"Как може животът да се преобърне по такъв начин?" – да, този въпрос си го задават не само героите от новелата Да се грижиш за Бог (в откъса по-долу), но и героите от всяка една от 10-те новели в антологията Странстващата Земя на китайския футурист Лиу Цъсин. Независимо дали става въпрос за превръщането (с многобройни, гигантски двигатели) на спрялата да се върти (!) Земя в космически кораб (едноименната новела Странстващата Земя, превърната и във филм), или иде реч за странно съжителство между хора и Бог (новелата Да се грижиш за Бог по-долу), винаги се стига до интригуващи обрати в хода на Живота (където само Вселената е по-необятна от въображението на Цъсин), като всяка една от тези Промени е отделена (и маркирана) в специфична Ера (все пак, 10-те новели са писани преди-между-след завършването на култ трилогията Земното минало) – Ерата на спирането, Слънчевата ера, Ерата на Подкрепата (по-долу), Микроерата... Така или иначе, в която и епоха да попаднеш, с каквато и немислима Промяна да се сблъскаш, винаги актуални остават думите: "Всъщност трябва само да се промени начинът ни на мислене и всички ще можем да оживеем"...
ДА СЕ ГРИЖИШ ЗА БОГ
Първа глава
Бог отново беше разочаровал семейство Цюшен.
Това утро беше започнало много добре. Тънкият слой бяла мъгла, плаващ на височината на човешки ръст над полето около село Сизен, наподобяваше лист оризова хартия, от който току-що някой беше изтрил рисунката на тиха селска местност. Първите лъчи на утринното слънце оцветиха тази сцена и първите капки роса навлязоха в най-славния период на краткия си живот... но Бог развали прекрасното утро.
Бог стана необичайно рано и отиде в кухнята, за да си стопли малко мляко. Процъфтяването на млечния пазар започна в началото на Ерата на Подкрепата. Семейство Цюшен беше платило за една крава малко повече от десет хиляди юана, а после, подражавайки на останалите, бе започнало да смесва млякото за продан с вода. Истинското мляко беше станало и един от основните продукти за прехрана на семейството.
Когато млякото се затопли, Бог отнесе чашата в гостната, за да погледа телевизия, без да изключи газовия котлон.
Когато жената на Цюшен, Юилян, се върна след почистването на краварника и свинарника, тя усети миризмата на газ, изпълнила цялата къща. Закри носа си с кърпичка и хукна към кухнята, изключи котлона, отвори прозореца и включи вентилатора.
– Ти, стар глупак! Цялото си семейство ли искаш да убиеш! – извика Юилян към гостната.
Семейството беше преминало към газ за приготвяне на храната, след като започна да се грижи за Бог. Бащата на Цюшен винаги се бе обявявал против газта, казваше, че газта не е толкова добра, колкото обикновените въглища. Сега беше получил още по-добър аргумент в подкрепа на тезата си.
Както обикновено, Бог стоеше с виновно наведена глава, подобната му на метла бяла брада висеше до под коленете и той се усмихваше като дете, което разбира, че е направило беля.
– Аз... свалих канчето с млякото от котлона. Защо той не се изключи сам?
– Да не мислиш, че все още си на космическия си кораб? – попита Цюшен, слизайки по стълбите. – Тук всичко е глупаво. За разлика от вас, на нас не ни помагат на всяка крачка умни машини. Налага ни се да се мъчим с глупави инструменти. Така се сдобиваме с ориз за нашите паници!
– Ние също работехме много. Иначе откъде щяхте да се вземете вие? – рече Бог предпазливо.
– Стига с това "откъде щяхте да се вземете"! Достатъчно! Вече ми се повдига, когато чуя това. Щом си толкова всемогъщ, отиди и си направи други покорни деца, които да те издържат!
Юилян хвърли кърпата на земята.
– Не обръщай внимание. Просто не обръщай внимание – каза Цюшен, както обикновено склонен към помиряване. – Хайде да ядем.
После се събуди и Бинбин, който слезе по стълбите и се прозина.
– Мамо, тате, Бог цяла нощ кашля. Не можах да заспя.
