"Counting Backwards може да е обратно броене, което ни доближава към експлозия, но може и да води към Началото на нещо ново, към Прераждане"... Да, Counting Backwards е заглавието на новия The Cinematic Orchestra албум, който ни очаква през пролетта на 2027-а, а сега обратното броене ни приближава към завръщането на The Cinematic Orchestra на родна концертна земя (след цели 15 години!) на 11 октомври в София Лайв Клуб... Стартираме обратното броене с лидера на The Cinematic Orchestra, а именно Джейсън Суинскоу, който небрежно споделя защо не само Светът на The Cinematic Orchestra има нужда от нови Звуци и нови Гласове; защо е важно да вярваш в Цел и Причина за съществуването си и защо Counting Backwards ни приближава към...
Изминаха 15 години от предишния концерт в България... Какво си спомняш от тази визита?
Ауу, ужасно далече е... Всичко от 2011-а ми е като в мъгла, съжалявам, хаха... Тогава направих преместването от Лос Анжелис в Париж и преминахме през много трудности с жена ми и двете ни деца... Това го помня ярко, парижкото ни фиаско, с новия за децата ни език, с невъзможността да наемем апартамент... А жена ми дори е французойка и въпреки гражданството ѝ, 7 години прекъсване явно е било достатъчно, за да излезе от социалната им система, защото, оказа се, че пазарът на имоти във Франция се управлява от застрахователните компании с определени изисквания и за наемащи, и за наемодатели... но да не задълбаваме, всичко се подреди, все пак, хаха...
Да, правим скок в настоящето, така че може ли да разкажеш повече за музикантите, които водиш на предстоящото турне? Защо точно тях?
Изцяло нова, млада банда, която внимателно подбирах през последните няколко години... На барабаните е Елис Дюпюи, британец, свирил с Puma Blue и Nilüfer Yanya... Много грууви, много лиричен барабанист, по-близо до рок усещането, отколкото до джаза... Търсех Can вибрации и въобще ми се искаше да преосмисля и трансформирам ритъм секцията... Именно затова имаме младия, невероятен бразилски басист Винисиус Кажадо от Сао Пауло – когато го открих, преди година и половина, именно той беше причината да повярвам отново в контрабаса, в онова звучене, което ми беше дотегнало и в което не откривах вече нищо интригуващо... Когато чух Вини да свири, обаче, бам, напомни ми за младия Чарлс Мингъс... Уменията и слуха му са невероятни, груувът, перкусиите и експериментът са в кръвта му... Спомням си когато го слушах, преди няколко години, в Лисабон, че не можеше да пътува с контрабаса си, беше заел някаква второкласна електрическа бас китара, от която вадеше каквото си поиска... Семплираше звуци и от китарата, и от телефона си, като Youtube клипове на японски мастерготвач в акция с тигани... и въобще върна вярата ми в кинематографичното съзидание на Джаза... Защото Джазът не е ниша, която да се пази с прецизна чистота и йерархия, напротив... И тъкмо такава освежителна енергия търсех и за The Cinematic Orchestra!
Всички тези нови членове на бандата носят различно отношение към света наоколо, израснали са в по-технологични, дигитални и въобще хибридни времена, в които всичко се размива и подлежи на преосмисляне... Също като кийбордистът ни Ал Максуин, британец, който хем е задълбал в Синт сферата, хем с години е изучавал рага и перкусии в Индия... Хем соло, хем изключително ансамблов играч, който може да поддържа всякакво темпо – и 5/4-ти, и 9/5-ти... Добавям и себе си, с контрола през лаптоп и електроника, така че ще направим инструментално шоу – фокусът пада върху инструменталната част на The Cinematic Orchestra, не върху вокалната, като в центъра ще бъдат груува и вариациите на ритъм секцията... Искаше ми се да променя това, което постигна Люк Флауърс на барабаните, колкото и да бе страхотно през всички тези години, като дам по-централна роля на Винисиус... Да, барабаните, ритъмът са съществени в музиката, но за мен басът е мостът между мелодията и ритмиката... Все пак, така започна и моята кариера – първо свирех на китара, която замених с бас китара и ми се искаше, сега, фокусът да е върху Баса... С такава централна роля като при Thundercat, например...
