Home / Рубрики / Музика
A+ R A-
Музика

Музика (262)

Неделя, 02 Февруари 2025г. 12:12ч.

Албуми | Ludovico Einaudi

Публикувана в Музика

cover - einaudi  summer portraitsLudovico Einaudi – The Summer Portraits

 

Кой?Людовико Айнауди, италианският властелин на 88-те клавиша и на нео-класиката.

 

Какво? – Таймлапс на Лятото – да, повече от декада отлетя от In a Time Lapse албума на Людовико и именно нещо подобно прави Айнауди в The Summer PortraitsАби Роудс компанията на London Contemporary Orchestra, дирижиран от Робърт Еймс) като 13 "музикални фотографии" извикват, като ехо, образите на едно безкрайно синьо лято, на една островна ваканция, на едни морски картини (неслучайна е композицията тук Oil On Wood, нали)...

Да, неслучайно Киното и въобще визуалните изкуства (помните Cinema компилацията, нали) често прибягва до семплите, хем интимни, хем епични, музикални фрази на Людовико, защото те улавят репетитивно есенцията на петолинието на Живота и го превръщат в Поезия – да, в Pathos, To Be Sun и Summer Song може да усетиш играта на слънцето върху водата, върху кожата ти...

... с Rose Bay, Punta Bianca, Santiago и Oil On Wood може да усетиш мириса на места, на които си бил... с Jay, Maria Callas, Sequence и Episode One могат да изникнат, като ехо, човешки лица, спомени или изгубени илюзии, за да се превърне всичко In Memory Of A Dream... там, където всекидневния живот, като в таймлапс, се превръща в Поезия...

 

Кога? – когато искаш да извикаш Лятото през Зимата...

 

Защо? – защото Красотата е в... Простотата... или както казва Людовико: "To Our Summers... Endless Memories"...

 

 

Петък, 24 Януари 2025г. 14:14ч.

Албуми | FKA Twigs

Публикувана в Музика

cover-eusexuaFKA Twigs – Eusexua

 

Кой?Талия Барнет, британска фючърпоп героиня, която превърна едно Video Girl в Eusexua култ дива.

 

Какво? – Are Eusexua – да, 10 години отлетяха от триумфалния LP1 дебют на Талия, оттогава златното Video Girl преживя куп бийт-метаморфози (а и Arca пое в коренно различни посоки), куп амур-крушения (да не изреждаме списъка с "лошите момчета") и синдрома на звездните хаос-комбини (да, за микстейпа Caprisongs говорим), така че беше крайно време да преоткрие концептуалния фокус (като във втория албум Magdalene) и еуфорията (да се чете Eusexua) в Музиката...

Почти като преображението на героинята ѝ в римейка на класиката Гарванът, с тази разлика, че срещата на Талия с неортодоксалния бийтмейкър Люис Koreless Робъртс променя Всичко – това, което започна с общи тракове в Magdalene (продуциран основно от Нико Джаар, чийто саунд подпис може и да разпознаете в тукашното Keep It, Hold It), премина през аудиовидео комбината White Picket Fence и Caprisongs акциите, за да достигне в ювелирното Drums of Death (и въобще в целия Eusexua албум, ко-продуциран от Koreless) до истински апогей...

Всъщност, достатъчно е да чуеш емблематичното Girl Feels Good и вибрацио-подобните Perfect Stranger, Room of Fools, Striptease, 24hr Dog и Wanderlust – неслучайно, всички те с гост-участието на продуцента Мариус де Врис (освен всичко друго отговорен за Ray of Light класиката на Мадона), а във Wanderlust и Perfect Stranger дори играе Стюърт Прайс, музикалният директор и за последното турне и за Confessions on a Dance Floor на госпожица Чиконе – така че да стане ясно, че FKA Twigs играе брилянтно ролята (заредили са се пред Талия и три филмови образа оттук нататък) на Мадона за Gen Z поколението...

