My Mir

Бижутата на естонеца Танел Веенре от пръв поглед те водят в магичен свят. И не е задължително там да ти хареса. Но пък е тооолкова красиво!

Танел е фрийленс дизайнер, фотограф и моден редактор в списанието Eesti Päevaleht, както и преподавател в Естонската академия за изкуства. Понеже графикът му през деня е твърде натоварен, той прави бижута нощем, което съвсем личи както от темите, така и от материалите му, сред които има космически прах, морски кончета, смола, енергийни камъни. Поговорихме си за бижутата като за светове и други интересни неща.

Мислиш ли, че работата ти може да се възприема като част от някаква традиция?

Разбира се, ние не живеем в някакъв девствен свят. Харесвам културата и корените си без значение дали ме свързват с Древен Рим или Желязната епоха. Чуствам, че в кръвта ми има някаква памет, която е по-стара от мен.

Имаше ли някакъв определен момент, в който разбра, че искаш да се занимаваш с бижута?

Не, по-скоро желанието ми израстна като растение. Аз вярвам в органичното развитие. Нямам бизнес план или стратегия. Просто обичам да правя нещата толкова добре, колкото е възможно, а другото си следва само.

Кои хора и места те вдъхновяват?

Хм, вероятно сам съм си най-голямата мистерия и вдъхновение. Харесвам много артисти... Кадри Малк, Victor&Rolf, Арво Парт, Рууд Петерс, Леонардо да Винчи, Роушин Мърфи, Дейвид Линч, Аликзандър Маккуин, Алдо Джарвсоо, Тери Толванен, Педро Алмодовар... Изкуството е най-невероятното преживяване. Места? Харесвам стари къщи.

Има ли някакъв метафоричен смисъл в материалите, които използваш?

Разбира се, има значения, които съществуват в материала преди и въпреки срещата му с мен. Любопитно ми е да играя точно с тези значения, да ги преплитам.

Някога чувствал ли си се изплашен от материал, с който си опитал да работиш?

Все още подхождам детински към това. Използвал съм мъртви животни и енергийни камъни, но вярвам, че ако имам уважение към тях, не трябва да се страхувам и те няма да се върнат в кошмарите ми.

С времето ставаме приятели с материала, започваме да си вярваме. В момента съм в много добри отношения с дървото. Различни видове дъб и антично дърво от Азия са ми любими.

Фетишизъм или концептуализъм?

Ха-ха, съвсем на място. Винаги има някакъв воайорски и ексхибиционистичен аспект в това, което създаваш. Част от теб иска да бъде забелязвана и търси разбиране. Така, че двете понятия са доста преплетени.

Кое е най-доброто място, където можем да видим съвременна бижутерия?

На ушите и около вратовете на красиви хора!

Как толкова малки предмети генерират толкова големи послания?

В едно бижу можеш да създадеш или унищожиш светове. Да разкажеш за най-невероятните места, които си виждал във въображението си, кого си срещнал там. Харесва ми ролята на артиста като древен разказвач на приказки, създателят като лъжец. Умението да накараш хората да повярват на твоите приказки е най-големият талант, който един артист може да има. Първо да спечелиш погледа им, после сърцето.

Циганското лято тази година беше жежко. Буквално и преносно. И все още има време за ефирни и фриволни летни дрехи. И все още има време да усетим, че от нещо изхвърлено на боклука, може да се роди нещо красиво. Като дрехите в The Green Collection на Tochka дизайнера Антония Пашова. Изработени от бракувани материали и намигащи чаровно с щампирани препратки към флората, фауната, Планетата на маймуните и... Дейвид Боуи, те са тук, за да напомнят, че в природата нищо не се губи – само приема друга форма. Друг живот.

Аз съм... Антония, дизайнер на tochka.         

фотография Lubri

Правя... дрехи, които носят етикет tochka. Проектирани и изпълнени са от мен, в смисъл, че не се произвеждат. Харесва ми да си помисля за нещо и да го видя готово на другия ден, а когато мисълта ми протича в една и съща посока за един месец се получава и колекция. Това за мен е близо до свободата. Крие известни рискове по отношение на възприемането от хората, но те са свързани единствено с периода на асимилация. Така или иначе дрехите се купуват много рано или до един сезон. Тези, които се случва да не се изкупят... Мисля, че просто си търсят особен случай.

Tochka е... емоционална марка.

Когато чуя "мода" се сещам за... нещо бързо и външно, по-скоро трик, измислица, лъжа. Свързано е със значението наоколо, с фрустрираните процеси сред младите градски хора. Тези, които консумират модата тук, живеят така и модата е такава. Предполагам, че няма как да е друго. Трудно е да си събираш чарковете на душата, когато тя се разпръсква без да има смисъл и се хаби по-бързо даже от пари.

