"В досегашната си писателска практика Таня се беше опитвала да пази за себе си личните си сантименти по темата за любовта." – тези думи от романа Allegro Pastell (в откъса по-долу), който донася на Лайф Ранд номинация за Европейската награда за литература 2020, някак тънко се заиграват и намигат към сантиментите на самия Ранд, който приключва дълга връзка в процеса на създаване на романа... Затова, неслучайно, главният герой, уебдизайнерът Джеръм Даймлер, ще споделя същото франкфуртско убежище като самия Ранд; неслучайно, из страниците на романа, реални места, музикални клубове и артисти ще "играят" с истинските си имена (дори името на спортния клуб Allegro, където тренират и главната героиня тук, писателката Таня Арнхайм, и самия Ранд, е запазено)... Неслучайно любовната връзка в дигиталната "на-един-клик" реалност между Джеръм и Таня е като огледало на сексуалните игри във виртуалната реалност на романа Нов паноптикум, написан от Таня, алтер егото на Ранд, както неслучайно от страниците ще валят емоджита, милениал поп културни препратки и идеи за Пост-Прагматично-Щастие, създадени и осмислени от Ранд в предишното му творение Планетата Магнон... Както неслучайно, Allegro Pastell ще оживее и на филмовия екран в близката година...
Няколко дни преди литературното четене в интервю за виенската радиостанция FM4 Таня заяви, че изпитва все по-силно отвращение от хетеросексуалните двойки. Умишлено беше подбрала тези думи заради силния им заряд. Не изпитваше отвращение, когато наблюдаваше нещата, които се приемаха за нормални – прекалено щастливо детство беше имала. Въпреки това я обзе ярко щастие, когато изрече по радиото, че от доволните хетеросексуални двойки няма как да се очаква напредък.
– Голям брой държави подкрепят дълготрайното съжителство между мъжа и жената.
Що за глупост?!
Същевременно в същото това интервю не скри, че се е обвързвала неведнъж по съвсем класически начин:
– На практика преживявам тъкмо нещата, които отхвърлям. Мисля, че е нормално. Човек трябва да може да черпи наслада от подобни противоречия.
Интервюиращият пропускаше повечето нейни изказвания покрай ушите си, не се хващаше за думите ѝ, сякаш онова, което изричаше Таня, не го вълнуваше.
След четенето пред Таня изникна млад мъж, който пожела да му разпишат джобното издание на "Нов паноптикум", като с леко натрапчив виенски акцент добави:
– И аз се отвращавам от връзката си. Вчера с приятелката ми гледахме телевизия прегърнати. Не го исках, но не знаех какво друго да сторя; имах усещането, че от нас се очаква да сме точно такива.
Таня се усмихна. Младежът ѝ се видя симпатичен. Той продължи:
– Пък и е бременна. А от интервюто ви насам се срамувам, че някога това ме е правило щастлив.
Усмивката, която беше разцъфнала на лицето му преди малко, изчезна. В неговия екземпляр на "Нов паноптикум" Таня написа думата "Съжалявам", а после постави името си с печатни букви. Младежът вече се обръщаше,когато тя подхвърли:
– Не вярвай на всичко, което казвам.
В досегашната си писателска практика Таня се беше опитвала да пази за себе си личните си сантименти по темата за любовта. Целта ѝ беше да излъже очакванията на широката читателска аудитория, която се надяваше от една фотогенична жена на двайсет и няколко да получи на първо място чистосърдечни признания за любовта и секса. Таня се радваше, че романът ѝ за хомосексуалните мъже с очила за виртуална реалност се възприема като секси.
