни, в скари за барбекю, по дъски за шафълборд (американска игра, при която дървени пулове се придвижват по разчертана дъска. – бел. ред.), в бензиностанции, по покриви на бизнес сгради, по паркингите на ресторанти за бързо хранене, по горещия пясък на плажа или в косите на хората във ветровит ден и всички те биват захвърлени, стъпкани и удавени, без дори някои да ги забележи или усети. Някои от тях обаче може би ще попаднат на някое спокойно, влажно и топло местенце, а други ще бъдат подслонени в гостоприемната хралупа на някое дърво или в пукнатината на някоя скала. Ако някое от тези семена се натъкне на плесен, с която може да се изхранва, то ще покълне и ще поникне. Всеки път, когато през Флорида премине ураган, ботаниците се питат какви ли нови видове орхидеи ще донесе той със себе си. В момента очакват да разберат какви семена е довял Андрю. Отговор ще получат на седмата година от бедствието, когато кацналите семенца ще са покълнали и поникнали.

***

Нито една наука не може да даде обяснение за чувствата на хората към орхидеите. Изглежда, тези растения са способни да подлудят човек. Онези, които са влюбени в тези цветя, ги обичат до побъркване. Орхидеите са способни да събудят страст, по-силна дори от романтичната любов. Те са най-сексапилните цветя на земята. Името им "орхидеи" произхожда от латинската дума ὄρχις, която означава "тестис". Това название се дължи не само на формата на грудките им, но и на едновремешното вярване, че орхидеите са се породили от разпръснатата семенна течност на съвкупяващи се животни. Британският наръчник на билките от 1653 г. препоръчва орхидеите да се употребяват благоразумно: "Те са горещи и влажни при експлоатация и попадат под влиянието на Венера; предизвикват прекомерна похот". Във викторианска Англия отглеждането на орхидеи като хоби било толкова всепоглъщащо, че понякога го наричали "орхиделириум". Под неговото влияние обладаните от орхидеите, напълно нормални на вид хора, ставали все по-малко нормални и все повече заприличвали на Джон Ларош. Дори и днес все още има нещо примамливо в колекционирането на орхидеи. Всички любители на орхидеите, с които се срещнах, ми разказваха една и съща история – как едно цвете в кухнята довело до още десетина, а те – до парник в задния двор на къщата, като в някои случаи той пък водел до множество други оранжерии и пътешествия до Азия и Африка за събиране на орхидеи, както и до един постоянно нарастващ бюджет за орхидеи и склонност към странности, така оскъдни във възнагражденията си, че само някой сериозен колекционер би могъл да ги оцени – видове като Stanhopea например цъфтят само веднъж годишно и то за един ден.

– Нещо просто ти прищраква – обясни ми един колекционер от Гватемала. – Човек може да се присъедини към Клуба на анонимните алкохолици, за да се откаже от пиенето, но веднъж запали ли се по орхидеите, не може да стори нищо, за да се отърве от зависимостта.

Когато пристигнах във Флорида, не притежавах нито една орхидея, но Ларош постоянно ми подмяташе, че няма начин да изкарам една година сред маниаци на тема орхидеи, без да се запаля и аз самата. Аз обаче не исках да се запалвам – нямах необходимото търпение и нужното пространство в апартамента си, а и не исках Ларош да се възгордява с пророческите си умения. В интерес на истината почти всеки колекционер, с когото се срещах, ми подаряваше по едно цвете, но аз толкова внимавах да не се привържа, че веднага го давах на някого.

Към момента международната търговия с орхидеи отбелязва годишен оборот от 10 милиарда долара, а някои редки екземпляри струват над 25 хиляди долара. Най-голям износител на рязан цвят от орхидеи е Тайланд, откъдето по цял свят се доставят букети, бутониери и гривни на стойност 30 млн. долара. Често орхидеите са скъпи, както за покупка, така и за отглеждане. Съществуват детегледачки и лекари на орхидеи, и дори пансиони – оранжерии, които подслоняват цветята ти, когато не цъфтят, и се свързват с теб отново, когато са се оформили пъпки, за да можеш да си ги отнесеш обратно у дома и да се хвалиш с тях. Наскоро в едно списание се появи статия за клиент на пансион за орхидеи в Сан Франсиско, който държал толкова много растения там, че плащал по две хиляди долара наем на месец. В интернет има куп сайтове, посветени на орхидеите. Известно време следях "Страницата на д-р Танака". Доктор Танака се самоопределяше като "Приятел, който обожава "Паф!". А освен това и като "толкова грозен, че няма да ви показвам своя снимка". Вместо това страницата му беше изпъстрена с разкази за "нови и/или невероятни орхидеи "Пафиопедилум" (Paphiopedilum) от скорошното изложение за орхидеи в Япония" и със снимки на оранжерията и семейството му, сред които и тези на дъщеря му "Пафиопедилум". "Първа година в прогимназията", пишеше под снимката на усмихнатата госпожица Пафиопедилум Танака. "Възрастта ѝ е деликатна. Аз обаче използвам името ѝ за повечето подбрани клонинги на „Паф". Слагам "Маки" и допълвам с останалото като например: "Замечтана Маки", "Щастието на Маки" и т.н.". Колкото до жена си Кайоко, д-р Танака пише: "Ще запазя възрастта ѝ в тайна. Притеснява се да се отдаде на подобно разхищение на средна възраст като мен. Никога не се е оплаквала, че отглеждам пафиопедилуми, и ме оставя да върша каквото искам... Преди да се роди дъщеря ни, използвах името на жена си в имената на клонингите на "Паф". След това обаче напълно забравих за него."

