Home / Рубрики / Музика
A+ R A-
Музика

Музика (201)

Понеделник, 11 Октомври 2021г. 11:11ч.

Албуми | BADBADNOTGOOD

Публикувана в Музика

bbng-covertmBADBADNOTGOOD – Talk Memory


Кой?Александър Совински, Честър Хенсън и Лиланд Уити... или канадското ювелирно фюжън трио BadBadNotGood, което остави в миналото култ кавърирането и влезе смело в бъдещето на неортодоксалния джаз.

 

Какво? – Нотите на Паметта – да, помним идеално концертното лято на 2018-а и как отсъствието на оригиналния BBNG кийбордист Матю Тавареш (заменен от Джеймс Хил) никак не се отрази на брилянтната лайв BBNG атмосфера... Помним и че, преди точно 10 години, Алекс и Честър (и Мати) издадоха дебютния BBNG албум, но още в III-ия беше ясно, че ще оставят запазената си култ марка акустично свирене на хип-хоп хитове в миналото...

Помним и че след IV-ия албум (последния в компанията на Мати) BBNG загатнаха с Late Night Tales компилацията за любовта си към бразилската музика, та ако има нещо, което говори за нотната еволюция в актуалния Talk Memory албум, то това са композиции като City of Mirrors...

... Beside April, Love Proceeding и Talk Meaning – всички те украсени с невероятните струнни аранжименти на бразилската легенда Артур Верокай (и неговия ансамбъл, в който "греят" и цигуларя Николай Сапунджиев, и челистката Емила Вълова)...

Да, BBNG винаги са имали чудни колаборатори (списъкът е предълъг, да не изброяваме), дори пилотния сингъл тук Signal from the Noise е ко-продуциран от Floating Points, а в акция влизат и електрическата цитра на Laraaji (в Unfolding (Momentum 73), перкусиите на Карийм Ригинс (в Beside April), арфата на Брандий Йънгър и саксофона на Терас Мартин в Talk Meaning.

Но именно начинът, по който Алекс, Честър и Лиланд боравят с мелодията тук доказва, че нотите на Паметта са изключително селективни и ще осигурят на пандемичните ти есен и зима не само цвят и смисъл, но и... Бъдеще...


Кога? – когато искаш да разгониш сивата облачност на ежедневието...

 

Защо? – защото Паметта е селективна, но само когато избереш да загърбиш Миналото, тогава може да видиш Бъдещето...

 

Вторник, 28 Септември 2021г. 12:12ч.

Албуми | Amon Tobin vs Stone Giants

Публикувана в Музика

Amon Tobin amonlive                                           vs                                         amongiantsStone Giants 

 

Кой?Амон Адонай Сантос де Арауйо Тобин... или бразилският саунд дизайн виртуоз с толкова артистични псевдонима, колкото имена има дадени по рождение... Stone Giants, Figueroa, Only Child Tyrant, Two Fingers, Cujo...

 

Какво? – Би(йт)поляризация на Живота – когато преди 2 години Амон Тобин "възкръсна" (след 8-годишна пауза) с албума Fear in a Handful of Dust и нова концепция за издаване на музика (чрез собствената абонамент-платформа Nomark) едва ли някой смело е предполагал, че Тобин ще се озове в "окото" на творчески циклон, който ще издухва не по два, ами по три и повече албума на година (да не споменаваме и страничните му комбо акции с Thys, Current Value и Little Snake)... Първо бяха неговите лични Long Stories, Only Child Tyrant отклонението с Time to Run, Two Fingers компилацията Fight! Fight! Fight!, вокалното Figueroa амплоа с ювелирния The World As We Know It, за да се стигне до тазгодишните West Coast Love Stories под алтерегото Stone Giants и How Do You Live с печата на рожденото Тобин име...

Да, нишката, свързваща всички музикални Амон-проявления е играта с модуларни синтезатори, както и вокалното Figueroa амплоа (чуйте Sweet Inertia и Best Be Sure), така че ако искате да усетите наистина къде във времево-бийт-пространствения континуум се намира Тобин в момента, вземете в тандем именно албумите How Do You Live и West Coast Love Stories, които събират всичките му алтерегота в едно...

