Home / Рубрики / Музика
A+ R A-
Музика

Музика (281)

Неделя, 15 Март 2026г. 20:20ч.

Албуми | James Blake

Публикувана в Музика

cover-jbtimes  James Blake – Trying Times  cover-blakett

 

Кой?Джеймс Блейк, британският постер-бой на поп-епичния броукън соул.

 

Какво? – Times за Ретроспектива – да, 2026-а маркира 15 години от дебютния James Blake албум, но ще отбележи и 10 от издаването на The Colour in Anything – затова, неслучайно, Trying Times идва със специален алтернативен артуърк от илюстратора сър Куентин Блейк (отговорен за визията на повечето издания на Роалд Дал класиките), сякаш за да напомни триумфално както първата им колаборация по The Colour in Anything артуърка, така и да намигне, че Джеймс Блейк и звуково, и ментално се намира някъде там... след Overgrown, след Mercury Prize почитането и първото Грами, и срещата с половинката си Джамийла Джамил... моментът, когато се главо-бийт-блъскаш какво да правиш с Rest Of Your Life...

"No Pressure / Of Your Life, oh" както се пее, нали, и Джеймс заложи на сигурно – продуцентският триумвират, който той заформи, от Assume Form насам, с Джамийла и Дом Mount Kimbie Мейкър, играе и тук в повечето композиции; хитрото семплиране (намигащо хем към бекграунда на Блейк, хем към вечните му влияния) също отново е тук в Death of Love (с You Want It Darker откъса от Ленърд Коен) и в Days Go ByI Luv U семпъла от дебютния Dizzee Rascal);

Лайв бендът му, начело с китариста Роб Airhead Макандрюс, също е тук, подчертавайки че I Had a Dream She Took My Hand, Death of Love, Rest Of Your Life, Make Something Up и заглавното Trying Times ще играят акценти в актуалното турне; регулярният хитов речитатив (от трансатлантическите славни времена) отново е тук с рапъра Dave в Doesn't Just Happen и Through The High Wire от неслучилия се комбо албум на Блейк с Канйе Ye Уест;

Дори хоровите включвания в Death of Love и струнният Bolt Strings квартет в Just A Little Higher не са изненада след Playing Robots Into Heaven епопеята... и тогава, на Джеймс (а и на нас) не остава друго освен да опитаме Make Something Up, въпреки че "We Never Rehearsed for That" – такъв е Животът... Trying Times, нали...

 

Кога? – когато трябва да "Adjust Your Sights / 'Cause They're Playing Us"...

 

Защо? – защото Времената са такива... трудни... Trying Times, дет се вика...

 

Петък, 20 Февруари 2026г. 12:12ч.

Албуми | Apparat

Публикувана в Музика

apparat acoverApparat – A Hum Of Maybe

 

Кой?Саша Ринг, Moderat-ен бард и емблематичен берлински IDM лорд.

 

Какво? – A Hum Of Yes – "If We Start Again/ Don't Call It Again/ Just Start" изповядва Саша Ринг в ембиънт закриващото Recalibration, слагащо поан финала на актуалната A Hum Of Maybe епопея и наистина тук сякаш reset-а започва оттам, където финишира триумфалното LP5 турне...

Шлифованият Apparat лайв бенд, заформен от Саша с Филип Йохан Тим, Кристоф Хаман, Йорг Вянер и Кристиан Колхаас е достигнал електро-акустично съвършенство още в откриващите Glimmerine, A Slow Collision и Gravity Test, които намигат, че Саша и компания знаят и две, и двеста по въпроса за лайв еуфорията и драма амплитудите в името на електросоул съспенс за масово поразяване...

Да, шестият албум A Hum Of Maybe звучи като ритуална прегръдка между всички Apparat духове (и светове) в едно ювелирно цяло – да, Enough For Me (с Hallo-Hallo-поздрав от невръстната дъщеря на Саша) и Lunes могат сладко да ви подхлъзнат към близо 20-годишна Walls носталгия;

Да, An Echo Skips A Name ще намигне към последните Moderat акции (вокодерният alternate take, обаче, е друга бира), докато Hum Of Maybe, Williamsburg, Recalibration и Pieces, Falling (Apparat комбото с Ян-Филип Bi Disc Лоренц) определено ще съживят панорамната The Devil's Walk отпреди 15 години (неслучайно, може би, защото Carsten Aermes отново е "виновен" за ювелирния артуърк на албума)...

