Днес, на 7 май, излиза новия, трети албум Majenta на Jimmy Edgar, който съвсем скоро ще можеш да чуеш на живо у нас, точно преди Джими да потегли лятото със своето Majenta LED лайв шоу на някои от най-престижните фестивали за електронна музика като Movement, MUTEK и Glade. Затова и Джими ще разкаже що е то робоеротик мажента фънк, как може да виждаш звуците и дали е достатъчно да гледаш живота през розови очила, за да изглежда светът по-добро място за живеене...
Коя е Majenta? Или какво е Majenta? Знаем, че е свързано със синестезията или иначе казано с възприемането на звуците като цветове... но на мен по-скоро ми прилича на твое фантазно алтер-его... обясняваш, например, твоят артуърк на албума с думите: "Започваме да осъзнаваме потенциала си, да разбираме кои сме ние всъщност...", та какво всъщност е Majenta ?
Majenta наистина е част от мен. Нещо, което ме пробуди за нов живот. Но също така е и отражение на всичко, което се случва около мен. Животът погледнат през Majenta прилича на холограма..., в която страхът е илюзия, а познанието е нашата дарба. Ако всички ние поспрем за миг и осъзнаем, че сме сценаристите в театъра на живота, то тогава ще може да правим по-добрия избор във всяка ситуация и да обичаме повече всичко създадено около нас. Тогава може и да осъзнаем, че всички сме едно цяло, идваме от едно и също място. Това е и Majenta – този нов цвят, през който да виждаме света наново е само началото на пътешествието...
артуърк Majenta © Jimmy Edgar
Да виждаш звуците като цветове, свързано ли е с факта, че почти напълно си изгубил слуха си в лявото ухо? Все едно си Бетовен на фючър фънка...
Не, не е свързано, но помага. Изгубих слуха си в лявото ухо, когато бях много млад, но още преди това си спомням как съм виждал звуци като цветове. Това не е нещо специално, ние всички сме способни да го правим. Както казах, всички сме едно цяло и сме способни, имаме потенциала да направим всичко, което желаем. Първата и най-важна стъпка е да повярваме, че това наистина е възможно.
Как пишеш тогава песните си – първо ги виждаш като картини с много и най-различни цветове, които после записваш като звуци или... ?
Всеки път е различно. Става от само себе си... Все пак не можем напълно да контролираме тези неща. Има я свободната воля, има я енергията от другите хора, има я и подредбата на планетите, има го и собственото ти подсъзнание... много са нещата, които ти влияят. Аз съм човек, който преди всичко възприема света визуално, затова най-много си обяснявам нещата с цветове. Това е трептене, вибрации, които улавяш... Всичко на този свят е вибрация. Нещо, което усещаш и свързваш с друго. Някои използват вибрациите на цветовете, други вибрацията на звуците или на останалите ни сетива... защото дори миризмата е вибрация. Ароматът е просто химическа реакция, която създава вибрации в мозъка ни, така че да го възприемем по определен начин. Емоциите и действията ни също могат да бъдат изразени, както с цветове, така и със звуци, които да оформят изображения в съзнанието.
Имаш ли любим цвят и защо точно избра Majenta за заглавие на новия албум?
Обичам всички цветове, а Majenta свързвам най-вече с хармонията в спектъра на светлината. Тази хармония е нещо като минорен акорд, обединяващ в звук всички цветове във видимата за нас част от спектъра на светлината. Като цвят Majenta е близо до ултравиолетовия спектър – така най-добре бих могъл да го опиша, защото този цвят все още не присъства много в ежедневието ни. Мисля, че идва от слънцето, то се променя напоследък... жълтото му сияние става все по-синьо. Първо ми се струваше, че е смесица от черно, бяло и проблясваща за миг магента, като светкавица... като вибрация. После ми изглеждаше като микс от червено, синьо и виолетово, които заедно като светлина, светят в едно странно прозрачно розово-лилаво. Това е цветът, който най-често може да се види в моето лайв шоу, в което използвам LED светлини синхронизирани с музиката. Сам го програмирах, така че на всеки бийт да отговарят различни по цвят 15 вида LED светлини. На живо това ми дава възможност за най-различни импровизации – нещо, което исках да направя от дълго време. Нещо, което да визуализира музиката ми по интересен начин.
Споменаваш, че записването на албума е било съпроводено от множество съвпадения и знаци, които са ти сочили, че си на прав път, та какви бяха тези знаци?