Какъв сетлист от композиции може да очакваме тогава?
Да, няма да имаме гост-вокалисти, но естествено, ще има семплирани вокали, например в A Caged Bird / Imitations of Life и Zero One / This Fantasy от последния албум To Believe... Като цяло ще бъде смесица от Man with a Movie Camera с композиции от други албуми като Motion, Every Day и To Believe... Въобще, хибриден микс от всички албуми, наистина... като някои от парчетата ще имат нов, доста оркестров аранжимент... Ще изпълним и композицията Necrology, за която ме вдъхнови едноименния концептуален късометражен филм на Стендиш Лоудър от 70-те – заснет в Ню Йорк в един дълъг кадър, 12 минути с безкрайна върволица от лица, тела на хора на ескалатор в час пик, само че пуснат наобратно, така сякаш хората се възкачват... в Небесата... Замислили сме, в които дати от турнето има възможност, да поставяме и камери в публиката, не толкова като препратка към този филм и композицията, а просто в опит за премахване на границите между публика, изпълнител и сцена...
А кое е най-важното нещо в света на The Cinematic Orchestra, днес?
Две неща, всъщност... Завършваме новия албум, 5-6 парчета са готови, още 3 са в процес на миксиране, така че сме близо до финала... Албумът ще излезе през пролетта на 2027-а, казва се Counting Backwards и се надявам да е най-доброто, което съм правил досега... Имаме нови вокалисти, с които не съм работил досега – Елиът Скинър, тексасец, израснал с госпъл музиката, нов Глас в съвременния соул, чието звуково влияние се усеща из целия албум, в няколко трака. Има солови партии, но направи и много хорови аранжименти, използвайки само своя глас, комбинира с бийтбокс и ритъм секцията в други парчета, а също така записа и беквокали за Катлийн Франсис... Удивителен глас, от Бристол, баритон, но с много специфична нотка, както ще чуете от парчето, което направихме с нея...
Другото важно предстои в края на месеца – специален концерт в катедралата St. Paul в Лондон на 29 октомври – получихме поканата от клуба Fabric, които имат договор с катедралата, в рамките на 4 години, за програмирането там на специални събития, като нашето е откриващото, така се случи... В основния корпус на катедралата, сцената ще бъде разположена пред Олтара, 1900 седящи места, огромно пространство с много високи тавани, което ще вземем предвид за озвучаването и акустиката... Свирели сме и друг път във високи сгради с куполи, но никога в катедрала, и то с такива размери... звукът наистина те обгръща, сцената и публиката вече не са в правоъгълно измерение, всичко се доближава до холистично изживяване, да... Бендът ще се състои от пиано, контрабас, акустични перкусии и електроника, съобразена с акустиката, и хор... Поканили сме Патрик Уотсън, така че ще звучи To Build a Home, да, а също и вечната Cinematic певица Heidi Vogel, но всичко ще се върти около акустични, хорови интерпретации на репертоара ни, затова и ролята на Елиът Скинър ще е значима... В разговори сме и с Моузис Съмни, който има огромно желание да се включи в To Believe-версия с хор, но има и много натоварен график, така че ще видим...
Ще направим и превю на 4-5 композиции от новия албум Counting Backwards, в много по-акустичен вариант с хор от 8 или 16 гласа, за което много помогнаха и хоровите аранжименти, които Елиът Скинър разработи за албума, така че ще чуем и него, и Катлийн Франсис, и Моузис Съмни, надявам се, защото ще бъде One-Off преживяване...
Заглавието Counting Backwards на новия албум свързано ли е с търсене на обща тема, на смислова нишка, свързваща издадените досега албуми или... ?