Комбо преливането между модуларни синтезатори, вокални ефекти и семплирането на акустични инструменти и звуци е ювелирно в тракове като How Do You Live, Sweet Inertia, In a Valley Stood the Sun, Now Future, Black as the Sun, West Coast Love Stories, Metropole, Best Be Sure, A Well Run Road, Stinson Beach, The Girl With the Great Ideas (That I Steal) и Fairweather, които разкриват защо силната музикална поляризация на Тобин живее в абсолютна хармония и симбиоза.


Кога? – двата албума са идеални за подреждане на пъзела от плуващи есенни облаци, техниколор-листопад и една-две капки (порой) меланхолия...

 

Защо? – защото Ти избираш How Do You Live, но с Амон Тобин в саундтрак-крачка Пътят е поне две идеи по-приятен...

 

Неделя, 06 Юни 2021г. 19:19ч.

Албуми | Ludovico Einaudi vs Hania Rani

Публикувана в Музика

           le cinema cover Ludovico Einaudi                            vs                             Hania Rani haniarani-cover

 

Кой?Людовико Айнауди, италианският властелин на пианото и нео-класиката; Хана Ранишевска, полската дива на 88-те клавиша, по-известна като Hania Rani...

 

Какво? – Чуй Киното – да, говорим за филмова музика... говорим за два албума-компилации – Cinema от Людовико Айнауди и Music for Film and Theatre от Hania Rani – с лично селектирано от авторите кино по ноти... акустични композиции, които не само превръщат филмите (и пиесите), в които са включени, в поезия от звук и картини... не само създават петолинието на Живота на героите, чиято история разказват, но и както чудесно обобщава режисьорът Шейн Медоус: "Когато Айнауди седне зад пианото това, което преди не е било филм, става филм"...

ludovicoeinaudi

Да, Айнауди е ключовата фигура в музиката и на двата филма (обрали важните кинонагради тази година) Земя на номади и Бащата (без самият той да получи дори номинация за музика – релевантност на Оскари и прочие статуетки ли, що ли), но авантюрата на Людовико с киното по ноти датира преди повече от 30 години, когато започва да композира за театрални и танцови представления...

Да, Cinema е магнум компилация (с 28 композиции), която събира късчета от живота на самия Айнауди, както тези филмови теми подреждат пъзела на героите, чиито филмови истории разказват – от Le Оnde (от едноименния дебютен пиано албум на Айнауди и филма Aprile през 1998-а), през Histoire Sans Nom (от филма Sotto Falso Nome) и Dietro Сasa, Fuori dal Мondo, Berlin Song и Nuvole Bianche (от This Is England антологията на Шейн Медоус)...

Ascolta, Time Lapse, Walk, Fly, Run и Experience (от френския хит Недосегаемите и в Мама на Ксавие Долан), та се стигне до My Journey темата от Бащата и пъзела от творчеството му с Oltremare, Petricor, Golden Butterflies и Low Mist в Земя на номади...

28 хем интимни, хем епични, но винаги фини теми, които пресъздават Поезията (и на Екрана, и в Живота), така че когато отново чуеш брилянтна симбиоза между пиано и струнни аранжименти (да, като тези при Макс Рихтер и Олафур Арналдс) да знаеш че си попаднал в дома на Киното и вътрешния мир... в Дома на Людовико Айнауди...

 

Пианото също винаги е било Дом и за Hania Rani – дори младата Хана да не бе дала това метафорично заглавие Home на втория си албум (след дебютния триумф с Esja) пак щеше да бъде ясно, че 88-те чернобели клавиша изграждат Вселената, в която Hania Rani диша, живее и твори (отначало камерна музика като Айнауди, а после колаборации с Christian Löffler, Hior Chronik и бенда ù tęskno) до днес...

haniarani5

Всъщност, именно миналогодишния Home подсказа гранде кинематографията на нейната музика (със серията брилянтни видеоклипове за F Major, Tennen, Leaving и едноименното Home), така че появата на Music for Film and Theatre никак не е случайна – тази лична селекция е още по-ценна и с факта, че освен специално композираните филмови теми The Beach, Trip to Ireland, The Locker Room, At the Hospital (от дебютния ù саундтрак за филма I Never Cry) и Journey, In Between и Prayer (от миналогодишния филм xAbo: Father Boniecki) включва и невлязлото, но ювелирно изпълнение Ghosts от постановката Pradziady на режисьора Михал Здуник, работил с Хана и по пиесата Нора, чиято тема поставя финалната кода/щрих на компилацията тук...

