Къде е пресечната точка между канадския виртуозен пианист и композитор Глен Гулд, римския поет Публий Овидий Назон, автор на Метаморфози, митичните Франкенщайн и Пандора, и... Краят на Света? Отговорът се крие във философската поема Виртуозът на живота на Боян Манчев – водеща началото си от поемата Камъкът (писана преди 10 години за спектакъла Франкенщайн на сдружение Метеор), миналото лято поемата Виртуозът на живота се сдобива с фиктивен основен персонаж в лицето на канадския пианист Глен Гулд и неговата страст по необятния Север, и съвсем реалните му няколко самотни странствания из северната пустош до границите на познатото и обитаваното от Човека... И така Виртуозът на живота се превръща във философско изследване на Предела, на границите на съществуване, в 13 части (по-долу ви срещаме с три от фрагментите на поемата), които стоят в основата и на Terra Ultima – поема-инсталация (от фотографски, видео и дигитални формати), разработена от Боян Манчев съвместно с Ани Васева, Стефан Дончев, Иван Николов и strx, която ви очаква в пространството за съвременно изкуство Swimming Pool, а сега...
2. (Монолог на Глен)
Аз съм Глен Гулд
Виртуоз
Аз съм виртуозът
В лявата си ръка държа камък, а в дясната – кана с мляко
Между двете ми ръце преминава меридиана ос, която ме разцепва
празно
празно
празно
Двете ми ръце са два полюса
Пръстите ми се разпростират като пясъчни коси, в които се разливат октави кълнят кълнове на теми, а акордите се прегрупират като
облак от скорци напролет
Чудовищата имат глас; човекът е безсловесен
Аз, Глен Гулд, съм чудовище, непокълнало от човешки корен,
и затова аз сега ви говоря
Говоря за кратко, така че наострете слух
преди да потегля към моите приятели
птиците, дюните и сърните
Застанал пред инструмента, лице в лице с неограничената възможност на живота
като облак от форми, в който всеки полъх се отпечатва като музика
Аз, Глен Гулд, Чудовище, първо се обръщам към вас, тревопасните
и през ум не ми минава да ви поучавам,
но изисквам от вас пълна концентрация,
в противен случай съм готов да си тръгна
по-бързо и от лястовица, която пресича устрема си в полет
Всяка отрова предполага противоотрова
Всяко движение предполага противодвижение,
Всяко тяло предполага антитяло
Всяка форма предполага антиформа,
Всяка техника – противотехника
Тук, в заключителния удар на клавишите обаче, формата спира
Костта се превръща в кожа, медта – в дърво
Клавишът преоткрива барабана
фугата – марша
различието – същото
Аз съм тук в тази точка, спрял, камък в млякото,
ето оттук аз изисквам абсолютно внимание, оттук аз ви говоря
Всяка фуга носи зародиша на един свят
Всеки свят – зародиша на една фуга
(...)
11. (Да бъдеш, отведнъж)
Да свириш на тялото като на съвършен инструмент,
От всеки орган да излиза нова мелодия, нова вариация,
Да овладяваш ритъма на клетките до съвършенство.
Клетките тренирани до съвършенство
Да чувстваш бляскавото жило на гения да пронизва биологичния ти ход,
Да преминаваш през тялото като през океан,
като ледоразбивач
Да овладееш сложността
Да надмогнеш етическата бездна
Никога да не заседнеш в плитчините на дребнавостта
Да не преживееш крушението на непосилното изискване
Но да не се смириш, да не прибереш платно и оставиш щока да ръждясва в плитчините
Да си тялото си
Стаза без метастаза
Да не позволиш смъртта да те застигне в злоба
Да си прав и да погледнеш достойния живот в очите
Така както се виждаш сутрин в огледалото
Да гледаш не смъртта, а ведрия, спокойния достойния живот
Да бъдеш точно тази своя смърт и свой живот
Премерен като съвършен механизъм
Като съвършения механизъм на непонятното
Дезорганизираната хореография на ятото скорци напролет
Пръските на соленото черно море талазите на бурята
Да събереш всеки спомен за да го видиш в очите на достойния живот
Да го подслониш в дивото
Не да го спасиш или да му обещаеш
Но да го спреш, да го смириш, да го захраниш
Образите са фрагментите на тялото
От нашето тяло остават само фрагменти
Таралежите на образите
Но таралежи които
горските гъби достойно събират
на разсъмване
на свечеряване
12. (Самата музика)
Не разсвирване, не изследване на регистрите
А самата музика, внезапно, отведнъж
Самата музика.
Виртуозът на живота (превод на френски Боян Манчев; превод на немски Елвира Борман, превод на английски Филип Стоилов; корица strx, цена 10 лева) е в избрани книжарници
Виртуозът на живота във формата на визуална поема е в пространството за съвременно изкуство Swimming Pool в рамките на изложбата Terra Ultima във вид на пърформанс-инсталация с участието на Боян Манчев, Леонид Йовчев, Маркус Райнхард, Ани Васева, Стефан Дончев, Иван Николов, strx, Кристоф Печанац и Ангел Симитчиев | 20 ноември, 18:00
Изложбата Terra Ultima е в Swimming Pool | 16 – 20 ноември, 17:00 – 20:00 
