Oneohtrix Point Never – Tranquilizer
Кой? – Даниъл Лопатин, американски гуру на саунд дизайна и дигиталната артбийт еклектика.
Какво? – "Tranquilizer isn't the sound of sedation, but resurfacing" – да, мотото на новия опус на Даниъл Лопатин ще изскача отвсякъде, като лого, брандиращо дигиталната OPN бийтигра и идеята (концептуално шлифована още в Age Of албума) за микс-сблъсъка между пред и пост-дигиталните времена...
Нещо, с което Лопатин се заигра още преди 15 години, в Replica албума, като вместо семплирането на реклами от '80-те и '90-те, сега "resurfacing"-а идва с обилни семпли от публичния, дигитализиран Internet Archive.org, преплетени с ембиънт техно, досущ като философията на... The Future Sound of London...
Да, чуеш ли разливащите се в съзнателния пейзаж наоколо композиции като Lifeworld, Measuring Ruins, Modern Lust, Vestigel, Cherry Blue, D.I.S, Storm Show, Rodl Glide и заглавната Tranquilizer, няма как в главата ти да не изплуват FSOL класики с дигитално OPN-ехо...
Да, тук няма вокални или инструментални колаборации (като в албумите Age Of, Magic Oneohtrix Point Never и Again), но синт-идеята да се "облече" Звука в образ (олè за видеоколекцията на албума), да се превърне във визуален обект със собствен саундтрак (като картината Blue Interval от корицата на албума), е по-жива от всякога (което ни кара с нетърпение да очакваме и OPN-саундтрака на Marty Supreme)... А саундтракът на имагинерния филм тук се казва... The Future Sound of Blue Interval...
Кога? – когато търсиш Lifeworld "resurfacing" от Хаоса наоколо...
Защо? – защото филмът The Future Sound of Blue Interval вече тече в киносалона на Живота...
Tranquilizer ревю с подкрепата на 