Материята, която ме кара да настръхвам е... Все още не съм докоснала материята, за която си мечтая. Искам да имам копривени плантации, от които да се правят материи с красотата на коприната и удобството на памука. Такива, които струват малко и хората ги използват за дрехи или домашен текстил.

Най-красивата форма в природата е... естествената, тоест божествената. С това се занимавам в момента – рисувам фрактали или както го усещам, това е енергията на съзиданието.

Птиците, маймуните, конете, вълците са... фрактали, тоест това са божествени създания.

А Дейвид Боуи може да... ни покаже, че човешкото е огромно. Че човекът може да създава своята собствена вселена и да мечтае за нещо по-голямо от бита. Повечето от нас вярват в работното си място, в малкия си апартамент. Оказва се, че това, в което се канализираме, моментално отблъсква всичко останало. Създаваме си филтри, които по метода на отблъскването, прецеждат измислената от нас малка човешка есенция. Това е нашето спокойствие – че сме честни и толкова мънички, колкото трябва да е малко едно човече.

Мъжете и жените са... много различни, имат различна анатомия. Анатомията е толкова важна, колкото и географската ширина примерно или възрастта на хората. Само трябва да го научим това. Когато общуваме с човек с различен пол от нас, не бива да забравяме, че той е друг вид. Това според мен важи и за общуването с децата или с по-възрастните. Хората успяват да визуализират различни мисли, а те зависят от климата, родителите или надморската височина. Това, което най-много не ми харесва в България е, че тук още поне 50 години няма да се отърсим от мисълта и навика на какво точно най-много да робуваме.

По дрехите на Tochka посрещат, по... С дрехите на tochka няма да останеш незабелязан. Само трябва, докато избираш твоята дреха да се настроиш да чувстваш. Съветвам всички, които се интересуват от това какво е модерно или по-точно "тренди" да престанат с тази глупост, защото така се стимулира свръхпроизводството, експлоатацията на децата, а това е и сигурен начин да изчезне собствената им идентичност.

The Green Collection може да намерите на tochkadesign.com, par-a-van.com, ivanasen22.com

Модната фотография на ХХ век. Колко много изложби, списания, биографични книги, филми правят дисекция на този феномен. Феномен, роден през миналия век и обърнал представите за изкуство, бизнес и визуална култура.

Изложбата Vanity в Kunsthalle, Виена (от 21 октомври 2011 до 12 февруари 2012) дава чудесна възможност за ретроспекция с блестящите примери на това изкуство. Изложбата се основава на известната колекция на фотографа Франц Кристиан Гундлах.

Самата биография на колекционера е показателна за пътя на модата през ХХ век. Няколко десетилетия Гундлах е един от най-важните модни фотографи в Германия. Той е и колекционер, притежаващ една от най-значимите частни фотографски колекции в света.

Роден през 1926, той определя стила на модната фотография в Германия през 50-те, 60-те и 70-те години. Критиците казват, че за повече от четири десетилетия именно той дава визуалните насоки на основните списания в Германия.

През 1967 и 1971 основава две фотографски лаборатории. И двете предлагат услуги на млади фотографи като оборудване под наем, студио и една богата книжарница. През 1975 се открива Galerie FC Gundlach – една от първите фотографски галерии в Германия. Галерията прави около 90 изложби до закриването си през 1992. След това Гундлах основава Дома на фотографията в Хамбург през 2003 с дарения от личната си колекция.

Основният фокус на изложбата Vanity са естетическите, художествените, социалните и дори политическите аспекти на модната фотография. Самите произведения на Гундлах доказват тезата му: "Фотографията и модата трябва да имат послание. Ако няма такова, техните цели се обезсмислят. Самите дрехи са отправната точка за началото на визуалния разказ. Модната снимка трябва да отразява духа на времето. В края на 50-те години аз чувствах, че времената са се променили – обществото попадна в нова стихия, а заедно с това, стилът на обличане стана тотално нов."

Ако 50-те са били десетилетие на прецизната елегантност, на сложните облекла и висшата мода, то 60-те години са предвестник на желанието за политическа промяна, на еманципацията и прет-а-порте-то. В този период Гундлах има ново поле на изява – списание Brigitte. Модел за подражание на списанието не е елегантната и софистицирана дама, а модерната, активна млада жена. В сътрудничество с редактора на списанието Барбара Буфа, фотографът успява да заснеме вкусовете на момента като никой друг.