Специална е и колаборацията Soleil Pâle с режисьора Нийлс Кастийон (виновен и за кинотрипа във F Major) като именно нефилмовите (иначе казано театрални и танцови) композиции включени тук доказват, че Hania Rani не само чува Киното, но скоро и То (голямото Кино) ще я слуша неистово...

 

Кога? – когато искаш да чуеш Киното...

 

Защо? – ако Киното е Поезия в Картнни, то Музиката е ритъмът, в който Те (Картините) се движат...

 

Сряда, 28 Април 2021г. 20:20ч.

Албуми | Leon Vynehall

Публикувана в Музика

cover-levLeon Vynehall – Rare, Forever

 

Кой?Леон Вайнхол, британски факир на кросоувър хаус трипа.

 

Какво? – Калейдоскоп ∞ – когато казахме, че Всичко Тече, Всичко се Променя и Леон Вайнхол знае идеално как звучи всичко това бяхме наясно, че Вайнхол няма да повтори концептуален шедьовър като албума Nothing Is Still... И все пак, Rare, Forever започва именно там, където свърши Nothing Is Still трипа – реещите се като птици струнни и синт линии, и саксофон в Ecce! Ego!, Alichea Vella Amor и във Farewell! Magnus Gabbro го напомнят, само за да дойде Mothra и да поясни ювелирно, че концепцията е друга...

На дневен ред е вътрешен калейдоскоп, улавящ фрагментарни вибрации и амбивалентни емоции (точно както се чувствахме всички през пандемичната 2020 година) – усеща се желанието на Вайнхол за все по-вокален израз на чувствата, било като ритъм акцент в Mothra, An Exhale и Worm (& Closer & Closer) или като основен инструмент (Snakeskin ∞ Has-Been подсказва продуцирането на Вайнхол за речитатив агенти като Kam-Bu, Wesley Joseph)...

усеща се страстта към покриването на целия спектър от бийт емоции (както Вайнхол го направи в DJ-Kicks изданието си), а полетът на Dumbo разкрива бъдещата дестинация на един бийт-оператор, колкото и той да твърди, че няма да действа по-различно в тромпет-медитативния епилог All I See Is You, Velvet Brown...

 

Кога? – в залеза на пандемията, когато All I See Is... Rare клубове, отворени Forever...

 

Защо? – защото Животът е калейдоскопично шарен и Леон Вайнхол може да ви разходи из целия му спектър...

 

Сряда, 14 Април 2021г. 21:21ч.

Албуми | Andy Stott

Публикувана в Музика

cover-never-the-right-timeAndy Stott – Never The Right Time

 

Кой?Анди Стот, британски мастер на броукън техно поемите.

 

Какво? – Точно Време: Ще бъде Бийт и Поезия – да, пандемичната 2020 година промени и забави доста неща (всред които и обявения, но не и в актуалния саунд вид, албум на Стот), както албумите Luxury Problems и Faith In Strangers намериха точното време, в което мантроподобните вокали на Алисън Скидмор да допълнят броукън-дъб-техно пъзела на Стот... Всъщност, Never The Right Time намира Точно-Време-то (в бийт-времевия континуум), където да подреди фрагменти от саунд арта на Анди Стот в близките 10 години (от We Stay Together изданието до It Should Be Us миниалбума през 2019-а) – има време за броукън-техно-поп (ала Too Many Voices албума) в Hard to Tell, The Beginning и епичния заглавен (ала Faith In Strangers) шедьовър Never The Right Time;

има време за дъб отклонения (в Dont Know How и Away Not Gone), както и за ембиънт импресии в Dove Stone; има време и за брекбийт-саунд-дизайн игри в Answers и Repetitive Strain, а пианото в When It Hits (също като чудната фотография на корицата на албума) доказва, че за да уловиш фрагмент от Поезията на Живота не само трябва да си на точното място, в точното време, ами трябва да имаш и точните сетива, с които да разбереш, че си го уловил... А Анди Стот я владее играта на фрагментарна бийт поезия, уверили сме се и на живо...

 

Кога? – когато търсиш Answers, но е все повече Hard to Tell кога битието ти дава знак, защото моментите на прозрение са... Never The Right Time...

 

Защо? – защото When It Hits... It Hits точните фрагменти от Живота... пък бил той и броукън-пандемичен...

онлайн