За времето, през което се мотаех с Ларош, чух безброй истории за всепоглъщащата отдаденост към орхидеите. Чух разказ за колекционер, който притежавал две оранжерии на покрива на къщата си в Манхатън, където съхранявал три хиляди редки вида орхидеи – всяка от тях разполагала с отдушници, газови отоплители, система за изкуствени облаци и вентилатори, които да подухват като лек бриз, а той и жена му, както много други съпрузи колекционери, ходели на почивки поотделно, за да има винаги някого у дома, който да се грижи за цветята. Разбрах и за Мичихиро Фукашима, основателят на японските авиолинии, който заявил, че намира света на бизнеса за прекалено жесток, пенсионирал се млад и прехвърлил всичките си акции на съпругата си. Прекъснал всички връзки със семейството си и се преместил в Малайзия със своите две хиляди орхидеи. Преди това бил женен два пъти, а пред журналисти споделил, че му се струвало, че е "карал съпругите си да страдат заради манията ми по орхидеите". Чарлз Дароу, човекът, създал играта "Монополи", се пенсионирал на 46-годишна възраст, за да се отдаде на събирането и отглеждането на диви орхидеи. Младият китайски колекционер Сю Шъ-хуа наскоро се определил като фанатик и заявил, че дори след като е бил изправян четири пъти на съд заради притежание на диви орхидеи, пак смята, че си е струвало.

Колекционерството може да предизвика усещането за любовна мъка. Когато човек колекционира живи създания, той преследва някаква несъвършена цел, защото дори да успее да намери и притежава тези създания, които желае, той все пак не разполага с никаква застраховка, че няма да умрат или да се изменят. Преди няколко години трийсет хиляди орхидеи, притежание на един човек от Палм Бийч, повехнали до една. Той отдал случилото се на метановите изпарения от съседната станция за отпадъчни води. Осъдил държавата и получил обезщетение, но оттогава, по думите на семейството му, започнал да "пропада". Бил задържан за нападение над баща си, последвано от стрелба с шестнайсеткалиброва ловна пушка по къщата на съседите, а също за притежание на скрито хладно оръжие, пистолет и ловна пушка.

– Заради загубата на орхидеите му е – разказва синът му пред медиите. – Така започна всичко.

Красотата може да бъде мъчително погубваща, но орхидеите невинаги са красиви. Много от тях са причудливи или странни, а всички са грозновати, когато не цъфтят. Те са древни, комплексни живи същества, които се са приспособили към всички природни условия на земята. Надживели са динозаврите, възможно е да надживеят и човечеството. Могат да създават хибриди, да мутират, да се кръстосват или клонират. Те са архитектурно съвършенство и претенция в едно, те са жилави и нежни, те са едно цветно бижу на върха на купа сено. Сложното растително устройство и приспособимостта на орхидеите ги правят може би най-завладяващите и влудяващи живи организми за колекциониране. Съществуват хиляди видове. Нови биват откривани или създавани в лаборатории всеки ден, а други са почти неоткриваеми, защото съществуват в ограничен брой и растат по недостъпни места. В известен смисъл може да се каже, че е невъзможно да се определи броят на видовете орхидеи на планетата ни, защото той постоянно се променя. Да желаеш орхидеи е копнеж, който никога няма и не може да се осъществи напълно. Всеки колекционер, който иска да притежава по един екземпляр от всеки вид орхидеи на света, несъмнено ще умре, преди да е събрал и половината.

   Крадецът на орхидеи (превод Ивелина Минчева-Бобадова, корица Olex Oleole, 400 стр, цена 18 лeва) е в книжарниците

Да, за деветте си живота фестивалът CineLibri (тази година от 6 до 29 октомври, пълната програма е тук) претърпя какви ли не метаморфози, но за щастие, нито една не бе толкова фатална, колкото на Грегор Замза, иконичния герой на Франц Кафка, чиято 140-годишнина от рождението отбелязва символно и CineLibri 2023... Отвъд метаморфозите отново ще има паралелно онлайн издание на платформата Neterra TV+, отново CineLibri жури ще раздава награди, но преди да се трансформираме в CineLibri режим, ето ги и нашите фаворити:..