В личен план си забраняваше да си задава въпроса как са бившите ù гаджета Тимо, Ларс, Ернесто и Макс – не желаеше да изглежда като човек, който се перчи наляво и надясно с любовните си похождения. По-вълнуващо от близостта с партньорите, признаваше Таня, е облекчението, което настъпваше след кратката болка от раздялата. Когато скъса с Макс през октомври 2016-а, Таня се почувства като преродена, преоткри себе си, готова да прегърне живота и да се отдаде на писането. Един неделен следобед Амели, която също не беше във връзка и се беше напушила, подхвърли, че на Таня по всяка вероятност просто ù липсва мотивация да застане лице в лице с някого различен от нея. Не твърдяла, че Таня е неспособна да обича, а че просто си търси човек, който прилича на нея възможно най-много и същевременно изисква възможно най-малко. Таня не се обиди от думите на Амели, а реши, че приятелката ѝ има право. Сходството се оказа важен фактор и през септември 2017 година, когато Таня напусна Terminus Klause с Джеръм под ръка и го заведе с такси до хотел Fleming's. Междувременно в очите на Таня Джеръм минаваше за неин двойник, просто малко по-възрастен и от мъжки пол.
Ръководството на Къщата за литература покани Таня в традиционна виенска кръчма, в която имаше непретенциозни дървени маси, бялото вино се пиеше от ниски водни чаши, а шницелът беше фантастичен. По-добре ли щеше да е, ако беше отклонила поканата, за да се разходи сама из Виена? Служителите на виенската Къща за литература ѝ бяха наистина симпатични и докато похапваше, Таня мислено благодари, че не я карат да обсъжда други произведения на съвременната литература. Когато разговорът заплаши да завие в тази посока, тя заразказва за новите филми, разкритикува "Призови ме с твоето име", който никой на масата не беше гледал, и препоръча "Добри времена" с Робърт Патинсън. Щом разговорът тръгна да позамира, сподели за новата си страст да гледа клипове за бадминтон в YouTube. Грациозните движения на големите звезди от Азия и Дания ѝ действаха извънредно успокояващо. Спомена финала на Malaysia Masters между Виктор Акселсен и Кента Нишимото, както и рийлсите с върховите моменти на Ли Чонг Уей.
Беатрикс, ръководителката на Къщата за литература, се поинтересува от навиците на Таня в социалните мрежи вероятно защото и по време на вечеря Таня надничаше към телефона си. Беатрикс сподели, че има акаунт в Туитър; и въпреки че агресивността, която се ширела из тази медия, я изнервяла, не успявала да се откъсне докрай. Таня разказа онова, което разказваше след всеки подобен въпрос, а именно, че ѝ липсвал Снапчат от 2015 година, когато функцията за качване на сторита била нова и вълнуваща. Междувременно всички в обкръжението ѝ били събрани в Инстаграм. Напуснала Туитър след кратък престой там, защото имала усещането, че размислите върху произволни туитове поглъщат прекалено много от времето ѝ за размисли над по-дълги текстове. Възгледът ѝ се стори любопитен на останалите.
– Да поръчаме ли още вино? – предложи Беатрикс на гостите си.
Повечето хора на масата се съгласиха. На Таня ѝ се хапваше десерт, затова си поръча палачинка с ябълки.
Таня се отказа от идеята да се прибере до хотела с такси. Вместо това тръгна пеш през притихналия виенски център. Едва сега забеляза колко я е изтощила вечерта. Имаше усещането, че във Виена се живее по-спокойно, отколкото в Берлин, но знаеше, че на местата, които ù се струваха спокойни, би се чувствала нещастна и би изпаднала в размисли. Джеръм не беше писал цял ден. Непосредствено преди уикендите, които прекарваха заедно, размяната на кратки съобщения позаглъхваше, вероятно подсъзнателно, за да вдигнат градуса на напрежението или пък за да си починат от множеството реплики, които си подхвърляха, когато не се виждаха за по-дълго време. Преди Великден Таня беше отбелязала, че дистанционната им връзка протича циклично, на три етапа: най-напред в преживяване на физическа близост при някоя тяхна среща, след това чрез интензивен диалог от разстояние; накрая в напрегнато очакване на насрочената наново близост. Всеки от тези етапи си имаше своите плюсове и минуси и докато успяваше да се наслади напълно и на трите ситуации, Таня щеше да е щастлива с Джеръм. Въпреки това днес ѝ се щеше да получи съобщение от него.