Колекцията представена в Kunsthalle включва големи цикли от 20-те години до днес като акцентира върху различни течения от модната фотография: графичен абстракционизъм (Имре фон Санто), скулптура (Джийон Мили, Регина Реланг, Джордж Хърел), живопис (Сара Муун, Лилиън Басман), през Pop и Op art-a в модата (Гундлах, Сесил Бийтън) до постмодерните провокации на Ги Бурден, Хелмут Нютон и съвременните такива на Едгар Лесижевски, Армин Морбах и Кристиан Шулер.

20-те и 30-те години на ХХ век оживяват с произведения от Георг Хойнинген-Хюне, Ервин Блуменфелд, Yva и Имре фон Санто.

© Imre Von Santo 1936

Модната фотография след Втората световна война пък е представена от Ървинг Пен, Сесил Бийтън, Луиз Дал-Волф, Регина Реланг, Хубс Флютер, Джордж Хърел, Мелвин Соколски и естествено, самия Франц Кристиан Гундлах.

© Melvin Sokolsky проект Bubble Series 1963

Изложбата проследява и тенденциите в цял свят чрез произведенията на Ги Бурден, Хелмут Нютон, Ник Найт, Хорст П. Хорст, Ричард Aведън, Лилиън Басман, Уилям Клайн, Дейвид ЛаШапел.

© David LaChapelle проект My House 1997

Един от важните акценти в изложбата е модната фотография като визуализация на духа на времето. Тя улавя пози, жестове, изражения на лицето в неразривна комбинация с дрехите. Някои от произведенията в колекцията достигат отвъд границите на модния жанр и се превръщат в документ на непрекъснато променящия се начин на живот. Такива са творбите на Даян Арбъс, Ралф Гибсън, Синди Шърман, Нан Голдин и Едгар Лесижевски, който прави серия снимки чрез Google Street View. Други пък, като Армин Морбах и Кристиан Шулер, стигат още по-далеч – до тотална деструкция на ролята на дрехите и аксесоарите в модата и превръщането им в ефимерни, митични обекти на изкуството.

© Kristian Schuller книга 90 Days One Dream 2010

Carevitsa е един от най-разпознаваемите български модни лейбъли от последните години. Иновативните кройки и конструктивни решения, оригиналните щампи, чувството за самоирония, които дрехите носят – всичко това няма да ви позволи да сбъркате автора им. Зад Carevitsa-та се е скрила Цветалина Атанасова. Познаваме я от груповите събития в шоурума на "Иван Асен" 22 и най-вече от несъществуващия вече магазин Chaika, където сме я виждали с гарнитура от Ham&Eggs и други вкусни млади марки.

Цветалина винаги е била скрита лимонка. Асоциацията е с една от първите нейни рокли, които сме виждали – с принт на граната, част от по-голяма серия с огнестрелни оръжия, а причината – Цветалина предпочита да стои мълчаливо в сянка, докато дрехите ù говорят вместо нея. Затова си е чист късмет, че я хванахме натясно с няколко въпроса за скелети, мода и връзката между тях...

Цветалина Атанасова   фотография © Росен Пецев

Като че ли има нещо ала Тим Бъртън в последната ти колекция... Кои филмови герои си представяш облечени в твои дрехи?

Робин Худ и бандата му. Последните ми дрехи ще им паснат идеално. Иначе приликата е заради скелетите, но я няма зловещата визия на Тим Бъртън. Моите герои са цветни и положителни.

Защо точно Carevitsa?

Carevitsa е никнейма ми навсякъде и реших да го използвам и за колекциите си. Не е концептуално свързано с дрехите, които правя. Реших, че не е нужно. Просто псевдоним, за да не използвам своето собстевено име.

Трябва ли да ни е страх от скелетите в гардероба? От къде се появи тази тема?

Не трябва, отиват на почти всичко. Интересува ме много анатомията, сигурно затова и започнаха да ми идват такива идеи.

Струва ми се много естествено в дрехите да има детайл, който да напомня за това под тях. В първата колекция на Carevitsa също имаше такива детайли, срязвания, които напомняха гърди, ребра и дупета. Мисля, че това ще си остане като основа на всяка следваща колекция, независимо от темата и настроението.

А как би звучал саундтракът към дрехите, които правиш?

Героично. Някоя песен с много текст, който да разказва история или нещо, свързано с колекцията.

Кои хора, места, неща те вдъхновяват?

