"Работата е там, че почеркът в "бордерото" показва, че Драйфус е невинен..." – изричането на тези простички думи се превръща в ключов, повратен момент в Аферата Драйфус, такава каквато я нищи романът Офицер и шпионин на Робърт Харис... Реална шпионска афера от края на 19-ти век, която може да се случи (и се случва) навсякъде и днес... Скандал за държавна измяна и злоупотреба с власт, каквато може да се случи (и се случва) навсякъде и днес... Публичен "лов на вещици", какъвто може да се случи (и се случва) навсякъде и днес – режисьорът Роман Полански е болезнено наясно с подобни скандални процеси и неслучайно (за втори път след Писател в сянка) екранизира творба на Робърт Харис, усещайки че съдбата на артилерийския офицер от еврейски произход Алфред Драйфус (Луи Гарел), несправедливо обвинен и осъден на доживотен затвор, може да застигне (и застига) всеки от нас и днес... "Това не е нов случай "Драйфус", генерале – Това е същият случай" ще каже полковник Жорж Пикар (Жан Дюжарден), автор и на горните думи, и на монолога на Съвестта, който държи Истината будна, докато Злоупотребата с Власт се опитва да я приспи – цялото разследване на Аферата Д ви очаква на откриването на фестивала CineLibri, а дотогава...
13
Точно в десет сутринта във вторник, първи септември, понесъл чантата си, се появявам в приемната на генерал Боадефр.
Пофен дьо Сен-Морел ми казва:
– Той ви очаква, полковник. Можете да влезете.
– Благодаря. Моля, погрижете се да не ни безпокоят.
Влизам и виждам Боадефр – навел се е над масата за съвещания, изучава картата на Париж и си води записки. Генералът отвръща с усмивка и махване с ръка на отдаването ми на чест и се връща към картата:
– Извини ме, Пикар, само още минутка.
Затварям вратата зад гърба си. Боадефр проследява маршрута за военния парад в чест на пристигането на царя, като го отбелязва с червен молив. От съображения за сигурност техни императорски величия ще преминат през открити пространства – градините "Ранела", Булонския лес, "Шанз-Елизе" и площад "Конкорд", където всички къщи са скрити зад короните на дърветата и се намират далеч от пътя. Въпреки това се извършва проверка на всички жители – статистическият отдел беше привлечен като консултант. Гриблен беше зает със съставянето на списъка на чужденци и потенциални предатели. Предвид острата необходимост от съюза ни с Русия, ако убиеха царя на френска земя, това можеше да се превърне в национална катастрофа. А заплахата беше напълно реална: бяха минали само петнайсет години от времето, когато дядо му беше взривен от социалистите, а само две години по-рано нашият собствен президент беше заклан от анархист.
Боадефр почуква с пръст по картата.
– Особено ме притеснява първият участък от станция "Ранела" до Порт Дофин. От Първи отдел ми съобщават, че ще са ни нужни двайсет и три хиляди души, включително кавалерия, само за да можем да държим тълпата на безопасно разстояние.
– Да се надяваме, че немците няма да тръгнат да ни атакуват точно в този ден на изток.
– Точно така. – Боадефр спира да пише и за пръв път насочва вниманието си изцяло към мен. – За какво трябва да поговорим, полковник? Моля, заповядайте. – Той сяда и ми показва стола срещу себе си. – За посещението от Русия ли става въпрос?
– Не, генерале. Свързано е с делото, което обсъждахме в автомобила при вашето завръщане от Виши – за заподозрения предател Естерхази.
Боадефр се нуждае от няколко секунди, за да намери в ъгълчетата на паметта си онова, за което говоря.
– Да, помня. И как се развиват нещата там?
– Ще позволите ли да освободя малко място...
– Да, разбира се.
Навивам картата. Боадефр вади сребърната си кутийка с енфие. Поставя щипка от него на обратната страна на дланта си и прави две бързи смръквания през едната и другата ноздра. Наблюдава ме как отварям чантата и вадя необходимите за обяснението ми документи: синята телеграма, снимка на "бордерото", писмото на Естерхази с молба да го прехвърлят в Генералния щаб, снимка на Естерхази пред немското посолство, секретното досие на Драйфус и моя доклад от четири страници за проведеното до този момент разследване.
– Господи боже, скъпи ми Пикар – казва той не без изумление, – с какво сте се занимавали?
– Изправени сме пред много сериозен проблем, генерале. Считам за свой дълг веднага да ви уведомя за него.
Боадефр се мръщи и хвърля замислен поглед към навитата на руло карта: той, разбира се, би предпочел да се занимава с онзи проблем.
– Е, какво да се прави – въздъхва той. – Както желаете. Започвайте.
Въвеждам го поетапно в ситуацията: прихващането на синичката, моето първоначално разследване на Естерхази, операция "Благодетел". Показвам му снимките, направени от апартамента на улица "Лил".
– Тук виждате как той влиза с плик в германското посолство, а ето тук излиза от него.
Боадефр се вглежда късогледо в снимките.
– Господи, момчета, какви неща можете да правите в наши дни!