 

Кога? – когато искаш да преоткриеш твоето Eusexua-Аз...

 

Защо? – защото "When a Girl Feels Good It Makes the World Goes Round"...

Неделя, 19 Януари 2025г. 16:16ч.

Албуми | Ela Minus

Публикувана в Музика

cover-diaEla Minus – DÍA

 

Кой?Габриела Химено, колумбийска-виа-Ню Йорк аналогова синт-дива с ежедневни, малки, технопоп acts of rebellion...

 

Какво? – Vamos като Елà – "they told us it was hard, but they were wrong" гласеше първия сингъл от дебютния албум acts of rebellion на Ela Minus и макар с друго значение може идеално да обобщи втория (по презумпция и традиция винаги труден) албум на Габриела.

Завидната лекота от acts of rebellion, с която Ela Minus влезе в света на аналоговия технопоп се усеща и в DÍA, още с първите акорди на откриващото инструментално ABRIR MONTE (като Fever Ray ехо напомнящо откриващата Туин Пийкс тема), сякаш изкачващо метафоричната планина, за която говори заглавието му...

Гледката, която се открива оттам, в срещата по-нататък с BROKEN, IDOLS, I WANT TO BE BETTER, ONWARDS и UPWARDS (записани отново под микс надзора на Марта Салони, обгрижвала саунд чистотата и в последния на Depeche Mode) пък разкрива състояние на вътрешен мир и комфорт, ненарушими дори когато говорим за края на света (като в QQQQ), може би защото ежедневните, малки, технопоп актове на COMBAT дават сили да преминеш през Ада на абсурдното ни съвремие...


Кога? – казват, че утрото е по-мъдро от вечерта, затова си пуснете DÍA през... Нощта...

 

Защо? – защото "I'd Love to Save You But You've Got to Save Yourself"...

Вторник, 03 Декември 2024г. 12:12ч.

Албуми | Murcof vs Bibio vs Ben Lukas Boysen

Публикувана в Музика

cover-murcolorsMurcof  vs  Bibio cover-phantomb  vs  Ben Lukas Boysencover-alta

 

Кой? – Фернандо Корона, мексикански IDM специалист с безпогрешен Murcof-усет за ембиънт панорамата; Стивън Уилкинсън, електроакустичен Bibio-бард и пасторален ембиънт художник; Бен Лукас Бойсен, немски агент с богато глич-Hecq минало и бляскаво ембиънт бъдеще

 

Какво? – Кино по Ноти – да, и Murcof, и Bibio, и Бен Лукас Бойсен владеят до съвършенство кинематографията на бийта (да не говорим, че и тримата имат солиден опит в създаването на музика за филми, саундтраци и аудиовизуални проекти, въобще), но последните им творения – Twin Color - Vol 1 (на Murcof), PHANTOM BRICKWORKS LP II (на Bibio) и Alta Ripa на Бойсен – са скрити, всъщност, филмови наративи (в които Животът е най-добрия сценарист), разказани минималистично-ювелирно по ноти (предимно чрез пиано и синтезатори), така че и трите истории да се превърнат във властелини на Ембиънт Пейзажа...

 

Да, Фернандо Murcof Корона и преди се е заигравал с утопичния звук на Космоса (в красноречивия албум Cosmos от 2007-а), но този път е зарязал семплирането на класически инструменти в полза на синтезаторите и с помощта на белгийския визуален артист Симон Жийфюс (и резиденция във френския институт за звукови иновации и изследвания IRCAM) създава истинска сай-фай Вселена, в която, като ехо от човешкия екзистенц, звучи гласът на дъщеря му Алина Корона (във въздействащите Going Home, Enemy и Fight), така че с композиции като Cosmic Drifter, All These Worlds Part. II, Tomorrow Part. II и They Glow пред очите ти да изникне реквием за вечното търсене от Човека на своето място във Вселената.

