My Mir

Sampha – Lahai

Кой? – Сампа Лахай Сисе, пианото-глас на британския броукън-бийт-соул.

Какво? – Sampha 2.0 – "Time Flies/Life Issues"... да, шепнатото интро в Stereo Colour Cloud (Shaman's Dream), откриващо втория Sampha албум, намеква че Lahai (презимето на Сампа, наследено от дядо му) ще разгръща като дневник страниците на Живота на Сампа, след дебютния Process албум до днес...

И, да, зад Spirit 2.0, Dancing Circles, Suspended, Satellite Business, Jonathan L. Seagull, Can't Go Back и Only стоят пиано-перкусивни истории за раждането на дъщерята на Сампа насред пандемия, за екзистенц и любовни романс кризи, за да се стигне до "Let's fly towards the Source again" в Inclination Compass (Tenderness) – да, колкото и Сампа да се разкъсва между колаборациите и собствената игра (само след Process записа комбо игри и с Florence + The Machine, и с Loyle Carner, и с Кендрик Ламар, и с Fred Again, и с Actress, и с Lil Silva, и със Speakers Corner Quartet, и със SBTRKT...) толкова и личния компас го връща към медитативното пиано (все пак, No One Knows Him Like The Piano, нали) – пиано-бисери като Dancing Circles, Suspended и Inclination Compass го доказват...

Колкото и да увеличава семейството от колаборатори и ко-продуценти – тук са и El Guincho (копродуцирал почти целия албум), и Юсеф Дейес с Yaeji в Spirit 2.0, и грууви китарата на Mansur Brown в хоровата терапия Jonathan L. Seagull, и шепнатите на френски времеви заклинания на Ibeyi в Time Piece и Can't Go Back – толкова и запазва изконния Семеен кръг от саунд инженера Рики Деймиън и продуцента Kwes, с които играе отпреди Process насам... Да, неслучайно Сампа на два пъти споменава литературния/филмов образ на Джонатан Ливингстън-Чайката – с Process доказа, че може да лети волно, а сега просто е "ain't as scared as before" от това, че Sky is the Limit...

Кога? – когато "You miss the Groove" в Живота и имаш нужда от "Automatic self-protection"...

Защо? – защото "Waves will Catch You, Light will Catch You, Love will Catch You, Spirit gon' catch You, Faith will Catch You, Friends will Catch you, Time will Catch You"...

"Вълнува ме идеята с всеки албум да създавам отделен Свят, в който хората да се потапят и откриват"... да, именно това се случва при всеки нов албум на ливърпулския бийт хипнотизатор и визуален артист Матю Барнс... И ако скорошната му Forest Swords визита се случи в Wrong-време и на Wrong-място, то сега е идеален момент да поговорим за третия му левитиращ албум Bolted, за хоровото пеене в българския фолклор, за Нене Чери, за 10-годишнината от триумфалния Engravings дебют и за...

Защо точно името Forest Swords?

Първите ми музикални опити бяха нахвърлени като скици просто за забава и тези две думи паснаха на това как звучаха – просто отразяваха най-добре звуците, които бях създал... беше първично, интуитивно решение, а и по онова време живеех край горска местност, което явно се е отразило.

Най-важното нещо в света на Forest Swords е...?

Вълнува ме идеята с всеки албум да създавам отделен Свят, в който хората да се потапят и откриват... Всички звуци, заглавия на композициите и тяхното визуално отражение би трябвало да се събират в едно цяло с общ смисъл и значение. Иска ми се, когато хората си купуват мой албум, да получават именно такова усещане за цялостно преживяване. Често това е трудно да се предаде само с инструменталната музика, затова оставям нишка от улики и жокери в артуърка на албумите, във видеата... за да може хората да интерпретират по свой собствен начин нещата, които съм искал да изразя.

Третият ти албум се казва Bolted... защо избра точно това заглавие и каква е историята зад създаването му?

Записах го миналата зима в една много студена и стара фабрика в Ливърпул. Още в началните етапи на записването си счупих крака и имах усещането, че съм затворен в това пространство за дълги, студени, мрачни и мъчителни дни, така че голяма част от албума отразява това – отчасти индустриално, отчасти психеделично усещане за самота... Думата Bolted ме привлече, защото придоби двойно значение за мен – от една страна, когато отключвах и заключвах фабриката всеки ден се налагаше да се занимавам с тежки болтове и ключалки, а от друга страна на разговорен британски Bolted означава и "да избягаш бързо"...

Откъде идва интереса ти към хоровото пеене в българския фолклор? Има го семплирано и в дебютния ти албум Engravings в парчета като Gathering, има го и в Raw Language, The Highest Flood, Exalter от Compassion, дори използваш композицията Пиленце пее в DJ-Kicks компилацията... ? И присъства ли българския фолклор и в Bolted?

За пръв път чух българско хорово пеене като дете и просто ме отнесе с невероятните си хармонии... Самият аз съм пял в детски хор и използването на хорова музика, особено в електронната музика, е много емоционално и освобождаващо за мен... Споменатите песни семплират хорове от различни места и държави, но аз самият се наслаждавам на българското хорово пеене... Даже бих искал в бъдеще да работя с истински, цял хор, защо не и от България.., но в случая на Bolted хоровото пеене не присъства – всичко е концентрирано около един-два гласа в припеви, някак по-интимно е в повечето случаи, а и отразява по-изолирания процес по създаването на албума.