+ Церемониално – когато провеждаш деветото издание на CineLibri под мотото Метаморфози, в чест на 140-годишнината от рождението на Франц Кафка, няма как да не започнеш с история, заиграваща се със сюрреални Франкенщайн транс|формации... разбира се, говорим за:..

Клети създания – 6 октомври, зала 1 НДК | Откриване

САЩ/Ирландия/Великобритания, 2023, 141 мин

режисьор: Йоргос Лантимос

с участието на: Ема Стоун, Уилем Дефо, Марк Ръфало, Маргарет Куоли, Джерод Кармайкъл, Кристофър Абът, Рами Юсеф, Сузи Бемба, Катрин Хънтър

Наречи го фемина трибют версия на Франкенщайн и неговия чудовищен Създател, наречи го модерна неопънк притча за равноправието.., но както и да описваш новия тандем (след Фаворитката) между Йоргос Лантимос и Ема Стоун, няма да е случайно – както не е случайно, че Ема и Уилем Дефо отново влизат в акция в следващия проект на Лантимос... както не е случайно, че фемина Франкенщайн-а тук носи името Бела, а нейния Създател (Дефо) си играе на God|win... както не е случайно, че Клети създания събира най-доброто от визуално-абсурдно-поетичния пъзел от жанрове със запазената Лантимос марка на фона на неопънк вибрации... както не е случайно, че Клети създания вече си тръгна със Златен лъв от Венеция...

Дворецът – 20 октомври, зала 1 НДК | Церемония по награждаване

Италия/Швейцария/Полша/Франция, 2023, 100 мин

режисьор: Роман Полански

с участието на: Фани Ардан, Оливер Мазучи, Мики Рурк, Джон Клийз, Лука Барбарески, Жоаким де Алмейда, Милан Пешел, Фортунато Черлино, Ирина Кастринидис

Не знаем кое е по-любопитно – това че Роман Полански навъртя 90 години (този август) и все още продължава да прави филми... това че Фани Ардан, Мики Рурк и Джон Клийз участват заедно в новия му филм, или че Александър Деспла записва музиката (ала Гранд Хотел Будапеща) за Дворецът – все неочаквани случки, каквито Светът апокалиптично очакваше при посрещането на новия милениум, точно като във въпросния енигматичен бутиков хотел-дворец в Гщаад...

+ Конкурсно – да, менюто на конкурсната CineLibri програма изкушава с Кан-призирания за режисура кулинарен романс Страсти в кухнята, фемина преклонението Плитката и албанския социо-политически специалитет Възходът и падението на другаря Зило (представен лично от режисьора Фатмир Кочи и сценариста Майк Дауни), но ние избираме:..

Капитанът – 7, 9, 12, 13, 18, 22, 24 и 29 октомври

Италия, Белгия, 2023, 125 мин

режисьор: Едоардо де Анджелис

с участието на: Пиерфранческо Фавино, Паоло Боначели, Артуро Музели, Йоханес Вирикс, Лукас Таверние, Лука Чиковани, Силвия Д'Амико, Адриана ди Клаудио, Йохан Хелденберг, Джулио Греко, Марио Русо, Масимилиано Роси

Истинската история на Салваторе Тодаро/ Пиерфранческо Фавино, капитан на подводницата Капелини, който в началото на Втората световна спасява екипажа на вражеския търговски кораб Кабало, който е потопил преди това, е идеално олицетворение на идеята как във военно време може да останем Хора – метафора, точно като за Света, в който живеем... метафора, перфектно озвучена от Робърт Massive Attack Дел Ная.

Чума – 14 и 18 октомври

България, 2023, 100 мин

режисьор: Иван Владимиров

с участието на: Свежен Младенов, Велислав Павлов, Евелина Бибова, Матей Мичев, Добрин Досев, Любомир Бъчваров, Станислав Пеев, Людмила Сланева

След като ко-режисира Кецове и разкри Сцени от живота на една актриса, сега Иван Владимиров се обръща към разказа През чумавото на Йордан Йовков – да, чумата е върлувала по българските земи в началото на XIX век, точно както ковид пандемията се вихри няколко години, за да разкрие, че хорските страхове, мисли и инстинкти не се променят, само вирусът се мени...

Прекрасно лято – 20, 23, 24, 26, 27 и 29 октомври

Италия, 2023, 111 мин

режисьор: Лаура Лукети

с участието на: Дева Касел, Йил Яра Вианело, Андреа Боска, Алесандро Пиавани, Анна Белато

Фемина версията на Призови ме с твоето име (двата филма дори споделят велосипедни сцени), ситуирана в Торино, в навечерието на присъединяването на фашистка Италия към Тристранния пакт – както и да наречеш фината адаптация на едноименния роман (издаден през 1978-а и у нас) на Чезаре Павезе, не може да отречеш, че бохемията на Амелия (първородната дъщеря Дева на Венсан Касел и Моника Белучи) не е единственото изкушение пред невинната ù приятелка Джиния, нали...

