Home / Рубрики / Литература / Списък на статии по етикет: Улипо
A+ R A-
Списък на статии по етикет: Улипо

Аномалията | Ерве Льо Телие

Неделя, 07 Ноември 2021г. 20:20ч.

"Има нещо по-възхитително от знанието, интелекта и дори гения – неразбирането." – с цитат на тези думи на фикционалния писател Виктор Мисел от романа му Аномалията започва и романа Аномалията (получил наградата Гонкур за 2020) на Ерве Льо Телие. Да, Аномалията на Льо Телие е роман-пъзел, чиито отделни парчета са изградени от литературни препратки, игра с жанровете и авто-фикции – като се започне от това, че трите части, в които е структурирана Аномалията са именувани с изрази от поезията на Реймон Кьоно (своеобразен трибют към съоснователят и президент на кръга Улипо, основан през 1960-а, на който е член и самия Ерве Льо Телие), мине се през образа на писателя Виктор Мисел (с когото ви срещаме в откъса по-долу), та се стигне до последната страница на романа, която е във вид на... калиграма. Да, много са ключовете за (не)разбирането на Аномалията и дешифрирането на ключовата мистерия тук, а именно как е възможно един и същ полет между Париж и Ню Йорк, с абсолютно едни и същи пътници на борда (между които и Виктор Мисел) да кацне два пъти на летище Кенеди в рамките на три месеца, но сега ви оставяме с огледалния образ на "един държелив Кафка, успял да прехвърли четиресетте"...

 

 

ВИКТОР МИСЕЛ


Виктор Мисел не е лишен от чар. С годините ъгловатото му лице се е смекчило и гъстата му коса, римският нос, мургавата кожа напомнят Кафка, един държелив Кафка, успял да прехвърли четиресетте. Високото му тяло е издължено и все още стройно, въпреки че е поомекнало от заседналия живот, присъщ на занаята му.

Защото Виктор пише. Уви, въпреки че критиката е приела добре двата му романа, "Планините ще дойдат при нас" и "Неуспелите провали", въпреки получената награда, много престижна, но от тези, чиято червена лента не привлича тълпите, продажбите никога не са надвишавали няколко хиляди екземпляра. Той се е убедил, че в това няма нищо трагично, че разочарованието не означава неуспех.

На четиресет и три години, петнайсет от които прекарани в писане, малкият свят на литературата му изглежда като увеселителен влак, в който мошеници без билет шумно се настаняват в първа класа със съучастничеството на некадърни контрольори, докато на перона остават скромните гении – изчезващ вид, към който Мисел не смята, че принадлежи. Но не се е озлобил; научил се е да не го е грижа, да седи в някой салон на книгата, за да разпише четири-пет екземпляра за също толкова часа, а когато до него на масата седи събрат в подобно положение, да го заговори приятелски. Мисел може да изглежда студен и надменен, но има репутацията на човек с чувство за хумор въпреки всичко. А нима човекът с чувство за хумор, достоен за това определение, не е винаги такъв "въпреки всичко"?

Мисел се препитава от преводи. От английски, руски и полски – език, на който като дете му е говорила баба му. Превеждал е Владимир Одоевски, Николай Лесков, автори от века преди предишния, които малко хора вече четат. Превеждал е и каквото падне, например за един фестивал е адаптирал "В очакване на Годо" на клингонски, езика на жестоките извънземни от "Стар Трек". За да се хареса на банкера си, Виктор превежда и развлекателни англосаксонски бестселъри, които придават на литературата статут на непълноценно изкуство за непълнолетни. Професията му е отворила вратите на уважавани, ако не влиятелни издателства, без непременно собствените му авторски ръкописи да намират в тях радушен прием.