 

Проектът PHANTOM BRICKWORKS на Стивън Bibio Уилкинсън пък винаги е залагал на най-малко две сетива за пълно душевно поразяване (да не говорим, че самият Стивън, като заклет фотограф, заснема 8 и 16 мм-овите филми от поредицата, започнала през 2017) докато създава ювелирно-призрачен саундтрак на изоставени селища, постройки или древни келтски руини из Уелс и цяла Британия.

Като ембиънт пиано, вокални семпли и ефирни синтезатори играят Гласа и Следата на фантомния човешки екзистенц – DOROTHEA'S BED, DINORWIC, PHANTOM BRICKWORKS VI, LLYN PERIS, SURAM, PHANTOM BRICKWORKS VII и SPIDER BRIDGE се гмурват още по-надълбоко в търсене на изгубеното време, а границите между минало, настояще и бъдеще съвсем се размиват...

 

Миналото, настоящето и бъдещето също се сливат деликатно и ембиънт-ювелирно в албума Alta Ripa, който взима заглавието си от древното римско име на родния град на Бен Лукас Бойсен – чудесна метафора за идентичност, принадлежност и за отпечатъка на Времето, също каквато беше музиката за тазгодишния филм Falling Into Place, която Бен създаде в компанията на Джон Хопкинс, пианистката Лиза Моргенщерн и челистката Ан Мюлер...

Да, и в Alta Ripa се усещат мотиви от комбината на Бойсен с Моргенщерн, но тук "филмът" е друг – хем интроспективен, хем експанзивен, в който има място и за глич-Hecq минало (в Mass, Nox и Quasar), има място и за семейни Spells от класическа музика (в Alta Ripa и Mere), има място и за бъдещи авантюри (чуйте Vineta с Том Адамс и Fama), така че накрая да осъзнаеш, че най-хубавият филм, който някога ще гледаш е... твоят собствен Живот...

 

Кога? – в следобедното съвършенство на зимния здрач...

 

Защо? – защото най-хубавият филм, който някога ще гледаш е... твоят собствен Живот...

Сряда, 16 Октомври 2024г. 14:14ч.

Албуми | Kelly Lee Owens

Публикувана в Музика

cover-dreamkloKelly Lee Owens – Dreamstate

 

Кой?Кели Лий Оуенс, уелската синт самодива на технопопа.

 

Какво? – DreamPOPstate – "See It... Grow... See It... Grow..." мантроподобно шептеше Кели Лий в епичния 8 финал на дебютния си албум и оттогава, за тези 7 години, картинката за Оуенс наистина неимоверно се разрасна, придоби формата на 4 пъстри албума, дишащи на ръба между синт експерименти (в LP.8) и поп еуфория (в Inner Song) и живеещи в дрийм зоната на клубните ритуали...

Именно там се намира и Кели Лий в четвъртия си албум Dreamstate – поп еуфорията от Inner Song албума е завладяла зоната на клубните ритуали със Sunshine (Джеймс Ghost Culture Грийнууд неизменно е тук от дебютния ѝ албум насам, този път в компанията на Джордж Даниъл от бандата The 1975, чийто лейбъл dh2 издава Dreamstate)...

... като навсякъде грее прогресив-брекбийт-хауса от заглавното Dreamstate, през красноречивите Higher и Rise (в комбина с експертите Bicep), еволюиращи в Ballad (In the end) колаборацията ѝ с Том The Chemical Brothers Роуландс, така че Кели Лий емблематично да заяви "Wanting Pure Euphoria" в хитовото Love You Got – радвай се на това, което имаш в дрийм зоната на клубните ритуали, защото (колкото и да предпочитаме синт експериментите на Кели Лий) всичко е въпрос на Trust & Desire...


Кога? – в Dreamstate зоната на Реалността, където винаги живее "Something Bigger Than Me"...

 

Защо? – защото Love You Got е добра философия за Живота, особено в днешните смутни времена на необходимо-неизлечим ескейпизъм, нали...

 

онлайн