Home / Рубрики / Литература / Аеростати | Амели Нотомб
A+ R A-
09 Дек

Аеростати | Амели Нотомб

Оценете статията
(17 оценки)
   
Аеростати | Амели Нотомб © фотографии MIR

"Това, което духът не разбира, тялото го усеща." – така притчово твърдеше Амели Нотомб в предишния си роман Жажда, а в настоящия ù Аеростати срещата между 19-годишната Анж Долноа и 16-годишния Пий Русер прилича на сблъсък между Духа и Тялото... Анж (от "ангел", естествено) е студентка по филология, която обича литературата, но не затова дава частни уроци по френски на дислексика Пий (означаващо "набожен"), който мрази литературата, но обича математиката, оръжията и аеростатите (балони, дирижабли...). Как тази интригуваща двойка се оказва въвлечена в двойно убийство – е, за това ще трябва да прочетете Аеростати, а сега, в откъса по-долу, ви оставяме с първата паметна среща между Анж и Пий...

 

 

Пристигнах в 16 часа. Беше хубава градска къща, каквито могат да се видят в богаташките квартали на Брюксел. Посрещна ме мъжът, с когото бях говорила по телефона. Беше на около 45 години и изглеждаше като човек на високо отговорен пост.

– Какво представлява филологията? – попита ме той.

– В Германия и Белгия филологията обхваща всички науки за езика и предполага задълбочено познаване на латински и старогръцки.

– Защо избрахте да учите това?

– Защото Ницше е бил филолог, преди да стане философ.

– Последователка сте на Ницше?

– Никой не е последовател на Ницше, но това не пречи той да бъде за мнозина едно голямо вдъхновение.

Той ме изгледа внимателно и заключи:

– Много добре. Вие сте сериозно младо момиче, точно това е нужно на сина ми. Той е интелигентно момче, даже свръхинтелигентно. Но оценките му по френски ме ужасяват. Можете ли да идвате всеки ден?

Ококорих се. Не очаквах такъв ритъм.

– Можете ли или не можете?

Предложи ми невероятно заплащане, така че приех, добавяйки:

– Все пак трябва и синът ви да ме хареса.

– Хайде сега. Та вие сте самото съвършенство, остава да не ви хареса.

Той ми връчи плик с първото ми възнаграждение и ме въведе в хола, където едно момче с отсъстващ вид ме чакаше, седнало с кръстосани крака на пода. Щом ме видя, стана да ме поздрави.

– Госпожице, представям ви моя син, Пий. Пий, представям ти госпожица Долноа, която ще идва всеки ден да ти помага по френски.

– Всеки ден? – възкликна момчето с досада.

– Прикрий радостта си, мързеливецо! Трябва да взимаш уроци, ако искаш да си изкараш матурата по френски.

– Матура ли? – попитах. – Такава няма в белгийската система.

Пий е във френски лицей. Е, оставям ви да се опознаете.

Щом бащата излезе, момчето демонстрира погребална учтивост. Седнахме на масата над неговите записки.

– Представете се.

– Казвам се Пий Русер, на шестнайсет години съм, швейцарец по народност. Баща ми се казва Грегоар Русер, той е камбист.

Камбист – не знаех какво означава това, но предпочетох да не питам.

– Отскоро живеем в Брюксел.

– Преди в Швейцария ли живеехте?

– Лично аз не съм стъпвал там. Роден съм в Ню Йорк, а на училище съм ходил на Каймановите острови.

– Там има ли училища?

– Да приемем.

Възпрях се от въпроси за странните занимания на баща му.

– А майка ви?

Карол Русер, домакиня. Аз съм единствено дете.

– Добре. Разбрах, че сте дислексик. Обяснете ми.

– Не мога да чета.

Това ми се видя абсурдно. Взех първата книга, която съзрях – "Червено и черно", и отворих на началната страница.

– Четете на глас.

Катастрофа – той се препъваше на всяка дума, която отгоре на всичко излизаше от устата му сякаш наобратно.

– А на ум успявате ли?

– Не знам.

– Как така не знаете?

Той започна да трепери.

– От какво се интересувате?

– От оръжия.

Погледнах го с тревога. Той видя безпокойството ми и се засмя.

– Успокойте се, не съм агресивен. Интересувам се от оръжия, но не притежавам. Обичам да ги разглеждам в интернет – аркебузи, мечове, щикове. Събирам информация за такива неща.

aero5

– Следователно четете за тях?

– Да.

– Значи можете да четете.

– Това е различно. Интересува ме.

– Просто ви трябва роман, който да ви заинтересува.

Той ме погледна така, сякаш искаше да каже, че такова нещо не съществува.

– Какво е трябвало да прочетете в колежа?

Видът му издаваше, че не разбира въпроса. Преформулирах го:

– Спомняте ли си задължителната литература?

– Задължителна? Кой би се осмелил!

Този бунтарски подход ме развесели.

– Значи не сте прочели нито един роман от начало до край?

– Нито частично. А сега трябва да чета това? – въздъхна той, сочейки към "Червено и черно".

– Разбира се. Този роман е образцова класика и вие сте на точната възраст за него.

– И как да направя?

– Няма рецепта. Започвате и толкова.

– А вие за какво служите?

– Да не би да очаквате да го прочета на ваше място?

– Вие нали сте го чели? Защо просто не ми го разкажете?

– Защото не е същото и добре, че е така. Такова удоволствие е да четеш Стендал!

В погледа му прочетох, че ме смята за непоправим кретен. Първият урок не беше много дълъг. Просто гледах да запълня времето.

– Казвате се Пий, много е хубаво. За първи път срещам човек с такова име.

– Бих предпочел да е без това "й" накрая.

– Обичате ли математиката?

– Обожавам. Това поне е нещо интелигентно.

Отминах атаката.

– Странно, името Пиа се връща на мода, но не и мъжкият вариант. Сигурно заради последния папа, който се казваше така.

– За какво говорите? – попита той с презрение, което ми се щеше да не бях забелязала.

Пий XII нищо ли не ви говори? Бил е папа по време на Втората световна война. Не само че не се е противопоставил на Холокоста, ами дори го е насърчил.

– Не са ме нарекли така заради тоя тип.

– Сигурна съм. Пий означава набожен. Вие молите ли се?

– Така като ме гледате.

Станах.

– Достатъчно за днес – казах. – За следващия път да сте прочели "Червено и черно".

– Ще ми трябват седмици! – възкликна той.

– Баща ви ми каза да идвам всеки ден. Теоретично това означава, че до утре трябва да сте приключили. Което е напълно възможно.

– Чакайте! – запротестира той. – Не съм прочел и една книга в живота си, а вие искате да свърша тази тухла до утре?

Възражението ми се видя основателно.

– Значи ще дойда вдругиден. Довиждане.

Оставих съкрушеното момче, което не ми каза довиждане.

 

 

 

cover-aerostatiАеростати (превод Светла Лекарска, корица Стефан Касъров, 120 стр, цена 16 лева) е в книжарниците и на Коледен панаир на Книгата в НДК

MIR

Автор: MIR

Напишете коментар

онлайн