Нищо в Природата не се губи, само преминава от една форма в друга... Да, и Литературата е подвластна на Закона за запазване на Енергията или поне това е така в сборника с разкази Мутациите, донесъл Европейска награда за литература през 2020 година, на люксембургския писател Франсис Кирпс – седем разказа и една поема, в които Историята и героите мутират (също като нещата от Живота), за да се превърнат в изцяло нови (или не съвсем) – така както разказът (в откъса по-долу) Мечката е тук! е "ремикс" версия на сатирата Лъвът избяга! на Курт Тухолски, по същия начин Петното на стената от Вирджиния Улф мутира в Охлювът на стената, а насекомото от Преображението на Франц Кафка приема образа на домашна муха, докато поемата Призоваване на Голямата мечка на Ингеборг Бахман е миксирана от Кирпс с мита за Ктхулу на Лъвкрафт, за да се получат стихове, напомнящи тези на Готфрид Бен... А сега се запознайте с Роалд Бьорнсон, белият мечок, който ще се разходи с балони из модерен Берлин и...
Из разказа МЕЧКАТА Е ТУК!
Беше Ден на отворените врати в Берлинската зоологическа градина и тъкмо днес гледачът на животни Пфлайдерер – може би се дължеше на джойнта, който по случай празника сподели с господин Йозгюнтюрк от къщата с хищниците и с госпожа Зюскинд от секретариата – забрави да заключи зад себе си вратата на клетката на бялата мечка. Което Роалд Бьорнсон, най-старият бял мечок, разбра като покана да се смеси с хората навън. Може би това се очакваше от него. С тези пъстри балони наоколо!
Бьорнсон пристъпи навън. От Пфлайдерер нямаше и следа. Затова пък посетителите веднага изпаднаха в силна възбуда. Всички хукнаха да бягат, децата пищяха, жените крещяха, мъжете плачеха, сякаш "Бийтълс" току-що бяха слезли от самолета. Но в момента Бьорнсон нямаше време за феновете, цялото му внимание беше насочено към един син балон, който летеше към него. Вдигна предната си лапа и го спука.
Прекрасно! Един друг балон прелетя встрани, този път червен, и мечокът тръгна да го преследва, минавайки между застаналите в шпалир хора, които уважително му правеха път, по протежение на широката алея и навън през голямата врата. И изведнъж се озова на улица "Курфюрстендам". Балонът се носеше над главата му, между фасадите на къщите, все по-високо, преди да бъде отвян горе над покривите.
Докато Бьорнсон все още гледаше след балона, около него настана пълен хаос. Автомобилите бибипкаха. Автобусите бибипкаха. Такситата бибипкаха. Свистяха спирачки, виеха сирени. Вадеха се мобилни телефони, минувачите се барикадираха зад преобърнатите маси на заведенията и паркираните коли, като снимаха от безопасно разстояние.
"Мечката е тук!" – ехтеше по широките улици на Берлин и празните коридори на интернет. Във Фейсбук и Инстаграм бяха публикувани стотици неясни снимки и десетки клатушкащи се видеа с мечката.
Фейсбук страницата "Боби, дръж се!" в разстояние на час беше последвана от 100 000 души. (Защо на някой му беше хрумнало да кръсти бялата мечка Боби, не беше ясно, но името бързо се наложи.)
Онлайн редакциите на големите вестници работеха трескаво. "Хорър с мечки в Берлин!" написа "Билд" в 13.52 ч., като твърдеше в статията си, че най-малко сто бели мечки са нападнали Берлин и са опустошили цели квартали."Бели мечки в Берлин! А тази Грета ни разказва нещо си за глобалното затопляне!?" – пусна туит Улф Пошард в 14.04 ч. от волана на новия си джип, с който от часове стоеше в задръстването. "Шпигел" подходи по-разумно и писа за евентуално избягало от зоопарка животно.
От видеоклиповете можеше да се заключи, че мечката е добре хранена, дори леко закръглена, със снежнобяла козина и блестящи очи. Следователно това не би трябвало да е живееща в дивата природа бяла мечка, тъй като всички такива животни изглеждат като самоходни скелети, с пожълтяла сплъстена козина, обречени на изчезване по топящите се ледени блокове, прекалено изтощени, за да изминат дългия път до Берлин.