О, повечето са много лични за мен, а и друг не би им придал такова важно значение. И все пак, измислянето на дизайна на обложката на This One's for the Children беше едно такова любопитно съвпадение. Дълго време в съзнанието ми изскачаше образа на чернокожо момиче и дъга. Повтарящ се ярък образ, но си мислех, че просто няма начин да сложа чернокожо момиче и дъга на обложка на сингъл... звучеше като ужасно нелепа идея. И тогава графичния ми дизайнер Пилар Зета извади от някъде този брой на списанието OMNI от 80-те години, на чиято корица освен черното момиче и дъгата имаше и едно заглавие – "Децата-медиуми на Китай". Бам, бях поразен, сякаш нещо телепатично ме е водило към този образ и затова решихме да го използваме като вдъхновение за дизайна, който направихме за обложката. Оттам дойде и заглавието на парчето.
артуърк This One's for the Children © Jimmy Edgar
Напоследък се занимаваш и с медитация, та има ли някаква телепатична връзка между медитацията и секс обсесията – в Majenta отново има откровено еротик парчета като Sex Drive, Touch Yr Bodytime, I Need Your Control, Attempt to Make It Last...?
Трябва да призная, че тепърва настъпва промяна в моя живот и медитацията, с която съвсем отскоро се занимавам, е в основата на това. Парчетата, които са по-сексуални бяха записани преди тази промяна... а и все пак за мен сексът винаги е бил от особено значение. Това обаче не означава, че непременно правя или имам болна нужда от много секс. Просто усещам, че част от моята мисия е да накарам хората да изразяват своята сексуалност, открито и без предразсъдъци, защото сексът е много съществена част от самите нас. Да се чувстваш обичан, да се чувстваш добре и физически, и психически, да се чувстваш свободен – всичко това е много важно. Толкова много хора по света живеят със секс табута, но също толкова често срещам и хора с точната идея за секса, която е просто споделяне, грижа и размяна на позитивна енергия. Само нека това да не се бърка с идеята за безразборен разврат, нали...?!
Трети албум – трети лейбъл... Намери ли накрая точното място за музиката си в музикалната индустрия или... ?
Сам по себе си съм доста специфичен музикант, но и музикалните лейбъли днес вече не са това, което бяха. Борят се само как да изкарат повече пари. Аз не правя музика, заради парите, просто така се случи, че си вадя хляба именно с това. Изкуството и търговията не са приятен микс, особено за мен. Естествено, ако някой иска да финансира идеите ми, това ще ги направи по-силни и въздействащи..., но при всички случаи ще се боря докрай с всички сили, така че да се стигне до нещо наистина хубаво.
Как и къде се срещнахте с Emika? Защо реши да работиш с нея?
Представи си, срещнахме се една нощ в щурия Berghаin, хаха... Тя е страхотен човек и толкова ни хареса да работим по 3Hours EP-то, че мислим да направим още нещо заедно.
фотография © Jimmy Edgar
В This One's For the Children пееш "work together, let's work together"... към кого се обръщаш?
Мисля, че всички хора трябва да се обединим. Майната ù на телевизията, майната ù на селебрити манията, нека бъдем заедно, а не да се делим на групички. Нека направим нещо заедно. Често питам хората дали наистина искат да бъдат част от поколението, което не направи нищо, когато унищожавахме океаните, когато убивахме планетата, когато се избивахме един друг. Или когато позволихме на световните лидери, които са едва 1% от населението на Земята, да ни контролират с пари и шибани простотии... Наистина ли искате да бъдете запомнени като онези, които не се противопоставиха на това? Аз съм против.
Да шепнеш или да крещиш – кой е по-добрият вариант, за да бъде чуто посланието ти днес?
Да шепнеш.
Всъщност кой е най-добрият канал за едно послание – ти си музикант, художник, фотограф, снимаш и клипове, късометражни филми... – кога усещаш, че хората те разбират най-добре?
Различно е за всеки човек. Как можеш да определиш само един канал за общуване за всички хора? Това, което достига до едни, не работи за други и обратното. Все пак различните хора възприемат света по различен начин, различни вибрации им влияят.
Миналата година беше в България, с какви спомени остана?
Доста смесени... От една страна в София имаше много приятни и симпатични хора, но пък попаднахме и в някои доста агресивни ситуации. Със сигурност ще дам най-доброто, на което съм способен при завръщането си тук. А и с нетърпение очаквам да пътуваме отново с Емика... с нея винаги пада голяма забава.
Накрая, имаш ли си философия в живота, която следваш?
Любовта, която не изразяваш, а задържаш в себе си, се превръща в болката, която носиш. Затова – обичайте!
presents Emika Live & Jimmy Edgar Live на 23 май 2012 в Sofia Live Club
Билети тук
