Home / Рубрики / Литература / Обещания | Аманда Стерс
A+ R A-
21 Сеп

Обещания | Аманда Стерс

Оценете статията
(12 оценки)
   
Обещания | Аманда Стерс Обещания | Италия, Франция, 2021 © Режисьор Аманда Стерс

"Между нейните очи и моите има нещо, което ни кара да се усмихваме всеки път когато погледите ни се срещнат. Ненадейно се превръщаме в два силуета, чиито сенки се точат далеч зад нас, в свят, до който другите нямат достъп." – да, романът Обещания (откъсът по-долу) на Аманда Стерс говори за света на Любовта... онази с главно Л; онази Невъзможната, защото случването ѝ е повече от възможно и желано; онази, която поставя живота ти на кръстопът... Всъщност, светът на главния герой Александър, или Сандро, винаги е бил на кръстопът – между две имена, две родини, два езика, две същности, две... жени – почти като животът на Аманда Стерс между Франция и Щатите, между литературата и киното... да, Аманда Стерс не само ще бъде член на международното Cinelibri 2022 жури, не само ще представи филмовата адаптация на новия си роман Обещания, както и един от последните си филми Мадам (под нейната режисура и драматургията на неин разаказ), но и може да разясни защо Раздвоението води до Разминаване... или както казва Сандро: "Ще ми бъде нужен цял живот, за да разбера, че тя бе жената на живота ми."...

 

 

Всяка година Жак среща поредната жена на своя живот и ни принуждава да се приобщим към нейната лятна почивка, към хранителните ѝ навици и музикалните ѝ предпочитания. Вечеря за запознанство с обновен ритуал: длъжни сме да се прехласваме от кулинарния специалитет на избраницата и да бъдем представени на нейните приятели, събрани около маса, купена от битпазар, във все същия, но с нова украса мезонет. Къде дяваше Жак предишните картини? И досега не бих могъл да кажа. Неговото приятелство към мен и към Луи е единственото стабилно нещо в живота на трима ни. Какво е общото между нас, като се изключат спомените? Възможно ли е просто поради леност да съм съхранил близостта с тези двама мои приятели от юношеството?

Луи, преподавател по литература в лицея "Анри IV", така и си остана в буржоазния апартамент на улица "Ла Тур", наследство от неговата баба, който никак не подхожда на крайно левите му убеждения, на кадифените му сака и на вродената му скромност. Жак, който последователно бе търговец на произведения на изкуството, брокер на програмни продукти, агент на недвижими имоти и продавач на освободени от данъци яхти неизменно с известен успех, всяко лято наема за почивка великолепни къщи и щедро ни позволява да се възползваме от тях. При всяко ново приключение просторните му офиси се изпълват със служители, които кроят неизвестно какво. Не познавам друг мъж, който да притежава повече жилетки и да ги носи със задоволство, при това не без известна елегантност.

Жак няколко пъти си пуска мустаци. Луи няма нито мустаци, нито брада. Убеден съм, че от мен тръгна модата на петдневната брада, заместила обичайната тридневна, но от друга страна предпочитам да съм гладко избръснат. Жак и Луи са единствените, които мога да свържа с всички периоди от моя живот. Случва се все пак да престанем да виждаме Жак през първите месеци на новата му връзка, защото тогава той е изцяло отдаден на каузата. В такива моменти ритуалните ни вечери всеки вторник минават без него; когато пристигна, заварвам Луи сам и той ми съобщава обстановката чрез съответния цвят. Равнището на влюбеност на Жак оценяваме, както британските тайни служби определят терористичната заплаха, но чрез кодовото название "Бикини". Червени бикини е най-високата степен, докато белите са най-ниската. Междинните цветове са черно, специално черно и кехлибарено. В случая заплахата е повишена, защото не сме виждали Жак след завръщането му от Крит, където приключи предишната му връзка. През уикенда преди вечеря двамата с жена ми пътувахме с колата и през смях го обсъждахме, когато ни се обади Луи със заръка незабавно да потегляме за Нормандия. Без едно добър ден, той веднага ни предупреди: "Кехлибарени бикини."