Копенхаген не съществува – 25 и 29 октомври

Дания, 2023, 99 мин

режисьор: Мартин Скоуберг

с участието на: Анджела Бундалович, Йонас Холст Шмид, Златко Бурич, Кристофър Лесо, Вилмер Трир Брьогер

Датското кино винаги е разказвало неортодоксални истории – част от актуалните такива (като Най-лошата личност на света, например) се дължат на сценариста Ескил Фогт, който тук развихря романа Сандър от Тере Холтет Ларсен, за да се получи мистъри пъзел от парченцата изолиран живот на двойката Ида и Сандър, разпилян от изчезването на Ида, разследвано от баща ù и брат ù... мда, Истината за Другия отсреща не съществува...

+ Биографично – както е логично за един кино-литературен фестивал голяма доза от CineLibri програмата е запазена за биографични моменти и периоди от живота на писатели като Данте (неслучайно CineLibri 2021 бе посветено на неговата Божествена комедия), или като на Нобеловия лауреат Луиджи Пирандело в сицилианската му авантюра Странност, но ние залагаме на:..

Първо танцувай – 7, 16, 21, 22 и 28 октомври

САЩ, 2023, 100 мин

режисьор: Джеймс Марш

с участието на: Ейдън Гилън, Гейбриъл Бърн, Брона Галахър, Максин Пийк, Сандрин Бонер, Фион О'Шей, Бари О'Конър, Грейн Гуд

"Първо танцувай, после мисли" гласи крилатата фраза на ирландския титан Самюъл Бекет, но когато играе в зоната на биографичното (като в Теорията на всичко и Милост) режисьорът Джеймс Марш винаги обмисля нещата прецизно – затова и разказът е монохромен като прозата на Бекет; затова и ирландски икони като Бекет и Джойс са въплътени от класически ирландски актьори като Гейбриъл Бърн и Ейдън Гилън; затова и драматургията тук следва лабиринтите на абсурда като в пиеса на Бекет...

Мария Монтесори: Новата жена – 11, 17, 19, 20, 21, 28 и 29 октомври

Франция, 2023, 100 мин

режисьор: Леа Тодоров

с участието на: Жасмин Тринка, Лейла Бахти, Емили ди Ронза

В днешно време и родители, и деца злоупотребяват с името на Мария Монтесори, но филмът на Леа Тодоров ще хвърли деликатно светлина върху митовете и легендите, обграждащи и авангардния ù педагогически метод, и основите на феминизма, и неволите на самотното майчинство... както документалното изследване България в мен на Леа ще осветли житието и битието на нейния баща, философът/лингвист/литературовед Цветан Тодоров.

+ Паралелно – да, сигурно се вълнувате от предпремиерните прожекции на новия епос от Мартин Скорсезе, а именно Убийците на цветната луна или от поредната визитация (този път екранна) на Джон Малкович в Господин Блейк на вашите услуги, но ние залагаме на:..

Звярът – 7, 11, 12, 13, 15, 19 и 23 октомври

Франция/Канада, 2023, 145 мин

режисьор: Бертран Бонело

с участието на: Леа Сейду, Джордж Маккей, Даша Некрасова, Джулия Фор, Тифани Хофстетър, Лоти Андерсен, Том Нийл

Пътуването във времето е стар киберпънк трик, почти колкото новелата Звярът в джунглата на Хенри Джеймс, появила се преди 120 години, върху чиято основа тук Бертран Бонело развихря разточителна вакханалия – залогът е пречистването на човешкото ДНК от всякакви чувства, "бойното поле" се простира от 2044-а назад през 2014-а до 1904 година, а Габриел/ Леа Сейду и Луи/ Джордж Маккей ще се срещат отново и отново, за да докажат, че Душата човешка е неподвластна нито на генетиката, нито на законите на физиката...

Престъплението е мое – 7, 8, 10, 11, 12, 14 и 15 октомври

Франция, 2023, 102 мин

режисьор: Франсоа Озон

с участието на: Надя Терешкевич, Ребека Мардър, Изабел Юпер, Фабрис Лукини, Андре Дюсолие, Феликс Льофевр, Дани Буун

Всеки нов филм на Озон го преизмисля като режисьор – новото му творение жонглира умело и кабаретно с 30-те години на миналия век (в свободна адаптация на пиесата Моето престъпление от Жорж Бер и Луи Верньой от1934-а), с изобилие от театрални и филмови препратки, обвързващи убийството и славата в любовна прегръдка, изиграна блестящо от няколко поколения френски актьори.