– Добре че Естерхази няма достъп до важни засекретени материали: онова, което предава на немците, е толкова тривиално, че те дори искат да се откажат от услугите му. Само че – казвам аз, като плъзвам по масата двете писма към Боадефр – сега Естерхази се опитва да стане много по-ценен агент: подава заявление с молба да бъде преместен във военното министерство, а там, разбира се, ще има достъп до всички тайни.
– Как получихте тези писма?
– Предаде ми ги генерал Бийо чрез своя секретариат.
– И кога се случи това?
– Миналия четвъртък. – Правя пауза, за да се прокашлям, и си мисля: "Ето, сега е моментът...". – Почти веднага обърнах внимание на поразителната прилика между почерците на двете писма на Естерхази и "бордерото". Сам можете да го видите. Аз, разбира се, не съм графолог, затова на следващия ден отидох заедно с писмата при господин Бертийон. Спомняте ли си...
– Да, да. – Гласът на Боадефр внезапно започва да звучи вяло, замаяно. – Разбира се, че си спомням.
– Господин Бертийон потвърди, че почерците са идентични. И в светлината на това ми се стори, че съм длъжен да проверя отново свидетелствата срещу Драйфус. Прегледах секретната папка, която беше предоставена на съдиите от трибунала...
– Минутка, полковник. – Боадефр вдига ръка. – Почакайте. Като ми казвате, че сте прегледали секретната папка, вие искате да ми кажете, че тя още съществува?
– Несъмнено. Ето я.
Показвам му плика с написания на него инициал "Д". Вадя съдържанието му.
– Господи, какво е това? – Боадефр ме гледа така, сякаш съм повърнал върху масата.
– Секретната папка, предоставена на военния трибунал.
– Да, да, виждам какво е. Но защо са тук тези листове?
– Извинете, генерале, не разбирам...
– Тези материали трябваше да бъдат унищожени.
– Не съм го знаел.
– Естествено! Цялата история беше изключително неприятна. – Той предпазливо побутва с дългия си слаб пръст слепените писма. – Малко след като Драйфус бе осъден, в кабинета на министъра се проведе среща. Аз присъствах, както и полковник Сандер. Генерал Мерсие изрично му нареди да раздели досието. Прихванатите писма трябваше да отидат в архива, а коментарите да бъдат унищожени, беше пределно ясен.
– Ами не знам какво да кажа, генерале. – Сега аз съм смутеният. – Полковник Сандер не я е разделил. Всъщност той ми каза къде да я намеря, ако някой ден имам нужда от нея. Но ако позволите, съществуването на папката не е основният проблем, който да ни притеснява.
– Какво имате предвид?
– Работата е там, че почеркът в "бордерото" показва, че Драйфус е невинен... – Гласът ми заглъхва.
Боадефр ме гледа няколко секунди и премигва. След това започва да събира листовете и снимките, пръснати по бюрото.
– Мисля, че трябва да направите следното, полковник: вървете при генерал Гонс. Не забравяйте, че той оглавява разузнаването. Честно казано, вместо да идвате при мен, трябваше да потърсите именно него. Попитайте го за съвет как да постъпите в случая.
– Точно така ще направя, генерале. Но мисля, че е в интерес на армията да действаме бързо и решително...
– Отлично знам какво е добре за армията, полковник – отсича той. – Не е нужно да се притеснявате за това. – Той ми подава документите. – Поговорете с генерал Гонс. В момента той е в отпуск, но се намира съвсем близо до Париж.
Вземам документите и отварям чантата си.
– Мога ли да оставя доклада си при вас? – Ровя из снопчето листове. – Той представлява резюме на това, какво е състоянието до момента.
Боадефр го поглежда така, сякаш вижда змия.
– Много добре – отвръща неохотно. – Дайте ми двайсет и четири часа, за да го обмисля.
Ставам и отдавам чест. Когато стигам до вратата, той вика зад гърба ми:
– Помните ли какво ви казах в колата, полковник Пикар? Че не искам нов случай "Драйфус".
– Това не е нов случай "Драйфус", генерале – отвръщам аз. – Това е същият случай.
На следващата сутрин се срещам за минутка с Боадефр, когато отивам да взема доклада си. Той ми го връща, без да каже нищо. Под очите му има тъмни кръгове, сякаш са го пребили.
– Моля за извинение, че ви натоварих с потенциален проблем в момент, когато са ви възложили отговорността за много по-важни въпроси. Надявам се, че не съм отнел много от вниманието ви.
– Какво? – Началникът на Генералния щаб въздъхва тежко, като така изразява цялото си раздразнение. – Нима си мислите, че ще мога да склопя очи след всичко, което ми казахте вчера? Сега отивайте при Гонс.
Офицер и шпионин (превод Мирела Стефанова, 520 стр, цена 20 лева) е в книжарниците
Филмът Офицер и шпионин открива фестивала CineLibri 2019 – 5 октомври | 19:00, НДК, Зала 1
10 октомври – 20:15, Люмиер Лидл | 14 октомври – 19:30, Дом на киното | 16 октомври – 18:30, Одеон | 18 октомври – 19:45, Културен център G8 | 19 октомври – 17:45, Евросинема