Както неслучайно, Tilth, или Apparat симбиозата с KÁRYYN, ще опреснява (но само ментално, звуково е на друго ниво) друга Apparat-комбо класика, а именно Goodbye със Soap&Skin... Така или иначе, "There's No Men/ But The Ground Remembers Us/ We've Never Left/ Just Changed Rooms"... или иначе казано: In Apparat|us Veritas...


Кога? – когато Животът е на кръстопът, просто бъди A Hum Of Yes...

 

Защо? – защото In Apparat|us Veritas...

carsten aermes

© Carsten Aermes

Събота, 14 Февруари 2026г. 14:14ч.

Албуми | Puma Blue vs Chet Faker

Публикувана в Музика

cover-bluepuma Puma Blue     vs     Chet Faker cover-faker

 

Кой?Джейкъб Алън, британски бард, сънуващ акустичен соул в сатенена прегръдка с електроника и Гласът на Големия бариерен риф на соула, Никълъс Джеймс Мърфи, когото познаваш като Chet Faker.

 

Какво? – Blue Нèга – да, Puma Blue и Chet Faker споделят сънуването на акустичен соул в любовна среща с броукънбийт електроника... Да, тези "сънища" звучат като любовна нèга/блаженство между глас, пиано и китара, но сантименталната тригонометрия на актуалните им, трети албуми – Croak Dream на Puma Blue и A Love for Strangers на Chet Faker – включва и меланхолично-сърцераздиращи сакс/офон партии, които намигат, че когато Светът е за двама меланхолията може да бъде блаженство... Истинска Blue Нèга...

 

Да, едва 5 години изминаха от триумфалния дебютен In Praise Of Shadows албум на Puma Blue, а Джейкъб Алън вече доказа, че освен дзен-естетиката на сумрачния соул (да, In Praise Of Shadows е вдъхновен от класическо есе на Джуничиро Танизаки), той владее перфектно и сантименталната тригонометрия на соула с последвалите Holy Waters и специалните микстейп/филми antichamber и A Late Night Special...

Да, Нощта е времето на Puma Blue, както Раздялата следва Любовта като Сянка, без която и двете не могат, а 5 години по-късно соул "сънят" в Croak Dream е хиперколоритен – "Shared Beds, Shared Truths"-лирики, записи в Real World студиото на Питър Гейбриъл с The Smile-продуцента Сам Петс-Дейвис и абонат-триото (Харви Грант, Камерън Доусън и Елис Дюпюи), с което Джейкъб играе неизменно от In Praise Of Shadows насам...

И, този път, "прегръдката" на баритон-сакс-изповедите на Майлс Спилсбъри със сънувани акорд-епизоди ала Portishead и Massive Attack, така че емблематични "сънища" като Desire, Croak Dream, Hold You, Mister Lost, (Fool), Hush, Jaded, Cocoons, Yearn Again и Silently да разкрият, че Blue Нèга е възможна в един свят, където винаги търсиш Другия...

 

От своя страна, Никълъс Джеймс Мърфи винаги е търсел Другия... в себе си – дузина години след ювелирния Built On Glass дебют, A Love for Strangers звучи като прегръдка между всички алтерего-Chet Faker-персони – има я емблематично-разтапящата Глас-пиано симбиоза (Just My Hallelujah, Can You Swim? и Over You са от лукса на Chet Faker-марката); има ги инди-рок-фънк отклоненията на Ник Мърфи, когато реши да се подвизава с рожденото си име (Far Side of the Moon, Inefficient Love и The Thing About Nothing с aLex/София Инсуа)...

Има го и комбо-алтерегото му, носещо своя отпечатък от броукънбийт-соул игрите му с Flume и Marcus Marr, в This Time For Real, 1000 Ways, OH NO OH NO и A Level of Light, които намигат към момента на "завръщане" към Chet Faker-алтерегото с Hotel Surrender...

Неслучайно, обаче, A Love for Strangers ще завърши с Just My Hallelujah-намигане към класиката на Ленърд Коен/Джеф Бъкли, както Remember Me събира емблематично в прегръдка всички Chet Faker-персони (в идеалната компания, както из целия албум, на сакс-влизанията от Себ Борковски и струнната епопея на Джейк Фолби) – все пак, за да изпиташ A Love for Strangers, първо трябва да (за)обичаш... себе си – така гласи първият Blue Нèга закон, когато Светът е за Двама...