"Фокус онлайн" успокои своите читатели/инвеститори, че борсата приела със спокойствие новината и засега пазарите били спокойни. В обществено-правните медии настъпи оживление, каквото отдавна не се беше случвало. Още същата вечер в програмата на АРД беше вмъкнато специално издание на предаването "Гореща точка" със заглавие "Има ли Берлин проблем с мечките?". ЦДФ пък дори планира следобеден сериал "Здрасти, Боби", в който трябваше да се разказва за бяла мечка, която живее в едно хаотично, но симпатично семейство ветеринари в берлинския квартал Кройцберг, и която поради своята несръчност непрекъснато предизвиква най-различни забавни и бурно протичащи ситуации. Изпратени от телевизията разузнавачи бяха тръгнали да търсят Бьорнсон, за да му предложат главната роля. Те се състезаваха кой първи ще го намери със скаутите от клуба по хокей на лед "Бели мечки – Берлин", които възнамеряваха да вземат животното като талисман на отбора (а ако първата тренировка се окажеше многообещаваща, и да го наемат като втори вратар).
Полицията и военните както винаги бяха нащрек: светкавично беше сформиран отряд за борба с терора на белите мечки и колегите вече се радваха, че ще могат да изпробват най-новото си оръжие върху по-жилав материал от мърлявите демонстранти с левичарски и зелени убеждения или техните деца. Бундесверът изпрати батальон арктически ловци, рота от кавалерията на кънки и пет бронирани снегорина от типа "Полярна лисица". Спешно бяха заредени с гориво три хеликоптера "Кугър" и пуснати в небето над Берлин.
Политиците също реагираха бързо. Още в ранния следобед те залепиха по рекламните колони и стълбовете на уличните лампи яркосини плакати с надписа:
"Мечката е тук!
И кой е виновен?
Мигрантите!
Изберете Алтернатива за Германия!"
От редиците на ХДС дойде предложението да се построи стена около Арктика. Или около Берлин. Повечето училища останаха затворени следобед и бялата мечка стана много симпатична на учениците и учителския персонал. Строителните работи на берлинското летище бяха преустановени за неизвестно време, за да се гарантира сигурността на работниците, гласеше официалното съобщение. Но не всички вярваха в съществуването на бялата мечка. В прессъобщение на "Криптозоологично общество на Централна Европа" се казваше, че това било фейкнюз, най-вероятно е някой побъркан, който тича насам-натам в костюм на бяла мечка. По-добре би било да се концентрираме върху наистина важните новини: тази година вече имало три потвърдени появи на дракон в Ерцгебирге, да не говорим за колонията на плезиозаврите в Боденското езеро. А какво стана междувременно с бялата мечка? Объркан от суматохата, Бьорнсон беше свил в една странична улица и оттам бе хукнал безцелно напред. Къде ли се беше дянал червеният балон?
Където и да отидеше, с изненада установяваше, че хората го отбягват, да, дори изглеждаше, че истински се страхуват от него. Накрая се озова в квартал на име Кройцлауер Пренцберг. Там вече беше очакван от нещо като комитет. Но това не беше комитет по тържественото му посрещане. А бяха загрижени майки, направили барикада от детски колички и постелки за йога. Те се бояха, че ранимите души на техните деца могат да бъдат травмирани от внушителния вид на бялата мечка. (Бяха същите, които през 2015 г. облепиха плакатите на "Айрън Мейдън" с бележки, които уведомяваха минувачите, че наблизо има детски градини.) Те призоваваха Бьорнсон, ако обича, да се приведе в приличен за пред децата вид, преди да влезе в техния квартал. Бяха му подготвили голяма клоунска маска, освен това четири огромни розови меки пантофи и пъстра шапка със звънчета. Щом зърна обаче лилавото седло, Бьорнсон се обърна и тръгна обратно. Вярно, че не беше човекоядец, но това съвсем не означаваше, че ще се остави на тези хора да го правят за посмешище.
Мутациите (превод Жанина Драгостинова, корица Бояна Павлова и Капка Кънева, 208 стр, цена 22 лева) е в книжарниците с подкрепата на програма Творческа Европа на Европейската комисия 