В парчето Butterfly Effect семплираш неиздавана вокална партия от Нене Чери... как стигна до нея? Реверансът с използването на нейната песен Blank Project в DJ-Kicks компилацията явно не е случаен... Задава ли се колаборация с нея?

Преди години трябваше да работя с Нене по неин нов материал, но се случи пандемията и всичко зацикли... Срещал съм се с нея и съпруга ѝ Камерън Маквий (легендарен продуцент, работил с Massive Attack, Portishead, All Saints, Sugababes...) няколко пъти през годините и когато завърших инструментала на Butterfly Effect, усетих, че има нужда от вокална част и веднага се сетих за тях. Писах им дали имат нещо, което не са използвали или издавали и те пратиха тази вокална партия... Пасна идеално, сякаш е била специално писана за това, така че с удоволствие бих работил с нея в бъдеще.

Често използваш вокали като инструмент за ритъм... Какво искаш да постигнеш с това?

Наистина не виждам разлика между барабаните, другите инструменти и човешкия глас... Те всички са инструменти, които можеш да използваш по един и същ или по различни начини – въпрос на експериментиране е в търсене на насладата... Аз обичам да чувам луупнати гласове и ги използвам в някои тракове за създаване на усещане за движение.

Тази година маркира 10-годишнина от издаването на дебютния албум Engravings... Какво се промени в музиката за теб оттогава и кой е най-важния урок, който научи след издаването му?

Предполагам, че основната разлика идва от това, че сега живея от музиката, която издавам, докато по времето на Engravings все още имах day job... Пътувам много повече, за да представям, на живо или като DJ, музиката, която създавам... Отвориха се и много нови "пътища" пред мен – имам възможност да създавам музика за филми, за театрални и танцови представления, за видеоигри... Обичам да уча нови неща и да работя с нови хора...

Иначе, най-важното, което научих по пътя е да се доверявам на инстинктите си. Нито Engravings, нито другите ми албуми (или музиката за филми, които издадох) се вписват наистина в някой жанр – много хора не могат да поставят музиката ми в рамки, не я разбират и категоризират, което означава, че трябва да работя по-здраво в това отношение, но от друга страна се радвам, че се отличавам и никой не звучи така.

Спомена работата си по филми, за театрални и танцови представления... ко-режисираш и част от Forest Swords видеоклиповете – какво търсиш при синхронизирането на звук и визия?

Всичко прилича на разговор между две страни. Или се опитваш едното да отразява другото по възможно най-перфектния начин, или търсиш дисонанса, конфликта между двете... Въпрос на вътрешно усещане е и понякога коства доста опити, за да се получи добре.

Както при предходните албуми, отново ти ли си отговорен за артуърка на Bolted и как стигна до него?

Да, както се случва с повечето ми визуални работи, и тук всичко е колаж между намерени картинни обекти, архивни фотографии или илюстрации от стари книги, и 3D/компютърно генерирани образи. Отразява и начина, по който създавам музика като размивам границата между дигитално и аналогово до степен, че не е ясно кое какво е... За видеоклиповете към Bolted, и въобще за визуалната част на турнето към албума, голяма помощ оказа и Сам Вийл.

Налагаш ли си автоцензура, ако усетиш, че в един момент дадено парче ти звучи като твои по-стари работи или като трак на друг артист?

Доста ме бива в редактирането, но и не се ограничавам прекалено – винаги ще има определени звуци, бийтове, мелодии и инструменти към които съм привлечен по същия начин както художник би използвал даден цвят или текстура отново и отново... Не мисля, че музикантът трябва да се измисля постоянно наново, все пак, естествено е когато остаряваш да харесваш съвсем различни неща, но нишки от по-ранните ти работи винаги ще се преплитат с новите теми и посоки... Иска ми се, с хората, които харесват това, което правя, заедно да разплитаме тези нишки, сякаш сме на едно и също пътешествие...

3 албума/произведения на изкуството, които са те оформили като артист?

Homogenic на Björk

Mezzanine от Massive Attack

White Pony на Deftones

Като продуцент и саунд дизайнер, кой е звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?

Звукът на струнните (на цигулка и чело, основно) винаги резонира особено при мен... До такава степен, че всичко, което пиша като музика, звучи по-добре когато е изсвирено на тези два инструмента... Бих искал да мога винаги да работя с музиканти, свирещи на струнни инструменти, дори в бъдеще, с удоволствие бих записал цял албум само с вокали и струнни...

Какво е отношението ти по темата Live vs DJ представяне на електронната музика и всичко хибридно, стоящо между тях?

Всичко е въпрос на настройка, както от изпълняващия, така и от публиката. Когато представям лайв сет, например, обикновено използвам или визия, смесвана наживо, или свирене с друг музикант на сцената с мен като структурирам сета, така че да разказва някаква история или емоционално пътешествие. Често фрагментирам траковете, така че да звучат различно, но никога по начин, че да са неразпознаваеми.

Къде се намира вътрешния мир в тези абсурдни времена, в които живеем?

Дишайте... Не забравяйте да дишате...

И за финал, мото или философия за живота, която следваш?

No More Drama... както се пее в любимата ми песен на Mary J. Blige.