 

Кога? – в здрачния час, когато Blue Нèга изплува на хоризонта в любовна прегръдка с Луната...

 

Защо? – защото Животът е игра за Двама...

 

Понеделник, 12 Януари 2026г. 12:12ч.

C Ø E P A x MIR

Публикувана в Музика

"Една сфера може да бъде разгледана като огледална спирала или в две измерения – като кръг, или дори като синусова вълна" ще каже Мартин Ставрев, основател и лидер на добре познатия (вече) квартет The Science, който на 17 януари ти пожелава да влезеш в C Ø E P A-та на музикалното щастие – в спиралата на първата имерсивна 360° аудиовизуална нощ в симбиоза се преплитат 7.1 surround саунд система с артисти като The Science, Niandraz, Ben Lukas Boysen, Иван Шопов в компанията на Кармен Ризо, Нови Български Гласове и Георги Петков, Sorza и Lacuna... Затова, сега, в специални микс и думи, Мартин Ставрев разказва повече за генезиса на C Ø E P A-та, за екзистенц законите на C Ø E P A-та, а ние отваряме уши, очи и съзнание...

 

 

Защо точно името C Ø E P A? Как се роди идеята и осъществяването на тази имерсивна авантюра?

Най-ранната ни форма е сфера, последвана от 2 сфери, после 4, и т.н... След това живеем в една друга сфера цял живот, като една от най-често несъзнаваните задачи на човек е да я съхрани цяла. Защото събитийният, причинно-следствен Вселенски хаос прави всичко възможно да я очука, вдлъбне и деформира.

 

Най-важното нещо в C Ø E P A-та е...?

Три неща – радиусът, защото той е едноизмерната ѝ репрезентация, определяща обема ѝ; центърът, определящ локацията на сферата в заобикалящия я свят (и сфери); повърхността, която е сбор на всички точки в триизмерното пространство, които са на еднакво разстояние от центъра.

 

Дефинирай "имерсивно" според законите на C Ø E P A-та?

Всичко е въпрос на гледна точка. Една сфера може да бъде разгледана като огледална спирала или в две измерения – като кръг, или дори като синусова вълна.

Потапянето е емергентна функция на съотношението между центъра на сферата и всяка точка от повърхността ѝ (и помежду им) – т.е. образуваното пространство е взаимосвързаността на тези елементи. А потапянето зависи от всеки от тях.

 


Как се влиза в C Ø E P A-та на Удоволствието и Щастието?

В C Ø E P A-та на Удоволствието и Щастието, не се влиза. В нея се "съществува". Лична отговорност на всеки човек е да избира и поддържа сферата/сферите, от които е част неговата лична.

Това взаимодействие определя формата, качеството и размера (и съхраняването) на неговата C Ø E P A, която е част от много други.

 

Защо и как реши да поканиш точно тези артисти за дебютното издание на C Ø E P A?

На пръв поглед, това са все хора, с които сме (The Science) работили и имаме отношения от години. Определено смея да твърдя, че съм "фен" на въпросните артисти. Но същевременно, това е еклектичен подбор на артисти, които не са били "комбинирани" в една СФЕРА досега. Артисти, за които българският слушател е добре да знае.

Познавам Бен от 10-на години, а музиката му – от още толкова. Винаги съм искал да го поканя и презентирам на българския слушател. Невероятен артист, композитор и човек.

 

 

С Роеланд (Sorza) имаме много силна артистична връзка и вече няколко колаборативни издания за VISION Recordings. Миналата година, на 17 Януари, с The Science му гостувахме в Melkweg, Амстердам, на първото издание на неговия промоутърски проект Into The Dome. Именно там за първи път се сблъсках и с Михир (Lacuna) и неговата музика. Чиста случайност е, че точно година по-късно ни гостуват в София. Датата, не самото гостуване.

 


Златина (Niandraz/Blessed By Saturn) е артист, към когото изпитвам огромно уважение, защото освен, че музиката ѝ моментално потапя, прави абсолютно всичко сама – запис, продукция, визия (нещо към което и аз имам афинитет)

За Иван Шопов и неговия проект с Кармен Ризо, Новите Български Гласове, Георги Петков и Дхани Харисън мога да кажа само едно – чуйте го... Просто не намирам достойни думи, които да опишат магията, която са сътворили и ще изпълнят на 17-ти...