Филип – 12, 13, 14, 19, 20, 22 и 25 октомври

Полша, 2022, 124 мин

режисьор: Михал Квецински

с участието на: Ерик Кулм, Виктор Мейтеле, Каролин Хартиг, Зоуи Щрауб, Сандра Джималска, Богдан Грачик, Габриел Рааб

"Колкото по-близо до врага, толкова по-безопасно" е максима, която работи безотказно за полския евреин Филип, който избягва от геноцида във Варшавското гето с облика на френски келнер от луксозен хотел във Франкфурт. Филмът на Михал Квецински също работи безотказно на няколко кинематографични нива (всред които е и музиката на Robot Koch), но както добре знаем, всяко нещо в Живота си има край...

Човек – 24, 27 и 28 октомври

Япония, 2022, 121 мин

режисьор: Кей Ишикава

с участието на: Сатоши Цумабуки, Сакура Андо, Масатака Кубота, Нана Сейно, Шинсуке Като

"Никой никого не (о)познава напълно" е фраза, която може да бъде ключова за медитативната адаптация на романа Човек от Кейчиро Хирано – след смъртта на съпруга си, Рие наема стария си приятел адвокат Акира, за да осветли някои неясноти в живота на покойния Дайсуке, докато не изплуват подробности по-енигматични и от сюрреалните картини на Рене Магрит.

+ Документално – CineLibri селекцията от документално кино по традиция е силна и разнообразна, като отвъд политически ангажираните премиери на Ваймар Експрес и Между революциите, се спираме на:..

Анселм – 8, 13, 17, 22, 23 и 29 октомври

Германия, 2023, 93 мин

режисьор: Вим Вендерс

с участието на: Анселм Кифер, Даниел Кифер, Антон Вендерс

Докато чакаме новата игрална авантюра Съвършени дни на Вендерс, в зоната на документалното (овладяна до перфекционизъм от Вим), визуалният пир е 3D-сервиран – да, 3D приключението на Вендерс в документалното кино започна с Оскар номинирания Пина, продължи с архитектурната антология Катедрали на културата, за да достигне истински апогей с трибют преклонението пред творчеството на визуалния артист Анселм Кифер, с когото тук Вим постига нереално истинско гмурване във Вселената на един артист, "който може и не се страхува да изобрази Всичко" според думите на самия Вендерс.

Умберто Еко: Библиотеката на света – 10, 16, 17, 18, 20, 21 и 25 октомври

Италия, 2022, 80 мин

режисьор: Давиде Ферарио

с участието на: Умберто Еко, Джузепе Седерна, Карлота Еко, Емануеле Еко, Пиетро Еко, Стефано Еко, Рикардо Федрига, Николо Фереро, Анита Еко Парини

Да, всички помним библиотеката на манастира от Името на розата, криеща "тайната" на Света, но личната библиотека на Умберто Еко, ревностно съхраняваща 30 000 съвременни книги и 1500 тома редки и антични четива е, меко казано, Вселена, съдържаща цялото познание за Света – затова и режисьорът Давиде Ферарио работи със самия Еко, една година преди смъртта му (мир на праха му), по видеопроект за Венецианското биенале на изкуствата през 2015-а, така че тази епохална библиотека да бъде съхранена като "Паметта на Света".

Фестивалът CineLibri 2023 е от 6 октомври до 29 октомври в салоните на НДК, Люмиер, Дом на киното, Одеон, Арена The Mall, Cine Grand Park Center, Топлоцентрала, Френски институт, Чешки център, културен център G8, Евросинема, кино Влайкова и CasaLibri

Виена, 1937-38, Аншлус-анексирането на Австрия от Хитлерова Германия, Зигмунд Фройд и... любовта между провинциалния хлапак Франц и вариете виенчанката Анешка... Да, историята в романа Продавачът на вестници и цигари на австрийския актьор и писател Роберт Зееталер хем лежи на реален исторически фон, хем звучи като сън, разказан на сеанс кушетката на емблематичния професор Фройд – затова неслучайно, необичайното приятелство между Франц и Фройд (откъсът тук ни разкрива първата им среща), с елементи на пред-военна психология и ерото-мистичен женски Свят, бе филмирано миналата година... И неслучайно, самият Зееталер се включва в Der Trafikant с епизодична роля (често му се случва във филми по негови произведения или пък в Младост на Сорентино, например)... както неслучайно, големият Бруно Ганц (уви, починал този февруари, мир на праха му) влиза в кожата на Фройд (след като вече емблематично е изиграл Хитлер)... защото, както добре знаем, в теориите на професор Фройд нищо не е случайно...

Една пощенска картичка на седмица, не повече, не и по-малко, това беше уговорката.

– Францл – беше казала майката вечерта преди отпътуването му, като леко го беше погалила по бузата с гърба на показалеца си, – всяка седмица ще ми пращаш по една пощенска картичка, защото една майка трябва да знае как се чувства детето ѝ.

– Добре – беше отвърнал Франц.

– Но трябва да са истински картички с картини. С красиви картини. Да мога с тях да облепя петното мухъл над леглото, а като ги погледна, да мога винаги да си представям къде се намираш!

В един ъгъл до витрината имаше тясна поставка с пъстри, подредени една над друга поздравителни и пощенски картички. Всеки петък следобед Франц заставаше пред поставката и си избираше една от картичките.