Аз съм си основното вдъхновение, както и някои хора, които се появяват в живота ми и които се превръщат в мои идоли за някакво време. Разбрах, че обичам да си създавам такива. Сменят се на няколко години и не са известни имена. Изглеждат съвсем обикновено, но ме привличат с начина, по който живеят и мислят, а аз ги превръщам в герои, на които да се възхищавам. Те ме зареждат с енергия да измислям и създавам. Истинското вдъхновение винаги идва от мен самата и от това как се чувствам. Понякога виждам някакъв предмет или нещо в някого, което се доближава до представата ми за това как се възприемам в момента. По този начин започват да се оформят някакви визии в главата ми.

Някоя интересна случка с твои дрехи?

Бяхме на един конкурс за красота във Варна с мои колеги-дизайнери, за да обличаме миските. Момичетата не искаха да излизат с моите рокли и организаторите също не ги харесваха в тях, но нямаше достатъчно други дрехи за всички и нямаше как. Трябваше да убеждавам всяка поотделно, че журито няма да ги оценява по дрехите, за да им повдигна духа преди да излязат.

Ако не се занимаваше с моден дизайн... ?

Щях да съм домакиня на голяма къща, да готвя по цял ден и да се занимавам с градината и мъжа си. Също щях да гледам земя и животни.

Със сигурност щях да живея на село. По нашите села хората са доста креативни, без да го осъзнават. Всичко си правят сами, оценяват всичко, което имат и не хвърлят нищо - правят го на нещо друго. Виждала съм какви ли не чудати решения в къщите на баба ми и приятелките ù. Ето този начин на мислене ме вдъхновява. Всичко се случва съвсем естествено, къде от необходимост, къде от чист порив да направят нещо красиво.

Какво ново да очакваме от теб скоро?

Колекция Зима 2012/2013. И повече мъжки дрехи.

фотография Росен Пецев©

Колекция пролет/лято Carevitsa може да намерите в:

Tochka Open Space

parAvan

"Иван Асен" 22

Кое е общото между медузите и бижутата? Или между току дефилиралата London Fashion Week и българската Национална Художествена Академия – отговорът е прозрачен като бижутата-уникати на талантливия Милко Бояров – студент IV курс, специалност Метал и дизайнер на бижутата за последната колекция на Francesca Marotta, представена именно на London Fashion Week 2012.

Кои са темите и сюжетите, които те вълнуват?

Напоследък морските животни – по-специално медузите и октоподите. Те, като форма и цвят, бяха основното вдъхновение за серията Be Visible. Затова следвайки логиката подчинихме и фотосесията, и видеото на тази първоначална идея.

Be Visible ли представи на LFW? Как се сработихте с Франческа Марота и кое е най-важното, което научи там ?

Не. За Франческа направих колекция от около 30 неща и работихме като екип, тоест следвайки една концепция.

Работата ми беше свързана с размяна на множество имейли на скици и нещата в процес. На мен ми беше много интересно, тъй като за първи път участвам в толкова мащабен проект. Вълнуващо е да си бекстейдж и да видиш как за 2 часа огромен екип от хора се сработва и създава нещо заедно.

Научих, че никой няма да те чака за нищо и ако не си достатъчно пробивен няма да ти обърнат никакво внимание.

дефиле Francesca Marotta LFW 2012 | бижута © Милко Бояров

С какъв материал работиш предимно и защо ?

В момента с плексиглас и различни видове пластмаса. Харесвам плексигласа, защото ми дава свобода да създавам по-обемни и скулптурни форми.

Мислиш ли, че твоята работа съществува в контекста на някоя традиция или тенденция в бижутерията?

Мисля, че да, но като цяло не следвам тенденции или не правя неща, просто защото са тренди. По-важното за мен е това, което правя да ми харесва, без значение дали следва някаква тенденция или не.

Ако не се занимаваше с дизайн, щеше да...?

Сигурно щях да правя нещо свързано с театър или музика, но може би няма много да ми се получи, тъй като се притеснявам доста да говоря пред много хора.

Как би звучал саундтракът към бижутата, които правиш?

The Prodigy - Molotov bitch

Кое е най-доброто място, където можем да видим съвременна бижутерия днес?

Зависи в коя област на бижутерията, но като цяло – Германия, Англия и Холандия. Там има много галерии за съвременна бижутерия.

Оттук нататък ти предстои...?

Надявам се да събера достатъчно средства за магистратура в RCA в Лондон или някъде в Белгия, например. Надявам се да се отворят и интересни колаборации с други дизайнери и възможности за изява.

фотография © Златимир Араклиев

Бижута на Милко Бояров може да намерите на:

notjustalabel.com

par-a-van.com

магазин Yana silver jewellery – ул. Стефан Караджа 5

магазин Perreyra – ул. Христо Белчев 29 А

магазин ABBAS jewellery design studio – ул. Раковска 172