My Mir
Музика
Музика (257)
Nubya Garcia vs Ezra Collective
Кой? – Нубая Гарсия, британската кралица на тенор саксофона среща "братята" си по неоджаз орбита Феми и Ти Джей Колиосо, Джо Армън-Джоунс, Джеймс Молисън и Айфи Огунйоби или Ezra Collective, първият джаз бенд, удостоен с Mercury Prize.
Какво? – НеоДжаз Одисея – да, най-очевидната звукова нишка, свързваща орбитите на Нубая Гарсия и Ezra Collective във Вселената на британската неоджаз сцена не е използването на тенор саксофона, а се крие... във фигурата (и пръстите) на Джо Армън-Джоунс (въпреки, че Феми Колиосо, един от братята-съоснователи на Ezra Collective, бие барабаните заедно с Моузис Бойд още в дебютния Nubya's 5ive албум на Гарсия)...
А именно в третия албум и за Нубая Гарсия (с Odyssey), и за Ezra Collective (с Dance, No One's Watching) ключова роля играят електрическото пиано и синтезаторите на Джо Армън-Джоунс – и двата албума приличат на разговори с близки приятели, с които си довършвате изреченията, докато коментирате хем различни, хем общи, споделени теми...
Да, на пръв поглед, и Нубая Гарсия, и Ezra Collective не изневеряват на неоджаз естетиката и формулата, донесла им Mercury Prize-номинация за предишните им албуми (Ezra Collective дори станаха първата джаз формация, спечелила такава награда миналата година с албума Where I'm Meant to Be) – и в двата албума ключови щрихи към неоджаз Вселената добавят гост-музиканти – при Нубая Гарсия са емблематичните Есперанца Сполдинг и Джорджия Ан Мълдроу (в епичните Dawn и We Walk In Gold), при Ezra Collective със силни акции влизат Язмин Лейси, Оливия Дийн, M.anifest и Moonchild Sanelly (в God Gave Me Feet for Dancing, No One's Watching Me и Streets Is Calling);
И двата албума използват ювелирно струнни аранжименти (да не забравяме, че първите инструменти за Нубая Гарсия са цигулката и виолата), но по-важното е, че и в двата албума клавишите под пръстите на Джо Армън-Джоунс говорят с другите инструменти на различни теми като владеят и джаз, и соул, и афробийт, и дъб, и реге, и фънк, и кумбия, и хип-хоп акцентите – да, идеята за многообразие не изключва тази за заедност и разбирателство (чуйте Odyssey, Set It Free, Water's Path, In Other Words, Living, Our Element (Act 3), Hear My Cry, Ajala, Shaking Body, Expensive, Why I Smile и Have Patience) като именно там се крие и причината Ezra Collective да бъдат първата джаз формация, която ще напълни Уембли, а защо не и самата Нубая Гарсия да им бъде специален гост в такъв паметен концерт...
Всъщност, и двата албума завършват епично със знаковите композиции Triumphance и Everybody – еманация на начина, по който са записани двата албума; еманация на идеята за заедност и многообразие; еманация на целия спектър от емоции...
Кога? – когато осъзнаеш, че "The Journey is Yours"...
Защо? – защото "Dance Is Life"...
Jamie xx – In Waves
Кой? – Джейми Смит или вундер-бийт мастера на The xx.
Какво? – "The Great Let Go" – да, така ще възкликне хореографката Уна Дохърти (с която Джейми забърка най-авангардния си сингъл досега idontknow) и ще изреди емоционално всичко най-важно и идеално обобщаващо втория Jamie xx албум In Waves в слагащото финалната поанта Falling Together...
И ако idontknow не намира място в делукс изданието на албума (затова пък там "играят" вселенските хитове It's So Good, Let's Do It Again, Kill Dem и фоновите интерлюдии F U с Ерика Баду и Do Something), то In Waves прилича на гигантска фонотека във формата на диско топка, от която Джейми да вади всичко нужно за бийт-игрите му на дансинга – има хитро семплиране (в почти всички тракове, но особено висш е пилотажа в Breather, Still Summer, The Feeling I Get from You и емблематичните All You Children и Every Single Weekend, които разкриват, че Тhe Avalanches са били перфектни учители за Джейми); има In-Комбина хитове като Baddy on the Floor (с Honey Dijon), Life (с Robyn) и Waited All Night, което показва защо Джейми продуцира соло албумите и на Роми, и на Оливър, ама The xx триумвирата винаги ще бъде друг "филм"...
В крайна сметка картинката от спектралния бийт анализ в дебютния In Colour сега е още по-мултишарена (въпреки монохромната оптическа илюзия на корицата) и делукс-емоционална (ювелирното Dafodil с триумвирата от Kelsey Lu, John Glacier и Panda Bear идеално се грижи за Джейми хх бъдещето), а когато преди точно 15 години си нахлул с гръм, трясък и брилянтен The xx дебют, то сега спокойно може просто да кажеш: "All You Children, Get Around / We Will Dance Together"...
Кога? – когато настроението ти е на приливи и отливи и имаш нужда от The Great Let Go за отскок...
Защо? – защото Животът се движи... In Waves...
Етикети
Colin Stetson – The love it took to leave you
Кой? – Колин Стетсън, северноамериканският Бог на бас саксофона.