На повечето имаше известни виенски забележителности: катедралата "Свети Стефан" на розова утринна светлина, Виенското колело под звездите, Държавната опера празнично осветена и така нататък. Почти винаги той избираше картичка с парк, леха или поне саксии пред прозорците на изобразените къщи. Зеленината и цветовете вероятно биха могли да разведрят майка му в самотните дъждовни часове, мислеше си той, освен това подхождаха за прикриване на мухлясалото петно.

Пишеше по няколко реда и майката пишеше по няколко реда, и двамата биха предпочели да си говорят един с друг или мълчаливо да седят един до друг и да слушат тръстиката. Мили ми Францл, как си, мила мамо, благодаря, добре съм, при нас е хубаво, при нас всъщност също, в града има много какво да се види, в Нусдорф няма, но няма значение, работата ми харесва, мъхът пак трябва да бъде изстърган от хижата, обичам те, твоята майка, и аз те обичам, твой Франц. Това бяха викове от родината към чужбина и обратно, като кратки докосвания, бегли и топли. Франц събираше картичките от майка си в чекмеджето на нощното си шкафче и наблюдаваше как купът растеше седмица след седмица, все малки, лъскави снимки на езерца Атерзее.

Понякога, в тихите вечери, малко преди заспиване, му се счуваше тихо бълбукане в чекмеджето. Но вероятно беше внушение.

В началото на октомври първият есенен вятър издуха горещината от улицата и шапките от главите на минувачите. Франц току виждаше от магазинчето някоя шапка да се търкаля по улицата, следвана от подтичващия подире ѝ собственик. Стана студено, Ото Тръсниек каза, че може би скоро ще се наложи да запали печката с въглища, а Франц облече един малко поизгубил формата си кафяв вълнен елек, който майката му беше оплела преди години по време на снежните зимни часове на светлината на огнището.

Въпреки непредвидимото развитие на събитията и свързаните с него още по-непредвидими политически перспективи търговията вървеше добре. "Хората съвсем са се побъркали по този Хитлер и по лошите новини – което на практика е едно и също – каза Ото Тръсниек. – Във всеки случай това е добре за вестникарския бизнес – а пък цигари, така или иначе, винаги се пушат!"

В една мрачна, сива понеделнишка утрин камбанката дрънна колебливо и в "Трафик" влезе възрастен господин. Не беше особено висок, а пък и доста слаб, всъщност дори хилав. Макар костюмът и шапката да му стояха безупречно, изглеждаха като спасени от някакви стари времена. Дясната му ръка, с която бе обгърнал дръжката на бастуна, беше покрита със синкава плетеница от венички, а лявата се вдигна бързо за кратък поздрав, като малко след това изчезна в един от джобовете на сакото. Гърбът му беше леко приведен, главата изпъната напред.

Бялата му брада беше акуратно подстригана, носеше кръгли очила с черни рамки, зад които блещукащите му кафяви очи с изострено внимание заразглеждаха всичко наоколо. Но действително необичайното във вида на възрастния човек беше въздействието, което той оказа върху Ото Тръсниек. Той стана веднага след влизането му и се опита да застане възможно най-изправен, и то без патериците, с едната ръка подпрян на щанда. Един-единствен бърз страничен поглед накара и Франц да скочи и сега двамата стояха там като скован комитет по посрещането на този слаб възрастен господин.

– Добро утро, господин професор! – каза Ото Тръсниек, като незабележимо наместваше крака си. – "Вирджиния", както винаги, нали?

От досегашния си живот Франц отдавна бе разбрал едно: така наречените професори във Виена са като речните камъчета в Дунав. В някои квартали дори и към конските месари, и към разнасящите бира каруцари се обръщат с "господин професор". Но този път беше по-различно. Начинът, по който продавачът на вестници и цигари поздрави влезлия мъж, показа на Франц, че става дума за същински професор, честен и истински, такъв, който не размахва титлата си като камбана на врата на крава, за да получи заслуженото професорско признание.

– Да – рече възрастният мъж с кратко кимване, свали шапката от главата си и я сложи пред себе си на щанда. – Двайсет бройки. И "Нойе Фрайе Пресе", моля.

Говореше бавно и така тихо, че трудно се чуваше. При това едва си отваряше устата. Сякаш всяка отделна дума изискваше специално усилие, за да се промуши през зъбите му.

– Естествено, господин професор! – каза Ото Тръсниек и кимна към чирака си.

Франц взе кашонче с двайсет пури "Вирджиния" и вестника от рафта и ги постави на щанда, за да ги опакова в хартия. Усещаше върху себе си погледа на възрастния мъж, който сякаш внимателно проследяваше всяко движение.

– Това, между другото, е Францл – обясни Ото Тръсниек. – Родом от Залцкамергут и има още много да се учи.