Мисел си има фетиш, плод на нещо като суеверие – в джоба на дънките си винаги държи една тухличка от Лего, най-стандартната, 4 на 2, яркочервена. Тя е от крепостната стена на замъка, който някога строяха с баща му в детската му стая. След нещастния случай на строежа замъкът остана до леглото му, недовършен. Момчето често мълчаливо наблюдаваше бойниците, подвижния мост, човешките фигурки, кулата. Да продължи сам да строи би означавало да приеме смъртта. По-добре беше да го разруши.

anoma1

Един ден извади една тухла от стената, пъхна я в джоба си и демонтира замъка. Това беше преди трийсет и четири години. Два пъти изгубва тухлата и два пъти я заменя с друга, идентична. Първо с мъка, после равнодушно. Когато миналата година почина майка му, я постави в ковчега ѝ и веднага пак взе друга. Малкият червен паралелепипед не е баща му, а само спомен за един спомен, флаг на синовната обич и на верността.

Мисел няма деца. Любовните му връзки са все несполучливи въпреки неизменния му ентусиазъм. Твърде често се държи хладно, не умее да убеждава и още не е срещнал жената, с която да прекара дълги години от живота си. А може би избира спътничките си така, че да е сигурен в неуспеха.

Не, не е вярно. Срещна жената преди четири години на семинар за литературни преводачи в Арл по време на една среща, на която обясняваше "как се превежда хуморът на Гончаров". Тя седеше на първия ред и той се опитваше да не гледа само нея. После дълго не можа да се измъкне от един издател, който го уговаряше: "Какво ще кажете да преведете за нас руската феминистка Любов Гуревич? Няма ли да е страхотно?". Но два часа по-късно на търпеливата опашка за десерти тя стоеше зад него и се усмихваше. Истината за любовта е, че сърцето я разпознава веднага и го изкрещява с пълна сила. Разбира се, не заявявате на жената, че сте влюбен в нея, ей така направо. Тя не би разбрала. Затова, колкото за да прикриете, че вече сте неин заложник, се задоволявате да разговаряте с нея.

Когато накрая стигна до шоколадовото моле, Виктор се обърна и я заговори. Попита я, заеквайки, как превежда "крем англез" на английски, след като на френски french cream е крем шантийи. Да, съжалявам, само това му хрумна. Тя се засмя учтиво, отговори ascot cream с дрезгав глас, който му се стори приказен, и се върна на масата при приятелите си. Трябваше му време да осъзнае, че Аскот е хиподрум като Шантийи, само че в Англия.

Бяха разменили погледи, които му се щеше да разчете като съучастнически, после демонстративно бе отишъл на бара с надеждата, че и тя ще дойде, но тя продължи да разговаря с приятелите си. Почувствал се глупав като непохватен юноша, той се прибра в хотела си. Не я откри сред снимките на участниците, но не се съмняваше, че отново ще я срещне, и цяла сутрин обикаля работилниците под различни предлози. Напразно. Нямаше я и на празничното закриване на семинара. Беше се изпарила. На последната закуска в хотела я описа на един приятел от организацията, но прилагателните "дребна", "кестенява" и "пленителна" никога не са описвали кой знае кого.

Две последователни години Виктор ходеше на редовните семинари в Арл и ако иска да е честен със себе си, ще признае, че е било, за да я срещне отново. Оттогава – тежка професионална грешка – вмъква в преводите си кратки изречения, в които споменава хиподрума в Аскот или английския крем. За пръв път прегреши така в превода на сборника статии от Гуревич. В текста на въведението, озаглавено "Почему нужно дать женщинам все права и свободу", вмъкна следното изречение: "Свободата не е английски крем върху шоколадов сладкиш, а право". Дискретно е, пък и кой знае? В края на краищата тя се е интересувала от Гончаров. Но не. Ако е чела книгата, не е забелязала добавката, издателят също, а и впрочем никой читател. Виктор е пропуснал живота си и това е отчайващо.

 

 

 

cover-anomalieАномалията (превод Росица Ташева, корица Живко Петров, 312 стр, цена 18 лeва) е в книжарниците

онлайн