apromises3

Въпреки всички метаморфози на Жак ние успяваме да го разпознаем благодарение на ненакърнимата му способност да се прехласва и дарбата да открива все нови и нови проявления на вечната любов. Той всеки път е до такава степен възторжен, че едва ли не успява да ни убеди в неповторимостта на поредното си завоевание. Трябва да призная, че всяка от неговите любими, както той обикновено ги нарича, до една притежават специално качество. Те са забавни, интелигентни, креативни, задълбочени, свръхсекси, социално ангажирани, но твърде рядко всичко това едновременно. Единствената константа у тях е несъмнената им красота. Само майката на единственото му двегодишно дете притежава по-особена физика, но безспорно е необикновено сексапилна. Ето защо двамата с Луи нямаме търпение да се запознаем със следващата и с нейния свят, за да попълним по този начин запаса от критики, хапливи забележки и спомени за следващите месеци. В състояние сме по време на цялата вечеря да си припомняме завоеванията на Жак и всички свързани с тях странности, станали част от живота му. Мога да изброя някои от тях, без да следвам хронологичен ред: увлечението по фигурното пързаляне на Душка, която всеки уикенд го водеше на шоу програми върху лед, облечен в сако с пайети; вегетарианското хранене по времето на таитянката Хаймата, чието пребиваване бе кратко, но бурно като торнадо; осиновяването на значителен брой мини йоркширски териери, за да удовлетвори желанието на Жюлиет, или неочаквано пламналата страст по джаз фюжъните следствие от преклонението пред красивия задник на млада меднокожа нюйоркска певица, която отговаряше на нежното име Дий.

apromises

Когато Жак ме запознава с Лор, с облекчение научавам, че тя е само приятелка на неговата нова любима, а самият аз се представям като Сандро. Спонтанно ѝ предлагам името на езика, който говорят мъжете в моето семейство. Тя повтаря: Сандро, все едно разбира, че държи ключа към най-съкровените мои тайни.

Приятелката ѝ ме пита:

– По-скоро Александър, нали?

– Не за всички – отвръщам, докато изпивам с поглед Лор.

Не съм в състояние да кажа дали е красива. Да, със сигурност. Лунички по лицето, дълга, чуплива, червеникавокестенява коса. Заоблени гърди и задник. Дълги крака. Сини очи, които заемат толкова място върху лицето ѝ, че човек трябва да я целуне, за да разбере колко чувствени са пълните ѝ устни.

– Прочутият Александър – заявява Лор.

Явно за да подчертае мнимото ми италианско интимничене. Жена ми твърде уместно закъснява заради варицелата на малкия ни син. Така че аз съм сам пред нея. Пристигам направо от панаир на книги, където открих първо издание на Цветя на злото с посвещение на автора до ненавистния му пастрок генерал Опик. На идване във влака се наслаждавах на скуката в моя живот. Мислех си, ето, всичко си е на мястото. На човек не му остава нищо друго, освен да умре. А скуката ми беше толкова дълбока, че дори тази мисъл не бе в състояние да ме смути. Чувствах се напълно спокоен и дори като пълен глупак произнесох вътрешно думата "зрелост". Бях доволен от себе си.

Животът си течеше кротко. Допреди час, когато слизах от влака, всичко все още беше наред. Но загледан в очертанията на устните ѝ, в седефената гънка между устата и носа, която смехът разтяга и превръща в приканващ ме бряг, аз съм поразен от мига на влюбването. Моята увереност от края на деня, плод на четиресет години битие, е разбита на пух и прах. Лор не е красива, тя е много повече от това. Тя е необикновена. И будеща желание. Между нейните очи и моите има нещо, което ни кара да се усмихваме всеки път когато погледите ни се срещнат. Ненадейно се превръщаме в два силуета, чиито сенки се точат далеч зад нас, в свят, до който другите нямат достъп.

apromises1

Не си задавам въпроса, дали Лор на свой ред ме обича, защото вече го зная. Погледът, който Лор ми отправя, е като топла наметка върху раменете на мъж, вкочанен от студ, който обаче не чувства това, защото сетивата му са закърнели от ледените вихри, които до този момент са духали в живота му.

Години по-късно тя ще сподели, че се е влюбила в гласа ми, докато съобщавам, че сме донесли бутилка вино и се подигравам на Жак:

Жак, струва ми се, че ти вече не си плешив. Дължи се на любовта, нали? Не ви ли е казал? Преди да ви срещне, той беше напълно плешив.

Жак отвръща:

– Прав си, в момента, когато видях Жералдин, на главата ми поникна цял водопад коса. Накратко, бях Коджак, а тя ме превърна в един от братята Би Джийс.

Лор признава, че докато той се смеел, както винаги на собствените си шеги, тя изпитала желание да ме целуне по тила. Все едно вече съм ѝ принадлежал. Обърнах се към нея и ни запознаха. Когато моят поглед за пръв път срещна нейния, тя вече ме обичала от няколко минути. Преди още да е видяла лицето ми.

 

 

 

cover-obeshtaniyaОбещания (превод Красимир Петров, корица Живко Петров, 200 стр, цена 19 лeва) е в книжарниците


Филмът Обещания на Аманда Стерс е в програмата на Cinelibri 2022


18 октомври | Френски институт, 18:30

24 октомври | Сити Марк Арт Център, 19:30

26 октомври | Евросинема, 18:00

28 октомври | Културен център G8, 18:45

30 октомври | Влайкова, 19:30

MIR

Автор: MIR

Напишете коментар

онлайн