Какво? – The Love It Took To Breathe You – да, неслучайно корицата на новия албум на Колин Стетсън намига към артуърка на предишното му соло творение All This I Do For Glory – идеята за обща естетика, принадлежност и свързаност е толкова силна, че може да говорим за двата албума като за двете части на един филм...
А филмът се казва: "Когато Тялото ти се превръща в инструмент, а Душата в Музика" – да, белите дробове на Колин отново са в компанията единствено на най-добрите им приятели соло, алт и бас саксофона (е, и бас кларинета); композицията The Six катарзисно и точно маркира годините, делящи ни от All This I Do For Glory (The love it took to leave you е записан през 2023-а, наведнъж, в пространството на бившата фабрика и настоящ център за съвременно изкуство The Darling Foundry), а всички части на тялото (и на акустичните инструменти) на Колин служат за изграждане на пъзел от звукови интерактивни картини, които напомнят на... филм...
Да, говорим за филми, защото е ушевадно как The love it took to leave you е вдъхновен от солидната работа на Стетсън като филмов композитор (само за последните 7 години маркираме 10 + саундтрака) като Malediction и Ember, например, ни препращат епично към Менюто, но по-важното е, че композиции като Green and grey and fading light, To think we knew from fear, The Augur, Bloodrest, епичното Strike your forge and grin и заглавното The love it took to leave you доказват ювелирно, че най-добрият филм, който някога ще гледаш, е... всичко онова, което Вдишваш и Издишваш ежедневно...
Кога? – когато осъзнаеш, че Тялото ти е проводник, а Душата – Инструмент...
Защо? – защото човешкото тяло е инструмент, на който Колин Стетсън свири... Божествено.
Trentemøller – Dreamweaver
Кой? – Андерс Трентмьолер, датският крал на синт-ноар електрониката.
Какво? – Сън в есенна нощ – да, 2024-а е особено важна година за синт-архивите на Андерс Трентмьолер – маркира 20 години от сценичното му "рождение" с Trentemøller EP-то, като през тези години, неусетно, но систематично, от Beta Boy на дъб-техно-минимализма Андерс се превърна в Алфа Boy на синт-ноар-уейв естетиката... Dreamweaver е поредната глава от тази трансформация, като събира синт-ноар-сънищата, които звучат като ехо, след селективната Memoria, предишния му албум.
Именно по време на Memoria турнето Андерс среща исландката Disa, която става неизменна част от тур бенда му (и от синглите Into The Silence и Cops On Our Tail) и дава Глас на синт-ноар-сънищата тук – всичко започва с A Different Light, точно както забелязваш неусетната смяна на сезоните с промяната на филтрите на Светлината, преминава през ювелирното Nightfall и красноречивото Empty Beaches, за да започне на хоризонта да броди Winter's Ghost...
Всичко останало е емоционалната въртележка в адреналиновите I Give My Tears, Behind My Eyes и In A Storm, изживяна и събрана в Dreamweavers, като ехо и спомен, от изминалите като насън дни и нощи, които разказваш на добър приятел, с когото се разбирате и без думи – точно като пианото и китарата, сънуващи във финалното Closure.
Кога? – когато чуеш нов Trentemøller албум, значи е дошла Есента...
Защо? – защото Синт-Ноар-Сънищата Не Са Това, което Са...
Floating Points – Cascade
Кой? – Сам Шепърд, британски доктор хонорис кауза на бийт-неврологичните науки.
Какво? – Cascadeн Юбилей – да, през 2025-а Сам Шепърд ще празнува както 10 години от създаването на лейбъла си Pluto Records, така и 10-годишен юбилей от издаването на Elaenia, дебютният албум, който маркира есенцията на неговото бийт-неврологично изследване на невроните на музикалното удоволствие...
А през последните 15 години (толкова отлетяха след дебютното Vacuum EP, да) поводи за Floating Points празнуване колкото искаш – Сам не излезе във ваканция от продуцирането за други артисти (като BADBADNOTGOOD или Шабака Хътчингс, вече заслужил член на Floating Points Ensemble); създаде нео-джаз класиката Promises, превърнала се в подобаващо красивата Лебедова песен на саксофон титана Фароа Сандърс, а след това намери време да запише музиката за епично балетно представление между нестихващите му емблематични диджей маратони...
Да, аксон-разклоненията на бийт-кефа при Шепърд са много, но както в издадения преди 5 години Crush, така и в актуалния Cascade се събират в името на модуларния Buchla синтезатор – каскадата от експерименти стартира задъхано с вече познатите Vocoder [Club Mix] и Birth4000 (ювелирно-модуларно пресъздаващо ноти от Дона Съмър класиката I Feel Love)...
... следва Fast Forward и Key103 (кръстено на архивно манчестърско денс радио) към идеята, че се навършват 10 години от Nuits Sonores, най-големият денс хит на Шепърд, а Ocotillo, Del Oro и Afflecks Palace (с лайв барабаните си) сублимират всичко от ендорфиновия арсенал на Floating Points, превръщайки модуларния Buchla синтезатор в... абсолютната дръм машина на Удоволствието.
Кога? – идеално за изпращане на Лятото с Cascad-ни фойерверки...
Защо? – след 15-годишно изследване на невроните на музикалното удоволствие доктор Floating Points идеално знае как да стимулира каскадата от удоволствие в твоята амигдала, нали...