 

 

Доколко визуалната страна е важна за музиката в C Ø E P A-та? И какво да очакваме от визуална гледна точка в C Ø E P A-та?

Визуалната част е ключова, макар да знаем, че някои от посетителите ще седят със затворени очи през голяма част от времето.

Към всеки артист има и виджей – за The Science, това е YvesO, с Иван Шопов работят elektrick.me, Sorza пък идва с виджей от Холандия – Aiden. Визуалният колаборатор на Lacuna е Рахул Шарма, и макар да има шанс да не успее да дойде, заради проблем с визата, със сигурност ще подготви материали, за които ще се погрижим да са ръка за ръка с музиката. Niandraz пък, както споменах по-горе, е подготвила изцяло И визуалната част на своя сет. За светлината отговаря Елина Иванова, която ще е и ключовия носител на визуално въздействие по време на сета на Ben Boysen.

На последно място (но със сигурност, не по важност) – благословени сме и от участието на Филип Якобсон, който ще се погрижи за сценографията, в лицето на няколко негови модуларни дървени скулптури.

 

3 албума / произведения на изкуството, които са оформили C Ø E P A-та като проект/обект?

Amon TobinChaos Theory

Max Cooper – On Being

Филмът СФЕРА

 

Кой е Звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека в C Ø E P A-та?

Синусоидата. Защото всеки звук може да бъде пресъздаден от сбор синусоиди. А, както споменах преди малко, синусоидата може да се разгледа като функция на C Ø E P A-та.

 

Възможен ли е Мира (пък бил той и вътрешен) в C Ø E P A-та?

Мирът е пряко свързан със сферата и нейната цялост. Защото когато сферата е цяла и гладка, тогава и човек е в центъра ѝ/си. Негова отговорност е как ще се грижи за нея, и дали ще постигне целта.

 

И за финал, мото или философия за живота, която определя C Ø E P A-та?

Carpe Diem

 

 

C Ø E P A Vol. 1 е на 17 януари | 20:00, Топлоцентрала

Петък, 28 Ноември 2025г. 09:09ч.

Албуми | Ikonika

Публикувана в Музика

cover-ikonika Ikonika – SAD

 

Кой? – Сара Чен, британски пост-дъбстеп агент и вечна Hyperdub икон|ik|a...

 

Какво? – S.A.D or Sara As Dad – да, 15 години изтекоха от дебютния Ikonika албум Contact, Love, Want, Have и през колкото трансформации премина Светът за това време, толкова преживя и Сара Чен – актуалното творение SAD (да се чете по собствена бийт воля и интерпретация, WHATCHUREALLYWANT, един вид) разказва за всички тях като биографичен роман (искрен и открит), точно навръх рождения ден на Ikonika...

Да, в SAD емблематично счупените Hyperdub бийт плетки се трансформират в поп структурирани песни (да, песни, в които за пръв път звучат собствените мантроподобни вокали на Сара Чен), точно както, в последните години, Ikonika се трансформира открито в non-binary агент с non-binary семейство...

Да, семейство, в което се о(т)глежда както миналото (египетските Абдел-Хамид корени на Сара изплуват в джембе-табла-перкусивните WHATCHUREALLYWANT, Gone и Slow Burn), така и бъдещето (ослушвайте се за дъщеря ѝ в WHATCHUREALLYWANT), а настоящето се лута в Sense Seeker-режим (с нидерландския грайм продуцент JLSXND7RS) из цяла диаспора от съвременни африкански ритми в Take Control, Your Vibe, Activate и Slow Burn, начело със замбийския продуцент SHE Spells Doom в Drums 1 (Take It)...

Та, Take It, така или иначе, каквито и промени и обрати да ти поднася Живота, важното е да следваш интуицията си – Listen To Your Heart ще шепне като мантра Ikonika, за да получи най-хубавия spoken-word подарък за рождения си ден от текстовия и музикален активист Tice Cin в Make It Better...

 

Кога? – когато искаш да разкажеш себе си с Музика...

 

Защо? – защото Музиката пише нотите на Живота, който живеем...

 

 

онлайн