Хотелската стая беше обзаведена по високи стандарти, отговаряше на три звезди и половина или дори на четири. Таня оцени по достойнство стерилната приветливост на помещението. Виенската Къща за литература не се опитваше да натрупа червени точки чрез избора на извънредно шармантен хотел.
Изтощена от дългата вечер, Таня реши да включи новините по телевизията. Тя скупчи няколко възглавници зад гърба си и метна ненормално обемистата завивка върху краката си. Скоро обаче реши, че откакто беше споменала в общественото пространство, че гледането на телевизия в хотелските стаи и при родителите ѝ я кара да се чувства като у дома си, телевизията е престанала да ù доставя усещане за домашен уют и за нормалност. След прегледа на събитията от деня по ARD Таня започна да превключва от канал на канал в търсене на игрален филм от деветдесетте или от началото на двайсет и първи век. Рекламите я изненадаха приятно. Повечето храни в тях възбудиха апетита ѝ, въпреки че тази вечер беше похапнала достатъчно. Тя посегна към телефона си и откри четириминутно гласово съобщение от Амели.
Амели владееше изкуството на гласовите съобщения завидно добре. Таня се вгледа в рекламата, чийто звук беше изключила, и се заслуша в приятния глас на Амели като в подкаст. "Мисля, че ти дължа извинение" – заговори Амели. Отдала била прекалено голямо значение на кризата с Янис и въвлякла Таня без нужда в проблемите си. Янис просто си го бивало в леглото и новината, че си пада и по Таня, я заварила точно насред овулация, когато била навита като пружина и си умирала за близостта му. Но какво ѝ бил виновен Янис, че се заглежда и по други жени? В крайна сметка тя също си падала по други мъже. И с други ѝ е било добре. "Време е да се научим да проявяваме мъничко разум" – добави Амели миг преди да привърши, сякаш тази тема човъркаше и Таня, сякаш Таня нямаше сериозна връзка с Джеръм. Накрая Амели попита: "Как е Виена? Яко ли беше четенето?". Таня нащрака едно по-дълго съобщение, в което спомена и засегнатия млад виенчанин.
Дълго време не успя да заспи. Нещо в съобщението на Амели, което междувременно се беше изтрило от само себе си, защото Таня не обичаше да натиска "запази", ѝ беше развалило настроението. Приказките на Амели за овулации и пружини я дразнеха не за първи път. За нея това подчинение на биологията не беше целесъобразно. Вярно, и Таня изпитваше ту по-силно, ту по-слабо сексуално желание, но отказваше да свърже това само и единствено с цикъла си. Освен всичко я изнервяше и непрестанното класифициране на любовниците на добри и лоши. Таня беше твърдо убедена, че качеството на секса зависи на 85 процента от искрата между участниците и едва на 15 процента от уменията в леглото. Причината през последните две години Амели все по-често да повдига тези теми вероятно се криеше в модата да се споделят интимни подробности. А и всичко говореше за това, че родителите на Амели не са ѝ отделяли достатъчно внимание, поради което сега, току-що навършила трийсет, Амели драпаше за интереса на постоянно менящи се партньори, с които да навакса секса, пропуснат на двайсетгодишна възраст. Още откакто навърши седемнайсет, Таня правеше секс на всеки три-четири седмици, понякога с паузи до половин година, след тях – отново интензивни афери или връзки, на които се наслаждаваше без мярка, та било то и за ограничен период от време. Редно би било просто да приеме, че хората имат различни потребности, но подозираше, че онези, чието желание беше по-силно от нейното, или хората, които бяха видимо по-сдържани, всъщност имаха проблем, който се коренеше дълбоко в миналото им. Сякаш тя беше единственото емоционално здраво същество на планетата.
Таня отдавна беше изгасила светлината в хотелската стая, но очите ѝ не се затваряха. "Голям задник съм" – помисли си тя и едва не избухна в смях. Прозрения като това не ѝ позволяваха да кривне от пътя.
Allegro Pastell (превод Мария Енчева, корица Капка Кънева и Гергана Аламанова, 344 стр, цена 22 лева) е в книжарниците с подкрепата на програма Творческа Европа на Европейската комисия 
