Apparat – A Hum Of Maybe
Кой? – Саша Ринг, Moderat-ен бард и емблематичен берлински IDM лорд.
Какво? – A Hum Of Yes – "If We Start Again/ Don't Call It Again/ Just Start" изповядва Саша Ринг в ембиънт закриващото Recalibration, слагащо поан финала на актуалната A Hum Of Maybe епопея и наистина тук сякаш reset-а започва оттам, където финишира триумфалното LP5 турне...
Шлифованият Apparat лайв бенд, заформен от Саша с Филип Йохан Тим, Кристоф Хаман, Йорг Вянер и Кристиан Колхаас е достигнал електро-акустично съвършенство още в откриващите Glimmerine, A Slow Collision и Gravity Test, които намигат, че Саша и компания знаят и две, и двеста по въпроса за лайв еуфорията и драма амплитудите в името на електросоул съспенс за масово поразяване...
Да, шестият албум A Hum Of Maybe звучи като ритуална прегръдка между всички Apparat духове (и светове) в едно ювелирно цяло – да, Enough For Me (с Hallo-Hallo-поздрав от невръстната дъщеря на Саша) и Lunes могат сладко да ви подхлъзнат към близо 20-годишна Walls носталгия;
Да, An Echo Skips A Name ще намигне към последните Moderat акции (вокодерният alternate take, обаче, е друга бира), докато Hum Of Maybe, Williamsburg, Recalibration и Pieces, Falling (Apparat комбото с Ян-Филип Bi Disc Лоренц) определено ще съживят панорамната The Devil's Walk отпреди 15 години (неслучайно, може би, защото Carsten Aermes отново е "виновен" за ювелирния артуърк на албума)...
Както неслучайно, Tilth, или Apparat симбиозата с KÁRYYN, ще опреснява (но само ментално, звуково е на друго ниво) друга Apparat-комбо класика, а именно Goodbye със Soap&Skin... Така или иначе, "There's No Men/ But The Ground Remembers Us/ We've Never Left/ Just Changed Rooms"... или иначе казано: In Apparat|us Veritas...
Кога? – когато Животът е на кръстопът, просто бъди A Hum Of Yes...
Защо? – защото In Apparat|us Veritas...
© Carsten Aermes