По-скоро е концептуално продължение на To Believe албума... To Believe излезе точно преди ковид пандемията и някакси си дойде точно ма мястото... Моментът, когато е трудно да вярваш в нещо или в някого, докато светът пощурява все повече и повече, с всеки изминал ден... С медийното изкривяване на Истината, с изфабрикуването н подмяната на Реалности, хакването на Действителността... В пред-, по време на и постковид времената, социалните мрежи превключиха на турбо режим нивата на нарцисизъм, на самозаблуда... селебрити манията се превърна в доста грозно нещо, а идеята за промотиране на "по-добра версия на себе си" се оказа все по-далеч и далеч от Истината... Загубихме представата за себе си като Личност, загубихме представата за Общност, и всичко това с убеждението, че Екранът ни предпазва и ни позволява недосегаемост... Около пандемията, например, се оказах в Индия... Не знам дали знаете, но по-голямата част от ваксините срещу Ковид се произвеждаха именно там, в Индия, а в същото време най-късно започнаха да се прилагат там... Населението се питаше защо правителството ги убива с бездействие, докато броят на недокументираните смъртни случаи расте главоломно... а хората с Парите... е, те станаха трилионери, нали... Да, живеем и умираме в ерата на трилионерите!
To Believe просто се опита да върне градивната критика в Разговора за това какво се случва със Света...
Заглавието Counting Backwards е провокирано от тези процеси... от Времето, в което живеем... Counting Backwards може да е обратно броене, което ни доближава към експлозия, но може и да води към Началото на нещо ново, към Прераждане... Обратно броене има и при спортни събития, и при бомбени заплахи... Обратно броене има и в посрещането на всяка Нова година... Обратно броене, което поставя въпроси за Времето... за това как тече то, колко е ценно...
Значи строфата – "In this Fantasy / Everyone is someone to Believe"– от парчето Zero One / This Fantasy в To Believe албума е въпрос на Ирония?
Хаха, Вярата претърпява много промени и обрати в историята на Човечеството, нали... Като цяло, в To Believe албума, се опитах да се фокусирам върху търсенето на Цел и Причина за съществуването... Екзистенциални въпроси, които всички си задаваме, на които намирам отговор за себе си в музиката, която пиша и споделям с Хората... Всеки трябва да вярва в Цел и Причина за съществуването му, в противен случай Светът му ще рухне... Ще е като онези андроиди на скорошната Робо-Олимпиада в Китай, където роботи пробягват 100 метра и се взривяват след финала...
Доколко важна е визуалната страна на музиката, която правиш?
3D проекциите, мапинга, всевъзможните по размери екрани, изливащи игриви, абстрактни визуализации не са проблем сами по себе си... Проблемът е, че в повечето случаи им липсва Съдържание и връзка със случващото се на сцената, затова и ги избягвам при нашите концерти... Да, технологиите ни позволяват удивителни неща... ето, например, The Sphere в Лас Вегас, седиш и слушаш Sunday Bloody Sunday на U2 и над главата ти прелитат плуващи делфини!?... И се питаш, за какво, по дяволите, е всичко това, има ли Смисъл? И кое е по-важно – зрителните фойерверки или Музиката?.. Понякога и добре изпипания дизайн на осветлението е по-ефективен и адекватен, нали?..
Иначе, в последните години, все по-популярно става интегрирането на публиката в самото изпълнение – дали ще е с камери в реално време, които излъчват на сцената огледално изображение на публиката, или ще е с камери всред самите хора, каквато е идеята за предстоящото ни турне...
Естествено, има различни варианти за изобразяване на самото съпреживяване на Живота – при Man with a Movie Camera турнето свирехме в синхрон с филма на екрана, все пак, албумът е създаден като имагинерен саундтрак към документалния филм на Дзига Вертов, нали... Интересното е, че повече от 100 години по-късно, все още се осъществява Контрол върху това как да се изобразява, как да се отразява Живота, който живеем!
Срещата с The Cinematic Orchestra е на 11 октомври | 19:30, Sofia Live Club