Възрастният мъж протегна още малко главата си напред. С крайчетата на очите си Франц видя как бръчките по кожата му, която беше тънка като копринена хартия, се спуснаха над ръба на яката на ризата му.

– Залцкамергут – каза той със странно изкривяване на устата, което най-вероятно трябваше да представлява усмивка. – Много хубаво.

– От Атерзее! – кимна Франц. И поради неясни причини за първи път в живота си се почувства горд с тази странна дъждовна дупка, наречена роден край.

– Много хубаво – повтори професорът. После постави няколко монети на тезгяха, взе готовия пакет под мишница и се обърна да си ходи. С една крачка Франц се оказа до вратата, за да му я отвори. Възрастният господин му кимна и стъпи навън на улицата, където вятърът веднага разроши брадата му. Странно мирише, този възрастен мъж, помисли си Франц, на сапун, на лук, на пури и интересно, някак малко и на стърготини от трион.

– Кой беше този? – попита той, след като затвори вратата. Едва ли не трябваше да употреби усилие, за да се изправи от наведеното положение, което неволно беше заел.

– Това беше професор Зигмунд Фройд – каза Ото Тръсниек и със скърцане се отпусна обратно в стола си.

– Докторът на идиотите ли? – попита Франц с лек уплах в гласа.

Разбира се, че вече беше чувал за Зигмунд Фройд. Славата на професора междувременно беше стигнала не само до най-отдалечените места, но и до Залцкамергут, където беше разбудила предимно най-глупавите фантазии на местните. Говореше се за разни невероятни нагони, просташки вицове, виещи като вълци пациенти и преминаващи всякакви граници разголвания по време на частните приемни часове.

– Точно той – отговори Ото Тръсниек. – Но той може много повече от това да оправя черепите на богатите тъпаци.

Продавачът на вестници и цигари (превод Жанина Драгостинова, 232 стр, цена 16 лева) е в книжарниците

Филмът Продавачът на вестници и цигари е в конкурсната програма на CineLibri 2019: 12 октомври – 20:00, Влайкова |

16 октомври – 18:15, Люмиер Лидл | 17 октомври – 20:30, Одеон

"Знам, че няма да си спазя предварителната програма, че всичките ми решения, дето съм си наумил за сегашните проблеми, ще бъдат неуспешни, понеже истинските проблеми ще се окажат други, за които не съм и подозирал, но въпреки всичко много ми се иска да си направя план за деня." – да, 35-годишния адвокат Антонис добре знае, че животът е всичко онова, което се случва докато си правим планове за него, но в случая на романа В дните живеем на кипърския писател (номиниран за Европейската награда за литература през 2020-а) Хрѝстос Китреотис става дума за един-единствен ден – 20 юни – ден, в който Антонис ще празнува своето рождение, ще решава фамилни ребуси и любовни загадки, ще се изправя пред морални избори и екзистенц решения... ден, който ще се превърне във филма В дните живеем на гръцкия режисьор Сотѝрис Горѝцас... ден, който ще отговори на въпроса (от откъса по-долу): "Да, ама какво ще стане със самия теб?"...

ДВЕ

В този час на улица "Вулгароктону" се е възцарило измамно спокойствие, а северният ветрец, който подухва откъм високото по "Мавромихали", носи мириса на пресен асфалт (оправят две тесни преки по-нагоре), стъпкани черници и разни боклуци. Един мъж, малко по-млад от мен, слиза към центъра с раница на гърба, облечен в риза и платнен панталон, с мокасини в същия кафяв тон като колана му и сребърен часовник на дясната китка – комбинация, която ме кара да се запитам дали не ми е колега. Тъй или иначе, има много адвокати, които са избрали да се установят в квартала, понеже вероятно ги устройва финансово – само в моята кооперация живеят трима. Настанили са се и безброй студенти по право и от Педагогическия факултет, държавни чиновници, много пенсионери и доста идеолози по въпроса на местоживеенето: хора, които в някакъв момент са решили, че кварталът отива на техните идеи, дори да не знаят какви точно са тия идеи, а после са го обикнали по съвсем други причини. Или между нас казано – по една и съща причина: според тях хубавото на квартала е, че ти позволява да се смяташ за всякакъв – от човек със свободна професия, който предпочита да се разхожда из центъра, до такъв, който обича да създава бъркотии, или живее там, където все възниква някаква бъркотия; от някой театрал, който яде киноа и участва в йогистка група, където се учи на смях, до някой млад татко, който редовно ходи в wine bar, докато децата му ги гледа тъщата в Егалео, и се фука, че сервитьорите от заведенията, дето ги рекламират в Lifo, знаят малкото му име. Някога, когато ми се струваше, че да не съм нещо конкретно е най-достойният начин да си изживея живота, щях решително да отрека, че принадлежа към някоя от тези категории – но вече няма смисъл да крия, че май попадам в първата. Аз съм сътрудник (тоест чиновник) в адвокатска кантора, който живее в Ексàрхия, понеже така му е удобно, и нито иска, нито може да изтегли заем и да си купи собствено жилище, за да се премести в по-спокоен квартал с жена си и децата си, които, така или иначе, не ми се очертават на хоризонта. Това е моят живот и макар че не ме въодушевява, в общи линии съм си окей – а да съм окей не е малко, както все си повтарям, докато минавам по "Зоодоху Пигùс" по пътя за съда, правя го и сега и пред мен възниква въпросът, формулиран от неизвестен философ на стената до кинкалерията: Да, ама какво ще стане със самия теб?