– Дори не знаеш колко ти е било добре – рече Юилян. – Ние с татко ти бяхме в съседната стая. Да си ни чул да се оплакваме?
Като по сигнал Бог се разкашля отново. Кашляше така, сякаш играе любима игра, много съсредоточено.
Юилян гледа Бог няколко секунди, после въздъхна.
– От осем поколения насам сигурно аз имам най-лошия късмет.
Все още сърдита, тя отиде в кухнята да приготви закуската. Докато закусваше с останалите от семейството, Бог мълча през цялото време. Изяде паница каша с мариновани зеленчуци и половинка мантоу. През цялото време трябваше да понася презрителните погледи на Юилян, която може би все още се сърдеше заради газта или пък смяташе, че Бог яде твърде много.
След закуска, както обикновено, Бог бързо стана, почисти масата и отиде в кухнята да мие съдовете.
Юилян му извика от вратата на кухнята:
– Не използвай препарат за миене, ако паниците не са мазни! Всичко струва пари! За издръжката ти плащат жълти стотинки! Ха!
Без да прекъсва работата си, Бог измърмори нещо, показвайки, че е разбрал.
Цюшен и Юилян отидоха на нивата. Бинбин тръгна за училище. Едва след това стана и бащата на Цюшен. Още не напълно разбуден, той слезе долу, изяде две паници каша и натъпка лулата си с тютюн. Най-накрая си спомни за съществуването на Бог.
– Ей, дядка, стига си мил съдовете. Ела тук да играем! – извика той към кухнята.
Бог излезе от кухнята, бършейки ръцете си в престилката. Кимна угоднически на бащата на Цюшен. За Бог играта на китайски шах със стареца беше тежко домашно задължение; и победата, и загубата му носеха неприятности.
Ако Бог спечелеше, бащата на Цюшен изпадаше в ярост.
– Ти, проклет стар идиот! Опитваш се да ми покажеш, че ме превъзхождаш? Та ти си Бог! Не е голямо постижение да ме победиш. Защо не се научиш на добри маниери? Достатъчно дълго живееш вече под нашия покрив!
Но и когато Бог загубеше, бащата на Цюшен също побесняваше.
– Ти, проклет стар идиот! Аз съм най-добрият шахматист в радиус от петдесет километра. Да те победя е по-лесно, отколкото да смачкам дървеница. Мислиш ли, че имам нужда да ме оставяш да спечеля? Ти... да го кажа учтиво, ти ме обиждаш!
При всички случаи крайният резултат беше един и същ: старецът хлопваше таблото и фигурите се разлитаха из стаята. Бащата на Цюшен беше печално известен с лошия си характер и в лицето на Бог най-накрая си беше намерил боксова круша.
Но на стареца му минаваше бързо. Всеки път когато Бог вдигнеше дъската и събереше фигурите, той сядаше и отново играеше с Бог, и всичко се повтаряше отначало. След няколко партии и двамата се умиряваха, и вече почти беше станало пладне.
После Бог ставаше от масата и отиваше да мие зеленчуците. Юилян не му даваше да готви, защото твърдеше, че Бог е ужасен готвач. Но го караше да мие зеленчуците. По-късно, когато Цюшен и Юилян се върнеха от нивата, ако зеленчуците се окажеха неизмити, тя отново се нахвърляше върху него с поредните саркастични мрънканици.
Докато Бог миеше зеленчуците, бащата на Цюшен отиваше да навести съседите. За Бог това беше най-спокойната част от деня. Обедното слънце обливаше всяко кътче от застлания с тухли двор и осветяваше дълбоките пукнатини в паметта му. В такива моменти Бог често забравяше за работата си и стоеше тихо, потънал в размисли. Едва когато въздухът се изпълнеше с гласовете на връщащите се от нивата селяни, той идваше на себе си и се забързваше да приключи с миенето на зеленчуците.
"Как може животът да се преобърне по такъв начин?" – въздъхваше той.
За това въздишаше не само Бог. За това въздишаха и Цюшен, и Юилян, и бащата на Цюшен. За това въздишаха повече от пет милиарда човеци и два милиарда Богове на Земята.
Странстващата Земя (превод Васил Велчев, корица Живко Петров, 528 стр, цена 25 лева) е в книжарниците