Представям си как тоя тип ми се хили хитро, защото знае, че няма да му кажа пълната истина и защото, така или иначе, нямам отговор на въпроса. И понеже ако беше така и аз наистина бях онзи, който твърдя, че съм, тогава защо в средата на идния октомври, тоест след по-малко от четири месеца, ще се преместя на място, много по-различно от сегашното, където не само не ще познавам никого, но няма да мога и да твърдя, че познавам някого, както все пак мога да си го позволя тук, и където ще започна друга работа – толкова различна от сегашната, че и днес, след двата писмени изпита и интервюто, на което отидох, не зная в какво точно ще се състои тя.

Според официалното ù название новата ми професия ще е нещо средно между адвокат и лингвист, макар че всъщност няма да е нито едно от двете и по-скоро ще съм преводач – термин, който повечето адвокати избягват, понеже го смятат за понижение в ранг, така че някой е измислил непреводимия евфемизъм lawyer linguist. А аз ще бъда точно това от октомври нататък, и то поне за следващите две години, колкото трае договорът, който подписах преди месец в един светъл офис на булевард "Аденауер" в сърцето на Люксембург. Досега така и не съм разбрал какво точно ще означава тази промяна в живота ми (освен че ще го промени изцяло), не мога да си помисля за това, та дори и да го сънувам като хората – понякога ми се мярка насън, но то е нещо съвсем различно. Между нас казано, дори не съм се осмелил да го обсъдя с някого, понеже си мисля, че едва ли на някого му пука за това, така че във всички случаи предпочитам да подготвя тайно бягството си, сякаш е дезертьорство, въпреки че не е, понеже никой не се е засилил да ме задържа тук.

След улиците "Франдзù" и "Хрисолора", "Вулгароктону" става стръмна и ходът ми се ускорява. Малко преди да изляза на булевард "Александрас", трябва да внимавам, за да не взема да се подхлъзна, понеже улицата е много стръмна. И за шофьорите изкачването ù е трудно: те се навеждат напред и натискат газта с напрегнати лица, само някои от тях умеят да се качват бавно, на първа скорост, двигателите на колите им бучат, а очите им стават безизразни, като така създават впечатлението, че животът е по-лек, отколкото е всъщност, и че трябва само да научиш хитрите номера. На "Александрас", където имам чувството, че ме е изплюла "Вулгароктону", се спирам на светофара и се заглеждам в една жена на около шейсет, добре облечена, прегърнала рунтаво кученце. После светва зелено и пресичаме отсреща към "Мустоксиди". Тук вече почти всички сме адвокати и се разпознаваме с поглед; аз слизам за малко на пътното платно, за да мина покрай оградата на сградата, която вечно е в ремонт. Денят е добил нормалния си ритъм, колите летят, шумът нахлува и насочва повечето ми мисли, докато накрая стигам до горичката откъм задния вход на съда. Обикновено влизам оттам, но днешната ми среща с фамилията Димитриадис е в "При Делиянис", така че продължавам напред, доближавам се до обширната циментова площадка на моста на "Мустоксиди", минавам отвъд и накрая се озовавам на "Евелпидон".

Не е и нужно да се питам дали е дошъл синът на Димитриаду – пред кафетерията виждам колелото му, вързано с дебела верига, като че точно тук, пред съда, някой ще рискува да го арестуват за кражба на велосипед. Пресичам улицата и го забелязвам още преди да съм влязъл – седнал е в дъното и се е втренчил в чашката с кафе, сякаш не знае какво да прави с нея. За момент, както го гледам да чака, си мисля, че всъщност не желая, че ми е непоносимо досадно да се срещна с този човек и да разговарям с него, да му кажа какво трябва и какво не трябва да направи, ако иска майка му да има някакъв шанс да спечели делото и да не я оберат до шушка банките. Но няма как, така че бързо се съвземам и надявам маската на професионалиста още преди да кажа "добър ден" на Костас Димитриадис и със служебен тон да му заявя горе-долу следното: Говоря ти, но така и няма да научиш онова, което не искам да узнаеш. И никакви възражения! Лошото е, че изражението ми му казва съвсем същото...

В дните живеем (превод Иван Б. Генов, корица Капка Кънева и Маргарита Василева, 488 стр, цена 30 лева) е в книжарниците с подкрепата на програма Творческа Европа на Европейската комисия